Решение по дело №769/2018 на Районен съд - Бургас

Р  Е Ш  Е  Н  И  Е

№  482                                                 18.04.2018 г.                                            гр. Бургас                                                         

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

 БУРГАСКИ РАЙОНЕН СЪД, 47–ми наказателен състав, в публично заседание на двадесети март две хиляди и осемнадесета година в състав:

                                                                    

                   РАЙОНЕН СЪДИЯ: ТОДОР МИТЕВ

 

при участието на секретаря Красимира Андонова, като разгледа НАХД № 769 по описа на БРС за 2018г., за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Производството е образувано по повод жалба на П.Т.Г. с ЕГН: **********, срещу Наказателно постановление № 17-4635-000538/15.12.2017г., издадено от Началника на РУП към ОД на МВР- гр. Бургас, РУ- Приморско, с което за нарушение на чл. 150а, ал.1 от ЗДвП, на основание чл. 177, ал. 1, т. 2, предл. 1 от ЗДвП, на жалбоподателя е наложено административно наказание „глоба” в размер на 100 лв.

С жалбата се моли за отмяна на атакуваното наказателно постановление, поради допуснати процесуални нарушения при съставянето на АУАН - не ставало ясно дали лицето е управлявало лек автомобил или трактор, както и по кой акт е издадено постановлението. Също така се твърди, че жалбоподателят не е бил спрян за проверка по законоустановения начин.

В открито съдебно заседание жалбоподателят, редовно призован, се явява без процесуален представител, като заявява, че поддържа жалбата по изложените в нея съображения и най-вече за това, че не е бил спрян по надлежния ред. В пренията заявява, че към момента вече е записал курс за необходимата категория.

За административнонаказващия орган, редовно призован, не се явява представител.

Съдът приема, че жалбата е подадена в рамките на седемдневния срок за обжалване по чл.59, ал.2 ЗАНН (видно от приложената разписка НП е връчено на жалбоподателя на 05.02.2018г., а жалбата е депозирана на 06.02.2018 г.). Жалбата е подадена от легитимирано да обжалва лице срещу подлежащ на обжалване акт, поради което следва да се приеме, че същата се явява процесуално допустима. Разгледана по същество жалбата е неоснователна, като съдът след като прецени доказателствата по делото и съобрази закона в контекста на правомощията си по съдебния контрол намира за установено следното:

На 05.12.2017 г., св. В.К.-***, съвместно със свой колега обхождал с лек автомобил района на с. Ясна поляна. На ул. „Янтра” видели МПС, което се движело в посока центъра, спрели служебния автомобил на пътя, който бил тесен, св. К. излязъл и държейки служебната си карта спрял за проверка въпросното МПС, управлявано от П.Т.Г.. Св. К. бил с цивилно облекло. Спряното МПС било колесен трактор марка „Кубота”, модел „ZL2202-М”, с рег. №. Св. К. се легитимирал и тъй като имал съмнения, че водачът на спряното МПС е употребил алкохол, извикал служители на РУ- Приморско. На място пристигнал автопатрул, част от който бил свидетелят Н.И.-***. При проверка на документите на водача Г. се установило, че същият има свидетелство за правоуправление за категория „В”, но не и свидетелство за управление на колесен трактор.

За горното, св. И. съставил АУАН с номер 329166, в който посочил, че е извършено нарушение по  чл. 150а, ал. 1 от ЗДвП. Актът е съставен веднага и е връчен на същата дата на жалбоподателя. Във възраженията, депозирани на 07.12.2017 г., П.Г. е заявил, че е бил спрян по нерегламентиран начин. Също така заявява, че служителят, който го е спрял, е използвал служебната си карта и е извикал колегите си, защото се е съмнявал, че Г. е употребил алкохол. Съдържанието на съставения АУАН е пренесено в издаденото на 15.12.2017г. НП, връчено на жалбоподателя на 05.02.2017 г.

Горната фактическа обстановка се установява по безспорен начин от събраните по делото материали по АНП, както и гласните и писмени доказателства събрани в хода на съдебното производство, които са безпротиворечиви и кредитирани от съда изцяло. На практика и самият жалбоподател в депозираните възражения възпроизвежда тази фактическа обстановка, като основният му довод е за законосъобразността на начина, по който е бил спрян за проверка.

Съдът въз основа на императивно вмененото му задължение за цялостна проверка на издаденото наказателно постановление относно законосъобразност и обоснованост, както и относно справедливостта на наложеното административно наказание и предвид така установената фактическа обстановка, направи следните правни изводи:

Наказателното постановление е издадено от компетентен орган - Началника на РУП към ОД на МВР- гр. Бургас, РУ- Приморско, а АУАН съставен от оправомощено за това лице, видно от приобщеното към материалите по делото удостоверение.

Административно-наказателното производство е образувано в срока по чл. 34 от ЗАНН, а наказателното постановление е било издадено в шестмесечния срок, като същото е съобразено с нормата на чл. 57 от ЗАНН, а при издаването на административния акт е спазена разпоредбата на чл. 42 от ЗАНН. Вмененото във вина на жалбоподателя нарушение е индивидуализирано в степен, позволяваща му да разбере в какво е обвинен и срещу какво да се защитава. Посочени са нарушените материалноправни норми, като наказанието за нарушението е индивидуализирано в предвидените от закона рамки.

Съдът не споделя довода на жалбоподателя, че не ставало ясно какво МПС е управлявал. Действително, в НП на едно единствено място е посочено, че лицето е допуснало нарушение „като водач на лек автомобил”. Веднага след това, обаче, е посочена марката на МПС и рег. номер, които изцяло съответстват на посоченото в АУАН превозно средство- колесен трактор. Освен това, и в самото постановление впоследствие е посочено, че се касае за управление на колесен трактор, поради което съдът счита, че по никакъв начин не са накърнени правата на жалбоподателя.

На следващо място, съдът не намира, че е допуснато съществено процесуално нарушение, което да е ограничило правото на защита на жалбоподателя, чрез погрешното изписване в НП на последната цифра от номера на АУАН. При съпоставката на двата акта безспорно се установява, че се касае именно за АУАН, който е бил съставен на 05.12.2017 г. Съдебната практика също приема, че такова нарушение не е съществено, когато липсва съмнение въз основа на кой акт е издадено обжалваното НП- Решение от 02.07.2010 г. по к.н.а.х.д. № 883/2010 г. на Административен съд- Бургас.

На последно място, следва да бъде обсъден доводът, касателно начина, по който жалбоподателят е бил спрян за проверка от полицейските органи. Чл. 207 от Правилника за прилагане на Закона за движение по пътищата гласи: „При спиране на пътно превозно средство за проверка или за оказване на съдействие служителят от органите за контрол подава своевременно ясен сигнал със стоп-палка. През нощта сигналът за спиране може да бъде подаден и с описваща полукръг червена светлина. Униформен полицай може да спира пътните превозни средства и чрез подаване на сигнал само с ръка. Сигнал за спиране може да бъде подаден и от движещ се полицейски автомобил или мотоциклет чрез постоянно светещ или мигащ надпис "ПОЛИЦИЯ - СПРИ!". Съдът кредитира изцяло показанията на свидетеля К. относно това, че същият е спрял за проверка управляваното от жалбоподателя МПС със служебната си карта, както и че е бил облечен с цивилни дрехи, тъй като това е заявено и от Г. в неговите възражения. В този смисъл, действително начинът, по който е бил спрян за проверка П.Г., не съответства на нито една от посочените в закона хипотези. Това обстоятелство обаче по никакъв начин не се отразява на законосъобразността на процедурата по установяване на извършването на административно нарушение. Още повече, че процедурата по установяване на нарушението по ЗДвП започва от момента на идването на св. И., който е автоконтрольор, поради което предхождащите действия на неговите колеги не оказват влияние върху неговата проверяваща дейност. Незаконосъобразното действие на св. К. би могло да бъде основание единствено за ангажиране на неговата дисциплинарна отговорност, но в никакъв случай не може да доведе до отпадане на отговорността на евентуално установен нарушител.

Предвид горното, съдът намира, че липсват формални предпоставки за отмяна на обжалваното наказателно постановление. Също така, настоящият състав намира, че постановлението е и материално законосъобразно, като безспорно се установява, че П.Т.Г. е извършил от обективна и субективна страна нарушение по чл. 150а, ал. 1 от ЗДвП. Съгласно предложение първо на тази разпоредба в редакцията й към момента на извършване на деянието, за да управлява моторно превозно средство, водачът трябва да притежава свидетелство за управление, валидно за категорията, към която спада управляваното от него моторно превозно средство. Безспорно, П.Г. е водач по смисъла на закона, като е безспорно и че същият е управлявал колесен трактор при извършената проверка на 05.12.2017 г. Г. притежавал свидетелство за управление на МПС категория „В”. Управляваното от него МПС, обаче съгласно чл. 21, т. 9 от ППЗДвП спада към категория „Т”, за която жалбоподателят не е притежавал свидетелство. Последното се потвърждава и от самия Г., който на етапа на съдебните прения заявява, че вече е записал курс за необходимата категория. Оттук следва и изводът за субективната съставомерност на деянието, като Г. е съзнавал, че управлява МПС, което спада към категория, различна от категорията, за която притежава свидетелство за правоуправление.

Съдът намира, че правилно е приложена и санкционната разпоредба на чл. 177, ал. 1, т. 2, предл. 1 ЗДвП в редакцията й към момента на извършване на нарушението. На водача е наложено наказание в минимално предвидения размер от 100 лв. Не са налице предпоставки за приложение на чл. 28 ЗАНН, тъй като се касае за нарушение при извършване на дейност, представляваща източник на повишена опасност, като не се установяват многобройни или пък някакви изключителни обстоятелства, които да сочат на по-малка степен на обществена опасност на деянието.

Предвид всичко горепосочено, съдът счита, че наказателното постановление следва да бъде изцяло потвърдено.

 

Така мотивиран, на основание чл.63, ал.1, предл. 1 ЗАНН, Бургаският районен съд

 

 

Р  Е  Ш  И :

 

ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № 17-4635-000538/15.12.2017г., издадено от Началника на РУП към ОД на МВР- гр. Бургас, РУ- Приморско, с което за нарушение на чл. 150а, ал.1 от ЗДвП, на основание чл. 177, ал. 1, т. 2, предл. 1 от ЗДвП, на П.Т.Г. с ЕГН: **********, е наложено административно наказание „глоба” в размер на 100 лв.

 

РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с касационна жалба пред Административен съд – гр.Бургас в 14 - дневен срок от съобщаването му на страните.

 

ПРЕПИС от решението да се изпрати на страните на посочените по делото адреси.

 

 

 

                                                                         РАЙОНЕН СЪДИЯ:

 

В.О:К.А.