Решение по дело №23/2019 на Районен съд - Поморие

РЕШЕНИЕ

№ 260114

гр.Поморие, 08.06.2021 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Районен съд – Поморие, гражданска колегия, в открито заседание на втори април през две хиляди двадесет и първа година, в състав:

 

                  СЪДИЯ: Димитър Димитров

 

 при участието на секретаря Димитрина Симеонова, като разгледа докладваното от районния съдия г.д. № 23 по описа  за 2019  г. и за  да се  произнесе, взе пред  вид  следното :

 

Производството е образувано по искова молба от Етажната собственост (ЕС) на комплекс „Феста Апартмънтс Поморие” гр.Поморие против В. В. Л., гражданин на Руската Федерация, с адрес в гр.Поморие.

Ищцовата ЕС твърди, че на 12.11.2014 г. е проведено общо събрание (ОС) на собствениците на самостоятелни обекти (СОС)  в процесната ЕС, с решение по т.2 от дневния ред на което е определена годишна такса за управление и поддръжка на общите части на комплекса в размер 9 евро/кв.м., дължима от всеки от собствениците.

Сочи, че на 29.06.2017 г. е проведено последващо ОС на ЕС, с решение по т.6 от дневния ред на което е определена годишна такса за управление и поддръжка на общите части на комплекса за 2017 г., в размер 5 евро/кв.м., дължима от всеки от собствениците, а с решение по т.7 от дневния ред е определена годишна вноска във фонд ремонт и обновяване в размер 2 евро/кв.м.

Твърди, че ответникът е собственик на СОС в процесната ЕС – апартамент № 250, в бл.Б, като такъв е бил длъжен да изпълни решението на ОС на ЕС за заплащане на разходите за управление и поддръжка за 2016 г. и 2017 г., както и за заплащане на вноската за фонд ремонт и обновяване за същата година.

Предявява иск с правно основание чл.38, ал.1 ЗУЕС, вр.с чл.6, ал.1, т.9 и т.10 ЗУЕС и чл.86 ЗЗД, за осъждане на ответника да заплати на ЕС сума в размер 1 331.69 лв., представляваща годишна такса за управление и поддръжка на общите части на комплекс „Феста Апартмънтс Поморие” за 2016 г., сумата 271.32 лв., представляваща обезщетение за забавено плащане на таксата за 2016 г., в размер на законната лихва върху нея за периода от 01.01.2017 г. до предявяване на иска – 10.01.2019 г., сумата 770.11 лв., представляваща годишна такса за управление и поддръжка на общите части на комплекс „Феста Апартмънтс Поморие” за 2017 г., сумата 113.82 лв., представляваща обезщетение за забавено плащане на таксата за 2017 г., в размер на законната лихва върху нея за периода от 21.07.2017 г. до предявяване на иска – 10.01.2019 г., сумата 308.04 лв., представляваща вноска във фонд ремонт и обновяване на общите части на комплекс „Феста Апартмънтс Поморие” за 2017 г., както и сума в размер 45.53 лева, представляваща обезщетение за забавено плащане на  вноската във фонд ремонт и обновяване за периода от 21.07.2017 г. до предявяване на иска – 10.01.2019 г., ведно със законната лихва върху претендираните главници, считано от предявяване на иска – 10.01.2019 г. до окончателното им изплащане. Претендира и направените разноски по делото.

Исковата молба е приета за разглеждане от съда и препис от нея е връчен на ответника, чрез пълномощник, който оспорва иска като недопустим, неоснователен и недоказан.

В съдебно заседание ищцовата ЕС се представлява от редовно упълномощен процесуален представител – адв. С.С., който депозира писмена молба, в която сочи, че всички решения на ОС на ЕС, проведено на 29.06.2017 г., са отменени от съда, поради което исковите суми се претендират като дължими на основание решението на ОС на ЕС, проведено на 12.11.2014 г., взето по т.2 от дневния ред.

В съдебно заседание ответникът се представлява от пълномощника си – адв. П.П., който поддържа изложено в отговора становище за недопустимост и неоснователност на претенциите на ищеца. 

За да разреши спора съдът се запозна подробно със становищата и исканията на страните, както и със събраните по делото доказателства, и като съобрази относимите законови разпоредби, прие от фактическа и правна страна следното:

Страните не спорят, а и се установява от представения по делото препис от нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот № 53/25.02.2009 г., нот.дело № 245/2009 г., на нотариус Гергана Недина, че ответникът е собственик на посочения в исковата молба СОС в процесната ЕС.

По делото е представен препис от протокол от ОС на собствениците на СОС в комплекс „Феста апартмънтс Поморие” („Феста Поморие ризорт”), проведено на 12.11.2014 г., от който се установява, че с решение по т.2 от дневния ред ОС е приело решение, с което е утвърдена годишната такса за управление и поддръжка на общите части на ЕС в размер на 9 евро /кв. м., както и решение да се създаде фонд „Ремонт и обновяване (обновление)“, в който да се заделят по 2 евро/кв.м. в рамките на таксата за управление и поддръжка, като по изключение е прието за 2015 г. в този фонд да се заделят по 3 евро/кв.м.

Не се спори, че решенията на проведеното на 12.11.2014 г. ОС на ЕС са атакувани от различни етажни собственици, но като краен резултат същите са стабилизирани.

Също не е спорно по делото, че на 29.06.2017 г. е проведено ОС на процесната ЕС, по т.6 от дневния ред на което взето решение за определяне на годишна такса за управление и поддръжка на общите части на комплекса за 2017 г., в размер 5 евро/кв.м., а с решение по т.7 от дневния ред е определена годишна вноска във фонд „Ремонт и обновяване“ в размер 2 евро/кв.м.

Страните не спорят, а и се установява от доказателствата по делото, че с решение № ІV-27/08.04.2019 г. по гр.д.100/2019 г. по описа на ОС – Бургас, съдът е отменил всички решения, взети на проведено на 29.06.2017 г. ОС на ЕС.

Съгласно чл.6, т.10, вр.чл.11, т.5 ЗУЕС, вр. §1, т.11 ДРЗУЕС, всеки от етажните собственици е длъжен да заплаща разходите за управлението и поддържането на общите части на сградата, чийто размер е определен от             ОС по начина, посочен в чл.51 ЗУЕС.

По въпроса относно периода на действие на процесното решение на ОС на ЕС, проведено на 12.11.2014 г., съдът съобрази актуалната съдебна практика на въззивната инстанция – Решение № ІV-31/02.06.2021 г. по в.гр.дело № 1851/2020 г. на ОС – Бургас и посоченото в него Решение № 313/07.04.2019 г. по гр.дело № 1332/2019 г. по описа на ВКС, IV г.о., и с оглед на даденото разрешение от ВКС, възприето от въззивната инстанция, намери, че когато в производство по чл. 40 ЗУЕС решението на ОС на ЕС бъде отменено от съда като неправилно, постановено в противоречие със закона, ЕС не може да прилага занапред това решение, нито предходно такова с идентично съдържание, а трябва да съобрази поведението си с предписаното от съда, като проведе ново ОС, на което съответните решения бъдат преразгледани и съобразени с разпоредбите на специалния закон.

Предвид посоченото, решението на ОС на ЕС от 12.11.2014 г., на което се основават исковите претенции, няма действие за процесните 2016 г. и 2017 г., тъй като таксата за 2017 г. е била определена с последващо решение на ОС на ЕС от 29.06.2017 г., което впоследствие е било отменено по съдебен ред, а след отмяната на това решение, взетото по-рано решение от 12.11.2014 г. не се прилага автоматично за 2016 г. и 2017 г., тъй като подобно приложение по аналогия не е предвидено нито в закона, нито е възприето с решение на ОС.

Предвид тези съображения, таксите за поддръжка и управление за 2016 г. и 2017 г. са недължими, поради липса на действащо за процесния период решение на ОС на ЕС, предявеният иск за заплащането им, както и акцесорната претенция за заплащане на лихви върху тях, са неоснователни и като такива следва да се отхвърлят само на това основание.

По отношение претенциите за заплащане на дължимата за 2017 г. вноска за фонд „Ремонт и обновление“ на ЕС, съдът намира следното.

Както бе посочено, с решението по т.2 от дневния ред ОС, проведено на 12.11.2014 г., е приело решение да се създаде фонд „Ремонт и обновяване“ на ЕС, в който да се заделят по 2 евро/кв.м. в рамките на таксата за управление и поддръжка, като по изключение е прието за 2015 г. в този фонд да се заделят по 3 евро/кв.м.

По силата на чл.6, ал.1, т.9, вр.чл.11, т.7, вр. чл.50 ЗУЕС, всеки от етажните собственици е длъжен да заплаща вноски за фонд „Ремонт и обновяване“, в размер, определен с решение на ОС съобразно идеалните части на отделните собственици в общите части на ЕС, но не по-малко от един процент от МРЗ за страната.

В случая за процесната 2017 г. не е налице валидно взето решение на ОС на ЕС за определяне на размера на вноската на етажните собственици, по горепосочените съображения, ето защо и след като фонд „Ремонт и обновление“ е създаден с решението от 2014 г. и съществуването му е предвидено в закона, следва да намери приложение законовата норма, която да замести липсващата воля на етажните собственици досежно размера на вноските на всеки от тях, дължими за попълване на този фонд – 1% от МРЗ за 2017 г.

Съгласно ПМС № 141/13.07.2017 г., считано от 1 януари 2017 г. МРЗ е в размер 460 лв., поради което дължимата от ответника минимална вноска за фонд „Ремонт и обновление“ за процесната 2017 г. е в размер 4.60 лв. месечно, за годината 55.20 лв.

По изложените съображения искът е основателен до посочения размер от 55.20 лв., до който размер следва да бъде уважен, като за разликата над уважения размер до предявения размер от 308.04 лв., искът е неоснователен и следва да бъде отхвърлен.

По отношение на претендираното вземане за лихви върху вноската във фонд „Ремонт и обновяване“, съдът намира следното.

Както бе посочено, фонд „Ремонт и обновление“ на процесната ЕС е създаден с решението от 2014 г., като дължимата въз основа на решението вноска за 2015 г. подлежи на заплащане в срока по чл.38, ал.1, изр.2 от ЗУЕС, 14-дневен от оповестяването, тъй като с решението не е определен срок за изпълнението му.

За годините, следващи 2015 г., не е налице решение на ОС, но вноската в горепосоченият минимален размер се дължи по силата на закона, поради което собственикът разполага с възможност да заплати тази вноска през цялата съответна година, за която тя е дължима, а при липса на изпълнение задължението е изискуемо след изтичане на съответната годината, т.е от първата дата на следващата година.

Предвид изложеното ответникът е изпаднал в забава за заплащане на вноските във фонд „Ремонт и обновяване“ за 2017 г. на 01.01.2018 г., ето защо и с оглед основателността на иска до размера от 55.20 лв., основателен се явява и искът за лихва до размера от 5.75 лв., за периода от 01.01.2018 г. до предявяване на иска – 10.01.2019 г.

В останалата й част, за разликата над уважения размер от 5.75 лв., до предявения размер от 45.53 лв., претенцията за лихви е неоснователна и като такава следва да бъде отхвърлена.

При този изхода от спора, на основание чл.78, ал.1 ГПК, в тежест на ответника следва да бъдат възложени разноските на ищеца по делото в общ размер 15.02 лв., в това число заплатената държавна такса и адвокатски хонорар, съразмерно с уважената част от исковете.

На основание чл.78, ал.3 ГПК, ищецът следва да бъде осъден да заплати на ответника разноски в размер 411.76 лв., представляващи заплатен адвокатски хонорар,  съразмерно с отхвърлената част от исковете.

Мотивиран от изложеното, Районен съд – Поморие

 

Р Е Ш И:

 

ОСЪЖДА В. В. Л., гражданин на Руската Федерация, роден на *** г., БУЛСТАТ *********, с адрес по регистър Булстат гр.Поморие, ул. „Княз Борис І”, № 211, бл.Б, ет.3, апартамент № 250, чрез пълномощника и съдебен адреса***, офис 1 – адв.П.П., да заплати на Етажната собственост на комплекс „Феста апартмънтс Поморие”, с код по БУЛСТАТ ТСУ-2302/18.11.2014 г., с адрес гр. Поморие, ул. „Княз Борис І”, № 211, представлявана от управителя М. Петров Ч., сума в размер 55.20 лв. (петдесет и пет лева и двадесет), представляваща вноска във фонд във фонд „Ремонт и обновяване“ на ЕС за 2017 г., както и сумата 5.75 лв. (пет лева и седемдесет и пет стотинки), представляваща обезщетение за забавено плащане на вноската във фонд „Ремонт и обновяване“ на ЕС за 2017 г., за периода от 01.01.2018 г. до предявяване на иска – 10.01.2019 г., ведно със законната лихва върху главницата от 55.20 лв., считано от предявяване на иска – 10.01.2019 г. до окончателното й изплащане, като ОТХВЪРЛЯ иска за разликата над уважения размер на главницата от 55.20 лв., до претендирания размер от 308.04 лв., както и за разликата над уважения размер на лихвата от 5.75 лв., до претендирания размер от 45.53 лв.

ОТХВЪРЛЯ иска на Етажната собственост на комплекс „Феста апартмънтс Поморие”, с код по БУЛСТАТ ТСУ-2302/18.11.2014 г., с адрес гр. Поморие, ул. „Княз Борис І”, № 211, представлявана от управителя М. Петров Ч., за осъждане на В. Всеволдович Л., гражданин на Руската Федерация, роден на *** г., БУЛСТАТ *********, с адрес по регистър Булстат гр.Поморие, ул. „Княз Борис І”, № 211, бл.Б, ет.3, апартамент № 250, чрез пълномощника и съдебен адреса***, офис 1 – адв.П.П., да заплати на ищеца сума в размер 1 331.69 лв., представляваща годишна такса за управление и поддръжка на общите части на комплекс „Феста Апартмънтс Поморие” за 2016 г., сума в размер 271.32 лв., представляваща обезщетение за забавено плащане на таксата за 2016 г., в размер на законната лихва върху нея за периода от 01.01.2017 г. до предявяване на иска – 10.01.2019 г., сума в размер 770.11 лв., представляваща годишна такса за управление и поддръжка на общите части на комплекс „Феста Апартмънтс Поморие” за 2017 г., сумата 113.82 лв., представляваща обезщетение за забавено плащане на таксата за 2017 г., в размер на законната лихва върху нея за периода от 21.07.2017 г. до предявяване на иска – 10.01.2019 г., ведно със законната лихва върху претендираните главници, считано от предявяване на иска – 10.01.2019 г. до окончателното им изплащане.

ОСЪЖДА В. В.Л., гражданин на Руската Федерация, роден на *** г., чрез пълномощника и съдебен адресат адв.П.П., да заплати на Етажната собственост на комплекс „Феста апартмънтс Поморие”, БУЛСТАТ ТСУ-2302/18.11.2014 г., сума в размер 15.02 лв. (петнадесет лева и две стотинки), представляваща разноски по делото, съразмерно с уважената част от исковете.

ОСЪЖДА Етажната собственост  на комплекс „Феста апартмънтс Поморие” гр. Поморие, БУЛСТАТ ТСУ-2302/18.11.2014 г., да заплати В. Всеволдович Л., гражданин на Руската Федерация, роден на *** г., чрез пълномощника и съдебен адресат адв.П.П., сума в размер 411.76 лв. (четиристотин и единадесет лева и седемдесет и шест стотинки), представляваща разноски по делото, съразмерно с отхвърлената част от исковете.

Решението подлежи на въззивно обжалване пред ОС – Бургас в двуседмичен срок от съобщаването му на страните.

 

 

РАЙОНЕН СЪДИЯ :