РЕШЕНИЕ
№
гр. Русе, 13.07.2020 г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
Административен
съд - Русе, в
публично съдебно заседание на седемнадесети юни през две хиляди и деветнадесета
година, в състав:
|
ПРЕДСЕДАТЕЛ: |
ДИАН ВАСИЛЕВ |
|
ЧЛЕНОВЕ: |
ИНА РАЙЧЕВА |
|
|
ЕЛИЦА ДИМИТРОВА |
при
секретаря МАРИЯ СТАНЧЕВА и с участието на прокурора СТИЛИЯН ГРОЗЕВ като разгледа докладваното от съдия РАЙЧЕВА КАН
дело № 93 по описа за 2020
год., за да се произнесе, съобрази следното:
Производството е по чл. 63, ал. 1 от ЗАНН вр. чл. 208 и сл. от АПК.
Постъпила е касационна жалба от „МИК
2006“ ООД гр. Русе, подадена чрез пълномощника адвокат С.М., против Решение № 970/18.12.2019
г. по АНД № 1887/2019 г. по описа на РРС, с което е потвърдено НП № 38-0001152/30.08.2019
г. на Началника на Областен отдел „Автомобилна администрация“ – Русе (ОО „АА“ –
Русе) за наложено на касатора административно наказание «имуществена санкция» в
размер на 1 000 лв. на основание чл. 104а, ал. 1 от Закона за
автомобилните превози (ЗАвтП) за извършено нарушение на чл. 10, ал. 1 от същия
закон.
Навеждат се касационни основания за
неправилност на решението поради нарушение на материалния закон, съществено
нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост. Твърди се, че въззивният
съд не е обсъдил голяма част от наведените от жалбоподателя възражения,
свързани с това кои точно са обстоятелствата, при промяната на които
дружеството е длъжно да информира издалия лиценза орган. Развиват се
съображения за необоснованост на изводите на въззивния съд относно
неприложимостта на разпоредбата на чл. 5, ал. 2 от ЗОАРАКСД. Претендира се отмяна
на решението на РРС и вместо него да се постанови друго, с което наказателното
постановление да бъде отменено.
Касационният ответник не взема
становище по жалбата.
Представителят на Окръжна прокуратура
– Русе дава заключение за неоснователност на жалбата, поради което решението на
РРС следва да бъде оставено в сила.
Съдът, като съобрази изложените в
жалбата касационни основания, становищата на страните и събраните по делото
доказателства, като извърши касационна проверка на обжалваното решение по чл.
218, ал. 2 от АПК, прие за установено следното:
Касационната жалба е процесуално допустима – подадена е в срок от
надлежна страна, атакува невлязъл в сила съдебен акт на районен съд, постановен
в производството по Глава трета Раздел V на ЗАНН и подлежи на разглеждане.
Разгледана по същество, жалбата е неоснователна.
За да постанови оспореното в настоящото
производство решение Русенският районен съд е приел, че в хода на
административно-наказателното производство не са допуснати нарушения на
процесуалните правило и правилно е приложен материалния закон. Съдът е счел, че
по делото безспорно е доказано административното нарушение, за което е
санкциониран касаторът, противно на твърденията на наказаното лице, че в случая
за него не е налице задължение за информиране на административния орган за
промяна на конкретното обстоятелство – промяна в адреса на управление на
търговеца. Съдът подробно е обсъдил и отхвърлил възраженията на дружеството, че
по силата на чл. 23, ал. 6 от ЗТР и чл. 5, ал. 2 от ЗОАРАКСД е недопустимо да
се изисква от него да заявява промяната в обстоятелства, информация за която е
достъпна в публичен регистър. Това дало основание на въззивния съд да потвърди
оспореното пред него наказателно постановление в цялост.
Настоящата инстанция намира, че
решението на Русенския районен съд е правилно като краен извод за
законосъобразност на оспореното наказателно постановление, но споделя само част
от мотивите на Районен съд – Русе.
В хода на административното
производство безспорно са установени всички релевантни за случай факти, които
не се оспорват от страните и се свеждат до следното: Касаторът е търговско
дружество, на което е издаден лиценз за превоз на товари на територията на Р
България. На 13.11.2018 г. по партидата на дружеството в Търговския регистър
била вписана промяна в адреса на управление на търговеца, който на основание
издадения лиценз има и качеството на превозвач по смисъла на Закона за
автомобилните превози. В срок от 30 дни от вписване на промяната дружеството не
е информирало органа, издал лиценза, за настъпилата промяна като бездействието
на дружеството било установено на 07.08.2019 г. при подаване на заявление, с
което били представени документи за доказване на финансова стабилност на
транспортното предприятие. АНО е приел, че в случая касаторът е нарушил
разпоредбата на чл. 10, ал. 1 от ЗАвтП като не е изпълнил предвиденото в тази
норма задължение, за което е предвидено административно наказание с нормата на
чл. 104а, ал. 1 от ЗАвтП.
Възраженията на наказаното дружество,
които то поддържа както пред въззивната инстанция, така и пред настоящия съд,
са в две насоки. От една страна касаторът счита, че задължението по чл. 10, ал.
1 от ЗАвтП не обхваща случаите на промяна на адреса на управление на търговеца.
Аргументи за това твърдение жалбоподателя черпи от разпоредбата на чл. 79, ал.
2 от Наредба № 33 от 3.11.1999 г. за обществен превоз на пътници и товари на
територията на Република България (Наредба № 33/1999 г.), считайки, че
задължението обхваща единствено обстоятелствата, удостоверени с документите по
чл. 78 и по чл. 76, ал. 8 от наредбата, сред които не е промяната на адреса на
управление. От друга страна касационният жалбоподател поддържа тезата, че
промяната на адреса на управление на търговеца е обстоятелство, което е обявено
надлежно в публичен регистър и за дружеството – касатор не възниква задължение
да го доказва пред административните органи, респективно е недопустимо от
страна на административния орган да му бъде изисквана информация за публично
оповестеното обстоятелство – промяна на адреса на управление на дружеството.
Настоящата инстанция намира за
неоснователни и двете групи възражения като в тази връзка следва да се посочи,
че правилно въззивният съд е посочил, че адресът на управление на превозвачът е
обстоятелство, което се вписва в издадения му лиценз за извършване на обществен
превоз на товари на територията на Р България, което е видно от нормативно
установения образец на лиценза – приложение № 6 към Наредба № 33/1999 г.
Адресът на управление е част и от заявлението за издаване на лиценз –
приложение № 5 от същата наредба, което заявителят подава на основание чл. 78
от Наредба № 33/1999 г. Нормата на чл. 10, ал. 1 от ЗАвтП предвижда, че при
настъпване на промени в обстоятелствата, вписани в лиценза за извършване на
превоз на пътници или товари на територията на Република България или в лиценза
на Общността, извън случаите по ал. 2 превозвачът подава заявление за
отразяването им в 30-дневен срок от тяхното настъпване. Адресът на управление
на търговеца както се посочи, че вписва в лиценза за извършване на превоз на
товари на територията на Р България, т.е. представлява обстоятелство, вписано в
лиценза по смисъла на цитираната норма на чл. 10, ал. 1 от ЗАвтП, при което за
промяната му превозвачът следва да информира органа, издал лиценза. Практически
със същия смисъл е и нормата на чл. 79, ал. 2 от Наредба № 33/1999 г.
Обстоятелството, че в тази норма се говори за „обстоятелствата, удостоверени с
документите по чл. 78 и по чл. 76, ал. 8“ не променя този извод. Под
„документите по чл. 78“ не следва да се разбират единствено тези, които следва
да бъдат приложени към заявлението, а и самото заявление – приложение № 5 към
наредбата, което съдържа информация за адреса на управление на превозвача. В
подкрепа на този извод, както правилно е посочил и въззивния съд, е нормативно
предвидения образец на заявление – Приложение № 6 към наредбата, което
превозвачът следва да подаде при настъпила промяна в обстоятелствата по чл. 79,
ал. 2 от Наредба № 33/1999 г. (https://dv.parliament.bg/DVPics/2016/86_16/86_pril_6a.pdf),
в което изрично фигурира текст за посочване на промяна както в наименованието,
така и в седалището и адреса на управление на превозвача. Изложеното сочи, че
правилно въззивният съд е приел, че в конкретния случай касаторът е обвързан от
задължението по чл. 10, ал. 1 от ЗАвтП и за неизпълнението му носи
административно-наказателна отговорност по чл. 104а, ал. 1 от ЗАвтП.
По отношение на възраженията за
публична достъпност на настъпилата промяна в адреса на управление на
дружеството, която изключва задължението по чл. 10, ал. 1 от ЗАвтП настоящата
инстанция счита, че мотивите на въззивния съд съдържат известно вътрешно
противоречие. От една страна съдът е посочил, че хипотезата на чл. 23, ал. 6 от
ЗТР не изключва задължението по чл. 10, ал. 1 от ЗАвтП като в тези случаи
лицата са длъжни да информират органа, издал лиценза за настъпилата промяна,
без да са длъжни да доказват настъпването й. В тази част изводите на районния
съд се споделят напълно от настоящия съд. След това обаче районният съд е
посочил, че всъщност чл. 10, ал. 1 от ЗАвтП като специално разпоредба изключва
действието на общата разпоредба на чл. 23, ал. 6 от ЗТР, което противоречи на
предходно направения анализ в приложението на двете норми. Двете норми се
прилагат в своята съвкупност като както вече се посочи установяват задължение
за лицата за заявят промени в обстоятелства, дори и когато те са вписани в
Търговския регистър, като ги освобождава единствено от задължението да докажат
настъпилата промяна. По същият начин стои въпросът и с нормата на чл. 5, ал. 2
от ЗОАРАКСД, според която административният орган не може да изисква
предоставяне на информация или документи, които са налични при него или при
друг орган, а ги осигурява служебно за нуждите на съответното производство. Не
се споделя извода на районния съд, че тази норма не намира приложение в
конкретния случай, напротив - същата се прилага, но по начина описан по
отношение на нормата на чл. 23, ал. 6 от ЗТР, доколкото нормата на чл. 5, ал. 2
от ЗОАРАКСД е с по-широк обхват и обхваща както обстоятелствата, вписани в
търговския регистър, така и всяка друга информация или документи, които са
налични при съответния административен орган или при друг орган. И въз основа
на тази норма в конкретния случай превозвачът е длъжен да информира органа,
издал лиценза за превоз на товари на територията на Р България, за промяната в адреса
на управление на превозвача, който се вписва в издадения лиценз, като дори не е
длъжен да посочи новия адрес. Информация за него, както и за момента от който е
настъпила промяната административният орган следва служебно да събере именно по
силата на чл. 23, ал. 6 от ЗТР и на чл. 5, ал. 2 от ЗОАРАКСД.
На последно място настоящият състав
не намира, че в конкретния случай са налице основания за прилагане на чл. 28 от ЗАНН, доколкото не са установени обстоятелства, които да сочат,че извършеното
конкретно нарушение е с по-ниска степен на обществена опасност в сравнение с
обикновените случаи на административни нарушения от същия вид.
При извършена, извън наведените в
касационната жалба оплаквания, служебна проверка на обжалваното решение,
съобразно изискванията на чл. 218, ал. 2 от АПК, не се установяват пороци във
връзка с неговите валидност, допустимост и съответствие с материалния закон,
поради което същото следва да бъде оставено в сила.
Мотивиран така и на основание чл. 63, ал. 1
от ЗАНН във вр. с чл. 221, ал. 2 от АПК, Административен съд - Русе
Р Е Ш И:
ОСТАВЯ
В СИЛА Решение № 970/18.12.2019
г. по АНД № 1887/2019 г. по описа на РРС, с което е потвърдено НП № 38-0001152/30.08.2019
г. на Началника на Областен отдел „Автомобилна администрация“ – Русе.
Решението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.