Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

№

гр. Добрич, 16.12.2019 г.

В   И М Е Т О    Н А    Н А Р О Д А

 

ДОБРИЧКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, гражданска колегия, І-ви състав, в публично заседание на осемнадесети ноември две хиляди и деветнадесета година в състав:                                                                                                                                                                                       

ПРЕДСЕДАТЕЛ: СТАНИМИР АНГЕЛОВ

                                                  

          При участието на секретаря: В.П.

Разгледа докладваното от РАЙОННИЯ СЪДИЯ гр. дело № 2957/2019 г. по описа на Добричкия районен съд, и за да се произнесе взе предвид следното:

 

Производството по делото е образувано по искова молба на *** с ЕГН *** ***, чрез упълномощения адвокат ***, с която срещу ***, са предявени искове за признаване за установено по отношение на ответника, че ищецът не дължи по изпълнителен лист от 19.10.2015 г. на Добричкия районен съд по ч. гр. дело № 3208/2015 г. сумата от 1 464,16 лв. /хиляда четиристотин шестдесет и четири лева и шестнадесет стотинки/, от която: 1 404,92 лв. за предоставени услуги - водоснабдяване, отвеждане и пречистване на отпадни води за периода 11.08.2014 г. – 13.07.2015 г., ведно със законната лихва, начиная от 04.09.2015г. до окончателното изплащане на задължението, 30,53 лв. – обезщетение за забава върху главницата за периода 11.10.2014 г. – 04.09.2015 г., както и сторените съдебно деловодни разноски по делото в размер на 28,71 лева, като погасени по давност.

В срока по чл. 131 от ГПК ответникът не е представил отговор на исковата молба.

Същият не се представлява в съдебно заседание и не изразява становище по делото.

Към исковата молбата са представени следните писмени доказателства: Изпълнителен лист от 19.10.2015 г. по ч. гр. дело № 3208/2015 г. по описа на Добричкия районен съд; Молба за образуване на изпълнително дело с вх. № *** г.; Удостоверение за идентичност на лице с различни имена с изх. № *** г.

От изложените в молбата обстоятелства и от събраните по делото доказателства, както и от отправеното до съда искане, се налага извода, че предявеният иск черпи правното си основание от разпоредбата на чл. 439, ал. 2 от ГПК във вр. с чл. 124, ал. 1 от с.з. Доколкото предмет на производството е отрицателен установителен иск, по който в тежест на ответника е да установи съществуването и произхода на вземането, то преценката относно вероятната основателност на иска следва да се извърши съобразно данните по изпълнителното дело.

Отрицателният установителен иск, черпещ основание от чл. 124, ал. 1 от ГПК, има за предмет материалната недължимост на сумата, за които е бил издаден изпълнителния лист по реда на установеното от разпоредбите на чл. 410 и следващите от ГПК съдебно производство. Несъществуването на правото може да бъде установявано въз основа на факти, настъпили преди издаването на акта, който е послужил за изпълнително основание, както и на факти, осъществили се след това. Правният интерес от установяването на определено обстоятелство е от категорията на абсолютните процесуални предпоставки, за наличието на които съдът следи служебно. В процесния казус допустимостта на предявения иск за установяване недължимостта на вменената за заплащане в тежест на ищците, в качеството им на законни наследници на *** в полза на ответника сумата от 2 451,09 лв., предмет на принудително събиране по посоченото изпълнително дело, се обуславя с оглед същността и функциите на установителните искове, които са най-широко допустими откъм предмет и легитимирани страни, поради което същите се явяват процесуално допустими.

Съобразно твърденията в исковата молба, поддържани в съдебно заседание и чрез пълномощника на ищеца, основанието за недължимост на процесните суми е, че същите са изсрочени по давност.

Добричкият районен съд, като прецени доказателствата по делото и доводите на страните на основание чл. 188 от ГПК, приема за установено от фактическа страна следното:

Предявеният иск е процесуално допустим и основателен.

Съгласно чл. 238, ал. 1 от ГПК ако ответникът не е представил в срок отговор на исковата молба и не се яви в първото заседание по делото, без да е направил искане за разглеждането му в негово отсъствие, ищецът може да поиска постановяване на неприсъствено решение срещу ответника. В съдебното заседание по делото с оглед на непредставянето в срок от ответника на отговор на исковата молба, неявяването на ответника в първото съдебно заседание по делото, липсата на искане от ответника делото да бъде разгледано в негово отсъствие, указването на ответника на последиците от неспазването на сроковете за размяна на книжа и от неявяването му в съдебно заседание, както и вероятната основателност на иска с оглед на посочените в исковата молба обстоятелства и представените доказателства, с оглед на постъпилото искане от страна на ищеца по чл. 238 от ГПК за постановяване на неприсъствено решение срещу ответника, ДРС е прекратил съдебното дирене за произнасяне с неприсъствено съдебно решение.

Според чл. 239, ал. 1 от ГПК съдът постановява неприсъствено решение, когато на страните са указани последиците от неспазването на сроковете за размяна на книжа и от неявяването им в съдебно заседание, както и когато искът е вероятно основателен с оглед на посочените в исковата молба обстоятелства и представените доказателства; съгласно чл. 239, ал. 2 от ГПК неприсъственото решение не се мотивира по същество и в него е достатъчно да се укаже, че то се основава на наличието на предпоставките за постановяването неприсъствено решение. Такава е и настоящата хипотеза, като видно и от представените по делото писмени доказателства предявените искове са вероятно основателни.

С оглед на изложеното следва да бъде признато за установено, че ищецът не дължи в полза на ответника процесната сума, като погасена по давност.

На основание на чл. 78, ал. 1 от ГПК на ищците трябва да бъдат присъдени и сторените от тях съдебно-деловодни разноски в размер на 413,57 лв. /четиристотин и тринадесет лева и петдесет и седем стотинки/, от която: 63574 лв. – държавна такса; 350 лв. – адвокатско  възнаграждение.

С оглед изложените съображения, Добричкият районен съд

                                      Р  Е  Ш  И:

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, на основание чл. 439, ал. 2 от ГПК във вр. с чл. 124 от ГПК, че *** с ЕГН *** ***, НЕ ДЪЛЖИ в полза на ***, ***, по изпълнителен лист от 19.10.2015 г. на Добричкия районен съд по ч. гр. дело № 3208/2015 г. сумата от 1 464,16 лв. /хиляда четиристотин шестдесет и четири лева и шестнадесет стотинки/, от която: 1 404,92 лв. за предоставени услуги - водоснабдяване, отвеждане и пречистване на отпадни води за периода 11.08.2014 г. – 13.07.2015 г., ведно със законната лихва, начиная от 04.09.2015г. до окончателното изплащане на задължението, 30,53 лв. – обезщетение за забава върху главницата за периода 11.10.2014 г. – 04.09.2015 г., както и сторените съдебно деловодни разноски по делото в размер на 28,71 лева, като погасени по давност.

ОСЪЖДА ***, ***, ДА ЗАПЛАТИ на *** с ЕГН *** *** сумата от 413,57 лв. /четиристотин и тринадесет лева и петдесет и седем стотинки/, представляваща сторените по настоящото делото съдебни разноски.

РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване.

ПРЕПИС от решението да се връчи на страните.

                                                                              

                                                                          РАЙОНЕН СЪДИЯ: