№ 198
гр. Пловдив, 26.04.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ, 2-РИ ТЪРГОВСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на осемнадесети март през две хиляди двадесет и втора
година в следния състав:
Председател:Нестор Сп. Спасов
Членове:Емилия Ат. Брусева
Радка Д. Чолакова
при участието на секретаря Катя Н. Митева
като разгледа докладваното от Радка Д. Чолакова Въззивно търговско дело
№ 20225001000085 по описа за 2022 година
намери следното:
Производство по чл. 258 и следв. от ГПК.
Образувано е по повод подадени от ЗАД Д.Б.Ж.З. АД, ЕИК *********,
въззивна жалба против решение №260287 от 16.08.2021 г. частна жалба
против определение №261002 от 04.11.2021 г., постановени по т.д.№171/2020
г. по описа на О.С.С.З..
С обжалваното решение ответникът ЗАД Д.Б.Ж.З. АД е осъден да
заплати, както следва:
- на М. Г. ИЛ. сумата в размер на 35 000 лв., представляваща
обезщетение за причинените и неимуществени вреди от смъртта на дядо и
И.Г.Е. при настъпило ПТП на 11.06.2016 г., ведно със законната лихва,
начиная от 11.06.2016 г. до окончателното плащане,
- на М. Г. ИЛ. сумата в размер на 35 000 лв., представляваща
обезщетение за причинените и неимуществени вреди от смъртта на брат и
И.Г.Е. при настъпило ПТП на 11.06.2016 г., ведно със законната лихва,
начиная от 11.06.2016 г. до окончателното плащане. Присъдени са и
1
разноски.
Жалбоподателят ЗАД Д.Б.Ж.З. АД, чрез пълномощника си юрк.Кр. Ив.,
е останал недоволен от така постановеното решение, като го счита
неправилно и необосновано, постановено в нарушение на материалния закон
– чл.52 и чл.51,ал.2 от ЗЗД, и при съществено нарушение на
съдопроизводствените правила. Моли да се отмени и отхвърлят предявените
искове, а при условие на евентуалност, ако се намерят исковете за
основателни, да се намали присъденото обезщетение, като завишено спрямо
критериите за справедливост и поради значителен принос на загиналите
изразяващ се в непоставяне на обезопасителни колани, с които автомобилът е
бил фабрично оборудван, респ.система за обезопасяване на деца, като се
приеме висок процент на съпричиняване. Позовава се и на лимит на
обезщетение съгласно пар.96,ал.3 от ПЗР на КЗ в размер на 5 000 лв., когато
се касае за по-далечен кръг роднини, каквото качество притежава ищцата.
Изложени са подробни съображения във връзка с оплакванията. Претендира
разноските за две инстанции, вкл. юрисконсултско възнаграждение.
Ответникът М. Г. ИЛ., чрез адвокат Ж.З., е подала отговор, в който
оспорва въззивната жалба, като счита същата за неоснователна и недоказана.
Моли същата да се отхвърли и се потвърди обжалваното решение.
Претендира разноските, вкл. и адвокатско възнаграждение. Изложени са
подробни съображения.
С обжалваното определение е оставена без уважение молбата ЗАД
Д.Б.Ж.З. АД по чл.248 от ГПК за изменение на постановеното решение в
частта му за разноските – относно адвокатското възнаграждение на адвокат
З..
Застрахователното дружество е изложило съображения за неговата
неправилност, като моли да се намали на 3 160 лв. в съответствие с Наредба
за минималните размери на адвокатските възнаграждения, тъй като
присъдените 4 100 лв. не отговарят на чл.7,ал.2,т.4 от цитираната наредба.
Ответникът М. Г. ИЛ. е подала отговор срещу частната жалба, като я
счита за неоснователна по подробни съображения и моли да не се уважава.
Съдът, след като се запозна с актовете, предмет на обжалване,
наведените оплаквания, както и след преценка на становищата на страните и
на събраните по делото доказателства, намери за установено следното:
2
Решението е връчено на жалбоподателя на 27.09.2021 г., а
определението – на 25.11.2021 г. Въззивната жалба срещу е подадена по
пощата на 08.10.2021 г., а частната жалба – по пощата на 09.12.2021 г., което е
в срока на закона – чл.259, ал.1 от ГПК. Същите са от надлежна страна срещу
подлежащи на въззивно обжалване валидни съдебни актове. Следва да се
разгледат по същество съобразно наведените оплаквания, а именно относно
материално правната легитимация на ищцата по предявените искове за
обезщетение за неимуществени вреди в резултат на смъртта на дядо и и брат
и при ПТП, а ако е налице - какви вреди е претърпяла от това, има ли
съпричиняване от страна на загиналите при ПТП, следва ли да намери
приложение пар.96 от ПЗР на КЗ и кой е справедливият размер за
обезщетение в конкретния случай.
Ищцата твърди, че дядо и и брат и загинали в резултат на ПТП,
станало на 11.06.2016 г. на надлеза над АМ Т. до с.С., където лек автомобил с
марка *** *, с рег.№ ** **** ** и с водач И.Б. навлязъл в насрещното
движение и ударил управлявания от дядо и лек автомобил с марка О.А., с рег.
№** **** **. За случая било образувано нохд№62/2019 по описа на О.С.С.З.,
приключило с влязла в сила присъда, с която И.Б. е призната за виновна, че е
нарушила посочените правила в ЗДвП и причинила по непредпазливост
смъртта на двамата роднини на ищцата.
Ищцата твърди, че между тримата съществували чувства на обич и
привързаност, били ежедневно и постоянно заедно, имали изключително
силна връзка по-между си. Тъй като майка и и баща и били трудово
ангажирани, дядо и полагал преки грижи за децата в семейството и тя го
чувствала много близък. Също така тя се грижила за своя по-малък брат.
Смъртта на двама членове от семейството и и причинила неимоверни
страдания, психически дискомфорт, страдания и мъка, като все още
продължава да страда. От катастрофата бил пострадал и баща и, като
изпитвала постоянен страх и от неговата загуба, което въздействало върху
детската и психика.
В случая не се спори, че ищцата е внучка на починалия И.Г.И. и
сестра на другия починал И.Г.И., както и относно сключената задължителна
застраховка Гражданска отговорност.
Претенцията и за неимуществените вреди, претърпени болки и
3
страдания в резултат на ПТП, при което са загинали близките и, е уредена в
чл.52 от ЗЗД – обезщетението се определя по справедливост, но винаги с
преценка на конкретни обективно съществуващи обстоятелства. В
посочената разпоредба не са посочени лицата, имащи право на обезщетение
за неимуществени вреди, но съгласно задължителната съдебна практика –
Тълкувателно решение №1/2016 г. на ВКС, материално легитимирани да
получат обезщетение за неимуществени вреди в резултат на смърт са всички
лица, които са създали изключителна трайна и дълбока емоционална връзка с
починалия и търпят от неговата смърт продължителни болки и страдания,
които в конкретния случай е справедливо да бъдат обезщетени. В мотивната
част на решението е разяснено, че възможността за обезщетяване на други
лица, извън най - близкия семеен и родствен кръг, се допуска по изключение,
само в случаите, когато житейски обстоятелства и ситуации са станали
причина между починалия и лицето да се породи особена близост,
оправдаваща получаване на обезщетение за действително претърпени
неимуществени вреди.
За изясняване на тази обстановка са разпитани свидетелите М.П.Е. и
В. С. С. на страната на ищцата.
От показанията на свидетелката С. се установява, че познава ищцата
от 5-годишна, когато отишла да живее в техния дом. Ищцата живеела с баба
си и дядо си, защото родителите работели в И.. Брат и И. бил на 6-7 месеца.
Баба М. работела, а дядо им И. ги гледал. Имали много близка връзка с дядо
си. Родителите им се върнали, когато И. станал на 1 годинка, и направили
голям рожден ден. М. много обичала дядо си, а той я възпитавал добре,
гордеел се с нея, защото била отличничка, нищо не и отказвал, помагал и
финансово. Братът и сестрата били неразделни, спели на едно легло. Ищцата
се грижила за него като по-голяма кака. Помагала му в училище. След
катастрофата, когато била на 14 години, останала шокирана, не можела да
повярва, че ги няма. Една вечер избягала на гробищата да види гроба на брат
си, където я намерили родителите и. Много и е мъчно, че го няма брат и, но
посещава училище. Има мъж и дете на една годинка, като живее с тях. Преди
катастрофата дядо и и баба и се грижили за нея. Сега живее при майка си и
при баща си заедно със сестричката си И., родена след смъртта на брат и.
От показанията на свидетелката Е., баба на ищцата, се установява, че
4
децата живеели при тях и те ги отгледали заедно със загиналия при
катастрофата неин мъж И.. Родителите им били в И. на работа. Децата спели
при тях - И. с дядо му, а М. с нея. Те ги гледали. М. много тежко преживяла
катастрофата. Един път през нощта станала и отишла на гробищата при дядо
си. Не се хранила, затваряла се вкъщи и не разговаряла. Установява се, че
всички деца се отглеждали от нея и съпруга и и от родителите им - заедно
били вкъщи.
Така събраните показания от страна на ищците са непосредствени,
като въз основа на тях се установяват отношенията между ищцата и
загиналите при катастрофата нейни дядо и брат. Следва да бъдат кредитирани
при извода на съда относно материалната летитимация на ищцата да иска
обезщетение за неимуществени вреди. От тях се установява, че ищцата
живеела заедно с родителите си, както и с баба си и дядо си, към момента на
произшествието. Преди това, до навършването на една година от рождението
на брат и, родителите и работили в И., като заедно с брат и били отглеждани
от баба и и дядо и. Същите се грижили за двете деца и в последствие,
включително и към момента на катастрофата. Имали много близки
отношения. М. много тежко преживяла катастрофата, била шокирана, даже
един път отишла на гробището през нощта, където я намерили родителите и.
Понастоящем живее с едно момче, имат дете.
При така установената фактическа обстановка по делото, съдът
намира, че не се установяват изключителни отношения на близост между
ищцата и нейните роднини, въз основа на които да е оправдано същата да
получи обезщетение за неимуществени вреди в резултат на тяхната смърт от
катастрофа. Само фактът на родствена връзка и съществувалите много близки
отношения на обич и грижа не са достатъчни, за да се присъди
претендираното обезщетение. Необходимо е между лицата да са
съществували дълготрайни и емоционални отношения на близост, обич,
привързаност, подкрепа, уважение, които са изключителни по своя характер и
съответстващи на най – близката родствена връзка, тази между родител и
дете, както и тези отношения да са породени от специфични житейски
обстоятелства. В случая тези предпоставки не се установяват. Отношенията
между ищцата и нейния дядо, както между ищцата и нейния брат,
съответстват на традиционните отношения в българското общество, а и на
нормалните отношения между посочения кръг роднини. Не се установява
5
дядото да е заместил родителите при отглеждането на децата им, съответно
сестрата – родителите си в грижите им към брат и, като следва да се отчете
краткият престой на родителите в И., установен от свидетелските показания,
както и посоченото от двете свидетелки, че всички живеели заедно.
Обезщетение следва да се присъди само тогава, когато от
доказателствата може да се направи несъмнен извод, че лицето, което
претендира обезщетение, е провело пълно и главно доказване за
съществуването на трайна и дълбока емоционална връзка с починалия,
съответно особено близка житейска връзка с починалия, и за настъпили в
резултат на неговата смърт сериозни, като интензитет и продължителност,
морални болки и страдания. В случая, въпреки настъпилите сериозни
морални болки и страдания в резултат на смъртта на починалите близки, не е
налице изключителност в отношенията по смисъла на тълкувателното
решение, което води до неоснователност на предявените искове. Ето защо, те
следва да бъдат отхвърлени. Не до този извод е достигнал окръжният съд,
поради което подадената въззивна жалба се явява основателна. Обжалваното
решение следва да се отмени, като се отхвърлят предявените искове, ведно с
отмяна на присъдените разноски, вкл. и адвокатско възнаграждение за защита
на ищците, без да е необходимо да се обсъждат останалите доводи на
страните, които са последващи спрямо материалната активна легитимация.
По отношение на разноските -
С оглед резултата по делото следва да бъдат присъдени на
жалбоподателя направените разноски за две инстанции по приложени
списъци по чл.80 от ГПК – 1415 лв. пред първата инстанция, 1410 лв. пред
втората инстанция, както и юрисконсултско възнаграждение в размер по 300
лв. за всяка инстанция.
По отношение на частната жалба срещу определение №261002 от
04.11.2021 г., постановено по т.д.№171/2020 г. -
С оглед резултата по делото и тъй като не следва да се присъждат
разноски за ищцата, вкл. и за адвокатско възнаграждение, няма основание за
изменение на първоинстанционното решение по реда на чл.248 от ГПК. До
този краен извод е достигнал окръжният съд. Ето защо, обжалваното
определение следва да бъде потвърдено, тъй като с него не се създават права
на нито една от страните по делото и няма основания за приложение на
6
нормата на чл.248 от ГПК.
Водим от гореизложеното, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ постановеното по т.д.№171/2020 г. по описа на О.С.С.З.
решение №260287 от 16.08.2021 г., като вместо това ПОСТАНОВЯВА:
ОТХВЪРЛЯ предявения иск от М. Г. ИЛ. срещу ЗАД Д.Б.Ж.З. АД за
заплащане на сумата в размер на 35 000 лв., представляваща обезщетение за
причинените и неимуществени вреди от смъртта на дядо и И.Г.Е. при
настъпило ПТП на 11.06.2016 г., ведно със законната лихва, начиная от
11.06.2016 г. до окончателното плащане,
ОТХВЪРЛЯ предявения иск от М. Г. ИЛ. срещу ЗАД Д.Б.Ж.З. АД за
заплащане на сумата а в размер на 35 000 лв., представляваща обезщетение за
причинените и неимуществени вреди от смъртта на брат и И.Г.Е. при
настъпило ПТП на 11.06.2016 г., ведно със законната лихва, начиная от
11.06.2016 г. до окончателното плащане.
Осъжда М. Г. ИЛ. да заплати на ЗАД Д.Б.Ж.З. АД направените
разноски, както следва: 1410 лв. разноски на първата инстанция, ведно с
юрисконсултско възнаграждение в размер на 300 лв., 1415 лв. разноски за
въззивната инстанция, ведно с юрисконсултско възнаграждение в размер на
300 лв.
Потвърждава определение №261002 от 04.11.2021 г., постановено по
т.д.№171/2020 г.
Решението подлежи на касационно обжалване с касационна жалба
пред Върховен касационен съд в едномесечен срок от връчването му на
страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
7