№ 3024
гр. София, 26.06.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 108-МИ СЪСТАВ, в публично
заседание на петнадесети декември през две хиляди двадесет и трета година в
следния състав:
Председател:МАРИНА ВЛ. МАНОЛОВА
КЪНЕВА
при участието на секретаря ГЕРГАНА В. МАРТИНОВА
като разгледа докладваното от МАРИНА ВЛ. МАНОЛОВА КЪНЕВА
Административно наказателно дело № 20231110214159 по описа за 2023
година
и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 58д и сл. от Закона за
административните нарушения и наказания (ЗАНН).
Образувано е въз основа на депозирана жалба от Д. Д. Д., ЕГН
********** чрез адв. Б. срещу наказателно постановление № 23-4332-
018696/30.08.2023 г, издадено от началник сектор в отдел „Пътна полиция”
при СДВР, с което на жалбоподателя на основание чл. 177, ал. 1 т.1 от Закона
да движението по пътищата /ЗДвП/ на жалбоподателя е наложено
административно наказание „глоба” в размер на 300 /триста/ лева за
нарушение на чл. 150а, ал. 1 от ЗДвП и на основание чл. 183, ал. 1 т. 1 пр. 3 от
ЗДвП на жалбоподателя е наложено административно наказание „глоба” в
размер на 10 /десет/ лева за нарушение на чл. 100, ал. 1 т. 2 от ЗДвП.
В жалбата подробно се излага фактическата обстановка, свързана с
установените нарушения – не се оспорва, че жалбоподателят е управлявал
автомобила си, като го е придвижил в рамките на 5 метра до техническия
пункт на КАТ- София, за да премине автомобила проверка с цел
регистрацията на същия, след изтичане срока на наложена принудителна
административна мярка по чл. 171, т.3 от ЗДвП. Според жалбоподателя при
издаване на наказателното постановление е допусната съществено нарушение
на процесуалните правила, изразило се в неточно посочване мястото, на което
жалбоподателят е управлявал автомобила си. Отделно от това се застъпва
тезата, че административнонаказателната отговорност на жалбоподателя не
може да бъде ангажирана за нарушение на ЗДвП, тъй като законът урежда
1
правилата за движение по пътищата, отворени за обществено ползване, а
жалбоподателят е управлявал автомобила си в двора на ОПП- СДВР, достъпът
до който е позволен в рамките на работното време на администрацията. В
жалбата се твърди, че автомобилът е бил представен в ОПП- СДВР, за да бъде
регистриран, поради което е абсурдно от жалбоподателя да се изиска да
представи свидетелство за регистрация – част II. От съда се иска отмяна на
обжалваното наказателно постановление и присъждането на разноски.
В съдебно заседание редовно призованият жалбоподател се явява лично
и с процесуален представител – адв. Б., който счита, че жалбоподателят е имал
законосъобразно поведение – ангажирал е специален автомобил – репатрак и
свой приятел, който да управлява автомобила. Счита, че деянието не е
общественоопасно, тъй като жалбоподателят не шофирал на улицата и
приложение следва да намери чл. 28 от ЗАНН.
Въззиваемата страна – Началник сектор в ОПП - СДВР редовно
призована, не изпраща представител.
След анализа на събраните по делото доказателства поотделно и в
тяхната съвкупност и взаимна връзка съдът прие за установена следната
фактическа обстановка:
Със заповед № 173/18.01.2023 г., издадена от *** – младши
автоконтрольор в ОПП- СДВР на жалбоподателя Д. Д. Д. в качеството му на
собственик била приложена принудителна административна мярка по чл. 171,
т. 2а, б. „б” от ЗДвП, а именно прекратяване регистрацията на лек автомобил с
табели с регистрационен номер *** /марка „**“, модел ***“/ за срок от 6
месеца, като свидетелството за регистрация на автомобила- част II и
регистрационните табели били отнети. Препис от заповедта била връчена на
жалбоподателя на 18.01.2023 г.
На същата дата – 18.01.2023 г. била издадена и връчена на жалбоподателя
заповед № 174/18.01.2023 г., с която на същия била наложена принудителна
административна мярка по чл. 171, т. 1 б. „б” от ЗДвП, а именно временно
отнемане на свидетелството за управление на МПС до решаване на въпроса да
отговорността, но за не повече от 18 месеца, като фактически свидетелството
за управление на МПС на жалбоподателя било отнето. Заповедта не била
обжалвана и влязла в законна сила на 02.02.2023 г.
След изтичане срока на принудителната административна мярка,
наложена със заповед № 173/18.01.2023 г. – прекратяване регистрацията на
лек автомобил марка „**“, модел ***“ жалбоподателят решил отново да го
регистрира. За целта наел специализиран автомобил – репатрак, който на
03.08.2023 г. превозил автомобила до входа на двора на сградата на ОПП-
СДВР, находяща се в гр. София, ул. „**“ № 4. Тъй като СУМПС на
жалбоподателя било отнето с приложената ПАМ, същият помолил своя
приятел - свидетелят *** да управлява автомобила на територията на двора на
КАТ – София с цел неговата регистрация.
Свидетелят придвижил автомобила до вратата на закрито помещение, в
което се намирали технологичните линии /т.нар. канали/, на които се
извършвала проверка за техническата изправност на автомобилите при
тяхната регистрация. Тъй като непосредствено до вратата била поставена
табела, забраняваща влизането на лица, които нямат отношение към
регистрацията на автомобилите свидетелят ** отказал да придвижи
автомобила от вратата на помещението до технологичната линия.
2
Жалбоподателят се качил в автомобила и го придвижил няколко метра напред
до 5 технологична линия. При извършване на проверката служителят **
попитал жалбоподателя защо автомобилът е бил дерегистриран и
жалбоподателят обяснил, че това се е наложило, поради отказ от негова страна
да бъде изпробван за употреба на алкохол. Тогава ** поискал СУМПС на
жалбоподателя, който не го представил и ** повикал за съдействие екип на
ОПП – СДВР. На място пристигнал свидетелят Р. В. – младши автоконтрольор
в ОПП- СДВР, който съставил срещу жалбоподателя акт за установяване на
административно нарушение серия GA 1028520/03.08.2023 г. за нарушения на
чл. 150а, ал. 1 от ЗДвП и чл. 100, ал. 1 т. 2 от ЗДвП.
Актът бил предявен за запознаване на жалбоподателя, който го подписал
като посочил, че има възражения. Такива били подадени на 08.08.2023 г.
Като счел депозираните възражения за неоснователни и въз основа на
съставения АУАН началник сектор „Административно обслужване“ в ОПП-
СДВР издал обжалваното наказателно постановление, екземпляр от който бил
връчен на жалбоподателя на 04.09.2023 г., а на 18.09.2023 г. била подадена и
жалбата срещу него.
Изложената фактическа обстановка съдът прие за установена след
анализ на събраните по делото гласни и писмени доказателства и
доказателствени средства - обясненията на жалбоподателя, показанията на
свидетелите Р. И. В., ***, фактура № **********/03.08.2023 г., справка
„Картон на водача”, заповед № 1802/01.03.2019 г. на директора на СДВР,
заповед № 8121К-13318/28.10.2019 г. на министъра на вътрешните работи и
акт за встъпване в длъжност, заповед № 8121з-1632/02.12.2021 г.. на
министъра на вътрешните работи, писмо от началника на сектор
„Административно обслужване” при ОПП- СДВР, заповед № 173/18.01.2023 г.
за прилагане на ПАМ, заповед № 174/18.01.2023 г за прилагане на ПАМ,
справка АИС – КАТ.
На първо място следва да се отбележи, че по делото не съществува спор
относно релевантните факти- не се спори от жалбоподателя, че към
инкриминираната дата със заповед за прилагане на ПАМ свидетелството му за
управление на МПС е било отнето, както и че собственият му лек автомобил е
бил със служебно прекратена регистрация. Доказателства в тази насока се
извличат както от представените копия на заповедите, с които съответните
принудителни административни мерки са били приложени, така и от
показанията на свидетеля ** и обясненията на самия жалбоподател, които
потвърждават тези обстоятелства.
Съдът се довери изцяло на показанията на свидетеля **, които намери за
детайлни, последователни, логични, информативни и добросъвестно
депозирани. Същият подробно изясни пред съда по какъв начин са
пристигнали с жалбоподател пред сградата на ОПП- СДВР, а именно чрез
специален автомобил – репатрак /което намира опора и в представената
фактура № **********/03.08.2023 г./, както и че именно той е управлявал
автомобила на жалбоподателя в двора на сградата на отдел „Пътна полиция“
до позициониране на автомобила непосредствено пред вратата на
помещението, се намирали технологичните линии за проверка на
техническата изправност на автомобилите /т.нар канали/. Свидетелят
добросъвестно обясни пред съда причината, поради която не той, а
жалбоподателят е поел управлението на автомобила, влизайки с него в
помещението, в което се намирали технологичните линии, а именно
3
наличието на табела, забраняваща на лицата без отношение към
регистрацията на МПС да влизат в помещението.
Заявеното от свидетеля се подкрепя напълно от обясненията на
жалбоподател, който потвърждава, че е поел управлението на процесното
МПС поради отказа на свидетеля да влезе с автомобила в помещението за
проверка на техническата изправност. Обясненията на жалбоподателя са
достатъчно подробни, логични, добросъвестно депозирани, вътрешно
непротиворечиви, подкрепени от събраните по делото доказателства, поради
което съдът им се довери изцяло. Същият потвърждава, че е управлявал
собствения си автомобил, придвижвайки го в помещението, в което се намират
технологичните линии за проверка на техническата изправност на МПС при
тяхната регистрация в ОПП-СДВР, след като свидетелството му да
управление е било отнето, както и че не е носил в себе си свидетелство за
регистрация на МПС, тъй като част II му е била отнета при издаването на
заповедта за прилагане на ПАМ, а част I е представил в ОПП- СДВР, където
му е било взето, преди да бъде регистриран автомобила отново.
За съда не съществуват основания да дискредитира показанията на
свидетеля В., който се е отзовал на сигнал на друг служител на ОПП- СДВР за
съставяне на АУАН. Свидетелят посочи, че той лично не е възприел
управление на МПС от страна на жалбоподателя, а това му е било посочено от
другия служител, а всъщност свидетелят установил чрез справка от ОДЧ, че
лицето, сочено за водач е лишено от право да управлява МПС по
административен ред. Свидетелят посочва, че този служител бил вписан като
свидетел в съставения АУАН. При липса на какъвто и да е спор по фактите по-
подробен доказателствен анализ се явява излишен.
От представените по делото писмени доказателства съдът установи
компетентността на актосъставителя и на административнонаказващия орган,
първият да съставя АУАН на ЗДвП, а вторият – да издава наказателни
постановления. Писмените доказателства са, обективни и достоверни, с оглед
на което съдът им се довери изцяло.
При така установеното от фактическа страна съдът направи следните
правни изводи:
Жалбата е подадена от процесуално легитимирано лице, в законоустановения
срок /препис от НП е връчен на жалбоподателя на 04.09.2023 г., а жалбата е
подадена на 18.09.2023 г./, и е насочена срещу акт, подлежащ на съдебен
контрол, поради което същата е процесуално допустима.
Разгледана по същество, жалбата е основателна.
В настоящото производство съдът е длъжен да провери законосъобразността
на обжалваното наказателно постановление, като в този смисъл извърши
проверка за спазването на материалния и процесуалния закон, без да е
обвързан от основанията, изложени в жалбата – арг. от чл.314, ал.1 от НПК, вр.
с чл.84 от ЗАНН. В изпълнение на това си правомощие съдът намира, че
АУАН и НП са издадени от компетентни за това административни органи.
Този извод на съда следва от приложената по делото Заповед № 8121з-
1632/02.12.2021 г., на министъра на вътрешните работи. Видно от т. 2 вр. т. 2.1
вр. т. 1.3.2 от приложената заповед актосъставителят, заемащ длъжността
„младши автоконтрольор” е бил оправомощен да съставя АУАН на ЗДвП. По
силата на чл.189, ал.12 от ЗДвП министърът на вътрешните работи има
4
правото за делегира правомощието си по издаване на наказателни
постановления за нарушения на ЗДвП на определени от посочения орган
длъжностни лица, което е било извършено с цитираната заповед, съгласно
която компетентен да издаде обжалвания акт е и началник сектор при ОПП /т.
3.4/, като от представената заповед № 8121к-13318/28.10.2019 г. на министъра
на вътрешните работи е видно, че издателят на НП е заемал именно такава
длъжност. На следващо място съдът намира, при съставяне на АУАН и
издаване на НП са спазени и давностните срокове по чл. 34, ал.1 и ал.3 от
ЗАНН.
Относно нарушението по чл. 150а от ЗДвП.
На първо място съдът дължи отговор на възраженията, изложени в жалбата за
недопустимост на ангажирането на административнонаказателната
отговорност на жалбоподателя, тъй като същият не е управлявал МПС по път,
отворен за обществено ползване.
На първо място следва да се посочи, че съгласно параграф 6, т.1 от ДР на ЗДвП
„път“ е „всяка земна площ или съоръжение, предназначени или обикновено
използвани за движение на пътни превозни средства или на пешеходци“.
Съгласно чл. 1, ал. 1 от ЗДвП законът урежда правилата за движение по
пътищата, отворени за обществено ползване. Член 2, ал. 1 от закона дефинира
пътищата отворени за обществено ползване като такива, условията за
използване на които са еднакви за всички участници в движението. Лицата,
стопанисващи пътища, които не са отворени за обществено ползване, са
длъжни да ги обозначат. Разпоредбата на чл. 2, ал. 2 от ЗДвП гласи, че всеки
има право да се движи по пътищата, отворени за обществено ползване, като
спазва установените правила за движение. Според ал. 3 законът за движението
по пътищата се прилага и за пътищата, които не са отворени за обществено
ползване, освен ако с други правни разпоредби или от собственика или
администрацията, управляваща пътя, е определено друго.
Изхождайки от тези законови разпоредби съдът счете, че помещението, в
което се извършва проверка на техническата изправност на автомобилите,
преди тяхната регистрация има характеристиките на път, тъй като несъмнено
е част от земната повърхност /макар и покрита част, с поставен покрив/, като
обикновено се използва за преминаване на ППС, във връзка с процедурата по
тяхната регистрация в отдел „Пътна полиция” при СДВР. На следващо място
условията за ползването на тази част от пътя са еднакви за всички – всеки
гражданин, който иска да регистрира автомобил може да премине пред двора
на сградата на отдел „Пътна полиция” и помещението за проверка на
техническата изправност, макар и ограничен от работното време на
администрацията на ОПП- СДВР, което ограничение отново е валидно за
всички граждани. Ето защо съдът счете, че мястото, на което жалбоподателят
е управлявал МПС има характеристиките на път по смисъла на параграф 6, т.
1 от ДР на ЗДвП, отворен за обществено ползване, следователно за него са
приложими правилата на ЗДвП. Впрочем правилата на ЗДвП се прилага и за
пътищата, които не са отворени за обществено ползване, освен ако с други
правни разпоредби или от собственика или администрацията, управляваща
пътя, е определено друго /чл. 2, ал. 3 от ЗДвП/. Върху тях обаче не се
разпростира компетентността на службите за контрол.
5
Съгласно чл. 150а ЗДвП за да управлява моторно превозно средство,
водачът трябва да притежава свидетелство за управление, валидно за
категорията, към която спада управляваното от него моторно превозно
средство, да не е лишен от право да управлява моторно превозно средство по
съдебен или административен ред, както и свидетелството му за управление
да е в срок на валидност, да не е временно отнето по реда на чл. 171, т. 1 или 4
или по реда на чл. 69а от Наказателно-процесуалния кодекс и да не е обявено
за невалидно, тъй като е изгубено, откраднато или повредено. По делото
категорично се установи, че на 03.08.2024 г. жалбоподателят Д. Д. Д. е лек
автомобил, след като е бил лишен от това право със заповед за прилагане на
ПАМ № 174/18.01.2023 г., с която и свидетелството му за управление на МПС
е било отнето. Установи се, видно от справката – писмо от началника на
сектор „Административно обслужване“ при ОПП- СДВР, че към 15.11.2023 г.
/датата на писмото/ въпросът за отговорността на жалбоподателя във връзка с
нарушението, за което е издадена цитираната заповед № 174 не е бил решен
тоест и към 03.08.2023 г. заповедта за прилагане на ПАМ е била действащата
респ. жалбоподателят е бил лишен от право да управлява МПС по
административен ред.
От субективна страна жалбоподателят е съзнавал всички елементи на
нарушението по чл. 150а от ЗДвП, а именно, че предприема управление на
МПС, след като със ЗПАМ е бил лишен от право да управлява МПС по
административен ред и въпреки това не се е въздържал, а е поел управлението
на автомобила си.
Съдът обаче намира, че не се установи жалбоподателят да е управлявал
МПС на мястото, посочено в АУАН и НП. От прочита на посочените
документи следва, че на жалбоподателя е вменено, че е управлявал
автомобила в гр. София по ул. „**“ с посока на движение от бул. „**“ към бул.
„Г.М. Д.“. От събраните по делото доказателства несъмнено се установи, че
жалбоподателят е поел управлението на автомобила едва на входа на
помещението, в което се намират технологичните линии за проверка на
техническата изправност на автомобилите при регистрирането им в ОПП-
СДВР тоест не е управлявал на посоченото в АУАН и НП място, като до
бариерата, ограничаваща двора на сградата на отдел „Пътна полиция“ от
улица „**“ автомобилът е бил превозен от специализиран автомобил –
репатрак. Установи се, че вътре в двора автомобилът е бил управляван от
свидетеля **. Посоченото в АУАН и НП, че „в района на № 4 при представяне
на автомобила на 5-та технологична линия, след извършена проверка се
установи, че…“ всъщност описано мястото, на което е установено, че
жалбоподателят е лишен от право да управлява МПС по административен ред.
Ето защо наказателното постановление в тази му част следва да се отмени.
Отделно от това съдът намира, че е налице и още едно отменително
основание, а именно извършеното нарушение следва да се квалифицира като
„маловажен случай“ по смисъла на параграф 1, ал. 1 т. 4 от ЗАНН. Съгласно
цитираната разпоредба маловажен случай е този, при който извършеното
нарушение от физическо лице, с оглед на липсата или незначителността на
вредните последици или с оглед на други смекчаващи обстоятелства,
представлява по-ниска степен на обществена опасност в сравнение с
обикновените случаи на нарушение от съответния вид. В конкретния случай,
макар формално да е осъществен състав на нарушение, обществената
опасност на същото е пренебрежимо ниска – съдът отчете, че жалбоподателят
6
е взел всички необходими мерки, за да осигури управлението на автомобила
от правоспособен водач, но поради отказа на последния да управлява МПС
вътре в помещението, в което се е намирала технологичната линия, то
управлението е поел жалбоподателят. Касае се за управление на МПС с
изключително ниска скорост на разстояние не повече от 10 метра, под надзор
и указания на служител на отдел „Пътна полиция“, като съдът отчете, че това
управление на МПС е било предприето, за да бъде придвижен автомобила до
технологичната линия за извършване на проверка на техническата му
изправност. По изложените съображения съдът счете, че конкретно
извършеното от жалбоподателя представлява маловажен случай на
административно нарушение, но доколкото е налице друго основание за
отмяна на наказателното постановление в тази му част, а именно поради това,
че жалбоподателят не е управлявал МПС на мястото, посочено в АУАН и НП,
то последният не следва да бъде предупреждаван, че при извършване на друго
нарушение от същия вид, представляващо маловажен случай, в едногодишен
срок от влизането в сила на съдебния акт, за това друго нарушение ще му бъде
наложено административно наказание.
Относно нарушението на чл. 100, ал. 1 т. 2 от ЗДвП.
Посочената правна норма изисква водачът на МПС да носи
свидетелството за регистрация на МПС, което управлява. По делото
несъмнено се установи, че автомобилът, който е управлявал жалбоподателят е
бил със служебно прекратена регистрация, поради прилагане на принудителна
административна мярка, при налагането на която е било иззето
свидетелството за регистрация на МПС- част II и за възстановяване на
регистрацията на автомобила е било необходимо автомобилът да премине
през проверка на техническата му изправност. Жалбоподателят посочва, че е
носил със себе си свидетелството за регистрация – част I /т.нар. голям талон/,
който е бил предоставен в службата по регистрация преди преминаване на
автомобила на технологичната линия за извършване на проверка на
техническата му изправност в съответствие с утвърдена процедура,
следователно не е било обективно възможно не само жалбоподателят, а и
който и да било водач на това МПС да носи със себе си свидетелството за
регистрация на автомобила, тъй като непосредствено преди проверката този
талон е бил предоставен на служител на отдел „Пътна полиция“ за изпълнение
на функции във връзка с регистрирането на автомобила. Ето защо съдът
намира, че жалбоподателят неправилно е бил санкциониран за посоченото
нарушение.
Алтернативно, дори и да се приеме, че от обективна страна е
осъществено нарушението, то същото категорично разкрива по-ниска степен
на обществена опасност в сравнение с обичайните нарушения от същия вид.
Задължението за носене на СРМПС цели при евентуална проверка от страна
на контролни органи да може бързо да бъдат установени данните на МПС,
неговият собственик и да се удостовери надлежното му регистриране в
службите на КАТ. В случая по време на проверката от страна на свидетеля В.
всички тези обстоятелства вече са били установени респ. са били в процес на
установяване в процедурата по възстановяване на регистрацията на
процесното МПС.
При този изход на делото право на разноски има жалбоподателят. По
делото е представен договор за правна защита и съдействие от 08.09.2023 г., от
който се установява, че уговореното и заплатено възнаграждение на адв. Б. е в
7
размер на 400 лева. В придружителното писмо, с което преписката е
изпратена в съда от страна на въззиваемата страна е обективирано възражение
за прекомерност на претендираните от жалбоподателя разноски, което съдът
намира за неоснователно. Заплатеното възнаграждение съответства на
посочения в Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на
адвокатските възнаграждения размер, който макар и да не е обвързващ за съда
/с оглед решението на СЕС от 25.01.2024 г. по дело С-438/22/ настоящият
състав намери, че справедливо оценява адвокатския труд, не е прекомерен и
същият следва да се присъди в полза на жалбоподателя.
Така мотивиран и на основание чл. 63, ал. 2, т. 1 вр. ал. 3 т. 1 от ЗАНН,
СЪДЪТ
РЕШИ:
ОТМЕНЯ наказателно постановление № 23-4332-018696/30.08.2023 г,
издадено от началник сектор в отдел „Пътна полиция” при СДВР, с което на
жалбоподателя на основание чл. 177, ал. 1 т.1 от Закона да движението по
пътищата /ЗДвП/ на жалбоподателя е наложено административно наказание
„глоба” в размер на 300 /триста/ лева за нарушение на чл. 150а, ал. 1 от ЗДвП и
на основание чл. 183, ал. 1 т. 1 пр. 3 от ЗДвП на жалбоподателя е наложено
административно наказание „глоба” в размер на 10 /десет/ лева за нарушение
на чл. 100, ал. 1 т. 2 от ЗДвП.
ОСЪЖДА на основание чл. 63д, ал. 1 ЗАНН Столична дирекция на
вътрешните работи да заплати на Д. Д. Д., ЕГН ********** сумата от 400
/четиристотин/ лева, представляваща заплатено от него възнаграждение за
адвокат в производството.
Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен
съд – гр. София в 14-дневен срок от получаване на съобщението за
изготвянето му от страните на основанията, предвидени в НПК, по реда на
Глава XII от АПК.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
8