№ 2664
гр. София, 06.10.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-Е СЪСТАВ, в публично
заседание на двадесети май през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:Иванка Иванова
Членове:Петър Люб. Сантиров
Виктория М. Станиславова
при участието на секретаря Елеонора Анг. Георгиева
като разгледа докладваното от Петър Люб. Сантиров Въззивно гражданско
дело № 20211100507695 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.
С Решение № II-55-20043617 от 16.02.2021 г., постановено по гр.д. № 53773/2019 г.,
по описа на СРС, 55-ти с-в, е уважен предявения от Д. С. К. срещу „АЛК“ АД осъдителен
иск с правно основания чл. 7, пар. 1, б. „б“ от Регламент (ЕО) №261/2004 относно създаване
на общи правила за обезщетяване и помощ на пътниците при отказан достъп на борда и
отмяна или голямо закъснение на полети, за заплащане на сумата от 400 евро,
представляваща обезщетение за закъснял полет над три часа № VBB 6005 от София,
Р.България до Хургада, Египет от 22.04.2017 г. ведно със законната лихва от 19.09.2019г. до
окончателното плащане.
Със същото решение ответното дружество е осъдено да заплати на ищеца на
основание чл. 78, ал. 1 ГПК сумата от 450,00 лв., представляваща разноски в производството
пред СРС.
Срещу така постановеното решение е постъпила въззивна жалба от ответника „АЛК“
АД, чрез законния представител на дружеството, с оплаквания за неговата неправилност,
поради допуснати от първоинстанционния съд нарушения на материалния закон и
необоснованост на изводите. Счита, че ищецът не е доказал по делото, че съществува
валидно правоотношение между него и превозвача да изпълни съответния полет, както и че
не било ясна каква е претенцията на ищеца. Сочи, че по делото е представен ненаименован
документ, за който липсвал превод на български език, на същите не доказвали
правоотношение между страните. Не било установено и заскъснения на полета с повече от 3
часа при неговото кацане, а и претендираното обезщетение бил прекомерно и не отговаряло
на действителните такива, определени с Регламент (ЕО) №261/2004. Изтъква, че исковата
молба била подписана от адвокат, но но на упълномощения не били учредени такива права.
1
По изложените съображения моли обжалваното решение да бъде отменено, а предявеният
иск отхвърлен.
Въззиваемият – ищец Д. С. К. чрезпълномощника си – адв. М. Б., с надлежно
учредена по делото представителна власт, е подала отговор на въззивната жалба, с който
оспорва същата. Сочи, че в тежест на жалбоподателя е да установи точното изпълнение на
полета, във връзка с което не били ангажирани никакви доказателства. Представената
бордна карта установявала твърдяното правоотношение , а в разменената между страните
кореспонденция по електронната поща се установявало признание на ответника за
допуснатото закъснение на процесния полет. Поддържа, че първоинстанционното решение е
правилно и законосъобразно и моли същото да бъде потвърдено, като съдът присъди и
направените разноски.
Жалбата е подадена в срока по чл. 259 ГПК, от легитимирано лице - страна в процеса,
като е заплатена дължимата държавна такса, поради което е допустима.
Съгласно чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на
решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите въпроси е
ограничен от релевираните въззивни основания в жалбата.
Решението е валидно и допустимо, постановено в рамките на правораздавателната
власт на съдилищата по граждански дела и в съответствие с основанието и петитума на
искането за съдебна защита.
Съдът, като съобрази доводите на страните и събраните по делото доказателства,
съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира въззивната жалба за неснователна.
Съгласно цитираната разпоредба на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася по
правилността на фактическите и правни констатации само въз основа на въведените във
въззивната жалба оплаквания, съответно проверява законосъобразността само на посочените
процесуални действия и обосноваността само на посочените фактически констатации на
първоинстанционния съд, а относно правилността на първоинстанционното решение той е
обвързан от посочените в жалбата пороци. Настоящата съдебна инстанция напълно споделя
фактическите и правни изводи на първоинстанционния съд, поради което по силата на чл.
272 ГПК препраща към мотивите на СРС, а по конкретно наведените във въззивната жалба
доводи, които очертават и предметния обхват на въззивната проверка, намира следното:
За да възникне право на обезщетение по чл. 7, параграф 1, б. „б“ от Регламент (ЕО)
261/2004 в тежест на ищеца е да докаже съществуването на валидно правоотношение с
ответника по договор за въздушен превоз, за който ищецът има потвърдена резервация и се
е явил на гишето за регистрация не по – късно от 45 минути преди часа на излитане, а в
тежест на ответника е да установи, точното изпълнение по договора за въздушен превоз. В
Регламент (ЕО) 261/2004 относно създаване на общи правила за обезщетяване и помощ на
пътниците при отказан достъп на борда и отмяна или голяма закъснение на полети е уредено
правото на парично обезщетение на пътниците за претърпяната вреда от загуба на време
поради неизпълнението на задължението на въздушния превозвач да осъществи въздушния
превоз. Регламентът определя конкретен /твърд/ размер на дължимото парично обезщетение
в зависимост от разстоянието на полета – 400 евро при полет с разстояние между 1500 км. и
3500 км., какъвто е настоящия случай. Според Решение от 19.11.2009 г. по дело № С –
402/07, право на обезщетение имат и пътниците на закъснели полети със закъснение три
часа или повече.
В случая първата предпоставка, а именно, че между ищеца е ответника е налице
правоотношение за въздушен превоз е установена чрез представената към исковата молба
бордна карта ( Лист 4 ). Съгласно чл. 2, б. „е“ и „ж“ от Регламент (ЕО) 261/2004 „билет“ е
валиден документ, даващ право на транспорт, или нещо еквивалетно на нехартиен носител,
включително електронна форма, издаден или одобрен от въздушния превозвач или негов
2
упълномощен представител, а според разпоредбата на б. ж) „резервация” означава фактът,
че пътникът има билет или друго доказателство, което показва, че резервацията е приета и
регистрирана от въздушния превозвач или туроператор. Нещо повече, по делото е
представен препис от електронна кореспонденция, изходяща от изпълнителния директор на
ответното дружество от 07.07.2017 г., 13:12 , с което са признати твърденията в исковата
молба, а именно, че процесния полет е закъснял над 3 часа, но е отказано заплащане на
обезщетение с довода, че даденото събитие довело до въпросното закъснение е причинено
от извънредни обстоятелства, които не са могли да бъдат избегнати. В тази връзка следва да
се има предвид, че извънсъдебното признание на факти е едно от най-достоверните,
надеждни и безспорни доказателства в гражданския процес, които преценени в съвкупността
с останалите доказателства по делото, водят до изясняване на правния спор, предмет на
делото - арг. чл. 175 ГПК, както е посочил и въззиваемият в отговора на въззивната жалба.
Ето защо настоящият състав на съда приема, че по делото е безспорно установено наличието
на валидно правоотношение по договор за въздушен транспорт от 22.04.2017г., полет №
VBB 6005 с маршрут от София, Р.България до Хургада, Египет както и че същият е закъснял
над три часа, като във въззивната жалба не се поддържа оплакване, че закъснение е
причинено от извънредни обстоятелства, които не са могли да бъдат избегнати.
При така събраните по делото доказателства, настоящият състав на съда намира, че
претенцията на ищеца за заплащане на парично обезщетение, поради неизпълнение на
задължението на въздушния превозвач да достигне до крайната дестинация по
предварително определено време за пристигане по разписание е основателна. Ето защо
ответното дружество дължи на ищеца сумата от 400,00 евро на основания чл. 7, пар. 1, б.
„б“ от Регламент (ЕО) №261/2004.
С оглед на обстоятелството, че правните изводи, до които настоящата съдебна
инстанция достига, съвпада изцяло с тези на първоинстанционния съд, въззивната жалба
следва да бъде оставена без уважение, а обжалваното решение на СРС изцяло потвърдено.
При този изход на правния спор, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК във вр. с чл. 273 ГПК
в полза на въззиваемия – ищец следва да се присъди сумата от 400,00 лв. представляваща
разноски за адвокатско възнаграждение в производството пред СГС.
С оглед цената на исковете, по аргумент от чл. 69, ал. 1, т. 1, вр. чл. 280, ал. 3, т. 1
ГПК, въззивното решение не подлежи на касационно обжалване.
Така мотивиран, Софийският градски съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № II-55-20043617 от 16.02.2021 г., постановено по гр.д.
№ 53773/2019 г. по описа на СРС, ГО, 55-ти с-в.
ОСЪЖДА „АЛК“ АД, ЕИК *******, да заплати на Д. С. К., ЕЕН **********, на
основание чл.78, ал. 3, вр. чл. 273 ГПК, сумата 400.00 лв., представляваща разноски за
адвокатско възнаграждение в производството пред СГС.
РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на касационно обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
3
2._______________________
4