Р Е Ш Е Н И Е
№………./24.07.2019г.
гр. Варна
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
ВАРНЕНСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, в открито
съдебно заседание, проведено на двадесет и пети юни през две хиляди и деветнадесета
година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
Деспина Георгиева
ЧЛЕНОВЕ: Златина
Кавърджикова
Иванка Дрингова
при секретар Димитричка Георгиева,
като разгледа докладваното от съдията
Дрингова
въззивно гражданско дело № 869 по описа за 2019г.,
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл.258 и сл. от ГПК.
Образувано е по въззивна жалба вх. №
21843/25.03.2019г. на И.Н.Д., ЕГН ********** и Ж.И.Д., ЕГН **********,***, чрез
пълномощник адв. Г.З. от ВАК, срещу
решение № 783 от 25.02.2019г., постановено по гр.дело № 15210/2018г. на ВРС,
ХХІV-ти състав, с което е обявен за недействителен по отношение на „Банка
Пиреос България“ АД, ЕИК ********* договор за дарение от 04.04.2017г.,
обективиран в НА № 116, том II, рег. № 2864, дело № 123/2017г. на нотариус С.
Д.до размера на 1/6 идеална част от ПИ с идентификатор № 10135.2623.907,
находящ се в гр. Варна, общ. Варна, обл. Варненска, район „Приморски“, с.о. „****“,
местност „****“ без административен адрес по карта, а съгласно удостоверение №
АУ221845ПР /31.07.2014г. на Район „Приморски“ – с адрес в гр. Варна, ул. „****“
№ 48 с площ по КК и КР, одобрени със Заповед № РД – 18 – 92/14.10.2008г. на ИД
на АГКК от 425 кв.м., а по предходен акт за собственост – 448 кв.м. с трайно
предназначение – урбанизирана територия с начин на трайно ползване – ниско
застрояване, стар идентификатор – няма, номер по предходен план: 5230907, при
граници: имот № 10135.2623.9515, № 10135.2623.9516, № 10135.2623.9511, №
10135.2623.4032, и до размера на 1/6 идеална част от построената в същия имот
сграда с идентификатор № 10135.2623.907.1, находяща се в гр. Варна, Община
Варна, Област Варненска, Район „Приморски“, с.о. „****“ на един етаж, с
предназначение – вилна сграда – еднофамилна с площ по акт за собственост от 35
кв.м., а по карта със застроена площ от 33 кв.м., с който И.Д. е подарил на Ж.Д.
процесните идеални части, на осн. чл. 135, ал. 1 ЗЗД.
В жалбата е изразено становище за неправилност,
незаконосъобразност и необоснованост на обжалвания съдебен акт. Намира, че при
безспорна фактическа обстановка, съдът е достигнал до грешни правни изводи, в
следствие на допуснати процесуални нарушения. За такива намира недопускане до
събиране на относими доказателства, неприемане на представени и необсъждане на
целия доказателствен материал. Счита за недоказани наличието на увреждаща
сделка и знание за увреждането от страна на прехвърлителя. Отправеното искане е
за отмяна на решението и за присъждане на направените разноски пред двете
инстанции.
В срока по чл.263, ал.1 от ГПК е постъпил отговор от
насрещната страна по жалбата, в който е изразено становище за неоснователност
на оплакванията срещу постановеното решение, което намира за правилно и
законосъобразно. Моли за потвърждаване на решението и за присъждане на
направените пред въззивната инстанция съдебно –деловодни разноски.
За да се произнесе по спора, съдът
съобрази следното:
Производството по гр. дело № 15210/2018г. на Варненския районен
съд, ХХІV-ти състав е образувано по предявен иск с правно
осн. чл. 135, ал. 1 ЗЗД от „Банка
Пиреос България“ АД срещу И.Н.Д. и Ж.И.Д. за обявяване относителната
недействителност на договор за дарение до размера на 1/6 идеална част от ПИ с идентификатор № 10135.2623.907, находящ се
в гр. Варна, Община Варна, Област Варненска, Район „Приморски“, с.о.“****“,
местност „****“ без административен адрес по карта, а съгласно удостоверение №
АУ221845ПР /31.07.2014г. на Район „Приморски“ – с адрес в гр. Варна, ул.“****“
№ 48 с площ по КК и КР от 425 кв.м., а по предходен акт за собственост – 448
кв.м., и до размера на 1/6 идеална част
от построената в същия имот сграда с идентификатор № 10135.2623.907.1, находяща
се в гр. Варна, Община Варна, Област Варненска, Район „Приморски“, с.о.“****“
на един етаж, с предназначение – вилна сграда – еднофамилна с площ по акт за
собственост от 35 кв.м., а по карта със застроена площ от 33 кв.м.,
инкорпориран в НА № 116, том II, рег. № 2864, дело № 123/04.04.2017г. на
нотариус С. Д., с който И.Д. е подарил на Ж.Д. процесните идеални части.
В исковата молба ищецът твърди, че
по силата на договор за кредит 104/21.04.2004г., сключен с „Бултрейд – 2002“
ООД, изменен и допълнен с 28 анекса, е предоставил на кредитополучателя сумата
от 430283 лв. срещу задължение да върне заетата сума, съобразно уговореното
между страните. Вземането по договора за кредит е обезпечено от И.Д., в
качеството му на солидарен длъжник. Поради необслужване на задълженията по
сключения договор, банката е обявила вземанията по него за предсрочно
изискуеми, снабдявайки се с изпълнителен лист срещу всички солидарно задължени
лица, въз основа на извлечение от счетоводни книги, в производството по ч.гр.д.
№ 6035/2018г. по описа на Районен съд – Варна за събиране на вземания в общ
размер на 1389777,43 лв.
На 06.06.2016г. между „Банка Пиреос
България“ АД и кредитополучателя „Бултрейд – 2002“ ООД, е сключен договор за
револвиращ кредит № 084/06.06.2016г., по силата на който банката е предоставила
сумата от 391 166 лв., изменен и допълнен с 3 анекса към него. Вземането по
договора за кредит е обезпечено от И.Д., в качеството му на солидарен съдлъжник.
Поради необслужване на задълженията по сключения договор Банката е обявила
вземанията по него за предсрочно изискуеми, снабдявайки се с изпълнителен лист
срещу всички солидарно задължени лица, въз основа на извлечение от счетоводни
книги в производството, по ч.гр.д. № 5982/2018г. по описа на Районен съд –
Варна за събиране на вземания в общ размер на 395398, 24 лв.
На 13.09.2016г. между „Банка Пиреос
България“ АД и кредитополучателя „Бултрейд – 2002“ ООД, е сключен договор за
издаване на банкови гаранции и кредит под условие № 167/13.09.2016г., по силата
на който банката е предоставила сума до 600 000 лв. Сключеният договор е
изменен и допълнен с 4 анекса. Вземането по договора за кредит е обезпечено от И.Д.,
в качеството му на солидарен съдлъжник. Дългът не е бил погасен, а Банката се е
снабдила с изпълнителен лист по заявление за издаване на заповед за изпълнение
въз основа на извлечение от счетоводни книги по чл. 417, т. 2 ГПК в
производството по ч.гр.д. № 6738/2018г. на ВРС за сумата от 186528,12 лв.
Твърди се, че на 04.04.2017г.
ответникът И.Д. се е разпоредил с притежаваните от него и придобити по
наследяване 1/6 ид.ч. от недвижими имоти, като ги е дарил на своята дъщеря Ж..
Твърди се, че И.Д. е длъжник на банката, а атакуваната възмездна сделка
представлява действие, с което ответникът е намалил имуществото си,
възпрепятствайки „Банка Пиреос България“ АД да насочи изпълнението върху
недвижимите имоти и да се удовлетвори от стойността на притежаваните идеални
части. Отправеното искане е за прогласяване относителната недействителност на
договор за дарение до размера на притежаваните 1/6 ид.ч. от подарените имоти и
присъждане на разноски.
В срока по чл. 131 ГПК е постъпил
писмен отговор, с който ответниците оспорват предявения иск. Считат, че
увреждане на кредитора не е налице, тъй като банката би могла да се удовлетвори
от множество други ипотекирани в полза на ищеца имоти, принадлежащи на И.Д.,
както и от активи на дружеството – кредитополучател. Отделно, приобретателят не
е знаел, че действията на разпореждане от страна на дарителя целят да попречат
на кредитора на дарителя да се удовлетвори.
С обжалваното решение
първоинстанционният съд е уважил предявения иск.
Решението на първоинстанционния съд
съдържа реквизитите по чл. 236 ГПК и е действително, произнасянето съответства
на предявеното искане и правото на иск е надлежно упражнено, поради което
производството и решението са допустими.
Съгласно чл.269 от ГПК въззивният
съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в
обжалваната му част. По отношение на неправилността на първоинстанционния
съдебен акт, съобразно разпореждането на чл.269, ал.1 изр.второ ГПК, въззивният
съд е ограничен от посочените в жалбата оплаквания.
Варненският окръжен
съд, с оглед наведените оплаквания и след преценка на събраните доказателства,
в предметните предели на жалбата, приема за установено от фактическа страна
следното:
На 21.04.2004г. между
„Банка Пиреос България” АД и „Бултрейд – 2002” ООД е сключен договор за кредит
104/2004 /л. 7-І/, по силата на който на кредитополучателя е предоставена
сумата от 430283 лв., със срок на погасяване до 30.04.2005г., обезпечено с
поръчителството на И.Д., което правоотношение е анексирано двадесет и осем пъти,
последният от които на 30.01.2018г. /от л. 13 до л. 58-І/. С изпълнителен лист,
издаден въз основа на заповед № 2899/02.05.2018 г. за изпълнение на парично
задължение въз основа на документ по чл. 417, т. 2 ГПК в производството по
ч.гр.д. № 6035/2018г. /л. 86-І/, кредитополучателят „Бултрейд – 2002” ООД и
поръчителите, вкл. и И.Д., са осъдени да заплатят солидарно на Банката сумата
от 1380931,63 лв., представляваща дължима главница по договор за кредит
104/2004, ведно със законната лихва от датата на депозиране на заявлението по
чл. 417 ГПК – 26.04.2018г. до окончателното изплащане на задължението,
възнаградителни и наказателни лихви, както и сторените по делото
съдебно-деловодни разноски.
С договор за издаване
на банкови гаранции и кредит под условие № 167/2016г., сключен на 13.09.2016г.
/л. 59-І/, „Банка Пиреос България” АД е отпуснала на „Бултрейд – 2002” ООД
сумата от 600 000 лв. срещу поето задължение от страна на заемателя да я полза
целево и да я върне, подписано от И.Д. като солидарен длъжник, с което
последният е поел задължение заедно с кредитополучателя да изпълни точно
задълженията по него. Съглашението е изменено и допълнено четири пъти, последно
на 29.08.2017г. /л. 66 – л. 71-І/. Със заповед № 3654/25.05.2018г. за
изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл. 417, т. 2 ГПК в
производството по ч.гр.д. № 6738/2018г. и издаден въз основа на нея
изпълнителен лист, „Бултрейд – 2002” ООД и солидарните длъжници, вкл. и И.Д.,
са осъдени да заплатят солидарно на „Банка Пиреос България” АД сумата от 186372,86
лева, представляваща главница по договор за издаване на банкови гаранции и
кредит под условие № 167/2016г., сключен на 13.09.2016г., ведно със законната
лихва от датата на депозиране на заявлението по чл. 417 ГПК – 10.05.2018г. до
окончателното изплащане на задължението, наказателна лихва и сторените в
производството разноски.
На 06.06.2016г. между
„Банка Пиреос България” АД и „Бултрейд – 2002” ООД е сключен договор за
револвиращ кредит № 084/2016 /л. 72-І/, по силата на който на кредитополучателя
е предоставена сумата от 391 166 лева, подписано от И.Д. като солидарен
длъжник, което правоотношение е анексирано три пъти, последния от които на
11.05.2017г. /л. 77 до л. 80-І/. В производството по ч.гр.д. № 5982/2018г. по
описа на ВРС в полза на заявителя „Банка Пиреос България” АД е издадена заповед
№ 2815/30.04.2018г. за изпълнение на парично задължение въз основа на документ
по чл. 417, т. 2 ГПК и изпълнителен лист срещу „Бултрейд – 2002” ООД и
солидарните длъжници, вкл. и И.Д. за заплащане на сумата от 391000 лв.
главница, възнаградителна и наказателна лихва и разноски в заповедното
производство.
С договор от 04.04.2017г.,
обективиран в НА № 116, том II, рег. № 2864, дело № 123/2017г. на нотариус С.
Д., И.Д. е подарил на своята дъщеря Ж.И.Д. собствените си 1/6 ид.ч. от ПИ с
идентификатор № 10135.2623.907, находящ се в гр. Варна, Община Варна, Област
Варненска, Район „Приморски“, с.о.“****“, местност „****“ и 1/6 ид.ч. от
построената в същия имот сграда с идентификатор № 10135.2623.907.1 на един
етаж.
Обстоятелството, че
дарителят е бил собственик на 1/6 ид.ч. от посочените обекти към момента на
сключване на сделката, е обявено за безспорно и ненуждаещо се от доказване, на
осн. чл. 146, ал. 1, т. 3 и т. 4 ГПК в първото по делото съдебно заседание.
Гореизложената
фактическа обстановка обуславя следните правни изводи:
За да бъде уважен
искът по чл. 135, ал. 1 от ЗЗД, е необходимо да са налице предвидените в закона
предпоставки, а именно: ищецът да има качеството на кредитор, увреждане на
кредитора /обективна предпоставка/, длъжникът да е знаел за увреждането при прехвърляне
на имота на третото лице /субективна предпоставка/, като при възмездна сделка е
необходимо и третото лице - купувач да е знаело също за увреждането на
кредитора. В случаите, когато между длъжника и третото лице има родствената
връзка /съпруг, низходящ, възходящ, брат или сестра/, знанието за увреждане се
предполага до доказване на противното.
От възприетата
фактическа обстановка съдът приема за установено, че ищецът има съществуващи
парични вземания от ответника И.Д., за които са издадени изпълнителни листи в
проведени заповедни производства.
Съобразно приетото в
трайната съдебна практика, увреждащо кредитора действие по смисъла на чл. 135 ЗЗД е всеки правен и фактически акт, с който се засягат права, които биха
осуетили или затруднили осъществяване на правата на кредитора спрямо длъжника,
т.е. когато длъжникът се лишава от свое имущество, намалява го или по какъвто и
да е начин затруднява удовлетворението на кредитора. Без значение за обективния
факт на увреждането е дали разпоредителната сделка е възмездна или не. Приема
се също, че длъжникът не може да се брани с възражение, че притежава друго
имущество, извън разпореденото, тъй като той не разполага с правната възможност
за избор срещу кое от притежаваните от него имущества кредиторът ще насочи
своето принудително изпълнение. Тази практика на ВКС е основана на разпоредбата
на чл.133 от ГПК, съобразно която цялото длъжниково имущество служи за
обезпечение вземането на кредитора. Право на кредитора е да избере начина, по
който да се удовлетвори от това имущество, вкл. и да насочи своето принудително
изпълнение срещу имота, предмет на иска по чл.135 ЗЗД /в този смисъл решение
№407 от 29.12.2014г. по гр.д. №2301/14г. на ВКС, ІV г.о., решение № 639 от
06.10.2010г. на ВКС, ІV г.о., решение №328 от 23.04.2010г. по гр.д. 879/10г. на
ВКС, ІІІ г.о., решение № 407 от 29.12.2014г. на ВКС, ІV г.о., решение №639 от
06.10.2010г. по гр.д. 754/09г. на ІV г.о. и др./. Едва в изпълнителното
производство длъжникът разполага с възможността да предложи изпълнението да
бъде насочено върху друга вещ или вземане или да бъде извършено само чрез някои
от исканите от взискателя начини на изпълнение. Ако съдебният изпълнител
прецени, че предложеният от длъжника начин на изпълнение е в състояние да
удовлетвори взискателя, насочва изпълнението върху посочената от длъжника вещ
или вземане, но освобождава от изпълнение посочените от взискателя имуществени
обекти, след като той бъде удовлетворен. В производството по Павловия иск няма
как да се установи дали длъжникът има и други кредитори, които също претендират
удовлетворение. Още повече, че ако длъжникът разполага с друго имущество и няма
други кредитори, които са наложили запори и възбрани, той може сам да осребри
имуществото си и да погаси паричното си задължение към кредитора. В случая,
увреждащото действие е разпореждането от длъжника с негов недвижим имот, тъй
като по този начин същият е намалил имуществото си, от което кредиторите му
могат да се удовлетворят при принудително изпълнение на вземанията им.
Длъжникът винаги знае
за увреждането, когато разпоредителната сделка е извършена след възникване на
кредиторовото вземане, какъвто е и настоящия казус. Несъмнено, към датата на
сключване на атакуваната сделка И.Д. е знаел за съществуването на негови задължения
към банковата институция. Следователно, длъжникът е съзнавал, че разпореждайки
се със свое имущество в полза на трето лице, към което няма данни да е
задължен, уврежда кредиторите си, включително и въззиваемото дружество.
Предвид възмездния
характер на разпоредителната сделка, законът не изисква наличието на знание за
увреждане у третото лице.
По изложените
съображения и предвид наличието на изискуемите законови предпоставки за
уважаване на иска с правно основание чл.135 от ЗЗД, съдът намира предявения иск
за обявяване за относително недействителна по отношение кредитора извършената
между ответниците сделка за основателен.
Предвид съвпадението на правните изводи на двете
инстанции решението на ВРС следва да бъде потвърдено.
Въззиваемата страна не е поискала присъждане на
разноски, поради което съдът не дължи произнасяне по този въпрос.
Воден от горното
съставът на Варненски окръжен съд
Р Е Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА
решение № 783 от 25.02.2019г.,
постановено по гр.дело № 15210/2018г. на ВРС, ХХІV-ти състав, с което е обявен
за недействителен по отношение на „Банка Пиреос България“ АД, ЕИК *********
договор за дарение от 04.04.2017г., обективиран в НА № 116, том II, рег. №
2864, дело № 123/2017г. на нотариус С. Д.до размера на 1/6 идеална част от ПИ с
идентификатор № 10135.2623.907, находящ се в гр. Варна, общ. Варна, обл.
Варненска, район „Приморски“, с.о. „****“, местност „****“ без административен
адрес по карта, а съгласно удостоверение № АУ221845ПР /31.07.2014г. на Район
„Приморски“ – с адрес в гр. Варна, ул. „****“ № 48 с площ по КК и КР, одобрени
със Заповед № РД – 18 – 92/14.10.2008г. на ИД на АГКК от 425 кв.м., а по
предходен акт за собственост – 448 кв.м. с трайно предназначение – урбанизирана
територия с начин на трайно ползване – ниско застрояване, стар идентификатор –
няма, номер по предходен план: 5230907, при граници: имот № 10135.2623.9515, №
10135.2623.9516, № 10135.2623.9511, № 10135.2623.4032, и до размера на 1/6
идеална част от построената в същия имот сграда с идентификатор №
10135.2623.907.1, находяща се в гр. Варна, Община Варна, Област Варненска,
Район „Приморски“, с.о. „****“ на един етаж, с предназначение – вилна сграда –
еднофамилна с площ по акт за собственост от 35 кв.м., а по карта със застроена
площ от 33 кв.м., с който И.Н.Д., ЕГН ********** е подарил на Ж.И.Д., ЕГН **********
процесните идеални части, на осн. чл. 135, ал. 1 ЗЗД.
Решението подлежи на
касационно обжалване пред ВКС в едномесечен срок от връчването му на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.