О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 872
Гр. Сливен, 23.06.2023 г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД СЛИВЕН в закрито заседание на
двадесет и трети юни две хиляди двадесет и трета година в състав:
Административен
съдия: Георги Бозуков
като разгледа докладваното от съдията
административно дело № 185/2023 г. по описа на съда, за да се произнесе,
съобрази следното:
Производството е по реда
на чл. 145 и сл. Административнопроцесуалния кодекс
/АПК/, във връзка с чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ.
Образувано е по искова
молба, подадена от Д.Г.Г., ЕГН **********,*** с която
се твърди, че ищецът е о., поради неправомерна смяна на статута на УПИ
парцел XI/кв. 346 от урегулиран в нерегулиран имот ПИ
5442/кв. 193 сега кв.158, както и последващото
образуване на нови имоти 67338.531.124, 67338.531.123 и 67338.531.118, от същия
имот и допуснати нормативни кадастрални грешки.
Тъй като местната администрация в гр.Сливен
допуснала тези нарушения, предявява граждански иск срещу ответника. Иска да
бъде конституиран в качеството на ищец.
Предявява съдебен иск срещу ответника, поради
нарушения на ЗУТ и ЗС както и допуснати нормативни кадастрални грешки.
Моли,
стойността на иска да се определи от заседаващия съдия по справедливост като
настоява да се обхванат п. п. от непълноценно ползване на имота в периода от
2006 г. до 2022 г.
Иска се от съда още, освен о. на ищеца, да уреди
връщането на неправомерно отнетата регулация на прилежащият на адреса на
кооперацията имот отново в регулация, защото същата е била извършена в
нормативно нарушение на стандартите, както и в нарушение на ЗУТ и ЗС, без да е
налично актуване към датата на отнемане на регулацията и последващо
разделяне.
С разпореждане от 30.05.23 г. съдът
е счел, че исковата молба не
отговаря
на изискванията на чл.150, ал. 1, т. т. 5, 6, 7 и ал. 2 от АПК и я е оставил
без движение, като е указал на ищеца в 7-дневен
срок от съобщаването, да отстрани
нередовностите на жалбата, като:
- Посочи ясно и недвусмислено дали обжалва
административен акт на административен орган, като изпише номер на акта, дата и
издател, съответно да уточни в какво се състои незаконосъобразността на този
акт и какво е искането от съда;
-в случай, че не обжалва конкретен акт, да посочи
дали жалбата му представлява искова молба по ЗОДОВ, като в този случай посочи
надлежен ответник, който да е юридическо лице, представлявано от органа, от
чийто незаконосъобразен акт, действие или бездействие са му причинени в.;
-да посочи конкретно дали е претърпяла и ако е
претърпял, какви в. е претърпяла от незаконосъобразни актове, действия или
бездействия на административен орган.
Да посочи конкретно, изчерпателно и поотделно незаконосъобразните
действия или бездействия на определен административен орган или длъжностно
лице, в резултат на които е претърпяла в.;
-да посочи периода, през който е претърпял в.,
както и да конкретизира за всяка една от претърпените в. - в резултат на какви
действия и/или бездействия на определен административен орган или длъжностно
лице ги е претърпял;
-да посочи за какъв период е претърпяла сочените н.
в., като посочи поотделно и точно периодите от време, през които е претърпяла твърдяните в.;
-за всеки един от посочените периоди, да посочи
претендира ли обезщетението, както и какъв е размера на това обезщетение, което
претендира за всяка една от твърдяните в. поотделно;
-да посочи доказателствата и конкретните
обстоятелства, които ще доказва с тях, като представи към молбата си всички
писмени доказателства, с които разполага;
-да представи по делото препис от уточняващата
молба, както и от писмените доказателства – приложения, за връчване на
ответника по иска и предупреждава ищеца, че при неизпълнение на
указанията в определения срок, съгласно разпоредбата на чл.158 ал.3 от АПК жалбата ще бъде оставена без разглеждане, а производството по делото –
прекратено.
С допълнение
към искова молба ищецът прави следните уточнения.
Заявява, че
протестира
административен акт, представляващ ПУП на Сливен 1981(82г.) на ответника Община
Сливен, като незаконосъобразността на акта се състои в следното:
Променен е без основание статута на
нотариално описаният прилежащ имот XI/кв.346 върху държавна (сега
общинска) земя от урегулиран парцел на нерегулиран такъв 5442/кв.193 сега
кв.158 (вж.пр.2).
Претърпените в. са следните:
-о. са вещните права в имота, к. са
изградени през 1967г. по тогавашния регулационен план допълващи постройки и паркоместа в имота, л. са от възможността да изкупят земята
по (по № 235 на МС /1996 от ППЗДС и § 27. (1) ЗИДЗС );
-сградата се оказва върху имот с
отнет статут на жилищно строителство,
-върху нерегулирани парцели не може
да се строи, ако върху нерегулиран имот има изградена постройка, тя може да има
единствено временен статут,
-ако парцелът влезе впоследствие в
регулация, може да се наложи премахването на сградата.
Протестира Адм.
Акт РД-18-31/19.04.06 на ответника
АГКК Сливен. Незаконосъобразността на акта се състои в следното:
-Разделяне без основание на ПИ
5442/кв.158 на три по-малки имота: ПИ 67338.531.124, ПИ 67338.531.123 и ПИ67338.531.118.,
-Издаден е документ с невярно
съдържание : 15-392160 /10.04.2023г.,
-В кадастралната карта има невярно
заявление, че имот ПИ 67338.531.124 отговаря на стар номер 5442/кв.193 сега
кв.158. Но този имот не отговарял на посочения стар номер, нито по граници нито
по площ, бил е 998 m2, а сега 368 m2. Това е изцяло нов имот, за който
нямало влязъл в сила нито устройствен план, нито
заявител за неговото образуване,
-Извършено е нормативно нарушение
на границите на ПИ 67338.531.124 Нарушен е чл. 14, (4) от Закона за устройство
на територията.
Претърпените в. са следните:
-о. е напълно всякаква прилежаща за
обслужване площ,
-о. са вещните права в имота,
-к. са изградени през 1967г. по
тогавашния регулационен план допълващи постройки и паркоместа
в имота,
-л. били от възможността да изкупят
земята по (по № 235 на МС /1996 от ППЗДС и § 27. (1)
ЗИДЗС ).
Иска се с допълнението към жалбата
съдът, освен о. на ищеца, което ще се уточни, след отмяната или ограничаване на
действието на протестираните от ищеца административни
актове, да уреди връщането на неправомерно отнетата регулация на прилежащият на
адреса на кооперацията имот отново в нормативно полагаща се регулация, за уточняване
на иска по ЗОДОВ предлага след справедливата отмяна или съответна корекция на
забелязаните нарушения в протестираните адм.актове.
Ответникът в становище от 16.06.23
г., счита подадената искова молба за недопустима, тъй като не е налице незаконосъобразен акт, действие
или бездействие на общинската администрация или на кмета на Община Сливен,
който да е отменен по съдебен ред, защото норма на чл. 1 от ЗОДОВ, изисква като
положителна процесуална предпоставка за допустимост на иска предварителната
отмяна на акта, от незаконосъобразността на който са произтекли твърдените от
ищците в., а в случая не е налице отмяна
по съдебен ред на акт с който през 1981(82 г.) е одобрен (изменен) ПУП на Сливен.
Въз
основа на събраните по делото доказателства, съдът намира, че исковата молба, е
процесуално недопустимо, по следните съображения:
Съдът е длъжен да следи служебно за допустимостта на съдебната претенция в
течение на целия процес до момента на постановяване на решението по нея. При
извършената проверка на допустимостта на така заявения иск, съдът намира, че
същия, като предявен на осн. чл.203 от АПК, вр. с чл.1, ал.1 от ЗОДОВ за присъждане на в., е
недопустим, като съобрази следното:
Съгласно чл. 205 от АПК искът за обезщетение се предявява срещу
юридическото лице, представлявано от органа, от чийто незаконосъобразен акт,
действие или бездействие са причинени претендираните
вреди. Искът по чл.1, ал.1 от ЗОДОВ, съгласно чл.1, ал.2 от ЗОДОВ, се разглежда
по реда, установен в АПК, в който обаче липсват особени разпоредби относно
исковото производство. Затова на основание чл.144 от АПК субсидиарно
приложение намират разпоредбите на ГПК. Особеното за производството по чл.203 –
чл.207 от АПК е, че законодателят изрично посочва, срещу кого трябва да се
насочи искът, като в този случай изискванията за пасивна материална легитимация
съвпадат с тези за пасивна процесуална легитимация. Процесуалните предпоставки
за исковото производство са свързани с възникването на право на иск и
надлежното му упражняване. Процесуалната легитимация на ответника е сред
положителните абсолютни процесуални предпоставки за възникване на правото на
иск, а липсата й, има за последица недопустимост на иска и задължение на съда
да върне исковата молба по чл.130 от ГПК или да прекрати образуваното съдебно
производство. Съдът не е длъжен да напътства ищеца, срещу кого да
насочи иска си. Съдът може да дава указания само за надлежното упражняване на
правото на иск, както в случая това е сторено с разпореждане от 30.05.23 г.
Незнанието на ищеца, срещу кого да насочи иска си по чл.1, ал.1 от ЗОДОВ,
не може да бъде преодоляно чрез действия на съда. Посоченият, както в
първоначалната искова молба, така и в последвалата я уточняваща такава,
ответник- Община Сливен не е издател на акта, който обжалва ищецът, заповед № РД-18-31/19.04.06/. Тази заповед е
издадена от Изпълнителния директор на АК /л. 11/ от делото, а за това
юридическо лице не е поискано да бъде конституирано като ответник и цитираната
заповед не е отменена като незаконосъобразна.
Предявяването на иск не срещу надлежния ответник, има за последици
недопустимост на настоящата искова претенция, поради ненадлежна пасивна
процесуална и материална легитимация на страната. (в този смисъл Решение
№ 5178/12.04.2011г. на ВАС по адм. д. №
15302/2010г., Решение № 6554/11.05.2011г. на ВАС по адм.
д. № 9134/2010г. и Решение № 14560/30.11.2010г. на ВАС по адм. д. № 2098/2010г.), а посочените, както в първоначалната
искова молба искания, така и в допълнението към нея уточнения, не са
достатъчни, за да може да се проведе законосъобразно съдебно производство по
ЗОДОВ.
Отделно от това със Заповед №
РД-14-03-115/06.09.1982 г. е одобрен застроителен и
регулационен план на гр. Сливен - централна зона. На основание чл. 6, т. 7 от
ЗТСУ (отм.) във вр. с чл. 48, ал. 3 от ППЗТСУ (отм.),
със Заповед № РД-15-170/13.03.2001 г. на кмета на общината, е утвърден план за
уличната регулация, обществени мероприятия и устройствени
зони на ЦГЧ, кв. К. и кв. К.. Този план е потвърдил предходния от 1982 г., по
реда на вече отменения закон за териториално и селищно устройство. Плановете са
влезли в сила и не са били оспорвани.
Съдът счита, че за ищеца правото да
води исково производство се е погасило по давност. ЗОДОВ определя специален ред
и условия за обезщетяване на лицата, твърдящи увреда
на техните законни права и интереси. За неуредените в закона хипотези,
включително погасителната давност, се прилагат общите разпоредби на Закона за
задълженията и договорите /ЗЗД/. Съгласно чл. 110 от ЗЗД, давността за
предявяване на иск по ЗОДОВ, с оглед липсата на специална разпоредба в самия
закон, е 5 години. Съгласно т. 4 на Тълкувателно решение № 3 от 22.04.2004 г.
на ВКС по тълк. гр. д. № 3/2004 г., ОСГК при
незаконни актове на администрацията началният момент на забавата и съответно на
дължимостта на законната лихва върху сумата на
обезщетението, както и началният момент на погасителната давност за предявяване
на иска за неговото заплащане е влизане в сила на решението, с което се отменят
унищожаемите административни актове. В конкретния
случай липсва акт, който е отменен по съответния ред, както и няма данни какви
в. са настъпили за ищеца.
За да бъде ангажирана отговорността на
общината на основание чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ, следва да се установи
кумулативното наличие на следните предпоставки:
-незаконосъобразен
акт отменен по съответния ред, включително нищожен или оттеглен или
незаконосъобразно действие или бездействие на орган или длъжностно лице, при
или по повод изпълнение на административна дейност (което се установява от
съда, пред които е предявен иска за обезщетение);
-вредоносен
резултат, наличие на реална в., настъпила за ищеца /и. или н./;
-причинна
връзка между постановения незаконосъобразен акт, незаконо-съобразното
действие или бездействие и настъпилия вредоносен резултат.
Тъй като ищецът не е представил, акт,
действие или бездействие на кмета на общината, отменени по съответния ред,
както и не е определил точно предмета на иска, т.е. каква в. е понесъл, съдът
счита, че исковата молба е процесуално недопустима.
Ищецът е собственик на самостоятелен
обект в сграда в режим на етажна собственост, заедно с признатото право на
строеж върху държавна земя. Правото на строеж е реализирано, от което следва,
по смисъла на чл. 64 от ЗС, че носителят на вещното право и собственик на
изграденото може да ползва земята, само доколкото това е необходимо за използуването на постройката според нейното предназначение.
Целта на разпоредбата е при разделна собственост на земята и постройките върху
нея да бъде максимално защитена възможността за ползване на земята от нейния
собственик. Използването на земята от суперфициарния
собственик не може да е безпределно, а следва да се простира единствено в
рамките на необходимото ограничаване на правото на собственика на земята да я
използва. Затова законът определя, че ползването на чуждия имот е допустимо в
обема на необходимото за ползването на сградата пространство. Тук е мястото да
се отбележи, че в това производство е недопустимо инцидентното оспорване на
индивидуален административен акт.
Ето защо жалбата следва да
бъде оставена без разглеждане, като процесуално недопустима, а производството
по делото - прекратено.
При този изход на спора,
ищецът трябва да бъде осъден да заплати направените по делото разноски, за юрисконсултско възнаграждение, своевременно претендирани, в минимален размер, а именно 80 лева.
Водим от горните мотиви, съдът
О П Р Е Д Е Л И:
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ искова молба,
подадена от Д.Г.Г., ЕГН **********,*** с която се
твърди, че ищецът е о. от ответника, поради неправомерна смяна на статута на УПИ
парцел XI/кв. 346 от урегулиран в нерегулиран имот ПИ
5442/кв. 193 сега кв.158, както и последващото
образуване на нови имоти 67338.531.124, 67338.531.123 и 67338.531.118, от същия
имот и допуснати нормативни кадастрални грешки, като
недопустима.
ПРЕКРАТЯВА производството
по адм. дело № 185/ 2023 г. по описа на Административен
съд – Сливен.
ОСЪЖДА Д.Г.Г., ЕГН **********,***, да заплати на Община
Сливен, сумата в размер на 80 /осемдесет/ лева, представляваща направени по
делото разноски.
Определението подлежи на обжалване с частна жалба пред Върховния
административен съд в 7-дневен срок от неговото съобщаване.
СЪДИЯ: