№ 128
гр. Враца, 05.06.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ВРАЦА, III-ТИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ
СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и втори май през две хиляди
двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Росица Ив. Маркова
Членове:Х. Н. Х.в
Катя Н. Гердова
при участието на секретаря Галя Цв. И.
като разгледа докладваното от Х. Н. Х.в Въззивно гражданско дело №
20251400500051 по описа за 2025 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 17 ЗЗДН вр. чл. 258 и сл. ГПК.
С решение № 383/17.07.2023 г. по гр. д. № 188/2023 г. по описа на Районен съд –
Козлодуй е признато за установено, че Д. О. И., с ЕГН **********, от гр. Козлодуй е
извършила акт на емоционално домашно насилие над малолетното си дете Й. Т. Д., с ЕГН
**********, родено на *** на ***, изразяващо се проявена агресия от майката пред детето и
по отношение на него, вземайки го насила от дома на бащата в с. ***, където е било с бабата
съгласно съдебно определен режим на лични отношения и в присъствието на полицейски
служители съобщавайки невярно, че детето е отвлечено. С решението е отхвърлена молбата
на Т. Д. И., с ЕГН **********, от гр. София в качеството на баща на малолетното дете Й. Т.
Д., срещу майката Д. О. И., за защита от физическо домашно насилие установено на
19.01.2023 г., изразяващо се в нанасяне на удари с пръчка по краката на детето, като
неоснователна и недоказана. Наложени са на Д. О. И., следните мерки за защита срещу
домашно насилие: задължена е на основание чл. 5, ал. 1, т. 1 ЗЗДН Д. О. И., да се въздържа
от извършване на домашно насилие спрямо малолетното дете Й. Т. Д.. Задължена е на
основание чл. 5, ал. 1, т. 5 ЗЗДН Д. О. И., да участва в специализирана програма за
превенция на домашно насилие за срок поне от три месеца с честота и продължителност
според условията на програмата посочена със съдействието на Дирекция „Социално
1
подпомагане”, гр. Козлодуй. Постановено е да се издаде заповед за наложените мерки за
защита от домашно насилие, която подлежи на незабавно изпълнение. Предупредена е Д. О.
И., че при неизпълнение на заповедта ще бъде задържана от полицейските органи, съгласно
чл. 21, ал. 3 ЗЗДН и ще бъдат уведомени незабавно органите на прокуратурата. Наложена е
на Д. О. И., на основание чл. 5, ал. 4 от Закона за защита от домашното насилие глоба в
размер на 200,00 лева, платима в полза на държавния бюджет по сметка на Районен съд -
Козлодуй. Осъдена и Д. О. И. да заплати на Т. Д. И., разноски в размер на 675,00 лева,
половината от платеното адвокатско възнаграждение. Осъдена е Д. О. И. да заплати по
сметка на Районен съд - Козлодуй сумата от 25,00 лева, дължима държавна такса.
Постъпила е въззивна жалба от Д. О. И., против постановеното решение на Районен
съд – Козлодуй в частта, в която се признава за установено, че майката Д. О. И. е извършила
акт на емоционално домашно насилие над малолетния Й. Т. Д.. В обжалваната част се
заявява неправилност на решението. Съдът непълно очертал предмета на делото, като не
посочил с доклада си акта на насилие от ***, по който се произнесъл в обжалваното
решение. Страните били лишени от възможност да правят възражения, искания за
изменения и допълнения по доклада. Не било налице произнасяне по допускането до
разглеждане на всички актове на насилие, които сочи молителят, възраженията на ответника
за недопустимост на производството по част от изложените факти, както и възраженията за
недопустимост на декларацията по чл. 9, ал. 3 ЗЗДН. Не била разпределена
доказателствената тежест за молителя и ответника за подлежащите на доказване факти,
както и не било указано за кои факти не се сочат доказателства. При изслушването на
родителите на малолетния Й., на ответника не била предоставена възможност за становище,
не бил подлаган и на обсъждане твърдения за извършен акт на насилие от *** Поради
изброените нарушения, неправилна била и констатацията на съда, че ответника не изразява
становище за случая на *** по време на своето изслушване. Съдът неправилно кредитирал
като доказателствено средство декларацията по чл. 9, ал. 3 ЗЗДН, представена от бащата Т.
И. по отношение на извършен от майката акт на насилие върху детето. Още с отговора на
молбата за издаване на заповед за защита с направено искане за издаване на заповед за
незабавна защита, били изложени от ответника съображения за недопустимост декларацията
по чл. 9, ал. 3 ЗЗДН да бъде ползвана със специалната материална доказателствена сила,
която й придава Закона по отношение твърдените за извършени актове на домашно насилие
върху малолетния Й.. Сочи съдебни решения в подкрепа на доводите си. Молбата за защита
на детето била подадена от бащата, поради което налице била хипотезата на чл. 8, т. 2 ЗЗДН
- депозирането на молбата било в качеството му на лице по права линия с пострадалото
лице. Законът, обаче, изисквал представяне на декларация единствено, когато молбата до
съда се подава от лице по чл. 8, т. 1 ЗЗДН, като само в този случай декларацията можела да
се ползва с доказателствената стойност. Приемайки, че в настоящия случай декларацията,
подписана от бащата за извършено върху детето насилие е със задължителна сила, съдът
неправилно приложил закона и постановил неправилно решение. Съдът неправилно
преценил и останалите доказателства във връзка с твърдения за извършен акт на насилие от
***. Неправилно се твърдяло, че майката е подала сигнал за отвличане на детето с ясното
2
съзнание, че детето е при своята баба в с. ***. На ответника се вменявали знания, каквито Д.
И. не била имала към момента, в който е сигнализирала РУ Полиция в гр. Козлодуй. Д. И.
разбрала, че Т. И. заминавал за Испания и го помолила да остави детето при нея по време на
неговото отсъствие, тъй като имала възможност да се грижи за него в този момент.
Притеснена от това, че не знае къде е детето й и кой ще й го предаде на 28.12.2022 г., Д. И.
позвънила неколкократно на Т. И. без да получи информация. На *** Д. отишла пред дома
на бабата по бащина линия в с. ***, придружена от майка си и баща си. Извикала и
полицейски патрул за съдействие поради многократните скандални ситуации с бащата и
бабата по бащина линия. Д. чукала на вратата на къщата, сигнализирала с клаксона на
колата си, но повече от час никой не се появявал пред къщата. Полицейският патрул също
включвал звукова сигнализация за момент, но отново без резултат. Тогава у Д. се породило
безпокойство, че е възможно Т. да е заминал с майка си, детето да е оставил при свои близки
в София и че майката ще може да го види едва когато бащата се прибере, което ще е след
утвърденото по режим или, че детето е изведено незаконно от страната, каквито заплахи Д.
чувала от Т.. Поради тези обстоятелства у нея се породила тревожност за местоположението
на детето. Неправилно съдът правил заключенията си въз основа на социалния доклад,
представен от Дирекция „Социално подпомагане" гр. Козлодуй. Срещата със социалните
работници била осъществена много дни след случилото се на ***, когато Д. разказала в
минало време за ситуацията, в която е подала сигнал, поради обстоятелството, че не е знаела
къде се намира то, като впоследствие било установено, че бащата го е оставил на своята
майка в с. ***. На *** бащата не бил в страната, не бил с детето, поради което неправилно
се твърдяло, че е ограничен режима на лични контакти между двамата по вина на майката.
Такъв контакт в този момент нямало, поради което не било възможно да се окачестви като
насилие и неговото прекъсване. Д. И. не била подавала сигнал, че детето е отвлечено.
Майката сигнализирала, че не знае къде е детето й споделила опасенията си, като потърсила
съдействие. Двете жалби, които майката подала са от 29.12.2022 г. и касаят оставянето на
детето от бащата на бабата по бащина линия и укриването на детето от бабата. Неправилно
съдът твърдял, че майката била агресивна, с което упражнила насилие над малолетното си
дете. Сочената от молителя за очевидец, давала показания като свидетел, без изобщо да
споменава за такъв акт на насилие от ***. Бабата по бащина линия - Т. П. не сочела данни
нито за обстоятелствата около развитието на ситуацията, нито за реакцията на детето, нито
за последици с негативен характер върху неговите емоции, което да е в потвърждение на
описаното от молителя насилие. За да мотивира заключението си, че е извършено насилие
над Й. на *** съдът приемал, че безспорно у детето са породени отрицателни емоции, като
обвързва това с показанията на свидетеля Йордан Стоянов, пред когото детето казало „мама
лоша", но в обжалваното решение същите данни от показанията на свидетеля били
тълкувани като израз на осъществявана върху детето манипулация от страна на бащата, а
същевременно им се давала характеристика на подкрепящи възникналите тревожност и
страх у детето в резултат на поведението на майката на ***. По вина на молителя, по делото
психолого-психиатрична експертиза не била извършена, а съдебно-медицинската
категорично сочела, че кръвонасяданията по краката на малолетния Й. не са в резултат на
3
удар с пръчка, каквото твърдял бащата. В първоинстанционното производство съдът бил
длъжен да изисква от страните и от социалните служби да установяват релевантните
обстоятелства, както и сам да събира доказателства. С оглед произнасянето и по отношение
на случая от ***, съдът следвало да събере достатъчно доказателства, които са в защита
интереса на детето, да изиска обяснения от майката, а не да се позовава на недаването на
такива за конкретния случай, при обстоятелството, че възможност на Д. И. не е
предоставена. Видно било от обжалваното решение, че на съда е известно, че майката е
сигнализирала РУ Полиция в гр. Козлодуй за станалото на ***. За да бъде изяснен случая и
съответно за да се защити интереса на детето и да бъде установено дали действително е
осъществен акт на емоционално насилие върху него, е следвало да бъде изискана преписката
от РУ Козлодуй, от която да станат ясни възприятията на майката за конкретния случай,
знанието или незнанието й за местонахождението на детето и всички обстоятелства, с които
съдът необосновано признал, че акт на емоционално насилие на процесната дата е
извършен. Претендира отмяна на първоинстанционното решение в обжалваната част и
отхвърляне на молбата за защита в същата част.
В законния срок не е постъпил отговор от Т. Д. И. на въззивната жалба.
Въззивната жалба е процесуално допустима като подадена от надлежна страна, в
рамките на законоустановения срок и срещу обжалваем съдебен акт.
При извършената служебна проверка, въззивният съд констатира, че обжалваният
съдебен акт е валиден и допустим.
За да се произнесе по правилността на първоинстанционното решение, настоящият
съдебен състав взе предвид следното:
С решение № 383/17.07.2023 г. по гр. д. № 188/2023 г. по описа на Районен съд –
Козлодуй е признато за установено, че Д. О. И., с ЕГН **********, от гр. Козлодуй е
извършила акт на емоционално домашно насилие над малолетното си дете Й. Т. Д., с ЕГН
**********, родено на *** на ***, изразяващо се проявена агресия от майката пред детето и
по отношение на него, вземайки го насила от дома на бащата в с. ***, където е било с бабата
съгласно съдебно определен режим на лични отношения и в присъствието на полицейски
служители съобщавайки невярно, че детето е отвлечено. С решението е отхвърлена молбата
на Т. Д. И., с ЕГН **********, от гр. София в качеството на баща на малолетното дете Й. Т.
Д., срещу майката Д. О. И., за защита от физическо домашно насилие установено на
19.01.2023 г., изразяващо се в нанасяне на удари с пръчка по краката на детето, като
неоснователна и недоказана. Наложени са на Д. О. И., следните мерки за защита срещу
домашно насилие: задължена е на основание чл. 5, ал. 1, т. 1 ЗЗДН Д. О. И., да се въздържа
от извършване на домашно насилие спрямо малолетното дете Й. Т. Д.. Задължена е на
основание чл. 5, ал. 1, т. 5 ЗЗДН Д. О. И., да участва в специализирана програма за
превенция на домашно насилие за срок поне от три месеца с честота и продължителност
според условията на програмата посочена със съдействието на Дирекция „Социално
подпомагане”, гр. Козлодуй. Постановено е да се издаде заповед за наложените мерки за
защита от домашно насилие, която подлежи на незабавно изпълнение. Предупредена е Д. О.
4
И., че при неизпълнение на заповедта ще бъде задържана от полицейските органи, съгласно
чл. 21, ал. 3 ЗЗДН и ще бъдат уведомени незабавно органите на прокуратурата. Наложена е
на Д. О. И., на основание чл. 5, ал. 4 от Закона за защита от домашното насилие глоба в
размер на 200,00 лева, платима в полза на държавния бюджет по сметка на Районен съд -
Козлодуй. Осъдена и Д. О. И. да заплати на Т. Д. И., разноски в размер на 675,00 лева,
половината от платеното адвокатско възнаграждение. Осъдена е Д. О. И. да заплати по
сметка на Районен съд - Козлодуй сумата от 25,00 лева, дължима държавна такса.
Пред Районен съд – Козлодуй, Т. Д. И., в качеството на баща на малолетното дете Й.
Т. Д., е предявил молба за защита от домашно насилие срещу ответницата Д. О. И.. В
молбата са изложени твърдения, че Т. Д. И. е баща на детето Й. Т. Д., а майка на детето е Д.
О. И., с която нямат сключен граждански брак. След влошаване отношенията между
родителите, същите подписали споразумение по отношение на детето Й., одобрено от
Районен съд - Козлодуй на 09.06.2022 г. по гр.д. № 20221440100496 по описа за 2022 г., с
което регламентирали родителските права и режима на лични контакти с детето. Въпреки
определеният режим, родителите все още не били окончателно разделени, обитавали заедно
с детето жилището до 15.12.2022 г., когато майката изгонила бащата, като три пъти през
нощта на 14.12.2022 г. звъняла на тел. 112, откъдето двукратно изпратили полицейски
патрули до жилището и последният го напуснал. Според определеният режим, детето
трябвало да бъде при бащата от 24.12.2022 г. до 28.12.2022 г.. Същият взел детето на
19.12.2022 г., като трябвало да го върне на 28.12.2022 г.. На *** бащата трябвало да замине
до Испания по работа за 2 дни и оставил детето при майка си. Полетът му бил от 15,30 ч. и
продължавал 3 часа и 15 минути, а в самолета нямал връзка по телефона. Когато стигнал в
Испания, се свързал с майка си и разбрал, че след 15,30 ч. Д., заедно с полиция, майка си и
баща си отишла пред къщата в с. ***, с твърдения, че бабата, по бащина линия отвлякла
детето. Последната отворила вратата и полицаите я уведомили, че има сигнал за отвлечено
от нея дете и тя трябва да го предаде. Когато детето видяло полицаите се разплакало,
хванало се за рамката на входната врата и отказало да излезе. При появата на баба си по
майчина линия и майка си детето се разплакало още по силно и казало, „че не ги иска.
Ответницата започнала да крещи срещу бабата по бащина линия, в присъствието на
полицаите и детето, че не била никаква майка, че откраднала детето, след това се
приближила, изтръгнала детето от прегръдките на бабата по бащина линия, издърпала го
силно, за да се пусне от рамката на вратата и го отвела, въпреки че детето ревяло и
протягало ръчички към майка си. На 19.01.2023 г., в 16,00 ч. бащата отишъл да вземе детето
от майка му съгласно утвърдения режим. Направило му впечатление, че детето било
смутено и не смеело да изрази радостта си от срещата. При предаването, майката започнала
да обижда бащата в присъствието на Й., като го нарекла „изрод“, „боклук“, и казала на
детето, че „баща му спи с мъже и лапа пишки“. Бащата взел детето и се прибрали. Към 20,00
ч. го съблякъл за да го къпи и установил, че целите му крачета били в синини. Попитал го
какво е станало и детето казало, че майка му го била с пръчка. На следващия ден, 20.01.2023
г. завел детето при съдебен лекар, който го прегледал и казал, че синините са с давност 2-3
5
дни. Предвид изложеното бащата иска от съда да вземе мерки за неговата и на детето
защита спрямо ответницата по реда на ЗЗДН.
В постъпил писмен отговор на исковата молба ответницата, оспорва да е упражнила
домашно насилие. Твърди, че представената декларация, като неподадена от детето, за което
се претендира да е пострадало от домашно насилие е без доказателствена стойност, по
отношение актовете срещу същото.
Пред първоинстанционния съд са събрани писмени, гласни доказателства и
заключение на вещо лице по съдебно-медицинска експертиза. Пред въззивния съд са
събрани писмени доказателства.
След като обсъди събраните доказателства, поотделно и в тяхната пълнота, във
връзка с доводите на страните, настоящият съдебен състав приема за установено от
фактическа страна следното:
Не се спори между страните - Т. Д. И. и Д. О. И., че са били във фактическо
съжителство и същите имат родено малолетно дете: Й. Т. Д., роден на ***, а същото е видно
и от приложените удостоверение за раждане и протокол, обективиращ спогодба от
09.06.2022 г. по гражданско дело № 496 по описа за 2022 г. на Районен съд – Козлодуй, с
което е уредено упражняването на родителските права, местоживеенето, режима на лични
отношения и издръжката на детето Й., като за времето от 24.12.2022 г. до 28.12.2022 г. на
бащата Т. Д. И. е предоставено право на лични отношения с детето Й., което е следвало да
бъде при него.
Установява се от декларация по чл. 9, ал. 3 ЗЗДН, че молителя Т. Д. И. е декларирал,
че ответницата е извършила актовете на домашно насилие, описани в исковата молба.
Видно от приложеното Съдебномедицинско удостоверение № 59/2023 г. от
20.01.2023 г., издадено от съдебен лекар от Клиника по съдебна медицина при УМБАЛ
„Александровска” ЕАД, че на 19.01.2023 г. детето Й., след престой при майката, е получило
кръвонасядания (синини) по двете колена и подбедрици, получени в резултат от действието
на твърди тъпи предмети, по механизъм на удар с или върху такива, и могат да се получат и
по времето и начина, съобщени в предварителните сведения от бащата Т. Д. И. - при удар с
пръчка.
Установява се от социален доклад от 30.03.2023 г., изготвен от служители на
Дирекция „Социално подпомагане" – Козлодуй, следното: във връзка с процесните случаи
по сигнал от 21.02.2023 г. за детето Й. Д. е проведена среща с майката Д. И.; майката
съобщила, относно синините по краката на детето, установени от Т. И. на 19.01.2022 г., че
предишния ден тя и Й. присъствали на детски рожден ден в пицария "Ла Роча" в гр.
Козлодуй, където сина й и другите присъстващи деца, играейки се плъзгали, пързаляли и
падали на колената си по пода на заведението; това било причина за получените синини по
краката на Й.; майката сочи, че режима на лични контакти на детето се спазва и от двамата с
изключение на месец декември 2022 г., когато бащата в неговия режим оставил Й. на бабата
по бащина линия за два дни и заминал в Испания, за което тя сигнализирала РУ на Полиция
6
- Козлодуй, че детето е отвлечено; направен бил опит за разговор с детето Й. Д., като на
срещата присъствали майката Д. И., социални работници от ОЗД - Козлодуй, и психолог от
ЦОП - Козлодуй; разговор с детето Й. без присъствието на майката не бил възможен, тъй
като детето било разстроено и под въздействие на афект след раздялата му с бащата Т. И.,
който по решение на съда предал същия ден в 16,00 часа детето на майката Д. И.;
емоционалното състояние на Й. се изразявало в постоянно недоволство, хленчене и молба
към майката да отиде отново при баща си; въпреки негативните емоции детето се било
сгушило в майка си и не искало да се отдели от нея; на 29.03.2023 г. бил посетен дома на Д.
И. и малолетния Й. бил с коренно различно поведение от предходната среща - детето не
било притеснено от посещението на служителите от ОЗД - Козлодуй и показало стаята и
играчките си; Й. бил весел, общителен, играел с малкото си куче Кай, видимо детето било
щастливо и обгрижено от майката Д. И.; и двамата родители полагали грижи за детето Й.; Д.
И. живеела в собствено жилище в гр. Козлодуй, ж. к 1, бл. 25, ет. 9, ап. 26, което се състояло
от дневна с кухня, коридор, спалня, детска стая, баня с тоалетна; в жилището имало
необходимите мебели и електроуреди необходими за едно домакинство, поддържала се
много добра хигиена и подреденост; не се констатирало отчуждение на Й. Д. към майката Д.
И.; Д. И. категорично отричала да е извършила насилие срещу сина си Й. Д. - да го е удряла
с пръчка или да се е заканвала, че ще навреди на живота и здравето му.
Установява се от приложена във въззивното производство прокурорска преписка, че
по същата не са установени данни за извършено престъпление от страните.
Установяват се от заключението на вещото лице по събраната съдебно – медицинска
експертиза, а също и от изслушването на вещото лице в съдебно заседание следните
обстоятелства: при прегледа на детето Й. Д., извършен на 20.01.2023 г., са установени
кръвонасядания с окръглена форма и давност на получаване около 2-ро/3-то денонощие в
областта на двата долни крайника локализирани в областта на двете колена и предната
повърхност на двете подбедрици, с размери от 0,5 см. до 1 см. в диаметър; кръвонасяданията
са получени по механизма на удар върху твърд тъп предмет и могат да бъдат получени по
време на игра - пързаляне или скачане по балони на колена; установените увреждания не
могат да бъдат получени от действието на твърд тъп предмет с цилиндрична (продълговата
удряща повърхност) каквато има пръчката, при която се получават кръвонасядания с
характерна форма, а такива не били установени.
Установяват се от показанията на свидетеля Й. Т., следните факти: свидетеля заявява,
че познава молителя Т., тъй като се обърнал към фондация, в която свидетеля работи като
психолог и към която има Център за обществена подкрепа; виждал ответницата Д. на
видеоклип, но не я познава; детето Й. го виждал, когато бащата го водил; Т. му показал
видеоклип, на който ответницата вдигнала детето за ръка и го носела във въздуха, после го
хванал за двете ръце и го друсала, като обяснявала, че детето трябва да яде бой за да няма
лигаво поведение; свидетеля виждал и синини по краката на детето, предимно челно, на
коляното и под коляното и частично отстрани по прасеца, дори на пръстите, към палеца;
детето, след като го попитал баща му от какво са тия синки, казал, че са от пръчка, детето
7
казало „мама ме би”; Й. започнал да плаче и казал, че не иска при майка си, казал „мама
лоша”.
Установяват се от показанията на свидетелката Е. Ц., майка на ответницата,
преценени по реда на чл. 172 ГПК, с оглед на всички други данни по делото, предвид
възможната заинтересованост на свидетелката, следните факти: свидетелката заявява, че
най - малката й дъщеря направила осем години на 18 януари и по този повод Й. бил на
рождения й ден; играели си, имало много деца, в пицария „Лароча”, имало аниматори,
имало организирани игри; имало една игра, в която децата се хлъзгали по балони на колена,
и той скачал на колена; от там му дошли синините по коленцата; ответницата се обадила
вечерта и казала, че като влязла да го къпе видяла, че има синини по коленцата от скачане на
колена, където играел с другите деца; правили му забележка, но той си е дете, палав, и си
играел; гледал другите как играят и той по същия начин.
Установяват се от показанията на свидетелката Т. П., майка на молителя Т. И.,
преценени по реда на чл. 172 ГПК, с оглед на всички други данни по делото, предвид
възможната заинтересованост на свидетелката, следните факти: свидетелката заявява, че Т.
съблякъл детето и влязъл в банята да го изкъпе; направили му впечатление краката на детето
и извикал свидетелката; детето същия ден казало, че майката го била с пръчката; синините
били по крачетата, от коляното надолу, по двата крака по един и същи начин; имало синини,
на колената имало само една, много били синините; още същия ден детето казало „мама ме
би с пръчка”; на всяко връщане детето плачело и казвало „мама ме затваря в тъмна стая,
мама ме бие, мама е лоша”; майката насилствено хранела детето, защото и тя така била
хранена; последния скандал бил на с. ***, майката хванала детето за една ръка, вдигнала го
и го затворила в другата стая и казала „вие няма да ми казвате как ще си храня аз детето”.
При така възприетата фактическа обстановка, настоящият съдебен състав направи
следните правни изводи:
Молбата по чл. 4, ал. 1 вр. чл. 2 от Закона за защита от домашното насилие е
допустима - подадена е в тримесечния срок по чл. 10, ал. 1 ЗЗДН от извършване на
твърдените актове на домашно насилие и срещу лице от кръга на очертаните в чл. 3 от
Закона.
За основателността на молбата за защита от домашно насилие по реда на ЗЗДН е
необходимо да е извършен от ответника акт на физическо, сексуално, психическо,
емоционално или икономическо насилие, или опит за такова насилие, или принудително
ограничаване на личния живот, личната свобода, или личните права на пострадалото лице. В
тежест на молителя е да докаже фактите на извършеното насилие и да установи
извършването на такива действия от страна на ответника.
В случая не се установява спрямо малолетния молител в настоящото производство да
е проявявано от страна на ответницата домашно насилие по смисъла на чл. 2 ЗЗДН.
8
Събраните гласни и писмени доказателства не установяват извършено психическо,
емоционално или физическо насилие на ***. Молителя не доказа обстоятелствата, на които е
основал молбата си - не се установи проявена агресия от майката пред детето и по
отношение на него, както и същата да го е взела насила от дома на бащата в с. ***. Не се
установи по отношение на малолетния молител да са извършени конкретни актове на
домашно насилие от майката на същия, изразяващи се в описаните в исковата молба деяния.
Съгласно разпоредбата на чл. 13, ал. 3 ЗЗДН издаването на заповед за защита е
допустимо само на основание декларацията по чл. 9, ал. 3 ЗЗДН, но само когато няма други
доказателства. Законодателят е създал изключителното улеснение за пострадалите лица от
домашно насилие да претендират издаването на заповед за защита в своя полза въз основа на
такава декларация като единствено възможно доказателствено средство, но само когато
няма други доказателства за твърдяното насилие, както това обичайно се случва. В
процесния случай самият молител е посочил наличие на свидетел на твърдяните актове на
домашно насилие. Свидетеля Т. П., майка на бащата на детето - Т. И. обаче не е установил
описаните в декларацията актове на насилие. При посочени и събрани други доказателства
за твърдения акт на насилие не може да бъде прието, че декларацията по чл. 9, ал. 3 ЗЗДН е
достатъчна за ангажиране отговорността на ответника по реда на ЗЗДН. В конкретния
случай твърденията на молителя в декларацията не се подкрепят от показанията на
свидетелката Т. П.. Липсват данни за конкретни действия на ответницата, извършени на ***,
които да могат да се възприемат като психическо, емоционално или физическо насилие и в
показанията на останалите свидетели, а също и в събраните писмени доказателства и
заключение на вещо лице.
Основателни са и доводите в жалбата, че приложената декларация от пълнолетния
баща на детето - Т. Д. И. не е годна да обуслови доказателствени изводи за извършени актове
на насилие по отношение на малолетното дете. Декларацията по чл. 9, ал. 3 ЗЗДН,
изхождаща от малолетното дете, действащо чрез неговият законен представител, няма
силата на такова доказателствено средство за акта на насилие, което само по себе си, на
основание чл. 13, ал. 3 ЗЗДН да обуславя издаване на заповед за защита. Декларацията не
изхожда от пострадалото лице, а ЗЗДН не предвижда възможност законният представител на
пострадалото лице, да декларира вместо пострадалото лице за извършеното спрямо
последното лице домашно насилие със законните последици, предвидени в ЗЗДН относно
декларацията по чл. 9, ал. 3 ЗЗДН, изхождаща от същото лице. Съгласно чл. 9, ал. 3 ЗЗДН
към молбата по чл. 8, т. 1 ЗЗДН се прилага и декларация от молителя за извършеното
насилие, т.е. законодателят безспорно има предвид декларация, изходяща лично от
пострадалото лице (включително и ако то е непълнолетно или поставено под ограничено
запрещение). В настоящия случай детето Й. Д. е малолетно и липсва законоустановена
възможност неговият баща и законен представител да декларира извършено насилие срещу
него.
Въз основа на изложените доказателствени изводи, установеното поведение на
майката на процесната дата не покрива признаците на домашно насилие по смисъла на чл. 2
9
ЗЗДН. Действията на родителя по подаване на сигнал до органите на реда при възникнало
съмнение за неустановено местонахождение на малолетното дете и посещение, адреса, на
който на майката е било известно, че бащата е следвало да осъществява лични контакти с
детето и вземането от майката на детето при неговото откриване и при неоткриване на
бащата, не може да се оценят като домашно насилие. Подобно поведение, не може да се
приеме за насочено към психическа и/или физическа неприкосновеност на детето, и да
оправдае налагане на ограничителните мерки по чл. 5 ЗЗДН.
Въз основа на обсъдените доказателства не може да се направи извод за наличие на
извършени от ответницата действия, представляващи психическо, емоционално или
икономическо насилие по отношение на малолетния молител, извършени на ***. Смисълът
на закона е да защити действителните жертви от конкретен акт на домашно насилие. В това
производство съдът не следва да разрешава други спорове между страните.
С оглед на гореизложеното съдът намира, че не се установи ответницата да е
осъществила акт на домашно насилие спрямо малолетният молител на ***, с признаците
описани в молбата за защита.
Поради изложените съображения, молбата за защита, касаеща обжалваната част от
решението е неоснователна. С оглед несъвпадение на изводите на въззивната инстанция с
тези на районния съд, решението на РС – Козлодуй, следва да се отмени в обжалваната част.
С оглед изхода на делото пред въззивната инстанция, следва да се отмени
обжалваното решение и в частите за присъдени в тежест на въззивницата държавна такса и
разноски, като на осн. чл. 11, ал. 3 ЗЗДН, доколкото молбата е за защита на лице, което не е
навършило 18-годишна възраст, не следва да се присъждат такива в тежест на малолетния
молител. Доколкото претенции за разноски пред въззивната инстанция не са предявявани, по
такива съдът не следва да се произнася.
По изложените съображения, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ решение № 383/17.07.2023 г., постановено по гр. д. № 188/2023 г. по описа
на Районен съд – Козлодуй, В ЧАСТТА, с която: е признато, че Д. О. И., с ЕГН **********,
от гр. Козлодуй е извършила акт на домашно насилие над малолетното си дете Й. Т. Д., с
ЕГН **********, на ***, изразяващо се проявена агресия от майката пред детето и по
отношение на него, вземайки го насила от дома на бащата Т. Д. И., с ЕГН **********, в с.
***, съобщавайки невярно, че детето е отвлечено; задължена е на основание чл. 5, ал. 1, т. 1
ЗЗДН Д. О. И., да се въздържа от извършване на домашно насилие спрямо малолетното дете
Й. Т. Д.; задължена е на основание чл. 5, ал. 1, т. 5 ЗЗДН Д. О. И., да участва в
специализирана програма за превенция на домашно насилие за срок поне от три месеца;
постановено е издаване на заповед за наложените мерки за защита от домашно насилие;
предупредена е Д. О. И., че при неизпълнение на заповедта ще бъде задържана от
полицейските органи, съгласно чл. 21, ал. 3 ЗЗДН и ще бъдат уведомени незабавно органите
10
на прокуратурата; наложена е на Д. О. И., на основание чл. 5, ал. 4 ЗЗДН глоба в размер на
200,00 лева; осъдена е Д. О. И. да заплати на Т. Д. И., разноски в размер на 675,00 лева, а по
сметка на Районен съд - Козлодуй сумата от 25,00 лева, държавна такса и вместо него
ПОСТАНОВИ:
ОТХВЪРЛЯ молбата на Т. Д. И., с ЕГН **********, в качеството на баща на
малолетното дете Й. Т. Д., с ЕГН ********** срещу Д. О. И., с ЕГН **********, с правно
основание чл. 4, ал. 1 вр. чл. 2 от Закона за защита от домашното насилие, за извършено от
ответницата домашно насилие спрямо детето Й. Т. Д., на ***
В останалата част, като необжалвано, решението е влязло в законна сила.
Преписи от решението да се изпратят на страните и на ОДМВР - Враца.
Решението не подлежи на касационно обжалване и е окончателно съгласно чл. 17, ал.
6 ЗЗДН.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
11