№ 1270
гр. Русе, 03.10.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – РУСЕ, XIV ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на тридесети септември през две хиляди двадесет и четвърта година
в следния състав:
Председател:Милен Ив. Бойчев
при участието на секретаря А.П.Х.
като разгледа докладваното от Милен Ив. Бойчев Гражданско дело №
20244520102567 по описа за 2024 година
за да се произнесе, съобрази:
Предявен е иск с правно основание чл. 439 ГПК.
Постъпила е искова молба от В. Т. Р. против „ЕОС Матрикс“ ЕООД, в
която се твърди, че с изпълнителен лист от 02.07.2014г. по ч.гр.д. №***/2014г.
по описа на Районен съд – Русе, ищцата е осъдена да заплати на „БНП Париба
Пърсънъл Файненс“ ЕАД сумата 3194,99лв. – главница по предоставен
кредит, възнаградителна лихва в размер на 639,93лв. за времето от
19.10.2012г. до 18.10.2013г.; обезщетение за забава от 415,10лв. за времето от
20.11.2012г. до 26.02.2014г., ведно със законната лихва върху главницата от
18.03.2014г., както и сумата 185лв. разноски по делото.
Ищцата твърди се, че за периода от 02.07.2014г. до 02.07.2019г. срещу
нея не е образувано изпълнително производство за посоченото по-горе
вземане. На 30.04.2024г. при опит да плати с банковата си карта установила,
че това е невъзможно, тъй като имало наложен запор по всичките и банкови
̀
сметки от ЧСИ № 831. При посещение в кантората на съдебния изпълнител
установила, че има образувано изпълнително дело срещу нея от настоящата
година с взискател ответника.
Твърди, че не е уведомявана за цедиране на вземането от кредитора
„БНП Париба Пърсънъл Файненс С.А. клон България“ на ответника. Също
1
така се оспорва и че вземането на последния е погасено по давност, с оглед на
което се моли да бъде постановено съдебно решение, с което да се признае за
установено, че В. Т. Р. не дължи на „ЕОС Матрикс“ ЕООД сумата 3194,99лв. –
главница по предоставен кредит, възнаградителна лихва в размер на 639,93лв.
за времето от 19.10.2012г. до 18.10.2013г.; обезщетение за забава от 415,10лв.
за времето от 20.11.2012г. до 26.02.2014г., със законната лихва върху
главницата от 18.03.2014г., както и сумата 185,00лв. разноски по делото, за
които суми в полза на „БНП Париба Пърсънъл Файненс“ ЕАД е издаден
изпълнителен лист по ч.гр.д. № *** от 2014г. по описа на Районен съд Русе,
поради погасяване на вземането по давност. Претендират се и направените по
делото разноски.
В срока по чл.131 ГПК, ответникът изразява становище за
недопустимост и неоснователност на исковата претенция. Твърди се, че
последната е недопустима тъй като към датата на образуване на настоящото
производство няма висящо изпълнително производство, срещу което ищцата
да се защитава. Излагат се и обстоятелства за неоснователност на искането,
доколкото дори и при изтичане на погасителната давност, процесното вземане
е дължимо, но не съществува право за неговото принудително изпълнение,
поради което направеното искане на ищцовата страна не следвало да бъде
уважено.
Съобразявайки становищата на страните, събраните по делото
доказателства по вътрешно убеждение и приложимият закон, съдът прие за
установено от фактическа страна следното:
В полза на „БНП Париба Пърсънъл Файненс“ ЕАД по ч.гр.д.
№***/2014г. по описа на РС – Русе, на 02.07.2014г. е издаден изпълнителен
лист срещу ищцата за сумите: 3194,99лв. – главница по предоставен кредит,
възнаградителна лихва в размер на 639,93лв. за времето от 19.10.2012г. до
18.10.2013г.; обезщетение за забава от 415,10лв. за времето от 20.11.2012г. до
26.02.2014г., законната лихва върху главницата от 18.03.2014г., както и сумата
185лв. разноски по делото.
С договор за прехвърляне на вземания от 13.07.2020г., „БНП Париба
Пърсънъл Файненс С.А.“ е прехвърлило на ищцовото дружество „ЕОС
Матрикс“ ЕООД вземания, включително и вземането си по процесния договор
за кредит с ищцата В. Т. Р., доказателствата за което се съдържат в
приложеното изп. дело №404/2024г. на ЧСИ Милкана Македонска.
2
За събиране на вземането си по изпълнителния лист от 02.07.2014г.,
„ЕОС Матрикс“ ЕООД е депозирало на 24.04.2024г. молба, по която е
образувано изп. дело №404/2024г. по описа на ЧСИ Милкана Македонска, за
което обстоятелство ищцата е уведомена на 30.07.2024г. (видно от
приложеното съобщение на стр. 46 от изп. дело). С разпореждане от
09.05.2024г. ЧСИ е приключил изпълнителното дело на основание чл. 433,
ал.2 ГПК – поради изпълнение на задължението и събиране на разноските.
На 10.05.2024г. ищцата е образувала настоящото съдебно производство
и е депозирала молба до ЧСИ, че се позовава на изтекла в нейна полза
погасителна давност и изрично се е противопоставила на продължаване на
изпълнителните действия и превеждането на суми към взискателя. Иска се и
прекратяване на изпълнителното производство.
С молба от 22.05.2024г. ищцовото дружество като взискател е поискало
продължаване на изпълнителните действия за събиране и на дължимите по
делото такси съгласно ТТР към ЗЧСИ.
Въз основа на така установената фактическа обстановка, съдът прави
следните правни изводи:
Предявен е отрицателен установителен иск с правно основание чл. 439
ГПК. Съгласно чл. 439, ал. 1 ГПК, длъжникът може да оспорва чрез иск
изпълнението - да оспори вземането и материалната незаконосъобразност на
изпълнението. Т.е. предмет на установяване по този иск е липсата на
материалното право на взискателя, въз основа на което е предприето
изпълнение. Според чл. 439, ал. 2 ГПК, искът на длъжника може да се
основава само на факти, настъпили след приключването на съдебното дирене
в производството, по което е издадено изпълнителното основание.
Доказателствената тежест за настъпване на факти, които да предпоставят
наличие на хипотезата на чл. 439 ГПК е възложена на оспорващия
изпълнението.
В конкретният случай, ищцата се е позовал на изтекла в нейна полза
погасителна давност. Няма спор по делото, че процесното вземане по
изпълнителния лист от 02.07.2014г. е погасено по давност към датата на която
ответното дружество като взискател е образувало изпълнително дело –
24.04.2024г. Няма твърдения и доказателства за предприети каквито и да е
действия, които да са спирали или прекъсвали погасителната давност до
образуване на изпълнителното производство от ЧСИ Милкана Македонска.
3
По тази причина предявеният отрицателен установителен иск се явява изцяло
основателен и като такъв следва да се уважи.
За пълнота на изложеното следва се посочи, че в случая не съществува
друг път за защита на ищцата, срещу започнатото изпълнително производство
освен предявяването на иска по чл. 439 ГПК, още повече при
несъобразяването от страна на взискателя и съдебния изпълнител на
направеното от нея по изпълнението възражение за изтекла погасителна
давност. Поради това неоснователно е възражението на ответника за липса на
правен интерес за ищцата от предявения иск и съответно за неговата
недопустимост. Цитираната в отговора на исковата молба съдебна практика в
случая е неотносима. От представеното копие на изпълнителното дело не
може да се направи извод за неговото приключване към датата на образуване
на настоящото исково производство, най-малкото защото постановлението на
съдебния изпълнител от 09.05.2024г. не е било влязло в сила на 10.05.2024г.,
доколкото е подлежало на обжалване в двуседмичен срок от съобщаването му.
Също така с молба от 22.05.2024г. взискателят по изпълнителното
производство е поискал продължаване на изпълнителните действия, тъй като е
приел, че не са събрани суми за дължимите такси по делото. Липсва в
представеното копие на изпълнителното дело произнасяне на съдебния
изпълнител по това искане, както и липсват доказателства дали и какви суми
са преведени на взискателя от събраните по изпълнението. Липсват и
доказателства за връчване на постановлението за прекратяване, евентуално за
постъпили жалби срещу него и пр. Всичко това сочи на извод, че към датата
на образуване на настоящото исково производство, изпълнителното дело не е
било приключило, за да подлежи на обсъждане въпросът дали за ищцата
съществува правен интерес от предявяване на отрицателния установителен
иск по чл. 439 ГПК.
Също така предвид основанието на което се е позовала ищцата за
материалната незаконосъобразност на изпълнението, в настоящото
производство не следва да се обсъждат въпросите относно надлежното
цедиране на процесното вземане и уведомяването за него на длъжника,
доколкото в обстоятелствената част на исковата молба има направено такова
възражение.
По изложените съображения предявеният иск следва да бъде изцяло
уважен.
4
При този изход на спора и на основание чл. 78, ал.1 ГПК, в тежест на
ответника следва да се възложат направените от ищцата разноски за
образуване и водене на настоящото производство, като са претендирани и
представени доказателства за направени разноски за държавна такса от
177,40лв. и адвокатско възнаграждение от 1300лв. или общо 1477,40лв.
Ответникът е направил възражение за прекомерност на претендираното
адвокатско възнаграждение и моли неговото намаляване.
Съгласно Наредба №1/2004г. на ВАС, минималното адвокатско
възнаграждение за настоящото производство при съобразяване на
материалния интерес по него (4435,02лв.) е в размер на 743лв. При направено
възражение за прекомерност, съдът е допустимо да присъди както по-малко от
това възнаграждение, така и по – голямо от него, като съобрази естеството на
производството, неговата правна и фактическа сложност, продължителност и
пр. Аргументите изложени от ответника, основани на практика на СЕС по
тези въпроси, също дават основание съдът да присъди адвокатско
възнаграждение както под минимума по горепосочената наредба, така и да
обоснове намаляване, но до по-висок от минимума размер. Съобразявайки в
случая всички посочени по-горе обстоятелства, съдът намира за справедливо
да намали претендираното от ищцата адвокатско възнаграждение до размера
от 800лв., доколкото производството не се отличава с висока правна и
фактическа сложност, които да обосноват претендираното значително по-
високо възнаграждение от 1300лв. По тези съображения в полза на ищцата
следва да се присъдят разноски по делото в общ размер на 977,40лв.
Така мотивиран, районният съд
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, че В. Т. Р. ЕГН**********, с адрес
гр. Русе, ****, не дължи на „ЕОС Матрикс“ ЕООД, ЕИК131001375, със
седалище и адрес на управление гр. София, ул. „Рачо Петров Казанджията“
№4-6, представлявано от управителя Тихомир Вълчев сумите: 3194,99лв. –
главница по предоставен кредит, възнаградителна лихва в размер на 639,93лв.
за времето от 19.10.2012г. до 18.10.2013г.; обезщетение за забава от 415,10лв.
за времето от 20.11.2012г. до 26.02.2014г., законната лихва върху главницата
от 18.03.2014г., както и сумата 185лв. разноски, за които суми е издаден
5
изпълнителен лист от 02.07.2014г. по ч.гр.д.№***/2014г. по описа на Районен
съд – Русе, поради погасяване на вземането по давност.
ОСЪЖДА „ЕОС Матрикс“ ЕООД, ЕИК131001375, със седалище и
адрес на управление гр. София, ул. „Рачо Петров Казанджията“ №4-6 да
заплати на В. Т. Р. ЕГН**********, с адрес гр. Русе, ****, сумата от 977,40лв.
разноски за настоящото производство.
Решението подлежи на въззивно обжалване пред Окръжен съд - Русе в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Русе: _______________________
6