Р
Е Ш Е
Н И Е № 260270
24.02.2021г., гр. Пловдив
В И
М Е Т О Н А Н А Р О Д А
ПЛОВДИВСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, Гражданско отделение, VІ-ти състав, в открито съдебно заседание на двадесет и
осми януари две хиляди и двадесет и първа година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: НАДЕЖДА
ДЗИВКОВА
ЧЛЕНОВЕ: ВИДЕЛИНА
КУРШУМОВА
ТАНЯ ГЕОРГИЕВА
при
участието на секретаря Ангелина
Костадинова, като разгледа докладваното от съдия Виделина Куршумова въззивно
гражданско дело № 2941 по описа за 2020г. на ПОС, за да се произнесе, взе
предвид следното:
Производството
е по реда на чл. 258 и сл. от
ГПК.
Образувано е по
въззивна жалба от А.Г.Г., ЕГН **********,
с адрес: ***, чрез назначения особен представител адвокат Б.Б., подадена против
Решение № 260916 от 19.10.2020 г. постановено по гр.д.№ 11864 по описа за 2019
г. на ПРС, XVIII гр.с., с което се признава
за установено, че А.Г.Г., ЕГН ********** дължи на УМБАЛ „Свети Георги“ ЕАД,
ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление гр. Пловдив, бул. „Пещерско
шосе“ № 66, представлявано от изпълнителния директор **********, сумата от 893
лева - главница, представляваща цена за предоставена медицинска помощ за
периода 31.05.2016 г. – 02.06.2016 г. на пациент с прекъснати
здравноосигурителни права, ведно със законната лихва, считано от 14.03.2019 г.
до окончателното погасяване, за което вземане е издадена Заповед за изпълнение
по чл.410 ГПК по ч. гр. д. № 4155/2019
г. по описа на ПдРС, както и А.Г.Г., ЕГН ********** е осъден да заплати на УМБАЛ „Свети Георги“ ЕАД, ЕИК:
*********, сумата в размер на 25 лева – разноски по ч. гр. д. № 4155/2019 г. по описа на ПдРС и сумата
в общ размер на 510 лева – разноски в исковото производство.
Във въззивната жалба се
излагат оплаквания за неправилност на решението. Навежда се довода, че не е
налице редовно връчване на поканата до пациента за заплащането на дължимите
суми и на съобщението в първоинстанционното производство. Поддържа се, че
въззивникът не дължи претендираните суми на основание чл.52, ал.2 от Закона за
здравното осигуряване, поради изключението по чл.82, ал.1 от Закона за здравето
предвид постъпването му по спешност в УМБАЛ „Свети Георги“ЕАД, гр.Пловдив. Моли
се за отмяна на първоинстанционното решение и за отхвърляне на предявените
искове. Претендира се присъждането на
разноските по делото.
В срока по чл.263 от ГПК е постъпил отговор на въззивната жалба от въззиваемата страна УМБАЛ „Свети
Георги“ ЕАД, ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление гр. Пловдив,
бул. „Пещерско шосе“ № 66, чрез пълномощника по делото адвокат Р.В., с който
жалбата се оспорва като неоснователна. Излагат се доводи, че изпратената от
лечебното заведение покана до пациента за доброволно плащане се е върнала в
цялост с отбелязването, че отсъства, както и се намира, че връчването на
поканата не е предпоставка за дължимостта на сумата. Поддържа се, че
въззивникът дължи заплащането на претендираната сума на осн.чл.7 от Наредба №
25 от 04.11.1999 г. за оказване на спешна медицинска помощ и чл.2, ал.1 от
Методика за субсидиране на лечебните заведения, утвърдена със Заповед №
РД-01-95 от 01.04.2016г.Моли въззивната жалба да се остави без уважение по
съображения, че първоинстанционното решение е правилно и законосъобразно. С
молба по делото претендира присъждането на разноските за въззивната инстанция в
размер на 200 лева - платено
възнаграждение на назначения особен представител на жалбоподателя.
Пловдивският окръжен съд, след като провери законосъобразността на
обжалваното решение, прецени събраните по делото доказателства по свое
убеждение и съобразно чл. 12 ГПК и обсъди възраженията, доводите и исканията на
страните, намира за установено от фактическа и правна страна следното:
Въззивната жалба е подадена в срок,
изхожда от легитимирана страна и е насочена срещу подлежащ на обжалване съдебен
акт, поради което се явява процесуално допустима.
Съгласно чл. 269 ГПК
съдът се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в
обжалваната част. По останалите въпроси той е ограничен от посоченото в
жалбата. Въззивният съд намира, че обжалваното решение е валидно и допустимо,
като при служебната си проверка не констатира нарушения на императивни
материално правни правила, които е длъжен да коригира и без да има изрично направено
оплакване в тази насока съгласно задължителните указания, дадени с ТР 1/2013 ОСГТК, поради което следва да се
произнесе по същество на правния спор съобразно оплакванията във въззивната
жалба.
Първоинстанционният
съд е бил сезиран с искова молба от УМБАЛ „Св.Георги“ ЕАД, с която е предявен
иск по реда на чл.422 ГПК с правна квалификация чл.109, ал.1, предложение
последно във вр. с чл.52 от Закона за здравното осигуряване, за признаването за
установено, че А.Г.Г. дължи на УМБАЛ „Св.Георги“ ЕАД, заплащането на сумата от
893 лева, представляваща стойността на предоставената на ответника медицинска
помощ с изпълнение на алгоритъм по Клинична пътека /КП/ № 197 „Консервативно
лечение при остри коремни заболявания“, чиито изисквания са посочени в
Приложение № 11 към Решение № РД-НС-04-24-1 от 29.03.2016 г. на НС на НЗОК, по
време на болничния му престой, продължил от 31.05.2016 г. до 02.06.2016 г.,
ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на
заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 ГПК, за което вземане
е издадена Заповед за изпълнение по чл.410 ГПК по ч. гр. д. № 4155/2019 г. по описа на ПдРС.
Ответникът А.Г.Г., чрез назначения особен представител,
е оспорил иска изцяло.
По делото не се спори и от фактическа
страна се установява от представената и неоспорена медицинска документация (вкл. История на заболяването № 33342/2137, Фиш за
спешна медицинска помощ, Лист за преглед
на пациент от 31.05.2016г., Направление за хоспитализация/лечение по
амбулаторни процедури, Епикриза и др. ), че ответникът
е постъпил по спешност в УМБАЛ „Св.Георги“ ЕАД, гр.Пловдив, насочен е към
стационарно болнично лечение във Втора клиника по хирургия, при което е хоспитализиран
на 31.05.2016 г. с диагноза паралитичен илеус по клинична пътека № 197 -
„Консервативно лечение при остри коремни заболявания“. Ответникът е бил изписан
от лечебното заведение на 02.06.2016 г. Няма
спор, че в периода на хоспитализацията му ответникът е бил лекуван по посочената
Клинична пътека № 197 – „Консервативно лечение при остри коремни заболявания“,
както и че в този период спрямо нето са били проведени медицински процедури и
изследвания по горната клинична пътека, което се установява и от представената
медицинска документация.
По делото се доказва, че към момента на
постъпването му в лечебното заведение, ответникът е бил здравно неосигурен, видно
от приложената по делото справка от НАП, съгласно която лицето за периода на
болничния престой от 31.05.2016 г. - до 02.06.2016 г., както и до датата на
справката от 03.02.2020г., е с прекъснати здравноосигурителни права. Не се
твърди и не се доказва възстановяване на здравноосигурителните права на ответника.
Кръгът на лицата, които са задължително
осигурени в НЗОК е определен в чл. 33 Закона
за здравното осигуряване (ЗЗО). В разпоредбата на чл. 52, ал.2 ЗЗО е посочено, че неосигурените лица заплащат оказаната им
медицинска помощ по цени, определени от лечебните заведения, с изключение на
предоставяните медицински и други услуги по чл. 82 Закона за здравето. Съгласно чл. 109 ЗЗО, здравноосигурителните права на лицата, които са
длъжни да внасят осигурителни вноски за своя сметка, се прекъсват, в случай че
лицата не са внесли повече от три дължими месечни осигурителни вноски за период
от 36 месеца до началото на месеца, предхождащ месеца на оказаната медицинска
помощ, като лицата с прекъснати здравноосигурителни права заплащат оказаната им
медицинска помощ.
С оглед обстоятелството, че в периода на
предоставяне на медицинската помощ от 31.05.2016 г. до 02.06.2016 г., ответникът е бил с прекъснати здравноосигурителни
права, на основание чл. 52, ал. 2
от ЗЗО същият дължи заплащане на оказаната му медицинска помощ по
цени на съответното болнично заведение. Ответникът не оспорва нито факта на
осъщественото му лечение, изследвания и манипулации, нито тяхната стойност от
893 лева за Консервативно лечение при остри коремни заболявания, определена с
представения Ценоразпис на платените услуги, предоставени от УМБАЛ „Св.Георги“
ЕАД, гр.Пловдив в раздел № 1, утвърден със Заповед № 104/13.02.2015 г. на
изпълнителния директор на УМБАЛ „Св.Георги“ ЕАД, гр.Пловдив. Не се оспорва и
факта, че ответникът е бил запознат с посочения ценоразпис на медицинската
помощ и услуги при постъпването си в лечебното заведение, за което свидетелства подписаната на 31.05.2016
г. от ответника декларация за информирано съгласие, която също не е оспорена по
делото.
Ответникът оспорва редовността на
връчването на поканата за доброволно плащане на сумата от 893 лева, отправена
от лечебното заведение до А.Г.Г., както и на съобщението до ответника в
първоинстанционното производство. Задължението за заплащане на сумата се
оспорва на основание чл.82, ал.1 от
Закона за здравето с довода, че пациентът е ползвал услугите на спешна медицинска помощ.
Във връзка с първата група оплаквания на
особения представител на ответника се установява, че по делото е приета Покана
за доброволно плащане изх.№ 2539-52 от 05.07.2018 г. от ищеца до ответника,
която се е върнала невръчена предвид отбелязването на обратната разписка, че
лицето отсъства от адреса, който съвпада с този на ответника в представената
медицинска документация. Същевременно видно от върнатото в цялост, невръчено
съобщение с препис на исковата молба и приложения на л.41 до ответника, при
посещение на адреса на лицето по данни на съсед с посочени три имена е
установено, че лицето е заминало преди година и половина за Гърция и къщата му
е необитаема. Въззивният съд намира за неотносимо възражението, че поканата за
доброволно плащане не е била връчена на ответника, доколкото не се претендира
обезщетение за забава и в случая поканата не е предпоставка за дължимостта на
търсената сума, както и че съобщението до ответника в първата инстанция не му е
било връчено лично. По делото безспорно се установява редовността на връчването
по реда чл.47, ал.1 от ГПК въз основа на надлежно събраните данни от връчителя,
че лицето не живее на адреса, както и се констатира осъществяване на
предпоставките за назначаването на особен представител на осн.чл.47, ал.6 от ГПК и надлежното му връчване на исковата молба с приложенията към нея.
Неоснователно се поддържа, че ответникът
не дължи заплащането на медицинската услуга на основание чл.82, ал.1от Закона
за здравето. В чл. 82 от Закона за здравето са изброени предпоставките, при които
извън обхвата на задължителното здравно осигуряване на българските граждани се
предоставят медицински услуги, сред които
в т.
1 е медицинската помощ при спешни
състояния. Според чл. 7 от Наредба №
25 от 4.11.1999 г. за оказване на спешна медицинска помощ, разходите по оказване на спешна медицинска помощ до
хоспитализиране на пациента се поемат от държавата. Изводът въз основа на
посочената нормативна уредба е, че единствено медицинската помощ, която е
оказана на пациента до неговата хоспитализация е безплатна, като след
хоспитализирането му в съответното отделение, болничният престой и лечение се
заплащат от Националната здравно-осигурителна каса, ако пациентът е бил здравно
осигурен и от самия пациент, ако последният е бил с прекъснати
здравноосигурителни права, поради незаплащане на дължимите вноски. Тъй като в
случая за периодът на болничния престой ответникът е бил с прекъснати
здравноосигурителни права, се налага извод, че същият дължи на лечебното
заведение заплащането на сумата от 893 лева за предоставената медицинска помощ.
Ето защо, следва да се приеме за
установено съществуването в полза на ищеца на паричното вземане за сумата 893
лева, предмет на издадената заповед за изпълнение. Върху тази сума ответникът
дължи и законната лихва от подаване на заявлението за издаване на заповед за
изпълнение до окончателното й изплащане.
С оглед на изложеното предявеният иск е основателен,
поради което първоинстанционното решение
е правилно и следва да бъде потвърдено, а въззивната жалба да се остави без
уважение.
При този изход на
делото, основателно е искането на въззиваемата страна за присъждането на
разноските за въззивната инстанция, които се претендират в размер на 200 лева -
платено адвокатско възнаграждение на особения представител на жалбоподателя.
По изложените съображения
съдът
Р
Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 260916 от 19.10.2020 г. постановено
по гр.д.№ 11864 по описа за 2019 г. на ПРС, XVIII гр.с.
ОСЪЖДА А.Г.Г.,
ЕГН **********, с адрес: *** да заплати на УМБАЛ „Свети Георги“ ЕАД, ЕИК:
*********, със седалище и адрес на управление гр. Пловдив, бул. „Пещерско шосе“
№ 66, представлявано от изпълнителния директор ********** сумата в размер на
200 /двеста/ лева –разноски за особен представител във въззивната инстанция.
Решението
е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.