Р Е Ш Е Н И Е
№ 683/13.5.2020г.
град
Варна
В ИМЕТО Н
А НАРОДА
Варненският
районен съд тридесет и седми състав
На
единадесети март
година две хиляди
и двадесета
В
публично заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Пл.
Караниколов
Секретар Петранка Петрова
като
разгледа докладваното от съдията НАХД №
385 по описа на съда за 2020 год., за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.59 и сл. от ЗАНН.
Образувано е по жалба на „М.“ ЕООД, ЕИК
********* представлявано от М.Б.А.против Наказателно постановление № 23-0000737/11.12.2019
год. на Началника на Областен отдел ”АА” в ГД „АИ“ - Варна, с което на „М.“
ЕООД, ЕИК ********* е наложено административно наказание „Имуществена санкция“
в размер на 3 000 /три хиляди/ лв. на основание чл.96 „г”, ал.1, пр.2 от ЗАвП.
С жалбата се твърди, че постановлението
е неправилно, незаконосъобразно и необосновано, че неправилно е било прието, че
следва да се санкционира дружеството, тъй като описаното нарушение касае допустителство, за което отговорен би бил управителя на юридическото
лице. Излагат се доводи и за това, че са били допуснати съществени нарушения на
процесуалните правила по смисъла на чл.34 от ЗАНН, чл.57 ал.1 т.5 от ЗАНН и
др., че неправилно е приложен материалния закон, че не е посочена нарушена
разпоредба от Наредба № 36, че липсват мотиви относно приложението на чл.28 от ЗАНН и др. Поради тези и други съображения се иска отмяна на постановлението.
В съдебно заседание, въззивната
страна, редовно призована, представлява се от надлежно упълномощен процесуален
представител, който поддържа жалбата на посочените в нея основания. По същество
адв. А., ВАК отново пледира за отмяна на постановлението като неправилно и
незаконосъобразно.
Въззиваемата
страна, редовно призована, представлява се от надлежно упълномощен процесуален
представител. По същество се твърди, че в хода на производството не са
допуснати нарушения на процесуалните правила, че извършването на нарушението е
доказано по необходимия начин и се иска постановлението да бъде потвърдено
изцяло като правилно и законосъобразно. В съпроводителното писмо е направено
искане за присъждане на направените по делото разноски.
След
преценка на доводите на жалбоподателя и с оглед събраните по делото
доказателства, съдът прие за установено от фактическа страна следното:
През
м.10.2019 год. служители на ОО „АА“- Варна, един от които св. Й.Й., извършили проверка на „М.“ ЕООД. Дружеството
притежавало лиценз за извършване на международен автомобилен превоз на товари №
2934/12.06.2009 год. От представените документи, а именно заповеди и
тахографски листи, се установило, че на 01.03.2019 год. е бил извършен превоз
на товари от гр. В.Търново до гр.Варна и обратно с товарен автомобил „Мерцедес“
с рег. № ВТ 50-13 КВ, чиито водач бил Л.Д.Л., ЕГН **********. Установило се, че
този водач към момента на извършване на превоза не е притежавал валидно
удостоверение за психологическа годност. Той е имал такова, което е било
валидно до 28.02.2019 год., а към 01.03.2019 год. нямал издадено ново. От направена
справка в системата на „АА“ станало ясно, че на водача е било издадено ново
удостоверение за психологическа годност на 15.03.2019 год. Този случай не бил
изолиран, тъй като водача бил осъществил и други превози. Поради това св. Й.Й. – ст.
инспектор при ОО „АА“- Варна, съставил против дружеството акт за установяване
на нарушение, за това, че на 01.03.2019 год. превозвача е осъществил превоз на
товари с МПС с водач, който не отговаря на изискванията за психологическа
годност по смисъла на наредбата по чл.152, ал.1, т.2 от ЗДП, уредени в чл.7 „а“,
ал.2 от ЗАвП, а именно без да притежава
валидно удостоверение за психологическа годност. Нарушението било квалифицирано
като такова по чл.96 „г”, ал.1, пр.2 от ЗАвП. При предявяването на акта и в
срока по чл.44 ал.1 от ЗАНН не били направени и депозирани писмени възражения.
Въз основа на съставения акт и
писмените доказателства по преписката, наказващият орган издал атакуваното
постановление. С него била възприета изцяло описаната в акта фактическа
обстановка и правната квалификация на нарушението по чл.96 „г”, ал.1, пр.2 от
ЗАвП. За него, на „М.“ ЕООД, на същото
законово основание била наложена „Имуществена санкция” в размер на 3 000 /три
хиляди/ лв.
В хода на съдебното следствие бе
разпитан св. Й.Й. - актосъставител, чиито показания
съдът кредитира като дадени безпристрастно и обективно. От показанията му стана
ясно, че нарушението се състои в това, че превозвача е осъществил обществен
превоз на товари с водач, който не отговаря на съответните изисквания, тъй като
не е притежавал валидно удостоверение за психологическа годност.
Гореописаната фактическа
обстановка се установява от събраните по делото доказателства по
административно-наказателната преписка, приобщените в хода на съдебното
следствие писмени и гласни доказателства,
които преценени в тяхната взаимносвързаност са
логически свързани и последователни, поради което съдът ги кредитира.
Съдът, въз основа на императивно
вмененото му задължение за цялостна проверка на издаденото наказателно
постановление относно законосъобразността му, обосноваността му, и
справедливостта на наложеното административно наказание прави следните правни
изводи:
Жалбата е процесуално допустима,
подадена е в срока на обжалване от надлежна страна и е приета от съда за
разглеждане.
Наказателното постановление № 23-0000737/11.12.2019г. е издадено от
компетентен орган - от Началника на Областен отдел „Автомобилна инспекция” в ГД „АИ“ - Варна към
изпълнителна агенция "Автомобилна администрация", съгласно Заповед №
РД - 08 -249/15.05.2015 год. на Министъра на транспорта, информационните
технологии и в шест месечния преклузивен
срок. Актът също е съставен в сроковете по чл.34 от ЗАНН, доколкото от
приложените по преписката покана за изискване на документи, приемо–предавателен
протокол и констативен протокол, се установява, че нарушението е било
установено на 15.10.2019 год., на която дата е съставен акта. Поради това
възраженията в тази насока са неоснователни.
След предявяване на акта и в срока
по чл.44 ал.1 от ЗАНН не са били депозирани възражения, съдържащи спорни
обстоятелства, нуждаещи се от разглеждане.
Постановлението е съобразено с
нормата на чл. 57 от ЗАНН. Вмененото във вина нарушение е индивидуализирано в
степен, позволяваща да се разбере какво е обвинението и срещу какво да се
организира защитата. Посочена е датата, на която е бил осъществен превоза,
както и нарушената правна норма, като възраженията за това, че не е посочен
конкретен текст от Наредба № 36/15.05.2006 год. са неоснователни. В
постановлението наказващият орган е изложил мотиви защо не приема случаят за
маловажен, поради което и съдът намира възраженията в тази насока за
неоснователни. В хода на производството не са били допуснати съществени
нарушения на процесуалните правила,
довели до нарушаване на правото
на защита на нарушителя, което е било реализирано в цялост с депозирането на
жалба до въззивната инстанция.
Съдът намира, че правилно
административно-наказващият орган е съотнесъл
установените фактически констатации към хипотезата на правната норма. От всички
доказателства по делото по безспорен и категоричен начин се установява, че „М.“
ЕООД, ЕИК ********* има качеството на лицензиран превозвач, който на основание
чл.7 „а“, ал.2 от ЗАвП може да осъществява превоз на товари само с водачи,
които отговарят на изискванията за психологическа годност, определени с
наредбата по чл.152 ал.1 т.2 от ЗДвП. Установено е и че
водачът, който е извършил превоз на товари за дружеството на 01.03.2019 год.,
не е имал удостоверение за
психологическа годност, тъй като издаденото му такова е било с изтекъл срок на
валидност. Видно от приложената по преписката
справка е, че новото удостоверение
е било издадено на 15.03.2019 год., т.е. след осъществяване на превоза
на 01.03.2019 год. Обстоятелството, че именно на 01.03.2019 г. водачът е
управлявал превозно средство, с което е бил осъществен превоз се доказва по
безспорен и категоричен начин от приложените по преписката тахографски лист и
заповед. Поради това съдът намира, че правилно е било прието, че от страна на „М.“
ЕООД е допуснато нарушение на чл.96 „г“, ал.1, пр.2 от ЗАвП. За превозвача е
налице задължение да не допуска водач, който не отговаря на изискванията на
закона или на подзаконовите нормативни актове, като в случая задължението за
притежание на удостоверение за психологическа годност на водача е въведено с
нормата на чл.7 „а“, ал.2 от ЗАвП, респективно с наредбата по чл.152, ал.1, т.2
от ЗДвП. Допуснатото нарушение е било осъществено в седалището на дружеството,
тъй като от там то ръководи своята оперативна дейност по извършване на превози.
В този смисъл там е и мястото на конкретното нарушение - допускане до
извършване на превоз на водач, който не притежава валидно удостоверение за
психологическа годност. В този смисъл са решения по К.А.Н.Д № 2045/2019 год. и
К.А.Н.Д. № 2386/2019 год. на Административен съд - Варна. За превозвача е било налице
задължение да организира работата на водачите по такъв начин, че да не допуска
да се извършва превоз без необходимите и валидни документи, което в случая не е
било изпълнено.
Правилно на „М. “ ЕООД е била
наложена „Имуществена санкция“ в размер на 3 000 /три хиляди/ лв., която е
императивно предвидена в чл.96 „а“, ал.1 от ЗАвП, като следва да се посочи, че
приложената санкционна норма съдържа в себе си и състава на допуснатото
нарушение. И в акта, и в постановлението изрично е посочено, че превозвача е
допуснал превоз на товари от водач, който не отговаря на съответните
изисквания, а разпоредбата на чл.96 „г“ от ЗАвП е създадена именно, за да се
санкционира подобно допустителство.
Съобразно събраните по делото
доказателства съдът намира, че случаят не би могъл да бъде приет за маловажен. Неговата
степен на обществена опасност не се различава от останалите нарушения от този
вид, а и за неговата съставомерност не се изисква настъпване на вреди.
В случая следва да се има предвид,
че водачът е извършвал превози в целия период, в който не е притежавал валидно
удостоверение за психологическа годност. Поради това съдът намира, че не следва
да се прилага разпоредбата на чл.28 от ЗАНН.
С оглед на изложеното до тук съдът
намира, че атакуваното наказателно постановление е правилно, обосновано и
законосъобразно и като такова следва да бъде потвърдено.
С оглед изхода
на делото и съобразно направените искания, на основание чл.63 ал.3 от ЗАНН и
чл.143 ал.1 от АПК, съдът намира, че следва на РД „АА“ - Варна да се присъди
юрисконсултско възнаграждение. При определяне на неговия размер съдът съобрази
разпоредбата на чл.37 ал.1 от ЗПП, в която е предвидено, че заплащането на
правната помощ е съобразно вида и количеството на извършената дейност и се
определя в наредба на Министерския съвет на НБПП.
На
следващо място съдът взе предвид, че за защита по дела по ЗАНН, чл.27 „е“ от
Наредбата за заплащане на правната помощ, предвижда възнаграждение от 80.00 лв.
до 120.00 лв. Поради това и като прецени продължителността на делото и неговата
сложност, съдът прецени, че следва да присъди на РД „АА“- Варна
юрисконсултско възнаграждение в размер
на 100.00 /сто/ лв.
Водим от горното и на основание
чл.63 ал.1 от ЗАНН, съдът
Р Е
Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно
постановление № 23-0000737/ 11.12.2019г. на Началника на Областен отдел ”АА” - Варна,
с което на „М.“ ЕООД, ЕИК ********* е наложено административно наказание
„Имуществена санкция” в размер на 3 000 /три хиляди/ лв. на основание чл.96 „г”,
ал.1, пр.2 от ЗАвП.
ОСЪЖДА „М.“ ЕООД, ЕИК ********* да заплати на Регионална Дирекция
„Автомобилна администрация“ в ГД „АИ“ - Варна, юрисконсултско възнаграждение в
размер на 100 / сто/
лв.
Решението подлежи на касационно
обжалване в 14-дневен срок от получаване на съобщението за изготвянето му пред
Административен съд-Варна по реда на АПК.
След влизане в сила на съдебното решение, административно- наказателната
преписка да се върне на наказващия орган по компетентност.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: