№ 3572
гр. София, 09.06.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. IV-В СЪСТАВ, в публично
заседание на тринадесети май през две хиляди двадесет и пета година в
следния състав:
Председател:Иванина Ив. Пъстракова
Членове:Димитър К. Демирев
Боян Г. Бояджиев
при участието на секретаря ПЕТЯ ИВ. МИЛЕВА
като разгледа докладваното от Димитър К. Демирев Въззивно гражданско
дело № 20231100513943 по описа за 2023 година
Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.
С Решение № 15774/02.10.2023 г., постановено по гр. д. № 71095/21г. по описа на
Софийски районен съд, 87 с-в, са уважени предявените от ЗК „ЛЕВ ИНС“ АД срещу ЗАД
Далл Богг: Живот и Здраве АД, положителни установителни искове с правно основание чл.
411 КЗ и чл.86 ЗЗД за сумата от 574,80лева, представляваща регресно вземане за платено по
застраховка „Каско“ застрахователно обезщетение по щета, образувана при ищеца под №
0000-1261-19-277156 във връзка с ПТП, реализирано на 30.09.2019 г., на кръстовището на
бул. „Никола Мушанов“ и бул. „Възкресение“ в гр. София между МПС „Волво” с рег. № ****
и МПС „Ауди А3“, с рег. № ****, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от
датата на подаване на заявлението по чл. 410 ГПК в съда – 10.12.2021 г. до окончателното
изплащане, както и сумата от 22,83 лв., представляваща мораторна лихва за забава върху
главницата за периода от 16.11.2020 г. до 07.04.2023 г., за които суми е издадена заповед за
изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК по ч.гр.д. № 27964/2021 г. по описа на
СРС, 87-ми състав, вкл. са присъдени разноски в общ размер на 530лв.
Производството е образувано по въззивна жалба на ответника, с която обжалва
решението изцяло. Въззивникът навежда оплаквания за неправилност на
първоинстанционното решение, с релевирани конкретни оплаквания по отношение на
размера на присъденото обезщетение, доколкото същият не кореспондирал с приноса на
водача, застрахован при ищеца за настъпване на ПТП и вредоносните последици, който се
твърди, че с поведението си станал причина за настъпване на произшествието. Твърди се, че
СРС е допуснал нарушения в процесуалния закон като не бил обсъдил всички събрани по
делото доказателства поотделно и в съвкупност, а тези на които се позовал в решението
били обсъдени едностранчиво и в полза на ищеца, вкл. не били допуснати доказателствени
искания на ответника, но липсва съответно искане във въззивната жалба по последното
1
оплакване. Твърди се, че по делото се доказало, че вината за настъпване на ПТП била изцяло
на водача, застрахован при ищеца, а този, застрахован при ответника, не е имал възможност
да предотврати настъпване на произшествието. Оспорва извода, че ищецът е доказал
претенциите и намира за нелогично непредставянето на общи условия по полица. В
евентуалност се иска намаляване размера на обезщетението поради съпричиняване.
Претендира разноски.
В срока по чл. 263, ал.1 от ГПК е постъпил писмен отговор на въззивната жалба от
ищеца в първоинстанционното производство, в който се излагат съображения за правилност
на съдебното решение, поради което моли то да бъде потвърдено. Претендира разноски.
Софийският градски съд, като прецени събраните по делото доказателства и
обсъди доводите на страните, намира за установено следното от фактическа и правна
страна във връзка с наведените във въззивната жалба пороци на атакувания съдебен акт:
Настоящият състав намира, че първоинстанционното решение е валидно и
допустимо. Решението е и правилно, като на основание чл. 272 ГПК въззивният състав
препраща към мотивите, изложени от СРС. Независимо от това и във връзка с релевираните
във въззивната жалба доводи е необходимо да се добави следното:
Предявен е иск с правно основание чл. 411 КЗ, чиято основателност се обуславя от
наличието на следните предпоставки: 1) наличие на действително застрахователно
правоотношение между увредения и ищеца по договор за имуществено застраховане, в
изпълнение на който 2) застрахователят да е изплатил на застрахования застрахователното
обезщетение, и 3) за увредения да е възникнало право на деликтно вземане срещу
причинителя на вредата на основание чл. 45, ал. 1 ЗЗД, т. е. вреди да са причинени от
делинквента с негово виновно и противоправно поведение, респ. договорно вземане срещу
неговия застраховател по застраховка "Гражданска отговорност". Доказването на тези
правопораждащи факти е в тежест на ищеца по аргумент от чл. 154, ал. 1 ГПК. С оглед
въведеното възражение за съпричиняване – в тежест на доказване на ответника
Страните не спорят, а и от събраните по делото доказателства се установява, че към
датата на твърдяното ПТП между ищеца и собственика на увреденото МПС е било налице
валидно застрахователно правоотношение по имуществена застраховка „Каско“, че
ответникът е бил застраховател на гражданската отговорност на МПС, управлявано от
виновния водач, както и факта на изплащане на застрахователното обезщетение от страна на
ищца в полза на собственика на увреденото МПС.
Предметът на спора, който е въведен от страните с подадената въззивна жалба и по
който въззивният съд следва да се произнесе с оглед разпоредбата на чл. 269 ГПК, се
концентрира върху механизма на настъпване на процесното ПТП, върху обстоятелството
дали е налице противоправно поведение на водача на лек автомобил застрахован при
ответното дружество по застраховка "Гражданска отговорност", което да обоснове
ангажиране на отговорността на застрахователя и дали е налице съпричиняване на
вредоносния резултат от страна на водача на увредения лек застрахован по имуществена
застраховка „Каско“ при ищеца, както и по размера на вредите.
За установяване на наличието на ПТП, причинено виновно от водача, чиято
гражданска отговорност е застрахована при ответника, ищецът е представил двустранен
констативен протокол за ПТП, подписан от водачите на участвалите в произшествието
моторни превозни средства, в който е посочено, че са нанесени следните щети върху лек
автомобил "Ауди А3", с рег. № ****А - преден ляв калник и предна броня.
2
Съгласно чл. 5, ал. 1 от № Iз-41 от 12.01.2009 г. за документите и реда за съставянето
им при пътнотранспортни произшествия и реда за информиране между Министерството на
вътрешните работи, Комисията за финансов надзор и Гаранционния фонд (Загл. изм. - ДВ,
бр. 19 от 2017 г.) (Наредбата) „Когато при произшествието са причинени само материални
щети и между участниците в произшествието има съгласие относно обстоятелствата,
свързани с него, те попълват своите данни в двустранен констативен протокол за ПТП -
приложение № 3. Двустранен протокол не се попълва при условие, че има съмнение, че
участник в произшествието е под въздействието на алкохол и/или наркотични вещества
или техни аналози или не притежава необходимите права за управление на моторно
превозно средство“. Настоящият случай е аналогичен, доколкото има само материални щети
и между участниците няма спор във вината. Поради което органите на МВР нямат
задължение и не посещават местопроизшествието, тъй като са причинени само материални
щети, които не са възпрепятствали движението на МПС на собствен ход. Съгласно чл. 123,
ал. 1, т. 3, б. "б" ЗДвП „ако между участниците в произшествието има съгласие относно
обстоятелствата, свързани с него, те преместват превозните средства, така че да не
възпрепятстват движението и попълват своите данни в двустранен констативен
протокол за пътнотранспортното произшествие“. Оттук следва, че съставянето на
двустранен констативен протокол (ДКП) предполага, че между участниците в
произшествието е било налице съгласие относно обстоятелствата, свързани с
произшествието, респ. с вината за настъпването му. Същият като документ няма характер на
официален такъв по чл. 179 ГПК, но не е лишен от доказателствена стойност, която се
преценява съвкупно с останалите доказателства по делото. Такива са събраните гласни
доказателствени средства чрез разпитите на св.А. и св. Г., съвкупно с приетото заключение
по САТЕ.
В показанията на разпитаните свидетели по същество няма съществени
противоречия, доколкото в показанията си св.А. изяснява, че при движение в лява лента на
зелен светофар при десен завой е последвало ПТП с намиращото се дясно превозно
средство, след което не е имало разногласия за вината при съставяне на двустранния
констативен протокол за ПТП. Така и св. Г. дава показания, че след промяна на светофарната
уредба и при потегляне на кръстовището от крайна дясна лента при маневра за десен завой е
настъпило ПТП с намиращото се в ляво превозно средство, което минало от лявата лента за
завой на дясно и последвало ПТП с управлявания от него л.а., за което съставили двустранен
констативен протокол за ПТП, в който си признала вината. В този смисъл настоящият състав
намира показанията за обективни и непротиворечиви, поради което ги кредитира. Те
кореспондират и на събраните по делото писмени доказателства - двустранен протокол за
ПТП, както и приетото пред първоинстанционния съд заключение по САТЕ.
За установяване на механизма на ПТП по делото е изслушано и прието заключение
по съдебна автотехническа експертиза (САТЕ), което съдът цени като безпристрастно,
обективно и компетентно дадено. Съгласно приетото по делото заключение обстоятелствата
и причините, при които е настъпило произшествието, отразени в протокола за ПТП, са
следните: на 30.10. 2019г. в гр.София при движение в лявата пътна лента по бул. Никола
Мушанов в района на кръстовището с бул. Възкресение, водачът на л.а. Волво рег.№ ****,
предприемайки маневра за десен завой не се съобразява с намиращия се от дясната му
страна и също извършващ маневра на десен завой от бул. Никола Мушанов към бул.
Възкресение л.а. Ауди А3 рег. № ****А, движещ се в дясната пътна лента. Процесният пътен
участък (бул. Никола Мушанов) има две пътни ленти за завой на дясно към бул.
Възкресение, като кръстовището между двата булеварда е регулирано от светофарна уредба.
Между двете МПС-та възниква ПТП с материални щети, които за л.а. Волво са страничната
дясна габаритна част на л.а. (предна и задна десни врати), а за л.а. Ауди в предна лява
габаритна част на автомобила (предна броня, преден капак, преден ляв калник, ляв фар и
предна лява джанта). От така описания механизъм повредите на л.а. Ауди са в причинно-
3
следствена връзка от процесното ПТП, чийто размер определен на база средни пазарни цени
към датата на ПТП възлиза на 752.21лв. с обичайни ликвидационни разноски вариращи
между 10 и 25лв.
При съвкупния анализ на събраните (и цитирани по-горе) по делото доказателства се
установява, че процесното ПТП е възникнало в резултат на виновно поведение на водача на
ла. Волво, който предприел маневра за десен завой, навлизайки в пътната лента на л.а. Ауди,
в резултат на което били увредени предна броня, преден капак, преден ляв калник, ляв фар и
предна лява джанта, като стойността на уврежданията, настъпили вследствие на
реализираното ПТП, определена на база средни пазарни цени към дата на ПТП, възлиза на
752.21лв.
Във връзка с доводите във въззивната жалба, че водачът на застрахования при ищеца
л.а. с поведението си допринесъл за настъпване на последиците е неоснователен, доколкото
съвкупният анализ на събраните доказателства водят до извод, че процесното ПТП е
реализирано в резултат на противоправно поведение на водача на лекия автомобил, чиято
гражданска отговорност е застрахована при ответното дружество с оглед навлизане в
лентата за движение на увредения л.а.
По отношение възражението за съпричиняване, релевирано в отговора на исковата
молба и поддържано с въззивната жалба, съдът намира следното: Съгласно чл. 51, ал. 2 ЗЗД,
обезщетението за вреди от непозволено увреждане може да се намали, ако и самият
пострадал е допринесъл за тяхното настъпване или за увеличаване на размера им.
Положителният извод за наличие на съпричиняване се предпоставя от наличието на
установено по делото противоправно поведение на самия пострадал, с което той е създал
предпоставки за собственото си увреждане и обективно е допринесъл за настъпването му,
без да е необходимо да е действал виновно. Следователно необходима е причинно-
следствена връзка между това действие или бездействие и настъпване на вредоносния
резултат. Приносът на пострадалия следва да е конкретен и доказан по несъмнен начин, като
не може да е хипотетичен и да почива на предположения. В настоящият случай, вкл. в
заключението на САТЕ, не се установява пострадалия да е имал противоправно поведение, а
касателно предотвратимостта на удара не са събрани категорични данни.
По отношение на размера на дължимото застрахователно обезщетение, въззивният
съд приема, че разпоредбата на чл. 386, ал. 2 КЗ предвижда, че застрахователното
обезщетение трябва да бъде равно на размера на вредата към деня на настъпване на
събитието и целта е да се стигне до пълно репариране на вредоносните последици. В
съдебното производство дължимото обезщетение от застрахователя по застраховка
"Гражданска отговорност" се остойностява с размера на действителната стойност на вредата
към деня на настъпване на събитието - чл. 499, ал. 2 КЗ. Също така обезщетението не може
да надвишава действителната /при пълна увреда/ или възстановителната /при частична
увреда/ стойност на застрахованото имущество, т. е. стойността, срещу която вместо
застрахованото имущество може да се купи друго от същия вид и качество - чл. 400, ал. 1
КЗ, съответно стойността, необходима за възстановяване на имуществото с ново от същия
вид и качеството, в това число всички присъщи разходи за доставка, строителство, монтаж и
други, без прилагане на обезценка - чл. 400, ал. 2 КТ и съответно е лимитирано от
застрахователната сума по договора - чл. 386, ал. 1 КЗ. В частност от кредитираното
заключение на вещото лице по САТЕ се установява, че към датата на застрахователното
събитие стойността необходима за възстановяване на л.а. Ауди, изчислена на база средни
пазарни цени е 752.21лв., която сума е в по-висок размер от заплатеното от ищеца
застрахователно обезщетение.
Настоящият състав достига до същите правни изводи, възприети и от СРС и
доколкото други оплаквания не са наведени във въззивната жалба и при съобразяване на
4
разпоредбата на чл. 269, ал. 1 ГПК, то обжалваното решение следва да бъде потвърдено в
обжалваната част, а въззивната жалба - оставена без уважение.
По отговорността за разноски:
При този изход на делото право на разноски има въззиваемата страна, която е
доказала сторени разноски пред настоящата инстанция в размер на 100лв. за юрисконсултско
възнаграждение.
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 15774/02.10.2023 г., постановено по гр. д. № 71095/21г.
по описа на Софийски районен съд, 87 с-в.
ОСЪЖДА на основание чл.273 вр. чл.78, ал.8 вр. ал.1 ГПК ЗАД „Далл Богг: Живот и
Здраве“ АД, ЕИК *********, да заплати на ЗК „ЛЕВ ИНС“ АД, ЕИК: *********, със
седалище и адрес на управление: град София, бул. Симеоновско шосе № 67А, разноски пред
настоящата инстанция в размер на 100лв. за юрисконсултско възнаграждение.
Решението е окончателно.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5