№ 4185
гр. С, 12.03.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 80 СЪСТАВ, в публично заседание на
дванадесети февруари през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:ВИЛЯНА Г. МАНОВА
при участието на секретаря ДЕСИСЛАВА ПЛ. КАРАГЬОЗОВА
като разгледа докладваното от ВИЛЯНА Г. МАНОВА Гражданско дело №
20241110106340 по описа за 2024 година
Производството е образувано по активно и пасивно субективно
кумулативно съединени искове с правно основание чл. 128, ал. 1 СК,
предявени от Е. М. П., ЕГН ********** и С. К. П., ЕГН **********, срещу П.
П. Е., ЕГН ********** и В. С. П., ЕГН **********, за постановяване на мерки
за лични отношения с малолетната им внучка С В.ева П., ЕГН **********,
както следва: всяка година в деня следващ рождения ден на всеки от ищците,
а именно: на 3-ти юни от 10.00 часа до 18.00 часа на 4-ти юни, с препиване, за
рождения ден на С. П. и на 4-ти декември от 10.00 часа до 18.00 часа на 5-ти
декември, с преспиване, за рождения ден на Е. П.; всяка година на 24-ти май
от 08.00 часа до 18.00 часа; всяка година за 22-ри септември от 08.00 часа до
18.00 часа; за 2 пъти по 7 /седем/ последователни календарни дни през лятото,
които не съвпадат с платения годишен отпуск на двамата родители; през
първите 2 дни от всяка ученическа ваканция, считано от 10.00 часа на първия
ден до 19.00 часа на втория ден.
В исковата молба се твърди, че детето е внучка на ищците, дъщеря на
техния син. Излагат се твърдения, че родителите са разделени, като детето
живее с ответницата. Сочи се, че виждат детето, когато бащата успее да я
вземе в дните за неговите лични контакти, като понякога я водел в дома им в
гр. Дупница. Това не се случвало често, защото майката препятствала
изпълнението на режима на контакти и бащата на детето използвал всяка
минута, за да бъде с дъщеря си. Твърди се, че живеят в двуетажна къща, с двор
10 000 кв.м., в който има голямо пространство за игри на детето, имали и
1
животни – кокошки, кучета, котки, конче. С обожавала животните и много им
се радвала. Заявява се, че когато детето им гостува, я водят на разходки в
парка, на почивки в курорта „Паничище“, както и на минерални басейни в гр.
Сапарева баня. Сочи се, че детето при гостуванията си често вървяло след
баба си и казвало „бабо, много те обичам“. Твърди се, че детето споделило, че
майка му не обича ищцата. Сочи се да разполагат с необходимите материални,
финансови възможности и личностни качества за полагане на адекватни за
детето грижи, както и че са в добро здравословно състояние.
Ответницата в отговора по чл. 131 ГПК оспорва иска по основание с
твърдения, че ищците никога не са изявявали интерес да посетят детето в дома
на майката в кв. „Надежда“, гр. С и не търсят контакт, за да се интересуват как
е внучката им. Подарявали подаръци „под условие“, т.е. детето можело да се
ползва от подареното, само когато е в дома на ищците. Ответницата счита, че
това тенденциозно поведение, не възпитавало в детето ценности, които са в
негов интерес. Сочи се, че поради ниската възраст на детето и изпитваните от
бащата трудности да се справя сам с грижите за толкова малко дете, всеки път
при изпълнение на режима на лични контакти, водел малката С в дома на
ищците в гр. Дупница. Сочи се, че ищците разполагат с напълно достатъчно
време, в което да видят внучката си и че самата ответницата не препятства
тези контакти. На следващо място се твърди, че още от раждането на С,
ищцата започнала да налага на ответницата своите разбирания за отглеждане
на дете, като дори ищците настоявали внучката им да не бъде ваксинирана с
всички задължителни имунизации спрямо изискванията на Имунизационния
календар на Република България. Твърди се, че ищците не са наясно, че детето
било с множество алергии и атопичен дерматит и контактът с животни е
противопоказен. Много пъти детето се прибирало от гр. Дупница с обриви,
дължащи се на контакта с животните. Сочи се, че ищците не притежават
личностни качества за полагане на адекватни грижи за детето. Ищецът
употребявал всеки ден алкохол, в резултат на което започвал да се кара с
бабата и останалите близки, а ищцата не се съобразявала, когато се преоблича
пред детето.
Ответникът в срока по чл. 131 ГПК не депозира отговор на исковата
молба. В открито съдебно заседание се явява лично и не оспорва предявените
искове.
Съдът, след като обсъди наведените доводи и доказателствата по делото
съгласно чл. 12 ГПК, намира за установено от фактическа и правна страна
следното:
По делото не се спори, че ответниците П. П. Е. и В. С. П. са родители на
детето С, както и че ищците са негови баба и дядо по бащина линия. Не се
спори също, че родителите на детето не живеят заедно, родителските права по
2
отношение на детето упражнява майката, а на бащата е определен режим на
лични контакти с детето.
В представения по делото социален доклад от ДСП – Сердика, се сочи, че
детето живее при майка си, като на проведена със социалните работници
среща на 24.04.2024 г. С била при баща си, извън установения режим.
Ответницата споделила, че е правила опити за поддържане на спокойна
комуникация с бащата по въпроси касаещи детето, но без резултат.
В изготвения за целите на настоящото производство социален доклад от
ДСП – Дупница е отбелязано споделеното от ищците при срещата им със
социалните служители, че ответницата препятства срещите им с детето.
Посочено е, че ищците обитават къща с голям двор, където има множество
забавления за четиригодишно дете, а за С има обособена детска стая, както и
че са осигурени много добри хигиенно-битови условия.
От показанията на доведената от ищците свидетелка Даниела Драганова,
които съдът кредитира като логични и последователни в частите, в които
възпроизвеждат непосредствени впечатления за относимите по делото факти,
се установява, че малолетната С посещавала ищците в дома им в гр. Дупница,
водена от баща си. Сочи, че детето има самостоятелна стая в къщата на
ищците, бабата я приспива и й чете приказки. Св. Драганова твърди, че водела
нейното дете Натали да си играе със С в къщата на ищците, където дори
дъщеря й е оставала да спи. Заявява, че на децата им е било осигурено всичко
необходимо и ищците спазвали режим на хранене и сън. Дворът на къщата
бил много голям, имало батут и децата си общували и играели по цял ден,
хранели се с домашна храна. Споделя личните си впечатления, че детето при
посещенията си при ищците се забавлява, рисува и се чувства добре. От
показанията на доведения от ответницата свидетел П. Евтимов, неин баща,
които съдът също кредитира като обективни и непротиворечиви в частите, в
които възпроизвеждат непосредствени впечатления за относимите по делото
факти, се установява, че в дома на майката, в който живее и детето, има
кученце. Свидетелят сочи, че бащата първа и трета седмица от месеца взема
детето – уикендите, като го вземал в петък вечерта и обикновено връщал С
към 9 вечерта в неделя.
От експертното заключение по допусната съдебно-психологическа
експертиза /СПЕ/, което съдът кредитира като безпристрастно и компетентно
изготвено, се установява добра, позитивна и емоционална връзка между
детето С и ищците. Експертът заключава, че бабата и дядото добре познават
характера на детето, неговите интереси, хобита и предпочитания и С се отнася
с доверие към тях, чувства ги близки. При експертното изследване е
установено, че малолетната е спокойна в тяхно присъствие и ищците са
загрижени за развитието на детето, за неговото физическо и емоционално
3
добруване, и имат желание и възможност да отделят ресурс за това. Експертът
е заключил, че не се констатират психологически особености по отношение на
ищците, както и че не са налице обективни находки за такива по време на
проведеното интервю, тестови методики и при наблюдение на общуването им
с детето. При разговор с вещото лице по повод причината за подаване на
исковата молба, ищците споделили, че тъй като майката не дава детето на
бащата и те също не могат да виждат С. На въпрос на експерта, при спазване
на режима на лични контакти, определен от съд, дали ищците са щели да водят
дело, последните импулсивно дали отрицателен отговор.
От експертното заключение, по допусната и неоспорена от страните
съдебно-медицинска експертиза /СМЕ/ се установява, че при детето С може
да бъде поставена диагноза атопичен дерматит и това заболяване може да
бъде влошено при контакт с животни.
Представена е по делото копие от издадена заповед за незабавна защита
№ 4131 от 13.11.2024 г. по гр. д. № № 67623/2024 г. по описа на СРС, 37
състав, от която е видно, че на ответника са наложени мерки по чл. 5, ал. 1, т.
1, т. 3, т. 4 ЗЗДН спрямо ответницата и детето и на бащата е определен режим
на лични контакти с детето единствено в детски контактен център, в
присъствието на майката и психолог. Не са налице данни по делото
производството по реда на ЗЗДН да е приключило в влязъл в сила съдебен акт.
Предвид събраните по делото доказателства съдът намира следното:
С разпоредбата на чл. 128 СК е признато самостоятелно право на бабата и
дядото да поискат от районния съд по настоящия адрес на детето да им
определи мерки на лични отношения с него, като единственото предвидено
условие е - това да е в интерес на детето. В интерес на всяко дете е да расте в
нормална семейна среда, като контактува с родителите си и с роднините от
майчина и бащина страна, тъй като по този начин детето получава възпитание,
подкрепа, придобива опит за различни житейски ситуации. Отношенията
между баба и дядо от една страна и техните внуци от друга са от
изключително значение и за двете страни. Обичайно между тях съществува
специална връзка, тъй като по принцип бабата и дядото притежават опит,
знания и желание да полагат грижи за отглеждане и възпитание на внуците си,
а внуците ценят и се радват на тяхното добро отношение. Съобразно
ангажираните по делото доказателства, за съда е налице задължение за всеки
отделен случай, да определи мерките за лични отношения, след преценка на
конкретния интерес на детето. В съдебната практика понятието „интерес на
детето" се определя като осигурена възможност то да расте, да се отглежда и
възпитава в сигурна и спокойна среда, заобиколено от близки хора, по начин,
който предпоставя неговото нормално физическо, умствено, интелектуално,
нравствено и социално развитие и му създава условия за съобразено с
4
нуждите и наклонностите му образование и възпитание, така че то да се
подготви за живота като отговорна и самостоятелна личност. В § 1, т. 5 от ДР
на Закона за закрила на детето е дадено легално определение на понятието
"най-добър интерес на детето" с изброяване на обстоятелствата, които във
всеки случай следва да бъдат съобразени. В § 1, т. 5 б. "г" от ДР на Закона за
закрила на детето, изрично е посочено, че следва да се отчита не само
"опасността или вредата, която е причинена на детето", но и всяка опасност
или вреда, която "има вероятност да му бъде причинена".
Отчуждението от близките, включително от дядото и бабата от бащина
страна, не е в интерес на детето, освен когато те вредят на развитието и
възпитанието му. Установи се по делото, че бабата и дядото имат желание и
възможност да се грижат за детето, което и на практика са правели, като в
режима на лични контакти бащата е водел детето С в дома им в гр. Дупница.
Установи, че ищците разполагат с отлични битови условия за отглеждане на
детето, както и желание да полагат грижи за малолетната. От показанията на
св. Драганова се установи, че бабата е отговорна към режима на детето за сън,
храненето и заниманията. Ищцата се занимавала с детето, четяла му приказки.
Не се установи по делото ищците да са правили на детето подаръци „под
условие“ и то да може да ги ползва само при престоя си в гр. Дупница.
Установи се, че детето многократно е посещавало дома на ищците и там има
обособена самостоятелна стая. Вероятно детската стая е обзаведена и на
детето са закупени играчки, пособия за рисуване и е житейски нелогично
всички тези вещи детето да носи в дома на майката, ищците отново да
закупуват същите и пак да бъдат носени в дома на майката. Несъстоятелно е
също заявеното от ответницата, че вниманието и обичта на детето към ищците
се овъзмездявало от тях с материален стимул – подарък. Няма по-естествено
желание от това, бабата и дядото да радват детето, подарявайки му играчки и
да желаят неговото добруване. От твърденията на страните може да се
обоснове извод за противоречия между ищцата и ответницата, относно
разбиранията им за отглеждане на дете, но това по никакъв начин не е
навредило на развитието на малката С. Безспорно е, че от 08.11.2021 г.
родителските права упражнява майката и в режима на лични контакти с
бащата, детето посещава прародителите си. В тази връзка решенията за
здравния статус на детето взема майката и дали на детето да се поставят или
не ваксини, зависи от нея, а не от ищцата. Дори и ищцата да е изразила
мнение относно поставянето на ваксини, това по никакъв начин не е
навредило на здравето или развитието на малолетното дете.
Установи се по делото, че на детето може да бъде поставена диагноза
атопичен дерматит и състоянието на кожата на детето може да се влоши при
контакт с животни. Свидетелят Евтимов /дядо на детето по майчина линия и
5
баща на ответницата/ заявява, че били взели кученце и С не пожелала да
тръгне с баща си, защото искала да остане повече време с кучето. От една
страна ответницата твърди, че ищците не са наясно със здравословното
състояние на детето, което било с множество алергии и атопичен дерматит и
контактът на детето с животни е противопоказен, а от друга страна самата
ищца отглежда куче в апартамента, обитаван от нея и детето. Не се събраха
доказателства в производството, при посещенията си при бабата и дядото в гр.
Дупница, внучката им да е получавала обриви от контакт с животни, каквито
възражения навежда ответницата, относно битовите условия и адекватността
на полаганите от ищците грижи.
На следващо място не се установи по делото ищецът да употребява с
алкохол всеки ден, както и да се кара с бабата и останали близки. Заявеното от
св. Евтимов, че дядото като се напие, което се случвало често, обижда и
командва всички, не е възприето от него лично, а твърди да е по разкази на
малолетното дете. В същото време заявява, че никога не е ходил на гости при
ищците в гр. Дупница, а и не е наблюдавал отношенията между тях през
последните три години. Този свидетел изнася противоречиви показания като
заявява първо, че детето казвало, че грижи за него полага бабата, която по цял
ден готвела манджи на бащата, а впоследствие заявява, че при посещенията
при ищците, за детето се грижи домашна помощница, отново по споделено от
детето. Не се установи по делото ищците да страдат от заболявания, които по
своето естество да породят съмнения за съществуваща вероятност те да станат
причина да бъде застрашено здравето или да бъде създадена опасност за
детето. Вещото лице не е констатирало психологически особености по
отношение на ищците, както и обективни находки за такива по време на
проведеното интервю, тестови методики и при наблюдение на общуването им
с детето. Може да е в интерес на детето контактите му с бабата и дядото да
бъдат прекъснати само ако последните му въздействат по начин, опасен за
психическото или физическото му развитие /напр. не задоволяват
потребностите му от храна, или от разходка, или го подбуждат да върши
противообществени прояви и т.н. /в този смисъл решение № 60270/21.01.2022
г., постановено по гр. д. № 660/2021 г., по описа на ВКС, IV г. о./ В конкретния
случай не се установи подобно вредно въздействие спрямо възпитанието и
развитието на детето от страна на ищците.
От твърденията на страните и събраните доказателства, може да се
обоснове извод, че майката и бащата са във влошени взаимоотношения и това
неимоверно рефлектира както върху детето, така и по отношение на
контактите му с разширения семеен кръг от страна на бащата. Независимо от
възникналите неразбирателства между ищцата и ответницата, както и между
двете ответни страни, съдът намира, че не е в интерес на детето да бъде
6
лишено от контакт със своите прародители. Когато става въпрос за баба и дядо
на детето, то интересът му да контактува с тях се преценява на плоскостта на
установените качества на бабата и дядото да отглеждат и възпитават детето и
на влиянието, което те могат да окажат върху неговата личност. Не са главен
критерий отношенията между бабата и майката на детето. Те може да са
влошени и дори конфликтни, обаче това не означава, че детето няма интерес
да общува с родните си баба и дядо.
Не е спорно между страните, че ответникът водел малолетната С в дома
на ищците по времето за личните си контакти с детето. Допустимо е личните
отношения между ищците и детето С да се осъществяват в дните, определени
за упражняване на лични контакти между бащата и детето, но в случай, че на
родителя, който не упражнява правата спрямо детето, е определен широк
режим на лични отношения, той да живее на едно и също място с дядото и
бабата и отношенията между тях да позволяват съвместното осъществяване
на лични контакти /в този смисъл решение № 139 от 16.04.2014 г. на ВКС по
гр. д. № 6998/2013 г., IV г. о., ГК/. От представеното по делото решение е
видно, че по действащия между ответниците режим, бащата има право да
вижда и взема при себе си детето както следва: всеки първи, трети и пети
петък, събота и неделя от месеца от 18.00 часа в петък до 18.00 часа в неделя, с
преспиване; всяка втора и четвърта сряда от месеца от 18.00 часа до 21.00
часа, без преспиване; по двадесет дни всяка година, от които десет дни през
зимата и десет дни през лятото, които да не съвпадат с годишния отпуск на
майката; режим през коледните, новогодишните и великденските празници,
както на рождения си ден – 17 септември, с преспиване и за рождените дни на
ищците в производството, отново в преспиване при бащата. В случая общият
седмичен режим на бащата е разширен, а извън него дори са включени
личните празници на ищците. Мотивът на ищците за водене на делото бил, че
майката на детето възпрепятства контактите на бащата с детето и съответно
ищците не могат регулярно да контактуват с внучката си. Установи се по
делото, че бащата през времето в което осъществява лични контакти с детето,
пребивава при родителите си, дори и без да живее в едно домакинство с тях,
им дава възможност за контакти с детето, включително и предоставяйки им го
за гледане. Доказа се в производството наличието на емоционална връзка на
детето с ищците. Ответницата е заявила в проведеното с вещото лице
интервю, че ищците обичат детето С и се грижат да нея, както и че детето
също обича прародителите си и иска да се вижда с тях. Следва да се има и
предвид, че бащата има право на преценка и избор как ще прекарва времето с
детето и дори да го води при бабата и дядото за повече време и в рамките на
режима на личен контакт, това не означава, че занапред ще продължи да го
води там. В тази връзка настоящият съдебен състав намира, че с оглед
7
нуждите на детето следва да се определи допълнително време за
самостоятелни отношения между детето и бабата и дядото през лятото. На
бащата по действащия режим е определен период от десет дни през лятото за
лични контакти с детето, който да не съвпада с годишния отпуск на майката.
Затова претенцията на ищците следва да се уважи за период от 7 /седем/
последователни календарни дни през лятото, които не съвпадат с платения
годишен отпуск на майката и режима на лични контакти с бащата. В
останалата част съдът намира, че претенциите не следва да бъдат уважени по
следните съображения: по така действащия режим на лични контакти на
бащата с детето са включени личните празници /рождените дни/ на ищците и
не следва да се включват и дните, следващи тези празници, доколкото детето
посещава детско заведение, а след година и половина ще е в първи клас, което
не е в негов интерес да отсъства от занятия и доколкото детето и ищците
живеят в различни населени места. В този смисъл в решение №
60270/21.01.2022 г., постановено по гр. д. № 660/2021 г., по описа на ВКС, IV г.
о., е разяснено, че когато постоянното местоживеене на детето е различно от
постоянното местоживеене на бабата и дядото и това налага пътуване,
личните им контакти могат да бъдат осъществявани в почивните дни от
седмицата и/или в друг период от годината, в свободно за детето и бабата и
дядото време.
Неоснователно се явява и искането за осъществяване на лични контакти
на ищците с внучката им всяка година на 24-ти май от 08.00 часа до 18.00 часа
и всяка година за 22-ри септември от 08.00 часа до 18.00 часа, тъй като следва
да се търси и баланс за разпределение на останалото време за лични
отношения с родителя, на когото са предоставени родителските права. В така
заявеното искане на ищците за лични контакти с детето през празничните дни
- 24-ти май и 22-ри септември, напълно лишава майката да прекара тези дни с
детето и в този смисъл съдът намира, че не е справедливо детето да
контактува с отглеждащия родител само през времето, когато детето посещава
делнично детско/учебно заведение и в част от официалните празници. По
същите съображения не следва да се уважава и искането за личен режим на
бабата и дядото със С през първите два дни от всяка ученическа ваканция.
Към настоящия момент малолетната С не е ученичка, а на пет години и пет
месеца. Приоритет за детето е да общува максимално с всеки от родителите
си, а едва след това да има и време за контактите с прародителите си. Детето
след година и половина ще навлезе в ученическа възраст и това изисква от
родителя, който непосредствено упражнява родителските права, да отделя
достатъчно време за създаване на нови учебни умения и навици, както и
достатъчно време за утвърждаването им. Последното е основание да се
приеме, че предоставянето на дядото и бабата по два дни през официално
8
определените от Министерството на образованието и науката ученически
ваканции, няма да е в интерес на детето и ще намали времето за общуване с
нейната майка.
По разноските: Ответната страна П. П. Е. претендира присъждане на
разноски, но предвид характера на производството на спорна съдебна
администрация съдът намира, че разноски не следва да бъдат присъждани –
същите остават в тежест на страните така, както са направени /тълкувателно
решение № 3/2023 г. от 27.06.2024 г. на ВКС, ОСГК/.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ОПРЕДЕЛЯ по искове с правно основание чл. 128, ал. 1 от СК на Е. М.
П., ЕГН ********** и С. К. П., ЕГН **********, срещу П. П. Е., ЕГН
********** и В. С. П., ЕГН **********, за постановяване на мерки за лични
отношения с малолетната им внучка С В.ева П., ЕГН **********, СЛЕДНИЯ
РЕЖИМ НА ЛИЧНИ ОТНОШЕНИЯ на Е. М. П., ЕГН ********** и С. К.
П., ЕГН ********** с детето С В.ева П., ЕГН **********: бабата и дядото по
бащина линия имат право да виждат и вземат при себе си детето С В.ева П.,
ЕГН ********** за седем последователни календарни дни през лятото с
преспиване, от 09.00 на първия до 19.00 часа на седмия ден, със задължение да
вземат детето от дома на майката и го върнат в дома на майката, които дни не
съвпадат с платения годишен отпуск на майката и с режима на лични
отношения на бащата с детето.
Решението подлежи на обжалване с въззивна жалба пред Софийския
градски съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
9