Р Е Ш Е Н И Е

гр. София, 11.09.2019 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО, III-Б въззивен състав, в публичното заседание на четвърти юни през две хиляди и деветнадесета година в състав:

 

 ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТЕМЕНУЖКА СИМЕОНОВА

          ЧЛЕНОВЕ:  ХРИПСИМЕ МЪГЪРДИЧЯН

           ПЛАМЕН ГЕНЕВ

 

при секретаря Нина Светославова, като разгледа докладваното от мл. съдия Генев гр. дело № 13144 по описа за 2018 г. и за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.

С решение № 17518 от 24.01.2017 г., постановено по гр. д. № 59748/2015 г., по описа на Софийски районен съд, ГО, 63 състав, е отхвърлен предявения от Е.Д.К. с ЕГН ********** против З. „Л.И.” АД с ЕИК ******иск по чл. 267, ал. 1, т. 1 вр. чл. 226, ал. 1 КЗ /отм./ за сумата 20 000 лв., претендирана като застрахователно обезщетение за неимуществени вреди, причинени при ПТП от 09.08.2014 г. в района на с. Златия, обл. Монтана, и по силата на договор за застраховка „Гражданска отговорност”, сключен между З. „Л.И.” АД и отговорен за настъпване на произшествието водач на автомобил „Мицубиши Каризма“ с рег.№ ******– И.Е.З., ведно със законната лихва, считано от датата на произшествието /09.08.2014 г./ до окончателното изплащане. С решението е осъден Е.Д.К. да заплати на З. „Л.И.” АД сумата 300 лв. - юрисконсултско възнаграждение, на основание чл. 78, ал. 8 вр. ал. 3 ГПК.

Срещу решението е подадена въззивна жалба от Е.Д.К., чрез адв. В.Н., в която жалба са изложени съображения за неправилност на обжалваното решение, което било постановено при нарушение на материалния закон и процесуалните правила. Жалбоподателят поддържа, че съдът неправилно бил приел, че не били налице предпоставките за ангажиране на отговорността на ответника. Посочва се, че съдът бил допуснал съществени нарушения на принципите в процеса във връзка със събирането на доказателства и изясняването на фактическата и правната страна по делото. Пред въззивния съд въззивникът поддържа жалбата и претендира присъждане на разноските по делото, за което представя списък по чл. 80 от ГПК, прави възражение за недължимост на възнаграждението на насрещната страна, защото нямало данни такова да е било заплатено.

Въззиваемата страна З. „Л.И.” АД, чрез адв. З.Т. изразява становище по жалбата в срока по чл. 263, ал. 1 ГПК, като счита същата за неоснователна. Посочва се, че съдът правилно бил отхвърлил иска с оглед на представените доказателства по делото. Пред въззивния съд въззиваемия поддържа отговора на въззивната жалбата, прави възражение за 50 % съпричиняване от страна на пострадалото лице и претендира присъждане на разноските по делото, за което представя списък по чл. 80 от ГПК.

Третото лице помагач И.Е.З. не взема становище по въззивната жалба и не ангажира доказателства.

Софийски градски съд, като обсъди събраните по делото доказателства, становищата и доводите на страните, съгласно разпоредбата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира от фактическа и правна страна следното:

Жалбата на Е.Д.К., с която е сезиран настоящият съд, е подадена в срока по чл. 259, ал. 1 ГПК и е допустима, а разгледана по същество е частично основателна.

Според уредените в чл. 269 от ГПК правомощия на въззивния съд той се произнася служебно по валидността на цялото решение, а по допустимостта – в обжалваната му част. Следователно относно проверката на правилността на обжалваното решение въззивният съд е ограничен от посоченото в жалбата.

Настоящата въззивна инстанция намира постановеното от СРС, 26 състав, решение за валидно и допустимо. По отношение на правилността на решението намира следното:

Предявен е осъдителен иск с правно основание чл. 226, ал. 1 КЗ /отм./ за дължимост на застрахователно обезщетение в размер на 20000 лв. ведно със законната лихва от датата на събитието на 09.08.2014 г. за претърпените от ищеца неимуществени вреди, вследствие на ПТП, настъпило на 09.08. 2014 г.

С прекия иск по чл. 226, ал. 1 от КЗ /отм./ разполага увреденият от ПТП срещу причинителят на вредите и неговият застраховател. Пострадалият може да предяви иска за заплащане на обезщетение за претърпените имуществени и неимуществени вреди непосредствено срещу застрахователя по задължителна застраховка „гражданска отговорност“. Застрахователят по нея отговаря за чужди виновни действия и по характер неговата отговорност е гаранционно - обезпечителна. Правният интерес от предевяването на иска на увредения ще е обусловен от липсата на реално извършено от делинквента плащане на обезщетение към датата на предявяване на пряката искова претенция, така и от общото процесуално правило, че при всеки осъдителен иск правният интерес се презюмира. За да се ангажира отговорността на дружеството- ответник е необходимо да са налице предпоставките на чл. 226 КЗ /отм./, а именно: наличието на действителен застрахователен договор между застрахователя и прекия причинител на вредите, с който застрахователят се е задължил да покрие в границите на определената в договора застрахователна сума отговорността на застрахования за причинени от него на трети лица имуществени и неимуществени вреди; наличието на предпоставките на чл. 45 ЗЗД, пораждащи отговорността на застрахования причинител спрямо увредения ищец - извършване на противоправно деяние от страна на прекия причинител на вредите, изразяващо се в управление на МПС в нарушение правилата на ЗДвП; вредоносен резултат, в случая причиняване на имуществени вреди на ищeца; причинна връзка между противоправното деяние и вредоносния резултат; виновност на дееца. В тежест на жалбоподателя, ищец е да докаже наличието им с всички допустими доказателствени средства.

По делото е представена застрахователна полица № 22113002119956 от 24.08.2013 г., съгласно която лек автомобил марка „Мицубиши“, модел „Каризма“, с рег. № ****** е имал валидно сключена застраховка „Гражданска отговорност“ в З. „Л.И.” АД за периода от 24.08.2013 г. до 23.08.2014 г.

Пред въззивния съд е представено писмо от 20.03.2019 г. от началника на РУ-Лом съгласно което се установява, че във връзка с възникнало ПТП на 09.08.2014 г. нямало съставен констативен протокол, като по случая имало извършен оглед и било образувано ДП № 484/2014 г. по описа на РУ Лом и преписка № 1365/2014 г. по описа на ЛРП.

По делото пред въззивния съд е разпитан свидетелят К.С., в качеството му на очевиден на процесното ПТП. Свидетелят посочва, че се е движел с личния си автомобил от гр. Козлодуй към с. Златия. Свидетелят посочва, че след него се е движил бял бус, който не го изпреварвал, като след няколко минути се чуло силно „ручене“, което идвало от лек автомобил „Мицубиши“, които се появил зад белия бус. Твърди, че мицубишито, което карало зад буса тръгнало да изпреварва отдалече, като в този момент свидетелят видял на късите светлини на фаровете си, на 50-60 метра кон с каруца, при което отбил в дясно и спрял, което направил и водача на буса, а лекият автомобил „Мицубиши“ го изпреварил и ударил каруцата. Свидетелят посочва, че видял каруцата на фаровете си, тъй като конят имал на главата малък светлоотразител. Посочва, че в каруцата е имало един човек и след като лекият автомобил го блъснал, човекът хвъркнал нагоре, завъртял се във въздуха два, три пъти и паднал на тревата и свидетелят се обадил на телефон 112. Самият удар настъпил в насрещното за свидетеля платно, като след каруцата се движели хора, които се скрили зад топола и впоследствие помагали на човека от каруцата. Свидетелят посочва, че лекият автомобил „Мицубиши“ се е движил много бързо.

По делото пред въззивния съд е разпитан свидетелят А.Г., който посочва, че е присъствал на процесното ПТП, което се случило на 09.08.2014 г. 7.30-8.00 часа, като не било много тъмно. Свидетелят посочва, че се прибирал с колело от с. Долни Цибър. Посочва, че се движел в дясното платно, а лекият автомобил „Мицубиши“ минал от лявата страна на свидетеля, при което щял да го блъсне и последвал удар с каруцата. Свидетелят отишъл при каруцата и видял ищеца, който му бил съсед и не можел да разговаря за около половин час, при което свидетелят му указал първа помощ. Свидетелят посочва, че на каруцата е имало светлоотразители, които били в „литрите и щитовете“. Свидетелят посочва, че не си спомня дали на коня е имало нещо, като светлоотразителите били отпред на самата каруца, зад коня. Свидетелят посочва, че е видял другия свидетел /К.С./ на мястото на катастрофата.

По делото е разпита и свидетелят М.К., чийто показания съдът цени по реда на чл. 172 от ГПК, с оглед обстоятелството, че същият се явява брат на ищеца. Свидетелят посочва, че процесният случай се е случил на 09.08.2014 г., когото лекарят от линейката на „Бърза помощ“, който бил колега на свидетеля му се обадил по телефона и го уведомил, че карали брат му. Свидетелят пристигнал веднага в болницата и останал вечерта при брат си и го придружавал до рентгена. Свидетелят посочва, че ищецът бил целия в синини и бил неподвижен и неможел да се движи, като го обслужвал цяла нощ, като по клинична пътека останал четири дни в болницата, като нямал счупвания и спуквания. Свидетеля посочва, че ищецът бил почти един месец неподвижен, като за него полагали грижи жена му и дъщеря му. Посочва че ищецът продължавал да чувства болки и не можел да работи тежка работа, като вследствие на процесното ПТП имал загуба на слуха и забравял.

По делото е приета и съдебно автотехническа експертиза, която настоящият състав кредитира като компетентно изготвена, от която се установява, че механизмът на настъпване на процесното ПТП бил следния на 09.08.2014 г. И.З., като водач на МПС „Мицубиши Каризма“, рег. № ****** се е движил по път III-818, км 32-600 в посока гр. Вълчедръм, обл. Монтана, като около 21.10 часа в района преди разклона за с. Златия, обл. Монтана, предприема едновременно изпреварване на попътно движещите се товарен автомобил и джип, като по същото време след кръстовището на с. Златия в обратна посока се е движела каруца с животинска тяга, управлявана от Е.К.. Водачът на МПС „Мицубиши“ реализирал удар с предната габаритна част директно върху коня теглещ каруцата, като след удара върху коня имало последващ удар върху каруцата, която е отхвърлена, откъсва се от поводите и се установила на пътното платно. Вещото лице посочва, че не констатирало причини от техническо естество или техническа неизправност, които да се довели до настъпване на ПТП, като причините за настъпването били действията на водача на МПС „Мицубиши“ с органите за управление на автомобила. Съгласно вещото лице скоростта на лекия автомобил е била 100 км/ч. В открито съдебно заседание вещото лице е посочило, че при ясно и незакриващо видимостта на водача разстояние светлината от излъчващите габарити може да се възприемела не по-малко от 150-200 метра.

По делото е приета и съдебно медицинска експертиза, която настоящият състав кредитира като компетентно изготвена, от която се установява, че при ПТП на 09.08.2014 г. на ищеца са му били причинени следните травматични увреждания: контузии на корема и гръдния кош в ляво /контузио абдоминис ет торацис синистра/; контузии на шията и на поясната област /контузио регио коли ет лубмалис/, като установените травми били в резултата от действието на твърди тъпи предмети по механизма на удар върху такива и могат да се получават по начин посочен в исковата молба – ПТП между пътно превозно средство с животинска тяга и лек автомобил, с последващо падане на К. на терена на лявата му страна. Съгласно експертизата контузиите на торса /гръден кош и корем/ и поясната област са причинили на К. временно разстройство на здравето, неопасно за живота, като възстановяването е било за две три седмици, с постепенно затихване на болковите оплкавания, по интензивни в първите 10-14 дни. Контузията на шията е причинила на пострадалия временно разстройство на здравето, неопасно за живота, като възстановяването е било за две три седмици, с постепенно затихване на болковите оплкавания, по интензивни в първите 10-14 дни. Вещото лице посочва, че пострадалият бил приет по спешност в МБАЛ „Св. Н. Чудотворец“ – ЕООД, гр. Лом, като било проведено консервативно лечение с вливане на: оводняващи водно-солеви разтвори /физиологичен серум, Рингер/, обезболяващи /Папаверин, Но-Шпа/, отхрачващо /Бромхексин/, успокоително /Na Br/, като при изписването му е обяснен необходимия за травмите режим на почивка и натоварване, без предписано медикаментозно лечение. Вещото лице посочва, че съобщените му от ищеца болки в левия горен крайник и кръста и до датата на прегледа /във връзка с изготвянето на експертизата/ могат да се свържат с първичната травма при наличие на съответни прегледи при специалисти по медицина – личен лекар, невролог, травматолог, физиотерапевт и/или др., от които да де видно, че тези оплаквания са относими и свързани по време и локализация. Вещото лице посочва, че не били налице медицински данни за възникване на ексцес в резултат от причинените травми от процесното ПТП на 09.08.2014 г., като от физикалните данни от проведения преглед са основание да се приемело, че ищецът е в добро общо състояние. Съгласно експертизата установените травми съгласно описаната морфология в представената епикриза от лечебното заведение, са свързани с придадената кинетична енергия на удара при съприкосновението на тялото на ищеца /падането/ върху терена, с по-малка сила, реализирала по-скоро сътресение на тялото, отколкото да е причинила тежки мекотъканни травми, счупвания на кости или увредена на вътрешни органи. Прогнозата за пълното възстановяване при такива контузии е отлична, като такива били и данните от проведени преглед на ищеца от вещото лице /към 2017 г./. В открито съдебно заседание вещото лице е посочили, че всяка закрита черепно-мозачна травмна с вид на мозъчно сътресение може да доведе и до изпадане в безсъзнателно състояние, т. н. „комоционна кома“, като в конкретния случай не е налице описание на мекотъканна травма в областта на главата, но е възможно да е налице травма на главата без видими външни белези, тъй като зависи от условията на падане на пострадалото лице с контакт на терена. В случая по отношение на локалния статус не била установена травматична находка в областта на главата, но е налице сътресение на цялото тяло, тъй като при падане от височината на тегленото от животинска тяга ППС и падането на човешкото тяло на терена е възможно да се понесе кинетична енергия върху торса и крайниците, където са установени травматични увреждания, а диагнозата „мозъчно сътресение“ била поставена по клинични съображения, тя се поставяла само и единствено по клинични съображения. Не било задължително да имало травматични увреждания по кожата на главата, но било възможно да има мозъчно сътресение, достатъчно било придаване на голяма енергия от удара, например при падане на терена от превозно средство. Ищецът бил приет с диагноза „мозъчно сътресение“ в лечебно заведение и било проведено такова лечение, което включвало постелен режим, покой, общоукрепващи, т. е. витамини, обезболяващи лекарства, като при по тежките форми се предписвали лекарства, подобряващи храненето на мозъчната тъкан, като от историята на заболяването на ищеца не било приложено единствено ноотропно лечение, това свързано с хранене на мозъчното вещество.

Съгласно чл. 226, ал. 1 КЗ /отм./ при застраховка „Гражданска отговорност” увреденият, спрямо който застрахованият е отговорен, има право да иска обезщетението пряко от застрахователя, който може да прави възраженията, които произтичат от договора и от гражданската отговорност на застрахования, с изключение на възраженията по 207, ал. 3 и 4 и чл. 224, ал. 1 и по чл. 226, ал. 2, изр. 2 и 3 КЗ /отм./.

Безспорно е, че при застраховка „Гражданска отговорност” обемът на отговорността на застрахователя е идентичен с обема на отговорността на делинквента, но е лимитиран до размера на застрахователната сума – чл. 223, ал. 1 КЗ /отм./ и чл. 257, ал. 1 КЗ /отм./. Застрахователят отговаря за всички преки и непосредствени вреди /чл. 51, ал. 1 ЗЗД/, като целта на обезщетението е да постави увредения в състоянието, което той е бил преди деликта.

В настоящия случай от представената застрахователна полица № 22113002119956 от 24.08.2013 г., се установява, че лек автомобил марка „Мицубиши“, модел „Каризма“, с рег. № ******, който е участвал в процесното ПТП на 09.08.2014 г. е имал валидно сключена застраховка „Гражданска отговорност“ в З. „Л.И.” АД за периода от 24.08.2013 г. до 23.08.2014 г. На следващо място се установява, че са налице всички предпоставки по чл. 45, ал. 1 ЗЗД за ангажиране деликтната отговорност на третото лице И.З., управляващо МПС рег. № ******, марка „Мицубиши“, модел „Каризма“, за причинените на ищеца вреди при процесното ПТП от 09.08.2014 г., поради което можем да заключим, че са налице всички предвидени в закона предпоставки за уважаването на иска по чл. 226 КЗ /отм./.

В настоящият случай са налице всички елементи от фактическия състав на непозволеното увреждане. На първо място, за да бъде ангажирана отговорността на прекия причинител по общия състав на непозволено увреждане, е необходимо да се установи настъпването на вреда. В случая е безспорно, че вследствие на инцидента на ищеца са били причинени травматични увреждания, от които същият е претърпял интензивни болки. Посоченото обстоятелство се установява както от разпитите на свидетеля М.К., така и от приетата по делото съдебно-медицинска съдебно-медицинска експертиза. Поведението на ответника е противоправно, тъй като същият е нарушил разпоредбата на чл. 42, ал. 2, т. 2 от ЗДвП, която предвижда, че водач, който изпреварва е длъжен, когато при изпреварването навлиза в пътна лента, предназначена за насрещното движение, да не създава опасност или пречки за превозните средства, движещи се по нея. По делото е установено от показанията на свидетелите С. и Г., които са били непосредствени очевидци на инцидента, че лекият автомобил „Мицубиши“ при изпреварване на два автомобила, в т. ч. и управлявания автомобил от свидетеля С. се ударил в насрещно движещата се по пътното платно каруца управлявана от ищеца. Показанията на свидетелите се потвърждават и от приетата по делото съдебно автотехническа експертиза, съгласно която механизмът на настъпване на процесното ПТП бил следния на 09.08.2014 г. И.З., като водач на МПС „Мицубиши Каризма“, рег. № ****** се е движил по път III-818, км 32-600 в посока гр. Вълчедръм, обл. Монтана, като около 21.10 часа в района преди разклона за с. Златия, обл. Монтана, предприема едновременно изпреварване на попътно движещите се товарен автомобил и джип, като по същото време след кръстовището на с. Златия в обратна посока се е движела каруца с животинска тяга, управлявана от Е.К.. Водачът на МПС „Мицубиши“ реализирал удар с предната габаритна част директно върху коня теглещ каруцата, като след удара върху коня имало последващ удар върху каруцата. Налице е причинна връзка между пътния инцидент и настъпилия вредоносен резултат. Съгласно от приетата по делото съдебно медицинска експертиза установените травми на ищеца притърпяни при настъпване на процесното ПТП на 09.08.2014 г. били в резултата от действието на твърди тъпи предмети по механизма на удар върху такива и могат да се получават по начин посочен в исковата молба – ПТП между пътно превозно средство с животинска тяга и лек автомобил, с последващо падане на К. на терена на лявата му страна. С оглед обстоятелството, че са налице обективните елементи на състава, които според общите правила за разпределение на доказателствената тежест следва да бъдат установени от пострадалото лице, то на основание чл. 45, ал. 2 от ЗЗД се презумира виновното поведение на лицето, което е управлявало МПС марка „Мицубиши“, модел „Каризма“, рег. № ******.

С оглед основателността на предявения иск следва да бъде определен и размерът на дължимото обезщетение за претърпените неимуществени вреди от страна на ищцата. Съгласно Постановление № 4 от 23.XII.1968 г., Пленума на ВС размерът на обезщетенията за неимуществени вреди се определя от съда по справедливост. Понятието „справедливост“ по смисъла на чл. 52 ЗЗД обаче не е абстрактно понятие, то е свързано с преценката на редица конкретни обективно съществуващи обстоятелства, които трябва да се имат предвид от съда при определяне на размера на обезщетението. Преценявайки именно съобразно обществения критерий за справедливост по чл. 52 от ЗЗД следните обстоятелства: а) характерът на увреждането, начинът на извършването му; б) претърпените болки страдания, причинени неудобства и негативните психически изживявания; в) периодът на лечение и възстановяване, както и периода, през който ищецът е търпял болки и страдания; г) прогноза за възстановяване и допълнителното влошаване състоянието на здравето, осакатявания, загрозявания и др.; д) общественото му положение; е) възрастта на пострадалия; ж) и не на последно място социално-икономическите условия в страната.

Съгласно приетата по делото СМЕ ищеца вследствие на инцидента е получил контузии на корема и гръдния кош в ляво /контузио абдоминис ет торацис синистра/, контузии на шията и на поясната област /контузио регио коли ет лубмалис/, мозъчно сътресение, като характерът на уврежданията бил с временно разстройство на здравето, неопасно за живота. Съгласно експертизата при контузиите на торса /гръден кош и корем/ и поясната област възстановяването е било за две три седмици, с постепенно затихване на болковите оплкавания, по интензивни в първите 10-14 дни, а по отношение на контузията на шията възстановяването също е било за две три седмици, с постепенно затихване на болковите оплкавания, по интензивни в първите 10-14 дни. В тази връзка са показанията на свидетеля М.К., който посочва, че ищецът непосредствено след инцидента бил целият в синини, като нямал счупвания и спуквания и бил почти един месец неподвижен. Причинените телесни увреждания са довели да негативните психически изживявания. Настоящият състав взе предвид и проведеното лечение, което се свеждало до вливане на: оводняващи водно-солеви разтвори /физиологичен серум, Рингер/, обезболяващи /Папаверин, Но-Шпа/, отхрачващо /Бромхексин/, успокоително /Na Br/, като при изписването на ищеца е обяснен необходимия за травмите режим на почивка и натоварване, без предписано медикаментозно лечение. При определяне на размера на обезщетението е съобразено и, че към момента на инцидента ищеца е бил на 58 години и съгласно СМЕ не били налице медицински данни за възникване на ексцес в резултат от причинените травми от процесното ПТП на 09.08.2014 г., като от физикалните данни от проведения преглед са основание да се приемело, че ищецът е в добро общо състояние и прогнозата за пълното възстановяване при такива контузии е отлична, като такива били и данните от проведени преглед на ищеца от вещото лице /към 2017 г./. В тази връзка съдът не кредитира показанията на свидетеля М.К. в частта, в която посочва ищецът продължавал да чувства болки и не можел да работи тежка работа, като вследствие на процесното ПТП имал загуба на слуха и забравял. Вещото лице по назначената СМЕ действително посочва, че при извършване на прегледа във връзка с изготвянето на експертизата ищецът е съобщил за болки в левия горен крайник и кръста, които евентуално биха могли да се свържат с първичната травма при наличие на съответни прегледи при специалисти по медицина – личен лекар, невролог, травматолог, физиотерапевт и/или др., от които да е видно, че тези оплаквания са относими и свързани по време и локализация, като по делото не са представени никакви доказателства в тази насока. Недоказани се явяват и твърденията за загуба на слуха, доколкото СМЕ изрично посочва причинените увреждания вследствие на инцидента са получил контузии на корема, на гръдния кош в ляво, на шията, на поясната област /контузио регио коли ет лубмалис/ и мозъчно сътресение, като не е установено подобно увреждане нито пък същото е причинено в резултат на процесното ПТП, доколкото вещото лице по СМЕ посочва, че нямало данни за възникване на ексцес в резултат от причинените травми ищецът е в добро общо състояние и прогнозата за пълното възстановяване при такива контузии е отлична. Не на последно място следва да се вземе предвид социално-икономическите условия в страната, индиция за които съгласно константната съдебна практика /решение № 2/21.03.2018г. на т.д.№ 1089/2017г. на ВКС, ІІ т.о., решение № 242/12.01.2017г. по т.д.№ 3319/2015г. на ВКС, ІІ т.о., решение № 233/20.12.2016г. по т.д.№ 3586/2015г. на ВКС, ІІ т.о./ са лимитите на застрахователно покритие, без те да имат самостоятелно значение (§ 27 ПЗР на КЗ /отм./., както при причиняване на телесни увреждания и негативните психически изживявания, след инцидента, така и при постановяване на настоящето решение, настоящият състав приема, че обезщетение за неимуществени вреди в размер на сумата 6000 лева, заедно със законна лихва върху нея от деня на увреждането - 09.08.2014 г., е в състояние да обезщети причинените на ищеца неимуществени вреди от претърпени болки, страдания, битови неудобства и негативни душевни изживявания, доколкото тези вреди изобщо подлежат на точна и адекватна парична оценка.

С оглед основателността на претенцията на ищеца следва да бъде разгледано наведеното с отговора на исковата молба и поддържано пред въззивния съд възражение за съпричиняване от страна на пострадалото лице с оглед нарушение на чл. 71, ал. 1 от ЗДвП. Настоящият състав намира, че така направеното възражение се явява неоснователно. Съгласно разпоредбата на чл. 71, ал. 1 от ЗДвП всяко пътно превозно средство с животинска тяга трябва да има два бели или жълти светлоотразителя отпред, два червени светлоотразителя отзад, а при движение през нощта и при намалена видимост - отзад вляво светещо тяло, излъчващо бяла или жълта добре различима светлина, като светлоотразителите трябва да са разположени симетрично от двете страни на превозното средство. В случая от показанията на свидетелите С. и Г. се установява, че каруцата управлявана от ищеца е била снабдена със светлоотразители. Свидетелят С.изрично посочва, че е видял каруцата на фаровете си, тъй като конят имал на главата малък светлоотразител, а свидетелят Г. каруцата е имало светлоотразители, които били в „литрите и щитовете“, като същите били отпред на самата каруца, зад коня. С оглед на така събраните доказателства по делото е установено, че каруцата управлявана от ищеца е била снабдена със светлоотразители съгласно разпоредбата на чл. 71, ал. 1 от ЗДвП. Действително по делото не е доказано каруцата отзад вляво да е имала светещо тяло, излъчващо бяла или жълта добре различима светлина, което обстоятелство в случая е ирелевантно доколкото от събраните доказателства по делото е установен механизмът на настъпване на процесното ПТП, изразяващ се в реализирането на удар с предната габаритна част на МПС „Мицубиши“ директно върху коня теглещ каруцата, като след удара върху коня имало последващ удар върху каруцата, т. е. дори и да е имало светещо тяло зад каруцата то е нямало как да бъде възприето от движещия се насреща водач на МПС „Мицубиши“. Само по себе си нарушението на установените в ЗДвП и ППЗДвП правила за движение по пътищата не е основание да се приеме съпричиняване на вредоносния резултат от пострадалия, водещо до намаляване на дължимото се за него обезщетение, а предвид обективния характер на същото е необходимо нарушението да е в пряка причинна връзка с настъпилия вредоносен резултат. Това означава, че вредата трябва да е негово следствие, доколкото приложението на правилото на чл. 51, ал. 2 от ЗЗД е обусловено от наличието на причинна връзка между вредоносния резултат и поведението на пострадалия, с което той обективно е създал предпоставки за настъпване на увреждането, като освен това приносът всякога трябва да е конкретен и да се изразява в извършването на определени действия или въздържане от такива от страна на увредения, както и да е доказан, а не предполагаем. В случая дори да е имало нарушение на чл. 71, ал. 1 от ЗДвП, изразяваща се в липса на светещо тяло, доколкото наличието на светлоотразители върху коня и каруцата е установено по делото, то това нарушение не е в причинна връзка между вредоносния резултат, поради което възражението за съпричиняване се явява неоснователно.

Поради частичната основателност на въззивната жалба на Е.Д.К. първоинстанционното решение следва да се отмени в частта, в която е отхвърлен искът на Е.Д.К., за осъждането на ответника за заплащането на сумата от 6000 лв., представляваща застрахователно обезщетение за неимуществени вреди, причинени при ПТП от 09.08.2014 г. Решението следва да бъде отменено и в частта, в която е осъден ищецът да заплати на ответника разноски за сумата над 210 лв. до присъдения размер от 300 лв.

При този изход на спора и с оглед частичната основателност на въззивната жалба на процесуалния представител на въззивника на основание чл. 38, ал. 2 от ЗА се дължат разноски за настоящото производство в размер на 339 лв., представляващи адвокатско възнаграждение. На следващо място с оглед частичната основателност на исковата молба на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК на ищеца следва да бъде присъдена сумата от 4.5 лв., представляващи направени разноски пред първата инстанция, а на основание чл. 38, ал. 2 от ЗА на процесуалния представител на ищеца се дължат разноски за първата инстанция в размер на 339 лв., представляващи адвокатско възнаграждение. По отношение на разноските претендирани от въззиваемата страна съгласно чл. 78, ал. 3 от ГПК и изхода на спора, въззиваемата страна-ответник има право на разноски пред въззивната инстанция в размер на 140 лв., представляващи внесен депозит за вещо лице. На въззиваемия с оглед т. 1 от Тълкувателно решение № 6/2012 по т. д. № 6/2012 г. по описа ВКС не следва да се присъждат разноски за осъществено процесуално, доколкото по делото не са представени никакви доказателства, които да установят извършването на разноски в производството.

С оглед цената на исковете и на основание чл. 280, ал. 3, т. 1 ГПК настоящият съдебен акт е окончателен и не подлежи на касационно обжалване.

Воден от горното, СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД

Р Е Ш И :

ОТМЕНЯ решение № 17518 от 24.01.2017 г., постановено по гр. д. № 59748/2015 г., по описа на Софийски районен съд, ГО, 63 състав в частта, в която е отхвърлен предявения от Е.Д.К. с ЕГН ********** срещу З. „Л.И.” АД с ЕИК ******иск по чл. 226, ал. 1 КЗ /отм./ за сумата от 6000 лв., претендирана като застрахователно обезщетение за неимуществени вреди, причинени при ПТП от 09.08.2014 г. в района на с. Златия, обл. Монтана, и по силата на договор за застраховка „Гражданска отговорност”, сключен между З. „Л.И.” АД и отговорен за настъпване на произшествието водач на автомобил „Мицубиши Каризма“ с рег.№ ******– И.Е.З., ведно със законната лихва, считано от датата на произшествието /09.08.2014 г./ до окончателното изплащане, както и в частта, в която на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК Е.Д.К. е осъден да заплати на З. „Л.И.” АД сумата над 210 лв. до присъдения размер от 300 лв. представляваща разноски в първоинстанционното производство, и вместо това ПОСТАНОВЯВА:

ОСЪЖДА З. „Л.И.” АД с ЕИК ******да заплати на Е.Д.К. с ЕГН ********** сумата от 6000 лв., претендирана като застрахователно обезщетение за неимуществени вреди, причинени при ПТП от 09.08.2014 г. в района на с. Златия, обл. Монтана, и по силата на договор за застраховка „Гражданска отговорност”, сключен между З. „Л.И.” АД и отговорен за настъпване на произшествието водач на автомобил „Мицубиши Каризма“ с рег.№ ******– И.Е.З., ведно със законната лихва, считано от датата на произшествието /09.08.2014 г./ до окончателното изплащане.

ПОТВЪРЖДАВА решение № 17518 от 24.01.2017 г., постановено по гр. д. № 59748/2015 г., по описа на Софийски районен съд, ГО, 63 състав, в останалата обжалваната част.

ОСЪЖДА З. „Л.И.” АД с ЕИК ******да заплати на Е.Д.К. с ЕГН **********, на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК сумата от 4.5, представляваща направените разноски пред СРС.

ОСЪЖДА „З. „Л.И.” АД с ЕИК ******да заплати на адвокат А. Д. Р., с адрес гр. София, ул. „********, ет. ****, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК във вр. с чл. 38, ал. 2 ЗА, сумата от 339 лв., представляваща адвокатско възнаграждение за процесуално представителство на ищеца пред СРС.

ОСЪЖДА „З. „Л.И.” АД с ЕИК ******да заплати на адвокат А. Д. Р., с адрес гр. София, ул. „*********, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК във вр. с чл. 38, ал. 2 ЗА, сумата от 339лв., представляваща адвокатско възнаграждение за процесуално представителство на ищеца пред СГС.

ОСЪЖДА Е.Д.К. с ЕГН ********** да заплати на З. „Л.И.” АД с ЕИК **********, на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК сумата от 140, представляваща направените разноски пред СРС.

Решението е постановено при участието на привлечено от ответника трето лице-помагач – И.Е.З..

 

Решението не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                              

 

ЧЛЕНОВЕ: 1                                 

 

2.