Решение по дело №308/2020 на Административен съд - Шумен

Производството е по чл. 145 и сл. от Административно-процесуалния кодекс вр. с чл. 171, ал. 1 от Закона за отбраната и въоръжените сили на Република България(ЗОВСРБ).

Образувано е по жалба на Н. С. П., [ЕГН], с адрес [населено място], [улица][адрес], чрез адв. Б. М. от Русенска адвокатска колегия, против Заповед № ЗЛС-30/07.07.2020 г. на Командира на военно формирование 54060 [населено място] за прекратяване на договора за военна служба, освобождаване от длъжност и от военна служба и зачисляване в запаса на военнослужещ от военното формирование.

В жалбата се изразява несъгласие с постановената заповед, като са изложени подробни съображения в тази насока.

Жалбоподателят счита заповедта за незаконосъобразна като постановена при допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила и в несъответствие с целта на закона. Отправено е искане за отмяната й. Претендира разноски.

Ответникът - Командир на военно формирование 54060 [населено място] се представлява от командира Е. С., оспорва подадената жалба и моли да бъде отхвърлена като неоснователна.

Въз основа на съвкупната преценка на събраните по делото доказателства, съдът приема за установено следното от фактическа страна:

След образуване на настоящото производство по жалбата на Н. С. П. с протоколно определение от 24.09.2020 г. съдът е спрял производството по делото до приключване с влязъл в сила съдебен акт на производството, образувано по искане за прогласяване нищожността на Експертно решение по годността за военна служба/служба в доброволния резерв № ВС-997/17.06.2020г.

С определение № 162 от 31.01.2024 г. след приключване на преюдициалния по отношение на настоящето дело спор, предмет на адм. дело № 81/2022 г. по описа на Административен съд-Шумен с окончателен съдебен акт, на основание чл. 230, ал. 1 във вр. с чл. 229, ал. 1, т. 4 ГПК във вр. с чл. 144 АПК възобновява производството по адм. дело № 308/2020 г. по описа на Административен съд-Шумен.

Оспорващият сержант Н. С. П. постъпил на военна служба в Българската армия на 15.05.2003г., като първоначално работел на длъжност "командир на втори разчет на ПТУР "Фагот" в смесен противотанков взвод". Считано от 01.07.2019г. започнал работа на длъжност „командир на трети разчет на самоходна минохвъргачка в първи самоходен минохвъргачен взвод на самоходна минохвъргачна батарея във ВФ 54060– [населено място]“, която длъжност заемал до датата на прекратяване на договора му за военна служба.

На 08.04.2019г. оспорващият бил командирован заедно с други военнослужещи в [населено място]. На 12.04.2019г. сутринта, по време на закуска преди работа паднал на земята. По тази причина колегите му извикали линейка, която го откарала в МБАЛ“Д-р Иван Селимски“, [населено място]. Видно от епикриза, издадена от посоченото лечебно заведение, Н. П. бил лекуван в същото в периода 12.04-15.04.2019г. по КП № 62, с окончателна диагноза при изписването– МКБ– G 40.6 Епи гранд мал.

Издадено е Експертно решение №10 от 12.03.2020г. на ТЕЛК за общи заболявания към ВМА- ЦВМК, подписано от: председател - д-р Ф., хирург; д-р Б., невролог и д-р М., интернист. Същото се отнася до Н. С. П., като е описана „Водеща диагноза: Grand mal припадъци (с малки припадъци Pеtit mal или без тях), неуточнени G 40.6“. Със същото ТЕЛК е признала състояние на временна неработоспособност на оспорващия, считано от 27.01.2020 г. до 01.03.2020 г., за което ЛКК следва да издаде болничен лист и не го продължава. Указано е освидетелстваният да се насочи по установения ред в ЦВМК за определяне годността за военна служба.“

С писмо рег.№ ЗН-754/16.06.2020г. командирът на ВФ 54060-[населено място] сезирал П. на ЦВМК при ВМА с искане за определяне годността за военна служба на сержант Н. С. П.. Към писмото приложил Здравно-производствена характеристика на оспорващия с Рег.№ ЗН-752/16.06.2020г., съдържаща информация относно функционалните задължения на оспорващия и ползваните от него отпуски за временна нетрудоспособност за 2017г.-2020г. вкл. С Протокол на СЛКК-КПО-ВМА изх.№ 23/17.06.2020г., изготвен от тричленна комисия, съставена от специалисти– невролози при ВМА-[населено място], оспорващият бил представен на ЦВМК за експертизно решение във връзка с диагноза „МКБ-G 40.6 Епилепсия– гранд мал припадъци/с малки припадъци/пти мал/ или без тях, неуточнени“.

В Протокол за освидетелстване годността за военна служба при промяна на здравословното състояние № ВС 997/17.06.2020г., е описано състоянието на оспорващия, въз основа на което е заключено, че Н. П. е с диагноза „Епилепсия– grand mal припадъци/с малки припадъци/petit mal/ или без тях, неуточнени, като поради общо заболяване е дадено предложение за издаване на експертно решение по годността на военна служба: „Негоден за военна служба по р.G 40.6 от МС/2018, част I, гр.4.“ Видно от Протокол № 95 от проведеното на 17.06.2020г. заседание на ЦВМК при ВМА, на посочената дата ЦВМК е взела решение за обявяване на серж.Н. С. П. от ВФ 54050-[населено място], с диагноза „Епилепсия – Grand Mal припадъци /с малки припадъци/Petit Mal/или без тях/, неуточнени“ за „Негоден за военна служба по Р.G 40.6 от МС/2018г, част I, Гр.4“. С Експертно решение по годността за военна служба/служба в доброволния резерв № ВС-997/17.06.2020 г., подписано от Секретар на ЦВМК д-р С. и Председател на ЦВМК полк. д-р Ф., серж. Н. С. П., с диагноза: Епилепсия. Grand mal припадъци (с малки припадъци /petit mal/ или без тях), неуточнени, с код G 40.6, на основание Медицински стандарти, Приложение № 1 към Наредбата за военномедицинската експертиза, е обявен за „негоден за военна служба по Р. G 40.6 от МС/2018, Част I, Гр.4. Цитираното ЕР било връчено на Н. П. на 17.06.2020г., видно от ръкописно изписаната отметка, направена на гърба на самото решение.

С жалба до ШАС, подадена на 27.07.2020 г. чрез командира на поделение №54060 [населено място], освен оспорването на настоящата заповед е поискано прогласяване нищожността на ЕР. С определение от 24.09.2020 г. производството срещу Заповед № ЗЛС-30/07.07.2020 г. на Командира на военно формирование 54060 [населено място] е отделено, като по жалбата, в частта й, съдържаща искане за прогласяване нищожността на ЕР е образувано АД № 351/2020 г. по описа на ШАС.

С Решение № 110 от 13.07.2021г. по адм.д. № 351/20г., Административен съд Шумен се е произнесъл по спора, като е отхвърлил жалбата. С Решение № 2145 от 08.03.2022г., ВАС е отменил решението на първа инстанция с мотивите, че фактите по делото са останали неизяснени и следва да се назначи тройна съдебно-медицинска експертиза по основния спор, свързан с това дали жалбоподателят страда от заболяване МКБ: G40.6 "Епилепсия– grand mal припадъци /с малки припадъци /petit mal/или без тях/, неуточнени". Образувано е АД № 81/2022 г., приключило с решение №120/31.10.2022 г., с което жалбата на Панчев е отхвърлена. С решение № 667/22.01.2024 г. по АД № 11838/2022 г. по описа на ВАС решението на ШАС е оставено в сила.

При така установената фактическа обстановка съдът намира от правна страна, че оспорването е направено от надлежна страна и в законоустановения преклузивен срок - запознаването със заповедта за прекратяване на договора за военна служба е станало на 13.07.2020 г., а жалбата против нея е подадена на 27.07.2020 г.

Същото е насочено против индивидуален административен акт по смисъла на чл. 21, ал. 1 от АПК, подлежащ на оспорване по силата на чл. 171 от ЗОВСРБ, поради което е допустимо. Разгледано по същество същото обаче е неоснователно, по следните съображения:

Обжалваната заповед е издадена от компетентен орган и съдържа необходимите реквизити, както и изискуемата се писмена форма. Видно от т. 10 от представената Заповед № 0Х-1252/07.12.2017 г. на Министъра на отбраната, издадена във връзка с чл. 146, т. 2 и т. 3 вр. чл. 161, т. 2 и т. 3 от ЗОВСРБ, ответникът по длъжност и по звание е оправомощеният орган, който назначава и освобождава кадровите военнослужещи. В този смисъл издадената заповед не е нищожна.

Фактическото основание за издаване на заповедта е констатирана с Експертно решение по годността за военна служба/служба в доброволния резерв № ВС-997/17.06.2020 г. на П. на ЦВМК към ВМА, [населено място] негодност за такава и това основание съвпада с правното. Непосочването в оспорената заповед на конкретното обстоятелство (заболяване), поради което оспорващият е негоден за такава служба не съставлява нарушение, след като същото се съдържа в Експертното решение, цитирано в нея и съдържащо точната диагноза, която прави лицето негодно за такава служба. Съгласно TP № 16/31.03.75 г. ОСГК на ВК, мотивите за издадения акт могат да бъдат изложени и в съпроводително писмо или друг документ от преписката, ако изхождат от същия орган, който е издал акта, както и в документи, към които актът изрично препраща, поради което съдът приема, че с позоваване на ЕР по годността в оспорената заповед, последната съдържа фактически основания за своето издаване.

На първо място по основното оплакване, че обжалваната заповед е издадена преждевременно, преди влизане в сила на ЕР по годността за военна служба, съдът съобрази действащото законодателство в момента на издаване на заповедта.

На основание чл. 77 от ППЗОВСРБ(в съответната редакция), постановеното експертно решение на военномедицинските органи е основание за прекратяване на договора за военна служба и освобождаване от военна служба на основание чл. 162, т. 3 от Закона за отбраната и въоръжените сили па Република България (при настъпила негодност за военна служба или психологична непригодност), което се извършва въз основа на влязло в сила експертно решение на военномедицинските органи или заключение на органите по чл. 141, ал. 3 от Закона за отбраната и въоръжените сили на Република България.

Настоящият състав на съда намира, че издаваните от ЦВМК актове за освидетелстване и преосвидетелстване на военнослужещи по отношение степента на получените увреждания, работоспособността и годността им за военна служба освен, че съдържат експертиза по здравословното състояние на освидетелстваните лица, носят и белезите на индивидуални административни актове по смисъла на чл. 21, ал. 1 от АПК, като засягат непосредствено права и законни интереси на освидетелстваните лица. В настоящия случай експертното заключение относно годността за военна служба, безспорно рефлектира пряко върху правото на военнослужещия на труд, същото е основание за освобождаването му от кадрова военна служба по чл. 162, т. 3 от ЗОВСРБ.

Същевременно, в нормата на чл. 112, ал. 1, т. 3 и 4 от Закона за здравето е предвидена обжалваемост на актовете на ТЕЛК и НЕЛК, във вр. с чл. 16, ал. 3 от ПРАВИЛНИК за устройството и организацията на работа на органите на медицинската експертиза и на регионалните картотеки на медицинските експертизи, предвиждащ, създаването на ТЕЛК за военнослужещи и държавни служители по Закона за Министерството на вътрешните работи (ЗМВР) (създават се към Централната военномедицинска комисия (ЦВМК) към Военномедицинската академия и към Централната експертна лекарска комисия (ЦЕЛК) към МВР).

От това си право настоящият жалбоподател се е възползвал и е обжалвал пред АдС-Шумен Експертно решение по годността за военна служба/служба в доброволния резерв № ВС-997/17.06.2020 г. с искане за прогласяване нищожността му. Решението на съда е влязло в законна сила на 22.01.2024 г.

Следва да бъде съобразено както наличието на влязло в сила съдебно решение, с което експертното решение е потвърдено, така и разпоредбата на чл. 112, ал. 9 от Закона за здравето(в относимата редакция), предвиждащ, че обжалването по реда на ал. 1 - 8 на експертните решения за трайно намалена работоспособност/вид и степен на увреждане на органите на медицинската експертиза не спира изпълнението им.

В случая оспорената Заповед № ЗЛС-30/07.07.2020 г. на Командира на военно формирование 54060 [населено място] относно освобождаването на Н. П. от длъжност сержант от военна служба и зачисляването й в резерва, е издадена на основание чл. 146, т. 3, чл. 161, т. 3 и чл. 162, т. 3 от ЗОВСРБ, чл. 72, т. 3, чл. 73, ал. 1 и чл. 77 от Правилника за прилагане на ЗОВСРБ във връзка с Експертно решение по годността за военна служба № ВС-997/17.06.2020 г. на ЦВМК. Следователно от значение за правилното приложение на материалния закон е наличието на подлежащ на изпълнение акт, с който е установена настъпила негодност за военна служба или психологична непригодност. Настоящият състав, приема, че ответният орган при издаване на обжалваната заповед не е нарушил закона. В случая е налице подлежащ на изпълнение акт(по арг. на чл. 112, ал. 9 от Закона за здравето(в относимата редакция), предвиждащ, че обжалването по реда на ал. 1 - 8 на експертните решения за трайно намалена работоспособност/вид и степен на увреждане на органите на медицинската експертиза не спира изпълнението им). В подкрепа на този извод е и текстът на чл. 77, ал. 5 от ППЗОВСРБ(понастоящем отменен, но действал към датата на издаване на обжалваната заповед), който предвижда, че заповедта за прекратяване на договора за военна служба и освобождаване от военна служба се издава от министъра на отбраната или от оправомощено от него длъжностно лице не по-късно от 30 дни от датата на издаване на експертното решение или заключението по ал. 1.

При издаване на оспорената заповед административният орган не е допуснал съществено нарушение на процесуалните правила и правилно е приложил материалния закон. Съгласно разпоредбата на чл. 162, т. 3 от ЗОВСРБ договорът за военна служба се прекратява, без която и да е от страните да дължи предизвестие при настъпила негодност за военна служба, установена от военномедицинските органи. При условията на обвързана компетентност, след издаване на ЕР на ЦВМК, обосноваващо негодността на жалбодателя за военна служба, ответникът в 30-дневния срок по чл. 77, ал. 3 от Правилника за прилагане на ЗОВСРБ законосъобразно е издал обжалваната заповед за прекратяване на договора и освобождаване от длъжност и военна служба на жалбоподателя. При установената негодност за военна служба той не е имал нито задължението, нито правомощието да предлага на жалбоподателя друга работа, съобразена със заболяването й.

Предвид изложеното, съдът намира, че при издаване на заповедта са спазени изискванията на закона, налице са обстоятелства, съставляващи материалноправно основание за издаването й. Негодността за военна служба е установена по надлежния ред от военномедицинските органи. При наличието на експертно решение, с което тази негодност е установена, административният орган (в случая командирът на военно формирование) действа в условията на обвързана компетентност и няма правото да извършва каквато и да било преценка дали и доколко наличното заболяване пречи на военнослужещия да изпълнява задълженията си. Жалбата се явява неоснователна и като такава, следва да бъде отхвърлена.

Мотивиран от изложеното и на основание чл. 172, ал. 2 от АПК, съдът,

 

РЕШИ:

 

ОТХВЪРЛЯ жалбата на Н. С. П., [ЕГН], с адрес [населено място], [улица][адрес], чрез адв. Б. М. от Русенска адвокатска колегия, против Заповед № ЗЛС-30/07.07.2020 г. на Командира на военно формирование 54060 [населено място] за прекратяване на договора за военна служба, освобождаване от длъжност и от военна служба и зачисляване в запаса на военнослужещ от военното формирование.

Решението подлежи на обжалване с касационна жалба пред Върховния административен съд на Р. България в четиринадесетдневен срок от съобщаването.