Р Е
Ш Е Н
И Е №260084
гр.Шумен, 18.12.2020 г.
Шуменски окръжен съд, в публичното заседание на петнадесети декември през две
хиляди и двадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: А. Карагьозян
ЧЛЕНОВЕ: 1. Теодора Д.
2. мл.с. С. Стефанова
при секретаря Т. Кавърджикова, като разгледа
докладваното от съдия Т. Д. в.гр.д. № 461 по описа за 2020 г., за да се произнесе
взе предвид следното:
Производство по чл.258 и сл. от ГПК.
Делото
е образувано по въззивни жалби на В.Д.Д. и Б.Д.Й., действаща чрез пълномощника
си адв. В. П. от ШАК и двете срещу решение № 260114/09.10.2020 г. по гр.д. №
499/2020 г. по описа на ШРС.
Жалбоподателката В.Д.Д. обжалва решението в
частта, в която е осъдена да заплаща на пълнолетната си дъщеря месечна издръжка
в размер на 100.00 лева, считано от 26.02.2020 г., ведно със законната лихва за
всяка просрочена вноска, с падеж – пето число на месеца, за който се дължи, до
завършване на образование или настъпване на законни основания за изменение или
прекратяване на издръжката. Намира същото за неправилно и незаконосъобразно и
моли въззивният съд да го отмени като, вместо него постанови друго, с което да
отхвърли исковата претенция за издръжка и й присъди извършените по делото
разноски.
В
срока по чл.263, ал.1 от ГПК въззиваемата по жалбата Б.Д.Й., действаща чрез
пълномощника адв. В. П. от ШАК, депозира отговор, в който я оспорва като
неоснователна и моли за оставянето й без уважение.
Жалбоподателката Б.Д.Й., действаща чрез пълномощника адв. В. П. от ШАК
обжалва решението в частта, в която иска й за издръжка е отхвърлен за разликата
от 100.00 лева до 250.00 лева месечно, навеждайки доводи за неговата
неправилност и незаконосъобразност, с оглед на което моли въззивният съд да го
отмени в отхвърлителната част и постанови друго, с което да осъди ответницата да
й заплаща издръжка в размер на 250.00 лева месечно, считано от 26.02.2020 г. и
й присъди извършените по делото разноски.
В
срока по чл.263, ал.1 от ГПК въззиваемата В.Д.Д. депозира отговор на жалбата, в
който я оспорва като неоснователна и моли за оставянето й без уважение.
Въззивните жалби са подадени в срок, от надлежно легитимирани лица,
срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, редовни и допустими.
Разгледани по същество, същите са неоснователни, поради следното:
Гр.д. № 499/2020 г. по описа на ШРС е образувано по искова молба на Б.Д.Й.,
имаща за предмет иск за осъждане на майка й В.Д.Д. да й заплаща издръжка, поради продължаване на
образованието й след навършване на пълнолетие, в размер на 250.00 лева месечно,
считано от завеждане на исковата молба, платими до 5-то число на месеца, за
който се дължи издръжка, до завършване на висшето й образование или до промяна
в обстоятелствата.
Ответницата
по иска е оспорила същия като изцяло неоснователен.
Първоинстанционният съд е квалифицирал исковата претенция по чл.144 от СК, като с решението си e осъдил В.Д.Д., ЕГН ********** да заплаща на пълнолетната си дъщеря Б.Д.Й.,
ЕГН **********, месечна издръжка в размер 100.00 лева, считано от 26.02.2020 г., ведно със законната лихва за всяка просрочена
вноска, с падеж – пето число на месеца, за който се дължи издръжката, до
завършване на висшето й образование или
до настъпването на законни основания за изменение или прекратяване на
издръжката. Със същото решение е
отхвърлил иска в останалата му част до пълния предявен размер, като неоснователен и недоказан, допуснал е предварително изпълнение на решението в осъдителната му част относно
присъдената издръжка и е осъдил
ответницата да заплати държавна такса по сметка на ШРС в размер на 144.00 лева и 200.00 лева деловодни разноски в полза на
ищцата, както и ищцата да заплати деловодни
разноски в полза на ответницата в размер на 20.07 лева.
При
проверка по реда на чл.269 от ГПК съдът намери, че обжалваното решение е
валидно и допустимо.
По
същество: От събраните по делото доказателства се установява и не се спори
между страните, че ищцата е дъщеря на ответницата. На 12.09.2018 г. ищцата е навършила пълнолетие. През учебната
2018/2019 г. същата е започнала обучение в първи курс на специалност „ *„,
степен бакалавър, към *„, гр. В., редовна форма, което обучение продължава и
през учебната 2019/2020 г..
Видно и от приложените платежни ведомости, семестриалната такса, която
ищцата заплаща за обучението си е в размер на 370.00 лева за семестър. От
писмо рег. № 1319/27.05.2020 г. от *„ гр. В. се установява, че получава стипендия
за отличен успех в размер на 70.00
лева за летния семестър на учебната
година 2019/2020 г.. От удостоверение,
издадено от *– В. се установява, че е ползвала студентско общежитие за периода
01.10. - 31.10.2019 г.. От представените договори за наем и разписки за платени
суми се установява, че след 31.10.2019 г. ищцата живее в гр. В. в жилище под
наем и до края на м. август 2020 г. е заплащала месечен наем в размер на 236.00
лева, а считано от 03.09.2020 г. – в размер на 250.00 лева. Свид. Д.Д./ баща на
ищцата / твърди, че предстои дъщеря му да напусне квартирата си и да наеме
друга с наем от 430.00 лева, но от доказателствата по делото не се установява
до датата на приключване на съдебното дирене твърденият факт да се е
осъществил. Ответницата представя класиране за настаняване в студентско
общежитие за учебната 2019/2020 г. / л. 59-61 от първоинстанционното дело /, в
което е посочено, че ищцата е сред одобрените лица. В документа обаче не е
посочено от кого изхожда и няма поставени дата и подпис или печат на
съставителя, нито отметка за компютърна разпечатка от електронен сайт. Ето
защо, съдът счита, че не следва да се кредитира като годно писмено
доказателство.
От
Удостоверение изх. № РЗС-02-231 от
15.05.2019 г. на ОД „Земеделие“, гр. Шумен
се установява, че ищцата е регистрирана като земеделски стопанин към
17.09.2018 г., пререгистрирана на 28.01.2019 г.. Видно от представените ГДД, за
2018 г. е декларирала облагаем доход от дейността си в размер на 88.00 лева, а
за 2019 г. – в размер на 216.82 лева. От справки на НАП се установява, че след м.
февруари 2019 г. осигурителният й доход е бил в размер на 400.00 лева, а от м.
януари 2020 г. – в размер на 420.00 лева. От
писмо от 28.05.2020 г. от Държавен фонд земеделие се установява, че като земеделски
производител ищцата има подадени заявления за подпомагане за кампания
2019 г. и 2020 г. за площи, находящи се в с. Ц.Б.. От представената разпечатка за извършени плащания във връзка с подадените заявления се
установява, че за периода 01.01.2019 г.
- 09.06.2020 г. е получила следните плащания: на 17.12.2019 г. – 245.06 лева; на 18.03.2020 г. – 183.33 лева; на 24.04.2020
г. – 175.64 лева; на 15.04.2020 г. – 157.02
лева. Съгласно разпечатка за извършени плащания, на 05.06.2020 г. е получила и сумата
от 4.00 лева. Във въззивното производство ответницата представя компютърна
разпечатка за предоставена публична информация от ДФЗ във връзка с одобрени
проекто предложения, който ще бъдат финансирани. Съпоставена с удостовереното в
писмо изх. № 05-2-031/86 от 04.06.2020 г. на ДФЗ тази информация създава
индиция за евентуално бъдещо финансиране на ищцата, но не е доказателство, че
тя е получила такова и относно неговия размер.
От
декларация по чл. 54 ал.4 от ЗМДТ,
договор за продажба на лек автомобил и свидетелство за регистрация се
установява, че през 2018 г. ищцата е придобила лек автомобил, за който е
заплатила продажна цена в размер на 700
евро. По твърдения на свид. Д., цената е платена със средства, получени от продажбата
на собствения му микробус.
От договор
за заем от 31.12.2019 г. се установява, че ищцата е получила
в заем от заемодател В.С.К.сумата
от 500.00 лева, с посочен срок до
30.02.2020 г.. От договор за заем от 19.05.2020 г. се установява, че същата е получила в заем от заемодател
В.К.сумата от 500 лева, с посочен срок
до 30.06.2020 г.. От представените от ищцата 2 бр. разписки без дата се
установява, че заемите са върнати до последното по делото съдебно заседание в
първа инстанция.
От
представеното извлечение от банкова сметка *** „ Банка ДСК „ се установява, че
ищцата има разкрита такава в лева, по която са й били привеждани средствата от
ДФЗ и стипендията, еднократно обезщетение от НОИ и на два пъти суми от по
500.00 и 150.00 лева от лицето В.С.К.–
съответно на 19.05.2020 г. и 09.06.2020 г..
От
събраните доказателства се установява също и не се спори между страните, че
ответницата е в работоспособна възраст, юрист по професия и понастоящем заема
длъжността „ *„ в „ Топлофикация – Шумен „ ЕАД / в несъстоятелност /, гр. Ш..
Работи и по второ трудово правоотношение в „ Пестицид „ ЕООД. От служебна
бележка от 01.05.2020 г., удостоверение от 04.05.2020 г. и справка от ТД на НАП
се установява, че, според последните й допълнителни споразумения към трудовите
й договори, основното й трудово възнаграждение, изплащано от „ Топлофикация „
ЕАД е определено в размер на 960.00 лева, а основното й трудово възнаграждение,
изплащано от „ Пестицид „ ЕООД – в размер на 300.00 лева. За периода м. ноември
2019 г. – м. април 2020 г. ответницата е получила средно нетно трудово
възнаграждение от „ Топлофикация „ ЕАД в размер на 846.63 лева, а за периода м. октомври 2019 г.
– м. март 2020 г. е получила средно нетно трудово възнаграждение от „ Пестицид
„ ЕООД в размер на 310.64 лева. Видно от приложена справка, за периода 01.05.2019
г. – 30.04.2020 г. ответницата е декларирала осигурителен доход в размер на
1 084.80 лева. От представеното във въззивното производство удостоверение
се установява, че към 14.12.2020 г. работодателят й „ Топлофикация – Шумен „
ЕАД не й е заплатил полагащите й се трудови възнаграждения за периода м. юли
2020 г. – м. ноември 2020 г..
От
приложената справка по лице от СВ – Шумен се установява, че ответницата е
собственик на ПИ № 005012, местност „ *„ от землището на с. Ц.Б., с площ от 1
0001 кв.м., който отдава под аренда, както и на ПИ № 014078, местност „ *„ в
землището на с. Ц.Б., с площ от 12 749 кв.м.. Ответницата признава също, че притежава къща
в с. И., но твърди, че е полуразрушена.
Ответницата
е алиментно задължена към детето М.Д.Й., родено на *** г., на което, по силата
на решение № 325/11.04.2018 г. по гр.д. № 353/2018 г. на ШРС и решение №
123/21.06.2018 г. по гр.д. № 171/2018 г. по описа на ШОС е осъдена да заплаща
месечна издръжка в размер на 150.00 лева месечно, считано от 01.02.2018 г., а с
решение № 4250/09.07.2020 г. по гр.д. № 498/2020 г. на ШРС, което не е било
обжалвано в тази част и е влязло в сила – месечна издръжка в размер на 175.00
лева, считано от 26.02.2020 г..
Не се спори между страните, че
бащата на ищцата упражнява родителските права по отношение на малолетната й сестра
М.Д.Й.. Видно от представените разплащателни ведомости, същият работи като
санитар към ДПБ – Ц.Б., с основна заплата от м. февруари 2020 г. в размер на
396.50 лева. Видно от приложения н.а., след завеждане на делото, на 05.06.2020
г. същият се е разпоредил чрез дарение със собствен недвижим имот – посевна
площ от 5 000 кв.м., находящ се в с. Ц.Б..
Въз
основа на така установените факти, съдът приема следното от правна страна: Съгласно разпоредбата на чл.144 от СК,
родителите дължат издръжка на пълнолетните си деца,
ако учат във висше учебно заведение, за предвидения срок на обучение, до
навършване на 25-годишна възраст, и не могат да се издържат от доходите си или
от използване на имуществото си и родителите могат да я дават без особени
затруднения.
Според трайно установената съдебна практика, включая задължителна
такава, издръжката чл.144 от СК от родител на пълнолетно дете, докато учи, за
разлика от тази, дължима по чл.143 от СК на ненавършилите пълнолетие деца, не е
безусловна. Нужно е от една страна, навършилите пълнолетие учащи деца да не
могат сами да си осигурят необходимата им издръжка от доходите си или от
използване на имуществото си и от друга страна, родителят да може да я дава без
особени затруднения. От това следва, че само поради обстоятелството, че
родителят е трудоспособен и по презумпция може да си осигурява доходи от труд,
не значи, че дължи издръжка по чл.144 от СК. Родителят отговаря по чл.144 от СК тогава,
когато притежава средства над собствената си необходима издръжка, които да му
позволят, без особени затруднения да отделя средства и за издръжка на
пълнолетното си дете. Трудоспособността при липсата на доходи и друго имущество
е правно значима само в хипотезите на чл.143, ал.2 и 3 СК, защото задължението
за издръжка в тези случаи произтича от основното задължение на родителите да се
грижат за ненавършилите пълнолетие деца и да им осигуряват условия на живот,
необходими за развитието им. Задължението за издръжка към непълнолетно
дете, когато родителят има и такова, е безусловно и с предимство пред това към
пълнолетното и следва да бъде отчетено при определяне възможностите на родителя
да дава издръжка и на последното. Когато обективно родителят няма остатъчни
доходи над собствената му и на непълнолетното дете издръжка, издръжката на
пълнолетното дете е особено затруднение за него по смисъла на чл. 144 от СК,
което изключва дължимостта й. Възможността за плащане на издръжка е винаги
обективна и конкретна и се определя от имуществото, доходите, квалификацията,
семейното положение, здравословното състояние и начина на живот на задълженото
лице.
В
настоящия случай, се установи, че ищцата е на двадесет навършени години и
продължава образованието си във висше учебно заведение, редовна форма на
обучение, което е основание да се приеме, че има право да претендира издръжка
от родителите си при условията на чл.144 от СК,
при наличие на другите две кумулативно изискуеми предпоставки, а именно
невъзможност да се издържа от доходите и имуществото си и възможност на
родителите да й дават издръжка без това да съставлява особено затруднение за
тях.
От
друга страна, се установи, че от м. март 2020 г. ищцата получава стипендия за
успех в размер на 70.00 лева месечно. Реализира и доход от дейността си като
земеделски производител, като за периода м. декември 2019 г. – м. юни 2020 г. е
получила плащания във връзка с нея в размер общо около 765.00 лева. За 2019 г. е декларирала облагаем доход в размер
на 216.82 лева и осигурителен доход в размер на 400.00 лева, а за 2020 г. –
осигурителен доход в размер на 420.00 лева. Притежава лек автомобил. Не
разполага с друго движимо или недвижимо имущество. За обучението си заплаща
семестриална такса в размер на 370.00 лева. Учебното заведение, което посещава
е в друг град, поради което живее в жилище под наем, за което през процесния
период е заплащала наем в размер между 236.00 и 250.00 лева.
Ответницата
и нейна майка реализира следно месечен нетен доход по две трудови
правоотношения в размер на 1 157.27 лева. В тази връзка следва да се
отбележи, че макар плащането на част от възнагражденията й да е забавено, те не
са недължими или погасени, поради което няма основание за приспадането им от
общия размер на получаваните доходи. Ответницата е собственик на два земеделски
имота, единият от които отдава под аренда, както и на селска къща. Има
алиментно задължение към едно непълнолетно дете, в размер на 175.00 лева
месечно.
Съобразно възрастта, пола й и обстоятелството, че се обучава в друг град, съдът намира, че средствата
необходими за задоволяване нуждите на ищцата възлизат в размер на 1 000.00 лева
на месец. Предвид това и изложеното по-горе, приема, че доходите й и
притежаваното от нея имущество не са достатъчни за покриване на месечната й
издръжка.
Що
се отнася до възможността на ответницата да заплаща издръжка на ищцата, без това
да съставлява особено затруднение за нея, като съобрази доходите на ответницата,
от които следва да се приспадне размерът на алиментното й задължение към
непълнолетното й дете, намира, че същата би могла да предоставя като издръжка
на пълнолетната си дъщеря, без това да й е в тежест, сумата от 100.00 лева
месечно, за която исковата претенция е основателна и следва да се уважи. Присъденият
размер се дължи от датата на завеждане на исковата молба – 26.02.2020 г. докато
ищцата продължава обучението си, но не повече от навършване на 25-годишна
възраст, с падеж на задължението 5-то число на съответния месец.
В
останалата част, за разликата до пълния размер от 250.00 лева искът се явява
неоснователен, поради факта, че посочената сума би създала затруднение за
ответницата да задоволява нуждите от издръжка на непълнолетното й дете и
собствените си потребности.
Ето защо, за сумата над 100.00 лева месечно исковата
претенция следва да се отхвърли.
В
съответствие с изложеното, настоящата инстанция приема, че обжалваното решение е
изцяло правилно и следва да се потвърди.
Съобразно изхода от правния спор,
извършените по делото разноски следва да останат в тежест на страните така,
както са били извършени от всяка от тях.
Водим
от горното, съдът
Р Е
Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА изцяло решение № 260114/09.10.2020 г. по гр.д. № 499/2020 г.
по описа на Районен съд – Шумен.
Решението
е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.