РЕШЕНИЕ
№
1016
Бургас,
30.10.2023 г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
Административният съд - Бургас - Съдийски
състави, в съдебно заседание на дванадесети
октомври две хиляди и двадесет и трета година в състав:
|
Съдия: |
МАРИНА НИКОЛОВА |
При секретар ГЕРГАНА СЛАВОВА като разгледа
докладваното от съдия МАРИНА НИКОЛОВА административно дело № 20237040700961 /
2023 г., за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на
чл.145, ал.1 от АПК във вр. с чл.186, ал.4 от Закона за данъка върху добавената
стойност.
Образувано е по жалба на „Старт
3-2017“
ЕООД, с ЕИК: **********, със седалище и адрес на управление: ***,
представлявано от управителя Д. А. Д., против заповед за налагане на принудителна
административна мярка № 53-ФК/16.03.2023 год., издадена от началник отдел
„Оперативни дейности“ - В.в ГД „Фискален контрол“ при
ЦУ на НАП. Жалбоподателят оспорва заповедта като незаконосъобразна и
иска нейната отмяна. Релевира възражения, че не са изложени конкретни
мотиви, касаещи срока на процесната ПАМ, че същата засяга съществено
правната му сфера и е явно несъразмерна с преследваната от закона цел.
Претендира присъждане на разноски. Представя писмени доказателства.
В съдебно заседание, жалбоподателят, редовно призован, не изпраща процесуален
представител.
Ответникът - началник отдел „Оперативни дейности“ - В.в ГД „Фискален контрол“
при ЦУ на НАП, предоставя административната преписка по издаване на
оспорената заповед. В съдебно заседание, редовно призован, не изпраща
представител. В депозирани по делото писмени становища преди съдебните
заседаниа процесуалният представител на ответника изразява становище за
неоснователност на жалбата и моли същата да бъде отхвърлена. Счита, че процесната
ПАМ е издадена в съответствие с приложимия материален закон, тъй като е
безспорно доказано, а и от жалбоподателя не се оспорва факта, че не е била
издадена фискална бележка за извършената контролна покупка в стопанисвания от
него търговски обект. Сочи, че в заповедта се съдържат мотиви за определяне
срока на мярката, че същият кореспондира на установените обстоятелства, при
които е извършено нарушението, а именно, че то е повторно за търговеца и че в
хода на оперативната проверка е установено и друго административно нарушение,
свързано с неизправност на ФУ при отпечатване на КЛЕН. Освен това счита, че
срокът на ПАМ е определен съобразно принципа на съразмерност по чл.6 от АПК, а
мярката е съответна на преследваната от закона цел - има превантивен характер,
а именно да осуети възможността нарушителят да извърши други подобни
противоправни деяния, да осигури защита на утвърдения ред на данъчна дисциплина
чрез пълна отчетност на извършваните от лицата продажби с цел гарантиране на
обективно данъчно облагане и бюджетни приходи. Претендира присъждане на
юрисконсултско възнаграждение.
Административен
съд - Бургас, осемнадесети състав, след преценка на събраните по делото
доказателства и като взе предвид становищата на страните, намира за установено
следното от фактическа страна:
От съставения по повод на
проверката Протокол за извършена проверка (ПИП) серия АА №
0062073/14.03.2023 год. се установява, че на 14.03.2023
г., в 11:40 часа е била извършена проверка на търговски обект – щанд
парфюми, находящ се в гр.Русе, бул. „Липник“ № 8, стопанисван от „Старт 3-2017“ ЕООД. В протокола е посочено, че в
хода на проверката е била извършена контролна покупка на един брой дамски
парфюм, серия GOLD 50 мл., на стойност 22
лева от инспектор по приходите, като при плащането, извършено в брой в обекта в
11.34 часа не е била издадена фискална касова бележка от наличното и работещо в
обекта фискално устройство с изградена дистанционна връзка с НАП. Посочено е
също така, че поради техническа неизправност не бил изведен и КЛЕН за 14.03.2023г.
Във връзка с така установената
фактическа обстановка в протокола за извършване на проверка, на 16.03.2023
год., административният орган – началник отдел „Оперативни дейности“ - В.в ГД
„Фискален контрол“ при ЦУ на НАП е приел, че с посоченото деяние е осъществен
състава на административно нарушение на чл.25, ал.1, т.1 от Наредба №
Н-18/13.12.2006 год. за регистриране и отчитане на продажби в търговските
обекти чрез фискални устройства, във вр.чл.3, ал.1 от същата наредба. С оглед
на това и на основание чл.186, ал.1, т.1, б. „а” от ЗДДС и чл.186, ал.3 от ЗДДС
е издал и оспорения в настоящото производство административен акт - Заповед за
налагане на принудителна административна мярка № 53-ФК/16.03.2023 год., с която
на „Старт 3-2017“ ЕООД е наложена принудителна административна мярка (ПАМ)
запечатване на търговски обект - щанд парфюми, находящ се в гр.Русе,
бул. „Липник“ № 8, стопанисван от „Старт 3-2017“ ЕООД, и
е забранен достъпът до него за срок от 10 дни, на основание чл.186, ал.1, т.1
от ЗДДС и чл.187, ал.1 от ЗДДС.
От административната преписка
се установява, че за установеното при проверката нарушение на чл.25, ал.1, т.1
от Наредба H-18/13.12.2006 на МФ, във вр.чл.118, от ЗДДС, е бил съставен Акт за
установяване на административно нарушение № F703556/24.04.2023г., въз основа на
който е било издадено и Наказателно постановление № 712643 - F703556/ 12.07.2023г. от началник на отдел
„Оперативни дейности“ - В.в ГД „Фискален контрол“ при ЦУ на НАП.
Въз основа на така установената
фактическа обстановка, съдът достига до следните правни изводи:
Жалбоподателят е адресат на
оспорената заповед, правата му са пряко и непосредствено засегнати от нея,
поради което за него е налице правен интерес от оспорване. Жалбата е
подадена в преклузивния 14-дневен срок по чл.149, ал.1 от АПК, тъй като заповедта
е връчена на 18.05.2023 год., а жалбата е подадена на 30.05.2023 год. По изложените съображения съдът счита жалбата за процесуално
ДОПУСТИМА.
Разгледана по същество, жалбата
е ОСНОВАТЕЛНА по следните съображения:
С оспорената заповед № 53-ФК/16.03.2023 год., издадена от началник отдел „Оперативни
дейности“ - В.в ГД „Фискален контрол“ при ЦУ на НАП е наложена на основание
чл.186, ал.1, т.1 от ЗДДС и чл.186, ал.3 от ЗДДС принудителна административна
мярка запечатване на търговски обект - щанд парфюми, находящ се в
гр.Русе, бул. „Липник“ № 8, стопанисван от „Старт 3-2017“ ЕООД, ЕИК:
********* и е забранен достъпа до него за срок от 10 дни, на основание
чл.186, ал.1, т.1 от ЗДДС и чл.187, ал.1 от ЗДДС. Изложени са следните мотиви: 1.При
направена контролна покупка на един брой дамски парфюм, серия GOLD 50 мл., на
стойност 22 лева от инспектор по приходите, като при плащането не е бил издаден
фискален бон от наличното в обекта фискално устройство в работен режим.
2.Констатирано е, че фискалното устройство не осигурява възможност в търговския
обект да се отпечата пълната информация от КЛЕН/контролна лента на електронен
носител/ по начина и в последователността на генериране на записите в КЛЕН. 3.
Дружеството има непогасени изискуеми задължения в размер на 14 609 лева и
публични задължения по ИД № *********/2018 в размер на 128 195 лв.
При тези данни
органът по приходите е формирал извод, че създадената организация на работа в
обекта няма за цел спазване на данъчното законодателство. Приел е, че
неспазването на задължението за издаване на касова бележка води до отрицателни
последици за фиска, тъй като е предпоставка да не се отчитат приходи и
търговски обороти, т.е за отклонение от данъчно облагане. Посочил е, че подобно
поведение на търговците накърнява обществения интерес и като цяло фискалната
политика на държавата и еднаквите условия, създадени от законодателството за
всички стопански субекти. В мотивите на заповедта е посочено, че целта на
мярката е да гарантира, че всички лица ще спазват законовите норми и че ако не
бъде приложена съществува възможност от извършване на ново нарушение, от което
ще настъпят значителни и трудно поправими вреди, които засягат пряко интересите
на държавата, като за извършване на тази промяна в организацията на дейността в
конкретния обект е необходим определен срок.
На първо място, по въпроса за
валидността на оспорената заповед, съдът намира, че заповедта за налагане на
ПАМ е издадена от компетентен орган.
Съгласно чл.186, ал.3 от ЗДДС
принудителната административна мярка по ал.1 се прилага с мотивирана заповед на
органа по приходите или от оправомощено от него длъжностно лице. Със заповед №
ЗЦУ-1148/25.08.2020 год. на изпълнителния директор на НАП, на основание чл.10,
ал.1, т.1 от Закона за НАП и чл.186, ал.3 и 4 от ЗДДС и чл.81, ал.1 от АПК са
определени началниците на отдели „Оперативни дейности“ в дирекция „Оперативни
дейности“ в главна дирекция „Фискален контрол“ в ЦУ на НАП да издават заповеди
за налагане на ПАМ „запечатване на обект“ по чл.186 от ЗДДС. Поради изложеното
заповедта е издадена от компетентен орган.
Заповедта е
издадена в предвидената от закона форма, съдържа фактически и правни основания
за нейното издаване, в това число и чрез препращане към протокола за извършена
проверка. Съдът не установи да са били допуснати съществени нарушения на
административно-производствените правила.
Данните по делото сочат по
несъмнен и категоричен начин, че в търговския обект на жалбоподателя не е била
издадена касова бележка за извършеното плащане в брой за осъществената
контролна покупка в хода на проверката, като този факт не се оспорва и от
жалбоподателя. Ето защо, съдът намира за доказано наличието на
материално-правните предпоставки по чл.186, ал.1, т.1, б. "а"
от ЗДДС
за издаване на обжалваната заповед за налагане на ПАМ.
Излагането на мотиви в
заповедта по чл.186, ал.1 от ЗДДС във връзка с определяне
продължителността на срока на наложената ПАМ е задължително, за да може да се
извърши преценка за съответствието на акта с целта на закона в изпълнение на
изискването на чл.146, т.5 от АПК. Нарушаването на принципа на
съразмерност на наложената мярка с извършеното нарушение представлява именно
такова несъответствие с целта на закона.
В случая, определеният срок за
налагане на ПАМ е 10 дни – в нормативно регламентираните от закона рамки, но
изложените от органа мотиви във връзка с неговото определяне са общи и
бланкетни, еднакво приложими към всяка една ПАМ по чл.186, ал.1, б. "а" от ЗДДС,
без същите да са обвързани с конкретните факти по случая, което е равнозначно
на липса на мотиви.
Необоснован и противоречащ на
доказателствата по делото е изводът на административния орган, че при
определяне срока на ПАМ са взети предвид тежестта на конкретно извършеното
нарушение и последиците от същото и че определеният срок е съобразен с целената
превенция за преустановяване на незаконосъобразни практики в обекта, при
положение, че няма констатации и липсват данни за предходни нарушения. В случая
дори не е дефинирана тежестта на конкретното нарушение. Не е посочена и
очакваната промяна в начина на организиране на дейността в обекта, та
констатациите за това да са критерий при определяне продължителността на ПАМ.
Твърдението, че нарушението се явява повторно за жалбоподателя по смисъла на
§1, т.35 от ДР на ЗДДС е направено за първи път от процесуалния представител на
ответника в депозираното по делото писмено становище, но същото не се подкрепя
от доказателствата по делото.
Неиздаването на фискален бон за
продажба на стойност 22 лева е посочено като основание за издаване на
процесната заповед за налагане на ПАМ, но само по себе си по никакъв начин не
мотивира размера на срока, за който е наложена мярката. Останалите факти, като
наличие на непогасени изискуеми задължения в размер на 1 4609 лева и публични
задължения по изпълнително дело сами по себе си не обосновават извод за наличие
на заплаха, че лицето ще извърши друго нарушение, като процесното и не могат да
обосноват необходимостта от налагане на ПАМ за срок от 10 дни. Посочените
фактически основания не са относими към определянето на срока на мярката, а
направените изводи за създадена организация на работа, която позволява да не се
отчитат оборота, както и другите съждения в мотивите, представляват общо
формулирани формални изявления, които не почиват на конкретни факти и нямат
характера на същински мотиви като правни и фактически основания относно целите
на ПАМ.
Дори и да се приеме, че в
заповедта са изложени някакви обстоятелства, същите представляват само
предположения – за защита на обществения интерес, за предотвратяване на
възможност от извършване на ново нарушение, които не съдържат ясни правила за
определяне срока на принудителната административна мярка. Административният
орган е издал индивидуален административен акт без да извърши преценка за
наличието на баланс между личните и обществени интереси, а само за наличието на
бланкетно и общо формулиран обществен интерес от налагането.
Наред с това прилагането на ПАМ
не би могло и да предотврати бъдещи административни нарушения и вредните
последици от тях, а само да преустанови търговската дейност в обекта и
генерирането на приходи от нея, респективно и постъпване на данъци за фиска.
По изложените съображения,
съдът намира, че процесната ПАМ се явява несъобразена с целите, регламентирани
в чл.22 от ЗАНН и с принципа за съразмерност,
уреден в чл.6, ал.2 от АПК, според който
административният акт и неговото изпълнение не могат да засягат права и законни
интереси в по-голяма степен от най-необходимото за целта, за която актът се издава.
Нещо повече, предвид
представения по делото Акт за установяване на административно нарушение №
F703556/24.04.2023г., въз основа на който е било издадено и Наказателно
постановление № 712643-F703556/12.07.2023г. от началник на отдел
„Оперативни дейности“ - В.в ГД „Фискален контрол“ при ЦУ на НАП, съдът приема,
че в случая освен ПАМ, на жалбоподателя е наложена и имуществена санкция за едно и също
нарушение, т.е ответникът не е осигурил
координиране на производствата и е допуснал автоматично кумулиране на
посочените мерки в тежест на жалбоподателя, поради което ПАМ е издадена при
несъобразяване с Решение на СЕС по дело С-97/21.
Според
постоянната практика на СЕС административните санкции, налагани от националните
данъчни органи в областта на ДДС, представляват прилагане на членове 2 и 273 от
Директива 2006/112/ЕО на Съвета от 28 ноември 2006 година относно общата
система на ДДС и следователно на правото на Съюза по смисъла на член 51,
параграф 1 от Хартата на основните права на Европейския съюз. Затова те трябва
да са съобразени с основното право, гарантирано в член 50 от Хартата, съгласно
което никой не може да бъде подложен на наказателно преследване или наказван за
престъпление, за което вече е бил оправдан или осъден на територията на Съюза с
окончателно съдебно решение в съответствие със закона“. Така принципът ne bis
in idem забранява кумулирането както на процедури за търсене на отговорност,
така и на санкции, които имат наказателноправен характер по смисъла на този
член, за същото деяние и срещу същото лице (решение от 22 март 2022 г., bpost,
С‑117/20, т. 24 и др.).
В
настоящия случай не се спори, че е ангажирана административно-наказателната
отговорност на жалбоподателя като му е наложена „имуществена санкция“ в размер
на 700 лева. Спрямо същото дружество е приложена и процесната ПАМ –
„запечатване на търговски обект“ и „забрана на достъп до него“ за срок от 10
дни на основание чл. 186, ал. 1, т. 1, б. "а" от ЗДДС. Не се спори,
че тези мерки, макар и издадени на базата на един и същ факт, са наложени в
отделни и самостоятелни производства, съответно по ЗАНН (с оглед препращането
по чл. 193, ал. 1 ЗДДС) и по АПК (предвид нормата на чл. 186, ал. 3 ЗДДС).
Въпреки, че държавната принуда при издаването на наказателно постановление и
налагането на ПАМ да е насочена към различни цели, като принципно при ПАМ се
прилага диспозицията на правната норма, а при административното наказание -
санкцията на правната норма, като краен резултат се достига до кумулиране на
двете мерки с наказателноправен характер.
В
Решението по дело С-97/21, т. 63 Съдът на ЕС разяснява, че член 273 от
Директивата за ДДС и член 50 от Хартата трябва да се тълкуват в смисъл, че не
допускат национална правна уредба, съгласно която за едно и също неизпълнение
на данъчно задължение и след провеждане на отделни и самостоятелни производства
на данъчнозадължено лице може да бъде наложена мярка имуществена санкция и
мярка запечатване на търговски обект, които подлежат на обжалване пред различни
съдилища, доколкото посочената правна уредба не осигурява координиране на
производствата, позволяващо да се сведе до стриктно необходимото допълнителната
тежест от кумулирането на посочените мерки, и не позволява да се гарантира, че
тежестта на всички наложени санкции съответства на тежестта на разглежданото
нарушение.
В
настоящия случай с оглед данните по делото е допуснато автоматично кумулиране
на посочените мерки в тежест на търговското дружество.
С оглед на всичко изложено по-горе, съдебеният състав намира, че жалбата е
основателна и оспорената заповед следва да бъде отменена като
незаконосъобразна.
Предвид изхода на правния спор
своевременно направеното искане от жалбоподателя за присъждане на разноски се
явява основателно, поради което и на осн. чл.143, ал.1 от АПК, ответникът
следва да бъде осъден да му заплати сумата от 50 лева, представляваща внесената
държавна такса за образуване на делото.
Мотивиран от горното и на
основание чл.172, ал.2 от АПК, Административен съд - Бургас, осемнадесети
състав,
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ Заповед за налагане на принудителна административна мярка №
53-ФК/16.03.2023 год., издадена от началник отдел „Оперативни дейности“ - В.в
ГД „Фискален контрол“ при ЦУ на НАП.
ОСЪЖДА Национална агенция по приходите да заплати на „Старт 3-2017“ ЕООД,
с ЕИК: **********, със седалище и адрес на управление: ***, с управител Д. А. Д.,
сумата от 50 (петдесет) лева, представляваща разноски по делото.
РЕШЕНИЕТО може да бъде обжалвано в
14-дневен срок от съобщението пред Върховния административен съд.
|
Съдия: |