№ 1598
гр. Варна, 09.12.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, IX СЪСТАВ, в публично заседание на
седемнадесети ноември през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:Деница Славова
при участието на секретаря Димитричка Д. Г.а
като разгледа докладваното от Деница Славова Гражданско дело №
20223100100477 по описа за 2022 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството по делото е образувано по исковете на „К.Ж." ЕООД,
ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. В., общ. В., обл. В.,
ул. „И." № 1, представлявано от Е.А.Ж. - едноличен собственик на капитала и
управител, против „Ф.К.Г." ЕООД, ЕИК *********,седалище и адрес на
управление: с.Т. п.к. ****, общ. В., обл. В., ул. „Й.Н." № 1, представлявано от
Д.С.- едноличен собственик на капитала и управител, за ПРИЕМАНЕ ЗА
УСТАНОВЕНО между страните по делото, че ищецът Е СОБСТВЕНИК на
следните недвижими имоти /по УМ от 24.06.2022г./, а именно:
- ВИНАРНА с площ 77.14 кв.м., разположена в сутеренен етаж на
сградата, ведно с 2.8401% ид. части от общите части с идентификатор по
кад.карта на гр. В. *****.****.**.*.**, при граници на същия етаж: обект с
идент. *****.****.**.*.**, под обекта: няма, над обекта: няма;
- АПАРТАМЕНТ № 2 /две/ на две нива, от които първо ниво с площ
157.36 кв.м., разположен на петия етаж на сградата, второ ниво с площ 160.90
кв.м., разположен на терасовиден етаж на сградата, ведно с открита тераса с
площ 70.30 кв.м., разположена на покрива на сградата, както и 54-4537%
ид.части от общите части на сградата с идентификатор по кад.карта на гр. В.
1
*****.****.**.*.**, при граници: на същия етаж: обекти с идент.
*****.****.**.*.**, *****.****.**.*.**, под обекта: обекти с идент.
*****.****.**.*.**, *****.****.**.*.**, *****.****.**.*.**,
*****.****.**.*.**, *****.****.**.*.**, *****.****.**.*.**,
*****.****.**.*.**, *****.****.**.*.**, над обекта: обект с идент.
*****.****.**.*.**, на основание реализирано право на строеж,
И ЗА ОСЪЖДАНЕ НА ОТВЕТНИКА ДА ПРЕДАДЕ НА ИЩЕЦА
ВЛАДЕНИЕТО върху горепосочените недвижими имоти, на основание
чл.108 от ЗС.
Претендират се и разноски.
Обстоятелства, на които се основава иска:
В исковата молба се твърди, че ищецът е собственик на процесните
недвижими имоти, които са придобити от него чрез реализирано право на
строеж, учредено с договор за продажба, оформено и обективирано в
Нотариален акт № 139, том I, вх.рег. № 140, дело 139/29.09.2006г., поправен с
Нотариален акт № 157, том VI, вх.рег. № 6667, дело 989/13.12.2006г. на
нотариус Д.Б..
Ответникът оспорва собствеността на ищеца, като претендира, че е
придобил собствеността въз основа на тръжна процедура, проведена от
публичен изпълнител към ТД на НАП-Варна, като с Постановление за
възлагане от 18.08.2020г., на основание проведена публична продан,
дружеството-ответник като купувач е обявено за собственик на процесиите
недвижими имоти.
Ищецът твърди, че ответникът не е придобил собствеността върху
имотите, доколкото изпълнението е незаконосъобразно проведено при липса
на изпълняемо право, тъй като 10- годишната абсолютна погасителна давност
за всички задължения на „К.Ж." ЕООД, ЕИК ********* към НАП е изтекла на
31.12.2019 г. /Решение по Административно дело № 1869 / 2020г. по описа на
Адм. Съд –В./.
Действията по принудителното изпълнение са оформени в
Изпълнително дело № **********/2014г., съгласно описа на публичен
изпълнител към ТД на НАП - В.. Предмет на принудително осъществяване по
изп.д. № **********/2014г., съгласно описа на публичен изпълнител към ТД
на НАП-В., са публичните задължения на „К.Ж." ЕООД, ЕИК ********* - за
внасяне на корпоративен данък, определен за календарната 2008г. и
довнасяне на данък добавена стойност, обусловен от данъчни събития по
2
ЗДДС, настъпили в периода от 1.11.2008г. - 31.01.2009г. В своята съвкупност,
тези публични задължения са изпълняемото право в рамките на изп.д. №
**********/2014г.
Към 01.01.2020г. и двете публични задължения са покрити от
абсолютната погасителна давност, уредена от законодателя ни в чл. 171, ал. 2
от ДОПК.
Ищецът счита, че съгласно Тълкувателно решение №4/11.03.2019г. на
ВКС, ОСГТК, липсата на изпълняемо право отнема материалноправната
основа на принудителното изпълнение. Тогава удовлетворяването на
взискателя е лишено от правно основание и недължимо полученото подлежи
на връщане… При възлагане на имота, върху който е насочено изпълнението,
в полза на взискателя, и при отпадане на изпълнителното основание, въз
основа на което е предприето принудителното изпълнение върху имота,
последният ще се счита собственост на длъжника поради липса на
изпълняемо право, което да оправдае прехвърлянето на собствеността.
В срока по чл.131 от ГПК е постъпил писмен отговор от ответника.
В него се сочи, че искът е недопустим и неоснователен.
Оспорва доводите на ищеца за липса или отпадане на изпълняемото
право, материализирано в проведения от публичен изпълнител при ТД на
НАП - В., изпълнителен процес. Оспорва погасяването по давност на
изпълняемите права на НАП, произтичащи от задължения на ищеца по ЗКПО
и ЗДДС, като счита, че давността следва да бъде установена в настоящото
производство.
В съдебно заседание ищецът чрез процесуалния си представител
поддържа искa и моли за уважаването му. Ответникът моли да бъдe
отхвърлен искa.
Въз основа на събраните по делото доказателства, преценени в
тяхната съвкупност, съдът намира за установено следното от фактическа
и правна страна:
Предявения по делото иск за ревандикация намира правното си
основание в разпоредбата на чл. 108 от ЗС.
По иска с правно основание чл. 108 от ЗС, ищецът следва да установи
правото си на собственост на твърдяното от него правно основание, и факта,
че ответникът е във владение на имота. В тежест на ответника е да установи
собствените си противопоставими права на собственост върху същия имот.
3
Между страните не е спорно придобивното основание на ищеца, а
именно реализирано право на строеж, учредено с договор за продажба,
оформено и обективирано в Нотариален акт № 139, том I, вх.рег. № 140, дело
139/29.09.2006г., поправен с Нотариален акт № 157, том VI, вх.рег. № 6667,
дело 989/13.12.2006г. на нотариус Д.Б.. Не е спорен и факта, че към
настоящия момент фактическа власт върху имота упражнява ответника.
Спорен въпрос се явява единствено дали ответникът е придобил правото на
собственост върху процесния имот с Постановление за възлагане от
18.08.2020г., на основание публична продан, проведена от публичен
изпълнител към ТД на НАП-В..
По делото се установява следната фактическа обстановка:
Изпълнително дело № **********/2014г., е образувано въз основа на
влязъл в сила Ревизионен акт № *********/13.12.2013г. в който са
установени публични задължения на „К.Ж." ЕООД, ЕИК ********* за
внасяне на корпоративен данък, определен за календарната 2008г. и
задължения за данък добавена стойност, за данъчни периоди м.11.2008г.,
м.12. 2008г. и м.01.2009г.
С искане вх. № 30748/08.07.2020г., подадено надлежно до публичния
изпълнител, задълженото дружество „К.Ж." ЕООД е направило възражение за
изтекла абсолютна давност за вземанията, за които се води изпълнително
производство и е поискало прекратяване на публичното изпълнение.
С ново искане вх. № 31689/14.07.2020г., подадено надлежно до
публичния изпълнител и адресирано и до Директора на ТД на НАП В., „К.Ж."
ЕООД е направило ново възражение за изтекла абсолютна давност и е
поискало прекратяване на публичното изпълнение.
С разпореждане № С200003-137-0006287/16.07.2020г. на публичния
изпълнител е отказано прекратяване на изпълнителното дело поради
погасяване на вземанията по давност.
С жалба вх. № 32868/20.07.2020г. „К.Ж." ЕООД е сезирало горестоящия
административен орган Директора на ТД на НАП В. с искане да бъде отменен
мълчаливия отказ на публичния изпълнител за прекратяване на публичното
изпълнение поради погасяване на задълженията по давност. Жалбата е
оставена без разглеждане като недопустима с Решение № 181/27.07.2020г. на
Директора на ТД на НАП В..
С решение № 185/07.08.2020г. е оставена без уважение жалба № 30748-
3/30.07.2020г. на „К.Ж." ЕООД срещу разпореждане № С200003-137-
4
0006287/16.07.2020г. на публичния изпълнител, с което се отказва
прекратяване на изпълнителното дело поради погасяване на вземанията по
давност.
По жалба № 30748-8/17.08.2020г. на „К.Ж." ЕООД до
Административния съд – В. срещу решение № 185/07.08.2020г. на Директора
на ТД на НАП В. и разпореждане № С200003-137-0006287/16.07.2020г. на
публичния изпълнител, е образувано адм.д.№ 1869/2020г. на
Административния съд – В.. С решение № 33/08.01.2021г. е отменено
решение № 185/07.08.2020г. на Директора на ТД на НАП В. и разпореждане
№ С200003-137-0006287/16.07.2020г. на публичния изпълнител и преписката
е върната на публичния изпълнител с указания по прилагането на закона, а
именно, че абсолютната десетгодишна давност за вземанията е започнала да
тече на 01.01.2010г. и е изтекла на 01.01.2020г., т.е. след тази дата публичният
изпълнител е следвало да прекрати публичното изпълнение.
Междувременно с Постановление за възлагане от 18.08.2020г., на
основание проведена публична продан по изпълнително дело №
**********/2014г, на „Ф.К.Г." ЕООД, ЕИК *********, са възложени
недвижими имоти, сред които и процесните:
- ВИНАРНА с площ 77.14 кв.м., разположена в сутеренен етаж на
сградата, ведно с 2.8401% ид. части от общите части с идентификатор по
кад.карта на гр. В. *****.****.**.*.**, при граници на същия етаж: обект с
идент. *****.****.**.*.**, под обекта: няма, над обекта: няма;
- АПАРТАМЕНТ № 2 /две/ на две нива, от които първо ниво с площ
157.36 кв.м., разположен на петия етаж на сградата, второ ниво с площ 160.90
кв.м., разположен на терасовиден етаж на сградата, ведно с открита тераса с
площ 70.30 кв.м., разположена на покрива на сградата, както и 54-4537%
ид.части от общите части на сградата с идентификатор по кад.карта на гр. В.
*****.****.**.*.**, при граници: на същия етаж: обекти с идент.
*****.****.**.*.**, *****.****.**.*.**, под обекта: обекти с идент.
*****.****.**.*.**, *****.****.**.*.**, *****.****.**.*.**,
*****.****.**.*.**, *****.****.**.*.**, *****.****.**.*.**,
*****.****.**.*.**, *****.****.**.*.**, над обекта: обект с идент.
*****.****.**.*.**.
Спорен по делото е факта дали с издаване на Постановление за
възлагане от 18.08.2020г., е настъпил вещно-прехвърлителният ефект на този
придобивен способ, т.е. дали имотите са станали собственост на „Ф.К.Г."
ЕООД
5
Съгласно чл. 171, ал. 2 от ДОПК с изтичането на 10-годишен давностен
срок, считано от 1 януари на годината, следваща годината, през която е
следвало да се плати публичното задължение, се погасяват всички публични
вземания независимо от спирането или прекъсването на давността /с 5 бр.
изключения, които не се установява да са налице в случая/.
Публичните задължения на ищеца са за периоди м.11.2008г., м.12.
2008г. и м.01.2009г., поради което давност за вземанията е започнала да тече
на 01.01.2010г. и е изтекла на 01.01.2020г. Именно това е установено и във
воденото от ищеца административно производство по адм.д.№ 1869/2020г. на
Административния съд – В..
Продажбата на имотите на публична продан е осъществена от
публичния изпълнител на 18.08.2020г., т.е. след изтичане на давностния срок
и при направено възражение от страна на ищеца за изтекла абсолютна
погасителна давност с искане вх. № 30748/08.07.2020г. и искане вх. №
31689/14.07.2020г.
Този факт води до извод за незаконосъобразно проведено изпълнително
производство, доколкото публичният изпълнител не е имал право да
продължава действията по принудително осъществяване на правата на
Държавата. След погасяване на вземанията по давност е допустимо
единствено доброволно изпълнение на вземанията, доколкото те са се
превърнали в естествено задължение, но не е допустимо осъществяване на
държавна принуда за заплащане на вземанията. Незаконосъобразното
изпълнение има за резултат възникване на право у ищеца да търси
обезщетение за вредите, които е претърпял от това противоправно действие,
по реда на ЗОДОВ.
Незаконосъобразното изпълнение обаче няма за резултат отпадане на
вещно-прехвърлителния ефект на публичната продан.
Съгласно Тълкувателно решение № 4/11.03.2019г. на ВКС, ОСГТК,
липсата на изпълняемо право отнема материалноправната основа на
принудителното изпълнение. Тогава удовлетворяването на взискателя е
лишено от правно основание и недължимо полученото подлежи на връщане…
При възлагане на имота, върху който е насочено изпълнението, в полза на
взискателя, и при отпадане на изпълнителното основание, въз основа на което
е предприето принудителното изпълнение върху имота, последният ще се
счита собственост на длъжника поради липса на изпълняемо право, което да
оправдае прехвърлянето на собствеността.
6
Хипотезата, разгледана в Тълкувателно решение № 4/11.03.2019г. на
ВКС, ОСГТК, касае прехвърлянето на имота на взискател при липса на
изпълняемо право. Поради това е прието, че когато взискателят получи нещо,
което не му се следва поради липса на изпълняемо право, т.е. при липса на
основание, същият е длъжен да го върне на основание общите правила /чл. 55
ал. 1 пр. 1 от ЗЗД/. Поради това и възлагането на имота при публична продан
в негова полза няма вещно прехвърлителен ефект. Съгласно т. 1 от ТР –
„Възлагането при публична продан на привиден кредитор не поражда
вещнопрехвърлителен ефект“.
В настоящия случай обаче не се касае за възлагане на имота на
взискател – привиден кредитор, а за възлагане на имота на добросъвестно
трето лице – купувач на имота при публична продан.
Незаконосъобразно проведеният изпълнителен процес може да засегне
правната сфера както на взискателя /като се отрече правото му да получи
суми, събрани в незаконосъобразния изпълнителен процес или вещи, които са
му незаконосъобразно възложени/, така и на изпълнителя - било то публичен
изпълнител, ЧСИ или ДСИ, или сферата на лицето, възложило му функциите
по изпълнението. Същият обаче не може да засегне сферата на добросъвестно
трето лице – купувач на имота при публична продан, доколкото в този случай
се застрашават както правата на третото лица, което няма вина за
незаконосъобразните действия, така и установения правов ред при
провеждане на изпълнението и стабилността на оборота.
Публичната продан е транслативен способ за придобиване на
собственост и вещно-прехвърлителният ефект зависи от факта дали
длъжникът е бил собственик на имота към датата на издаване на
постановлението за възлагане. Доколкото ищецът е бил собственик на
имотите към датата 18.08.2020г., за което по делото няма спор, с издаване на
Постановление за възлагане от 18.08.2020г., е настъпил вещно-
прехвърлителният ефект на публичната продан. Съгласно чл. 496 ал. 2 от
ГПК, от деня на влизане в сила на постановлението за възлагане, купувачът
придобива всички права, които длъжникът е имал върху имота. Нещо
повече, в чл. 239 ал. 2 от ДОПК се предвижда допълнително и че купувачът
става собственик на продадената недвижима вещ дори и длъжникът да не е
бил собственик, ако до изтичането на една година от обнародването в
"Държавен вестник" на постановлението за възлагане не е предявен иск за
собственост.
Постановлението за възлагане от 18.08.2020г. не е обжалвано и е влязло
7
в законна сила. Няма данни същото да е било обявено за нищожно. И
доколкото ищецът е бил собственик на процесните имоти към датата на
възлагането, то ответникът е станал собственик на имотите въз основа на
осъществената валидна публична продан. С това ищецът е загубил правото си
на собственост, на основание чл. 99 ал. 1 пр. 1 от ЗС. Поради това искът с
правно основание чл. 108 от ЗС се явява неоснователен и следва да бъде
отхвърлен.
Предвид изхода на спора, на основание чл. 78 ал. 3 от ГПК, ищецът
дължи на ответника разноските за производството, които са в размер на
сумата от 7200лв., представляваща заплатено адвокатско възнаграждение,
съгласно списъка по чл. 80 от ГПК и доказателствата - договор за правна
защита и съдействие, ведно с инкорпорирана разписка. Не е направено
възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ исковете на „К.Ж." ЕООД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление: гр. В., общ. В., обл. В., ул. „И." № 1,
представлявано от Е.А.Ж. - едноличен собственик на капитала и управител,
против „Ф.К.Г." ЕООД, ЕИК *********,седалище и адрес на управление:
с.Т. п.к. ****, общ. В., обл. В., ул. „Й.Н." № 1, представлявано от Д.С.-
едноличен собственик на капитала и управител, за ПРИЕМАНЕ ЗА
УСТАНОВЕНО между страните по делото, че ищецът Е СОБСТВЕНИК на
следните недвижими имоти /по УМ от 24.06.2022г./, а именно:
- ВИНАРНА с площ 77.14 кв.м., разположена в сутеренен етаж на
сградата, ведно с 2.8401% ид. части от общите части с идентификатор по
кад.карта на гр. В. *****.****.**.*.**, при граници на същия етаж: обект с
идент. *****.****.**.*.**, под обекта: няма, над обекта: няма;
- АПАРТАМЕНТ № 2 /две/ на две нива, от които първо ниво с площ
157.36 кв.м., разположен на петия етаж на сградата, второ ниво с площ 160.90
кв.м., разположен на терасовиден етаж на сградата, ведно с открита тераса с
площ 70.30 кв.м., разположена на покрива на сградата, както и 54-4537%
ид.части от общите части на сградата с идентификатор по кад.карта на гр. В.
*****.****.**.*.**, при граници: на същия етаж: обекти с идент.
*****.****.**.*.**, *****.****.**.*.**, под обекта: обекти с идент.
*****.****.**.*.**, *****.****.**.*.**, *****.****.**.*.**,
8
*****.****.**.*.**, *****.****.**.*.**, *****.****.**.*.**,
*****.****.**.*.**, *****.****.**.*.**, над обекта: обект с идент.
*****.****.**.*.**, на основание реализирано право на строеж,
И ЗА ОСЪЖДАНЕ НА ОТВЕТНИКА ДА ПРЕДАДЕ НА ИЩЕЦА
ВЛАДЕНИЕТО върху горепосочените недвижими имоти, на основание
чл.108 от ЗС.
ОСЪЖДА „К.Ж." ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: гр. В., общ. В., обл. В., ул. „И." № 1, представлявано от Е.А.Ж. -
едноличен собственик на капитала и управител, ДА ЗАПЛАТИ на „Ф.К.Г."
ЕООД, ЕИК *********,седалище и адрес на управление: с.Т. п.к. ****, общ.
В., обл. В., ул. „Й.Н." № 1, представлявано от Д.С. - едноличен собственик на
капитала и управител, сумата от 7200лв. /седем хиляди и двеста лева/,
представляваща разноски по делото, на основание чл. 78 ал. 3 от ГПК.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с въззивна жалба пред
Варненски апелативен съд в двуседмичен срок от връчване на
съобщението за решението, ведно с препис от акта.
Съдия при Окръжен съд – В.: _______________________
9