№ 193
гр. гр. Димитровград, 08.07.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ДИМИТРОВГРАД в публично заседание на двадесет
и първи юни през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Огнян Хр. Гълъбов
при участието на секретаря Силвия Ив. Димова
като разгледа докладваното от Огнян Хр. Гълъбов Гражданско дело №
20225610100211 по описа за 2022 година
Предявен е иск с правно основание чл.422 от ГПК – установителен за вземане.
Ищецът ЗК“Лев инс“АД поддържа в искова молба, че на 14.03.2017г., около 4.55
часа, в Димитровград, по ** ответника М. Т. Т. управлявал л.а.“**, собственост на ** Т.а
Т.а. Поради движение с несъобразена скорост, в следствие на употреба на алкохол и
неправоспособност, на десен завой, автомобила излезнал в дясно от платното за движение и
блъснал паркирания до блок **“, с ДКН **, собственост на **. От ПТП настъпили само
материални щети. За случилото се бил съставен Протокол за ПТП №1505315/14.03.2017г.
Установено било от контролните органи, че виновния водач М.Т. е управлявал МПС с
наличие на алкохол в кръвта над допустимата по закон норма, както и че не притежава СУ
на МПС. Към датата на събитието отговорността на виновния водач на л.а.“**, собственост
на ** Т.а Т.а, била застрахована по застраховка „ГО“ в ЗК“Лев инс“АД, обективирана в
застрахователна полица № ****/22/116002508489, със срок на валидност от 26.09.2016г. до
26.09.2017г. Във връзка с настъпилото застрахователно събитие при ЗК“Лев инс“ АД била
образувана щета №2631-5060-17-301644. При извършения оглед на л.а.“** с ДКН **,
собственост на ** били констатирани увреждания. В съответствие с установените като вид и
степен щети и на базата на опис, експертиза и оценка, на собственика на увреденото МПС
било изплатено застрахователно обезщетение в размер на 1410,38 лева, с преводно
нареждане от 20.03.2017г. Във връзка с така изплатеното обезщетение, на основание чл.500
ал.1 т.1 и ал.2 от КЗ вр.чл.45 от ЗЗД, ищецът придобил право на регрес към виновния водач-
ответника М. Т. Т. до размера на сумата от 1430,38 лева с включени ликвидационни
разноски в размер на 20 лева. На 26.10.2021г. ищецът депозирал в РС-Димитровград
заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК против М.Т.. Образувано
било ч.гр.д.№1693/2021г., по което на 29.10.2021г. съдът издал Заповед №605 за изпълнение
на парично задължение по чл.410 от ГПК. С нея разпоредил на ответника да заплати на
ищеца сумата от 1430,38 лева, ведно със законна лихва от 28.10.2021г. до изплащане на
вземането, ведно с държавна такса от 28,60 лева и юрисконсултско възнаграждение от 100
лева. В заповедта е посочено, че сумата от 1430,38 лева представлява платено от заявителя
застрахователно обезщетение на пострадало в ПТП лице, като виновен за причинените щети
е водача на застрахованото МПС М.Т.. Заповедта за изпълнени е била връчена на длъжника
1
при условията на чл.47 ал.5 от ГПК, поради което за ищеца възникнал правен интерес от
предявяване на стоящия установителен иск. Иска съдът да постанови решение, с което да
признае за установено, че ответника дължи на ищеца сумата, посочена в Заповед №605 за
изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК от 29.10.2021г. по ч.гр.д.№1693/2021г.
по описа на РС-Димитровград. Претендира присъждане на законна лихва върху нея, както и
направените в настоящото и заповедното производство деловодни разноски.
Ответникът М. Т. Т. не депозира отговор на исковата молба. В проведеното на
21.06.2022г. съдебно заседание се явява лично, като заявява, че признава предявения против
него иск, както и че дължи плащане на претендираната сума на ищеца. Желае да се разбере с
него да я заплати разсрочено на вноски.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства – поотделно и в тяхната
общност, приема за установено от фактическа страна следното:
Съгласно Протокол за ПТП, съставен на 14.03.2017г. от служител на РУ-
Димитровград, на същата дата около 04.55 часа, в Димитровград, на ** ответника М.Т.
управлявал л.а.“**“, модел „HR-V, с ДКН **, собственост на ** Т.а Т.а. Поради движение с
несъобразена скорост, в следствие на употреба на алкохол и неправоспособност,
автомобилът излезнал в дясно от платното по посока на движението си и блъснал
паркирания там л.а.“** с ДКН **, собственост на **. От ПТП били настъпили материални
щети.
Видно от приетия като доказателство по делото Доклад по щета №2631-5060-17-
301644/1, изготвен на 15.03.2017г. от служител на ищцовото дружество, след извършена
проверка на документите по образувана преписка по щета, било установено, че събитието
ПТП, настъпило на 14.03.2017г., представлява покрит риск от условията на
застрахователния договор полица №****/22/116002508489, валидна от 26.09.2016г. до
26.09.2017г. Със същата застрахователна полица е бил застраховат л.а.“**“, модел „HR-V, с
ДКН **, собственост на ** Т.а Т.а. Посочени са данни за пострадалото МПС, а именно:
л.а.“** с ДКН **, собственост на **. Определено е обезщетение за пострадалото МПС на
стойност 1410,38 лева, което е следвало да се изплати на **. Посочено е, че следва да се
предяви регресна претенция към М. Т. Т. по Кодекса за застраховането, за сумата от 1430,38
лева.
Съгласно представената по делото от ищеца Експертиза по щета №2631-5060-17-
301644 по застрахователна полица №****/22/116002508489, стойността на причинените по
пострадалия л.а. “** с ДКН **, собственост на **, е 1410,38 лева.
С Платежно нареждане от 20.03.2017г. ищецът е превел по сметка на ** сумата от
1410,38 лева обезщетение по щета №2631-5060-17-301644.
На 28.10.2021г. ищцовото дружество депозирало в РС-Димитровград заявления за
издаване на заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК, с което поискало на ответника да бъде
разпоредено да му заплати сумата от 1430,38 лева, представляваща регрес за изплатена от
застрахователя сума по щета, ведно със законната лихва върху главницата, считано от
28.10.2021г. Образувано било ч.гр.д.№1693/2021г. по описа на С-Димитровград, по което на
29.10.2021г. съдът издал Заповед №605 за изпълнение на парично задължение по чл.410 от
ГПК. С нея разпоредил на ответника-длъжник да заплати на ищеца-заявител сумата от
2
1430,38 лева, ведно със законната лихва считано от 28.10.2021г. до окончателното
изплащане на вземането, ведно с деловодни разноски от 128,60 лева. Въпросната заповед за
изпълнение била връчена на ответника при условията на чл.47 ал.5 от ГПК, поради което за
ищеца възникнал правен интерес от предявяване на настоящия установителен иск.
С оглед така установената фактическа обстановка, съдът направи следните правни
изводи:
С предявения установителен иск по чл.422 ал.1 от ГПК ищецът претендира да бъде
признато съществуването на вземането му по отношение на ответника, визирано в Заповед
№605/29.10.2021г. за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК, издадена от РС-
Димитровград по ч.гр.д.№1693/2021г.
В проведеното на 21.06.2022г. съдебно заседание, ответникът М. Т. Т., редовно
призован, се яви лично, като заяви, че признава така предявения против него установителен
иск. Наред с това, призна, че дължи претендираната от ищеца сума, като поиска да се
разбере с него за нейното разсрочено плащане на вноски.
Предвид така направеното от ответника признание, съдът счита ,че предявения от
ищеца иск се явява основателен и доказан по размер, като не се налага изготвянето на
посочените в исковата молба експертизи и събирането на допълнителни доказателства.
Съгласно разпоредбата на чл.500 ал.1 т.1 от КЗ, застрахователят има право да получи
от виновния водач платеното застрахователно обезщетение заедно с платените лихви и
разноски, когато виновния водач при настъпването на ПТП е извършил нарушение на ЗДвП,
като е управлявал МПС под въздействие на алкохол с концентрация на алкохол в кръвта над
допустимата по закон
На следващо място, съгласно разпоредбата на чл.00 ал.2 от КЗ, застрахователят има
право да получи платеното обезщетение заедно с платените лихви и разноски от лицето,
управлявало МПС, когато то не притежава правоспособност за управление на съответната
категория МПС, или на което временно е отнето СУМПС.
В настоящия случай, видно от представените с исковата молба доказателства е, че
ответникът е управлявал МПС след употреба на алкохол, движел се е с несъобразена скорост
и е бил неправоспособен, като това се установява от съставения Протокол за ПТП от
14.03.2017г., който той е подписал без да посочва възражения.
На следващо място, безспорно установено е, че застрахователя на въпросния лек
автомобил, управляван от ответника при възникване на ПТП, е изплатил на собственика на
увредения автомобил ** обезщетение в размер на 1410,38 лева.
Предвид това и доколкото са налице предпоставките на чл.500 ал.1 т.1 и ал.2 от КЗ,
регресната претенция на застрахователя към ответника за заплащане от страна на ответника
на сумата от 1410,38 лева, както и на 20 лева ликвидационни разноски, се явява основателна
и доказана, както от представените писмени доказателства по делото, така и от направеното
от М.Т. признаване на иска.
С оглед на гореизложеното съдът счита, че предявения от ищеца против ответника
3
иск с правно основание чл.422 от ГПК се явява основателен и доказан.
При този изход на делото, на основание чл.78 ал.8 вр.ал.1 от ГПК, на ищеца следва да
бъдат присъдени направените по делото разноски в настоящото производство за платена
държавна такса от 28,60 лева и за юрисконсултско възнаграждение -100 лева, както и
деловодни разноски по ч.гр.д.№1693/2021г. по описа на РС-Димитровград в размер на общо
128,60 лева.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на М. Т. Т., с ЕГН **********, от
Димитровград, ул.“**, че дължи на ЗК“ЛЕВ ИНС“АД, с ЕИК **, със седалище и адрес на
управление в гр.-София, бул.“**, представлявано от изпълнителните директори **, сумата
от 1430,38 лева /хиляда четиристотин и тридесет лева и тридесет и осем стотинки/ главница,
представляваща регресна претенция на основание чл.500 ал.1 т.1 и ал.2 от КЗ за изплатено
застрахователно обезщетение в полза на трето лице, ведно със законна лихва от 28.10.2021г.
до окончателното изплащане на вземането, за което е издадена Заповед №605/29.10.2021г. за
изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК по ч.гр.д.№1693/2021г. по описа на
РС-Димитровград.
ОСЪЖДА М. Т. Т., с ЕГН **********, ДА ЗАПЛАТИ на ЗК“ЛЕВ ИНС“АД, с ЕИК
**, сумата от 128,60 лева /сто двадесет и осем лева и шестдесет стотинки/, деловодни
разноски по настоящото дело, както и 128,60 лева /сто двадесет и осем лева и шестдесет
стотинки/ разноски по ч.гр.д.№1693/2021г. по описа на РС-Димитровград.
Плащането може да бъде извършено по банкова сметка на ищеца в „Юробанк
България“АД, клон Варна, ** **** **, ** BPBI****SF.
Решението може да бъде обжалвано с въззивна жалба пред ОС- Хасково в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Димитровград: _______________________
4