Р Е Ш Е Н И Е
№ 1207
гр. Русе, 04.07.2019 год.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
Районен съд - Русе, XIV – ти граждански състав в публично съдебно заседание седемнадесети юни през две хиляди и деветнадесета
година в състав:
Председател : Милен Бойчев
при секретаря А.Х.,
като разгледа докладваното от съдията гр.д. № 485 по описа за 2019 година, за
да се произнесе, съобрази:
Предявен
е иск с правно основание чл. 124, ал.1 ГПК.
Постъпила е искова
молба от И.С.Б. ***, в която се твърди, че ищецът е син и единствен наследник
по закон на С.И.Б., поч. на 17.03.2011г. След извършена на 29.06.1959г.
обстоятелствена проверка от нотариус при Русенски народен съд бил издаден
нотариален акт № **, том **, дело № **/1959 г., с който дядото на ищеца И. М.Б.
е признат за собственик по наследство и давностно владение на недвижим имот,
находящ се в с. ****, и представляващ дворно място от 2000кв.м., а по скица
2250кв.м., самостоятелен парцел **в кв.
58 от плана на селото. На същата дата И. М.Б. сключил със сина си С.И.Б. договор
за покупко-продажба под формата на нотариален акт № **, том **, дело № **/1959
г. по описа на нотариус Ц.М. за ½ ид.ч. от същия недвижим имот. След
смъртта си на 07.12.1978г., И. М.Б. оставил за свои наследници по закон съпруга
– В.И.Б.и деца – И.И.С.и С.И.Б.. И.С. се отказала от наследството на своя баща,
като този нейн отказ бил вписан в специална книга на Районния съд на
18.02.1986г., за което обстоятелство е издадено и удостоверение от същата дата
с № ***. Посоченият недвижим имот бил владян първоначално от И.М.Б.,
впоследствие от него и от С. Б., а след смъртта на последния - от ищеца който го владеел от тогава и до
настоящият момент.
На 11.09.2017г.
СГКК гр. Русе издала на ищеца скица на собствения му недвижим имот, от която
установил, че имотът му е вписан в кадастралната карта и регистри като поземлен
имот с идентификатор *****, с адрес гр. Русе, *****и площ 1825кв.м. Видно от същата
скица, като съседен на ищеца имот бил посочен такъв с идентификатор *****с площ
415кв.м. Според ищеца този втори имот е част от неговия собствен недвижим имот
– този, който е придобил по наследство от своя баща С.И.Б.. При извършена
последствие проверка, ищецът установил, че на 04.08.2009г. е издаден Акт за
частна общинска собственост №***, по силата на който и на основание чл.19,
ал.1, ЗСПЗЗ и чл.2, ал.1 т.2 ЗОС част от неговия имот, а именно поземлен имот с
идентификатор *****с площ 0.415 дка., с трайно предназначение зеленчукова
култура, бил актуван като частна общинска собственост. Ищецът счита, че е
собственик по наследство на поземлен имот с идентификатор *****, който е бил и
продължава да е част от поземлен имот с идентификатор *****, както и че не е
било налице основание за актуването му като частна общинска собственост, тъй
като не е подлежал на възстановяване по реда на ЗСПЗЗ.
С оглед на това,
ищецът счита, че има правен интерес от завеждане на установителен иск за собственост
на този недвижим имот и претендира да бъде постановено съдебно решение, с което
да бъде признато за установено по отношение на Община Русе, че И.С.Б. е собственик по наследство на недвижим имот,
представляващ поземлен имот с идентификатор *****с площ 415 кв.м. с трайно
предназначение на територията: земеделска, при съседи: ***, ***, *****, ***, ***,
***, ***.
В срока по чл.131 ГПК, ответникът изразява становище за неоснователност на предявеният иск.
Оспорва наличието на идентичност между придобития в наследство имот от ищеца,
описан в исковата молба, с актувания от Общината като частна общинска
собственост имот съгласно АЧОС №*** от 04.08.2009 г. На следващо място се
твърди, че са били налице предпоставките на чл.19, ал.1 ЗСПЗЗ за актуване като
частна общинска собственост на процесния
недвижим имот. По тези съображения се моли предявеният иск да бъде отхвърлен
като неоснователен.
Съдът, след като прецени събраните по делото
доказателства, приема за установена следната фактическа обстановка:
След извършена на
29.06.1959г. обстоятелствена проверка от Ц.М., нотариус при Русенски народен
съд, е издаден нотариален акт № **, том **, дело № **/1959г., с който И. М.Б.
от с. **** е признат за собственик по наследство и давностно владение на
недвижим имот, находящ се в ****, и представляващ дворно място от 2000кв.м., а
по скица 2250кв.м., самостоятелен парцел
**в кв. ** от плана на селото.
На същата дата –
29.06.1959г. И. М.Б. сключил със сина си С.И.Б. договор за покупко-продажба под
формата на нотариален акт № **, том *, дело № **/1959г. по описа на нотариус Ц.М.за
½ ид.ч. от горепосочения недвижим имот.
И. М.Б. е починал
на 07.12.1978г. и е оставил за свои наследници по закон съпруга – В.И.Б.(поч.
на 04.01.1980г.) и деца – И.И.С.и С.И.Б.. И.С.се отказала от наследството на
своя баща, който отказ е вписан в специалната книга на Русенския районен съд
под №57/18.02.1986г. и издадено удостоверение от същата дата с № 647.
На 04.08.2009г. е
съставен акт №*** за частна общинска собственост за земеделска земя, представляваща
поземлен имот с идентификатор *****, намиращ се в землището на гр. Русе,
местност „***“. Като правно основание за издаване на акта е посочено чл. 19,
ал.1 ЗСПЗЗ, чл.2, ал.1 т.2 ЗОС.
Според
представените кадастрални карти имот с идентификатор *****е с площ от 415 кв.м.
начин на тройно ползване за зеленчукова градина. Съседен на него е имот с
идентификатор *****с площ 1825кв.м. и начин на трайно ползване – ниско застрояване
(до 10м.) и административен адрес *****. Като собственици на втория имот са
посочени Т.И.Б., С.И.Б. и И.С.Б., без посочени части в собствеността и документ
за нея.
Според заключението
на изготвената по делото техническа експертиза, поземлен имот с идентификатор *****и
площ от 415 кв.м. по КККР на гр. Русе е част от имот, идентичен с имота
подробно описан в нотариалните актове № **, том **, дело № **/1959г. и № **,
том **, дело № **/1959г. на нотариус Ц. М.. Вещото лице е уточнило, че от
огледа на място се установява, че двата имота (с идентификатор *****и *****) са заградени като общ имот и са обработвани.
Коловете на оградата и мрежата са стари, което предполага това им положение от
много време.
Свидетеля В.Т.Ц.
установява, че е съпруг на дъщерята на ищеца И.Б. от 1989г. От тогава до
настоящия момент ищецът и съпругата му живеели на адрес гр. Русе, ****. Имали
къща и дворното място над 2 дка, чат от което било равно, а другата част
по-ниска. Цялото дворно място било обработвано от ищеца откакто свидетелят го
познавал и не било разделяно.
Въз основа на така установената фактическа обстановка,
съдът прави следните правни изводи:
Като титул за
собственост, нотариалният акт, включително и констативният такъв има обвързваща
доказателствена сила относно удостовереното в него право на собственост. Същият
се ползва със своебразна законна доказателствена сила относно удостоверителното
изявление на нотариуса, че правото на собственост съществува. Следователно ищецът,
който се позовава на посочения по-горе нотариален акт се освобождава от
доказване правото на собственост на своите наследодатели. В конкретния случай правото
на собственост на ищеца се удостоверява от представените два нотариални акта,
удостоверенията за наследници, удостоверението за отказ от наследство на един
от наследниците, включително както и от свидетелските показания на свид. Ц..
Заключението на изготвената по делото експертиза също потвърждава идентичност
между описания в нотариалните актове имот и имоти с идентификатори *****и *****.
По силата на чл. 5,
ал. 2 ЗОС, актът за общинска собственост е официален документ. Този акт обаче
няма правопораждащо действие. Ако е съставен по определените в закона ред и
форма и е утвърден от посочените в закона длъжностни лица, той е официален
удостоверителен документ. Обстоятелствата, констатирани в този акт имат
доказателствена сила до доказване на противното - чл.38 ППЗОС. В конкретния
случай, с предявяването на иск за собственост, ищецът е оспорил
доказателствената сила на представения АОС. Последният е издаден на основание
чл. 19, ал.1 ЗСПЗЗ. Съгласно този текст на закона, земеделската земя, останала
след възстановяването на правата на собствениците, се стопанисва от общината, а
след влизане в сила на плана за земеразделяне и одобрената карта на
съществуващи и възстановими стари реални граници, земите стават общинска собственост.
Разпоредбата следва да се тълкува в смисъл, че земя, останала след
възстановяването е тази, за която не е подадено заявление за възстановяване. Решението
на Областната дирекция по земеделие по чл. 19, ал.2 ЗСПЗЗ не би могло да породи
претендираните от Община Русе правни последици, ако не са били налице
материалните предпоставки по чл. 19, ал.1 ЗСПЗЗ. По делото няма доказателства
този фактически състав да е изпълнен, процесният имот или част от него да е бил
одържавяван, да е подлежал на възстановяване и пр. Точно обратното, налице са
доказателства установяващи правото на собственост върху процесния имот на
наследодателя на ищеца, както и непрекъснатото владение върху него от страна на
ищеца и баща му в продължение на повече от 30 години. По изложените
съображения, следва да бъде уважен предявеният установителен иск за собственост.
С оглед изхода на
спора и на основание чл. 78, ал.1 ГПК, в полза на ищеца следва да се присъдят
направените от него разноски по делото в размер на 885лв. според представения
списък по чл. 80 ГПК и доказателства за направени разноски.
Така мотивиран, районният съд
Р Е Ш И :
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на Община Русе, ЕИК:*********, с административен адрес гр. Русе, пл.
Свобода №6, представлявана от кмета Пламен Стоилов, че И.С.Б. ЕГН********** със съдебен адрес *** е собственик по наследство на недвижим
имот, находящ се в гр. ***, местност „****“ и представляващ поземлен имот с
идентификатор *****с площ 415 кв.м., с трайно предназначение на територията:
земеделска, с начин на трайно ползване: зеленчукова градина, категория на
земята при неполивни условия: трета, номер по предходен план ***, при съседи: ***,
***, *****, ***, ***, ***, ***.
ОСЪЖДА Община Русе, ЕИК:*********, с административен адрес гр. Русе, пл.
Свобода №6, представлявана от кмета Пламен Стоилов да заплати на И.С.Б. ЕГН********** със съдебен адрес ***
сумата от 885лв. разноски за настоящото производство.
Решението подлежи
на въззивно обжалване пред Окръжен съд - Русе в двуседмичен срок от връчването
му на страните.
Районен
съдия :