№ 35
гр. Варна , 23.06.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВАРНА, I СЪСТАВ в публично заседание на
шестнадесети юни, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Милен П. Славов
Членове:Петя Ив. Петрова
Мария Кр. Маринова
при участието на секретаря Виолета Т. Неделчева
като разгледа докладваното от Петя Ив. Петрова Въззивно гражданско дело
№ 20213000500219 по описа за 2021 година
и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството по в.гр.д. № 219/2021 г. по описа на Варненския апелативен съд е
образувано по въззивна жалба на Застрахователна компания „Лев Инс“ АД против решение
№ 260024/05.02.2021 г., поправено с решение № 260053/05.03.2021 г., постановено по т.д.№
158/2020 г. по описа на Варненския окръжен съд, В ЧАСТТА с която Застрахователна
компания „Лев Инс“ АД е осъдена да заплати на СТ. Т. Н. обезщетение за претърпяни
неимуществени вреди - болки, страдания и телесни увреждания, в резултат на ПТП
настъпило на 30.06.2019 г., около 14:30 - 15:00 ч., в к.к. „Зл. Пясъци“, до х-л „Болеро“, по
вина на водача Д.М.Я., ЕГН **********, при управление на автобус „Сетра“, ДК № В 7006
НХ, за ГОРНИЦАТА НАД сумата от 8 000 лв. до 50 000 лв., ведно със законната лихва,
считано от 16.01.2020 г. до окончателното изплащане.
Жалбоподателят е настоявал, че решението в обжалваната му част е неправилно -
незаконосъобразно, като е молил за отмяната му в тази част с отхвърляне на иска за
присъждане на обезщетение за неимуществени вреди за горницата над 8 000 лв. до 50 000
лв., ведно с лихвите, като е молил и за присъждане на разноските в двете инстанции.
Изложил е съображения за неправилно приложение от съда на разпоредбата на чл.52 от ЗЗД
и за завишаване размера на обезщетението с оглед установените по делото вреди - страдания
на ищцата и с оглед конкретните икономически условия. В решението липсвал анализ на
фактите и доказателствата, обосноваващи определения от съда размер.
1
СТ. Т. Н. не е подала отговор на възивната жалба.
Решението не е обжалвано в останалата осъдителна част до размер на 8 000 лв. -
обезщетение за неимуществените вреди, изцяло за имуществените вреди, както и в
отхвърлителната му част.
В съдебно заседание пред настоящата инстанция, въззиваемата чрез адв. В. е
оспорвала въззивната жалбаи и е претендирала присъждане на адвокатско възнаграждение
по чл. 38, ал.1, т.2 ЗАдв.
Съдът като извърши служебна проверка намира обжалваното решение за валидно
изцяло и допустимо в обжалваната му част, а по правилността му с оглед наведените
оплаквания и на база събраните по делото доказателства и приложимия закон, намира
следното:
Производството пред окръжния съд е било образувано по предявени от СТ. Т. Н.
срещу „ЗАСТРАХОВАТЕЛНА КОМПАНИЯ ЛЕВ ИНС” АД искове по чл. 432, ал. 1 КЗ за
заплащане на сумата от 70 000 лв. представляваща застрахователно обезщетение за
претърпени неимуществени вреди - болки, страдания и телесни увреждания и за заплащане
на сумата 280,42 лв. - застрахователно обезщетение за претърпени имуществени вреди –
разходи за лечение, в резултат на ПТП настъпило на 30.06.2019 г., около 15:00 ч., в к.к. „Зл.
Пясъци“, по вина на водача Д.М.Я. при управление на автобус „Сетра“, ДК № В 7006 НХ,
ведно с обезщетение за забава върху главниците, считано от 16.01.2020 г. (изтичане на 3-
месечния срок за произнасяне на застрахователя) до окончателното изплащане, както и за
заплащане на разноските по делото.
Ответникът е оспорвал исковете, като относими към настоящото производство са
наведените с въззивната жалба възражения за размера на обезщетението за неимуществени
вреди.
С влязлата в сила част от решението на окръжния съд досежно обезщетението за
неимуществените вреди (до размер на 8 000 лв.) са установени предпоставките за
ангажиране отговорността на застрахователя по договора за застраховка за заплащане на
обезщетение за неимуществени вреди - болки и страдания, претърпени от ищцата от
травмите при процесното ПТП, настъпило на 30.06.2019 г. по вина на водача Д.М.Я. при
управление на автобус „Сетра“, ДК № В 7006 НХ. Установено със заключението на вещото
лице по съдебно-автотехническата експертиза е, че на 30.06.2019 г., около 14:30 ч., в гр.
Варна, к.к. „Зл. Пясъци“, до х-л Болеро е възникнало ПТП, при което при потегляне –
движение на преден ход на автобус за превоз на персонал „Сетра С315 ГТ“, с ДК №
В7006НХ, управляван от Д.Я., отворената задна е закачила слязлата пешеходка – С.Н. и тя
била съборена на земята. Жената не е могла да възприеме незатворената задна врата на
потеглилия автобус, докато не е била застигната от нея и повалена на земята. Напускането
на зоната на движение на автобуса е било възпрепятствано от наличната отдясно стена,
2
поради което движението на Н. е било възможно само напред, а не встрани, за да се
отдалечи от опасността. От друга страна, наличието на огледала за обратно виждане за
процесния автобус, дневната светлина и видимостта са давали възможност на водача му да
контролира зоната назад и отдясно на автобуса при потеглянето му напред с незатворена
задна врата. Установено е, че ищцата не е допринесла за произшествието. Вследствие на
същото тя е получила разкъсно-контузни рани в средно-долна трета на ляв подколенник с
размачкване и отлепване на кожата като тези увреждания се намират в причинно-следствена
връзка с претърпяното ПТП. Към датата на събитието, за автобус „Сетра“, ДК № В 7006 НХ,
е било налице валидно застрахователно правоотношение по застраховка „Гражданска
отговорност” при ответника, обективирано в полица № BG/22119001172600. Ищцата е
отправила претенция срещу застрахователя на 16.10.2019 г., но не се е съгласила с
предложеното й обезщетение от 8246.97 лв. (8000 лв. за неимуществени вреди и 246.97 лв.
за имуществени вреди) по образуваната щета № 0000-1000-03-19-7757. Към датата на
деликта жената е била на възраст 54 години и е работила като гладачка в хотел.
По вредите и размера на обезщетението:
Непосредствено след произшествието, С.Н. е била транспортирана в спешен център
при МБАЛ „Св.Анна – Варна“ АД, където е прегледана, раната е обработена и е направен
дренаж. На 01.07.2019 г. тя е била прегледана от личния й лекар и превръзката - сменена.
След произшествието, изпитвала болки и трудности в обслужването, които наложили
обгрижването й (почистване на къщата, помощ в хигиенни нужди) от св. М.С.Г. – нейна
дъщеря. Поради инфектиране на раната от 02.08.2019 г. до 07.08.2019 г. жената е била
лекувана в болнично заведение МБАЛ „Еврохоспхитал“ ООД по повод абсцес на кожата.
Обективно установено е било оточни и зачервени ляво ходило и подбедрица, рани по
медиалната повърхност на лявата подбедрица с наличие на гноеви секрет. Проведено е
оперативно лечение – фасциотомия, евакуирано е обилно количество гноен секрет,
направени са обилен лаваж с антисептици и стерилна превръзка. След изписването й от
болницата и предвид необходимостта от помощ, включително при обработване на раната,
жената е била обгрижвана в дома на дъщеря си. Продължила е да приема болкоуспокояващи
заради силни болки в крака, а придвижването й било само с патерици. Не можела да ходи
свободно и да работи, като видно от медицинската документация тя е била в болничен от
01.09.2019 г. до 05.11.2019 г. Според вещото лице по СМЕ, възстановителният период при
ищцата е протекъл с усложнения - инфектиране на раната и оперативно лечение, но тези
рани са зарастнали напълно, като от тях са останали само големи и груби белези,
обуславящи загрозяване (установени при прегледа на 19.10.2020 г. - на ляв подколенник в
средно-долна трета по задновътрешна повърхност два белега с диаметър 4-5 см. и по
страничната повърхност на левия глезен груб белег с диаметър около 8 см. с мораво
червеникав цвят), Експертът е посочил още, че ищцата е страдала от артроза на лява
тазобедрена става, датиращо отпреди произшествието, което предвид спецификата дълго
може да остане неоткрито. В случая, процесната травма от произшествието, придружена с
усукване на тялото е станала причина за проявяването му. Травмата е способствала за
3
ускоряване на процеса на разрушаване на ставата. Обездвижването и наднорменото тегло
(ищцата тежала около 130 кг.) също са допринесли за бързото разрушаване на ставата.
Ищцата е била със заболявания - хипертонична болест, наднормено тегло и коксартроза,
които забавят възстановяването. Горното означава, че в резултат на травмата, усукването на
тялото при инцидента и последващото залежаване, се е проявила и започнала рязко да
прогресира съществуваща коксартроза на лявата тазобедрена става, която към момента на
медицинската експертиза 19.10.2020 г., съгласно уточненията на вещото лице в съдебно
заседание е в много лошо състояние, с почти изгубена функция, деформирана ставна глава и
при почти пълна липса на ставен хрущял, което налага нейната смяна. Ищцата се придвижва
само с патерици, не може да работи. Заради коксартрозата в тазобедрената става, с решение
на ТЕЛК от 14.05.2020 г. тя е инвалидизирана с 50% ТНР за срок от 1 година, а с решение от
20.05.2021 г. – 91% за 3 години. По отношение на прогнозите за възстановяването на ищцата
вещото лице е посочило, че разрушената тазобедрена става подлежи на замяна с изкуствена.
След произшествието пострадалата била отчаяна, тъй като не можела да се грижи за
себе си, била зависима от чужда помощ, не разполагала с финансови средства за издръжката
си, не можела да работи (така показанията на свидетелката Г.). Дори към момента на
обследването по съдебно психиатричната експертиза през месец октомври 2020 г., според
вещото лице д-р Крумова, ищцата е с „Разстройство в адаптацията – Генерализирана
тревожност“, което психично разстройство не е психоза, но й създава дискомфорт при
ежедневното функциониране и налага медикаментозно лечение и психотерапия с оглед
отзвучаването му.
Предявеният иск е по чл. 432, ал. 1 КЗ. Искът е пряк и е предоставен на увреденото
лице срещу застрахователното дружество, с което причинителят на вредата се намира в
облигационно правоотношение по застраховка „Гражданска отговорност”. В случая са
доказани както застрахователното правоотношение на застрахования, виновен за
произшествието водач с ответника, причиненото от застрахования ПТП и получените,
вследствие на същото и стоящи в причинна връзка травми от ищцата. Търпените вреди са в
пряка причинно-следствена връзка с осъщественото от застрахованото по см. на чл.477, ал.2
от КЗ лице виновно противоправно деяние, за които вреди има право на обезщетение.
Съгласно чл.52 от ЗЗД обезщетението за неимуществени вреди се определя от съда
по справедливост. Понятието "справедливост" по смисъла на чл.52 от ЗЗД не е абстрактно
понятие, а е свързано с преценката на редица конкретни обективно съществуващи
обстоятелства, които трябва да се имат предвид при определяне на размера на
обезщетението-ППВС №4/23.12.1968г. При определяне на справедливото обезщетение за
неимуществени вреди, следва да се вземат предвид във всеки конкретен случай
установените по делото конкретни обстоятелства, свързани с характера и тежестта на
увреждането, интензитета и продължителността на претърпените физически и емоционални
болки и страдания, а така също от обичайните размери на обезщетенията, платими в
подобни случаи и от икономическото състояние в страната към момента на увреждането,
4
което се влияе от минималната работна заплата, инфлационните процеси, нарастването на
цените и др.
При определяне размера на обезщетението, съдът взема предвид от една страна, че
получената от ищцата травма от процесното ПТП не е била тежка, няма счупване и същата
се е състояла в разкъсно-контузни рани в средно-долна трета на ляв подколенник с
размачкване и отлепване на кожа. Взема предвид и че тази травма се е усложнила с получен
в месечен срок след това абсцес, довел до пролежаване в болница, извършване на операция
на крака и лечение, което макар и придружено с големи болки и с неудобства от
зависимостта от близки и от обездвижнването, е приключило в сравнително кратък срок
след това. Останали са само загрозяващи белези по крака. От друга страна, съдът
съобразява, че при самата контузия, макар и лека, от усукването на тялото и последващото
залежаване, се е проявила и започнала рязко да прогресира съществуваща коксартроза на
лявата тазобедрена става, която към момента е много лошо състояние, с почти изгубена
функция, деформирана ставна глава и при почти пълна липса на ставен хрущял и се налага
нейната смяна (така вещото лице по СМЕ). Жената се придвижва само с патерици, не може
да работи. Съдът съобразява, че макар да е съществувало това заболяване и да не е
причинено от инцидента, неговото проявление и бързо развитие е следствие на процесната
травма (вещото лице по СМЕ) и от това ищцата - жена в активна възраст (на 54 години),
работеща към инцидента, търпи негативни последици от болките, невъзможността да се
придвижва, от зависимостта от други хора, от невъзможноста да работи и да се чувства
пълноценна в този по-ранен етап от живота си (в сравнение с евентуалното възможно
развитие на болестта в бъдеще). В този смисъл съдът отчита влошеното и без близка
перспектива качество на живот на ищцата и състоянието й в психологически план -
разстройството в адаптацията – генерализирана тревожност и коренно промененият й в
негативен аспект начин живот. Поради това и с оглед обществено-икономическите условия
в страната и лимита на застрахователно обезщетение към датата на ПТП и съдебната
практика в подобни случаи, съдът намира, че обезщетение в размер на 25 000 лв.
представлява справедлив еквивалент на претърпените от пострадалата неимуществени
вреди. В този смисъл, искът за неимуществени вреди е основателен до размер на сумата от
25 000 лв. и до този размер той следва да бъде уважен, а за горницата до 50 000 лв. –
отхвърлен.
Обжалваното решение, като постановяващо отчасти различен резултат, следва да
бъде частично отменено и искът - отхвърлен за горницата над 25 000 лв. до 50 000 лв. и
потвърдено за осъждането в частта от 8 000 лв. до 25 000лв.
С оглед изхода от спора и на 78, ал.1, ал.3, ал.8 ГПК се налага редуциране на
разноските за първата инстанция, като ответникът дължи за първоинстанционното
производство по Бюджета на съдебната власт и съразмерно с резултата: държавна такса от
724 лв., за вещи лица – 394 лв. и 5 лв. за ДТ, а в полза на процесуалния представител на
ищцата - за адвокатско възнаграждение по чл. 38 ЗАдв – 949,83 лв. Ищцата дължи на
5
ответника за първоинстанционното производство разноски в общ размер от 128 лв. или
следва да бъде осъдена да доплати сумата от 68,09 лв., както дължи и за производството
пред настоящата инстанция разноски за държавна такса в размер на сумата от 513,19 лв.
Ответникът следва да заплати на адв. Н.В. сумата от 716 лв., представляваща съразмерна с
резултата от настоящото производство част от адвокатско възнаграграждение при условията
на чл. 38, ал. 1, т. 2 ЗАдв в минимален според Наредба 1/2004 г. размер.
По изложените съображения, Апелативен съд гр.Варна,
РЕШИ:
ОТМЕНЯ решение № 260024/05.02.2021 г., поправено с решение №
260053/05.03.2021 г., постановено по т.д.№ 158/2020 г. по описа на Варненския окръжен
съд, В ЧАСТИТЕ с които Застрахователна компания „Лев Инс“ АД е осъдена да заплати: -
на СТ. Т. Н. обезщетение за претърпени неимуществени вреди - болки, страдания и телесни
увреждания, в резултат на ПТП настъпило на 30.06.2019 г., около 14:30 - 15:00 ч., в к.к. „Зл.
Пясъци“, до х-л „Болеро“, по вина на водача Д.М.Я., ЕГН **********, при управление на
автобус „Сетра“, ДК № В 7006 НХ, за ГОРНИЦАТА НАД сумата от 25 000 лв. до 50 000 лв.,
ведно със законната лихва, считано от 16.01.2020 г. до окончателното изплащане; - в полза
на Бюджета на съдебната власт дължима държавна такса за горницата над сумата от 724 лв.
до 2011,22 лв., както и за възнаграждения за вещи лица за горницата над 394 лв. до 900 лв.; -
на адв. Н.А. В., със служебен адрес гр. Варна, ул. „П. Волов“, № 44, възнаграждение за
процесуално представителство, при условията на чл. 38, ал. 1, т. 2 ЗАдв за горницата над
сумата от 949,83 лв. до 1887,58 лв., като вместо това ПОСТАНОВИ:
ОТХВЪРЛЯ, предявения от СТ. Т. Н. срещу Застрахователна компания „Лев Инс“
АД иск за заплащане на обезщетение за претърпени неимуществени вреди - болки,
страдания и телесни увреждания, в резултат на ПТП настъпило на 30.06.2019 г., около 14:30
- 15:00 ч., в к.к. „Зл. Пясъци“, до х-л „Болеро“, по вина на водача Д.М.Я., ЕГН **********,
при управление на автобус „Сетра“, ДК № В 7006 НХ, за ГОРНИЦАТА НАД сумата от
25 000 лв. до 50 000 лв., ведно със законната лихва върху разликата, считано от 16.01.2020 г.
до окончателното изплащане.
ПОТВЪРЖДАВА решение № 260024/05.02.2021 г., поправено с решение №
260053/05.03.2021 г., постановено по т.д.№ 158/2020 г. по описа на Варненския окръжен съд
В ЧАСТТА, с която Застрахователна компания „Лев Инс“ АД е осъдена да заплати: - на СТ.
Т. Н. обезщетение за претърпени неимуществени вреди - болки, страдания и телесни
увреждания, в резултат на ПТП настъпило на 30.06.2019 г., около 14:30 - 15:00 ч., в к.к. „Зл.
Пясъци“, до х-л „Болеро“, по вина на водача Д.М.Я., ЕГН **********, при управление на
автобус „Сетра“, ДК № В 7006 НХ за горницата над 8 000 лв. до 25 000 лв. ведно със
законната лихва, считано от 16.01.2020 г. до окончателното изплащане; - по сметка на
ВАРНЕНСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, в полза на Бюджета на съдебната власт, сумата от 724 лв.
6
дължима държавна такса, сумата от 5 лв. за служебното издаване на изпълнителен лист и
сумата от 394 лв. за възнаграждения за вещи лица; - на адв. Н.А. В., със служебен адрес гр.
Варна, ул. „П. Волов“, № 44, възнаграждение за процесуално представителство, при
условията на чл. 38, ал. 1, т. 2 ЗАдв в размер на сумата от 949,83 лв.
ПОТВЪРЖДАВА решение № 260024/05.02.2021 г., поправено с решение №
260053/05.03.2021 г., постановено по т.д.№ 158/2020 г. по описа на Варненския окръжен съд
В ЧАСТТА, с която СТ. Т. Н., ЕГН **********, с местожителство в гр. Белослав, кв.
„Младост“, бл. 21, вх. Г, ет. 3, ап. 8 е осъдена да заплати на „ЗАСТРАХОВАТЕЛНА
КОМПАНИЯ ЛЕВ ИНС” АД, сумата 59,91 лв. разноски по делото, на осн. чл. 78, ал. 3 ГПК.
ОСЪЖДА „ЗАСТРАХОВАТЕЛНА КОМПАНИЯ ЛЕВ ИНС” АД, ЕИК *********,
със седалище и адрес на управление гр. София, бул. „Симеоновско шосе”, № 67А ДА
ЗАПЛАТИ на адв. Н.А. В., със служебен адрес гр. Варна, ул. „П. Волов“, № 44, сумата от
716 лв. - възнаграждение за процесуално представителство за въззивното производство на
осн. чл. 38, ал. 1, т. 2 ЗАдв.
ОСЪЖДА СТ. Т. Н., ЕГН **********, с местожителство в гр. Белослав, кв.
„Младост“, бл. 21, вх. Г, ет. 3, ап. 8 ДА ЗАПЛАТИ на „ЗАСТРАХОВАТЕЛНА КОМПАНИЯ
ЛЕВ ИНС” АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. София, бул.
„Симеоновско шосе”, № 67А, допълнително сумата от 68,09 лв. разноски по делото, сторени
пред първата инстанция, както и сумата от 513,19 лв. - съразмерна част от сторените
разноски за държавна такса в производството пред въззивната инстанция.
Решението може да бъде обжалвано пред ВКС на РБ в едномесечен срок от
връчването му на страните и при условията на чл. 280 от ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
7