Р Е Ш Е Н И Е №
град Свиленград, 19.04.2021 година
В ИМЕТО НА
НАРОДА
СВИЛЕНГРАДСКИЯТ
РАЙОНЕН СЪД, наказателна колегия, І състав, в публично съдебно заседание на тринадесети
април две хиляди двадесет
и първа година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
КРЕМЕНА СТАМБОЛИЕВА
при секретар: Ангелина Добрева, като разгледа докладваното от Председателя Административнонаказателно
дело (АНД) № 173 по описа за 2021
година, за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на глава ІІІ, раздел V от ЗАНН.
Обжалвано е
Наказателно постановление (НП) № 20-0351-000831 от 02.10.2020 година на
Началник Група в РУ – Свиленград към ОДМВР - Хасково, с което на М.А.А. с ЕГН **********
***, със съдебен адрес:***, чрез адвокат Д.Т., за
нарушение на чл. 137а, ал. 1 от Закона за движението по пътищата (ЗДвП) е
наложено административно наказание „Глоба” в размер на 50 лв. (пункт 1), за
нарушение на чл. 105, ал. 1 от ЗДвП е наложено административно наказание „Глоба”
в размер на 20 лв. (пункт 2) и за нарушение на чл. 157, ал. 6 от ЗДвП е
наложено административно наказание „Глоба” в размер на 20 лв. (пункт 3), като
на основание Наредба № Із-2539 на МВР са отнети 6 контролни точки.
Жалбоподателят
М.А.А. моли за отмяна на обжалвания акт, тъй като бил неправилен, издаден в противоречие с материалния закон и в нарушение
на процесуалния такъв. Сочи, че не бил извършил процесните нарушения.
В съдебната
фаза, редовно призован, жалбоподателят М.А.А., не се явява. За него се явява адвокат Д.Т., която пледира за отмяна на НП в цялост
като сочи, че нарушението по пункт 1 не било описано точно – не била посочена
категорията на процесния автомобил, което нарушавало правото на защита на доверителя
й и не ставало ясно за което точно от трите нарушения са отнети контролни
точки, както и че не била конкретизирана
приложената разпоредба на Наредба № Із-2539 на МВР; по отношение на нарушението по пункт 2
сочи, че не било конкретизирано в Акта и в НП точно за кое стъкло на автомобила
става дума и не било доказано нарушението и по
отношение на нарушението по пункт 3 – приложената материална разпоредба от ЗДвП
не представлявала състав на нарушение и били налице несъответствия между
описанието на нарушението и посочената правна квалификация. Претендират се
разноски по делото. Не е представен е Списък на разноските.
В
съдебната фаза не се ангажират доказателства.
Административнонаказващият
орган (АНО) (въззиваемата страна) - Началникът на Група в
РУ – Свиленград към ОДМВР – Хасково, редовно призовани, не изпращат
представител. От Съда се иска да потвърди обжалваното НП. В
съдебната фаза се ангажират писмени
и гласни доказателства.
Районна
прокуратура – Хасково, Териториално отделение - Свиленград,
редовно призована по реда на надзора за законност, не изпраща представител и не
взема становище.
Съгласно чл. 61 от ЗАНН ход на делото е даден, тъй като неприсъствието на редовно
призована страна не е пречка за водене на делото.
Съдът, след като прецени по отделно и в тяхната съвкупност
събраните по делото писмени и гласни доказателства, установи следното от
фактическа страна:
На 06.09.2020
година около 00.05 часа свидетелите Я.Г.Я. и Д.А.С. *** към ОДМВР – Хасково и
командировани на територията на РУ – Свиленград), при изпълнение на служебните
си задължения се намират на булевард „България” в град Свиленград, област
Хасково, където спират за проверка движещо се в посока към бензиностанция
„Петрол” моторно превозно средство (МПС) – лек автомобил марка „Мерцедес”,
модел Е 280 ЦДИ с държавен регистрационен номер Х 15 97 КС – собственост и
управлявано от жалбоподателя А.; при която установяват, че шофьорът е без
поставен предпазен колан при наличие на такъв в автомобила и че прозрачността на предните странични стъкла, осигуряващи видимост към пътя, е намалена. При проверката водачът не представя на
полицейските служители Контролен талон (КТ), а представя Акт за установяване на
административно нарушение (АУАН) серия Д и с бланков № 158857.
На посочената
дата и предвид констатираните нарушения и в кръга на службата си, свидетелят Я.Г.Я.
– Младши автоконтрольор, І степен в звено „Пътен контрол” към Група
„Охранителна полиция” в РУ - Харманли към ОДМВР – Хасково (, която длъжност е
идентична със
Старши полицай), командирован
на територията на РУ – Свиленград, (длъжностно лице от службите за контрол по
ЗДвП), съставя против жалбоподателя А. и в негово присъствие АУАН със серия АА
и с бланков № 529753. В изготвения АУАН актосъставителят излага подробно
описание на фактическите нарушения, свързани с неползване на обезопосителен
колан, намалена прозрачноста на стъклата, осигуряващи видимост към пътя и
носене вместо КТ на АУАН с изтекъл срок (, т.е. издаден преди повече от 1 месец
според правната теория и практика), както и на обстоятелствата по извършването
и откриването им. А досежно квалификацията, нарушенията правно квалифицира с
разпоредбите на чл. 137а, ал. 1 от ЗДвП, чл. 105 от ЗДвП и чл. 157, ал. 6 от ЗДвП,
които вписва за нарушени. Нарушителят е запознат със съдържанието на АУАН т.е.
предявен му е, като вписва, че няма възражения против констатациите в Акта. Получава екземпляр от него.
Срещу
Акта в законоустановения 3-дневен срок не постъпва Възражение.
Сезиран надлежно с така съставения АУАН, след получаване
на образуваната с него преписка, Началникът на Група „Охранителна полиция” при РУ
- Свиленград към ОДМВР – Хасково, издава процесното
НП № 20-0351-000831 от 02.10.2020 година.
В издадения санкционен акт, АНО възприема изцяло фактическите констатации,
изложени в АУАН, както и правната квалификация на нарушенията, дадени от
контролния орган - чл. 137а, ал. 1 от ЗДвП, чл.
105, ал. 1 от ЗДвП и чл. 157, ал. 6 от ЗДвП и
налага на жалбоподателя А. административни наказания „Глоба” съответно в
размер на 50 лв., 20 лв. и 20 лв. НП е редовно връчено - лично на жалбоподателя, на 24.02.2021 година, видно от
Разписката, инкорпорирана в самия документ и надлежно оформена – датирана и
подписана. В същия смисъл е и информацията, съдържаща се в Справката за
нарушител, както и изявленията на жалбоподателя, направени в Жалбата, по повод
на която е образувано настоящото дело. Възражения относно начина и формата на
връчване на НП не се противопоставят в настоящото съдебно производство.
Материалната компетентност на актосъставителя и на Началника на Група „Охранителна полиция” при РУ
– Свиленград към ОДМВР – Хасково да
издават съответно АУАН и
НП за нарушения по ЗДвП, се доказва от приетата по делото Заповед № 8121з-515/14.05.2018 година на Министъра на МВР, вземайки предвид факта, че Янчо Г.Я. заема длъжността Младши
автоконтрольор, І степен (Старши полицай) в звено
„Пътен контрол” към Група „Охранителна полиция” в РУ - Харманли
към ОДМВР – Хасково, командирован
на територията на РУ – Свиленград да
изпълнява служебните си задължения (видно от План за провеждане на СПО) и от
Писмо с рег.№ 351000-2138 от 26.03.2021
година, видно от което Бончо Цветанов
Бонев е назначен на длъжността „Началник на Група „Охранителна полиция” при РУ
– Свиленград към ОДМВР – Хасково”, т.е. последният се
явява носител
на санкционна власт, делегирана му в длъжностно качество (заемана
длъжност) от наказващия орган по закон съгласно чл. 189, ал. 12 от ЗДвП – Министъра на МВР по надлежния ред с административен акт - Заповед.
Приложена е и Справка относно нарушенията на
жалбоподателя, в която е отбелязано че А. има налагани множество санкции с влезли
в сила НП и Фишове за различни административни нарушения на ЗДвП, както и са му
налагани принудителна административни мерки и е осъден за престъпление по чл.
343 от НК.
Като
прецени така установената фактическа обстановка с оглед нормативните актове,
регламентиращи процесните отношения, при цялостната служебна проверка на акта, при условията на чл. 84 от ЗАНН, вр.чл. 14, ал. 1 и ал. 2 от НПК и във връзка със становищата на страните, настоящият
състав на Свиленградски районен съд, достигна
до следните правни изводи:
Преценена
по същество, Жалбата е частично основателна.
Жалбата
е с правно основание чл. 59, ал. 1 от ЗАНН и е допустима – подадена е в
преклузивния срок по ал. 2 на посочения текст видно от
датата на депозирането й в Регистратурата на АНО, от надлежно
легитимирано за това действие лице (срещу, което е издадено атакуваното НП) – лично нарушителят, при наличие на
правен интерес от обжалване и пред местно (по
местоизвършване на твърдяните
нарушения) и родово (по аргумент от
чл. 59, ал. 1 от ЗАНН) компетентния Свиленградски районен съд. Ето
защо същата е проявила своя суспензивен (спиращ изпълнението на НП – аргумент
от чл. 64, б. „б” от ЗАНН) и девулативен (сезиращ Съда
– чл. 59, ал. 1 от ЗАНН) ефект.
Актът
и НП са издадени от компетентни органи съгласно чл. 37, ал. 1, б. „а” от ЗАНН,
вр.чл. 189, ал. 1 от ЗДвП и чл. 47, ал. 1, б. „а”, вр.ал. 2 от ЗАНН, вр.чл.
189, ал. 12 от ЗДвП. Съгласно чл. 189, ал. 1 от ЗДвП, Актовете, с които се установяват нарушенията по този закон, се съставят от
длъжностните лица на службите за контрол, предвидени в този закон, които съгласно
чл. 165, ал. 1 от ЗДвП се определят от Министъра на вътрешните работи. Видно от т. 1.3.
от Заповед рег.№ 8121з-515/14.05.2018 година е налице и оправомощаване в полза
на полицейски органи от посочената категория. В процесния казус е установено, а
и не е спорно между страните, че към 06.09.2020 година актосъставителят Я.Г.Я.
е заемал длъжността Младши автоконтрольор, І
степен в звено „Пътен контрол” към Група „Охранителна полиция” в РУ -
Харманли към ОДМВР – Хасково, командирован на
територията на РУ – Свиленград да изпълнява служебните си задължения, т.е. бил е полицейски орган, който е орган по
контрол по смисъла на чл. 165, ал. 1, т. 1 от ЗДвП, а Група „Охранителна полиция” към
РУ – Свиленград е структурно звено и част от състава на МВР. В тази насока е
и изявлението на свидетеля Я., направено в открито съдебно заседание, проведено
на 13.04.2021 година. Предвид
изложеното актосъставителят Я.Я. безспорно се явява длъжностно лице от службите
за контрол, предвидени в ЗДвП, което има правомощията по чл.
189, ал. 1 от ЗДвП, т.е. да съставя Актове, с които се установяват
нарушения по ЗДвП. Лицето, подписало НП е заемало към момента на издаването му
длъжността „Началник на Група „Охранителна полиция” в РУ – Свиленград при ОДМВР
– Хасково” и деянието е извършено в зоната на отговорност на РУ - Свиленград.
Действително в НП е посочено, че актосъставителят е
Полицай, а свидетелят Я. в съдебно заседание заявява, че е Старши полицай –
констатираното не представлява съществено процесуално нарушение, тъй като не
засяга правото на защита на жалбоподателя, а е свързано с компетентността на
актосъставителя, която видно от изложеното по-горе е установена и
доказана.
При издаването на Акта и НП са спазени предвидените от разпоредбите на
ал. 1 и ал. 3 на чл. 34 от ЗАНН срокове.
Към момента на съставяне на АУАН, жалбоподателят е имал качеството на „водач” на МПС по смисъла на тълкуванието
на § 6, т. 25 от Допълнителните разпоредби (ДР) на ЗДвП. В § 6, т. 25 от ДР на ЗДвП е дадено легална дефиниция на термина „водач”. От нея
следва да се направи изводът, че АНО следва да установи, че деецът управлява
МПС. Понятието „управление” на МПС
включва всяко действие по упражняване на контрол върху същото,
а не само привеждането му в движение. В случая
свидетелите – полицейски служители, са категорични, че именно А. е бил водач на
процесния лек автомобил, тъй като именно той го е управлявал и на него са състави АУАН, при което той не е
възразил, не е подал възражение, не е посочил подобно възражение и в Жалбата
си. Тъй като в
случая жалбоподателят не оспорва това обстоятелство, Съдът
приема, че правилно е бил определен субектът на административнонаказателната
отговорност.
По
отношение на нарушението с правна квалификация чл. 137а, ал. 1 от ЗДвП (пункт
1):
Изложената
фактическа обстановка, съответстваща изцяло и на констатациите, обективирани в
АУАН и възприети от АНО в НП, по отношение
на нарушението по пункт 1, се установява по
категоричен начин от писмените доказателства и от показанията на разпитаните в
съдебно заседание, проведено на 13.04.2021 година свидетели – свидетелите Я.Г.Я. и Д.А.С.. Писмените доказателствени източници, по тяхното съдържание
не се оспориха от страните и Съдът ги кредитира за достоверни, като цени същите
при формиране на фактическите и правните си изводи. С тази правна преценка, за
обективно верни се възприеха и свидетелските показания, които са
безпротиворечиви, логични и взаимнодопълващи се, правдиво звучащи и при липса
на индиции за предубеденост на свидетелите. Не се установява
свидетелите Я.Г.Я. и Д.А.С. да имат личностно отношение към
жалбоподателя, което да ги провокира да съставят АУАН. Основания за критика по
отношение на свидетелските показания не се намериха. И това е така предвид
липсата на противоречия – вътрешни и помежду им (както вече бе посочено), от
друга страна те не се компрометират и при съотнасяне и с останалите
доказателствени източници – писмените такива, нито пък се опровергават с
насрещни доказателства, ангажирани от страна на жалбоподателя. Точно обратното,
свидетелските показания са в цялостна корелация и напълно убедително се
подкрепят от фактическите обстоятелства, съдържими се в писмените доказателства
от АНП. Ето защо, според Съда показанията на посочените свидетели не са и не се
считат за насочени към прикриване на обективната истина по делото. По своя
доказателствен ефект и стойност, така обсъдените и оценени с кредит на доверие
гласни доказателства са пряко относими към изпълнителното деяние на процесното
нарушение по пункт 1 и неговото авторство, времето и мястото
на осъществяването му, като потвърждават фактическото му извършване от
жалбоподателя, с оглед установените факти на осъществено управление на МПС без обезопасителен колан при наличие на такъв в автомобила. Поради това Съдът ги кредитира изцяло за достоверни.
С правна преценка за достоверност,
Съдът изцяло кредитира и писмените доказателства, приложени в Административнонаказателната
преписка (АНП), приобщени по реда на чл. 283 от НПК, вр.чл. 84 от ЗАНН, които
не се оспориха от която и да е от страните в процеса. Същите се цениха изцяло
по съдържанието си спрямо възпроизведените в тях факти, респ. автентични по
признак – авторство, касателно нарушението по пункт 1.
Обжалваното
НП и АУАН, въз основа на който е издадено, в частта по пункт 1, са
законосъобразни от формална, процесуалноправна страна, като Съдът достигна до
тези изводи след служебна проверка на съдържанието и материалите от приложената
АНП.
Не са
допуснати съществени процесуални нарушения по образуването и приключването на
административнонаказателната процедура, които да водят до нарушаване на правото
на защита на жалбоподателя и да се основания за неговата незаконосъобразност и
отмяна в посочената част.
Спазени
са предвидената форма и процесуален ред, както констатиращият и санкционният
актове в частта по пункт 1 имат необходимите реквизити и минимално изискуемо съдържание, съобразно
изискванията на чл. 42 от ЗАНН – за АУАН, респ. и чл. 57 от ЗАНН – за НП. Съдържанието на АУАН и НП при описание
на процесното първо деяние е
идентично. Следователно нарушението е описано по начин, даващ възможност на наказаното лице да възприеме в цялост
признаците на същото и да организира адекватно правото си на защита.
Предвид
изложеното липсват предпоставки за отмяна на НП в частта му по пункт 1, на
процесуално основание, поради недостатък във формата на акта или допуснато
друго процесуално нарушение, от категорията на съществените такива,
рефлектиращо върху правото на защита на санкционираното лице. Ето защо,
съобразно изложените правни аргументи, решаващият Съдебен състав обосновано
формира правен извод, че процесното НП в коментираната част не страда от
формални недостатъци, в резултат на допуснати съществени нарушения на
процесуалните правила, поради което се явява изцяло законосъобразен от
процесуалноправна страна, акт.
Правилна
е и дадената от АНО материалноправна квалификация на извършеното нарушение по
пункт 1. Тежестта за установяване на конкретното деяние, съставляващо
административно нарушение, неговият извършител и предметът на нарушението, е на
АНО, който следва да проведе пълно доказване на спорните факти, което в
настоящия случай е сторено по отношение на нарушението, визирано в пункт 1.
Съгласно
чл. 137а, ал. 1 от ЗДвП, водачите и пътниците в МПС от категории M1, M2, M3 и N1, N2 и N3, когато са
в движение, използват обезопасителните колани, с които МПС са оборудвани. Налице са твърдения и в АУАН и в НП относно всички признаци от
обективна страна на нарушението, за което жалбоподателят е привлечен към
отговорност, възведени като такива със съответната административнонаказателна
норма по чл.
137а, ал. 1 от ЗДвП. Не са налице изключенията, посочени в ал. 2
на посочената разпоредба. Несъмнено процесният лек
автомобил е от категория М1 съгласно дефиницията на чл. 149, ал. 1, т. 2, б.
„а” от ЗДвП (в този смисъл са неоснователни възраженията на адвокат Т., касаещи
неясното относно категорията на процесното МПС). И това нарушение се явява установено по несъмнен начин от АУАН, чиято
презумптивна доказателствена сила остана неопровергана в тази част. Установява се от показанията на свидетелите, че
жалбоподателят е управлявал, т.е.
бил е в движение,
лекия автомобил без да е поставил обезопосителен колан при наличие на такъв.
Действително, в НП
допълнително е записано, че водачът не използва обезопасителен колан на МПС от категории М1, М2, М3, N1, N2 и N3, когато е в движение, но от това не може да се направи извод,
че е налице противоречие в описанието, направено в АУАН и НП, тъй като това не
води до различни от установените от актосъставителя констатации. С това
допълване не се изменят, а се доуточняват изложените в АУАН обстоятелства, които от своя страна
са обхванали всички обективни елементи на вмененото административно нарушение и са били достатъчни за
санкциониране на нарушителя. В тази връзка не е налице и противоречие между описателната част на нарушението в
НП и нарушението, което е приел АНО, че е извършено. Т.е. настоящата инстанция намира,
че както в АУАН, така и в НП, е направено достатъчно ясно описание на нарушението по пункт 1 и фактическите
обстоятелства, при които е извършено, поради което не се е стигнало до
неразбиране от страна на лицето за какво го санкционират, съответно не е
нарушено по никакъв начин правото на лицето да организира и осъществи защитата
си в пълен обем. Налице е и съответствие между описанието на нарушението от фактическа страна и законовата разпоредба, която е била нарушени. В този смисъл е и Решение № 5 от 24.01.2014 година на Административен съд - Хасково по КАНД № 597/2013 година, докладчик Съдията Теодора Точкова.
Налице
е субективният елемент
от състава на нарушението – извършено е виновно,
при пряк умисъл. Т.е. жалбоподателят е
разбирал свойството и значението на извършваното и е могъл
да ръководи постъпките си. Съзнавал е общественоопасния характер на извършваното от него деяние, предвиждал е настъпването на общественоопасните последици и е искал тяхното настъпване. Интелектуалният
и волевият елементи на умисъла, пряко се извеждат от обективните му действия. Бил е напълно наясно относно факта, че не следва да управлява
МПС без обезопасителен колан. Т.е. поведението
на жалбоподателя е виновно, тъй като е съзнавал
естеството на указаното задължение,
произтичащо от нормата
на чл. 137а от ЗДвП, чийто безспорен субект е. С
тези правни аргументи, решаващият Съдебен състав прие, че с деянието, посочено в пункт 1 от обжалваното НП, А. е осъществил от
обективна и субективна страна, състава на посоченото административно
нарушение, визирано в посочения пункт от обжалваното НП,
при възведената правна
квалификация.
Съгласно
чл.
183, ал. 4, т. 7, предложение
първо от ЗДвП, наказва се с Глоба в размер на
50 лв. водач, който не изпълнява задължението за използване
на предпазен колан. Приложената
от АНО санкционна норма
съответства на установеното нарушение.
Административното
наказание за нарушението по пункт 1 от НП е правилно и
законосъобразно определено
както по вида си, така и по размер, индивидуализиран в предвидения от закона такъв – фиксиран за посочената сума. Правна възможност за намаляване на наложеното административно наказание не
съществува, предвид фиксирания размер на санкцията, поради което
по пряк аргумент от закона липсва основание за определянето му под този минимум.
Така
наложеното с обжалваното
НП административно наказание, Съдът
намира за необходимо за постигане на предвидените в чл. 12 от ЗАНН цели на административното наказание – да
предупреди и превъзпита нарушителя към спазване на установения правен ред и да
се въздейства възпитателно и предупредително върху гражданите.
Досежно
приложението на чл. 28 от ЗАНН - преценката за липса на основания и
предпоставки за квалифициране на конкретното
нарушение като маловажно по
смисъла на чл. 28 от ЗАНН е изразена мълчаливо от АНО с факта на издаването на
НП, респ. налагането на санкция на извършителя.
Отсъствието на изложени мотиви в тази насока, от негова страна, не съставлява
процесуално нарушение. Извод, следващ по аргумент от чл. 57 от ЗАНН –
процесуалната норма, лимитираща задължителните реквизити на НП. От друга
страна, съобразявайки признаците на осъществения
фактически състав на административното
нарушение, процесното
деяние не разкрива обществена опасност, по-ниска от
обичайната за този род нарушения, нито пък изобщо липса на такава,
поради което не съставлява маловажен случай,
според Съда. И това е така, както поради неговия
формален характер – за съставомерността му не е предвиден
и не се изисква настъпване на вредоносен резултат. В
тази връзка не може да се отчете като смекчаващо вината обстоятелство възрастта
на нарушителя,
доколкото възрастта от 30 години предполага житейски
опит, който е достатъчен, за да може лицето да направи оценка на деянието си по начин, позволяващ му да не извършва противоправно такова. Т.е. тази възраст не може
да бъде определена като достатъчно млада, за да обоснове наличието на
смекчаващо вината обстоятелство. На
следващо място следва да се посочи, че А. има множество наложени санкции за
същото нарушение, които явно не са изиграли своя превъзпитателен и превантивен
ефект. Поради
това липсват предпоставки за преквалифициране на посоченото
нарушение като маловажно, респ.
за приложението на чл. 28 от ЗАНН и в този смисъл Съдът приема преценката на
АНО по чл. 28 ЗАНН за съответстваща на закона.
В съответствие с чл. 6, ал. 1, т. 10 от Наредба №
Iз-2539 на МВР правилно са отнети 6 контролни точки, тъй като за неизпълние
на задължението за използване на предпазен колан, е предвидено да се отнемат контролни точки (поради което възраженията на адвокат Т. в насока
неяснота по отношение на кое от трите нарушения са отнети контролните точки са
неоснователни).
Действително в НП не е конкретизирането по коя
нормативна разпоредба се налага санкцията отнемане на контролни точки от
талона, но това не представлява съществено процесуално нарушение (поради което възраженията на адвокат Т. в тази
насока са неоснователни). В АУАН и НП ясно
е описано извършеното в случая нарушение по пункт 1, а именно неизпълние на задължението за използване на
предпазен колан, както и точно е посочена санкционната разпоредба – чл.
183, ал. 4, т. 7 от ЗДвП, а в чл. 6, ал. 1 от посочената Наредба е предвидено, че за
нарушения на ЗДвП на водачите на МПС се отнемат контролни точки, както следва:
т. 10 - за неизпълние на задължението за използване на предпазен кола … (чл. 183, ал. 4, т. 7 от ЗДвП) – 6 контролни точки. Следва да се отбележи, че отнемането на контролни
точки не е санкция, която подлежи на самостоятелно обжалване, а фактическо
действие с контролно-отчетен характер, което изпълнява предупредителна (по
отношение на водачите) и информационно-статистическа (от гледна точка на
контролните органи) функция. При отнемане на контролни точки съответният
административен орган действа в условията на обвързана компетентност, като
поведението му задължително следва факта на налагане на наказание за извършено
нарушение. Отнемането на контролни точки няма самостоятелен характер и
действията на административния орган по отбелязване на отнемането им е в
зависимост от наличието на влязло в сила НП и наложеното с него наказание. С
влизане в сила на НП, се отнемат и предвидените контролни точки (по аргумент от
разпоредбата на чл. 3, ал. 1 от Наредба № Iз-2539 от 17.12.2012 година за
определяне максималния размер на контролните точки, условията и реда за
отнемането и възстановяването им, списъка на нарушенията, при извършването на
които от наличните контролни точки на водача, извършил нарушението, се отнемат
точки съобразно допуснатото нарушение, както и условията и реда за издаване на
разрешение за провеждане на допълнително обучение). В този смисъл са Решение №
176 от 15.03.2018 година, постановено по КАНД № 25/2018 година по описа на Административен
съд – Хасково, докладчик Съдията Цветомира Димитрова, Решение № 294 от
18.04.2018 година, постановено по КАНД № 134/2018 година по описа на
Административен съд – Хасково, докладчик Съдията Росица Чиркалева - Иванова и
др.
Поради изложеното, липсва каквото и да е правно основание за друг
различен правен извод, освен този, че напълно правилно е ангажирана
административнонаказателната отговорност на жалбоподателя А. по отношение на първото нарушение и НП в тази част
следва да бъде потвърдено.
По отношение на това нарушение, Съдът е провел пълно доказване на
фактите от значение за административнонаказателното обвинение и делото, на
които жалбоподателят не се е противопоставил и не е посочил доказателства за
тяхното оборване.
По отношение на нарушението с правна квалификация чл. 105,
ал. 1 от ЗДвП (пункт 2):
Разпоредбата на чл. 105, ал. 1 от ЗДвП регламентира
забрана за ограничаване на видимостта през челното, задното и през страничните
стъкла на автомобила, осигуряващи видимостта на водача към пътя, както и
намаляване на прозрачността им. Тази забрана обаче не е
абсолютна, а е допустима в границите, определени в Правило № 43 на
Икономическата комисия за Европа на Организацията на обединените нации по
аргумент на чл.
105, ал. 3 от ЗДвП (както правилно посочи адвокат Т.),
като законодателят не държи сметка дали затъмнението е извършено от
производителя или допълнително, чрез поставяне на фолио. Единственото
изискване, което той поставя, е намалената прозрачност да е в стойностите,
посочени в Правило № 43 на Икономическата комисия за Европа на Организацията на
обединените нации. Според т. 6.3.1.1.1. от чл. 6.3 „Тълкуване
на резултатите” общата светлопропускливост през предните стъкла и другите
стъкла, които са разположени на място, което е необходимо за видимостта на
водача, не може да е по-малка от 70 %. За да се прецени дали ограничената
светлопропускливост на стъклата е в рамките на така регламентираните граници е
необходимо да се извърши тест, замерване с техническо средство, което в случая
контролните органи не са извършили. В случая, от събраните по
делото доказателства не се установи процентът на намаляване на видимостта на предните
странични стъкла на процесния автомобил, което е в
доказателствена тежест на наказващия орган, като свидетелите Я. и С. са установили нарушението само визуално, без някакво измерване
с техническо средство, респ. не са направени и снимки на същия, нито пък е било изземвано фолио (част от такова), което е било поставено върху предните странични стъкла към 06.09.2020 година с цел последващото му
изследване. В този смисъл
неизясняването на факта досежно степента на намаляване прозрачността на предните странични стъклата не дава възможност на Съда да прецени доколко не са налице изключенията
от забраната, визирани в следващите алинеи на цитираната разпоредба.
Предвид изложеното, не може да се приеме, че констатираното
затъмнение на предните странични стъкла на автомобила (чрез залепване на фолио) е в отклонение на допустимите
ограничения.
Посоченото
не позволява да се
установи по безспорен и категоричен начин извършено от жалбоподателя нарушение
по чл. 105, ал. 1 от ЗДвП,
поради което НП в тази му
част следва да се отмени.
По отношение на нарушението
с правна квалификация чл. 157, ал. 6 от ЗДвП (пункт 3):
1. Съставеният
АУАН не отговаря на изискванията на чл. 42 от ЗАНН и конкретно на тези по т. 4
от цитираната разпоредба в частта относно визираното нарушение по чл. 157, ал.
6 от ЗДвП. В конкретната хипотеза актосъставителят е
вписал, че водачът управлява посоченото в него МПС като вместо КТ представя
АУАН серия Д № 158857 с изтекъл срок. Липсва обаче каквато и да е конкретизация
за датата на съставяне на цитирания АУАН и на предявяване на нарушителя, за да
може да се преценят твърденията на актосъставителя за
изтичане на едномесечния срок по чл. 157, ал. 6 от ЗДвП, което вероятно е искал
да каже с употребата на израза „с изтекъл срок”. Т.е. налице е привличане
към административнонаказателна отговорност,
без да се описва в какво конкретно се изразява поведението на привлеченото
към административнонаказателна отговорност
лице, съобразно изискванията на фактическия състав на визираната разпоредба. Не
са уточнени времевите рамки на срока, определен по смисъла на чл. 157, ал. 6 от ЗДвП, кога започва да тече и кога изтича, според актосъставителя,
за да може се прецени дали деянието е въобще съставомерно.
По този начин е допуснато процесуално нарушение от категорията на съществените
при описание на нарушението, по начин довел до ограничаване правото на защита
на лицето, привлечено към наказателна отговорност. Това лице следва
да знае и да е наясно за всички факти от състава на нарушението,
което се твърди, че е извършило; а контролните органи е необходимо да изложат
ясни, конкретни и вътрешно безпротиворечиви твърдения
за тяхното осъществяване. Нещо, което по изложените съображения не е изпълнено
и по този начин е налице основание за отмяна на издаденото НП в същата част
- по пункт 3 относно нарушението по чл. 185, вр.чл. 157, ал. 6 от ЗДвП на процесуално основание,
доколкото АНО е възприел изцяло констатациите, материализирани в съставения
АУАН, без да се обсъждат въпроси по същество относно това нарушение. Последното
впрочем се явява и невъзможно без твърдения за неговите белези, които да бъдат
изследвани от Съда в осъществявания контрол за законосъобразност.
2. На
следващо място настоящата инстанция счита, че неправилно е ангажирана
административнонаказателната отговорност на А. по посочените текстове на ЗДвП -
чл. 185, вр.чл. 157,
ал. 6, за деяние, което не е наказуемо. Т.е. наведените доводи в тази
насока от адвокат Т., Съдът намира за правилни и споделя.
От една страна приложената в случая санкционна
разпоредба на чл.
185 от ЗДвП, предвиждаща, че за нарушение на този закон
и на издадените въз основа на него нормативни актове, за което не е предвидено
друго наказание, виновните се наказват с Глоба 20 лв., е бланкетна, поради което не би могла да се
приложи без конкретно и ясно посочено нарушение на ЗДвП. От друга страна,
съгласно цитираната в НП като нарушена норма – чл.
157, ал. 6 от ЗДвП,
АУАН заменя КТ за период от един
месец от издаването му. Видно е, че при
тази си редакция нормата на чл.
157, ал. 6 от ЗДвП
не предвижда конкретно задължение за определен субект, или забрана, чието
нарушаване да съставлява административно нарушение.
Съгласно чл.
6 от ЗАНН, административно нарушение е това деяние (действие или
бездействие), което нарушава установения ред на държавното управление, извършено е
виновно и е обявено за наказуемо с административно наказание, налагано по
административен ред. В случая законодателят не е въвел забрана за управление на
МПС с АУАН – изтекъл, нито забрана за носене на връчен АУАН за нарушение по ЗДвП с изтекъл срок, за да се приеме,
че нарушаването й води до извършване на административно нарушение.
Описаното деяние на водача не съставлява административно
нарушение по смисъла на чл.
6 от ЗАНН.
Констатираното съставлява самостоятелно основание за отмяна на
обжалваното НП като незаконосъобразно в коментираната част,
извън горепосоченото такова в насока нарушение на
чл. 42, т. 4 от ЗАНН.
В случай че не се възприеме изложената теза на настоящата
Съдебна инстанция за отмяна на обжалваното НП в частта по пункт 2 и по пункт 3,
то се излагат следните съображения:
Съдът
би приел, че обжалваното НП и АУАН, въз основа на който е издадено, в частта по
пункт 2 и по пункт 3, са законосъобразни от формална, процесуалноправна страна.
Съдът би прел, че не са допуснати съществени процесуални нарушения по
образуването и приключването на административнонаказателната процедура. Спазени биха били предвидената форма и процесуален
ред, както констатиращият и санкционният актове в частта по пункт 2 и по пункт 3
биха имали
необходимите реквизити и минимално изискуемо съдържание.
Фактът, че при посочване на нарушената правната норма по отношение на второто нарушение, актосъставителят не е изписал
конкретната алинея на чл. 105 от ЗДвП, не би довело до различни правни изводи,
тъй като Съдът би приел, че този
подход не би засегнал правото на защита на наказания, защото в НП се съдържат
конкретните факти по случая, касащи второто нарушение (кога, къде, кой,
как, при какви обстоятелства, какво е извършил). Предвид
изложеното биха липсвали предпоставки за отмяна на НП в частта му по пункт 2 и
по пункт 3, на процесуално основание.
Правилни биха била и дадените от АНО материалноправни квалификации на извършените нарушения по пункт 2 и пункт 3.
Съгласно чл.
105, ал. 1 от ЗДвП е налице забрана за ограничаване на видимостта през челното, задното
и през страничните стъкла на автомобила, осигуряващи видимостта на водача към
пътя, както и намаляване на прозрачността им; а съгласно разпоредбата
на чл. 157, ал. 6 от ЗДвП при съставяне на Акт за нарушение по този закон КТ се отнема и се връща
на водача след изпълнение на задължението по чл. 190, ал. 3 от ЗДвП, като Актът за нарушението заменя КТ за срок до един месец от издаването му. Съдът би приел, че жалбоподателят
е намалил прозрачността на стъклата,
осигуряващи му видимост към пътя, т.е. ограничена е видимостта на
водача чрез намаляване на прозрачността на стъклата и че управлявала процесното
МПС без КТ и с Акт, който обаче е бил с изтекъл 1
месечен срок, т.е. не е можел вече да заменя КТ. Така жалбоподателят би нарушил чл. 105, ал. 1 и чл. 157, ал. 6 от ЗДвП.
Съгласно
чл. 185 от ЗДвП, за
нарушение на този закон и на издадените въз основа на него нормативни актове,
за което не е предвидено друго наказание, виновните се наказват с Глоба
20 лв. Административните
наказания, наложени за второто и за третото нарушение, биха били
правилно и законосъобразно определени както по вида си, така
и по размера си, индивидуализирани в предвидения от закона такъв – фиксиран за посочената сума. Така наложените
с обжалваното НП административни наказания
за второто и за третото нарушения, Съдът би намерил
за необходими за постигане на предвидените в чл. 12 от ЗАНН цели на административното наказание.
Досежно
приложението на чл. 28 от ЗАНН по отношение на посочените
второ и трето нарушения -
преценката за липса на основания и предпоставки за квалифициране на конкретните
нарушения като маловажни по
смисъла на чл. 28 от ЗАНН е изразена мълчаливо от АНО с факта на издаването на
НП, респ. налагането на санкции на извършителя
за второто и третото нарушения.
Отсъствието на изложени мотиви в тази насока, от негова страна, не би съставлявало
процесуално нарушение. От друга страна, съобразявайки признаците на осъществените
фактически състави на административните
нарушения, процесните
деяния не биха разкрили
обществена опасност, по-ниска от обичайната за тези родове
нарушения, нито пък изобщо липса на такава, поради което не биха съставлявали
маловажни случаи. И това
би било така, както поради техния
формален характер – за съставомерността им не е
предвиден и не се изисква настъпване на вредоносен резултат, така и поради
наличието не само на смекчаващо (не се е опитал А. да осуети или да възпрепятства
проверката), но и на отегчаващо (наличието на множество наложени санкции за
нарушения на ЗДвП, които явно не са повлияли
върху неправомерното му поведение) обстоятелства. В тази връзка, както
вече бе посочено, не би могло да се отчете като
смекчаващо вината обстоятелство възрастта на нарушителя А.. Поради това биха липсвали
предпоставки за преквалифициране на посочените
нарушения като маловажни.
За
да достигне до този извод, Съдът би кредитирал показанията на
разпитаните в съдебно заседание, проведено на 13.04.2021 година свидетели – Я.Г.Я.
и Д.А.С.. Писмените доказателствени източници
по тяхното съдържание не се оспориха от страните и Съдът би ги кредитирал за
достоверни, като би ценил същите при формиране на
фактическите и правните си изводи. С тази правна преценка, за обективно верни
биха се възприели и свидетелските показания на Я.Г.Я. и Д.А.С., касаещи
второто и третото нарушения. С правна преценка за достоверност, Съдът би
кредитирал и писмените доказателства, приложени в АНП, приобщени по реда на чл.
283 от НПК, вр.чл. 84 от ЗАНН, които не се оспориха от която и да е от страните
в процеса (както вече бе посочено). Същите биха се ценили по съдържанието си
спрямо възпроизведените в тях факти, респ. автентични по признак – авторство.
По разноските:
По
делото се констатираха действително направени разноски от страна на
жалбоподателя в размер на 300 лв. за
адвокатски хонорар съобразно представения
Договор за правна защита и съдействие.
Съгласно
разпоредбата на чл. 63, ал. 3 от ЗАНН, ДВ, брой 94 от 2019 година, в съдебните
производства по ал. 1 страните имат право на присъждане на разноски по реда
на Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Съгласно чл.
143, ал. 1 от АПК когато Съдът отмени обжалвания административен акт или отказа
да бъде издаден административен акт, държавните такси, разноските по
производството и възнаграждението за един адвокат, ако подателят на Жалбата е
имал такъв, се възстановяват от Бюджета на органа, издал отменения акт или
отказ. От изложеното следва, че в полза на жалбоподателя
действително следва да бъдат присъдени част от разноските
за адвокатско възнаграждение. Съгласно чл. 144 от АПК субсидиарно се
прилагат правилата на ГПК. В случая е
представен Договор за правна защита и съдействие, видно от които
е
заплатено в брой адвокатско възнаграждение в
размер на 300 лв.
Според чл. 36 от Закона за адвокатурата, размерът на
възнаграждението се определя в Договор между адвоката и клиента. Този размер
трябва да бъде справедлив и обоснован и не може да бъде по-нисък от предвидения
в Наредба на Висшия адвокатски съвет размер за съответния вид работа.
Според така направената препратка към Наредба № 1 от 09.07.2004 година за
минималните размери на адвокатските възнаграждения, минималният (нормативният) размер, определен в чл.
18, ал. 2, вр.чл. 7,
ал. 2, т. 1 е 300 лв., т.е. минималният размер.
С
оглед изхода на делото и обстоятелството, че НП следва да бъде потвърдено в
частта му по пункт 1 и отменено в частта му по пункт 2 и по пункт 3,
следва в полза на жалбоподателя да се присъдят част от направените по делото
разноски в размер на 200 лв.
Доколкото
преди изменението на чл. 63 от ЗАНН, исканията за разноски са се разглеждали по
реда на ЗОДОВ и се е прилагал чл. 205 от АПК, по аргумент от който за
разноските, направени от жалбоподателите при обжалване на НП, издадени от
органите на РУ - Свиленград е отговаряла ОДМВР - Хасково, а не поделението й
(доколкото само Дирекцията е юридическо лице), Съдът намира, че следва да осъди
именно ОДМВР – Хасково да заплати сторените в настоящото производство разноски.
В
случай на потвърждаване на НП и в частта му по пункт 2 и по пункт 3, искането
на жалбоподателя за присъждане
на разноски
би било неоснователно.
По
отношение на Решението в частта за разноските жалбоподателят
не би
могъл да иска изменение, тъй като по делото не бе представен Списък на
разноските от тяхна страна.
Мотивиран
от гореизложеното и на основание чл. 63, ал. 1 и ал. 3 от ЗАНН, Съдът в настоящия си състав
Р Е
Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА
като правилно и законосъобразно НП № 20-0351-000831 от 02.10.2020 година на Началник Група в РУ –
Свиленград към ОДМВР – Хасково, в
частта, с която на М.А.А. с ЕГН ********** ***, за нарушение на чл. 137а, ал. 1 от ЗДвП е
наложено административно наказание „Глоба” в размер на 50 лв. (пункт 1), като
на основание Наредба № Із-2539 на МВР са отнети 6 контролни точки.
ОТМЕНЯ
НП № 20-0351-000831
от 02.10.2020 година на Началник Група в РУ – Свиленград към ОДМВР - Хасково, в частта, с която на М.А.А. с ЕГН **********
***, за нарушение на чл. 105, ал. 1 от ЗДвП е наложено административно
наказание „Глоба” в размер на 20 лв. (пункт 2) и за нарушение на чл. 157, ал. 6
от ЗДвП е наложено административно наказание „Глоба” в размер на 20 лв. (пункт
3).
На основание
чл. 63, ал. 3 от ЗАНН, ОСЪЖДА ОДМВР - Хасково с адрес: град Хасково,
бул.„България” № 85, ДА ЗАПЛАТИ на М.А.А. с ЕГН ********** ***, сумата от 200 лв., представляваща част от извършени от последния
разноски за адвокатско възнаграждение по АНД № 173/2021 година по описа на Районен съд -
Свиленград, като ОТХВЪРЛЯ
искането за разликата от 200 до 300 лв.
Решението подлежи на касационно обжалване пред
Административен съд – Хасково в 14-дневен срок от получаване на Съобщението за
изготвянето му с Касационна жалба на основанията, предвидени в НПК и по реда на
Глава XII от АПК.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ:
(Кремена Стамболиева)