№ 45
гр. Берковица, 23.05.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – БЕРКОВИЦА, ВТОРИ СЪСТАВ, в публично
заседание на единадесети май през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:ЮЛИТА Н. Г.А-ТРИФОНОВА
при участието на секретаря НИНА ЛЮБ. Г.А
като разгледа докладваното от ЮЛИТА Н. Г.А-ТРИФОНОВА
Административно наказателно дело № 20221610200006 по описа за 2022
година
Производството е по чл. 59, ал. 1 и сл. от ЗАНН.
Производството е образувано по жалба на С. Н. Г., ЕГН ********** с
адрес: град ..................... , който не е съгласен с Наказателно
постановление № Б-800 от 23.11.2021 г. на ВПД Началник РУ – Берковица
при ОД на МВР – Монтана, с което за нарушение на чл. 10, ал. 1, т. 5, във
връзка с чл. 49, ал. 3 от Закона за българските лични документи /ЗБЛД/ и на
основание чл. 81, ал. 1, т. 6 от ЗБЛД му е наложено административно
наказание "Глоба" в размер на 20,00 лева.
В жалбата се сочи, че наказателното постановление е
незаконосъобразно и неправилно, поради факта, че при издаването му са
нарушени основни принципи на административно наказателното право, а
самия санкционен акт е издаден при неясна фактическа обстановка, в
несъответствие с материално правните норми и при неспазване на
административно наказателните правила. Моли за отмяна на издаденото
срещу него наказателно постановление.
В съдебно заседание не се явява. Изпраща молба в която поддържа
аргументите, твърденията и исканията, направени с подадената жалба
1
Административно наказващият орган - редовно призована страна, не
изпраща представител и не взема становище по жалбата.
Съдът, след като обсъди събраните по делото доказателства, приема за
установена следната фактическа обстановка:
На 16.11.2021 г. на жалбоподателя С. Н. Г. е съставен Акт за
установяване на административно нарушение № Б-800, за това, че на
16.11.2021 г., около 9,10 часа в град Берковица, пл. Йордан Радичков № 13,
при извършена полицейска проверка е установено, че лицето не е предало
паспорта си № *********/ 14.03.2016 г. издаден от МВР Монтана в 3-месечен
срок от изтичане срока на валидност на документа на органа, който го е издал,
с което е извършило административно нарушение по чл. 10, ал. 1, т. 5 във
връзка с чл. 49, ал. 3 от ЗБЛД.
Процесният АУАН е подписан и връчен на жалбоподателя на 16.11.2021
г. без възражения, като такива не са постъпили и в срока по чл. 44, ал. 1 от
ЗАНН.
Позовавайки се на констатациите в посочения АУАН, на 23.11.2021 г.
срещу жалбоподателя е издадено и обжалваното Наказателно постановление
№ Б-800 от 23.11.2021 г. на ВПД Началник РУ – Берковица при ОД на МВР –
Монтана, с което за това, че на 16.11.2021 г., около 9,10 часа в град
Берковица, пл. Йордан Радичков, при извършена полицейска проверка е
установено, че лицето не е предало паспорта си № *********/ 14.03.2016 г.
издаден от МВР Монтана в 3-месечен срок от изтичане срока на валидност на
документа на органа, който го е издал, като за нарушението на чл. 10, ал. 1, т.
5 във връзка с чл. 49, ал. 3 от ЗБЛД на основание чл. 81, ал. 1, т. 6 от ЗБЛД на
С. Н. Г. е наложено административно наказание "Глоба" в размер на 20,00
лева.
Наказателното постановление е връчено на жалбоподателя на дата
14.12.2021 г. и е обжалвано от него в законоустановения срок /жалба от
22.12.2021 г./.
По делото са редовно призовани актосъставитля и свидетеля на
нарушението, които не се явяват и не потвърждават констатациите в акта и
наказателното постановление.
С оглед на така установените фактически констатации, съдът намира
2
следното от правна страна:
Жалбата против атакуваното НП е подадена в законоустановения срок
от легитимирано лице пред компетентния да се произнесе съд, а разгледана
по същество е ОСНОВАТЕЛНА, по следните съображения:
Действително съгласно разпоредбата на чл. 49, ал.3 от Закона за българските
лични документи, лицата са длъжни да върнат паспортите си и заместващите ги
документи на органа, който ги е издал, в тримесечен срок след изтичане на
тяхната валидност или отпадане на основанието за тяхното издаване или
ползване. За такова нарушение по силата на чл. 81, ал. 1, т. 6 от ЗБЛД се
предвижда наказание глоба от 20 до 150 лв. за лице, което не върне паспорта си
или заместващия го документ на органа, който го е издал, в тримесечен срок след
изтичане на неговата валидност или след отпадане на основанието за издаването
или ползването му. Безспорно признаците на адм.нарушение по чл.49, ал.3 от
ЗБЛД са налице, като извършването му не се и оспорва от жалбоподателя.
В конкретния случай обаче, при преценка законосъобразността на
обжалваното НП, съдът намира, че са допуснати неотстраними съществени
процесуални нарушения, а именно съставеният акт за установяване на
административно нарушение не отговаря на изискванията на чл.42 от
ЗАНН относно необходимите реквизити, които следва да съдържа и конкретно на
т.3 на цитираната норма - да се посочи датата и мястото на извършване на
нарушението. Конкретно по отношение на датата на нарушението е уместно да се
отбележи, че датата на неговото извършване, респ. довършване и датата на
установяването му, макар да е възможно да съвпадат, се различават една от друга
по своята същност, което не е без значение за ангажиране на адм.наказ.
отговорност на лицето. Данни в тази насока е необходимо да се съдържат всякога
и в акта, и в НП, като техни задължителни реквизити по чл. 42, т. 3, респ. чл. 57,
ал. 1, т. 5 от ЗАНН. В случая в съставения акт за установяване на
административно нарушение е посочено, че същият се съставя за това, че на
16.11.2021 г., в град Берковица, било установено, че лицето не било предало в
срок паспорт № *********/ 14.03.2016 г. издаден от МВР Монтана в 3-
месечен срок от изтичане срока на валидност на документа на органа, който
го е издал, с което нарушило чл. 49, ал. 3 от ЗБЛД. Тук следва да се отбележи, че
при т.нар. продължено нарушение, каквото е процесното, пропускът в съставения
АУАН изрично да се впише дата на неговото извършване не обуславя винаги
извод, че допуснатото процесуално нарушение може да се квалифицира като
3
съществено. Критерият за преценка е дали в резултат на допускането му е
накърнено правото на защита на жалбоподателя, включващо възможността да
разбере за какви факти се привлича към административнонаказателна
отговорност, респ. препятства ли се съдебния контрол. В хипотезата на
продължено нарушение отговорът на всеки от тези въпроси е отрицателен, след
като от самото описание в акта би ставало ясно, че деянието продължава и към
момента на извършване на проверката и твърденията на актосъставителя в тази
насока ясно и непротиворечиво водят към датата на осъществяване на деянието.
Конкретната хипотеза обаче не е такава, доколкото описаното нарушение,
квалифицирано по чл. 49, ал. 3 от ЗБЛД, е формално по своя характер.
Изпълнителното деяние се осъществява чрез бездействие, тоест чрез
непредприемане в съответния срок на съответното правно дължимо действие от
лицето, адресат на вмененото му по силата на закона задължение – в случая да
върне паспорта си или заместващия го документ на органа, който го е издал, в
тримесечен срок след изтичане на неговата валидност или след отпадане на
основанието за издаването или ползването му. Деянието се явява довършено в
първия ден, следващ последната присъствена дата, на която задължението е
можело да бъде изпълнено в съответствие със закона. Нещо, което в случая не е
било съобразено при описание на нарушението от обективна страна и така е
допуснато нарушение от категорията на съществените, довело както до
ограничаване на процесуални права на жалбоподателя в посочения по – горе
аспект, така и принципно до невъзможността за съдебен контрол, включително и
относно спазването на давностните срокове по чл.34 от ЗАНН. Актосъставителят
всякога е необходимо да се ангажира с конкретни твърдения относно датата,
мястото, начина на извършване и авторството на описаното нарушение, които да
бъдат предмет на проверка по същество от контролиращия съд, като тези
твърдения не може да бъдат определяеми, например чрез вписване на датата или
период на валидност на документа, или да бъдат извличани по логически или
тълкувателен път от съда, чрез заместване по недопустим начин волята на
контролните органи от съответната администрация. Липсата на което и да е от тях
води до извода за допуснато процесуално нарушение от категорията ма
съществените.В случая е посочено само кога е издаден парспорта-14.03.2016год.
но липсва датата на валидност,за да се прецени,кога е започнал да тече и кога е
изтекъл 3-месечния срок.
Аналогично съществено процесуално нарушение е допуснато и при
издаването на НП, с което пък е нарушена императивната разпоредба на чл.57, ал.
4
1, т. 5 от ЗАНН, доколкото описанието на адмн.нарушение е възпроизведено по
същия начин, както в съставения АУАН.
Предвид констатираните процесуални нарушения, обуславящи отмяната на
НП, съдът счита за безпредметно обсъждането на възражението за маловажност
на адм.нарушение по смисъла на чл.28 от ЗАНН.
С оглед тези съображения, настоящият съдебен състав намира
подадената жалба за основателна, поради което същата следва да бъде уважена, а
атакуваното с нея наказателно постановление, като неправилно и
незаконосъобразно, доколкото визираните нарушения при съставяне на АУАН са
възпроизведени изцяло в него – отменено.
С оглед очерталия се изход на делото, в полза на жалбоподателя
съгласно чл. 63д, ал. 1 и ал. 2 от ЗАНН (Нов – ДВ, бр. 109 от 2020 г., в сила
от 23.12.2021 г.), следва да бъде присъдено поискано чрез адв. Т. Г. от МАК
адвокатско възнаграждение във въззивното производство. Поисканите
разноски от адв. Г. са в размер на 300лв. ,които и следва да бъдат присъдени.
Като размер поисканите разноски са съобразени с НАРЕДБА № 1 от
9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения (чл. 18,
ал. 2 вр. с чл. 7, ал. 2 от Наредбата).
Мотивиран от гореизложеното и на основание чл. 63, ал. 1 от ЗАНН,
съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Наказателно постановление № Б-800 от 23.11.2021 г. на ВПД
Началник РУ – Берковица при ОД на МВР – Монтана, с което е наложено на
С. Н. Г., ЕГН **********, с адрес: град ..................... административно
наказание "Глоба" в размер на 20,00 лева на основание чл. 81, ал. 1, т. 6 от
ЗБЛД за нарушение на чл. 10, ал. 1, т. 5 във връзка с чл. 49, ал. 3 от ЗБЛД .
Осъжда ОД на МВР Монтана да заплати на С. Н. Г., ЕГН **********, с
адрес: град ..................... сумата от 300лв. за адвокатско възнаграждение.
Решението може да се обжалва пред АС Монтана в 14 – дневен срок от
5
съобщаването му на страните, че е изготвено, на основанията предвидени в
НПК и по реда на Глава дванадесета от АПК.
Съдия при Районен съд – Берковица: _______________________
6