Решение по дело №340/2024 на Административен съд - Сливен

Производството е по реда на чл. 63в от Закона за административните нарушения и наказания /ЗАНН/ във връзка с чл. 208 и сл. от Административно-процесуалния кодекс /АПК/.

Образувано е по касационна жалба от Г. С. Г., подадена чрез пълномощник, против Решение № 163 от 07.05.2024 г., постановено по АНД № 1604/2023 г. по описа на Районен съд – Сливен, с което е потвърден като законосъобразен Електронен фиш /ЕФ/ серия К № 4382917 на ОД на МВР гр. Сливен, с който на касационния жалбоподател на основание чл. 189, ал. 4, вр. чл. 182, ал. 2, т. 6 от ЗДвП е наложено административно наказание глоба в размер на 950 лева.

В касационната жалба се твърди, че първоинстанционното решение е неправилно и незаконосъобразно, постановено в разрез с практиката на ВКС. Касаторът посочва, че липсвали: изготвен протокол, съгласно чл. 10, ал. 1 от Наредба № 8121з-532 от 12.05.2015 г., снимка на извършеното правонарушение, GPS координати на мястото, където е поставено специалното устройство. Счита, че АНО не е ангажирал доказателства да установи по какъв начин е съставил процесния фиш, за неговата законосъобразност, дали същият отговоря на условията на повторност, което представлявало съществено нарушение на административнопроизводствените правила, тъй като не можело да се установи дали МПС, за което се твърди, че е заснето, е именно това МПС. По делото липсвали доказателства, че посоченото в електронния фиш местоизвършване на нарушението реално се намира на точно това място, което се твърди в електронния фиш, като Районният съд не е обсъдил и не е взел под внимание именно липсата на доказателства от страна на АНО. Моли съда да постанови решение, с което да отмени решението на Районен съд – Сливен и вместо него да постанови друго, с което отмени ЕФ като незаконосъобразен, съставен в разрез с материалния и процесуалния закон. Претендира сторените по делото съдебни и деловодни разноски, включително за предходната инстанция.

В с.з. касационният жалбоподател, редовно призован, не се явява и не се представлява. По делото е постъпило писмено становище, в което завява, че поддържа изложените в касационната жалба съображения, посочвайки, че решението на районния съд е неправилно. Счита, че: са допуснати процесуални нарушения; неправилно са интерпретирани доказателствата по делото; не са представени доказателства за спазване разпоредбите на Наредба № 8121з-532 от 12.05.2015 г.

В с.з. ответникът по касационната жалба - ОД на МВР – Сливен, редовно призован, не изпраща представител. По делото е постъпило писмено становище чрез процесуален представител, който заявява, че оспорва жалбата, като счита същата за неоснователна. Излага съображения за правилност на обжалваното решение и моли съда да го остави в сила. Претендира юрисконсултско възнаграждение.

В с.з. представителят на Окръжна прокуратура Сливен дава становище, че наведените в касационната жалба аргументи не намират опора в доказателства по делото и предлага решението да бъде оставено в сила.

Настоящата съдебна инстанция, след като обсъди доводите на страните и анализира събраните по делото доказателства, намери касационната жалба за процесуално допустима, но по същество – неоснователна.

От съвкупната преценка на събраните по делото писмени доказателства, съдът приема за установена следната фактическа обстановка:

На 11.01.2021 г. в 10:00 часа, по път I-6, км 363+500, в посока [населено място], с автоматизирано техническо средство ТFR1-М 584, било заснето движение на автомобил „АУДИ КУ 5”, с рег. № [рег. номер] със скорост от 146 км/ч – над разрешената скорост от 60 км/ч за съответния участък от пътя, въведена с пътен знак В-26. Въз основа на заснемането бил издаден Електронен фиш за налагане на глоба серия К № 4382917, в който като нарушител било вписано лицето, на което е регистрирано МПС – Г. С. Г.. В издадения ЕФ било отразено, че за констатираното нарушение на чл. 21, ал. 2 от ЗДвП на жалбоподателя, на основание чл. 189, ал. 4 във вр. чл. 182, ал. 2, т. 6 от ЗДвП, е наложено административно наказание глоба в размер на 950 лева.

При така установената фактическа обстановка Районният съд приел, че жалбоподателят е нарушил правилата на движение, установени в чл. 21, ал. 2 от ЗДвП, като описаното деяние съдържа всички обективни и субективни признаци на административно нарушение по чл. 6 от ЗАНН и осъществява от обективна и от субективна страна състава на нарушение по ЗДвП. Приел е, че: при издаване на ЕФ не са допуснати нарушения на материалния и процесуалния закон; ЕФ е издаден при напълно изяснена фактическа обстановка; точно и ясно е установено мястото на извършване на нарушението, посочено и описано надлежно и пълно; спазени били изискванията на Наредба № 8121з-532 от 12.05.2015 г. за условията и реда за използване на автоматизирани технически средства и системи за контрол на правилата за движение по пътищата; наложеното наказание било в законоустановения размер. С такива изводи Районният съд е потвърдил електронния фиш.

Съдът, след извършена служебна проверка за валидността, допустимостта и съответствието на първоинстанционното решение с материалния закон, приема, че първоинстанционната съдебна инстанция е постановила правилен съдебен акт.

Първоинстанционният съд правилно е установил фактическата обстановка, като е формирал и съответни на доказателствата правни изводи. От събраните пред първоинстанционния съд доказателствата е установено по безспорен начин, че на 11.01.2021 г. в 10:00 часа, по път I-6, км 363+500, в посока [населено място], при ограничение на скоростта от 60 км/ч за съответния пътен участък, въведена с пътен знак В26, с автоматизирано техническо средство ТFR1-М 584, било заснето движение на автомобил „АУДИ КУ 5”, с рег. № [рег. номер] със скорост от 146 км/ч, след приспаднат толеранс от 3 %, при което превишаването на разрешената скорост е с 86 км/ч.

За водачите на пътни превозни средства е въведено задължение при избиране скоростта на движение да не превишават посочените в нормата на чл. 21, ал. 1 от ЗДвП стойности на скоростта. Съгласно ал. 2 на същата разпоредба, когато стойността на скоростта, която не трябва да се превишава, е различна от посочената в ал. 1, това се сигнализира с пътен знак. Неизпълнението на този законов императив е прогласено за административно противоправно деяние в нормата на чл. 182 от ЗДвП, като съобразно ал. 2, т. 6, на водач, който превиши разрешената максимална скорост извън населено място, за превишаване над 50 км/ч се налага наказание глоба в размер на 600 лева, като за всеки следващи 5 км/ч превишаване над 50 км/ч, глобата се увеличава с 50 лева.

С разпоредбата на чл. 86, ал. 1 от Наредба № РД-02-21-1 от 23.11.2023 г. за сигнализация на пътищата с пътни знаци, пътен знак В26 „Забранено е движението със скорост, по-висока от означената“ се използва за въвеждане на ограничение на допустимата максимална скорост на движение съгласно чл. 21, ал. 1 от ЗДвП.

Според нормата на чл. 188, ал. 1 от ЗДвП собственикът или този, на когото е предоставено моторно превозно средство, отговаря за извършеното с него нарушение. Собственикът се наказва с наказанието, предвидено за извършеното нарушение, ако не посочи на кого е предоставил моторното превозно средство.

Съгласно разпоредбата на чл. 189, ал. 5 от ЗДвП, ЕФ по ал. 4 се връчва на лицето по чл. 188, ал. 1 или 2 по един от начините по чл. 186а от с.з. В 14-дневен срок от получаването му собственикът заплаща глобата или предоставя в съответната териториална структура на Министерството на вътрешните работи писмена декларация с данни за лицето, извършило нарушението, и копие на свидетелството му за управление на моторно превозно средство. На лицето, посочено в декларацията, се издава и изпраща електронен фиш по ал. 4 за извършеното нарушение. Първоначално издаденият електронен фиш се анулира. В случая липсва подадена писмена декларация, липсват и твърдения в тази насока, поради което правилно ЕФ е бил издаден на касатора, при спазване нормата на чл. 188, ал. 1 от ЗДвП.

В касационната жалба са наведени доводи за незаконосъобразност на първоинстанционното решение, поради несъобразени от съда процесуални нарушения при издаване на електронния фиш. Настоящата касационна инстанция намира тези доводи за неоснователни.

Съгласно разпоредбата на чл. 189, ал. 4, изр. първо от ЗДвП, при нарушение, установено и заснето с автоматизирано техническо средство или система, за което не е предвидено наказание лишаване от право да се управлява моторно превозно средство или отнемане на контролни точки, се издава електронен фиш в отсъствието на контролен орган и на нарушител за налагане на глоба в размер, определен за съответното нарушение. Следователно, когато бъде установено и заснето едно нарушение посредством техническо средство от посочения в нормата тип, се издава електронен фиш за налагане на глоба и самото издаване на електронния фиш се случва в отсъствието на нарушител и на контролен орган. Производството по издаване на ЕФ е специално уредено в ЗДвП и както вече се посочи установяването на извършителя на нарушението е регламентирано в процедурата по чл. 189, ал. 4 – 8 от ЗДвП във връзка с чл. 188 от ЗДвП.

Задължителните реквизити на електронния фиш са изчерпателно визирани в нормата на чл. 189, ал. 4, изр. второ от Закон за движението по пътищата, според който ЕФ съдържа данни за: териториалната структура на Министерството на вътрешните работи, на чиято територия е установено нарушението, мястото, датата, точния час на извършване на нарушението, регистрационния номер на моторното превозно средство, собственика, на когото е регистрирано превозното средство, описание на нарушението, нарушените разпоредби, размера на глобата, срока, сметката, начините за доброволното й заплащане. Образецът на електронния фиш се утвърждава от министъра на вътрешните работи. Видно от съдържанието на процесния електронен фиш, всички тези реквизити са налице, следователно така издаденият санкционен акт отговаря в пълна степен и на законовите изисквания за форма и съдържание, за да бъде приет за валиден санкционен акт.

С касационната жалба са въведени възражения за липса на доказателства за точното разположение на лекия автомобил и на АТСС, от които да се установи, че местоположението на двете съвпада. Посочва се също, че липсвал изготвен протокол по чл. 10, ал. 1 от Наредба № 8121з-532 от 12.05.2015 г. за условията и реда за използване на автоматизирани технически средства и системи за контрол на правилата за движение по пътищата, поради което изводите за спазване на същата, формирани от първоинстанционния съд, били неправилни. Възраженията са неоснователни. Електронният фиш съдържа описание на мястото на нарушението, което е конкретизирано в достатъчна степен. С административнонаказателната преписка е представен и Протокол 455р-376 от 11.01.2021 г. от дата на използване 11.01.2021 г. с посочване на точното местоположение на мястото за контрол, наличието на пътен знак за ограничение на скоростта и посоката на задействане на устройството, разстоянието от пътния знак с въведеното ограничение до АТСС. Представени са и доказателства, от които се установява годността на използваното АТС – Протокол №5-44-20 от проверка на мобилна система за видеоконтрол TFR1-M 584 и Протокол за извършено обучение. Така също в представения клип № 14169, TFR1-M №584, са посочени: координати; измерена скорост на движение на МПС; въведено ограничение на скоростта; рег. номер на МПС, посока на движение на същото. ЕФ съдържа точно и ясно описание на нарушението, както словесно, така и с посочване на правната му квалификация.

Административнонаказателната отговорност на касатора е ангажирана законосъобразно по предвидения в ЗДвП специален ред за налагане на глоба с електронен фиш, като наложеното наказание глоба съответства на указания с нормата на чл. 182, ал. 2, т. 6 от ЗДвП размер. Неоснователно е възражението на касатора за липса на доказателства дали ЕФ отговаря на условията за повторност, тъй като нито в текстовата част, нито при посочване на правната квалификация на нарушението в цифров вид се твърди наличие на повторност.

При горните изводи настоящата касационна инстанция приема, че обжалваното решение не е постановено при допуснати нарушения на съдопроизводствените правила и в противоречие с материалния закон и се явява правилно и обосновано. Районният съд е обсъдил в достатъчна степен наведените от жалбоподателя възражения и правилно е приел същите за неоснователни. Извършвайки своята проверка в рамките на приетите за установени от предходната съдебна инстанция факти и обстоятелства, Административен съд – Сливен намира, че доводите в касационната жалба са неоснователни и релевираните отменителни основания не са налице.

Съдът извърши служебна проверка за валидността, допустимостта и съответствието на първоинстанционното решение с материалния закон, но не констатира пороци на същото водещи до отмяната му.

По изложените съображения, обжалваното решение като правилно и законосъобразно следва да бъде оставено в сила.

С оглед изхода на делото претенцията на касационният жалбоподател за присъждане на разноски е неоснователна. На основание чл. 63д, ал. 4 във вр. с ал. 5 от ЗАНН, претенцията на ответника по касационната жалба за присъждане на юрисконсултско възнаграждение следва да бъде уважена и касационният жалбоподател следва да бъде осъден да заплати на ОД на МВР – Сливен, защитавана от юрисконсулт, юрисконсултско възнаграждение в размер на 80 лева, определено по реда на чл. 37 от Закона за правната помощ.

Водим от гореизложеното и на основание чл. 63в от ЗАНН във връзка с чл. 221, ал. 2 от АПК, Административен съд – Сливен

Р Е Ш И:

ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 163 от 07.05.2024 г., постановено по АНД № 20232230201604/2023 г. по описа на Районен съд – Сливен.

ОСЪЖДА Г. С. Г., [ЕГН], да заплати на ОД на МВР – Сливен разноски по делото за юрисконсултско възнаграждение в размер на 80 /осемдесет/ лева.

Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.