Решение по дело №12298/2019 на Районен съд - Варна

Номер на акта: 2111
Дата: 3 юни 2020 г. (в сила от 29 юли 2020 г.)
Съдия: Елена Иванова Николова
Дело: 20193110112298
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 1 август 2019 г.

Съдържание на акта Свали акта

Р Е Ш Е Н И Е

№

гр. Варна, 03.06.2020 год.

                       

В  И М Е Т О  Н А  Н А Р О Д А

 

ВАРНЕНСКИ РАЙОНЕН СЪД, Гражданско отделение, тридесети състав, в публично заседание, проведено на двадесет и осми май две хиляди и двадесета година в състав:

                                                                       ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕЛЕНА НИКОЛОВА

 

При участието на секретаря Антония Пенчева разгледа докладваното от съдията гр.д. № 12298 по описа на ВРС за 2019 год. и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е образувано по искова молба с вх.№ 56384/31.07.2019 г. от Б.Ю.Х., ЕГН: **********,*** срещу „Е.П.“ АД, ЕИК *********, с която е предявен отрицателен установителен иск с правно основание чл. 439 от ГПК, с искане да бъде прието за установено между страните, че ищецът не дължи на ответника сумата от 1266,92 лв., предмет на заповед за изпълнение № 3318/23.04.2013 г. по ч.гр.д.№5716/2013 г. на ВРС, представляваща главница за незаплатена ел. енергия по фактури за периода от 21.05.2010 г. до 27.02.2013 г. за обект аб. № **********, и кл. № **********, находящ се в гр. В., като погасени по давност в периода от  03.06.2013 г. до 03.06.2018 година.

Ответникът в депозирания отговор на исковата молба оспорва искът като неоснователен, като излага следното:

На 22.04.2013г. срещу ищеца било образувано заповедно производство по реда на чл. 410 от ГПК пред Районен съд - Варна във връзка със съществуващи задължения по отношение на дружеството за консумирана, но незаплатена ел. енергия. Със заповед за изпълнение № 3318/23.04.2013 г. по ч.г.д. № 5716/2013 г. по описа на ВРС, длъжникът Б.Ю.Х., ЕГН: ********** е осъден да заплати на ответното дружество сумата от 1 266.92 лв., представляваща главница за незаплатена ел. енергия по фактури, издадени в периода: 21.05.2010 г. - 27.02.2013 г., мораторна лихва в размер на 175.97 лв., изчислена от падежа на всяка от фактурите до дата 10.04.2013 г., ведно със законната лихва върху главницата, изчислена от датата на подаване на заявлението в съда - 22.04.2013 г. до окончателното изплащане на задължението, както и сума в общ размер на 128.86 лв., представляваща съдебно- деловодни разноски. Срещу заповедта не е подадено възражение по реда на чл. 414 от ГПК, поради което е влязла в сила. Излага, че неподаването на възражение има за последица създаване на стабилитет на заповедта, поради което оспорването на фактите и обстоятелствата, относими към ликвидността и изискуемостта на вземането се преклудира.

На следващо място излага, че съгласно чл. 114, ал. 1 от ЗЗД давността започва да тече от деня, в който вземането е станало изискуемо. Това е моментът, от който за кредитора е налице възможността да получи вземането си и при липса на доброволно изпълнение, да предприеме действия за принудително му удовлетворяване, което в конкретния случай е датата на влизане в сила на заповедта за изпълнение. Счита, че с изтичане на срока за възражение и на сроковете по чл. 424 от ГПК се получава ефект, аналогичен на силата на пресъдено нещо. Следователно в случая приложимата давност е тази по чл. 117, ал. 2 от ГПК и същата съгласно чл. 116, б. „в“ от ЗЗД се прекъсва с предприемане на действия по принудително изпълнение. Така въз основа на издадения изпълнителен лист, на 08.10.2013 г. е образувано изпълнително дело № 2154/2013 по описа на ЧСИ Лучия Тасева.

В рамките на развилото се изпълнителното производство били извършени множество справки за трудовата заетост на длъжника, за имотното му състояние и за разкритите на негово име банкови сметки. Наложен бил запор на МПС, собственост на длъжника на 22.11.2013 г. По молба на взискателя от 18.01.2014 г., делото било прехвърлено на съдебен изпълнител с район на действие Окръжен съд - Варна, в резултат на което на 24.02.2014 г. било образувано и.д. № 331/2014 по описа на ЧСИ Илиана Станчева.

Излага, че към датата на образуване на изпълнителното дело в сила е било ППВС № 3/18.11.1980 г., според което погасителната давност се прекъсва с образуване на производство за принудително изпълнение, като по време на неговата висящност давност не тече. С т.10 на Тълкувателно решение № 2 от 26.06.2015 г. на ВКС е дадено противоположно разрешение като е прието, че в изпълнителното производство давността не се спира и във връзка с това е отменено цитираното ППВС. Счита, че въпреки настъпилата отмяна, последиците от възприетото с ППВС 3/1980 г. тълкуване следва да намерят приложение в настоящият случай, като се позовава на Решение № 170 от 17.09.2018 г. по гр. д. № 2382/2017 на ВКС, с което било прието, че последващите тълкувателни актове нямат подобно на първоначалните такива обратно действие и започват да се прилагат от момента, в който са постановени и обявени по съответния ред. Тъй като TP № 2/2015г. на ВКС се явява именно такъв последващ тълкувателен акт, то той няма обратно действие. Предвид изложеното, ППВС 3/1980 г. е задължително за времето преди отмяната му, a TP № 2/2015 г. ще се прилага от 26.06.2015 г. за в бъдеще, доколкото до този момент както правоприлагащите органи, така и всички останали правни субекти са били длъжни и са съобразявали поведението си с едно предходно дадено, също задължително тълкуване.

Сочи, че тъй като в настоящия случай, изпълнителното производство било образувано при действието на ППВС № 3/1980 г., задължителното тълкуване дадено с него е било приложимо в отношенията между страните и съдебния изпълнител до последващата му отмяна с тълкувателното решение от 26.06.2015 г. С оглед даденото разрешение в цитираното постановление, погасителната давност се прекъсва с предприемане на действия за принудително изпълнение, а докато трае изпълнителното производство същата спира съгласно чл. 115, б.“ж“ от ЗЗД. От горното извежда извода, че с подаването на молба от 08.10.2013 г. взискателят е прекъснал течението на давностния срок, като същият е спрял да тече до постановяване на TP № 2/2015 г. на ВКС. Това означава, че до 26.06.2015 г. давността за вземанията по изпълнителния лист е била спряна по силата на самия факт, че за тяхното събиране е образувано изпълнително производство. Изхождайки от тези съображения, новата погасителна давност в случая е започнала да тече от момента на отмяна на даденото с ППВС тълкуване - 26.06.2015 г. Сочи съдебна практика в този смисъл - Решение № 51/21.02.2019 г. по гр.д. № 2917/2018 на ВКС, Решение по в.т.д. № 161/2019 по описа на ВОС, Решение по в.гр.д. № 241/2019 по описа на Апелативен съд - Варна; Решение по в.гр.д. № 489/2018 по описа на ОС - Перник и много други. Тъй като исковата молба, въз основа на която е образувано настоящото производство, е постъпила в съда на 31.07.2019 г., към тази не е изтекъл срокът на погасителна давност.

Съдът, като прецени съобразно чл.12 и чл.235 ГПК поотделно и в съвкупност събраните по делото доказателства, доводите и възраженията на страните и по вътрешно убеждение, приема за установено от фактическа и правна страна следното:

Предявен е иск с правно основание чл. 124, ал.1, във вр. с чл. 439 от ГПК.

По делото е прието за безспорно и ненуждаещо се от доказване, че със че със заповед за изпълнение № 3318/23.04.2013 г. по ч.гр.д.№5716/2013 г. на ВРС, е разпоредено ищецът да заплати на ответното дружество процесната сума от 1266,92 лв., представляваща главница за незаплатена ел. енергия по фактури за периода от 21.05.2010 г. до 27.02.2013 г. за обект аб. № **********, и кл. № **********, находящ се в гр. В.

Към доказателствения материал по делото е приобщено заверено копие от изпълнително дело № 20147120400331 на ЧСИ Илиана Станчева, вписана с рег. № 712 в Камарата на частните съдебни изпълнители в Република България с район на действие Окръжен съд – Варна.

Съгласно чл.110 от ЗЗД с изтичането на петгодишната давност се погасяват всички вземания, за които законът не предвижда друг срок. Съгласно чл. 111, б. „в“ от ЗЗД с изтичане на тригодишна давност се погасяват вземанията за наеми, лихви и за други периодични плащания.  В процесния случай вземането е установено с влязла в сила заповед за изпълнение, в който случай погасителната давност започва да тече от изискуемостта на вземането при условията на цитираните по-горе норми.

Съгласно чл.116, б. „в” от ЗЗД давността се прекъсва с предприемане на действия за принудително изпълнение, а съгласно чл.330, ал.1, б. „д” от ГПК /отм./ (сега чл.433, ал.1, т.8 от ГПК) изпълнителното производство се прекратява, когато взискателят не поиска извършването на изпълнителни действия в продължение на две години.

Съгласно т.10 от Тълкувателно решение № 2/2013 на ОСГТК на ВКС, когато взискателят не е поискал извършването на изпълнителни действия в продължение на две години и изпълнителното производство е прекратено по чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК (чл. 330, ал. 1, б. „д“ ГПК отм.), нова погасителна давност за вземането започва да тече от датата, на която е поискано или е предприето последното валидно изпълнително действие. Изрично в мотивите към т.10 от същото тълкувателно решение е посочено, че в хипотезата на чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК (чл. 330, ал. 1, б. „д“ ГПК отм.) прекратяването на изпълнителното производство поради т. нар. „перемпция“ настъпва по силата на закона, а съдебният изпълнител може само да прогласи в постановление вече настъпилото прекратяване, когато установи осъществяването на съответните правно релевантни факти. Посочено е още, че без правно значение е дали съдебният изпълнител ще постанови акт за прекратяване на принудителното изпълнение и кога ще направи това. Прекратяването на изпълнителното производство става по право, като новата давност е започнала да тече от предприемането на последното по време валидно изпълнително действие.

Предвид гореизложеното в настоящото производство следва да се направи преценка дали поисканите и извършени изпълнителни действия по изпълнителното дело са прекъснали давността.

Съобразно правилата за разпределение на доказателствената тежест в хода на настоящото производство в тежест на ответника е да установи по пътя на пълно и главно доказване своите възражения, че давността за процесното вземане е спирана или прекъсвана с предприетите от него действия за принудително изпълнение.

Изпълнителното дело първоначално е образувано пред ЧСИ Лучия Тасева с район на действие Окръжен  съд – Добрич под № 20137370402154. По делото на 08.10.2013 г. е наложен запор над собствено на длъжника и ищец в настоящото производство  ПМС, марка ВАЗ, рег.№В6681АВ, което всъщност е и последното валидно изпълнително действие. В последствие делото е прехвърлено на ЧСИ Илиана Станчева и образувано под № 20147120400331, но по него не са извършвани валидни изпълнителни действия, които да са от естеството да прекъснат погасителната давност по смисъла на Тълкувателно решение № 2/2013 на ОСГТК на ВКС. 

По наведените доводи от ответника, че давността е спряла да тече, считано от образуване на изпълнителното производство до датата на постановяването на ТР2/2015 г. на ВКС, тъй като до този момент е действало ППВС №3/1980 г. съдът намира, че дори и да се приеме, че давността е започнала да тече едва с постановяването на ТР №2/2015 г. на ВКС, което е постановено на 26.06.2015 г., то същата е изтекла на 26.06.2018 г., доколкото приложима в случая е нормата на чл. 111, б. „в“ от ЗЗД, тъй като се касае за периодични платежи по смисъла на цитираната разпоредба.

Така следва да се приеме или че погасителната давност последно е прекъсната на 08.10.2013 г. и съответно е изтекла в на 08.10.2016 г., или че е изтекла на 26.05.2018 г., тъй като е спряла да тече до датата на постановяване на ТР №5/2015 г. на ВКС.  Така или иначе към дата на завеждане на сезиращата исковата молба (31.07.2019 г.) възможността на ответника да събере принудително вземането по изпълнителния лист е била погасена по давност, а с още по-голяма сили и към датата на постановяване на настоящото решение.

С оглед на изложеното предявеният иск се явява основателен и следва да бъде уважен.

Според разпоредбата на чл. 78, ал. 1 от ГПК от ответника се заплащат заплатените от ищеца такси и разноски в производството и възнаграждение за един адвокат. Представени са доказателства за платена държавна такса по предявения иск, ведно с преводна такса в размер на 57,68 лв. и възнаграждение за един адвокат в размер на 300,00 лв., или общо 357,68 лв., които следва да бъдат присъдени в полза на ищеца.

 

Мотивиран от гореизложените съображения, съдът

 

Р  Е  Ш  И:

 

ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията между страните, че Б.Ю.Х., ЕГН: **********,***  не дължи на „Е.П.“ АД, ЕИК *********  сумата от 1266,92 лв. (хиляда двеста шестдесет и шест лева и деветдесет и две стотинки), предмет на заповед за изпълнение № 3318/23.04.2013 г. по ч.гр.д.№5716/2013 г. на ВРС и на издадения въз основа на нея изпълнителен лист, представляваща главница за незаплатена ел. енергия по фактури за периода от 21.05.2010 г. до 27.02.2013 г. за обект аб. № **********, и кл. № **********, находящ се в гр. В., като погасени по давност в периода от 08.10.2013 г. до 26.06.2018 г., на основание чл. 124, ал.1, във вр. с чл.439, ал.1 от ГПК.

осъжда „Е.П.“ АД, ЕИК ********* да заплати на Б.Ю.Х., ЕГН: **********,*** сумата от 357,68 лв. (триста петдесет и седем лева и шестдесет и осем стотинки), представляваща направени разноски в исковото производство пред ВРС, на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК.

РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с въззивна жалба пред Варненски окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.

ПРЕПИС от решението да се връчи на страните.

 

РАЙОНЕН СЪДИЯ: