Р Е
Ш Е Н
И Е
№ __260060___
гр. Кубрат, 14.06.2021 г.
В И М Е Т О Н А
Н А Р О Д А
Кубратският районен съд, в публично
заседание на деветнадесети май, две хиляди двадесет и първа година, в състав:
Районен съдия: Диана Петрова – Енева
при секретаря П. Петрова и в присъствието на
прокурора . . . . като разгледа докладваното от председателя гр.дело № 500 по
описа за 2020 г., за да се произнесе взе предвид следното:
Обективно съединени искове с правно основание в разпоредбата на чл. 124,
ал.1, предл.второ ГПК, във вр.
с чл.240 и чл. 86 ЗЗД, предявени по реда на чл.422 ГПК. На основание чл.78,
ал.1 ГПК се претендират разноски по заповедното и настоящото дело.
Ищецът - „ЕОС Матрикс”
– ЕООД – гр. София, район Витоша, ж.к.
„Малинова долина”, ул. „Рачо Петков - Казанджията” № 4-6, ЕИК *********,
представлявано от управителя Р.И.М.Т., чрез адв. М. Н., като частен
правоприемник на същите по договор за цесия, сключен с „Юробанк
България“(предишно наименование „Юробанк и еф джи България“ – АД), ЕИК
*********, – АД – гр. София, район Средец, бул. „Цар Освободител” № 14, като
твърди, че в изпълнение на Договор за потребителски кредит № ФЛ(на латиница) **/
29.06.2009 г. по описа на банката праводател, сключен
между „Юробанк България“(предишно наименование „Юробанк и еф джи
България“ – АД), ЕИК *********, – АД – гр. София, район Средец, бул. „Цар
Освободител” № 14, частен правоприемник на правата по който е ищцовото
дружество, от една страна като кредитор,
и Е.М.Ю., ЕГН ********** и М.Р.Ю., ЕГН **********, и дв.
с рег. пост. адрес ***, от друга страна като кредитополучатели, Банката им е
предоставила кредит в размер на 22 890.00 лева, преведени по разплащателната
сметка на ответницата; договорили краен срок за погасяване – 29.06.2021 г.;
кредитополучателите са се солидарно задължили да погасяват кредита, чрез равни
месечни вноски по сметка на банката, посочени като брой и размер в приложен
погасителен план; поради допусната забава в плащанията на уговорените месечни
вноски, банката кредитор е предявила на длъжниците
целия дълг за плащане; депозирала на 29.06.2010 г. заявление по чл.417 от ГПК
за снабдяване със заповед за изпълнение и изпълнителен лист срещу длъжниците, за което е образувано ЧГД № 331/ 2010 г. по
описа на РС – Кубрат; заповедното производство е приключило с издаване на
Заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 417 ГПК № 226/ 01.07.2010 г.
и изпълнителен лист в полза на кредитора – „Юробанк и
еф джи България“ – АД), ЕИК
*********, – АД – гр. София, за претендираните суми, а именно:
22 818.26
лева – просрочена главница по договор за потребителски кредит № ФЛ(на латиница)
**/ 29.06.2009 г., ведно с законната лихва върху сумата, считано от 29.06.2010
г. до окончателното изплащане на вземането; сумата 2 389.42 лева –
договорна лихва за периода 29.07.2009 г.до 25.06.2010 г.; сумата 163.72 лева –
наказателна лихва за периода 29.08.2009 г.до 25.06.2010 г., както и деловодни
разноски; въз основа на издадените заповед за изпълнение и изпълнителен лист е
образувано срещу ответниците Изпълнително дело № 2016 по описа на ЧСИ Миладин
Миладинов, рег. № 786 и район на действие съдебен окръг София, за 2010 г.,
производството по което е било прекратено; на 18.01.2016 г. с Договор за
продажба и прехвърляне на вземания(цесия) и приложението към него, сключен
между банката и ищцовото дружество задължението на солидарните длъжници – Е.М.Ю., ЕГН ********** и М.Р.Ю., ЕГН **********,
и дв. с рег. пост. адрес ***, е придобито от „ЕОС Матрикс” – ЕООД –
гр. София, ЕИК *********, за което в изпълнение на императивните изисквания на
чл. 99 ЗЗД, Е.М.Ю. е уведомена, чрез връчено й лично на 20.01.2017 г. писмено
съобщение за цесията; ищцовото дружество, като частен правоприемник е
образувало срещу длъжниците въз основа на предадения
им изпълнителен лист следващо изп. дело № 72/ 2020 г.
на ЧСИ Деян Драганов, рег. № 762 и район на действие съдебния район на ОС –
Разград; длъжниците са уведомени, чрез връчване на
покана за доброволно изпълнение, към която са били приложени издадената срещу
тях заповед за изпълнение и съобщение за извършената цесия, за предприетото
срещу тях принудително изпълнение на 14.08.2020 г. – лично отв.
Е.Ю., и на 01.09.2020 г. на М.Ю., чрез адв. С. В.; ответниците са подали
възражения вх. № 260058/ 25.08.2020 г. отв. Е.Ю., и № 260140/ 09.09.2020
г. отв. М.Ю.,
чрез адв. С. В., поради което с
разпореждане № 260085/ 09.09.2020 г., връчено на
заявителя на 24.09.2020 г., на ищцовото дружество е указано, че може да предяви
иск за установяване на вземанията по издадената заповед за изпълнение в
1-месечен срок, подава настоящата на 20.10.2020 г. пред РС – Кубрат срещу
двамата ответници, в качеството им на солидарно задължени за предявените за
плащане вземания, моли съда да приеме за установено по отношение на възразилите
на издадената срещу тях Заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 417 ГПК № 226/ 01.07.2010 г. по ч.гр.дело №
331/ 2010 г. по описа на РС – Кубрат, че те дължат на ищцовото дружество, в
качеството на частен правоприемник на вземанията, претендираните с нея суми, както те са
посочени, и ги осъди да заплатят направените в заповедното и в настоящото
производство разноски.
Ответниците Е.М.Ю., ЕГН ********** и М.Р.Ю.,
ЕГН **********, и дв. с рег. пост. адрес ***, наст. адрес в **, и адреси по писмен отговор в ** редовно уведомени чрез пълномощника си адв. С.
В. В., АК – Русе, съд.адрес за призоваване и връчване на съобщения в **, на
29.01.2021 г., изпращат писмени отговори, чрез посочения пълномощник, постъпили
в съда с вх. № 260672/ 02.03.2021 г., изпратени по пощата на 01.03.2021 г., към
който са приложени подписани от ответниците в полза на пълномощника пълномощни,
с които като не оспорват предявената предсрочна изискуемост на задълженията си
по договора, както и техния размер, заявяват възражения за погасяване на
вземанията – главница, лихви и разноски по давност, изтекла считано от 01.07.2010 г. – датата на постановяване на
Заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 417 ГПК № 226/ 01.07.2010 г.
по ч.гр. дело № 331/ 2010 г. на РС – Кубрат, която не е връчена на ответниците
в процеса на водене на изп.дело № 2016 по описа на
ЧСИ Миладин Миладинов за 2010 година, поради което и преди образуването на изп. дело № 72/ 2020 г. на ЧСИ Деян Драганов са изтекли
сроковете на погасителната давност по отношение на всяко от претендираните за
установяване вземания. Поради това молят за отхвърляне на исковите претенции и
присъждане на разноски по делото – адвокатско възнаграждение в полза на
пълномощника им, при условията на чл. 38, ал. 2 ЗАдв.,
претендирано в размер на 1 214.00 лева за всеки един от солидарно
задължените ответници.
Съдът, като прецени събраните по
делото доказателства, обсъдени по реда на чл.235 ГПК във връзка с доводите и
становищата на страните, намира за установено от фактическа страна следното: От
приложените към исковата молба и приложеното ч.гр.дело № 331/ 2010 г.по описа
на РС – Кубрат, приети като
доказателство по делото в заверени фото-копия, Договор за потребителски кредит
№ ФЛ(на латиница) **/ 29.06.2009 г. по описа на банката праводател,
се установява, че той е сключен между „Юробанк
България“(предишно наименование „Юробанк и еф джи България“ – АД), ЕИК
*********, – АД – гр. София, район Средец, бул. „Цар Освободител” № 14, частен
правоприемник на правата по който е ищцовото дружество, от една страна като кредитор, и Е.М.Ю., ЕГН **********
и М.Р.Ю., ЕГН **********, и дв. с рег. пост. адрес ***,
от друга страна като кредитополучатели, на 29.06.2009 г. в гр. Русе; с него
Банката им е предоставила кредит в размер на 22 890.00 лева; в изпълнение на
същия са преведени по разплащателната сметка на ответницата 22 890.00 лева;
страните са договорили краен срок за погасяване – 29.06.2021 г., като кредитополучателите
са се солидарно задължили да погасяват кредита, чрез равни месечни вноски – за
първата година при фиксирана годишна лихва в размер на 12 %, те са в размер на 300.64 лева, до 29.06.2010
г., вкл., а за следващите – до 29.06.2019 г., при договорената годишна лихва –
в размер на сбора на базовия лихвен процент на банката за потребителски кредити
за съответния период на начисляване на лихвата 12.750 % + договорна надбавка в
размерна 4.250 пункта, в размер на 369.01 лева месечно, платими в брой на каса
или по сметка на банката, посочени като брой и падеж в приложен погасителен
план: 29.07.2010 – 29.06.2021 г., вкл..
Договорът, не оспорен от ответниците, носи подписите
на двете страни, съставлява частен диспозитивен
документ, подписан от страните, и е годно доказателствено средство, относно
съдържащите се в него изявления на посочените договаряли лица. Съгласно
разпоредбите на чл.143 и чл.144 ГПК този документ, неоспорен от ответниците,
има обвързваща съда доказателствена сила, поради което и въз основа на него са
установени фактите по делото, както те се твърдят от ищеца.
Не се твърди и не се установява
кредитополучателите – Е. и М.Ю., да са извършили плащане – изцяло или частично,
на която и да е от договорените с погасителен план месечни вноски, вкл. и на
първа – с падеж на 29.07.2009 г.
Поради допусната забава в плащанията
на уговорените месечни вноски, в изпълнение на клаузата на чл. 15 от договора –
При непогасяване изцяло или отчасти на която и да е вноска от главницата или
лихвата по кредита, вземането на банката за възстановяване на целия кредит
става предсрочно изцяло изискуемо; изискуемостта настъпва, без да е необходимо
каквото и да е волеизявление на страните(в случая банката); банката
може да се снабди с изпълнителен лист по извлечение от сметка и да пристъпи към
принудително събиране на вземането си, като насочи изпълнението върху цялото
имущество на кредитополучателя по установения в закона ред, „Юробанк и еф джи
България“ – АД, като кредитор, е
предявила на длъжниците целия дълг за плащане, с
депозирането на 29.06.2010 г. заявление
по чл.417 от ГПК за снабдяване със заповед за незабавно изпълнение и
изпълнителен лист срещу длъжниците, за което е
образувано ЧГД № 331/ 2010 г. по описа на РС – Кубрат, представяйки извлечение
от счетоводните си книги, установяващо вземанията на банката по цитирания
договор – главница и лихви, в конкретно посочени размери за конкретните
периоди, отнесени към датата на издаване на извлечението.
По делото, между страните не се
спори, че всички вземания на банката кредитор – за главница и лихви, срещу длъжниците – кредитополучатели, произтичащи от процесния
договор са предсрочно изискуеми към датата на подаване на заявление за издаване
на заповед за незабавно изпълнение по чл. 417 ГПК и изпълнителен лист - 29.06.2010
г., като ответниците не заявяват възражения, относно нужда от предявяването или
уведомяването им за това.
В образуваното срещу тях заповедно
производство е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 417 ГПК № 226/ 01.07.2010 г. и Изпълнителен лист от 02.07.2010 г. в полза на
кредитора – „Юробанк и еф джи България“ – АД), ЕИК *********, – АД – гр. София, за
претендираните суми, както следва:
22 818.26
лева – просрочена главница по договор за потребителски кредит № ФЛ(на латиница)
**/ 29.06.2009 г., ведно с законната лихва върху сумата, считано от 29.06.2010
г. до окончателното изплащане на вземането;
2 389.42
лева – договорна лихва за периода 29.07.2009 г.до 25.06.2010 г.;
163.72 лева
– наказателна лихва за периода 29.08.2009 г.до 25.06.2010 г., както и деловодни
разноски в размер на 1 211.14 лева.
Видно от представеното от ЧСИ Миладин
Миладинов, рег. № 786 и район на действие съдебен окръг София, заверено за
вярност фото – копие на Изпълнително дело № 2016 по описа на цитирания за 2010
г. – л. 234- л.366, том втори от делото, същото е образувано по молба на „Юробанк и еф джи
България“ – АД, ЕИК *********, – АД – гр. София
въз основа на издадените заповед за изпълнение и изпълнителен лист срещу
ответниците на 14.09.2010 г.; в молбата от взискателя
са посочени способи за принудително изпълнение – запор върху трудови
възнаграждения на длъжниците, ако не постъпи
доброволно такова, както и са възложени на ЧСИ правата по чл. 18, алинеи 1, 2,
3 и 4 ЗЧСИ, в т.ч. да определи и други начини на принудително изпълнение в хода
на изпълнителното производство с цел събиране вземането на взискателя.
Изпратените на ответниците, в
качеството им на длъжници, Покани за доброволно
изпълнение изх. №№ 17260 – за отв. М. Ю., 17255 – за отв. Е.Ю., и дв. от 15.09.2010 г.
са останали невръчени, както е останало невръчено и изпратеното на същата дата
с изх. № 17266/ 15.09.2010 г. до „Б.“ – ЕООД – гр. Кубрат – регистриран
работодател на отв. Е.Ю., Запорно
съобщение за налагане запор на трудовото й възнаграждение, видно от върналите
се и приложени по делото известия за доставяне – длъжниците
не са намерени на адреса, изпратените им пратки не са предадени, тъй като те не
са явили да ги получат, въпреки оставените им съобщения.
Невръчени са останали и изпратените по
инициатива на ЧСИ Запорни съобщения от 13.06.2011 г.
– л. 287, от 27.06.2011 г.– л.294, както и инициираното от пълномощник на взискателя запорно съобщение от
29.09.2014 г. – л. 308,, вс. том втори от делото, вс.
с адресат „Б.“ – ЕООД – гр. Кубрат –
регистриран работодател на отв. Е.Ю., с едноличен
собственик на капитала - отв. М. Ю..
С
Разпореждане от 04.04.2016 г. на ЧСИ, на
посочено в същото основание чл. 429, ал. 1 ГПК, е конституирано ищцовото
дружество – „ЕОС Макрикс“ – ЕООД, като взискател по изп. дело № 2016 по
описа на цитирания за 2010 г. – л. 325, том втори от делото, за сумата
29 078.80 лв., с включена законна лихва, изчислена към 08.02.2016 г.
Също невръчени са останали изпратените
на удостоверените актуално регистрирани наст. адреси
в гр. Русе, по инициатива на ЧСИ, до длъжниците на
22.11.2016 г. – л. 328 - 329, съобщения за ново конституирания взискател, както и последващи
съобщения за задълженията им по изп. дело от
12.07.2017 г., изпратени за връчване на длъжниците,
чрез майките им в с. Задруга и в гр. Кубрат.
В производството по цитираното изп. дело изпълнителният лист, изд. на основание чл. 418 ГПК, за вземането, както и издадената на основание чл. 417 ГПК заповед за
изпълнение, не са предявени/връчени на длъжниците
нито лично, нито по реда на чл. 47, ал. 1 ГПК – чрез залепване на уведомление,
въпреки наличието на регистрирани пост. и настоящ адрес ***; по отношения на
удостоверените в производството техни вземания от 3-ти лица, вкл. по посочени
банкови сметки, както и по отношение на техни собствени движими вещи – лек
автомобил „Ситроен Ксара“ с рег. № РР9044 АП, не са
предприемани валидни изпълнителни действия за принудително изпълнение – запор,
опис, оценка и пр., чрез назначен им по реда на чл. 47, ал. 6 ГПК особен
представител.
С молба взискателят
– ищцовото дружество, от 20.03.2019 г. – л. 361, том втори от делото, е поискал
прекратяване на изп. дело № 2016 по описа на
цитирания ЧСИ за 2010 г., на основание чл. 433, ал. 1, т. 2 – „по молба на взискателя“, на основание чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК – „взискателя не поиска извършването на изпълнителни действия
в продължение на две години“, в отговор на която с разпореждане от същата дата
ЧСИ е прекратил изп. производство на основание чл.
433, ал. 1, т. …(2 или 8) - не се чете
поради поправяне на последната цифра, и е разпоредил връщане на ИЛ на взискателя. С
молба от 21.04.2017 г. дружеството е поискало връщане на изпълнителния лист.
Въз основа на същия изпълнителен лист
на 10.02.2020 г., по инициатива на ищцовото дружество - „ЕОС Матрикс” – ЕООД –
гр. София, ЕИК *********, придобило процесните вземания в изпълнение на сключения
между него и кредитора „Юробанк и еф джи
България“ – АД, ЕИК *********, – АД – гр. София, на 18.01.2016 г. Договор за
продажба и прехвърляне на вземания(цесия) и приложението към него, за което
ответниците - солидарните длъжници – Е.М.Ю., ЕГН ********** и М.Р.Ю., ЕГН **********,
и дв. с рег. пост. адрес ***, са уведомени в
изпълнение на императивните изисквания на чл. 99 ЗЗД, за принудителното събиране на вземанията,
респ. за връчване на издадената от съда ЗИ, е образувано ново изпълнително дело
- № 20207620400072 по описа на ЧСИ Деян
Драганов, рег. № 762, с район на действие съдебния район на ОС – Разград, в
производството по което вземането не е събрано, въпреки изпратените на длъжниците покани за доброволно изпълнение от 14.07.2020
г., с залепени на рег.пост. адрес уведомления по реда на чл. 47, ал. 1 ГПК на
24.08.2020 г., и призовки за принудително изпълнение от 31.07.2020 г., за които
няма доказателства за връчването им на длъжниците.
Несъмнено факта на образуване на
следващото изп. дело № 20207620400072 по описа на ЧСИ Деян Драганов, рег. № 762, и
предприетите по него изпълнителни действия, както и издадената срещу тях ЗИ,
стават известни на ответниците, на 14.08.2020 г. – лично отв.
Е.Ю., и на 01.09.2020 г. на отв. М.Ю., чрез адв. С. В.;
ответниците са подали възражения срещу издадената ЗИ по образец пред заповедния
РС – Кубрат, постъпили с вх. № 260058/ 25.08.2020 г. от отв. Е.Ю., и с № 260140/ 09.09.2020
г. от отв. М.Ю.,
чрез адв. С. В., поради което с
разпореждане № 260085/ 09.09.2020 г., връчено на
заявителя на 24.09.2020 г., на ищцовото дружество е указано, че може да предяви
иск за установяване на вземанията по издадената заповед за изпълнение в
1-месечен срок, което е реализирано в настоящия процес.
Въз основа на така изложеното от
фактическа страна, от правна съдът приема за установено следното: Безспорно установено по делото е, че страните
по същото са установили помежду си облигационно правоотношение, произтичащо от
сключения между тях на 29.06.2009 г. договор за заем. По силата на същия
ищцовото дружество е предоставило на съпрузите Е. и М.Ю. – ответници по делото,
сумата по заема – 22 890.00 лева, преведени по разплащателна сметка на първата
от тях в същата банка, която те, като кредитополучатели, са се задължили да
върнат, ведно с договорената възнаградителна лихва, както
и наказателна лихва, в случай на просрочия или
забава, в сроковете и размерите на задължителни периодични вноски – ежемесечно,
до 29- число на месеца, до договорения краен срок за погасяване – 29.06.2021 г..
Не се твърди и не се установява който е да е от
двамата солидарно задължени ответници да е направил и една от дължимите общо
144 погасителни вноски в договорения размер по погасителен план за главница и
лихви, първа и втора от които с договорен падеж 29.07. – 29.08.2009 г., поради
което и в изпълнение на клаузата на чл. 15 от договора – При непогасяване
изцяло или отчасти на която и да е вноска от главницата или лихвата по кредита,
вземането на банката за възстановяване на целия кредит става предсрочно изцяло
изискуемо; изискуемостта настъпва, без да е необходимо каквото и да е
волеизявление на страните(в случая банката), ответниците са останали задължени
за главница изцяло, претендирана от банката кредитор
в размер на 22 818.26 лева – като просрочена главница по договор за
потребителски кредит № ФЛ(на латиница) **/ 29.06.2009 г.; за възнаградителна лихва - 2 389.42 лева, начислена за
периода 29.07.2009 г.до 25.06.2010 г.(дата на издаване на счетоводно
извлечение, приложено към заявление за издаване на ЗИ); и 163.72 лева –
наказателна лихва за периода 29.08.2009 г.до 25.06.2010 г., съответно и
съгласно заявление за изпълнение, образувано в ч.гр.дело № 331/ 2010 г. по
описа на РС – Кубрат.
По делото не се спори, че кредитополучателите са преустановила
всякакви плащания по договора за кредит, непосредствено след получаването на
дадената им в заем сума на 29.06.2009 г., поради което следва да се приеме, че ответниците не
са изпълнили задълженията си по чл. 240 ЗЗД, поети с договора и в съответствие
с погасителния план, неразделна част от него, за всяка една месечна вноска,
дължима до 29-то число на месеца, за периода 29.07.2009 г. до 29.05.2021 година,
включваща част от главница и договорна лихва.
В тази насока е и извършеното доказване на иска.
По делото не се спори, че ответниците – съпрузи, са
солидарно задължени по отношение на ищцовото дружество – „банката“, а и в същия
смисъл са поетите задължения и начина, по който те са формулирани от страните.
В случая - посочените задължения са уговорени в тежест на „кредитополучателите“
. Лицата, които съгласно сключения договор „за краткост са наричани кредитополучатели“,
видно от началните редове на договора, са общо двамата съпрузи, както те са
посочени и като длъжници в заповедното производство;
във всяка една от точките на сключения договор, в която са описани поетите
задължения - е използван терминът „кредитополучатели“, т.е. имат се предвид
едновременно и двамата съпрузи. Никъде
не се съдържа уговорка, съгласно която някое от задълженията да е
персонифицирано, да е конкретизирано до определено лице от кредитополучателите,
така че другия от тях да е изключен в поемането му. В тази хипотеза -
съгласно чл. 240 ЗЗД, отговорността на задължилите се лица е солидарна.
Касае се до определен в закона случай на солидарна отговорност по смисъла
на чл. 121, ал. 1 от ЗЗД, във вр.
с чл. 36, ал. 2 СК, съответно на който е и постигната между страните
договореност, т.е. кредитополучателите са поели общо - всяко едно от описаните
в договора задължения, всеки един от тях дължи едни и същи престации,
и „банката“ може да иска изпълнението от всеки един заедно или поотделно.
Съответно - при неизпълнение на някое от поетите задължения, по тяхна вина -
всеки един отговаря заедно или поотделно. Поради което и с оглед конкретно
предявеното от ищцовото дружество искане - в случая ответниците, посочени и
договаряли като кредитополучатели, следва да отговарят солидарно за дължимото изпълнение
на задължението за връщане на дадената им в заем сума, както и за плащане на възнаградителна лихва и обезщетение за неизпълнение на
основание чл. 79, ал. 1, във вр. с чл. 240 от ЗЗД(разяснения в този смисъл и в Решение № 146 от
6.06.2011 г. на ВКС по гр. д. № 1127/2010 г.).
Макар и да се твърди с заявление за издаване заповед
за изпълнение и с исковата молба предсрочна изискуемост, настъпила на
30.07.2009 г., не се установява по делото тя да е била надлежно обявена на длъжниците, преди подаването на заявление за издаване на
заповед за изпълнение.
Предвид изложеното, при изрично заявено от
ответниците, чрез пълномощника им, признание относно размера на предявените за
плащане вземания, както и настъпилата по отношение на тях предсрочна
изискуемост, съдът приема за установено по несъмнен начин, че макар и към
датата на издаване на Заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 417 ГПК № 226/ 01.07.2010 г. и Изпълнителен
лист от 02.07.2010 г. в полза на кредитора – „Юробанк
и еф джи България“ – АД),
ЕИК *********, – АД – гр. София, да не са били изискуеми вземанията на банката
срещу посочените длъжници – ответници по делото,
единствено поради липсата на връчване на изрично уведомление, за претендираните
суми:
22 818.26
лева – просрочена главница по договор за потребителски кредит № ФЛ(на латиница)
**/ 29.06.2009 г., ведно с законната лихва върху сумата, считано от 29.06.2010
г. до окончателното изплащане на вземането;
2 389.42
лева – договорна лихва за периода 29.07.2009 г.до 25.06.2010 г.;
163.72 лева
– наказателна лихва за периода 29.08.2009 г.до 25.06.2010 г., то ответниците
несъмнено дължат изпълнение за онази част от дълга, по отношение на която е
настъпил падежа, договорен от страните, т.е. всички вноски с настъпил падеж до
приключване на устните състезания в първоинстанционното производство по чл. 422 ГПК - 29.07.2009 – 29.04.2021 г., като в този смисъл са и разясненията на ТР №
8/02.04.2019 г. на ОСГТК, ВКС. В процесния случай сбора на падежиралите
вноски за главница и възнаградителна лихва е в размер
по – голям от предявените за плащане в заповедното производство, поради което
исковите претенции следва да бъдат уважени в предявените размери.
Заявените от ответниците възражения за давност, съдът
намира за неоснователни. По отношение на
дължимата главница приложение намира общата петгодишна погасителна давност,
уредена в нормата на чл.110 ЗЗД. Съгласно решение № 28 от 05.04.2012г. по
гр.д.№523 от 2011г.,ІІІ г.о., ВКС, задълженията по договор за кредит/заем не са
такива за периодичен платеж. Задължението е неделимо и дори договореното
връщане на кредита/заема на погасителни вноски не превръща договора в такъв за
периодични платежи, а представлява частични плащания по договора, поради което по
отношение на претендираното вземане за главница – връщане на дадена в заем
сума, е приложим общият петгодишен давностен срок по
чл. 110 ЗЗД. По отношение на вземанията за лихви – договорна и наказателна,
приложение намира тригодишната погасителна давност, уредена в нормата на чл.
111, б. „в“, предл. второ ЗЗД. Следователно към датата на подаване на
заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл. 417 от ГПК по
приложеното възстановено ч.гр.д. № 331/2010 г. на РС – Кубрат – 29.06.2010 г., действия подготвящи предприемането на действия
за принудително изпълнение – образуване на изпълнителен процес, което само по
себе си прекъсва давностния срок, съгласно чл.116 б.
„в” от ЗЗД, нито една част от вноските за главница и възнаградителна
лихва - в съответствие с подписания от страните погасителен план - Приложение №
1, неразделна част от договора за кредит, не се явяват погасени по давност, към
момента на издаване на Заповед за
изпълнение на парично задължение по чл. 417 ГПК № 226/ 01.07.2010 г. и Изпълнителен
лист от 02.07.2010 г.
Съгласно чл. 114 ЗЗД, давността започва да тече от
деня, в който вземането стане изискуемо. В случая давността е започнала да тече
на 30.07.2009 г. – по признато от ответниците твърдение на ищеца. На 29.06.2010
г. е подадено заявлението по чл. 417 ГПК. С дадените разяснения по ТР № 4/2013 г. на ОСГТК на
ВКС по въпросите на заповедното производство е изрично прието, че съгласно и в
изпълнение на правилото на чл. 422, ал. 1 ГПК, искът за установяване съществуването на вземането се
смята предявен от момента на подаване заявлението за издаване на заповед за
изпълнение, с което е прогласено изключение от общия принцип, че искът се счита
предявен от момента на постъпване на исковата молба в съда. Съгласно чл. 115, буква "ж" от ЗЗД, давността спира да тече, докато
трае съдебният процес относно вземането, в следствие на което и към настоящия
момент - докато трае съдебния процес за установяване на възразените
вземания, давност не тече.
С оглед изложеното, възражението на ответниците за
изтекла погасителна давност по отношение на предявените за установяване в
процеса вземания, е неоснователно, въпреки, че е извън всякакъв разумен срок
изминалия 10-годишен период от време от подаване на заявлението по чл. 417 ГПК -
29.06.2010 г., до връчване на ответниците
на поканата за доброволно изпълнение - 14.08.2020 г. – лично на отв. Е.Ю., и на 01.09.2020 г. на отв.
М.Ю., чрез адв. С. В., и предявяване на иска по чл. 422 ГПК в срока по чл. 414,
ал. 5 ГПК, за което може да се търси отговорност по друг ред, стига да не
ставаше въпрос за неизпълнение от страна на ответниците на задълженията им по
чл. 19, изречение трето, от сключения договор за кредит – в случай, че променят
адреса си, посочен в началото на договора, да уведомят писмено другата страна,
като посочат новия си адрес. След като са се поставили сами и целенасочено в
невъзможност да бъдат открити от кредиторите си, въпреки упоритото им
издирване, не следва да черпят права от собственото си неправомерно поведение,
разчитайки на погасяване на задълженията им за връщане на дадената им в заем
сума по давност.
Като законна последица от уважаване на иска с правно
основание чл. 422 от ГПК, вр. с чл. 240 от ЗЗД за
главницата в размер на 22 818.26
лева, ответниците дължат и законната
лихва върху същата от датата на предявяване на заявлението за издаване на
заповед за изпълнение по чл. 417 ГПК – 29.06.2010 г., до окончателното й
изплащане, на основание чл. 86 ЗЗД.
По отношение на разноските:
При този резултат единствено ищцовото дружество има
право на деловодни разноски на основание чл.78, ал.1 ГПК, в размер на 1 211.14 лева – в
заповедното производство, и 551.00 лева - за платена държ.такса
в исковото производство.
Искането на ответниците за присъждане в тежест на
ищеца на направените от тях разноски по делото е неоснователно.
Воден от изложеното, съдът
Р Е Ш
И:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНИ по отношение
на Е.М.Ю., ЕГН ********** и М.Р.Ю., ЕГН **********, и дв.
с рег. пост. адрес ***, наст. адрес в **, и адреси по
писмен отговор в ** на основание чл. 124, ал.1, предл.второ
ГПК, във вр. с чл.240 и чл. 86 ЗЗД, предявени по реда
на чл.422 ГПК, вземанията на „ЕОС Матрикс” –
ЕООД – гр. София, район Витоша, ж.к.
„Малинова долина”, ул. „Рачо Петков - Казанджията” № 4-6, ЕИК *********,
представлявано от управителя Р.И.М.Т., чрез адв. М. Н., като частен
правоприемник на същите по Договор за продажба и прехвърляне на вземания(цесия)
от 18.01.2016 г. и приложението към него, сключен с „Юробанк
България“(предишно наименование „Юробанк и еф джи България“ – АД), ЕИК
*********, – АД – гр. София, район Средец, бул. „Цар Освободител” № 14, по издадена в полза на „Юробанк
и еф джи България“ – АД),
ЕИК *********, – АД – гр. София срещу тях Заповед за изпълнение на парично
задължение по чл. 417 ГПК № 226/ 01.07.2010 г., постановена по ч.гр.дело № 331/
2010 г. по описа на РС – Кубрат, с която
е разпоредено на длъжниците
- Е.М.Ю., ЕГН ********** и М.Р.Ю., ЕГН **********,
да заплатят солидарно на кредитора – заявител, неплатени свои задължения в
размер на:1/ 22 818.26(двадесет и две хиляди осемстотин и осемнадесет лева,
двадесет и шест ст.) лева – просрочена главница по договор за потребителски
кредит № ФЛ(на латиница) **/ 29.06.2009 г., ведно с законната лихва върху
сумата, считано от 29.06.2010 г. до окончателното изплащане на вземането; 2/ 2 389.42 (две
хиляди триста осемдесет и девет лева, четиридесет и две ст.) лева – договорна лихва за периода 29.07.2009
г.до 25.06.2010 г.; 3/ 163.72 (сто шестдесет и три лева, седемдесет и две ст.) лева
– наказателна лихва за периода 29.08.2009 г.до 25.06.2010 г., дължими по
Договор за потребителски кредит № ФЛ(на латиница) **/ 29.06.2009 г.
ОСЪЖДА Е.М.Ю., ЕГН ********** и М.Р.Ю.,
ЕГН **********, и дв. с рег. пост. адрес ***, наст. адрес в **, и адреси по писмен отговор в ** да платят
на „ЕОС Матрикс” – ЕООД – гр. София, район Витоша, ж.к. „Малинова
долина”, ул. „Рачо Петков - Казанджията” № 4-6, ЕИК *********, представлявано
от управителя Р.И.М.Т., като частен правоприемник на „Юробанк
България“(предишно наименование „Юробанк и еф джи България“ – АД), ЕИК
*********, – АД – гр. София, район Средец, бул. „Цар Освободител” № 14, на основание чл.78, ал.1 ГПК, деловодни разноски в размер на
1 211.14 (хиляда двеста и единадесет лева, четиринадесет ст.) лева – в
заповедното производство, и 551.00 (петстотин петдесет и един) лева - за
платена държ.такса в исковото производство.
Решението подлежи на въззивно
обжалване пред ОС – Разград в двуседмичен срок от съобщаването му на страните
чрез връчване на препис.
Районен съдия: /П/
-Д.Петрова-Енева