Решение по дело №102/2021 на Окръжен съд - Пазарджик

Номер на акта: 43
Дата: 22 декември 2021 г. (в сила от 21 януари 2022 г.)
Съдия: Венцислав Георгиев Петров
Дело: 20215200900102
Тип на делото: Търговско дело
Дата на образуване: 25 юни 2021 г.

Съдържание на акта

РЕШЕНИЕ
№ 43
гр. Пазарджик, 22.12.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПАЗАРДЖИК в публично заседание на десети
декември през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Венцислав Г. Петров
при участието на секретаря Лилия Г. Кирякова
като разгледа докладваното от Венцислав Г. Петров Търговско дело №
20215200900102 по описа за 2021 година
Предявени са обективно кумулативно съединени искове от М. Б. Г., ЕГН
**********, с адрес: гр. П., ул. ***, срещу „ГЕПАНСТРОЙ“ ЕООД, ЕИК *********,
със седалище и адрес на управление: гр. Пазарджик, ул. „П. Ю. Тодоров“ № 4, ет. 4, ап.
15, представлявано от управителя Е.. Г. П., както следва:
1/ за обявяване за окончателен на сключения между страните договор от
05.01.2016 г. за строителство и продажба на недвижими имоти, допълнен с Анекс от
27.12.2017 г., Анекс от 01.11.2018 г. и споразумение от 06.01.2020 г., находящи се в гр.
П., ул. ***, в УПИ ***, кв. 196, с идентификатор *** по КККР на града, целият с площ
от 544 кв. м., а именно: Апартамент № 6, на втори жилищен етаж, със застроена площ
от 69.80 кв. м., ведно с 7.23 кв. м. ид. части от общите части на сградата, или обща
площ от 77.03 кв. м., при граници: апартамент № 5 и стълбище, ул. ***, калкан и
вътрешен двор, Изба № 2, със застроена площ от 4.80 кв. м. и 0.31 кв. м. ид. части от
общите части на сградата, или обща площ от 5.11 кв. м., както и Магазин № 5, със
застроена площ от 25.40 кв. м. и 2.91 кв. м. ид. части от общите части на сградата, или
обща площ от 28.31 кв. м., при цена от 27 730 евро за апартамента, 1 533 евро за избата
и 14 155 евро за магазина, на основание чл. 19, ал. 3 от ЗЗД;
2/ за осъждане на ответника да заплати неустойка за забава, съгласно раздел
ІV, т. 4 от договора, в размер на 2 209 лева, представляваща 10 % от стойността на
незавършените работи, на основание чл. 92 от ЗЗД, ведно със законната лихва върху
главницата от датата на предявяване на иска - 18.05.2021 г. до окончателното плащане;
3/ за осъждане на ответника да заплати обезщетение за неизпълнение на
1
договора в размер на 19 881 лева, на основание чл. 79, ал. 1, пр. 2 вр. чл. 82 от ЗЗД,
ведно със законната лихва върху главницата от датата на предявяване на иска -
18.05.2021 г. до окончателното плащане.
Претендират се направените по делото съдебно-деловодни разноски.
Предявените искове се основават на следните фактически твърдения:
Ищцата твърди, че на 05.01.2016 г. е сключила с ответника договор за
строителство и продажба на недвижими имоти, допълнен с Анекс от 27.12.2017 г.,
Анекс от 01.11.2018 г. и споразумение от 06.01.2020 г., с които той се задължава да
построи и да продаде недвижими имоти, находящи се в жилищна сграда в гр. П., ул.
***, в УПИ ***, кв. 196, с идентификатор *** по КККР на града, целият с площ от 544
кв. м., а именно: Апартамент № 6, на втори жилищен етаж, със застроена площ от
69.80 кв. м., ведно с 7.23 кв. м. ид. части от общите части на сградата, или обща площ
от 77.03 кв. м., при граници: апартамент № 5 и стълбище, ул. ***, калкан и вътрешен
двор, Изба № 2, със застроена площ от 4.80 кв. м. и 0.31 кв. м. ид. части от общите
части на сградата, или обща площ от 5.11 кв. м., както и Магазин № 5, със застроена
площ от 25.40 кв. м. и 2.91 кв. м. ид. части от общите части на сградата, или обща площ
от 28.31 кв. м., при цена от 360 евро/кв. м. за апартамента, или 27 730 евро, 300
евро/кв. м. за избата, или 1 533 евро и 14 155 евро за магазина. Прехвърлянето на
собствеността била уговорена след заплащане на пълната продажна цена съобразно
сроковете за извършване на строителството, която включвала всички СМР, предвидени
в Приложение № 1 към договора, като степен на завършеност. Ответникът поел
задължението да се снабди с разрешение за ползване на сградата до 31.12.2018 г., което
не било изпълнено от негова страна, което наложило сключване на двата анекса за
продължаване на срока. Ищцата твърди, че до 06.01.2020 г. е изплатила пълната
продажна цена от 43 418 евро по банков път, което било удостоверено между страните
с подписване на споразумението от същата дата. До момента страдата е построена до
груб строеж, видно от Акт-образец № 14/24.01.2020 г. Ищцата излага, че ответникът
отказва да прехвърли собствеността върху имотите по надлежния ред, което обуславя и
правния й интерес от водене на настоящото производство за обявяване на
предварителния договор за окончателен, на основание чл. 19, ал. 3 от ЗЗД. Наред с
това се претендира и неустойка за забава, съгласно раздел ІV, т. 4 от договора, в размер
на 2 209 лева, представляваща 10 % от стойността на незавършените работи, които се
твърди да са в размер на 22 090 лева. Излага се, че сумата от 22 090 лв. по същество
представлява и стойността на неизпълнената част от договора от страна на ответника,
т. е. претърпяната от ищцата вреда доколкото това е сумата, необходима за завършване
на обектите, предмет на договора, в това число и общите части на сградата, до
уговорената в същия степен на завършеност. Ето защо се претендира и обезщетение за
неизпълнение на договора на основание чл. 79, ал. 1, пр. 2 вр. чл. 82 от ЗЗД в размер на
2
19 881 лева, представляваща разлика между 22 090 лева и неустойката от 2 209 лева.
Моли съда да уважи предявените искове с присъждане на разноските.
В срока по чл. 367, ал. 1 от ГПК ответникът „ГЕПАНСТРОЙ“ ЕООД е подал
отговор на исковата молба. Не се спори, че между страните е сключен процесният
договор от 05.01.2016 г. и анексите към него. Оспорва се иска по чл. 19, ал. 3 от ЗЗД
предвид липса на условието по чл. 4 от договора, а именно подписан между страните
приемо-предавателен протокол. Не се оспорва, че е налице забава в изпълнението на
строителството, поради което се признава, че искът по чл. 92 от ЗЗД е основателен, но
се оспорва неговият размер, тъй като не се установяват критериите, въз основа на
които се изчислява същият. Оспорва се и искът по чл. 79 от ЗЗД, тъй като не е налице
отказ на строителя да завърши сградата, респ. обектите, които се намират в нея.
Напротив - след като строителят завърши обектите, ищцата няма да е претърпяла
никакви вреди, а право и задължение на строителя е да завърши сградата и да я въведе
в експлоатация с изготвяне на необходимите за това документи.
По допустимостта на производството:
Легитимацията на страните съответства на твърденията на ищеца.
Според константната съдебна практика, при предявен иск по чл. 19, ал. 3 от
ЗЗД е налице едно спорно правоотношение - обявяване на предварителен договор за
окончателен, а обстоятелството, че договорът между страните има за обект няколко
недвижими имота, не променя същността на спора. Или, цената на предявения иск с
правно основание чл. 19, ал. 3 ЗЗД е данъчната оценка на всички обекти, предмет на
предварителния договор, т. е. не е налице обективно съединение на искове (в този
смисъл са Определение № 416 от 1.07.2013 г. на ВКС по ч. гр. д. № 3107/2013 г., IV г.
о., Определение № 341 от 4.12.2019 г. на ВКС по т. д. № 556/2019 г., II т. о.). С оглед на
това, сезиран е родовокомпетентният съд – чл. 104, т. 4 и т. 6 от ГПК.
Съгласно чл. 366 от ГПК, ищецът в производството по търговски спор е
длъжен да представи справка съдържаща необходимите изчисления за определяне
размера на предявения иск, която макар да не е предпоставка за допустимостта му е
основание за редовността на самата искова молба. Законодателят обаче не е изрично
определил вида на същата, поради което характер на справка по см. на чл. 366 ГПК
притежава всеки документ, съдържащ сочените данни. Непредставянето на отделна
справка, съдържаща необходимите изчисления за определяне размера на парично
вземане, е правно ирелевантно, след като тези изчисления се съдържат в исковата
молба, както е в настоящия случай (Определение № 632 от 27.12.2018 г. на ВКС по гр.
д. № 2148/2018 г., II г. о.).
От фактическа страна съдът приема следното:
Между страните не се спори, че на 05.01.2016 г. в гр. Пазардик са сключили
договор за строителство и продажба на недвижим имот, допълнен с Анекс от
3
27.12.2017 г. и Анекс от 01.11.2018 г., с които ответникът „ГЕПАНСТРОЙ“ ЕООД,
като продавач, се задължава да построи и продаде на ищцата М. Б. Г., като купувач,
недвижими имоти, находящи се в жилищна сграда в гр. П., ул. ***, в УПИ ***,
съгласно предварителен договор (а по удостоверение от дирекция „Архитектура и
териториално устройство“ при Община Пазарджик - УПИ ***), в кв. 196 по ПРЗ на
града, с идентификатор *** по КККР на гр. Пазарджик, с площ от 544 кв. м., а именно:
Апартамент № 6, на втори жилищен етаж, със застроена площ от 69.80 кв. м., ведно с
7.86 кв. м. ид. части от общите части на сградата, или обща площ от 77.66 кв. м., при
граници: апартамент № 5 и стълбище, ул. ***, калкан и вътрешен двор, Изба (склад)
№ 2, със застроена площ от 4.80 кв. м., на партерния етаж на сградата, ведно с 0.31 кв.
м. ид. части от общите части на сградата, или обща площ от 5.11 кв. м., при граници:
склад № 1, склад № 3, гараж № 2 и двор, както и Магазин № 5, със застроена площ от
25.40 кв. м., състоящ се от магазинна част и тоалетна, разположен на партерния етаж
на сградата, ведно с 2.91 кв. м. ид. части от общите части на сградата, или обща площ
от 28.31 кв. м., при граници: магазин № 4, коридор, улица и двор, при цена за
апартамента от 27 730 евро, за избата от 1 533 евро и за магазина от 14 155 евро.
Срокът за прехвърляне собствеността върху обектите е уговорен в раздел ІІ, т. 5 вр. т.
1, втори тире: първоначално до 31.12.2018 г., впоследствие удължен до 30.06.2019 г. и
окончателно определен до 05.01.2020 г., при условие да бъде изплатена пълната
продажна цена, включваща степента на завършеност по предвидени в Приложение № 1
към договора СМР и подписване на приемо-предавателен протокол. Ответникът е поел
задължението да се снабди с разрешение за ползване на сградата. Уговорено е при
неспазване на срока на договора по отделни етапи и за предаване на обекта продавачът
да дължи на купувача неустойка за забава в размер на 0.1 % на ден от стойността на
незавършените работи, които се установяват от лицензиран оценител, но не повече от
10 % от тях - р. ІV, т. 4.
Видно от споразумение от 06.01.2020 г., имащо характер на установителен
договор между страните по спора, е прието, че купувачът е изплатил на продавача
пълната продажна цена за всички обекти в размер на 43 418 евро, докато продавачът не
е изпълнил в срок задължението си за построяване и прехвърляне на собствеността
върху обектите, предмет на договора и анексите към него.
Не е спорно също така, че жилищната сграда, в която се намират процесните
обекти, е завършена на груб строеж по смисъла на § 5, т. 46 от ДР на ЗУТ, видно от
Акт образец № 14 от 24.01.2020 г. за приемане на конструкцията.
Ответникът „ГЕПАНСТРОЙ“ ЕООД се легитимира като собственик на
обещаните за продаване недвижими имоти въз основа на 1/ нотариален акт за
учредяване право на строеж върху недвижим имот срещу задължение за осъществяване
на строителство № 40/29.02.2016 г., том І, рег. № 589, нот. дело № 34/2016 г. на
4
нотариус Юлия Ваклинова, рег. № 436 от НК, респ. Акт № 90/29.02.2016 г., том 5, дело
729, вх. рег. № 1607/2016 г. на Служба по вписванията - Пазарджик, по силата на който
в полза на дружеството безсрочно е учредено право на строеж за описаните в
нотариалния акт обекти (сред които и процесните) срещу задължението в срок от 30
месеца от сключване на сделката приобретателят да построи сградата и обектите в нея,
както и да въведе същата в експлоатация, както и въз основа на 2/ Акт образец № 14 за
построяването на сградата на груб строеж. Уговорено е учредителят да прехвърли 2/3
ид. части от дворното място един месец преди подписване на Акт образец № 15, за
който и към момента няма данни да е издаван.
Доколкото продавачът не се легитимира като собственик на земя, ищцата не
предявява претенция по договора от 05.01.2016 г. в частта, в която е предвидено да
придобие и припадащите се идеални части от парцела (така първо о. с. з.).
От изслушаното заключение, депозирано с молба вх. № 3592 от 25.10.2021 г.,
по допуснатата съдебнотехническа експертиза на в. л. Г.К., прието от съда за пълно,
обосновано и компетентно изготвено, неоспорено от страните, се установява следното:
Процесната сграда, находяща се в гр. П., ул. ***, е изпълнена на етап груб строеж, но
при неизпълнени довъшителните работи за всички процесни обекти, вкл. общи части
на сградата. Няма изпълнени инсталации, мазилки, шпакловки, циментови замазки,
подови покрития за стълбището и терасите, дограми, външна топлоизолация,
облицовка по цокъла на сградата. Стойността на разходите, които са необходими за
завършване до уговорената в договора степен на завършеност на процесния апартамент
№ 6, ведно със съответните общи части на сградата, с обща площ от 77.66 кв. м. е в
размер на 18 812.35 лева, за изба (склад) № 2, с обща площ от 5.11 кв. м. в размер на
719.59 лева и за магазин № 5, с обща площ от 28.31 кв. м. в размер на 5 900.37 лева,
или общо 25 432.31 лева с вкл. ДДС. Доколкото падежът на изпълнение на
задължението на продавача е 05.01.2020 г., правилно съдът намира, че цените са
съобразени именно към 2020 г.
Правни изводи:
Предявени са искове по чл. 19, ал. 3 от ЗЗД, чл. 92 от ЗЗД и чл. 79, ал. 1, пр. 2
вр. чл. 82 от ЗЗД вр. чл. 195, ал. 1 от ЗЗД.
По иска по чл. 19, ал. 3 от ЗЗД:
Съгласно цитираната разпоредба, всяка от страните по предварителния
договор може да предяви иск за сключване на окончателния договор. В такъв случай
договорът се счита сключен в момента, в който решението влезе в законна сила.
Повдигнатият правен спор възлага в тежест на ищеца доказване на следните
предпоставки: валиден предварителен договор, т. е. сключен в изискуемата се от
закона форма и съдържащ всички елементи на окончателния; ответникът да е
собственик на имота; изправност на ищеца по договора, както и изискуемост на
5
задължението за сключване на окончателния договор, респ. неизпълнение на това
задължение от ответника.
Сключеният между страните договор от 05.01.2016 г. представлява по своя
характер договор за строеж, който е разновидност на договора за изработка, уреден в
чл. 258 и сл. от ЗЗД, съчетан с предварителен договор за покупко-продажба на
изработеното, доколкото прехвърлянето на собствеността върху построеното не може
да настъпи с факта на построяването и предаването му, а е необходимо да се извърши с
последващ правен акт в изискуемата от закон форма за валидност.
Съдът намира, че всички предпоставки от фактическия състав на нормата на
чл. 19, ал. 3 ЗЗД са налице: валиден предварителен договор, сключен в изискуемата по
чл. 19, ал. 1 ЗЗД писмена форма, същият съдържа всички елементи на окончателния
договор - индивидуализация на обектите при определена продажна цена, ответникът е
собственик на прехвърляните имоти, като нотариалният акт за сделката притежава
обвързваща доказателствена сила за третите лица и за съда като ги задължава да
приемат, че посоченото в акта лице е собственик на имота (ТР № 11/2012 г. ОСГК на
ВКС) - в случая от момента на реализиране на учреденото в негова полза право на
строеж (т. е. считано от построяване на сградата в груб строеж - т. 1 от ТР № 1/2012 г.
на ОСГК на ВКС), ищцата е изправна страна по договора - изплатила е пълната
продажна цена за имотите, настъпила е изискуемостта на задължението на продавача
да прехвърли собствеността на 05.01.2020 г., което обаче не е изпълнено.
Искът по чл. 19, ал. 3 от ЗЗД е изцяло основателен.
По иска по чл. 92, ал. 1 от ЗЗД:
Според цитираната разпоредба, неустойката обезпечава изпълнението на
задължението и служи като обезщетение за вредите от неизпълнението, без да е нужно
те да се доказват. Кредиторът може да иска обезщетение и за по-големи вреди.
Повдигнатият правен спор възлага в тежест на ищеца доказването на следните
обстоятелства: да съществува задължение; това задължение да не е изпълнено или да
не е изпълнено точно от ответника; неустойката да е уговорена между страните;
ищецът да е изпълнил задължението си или да е бил готов да го изпълни.
Съдът приема, че всички предпоставки от фактическия състав на нормата са
налице: Продавачът е имал задължение да построи сградата до уговорената в договора
от 05.01.2016 г. (Приложение № 1) степен на завършеност, респ. да прехвърли правото
на собственост върху обектите в срок най-късно до 05.01.2020 г. (последен анекс). Това
задължение не е изпълнено, при условие, че както се посочи вече ищцата е напълно
изправна страна по облигационното връзка. Уговорката за неустойка за забава е
предвидена изрично в раздел ІV, т. 4 от договора и е определена в размер на 0.1 % на
ден от стойността на незавършените работи, които се установи, че са в размер на общо
25 432.31 лв. с ДДС, т. е. 25.43 лв. на ден. Договорът не е развален. Максималният
6
договорен размер на неустойката е 10 % или сума в размер на 2 543.23 лв. Забавата е
над година, респ. меродавен е уговореният процент, ограничаващ отговорността на
продавача до 10 %. Искът по чл. 92, ал. 1 от ЗЗД е предявен за сумата от 2 209 лева,
поради което същият се явява изцяло основателен.
По иска по чл. 79, ал. 1, пр. 2 вр. чл. 82 от ЗЗД:
Съгласно чл. 79, ал. 1 от ЗЗД, ако длъжникът не изпълни точно задължението
си, кредиторът има право да иска изпълнението заедно с обезщетение за забавата или
да иска обезщетение за неизпълнение.
Обезщетението по чл. 82 от ЗЗД при неизпълнение на договорно задължение
обхваща претърпяната загуба и пропуснатата полза, доколкото те са пряка и
непосредствена последица от неизпълнението и са могли да бъдат предвидени при
пораждане на задължението.
Повдигнатият правен спор възлага в тежест на ищеца доказването на следните
предпоставки: настъпване на реална вреда (претърпяна загуба), довела да негативна
промяна в имущественото състояние на кредитора - ищец, която е в пряка причинна
връзка с неизпълнението на длъжника - ответник, както и че тази вреда не би била
налице, ако задължението беше изпълнено. Договорната отговорност за обезщетяване
на вредите от неизпълнението е ограничена до преките и предвидими вреди. Това са
вредите, настъпили като безусловен или закономерен резултат от неизпълнението, и
които нормалният и здрав човешки разум би трябвало да допусне при пораждане на
задължението.
Поставеният въпрос налага тълкуване на понятието "претърпяна загуба", като
елемент от фактическия състав на обезщетението за вреди. Претърпяната загуба е вид
имуществена вреда, изразяваща се в намаляване на имотното състояние на кредитора
след неизпълнението.
Доколкото предявените искове са кумулативно съединени, с уважаването на
иска за обявяването на (предварителния) договор за окончателен, на основание чл. 19,
ал. 3 ЗЗД, предвид това, че процесът на изработка е включен в съдържанието на
сключения между страните договор, с прехвърлянето на собствеността отговорността
на ответника като изпълнител се трансформира в отговорност на продавача.
В конкретния случай намаляването на имотното състояние на кредитора след
неточното изпълнение на договора от страна на продава се изразява в разликата между
имуществото в резултат от неизпълнението (фактическото състояние на продаваните
обекти) и имуществото, което кредиторът би имал (към 2020 г.), ако задължението
беше изпълнено точно (т. е. ако обектите бяха завършени до уговорената степен на
завършеност). С иска по чл. 79, ал. 1, пр. 2 вр. чл. 82 от ЗЗД се дава възможност на
купувача да претендира обезщетение, равняващо се на претърпяната от него загуба в
7
размер на разходите, необходими му за отстраняване на недостатъците на
прехвърлените обекти до достигане на уговорената степен на завършеност, които са
пряко следствие от противоправното (спрямо договорната връзка) поведение на
продавача. А както се приема в Решение № 55/12.05.2010 г. на ВКС по т. д. № 817/2009
г., I т. о., нелогично би било да се изисква да се утежни още повече положението на
изправната страна, като се задължи същата да отстрани сама недостатъците, а след това
да търси стойността на направените разходи от неизправния длъжник.
Или, като обобщение, настоящият състав на съда приема, че за присъждане на
обезщетението за неизпълнение (неточно изпълнение) на договора, изразяващо се в
разхода по отстраняване на недостатъците в продадената вещ, не е нужно купувачът
първо да ги отстрани, а след това да претендира стойността им от продавача. По
същество с избора на иска по чл. 79, ал. 1, пр. 2 вр. чл. 82 вр. чл. 195, ал. 1 in fine ЗЗД,
купувачът цели получаване на обезщетение за покриване на вредите, които иначе
нямаше да настъпят, ако договорът беше изпълнен точно и добросъвестно от продавача
съгласно чл. 63, ал. 1 от ЗЗД. Обезщетението реално е насочено към превеждане на
договорената продажна цена в съответствие с фактическата стойност на вещта, чрез
отстраняване на дефектите, с които е обременена, за сметка на продавача.
В настоящия случай, с оглед приетото заключение по СТЕ разходите за
завършване на обектите до уговорената степен на завършеност се равняват на сума в
размер на 25 432.31 лв. с ДДС, до който размер искът за заплащане на обезщетение се
явява основателен. За пълнота на изложението следва да се посочи, че неустойката за
забава предвижда друга отговорност (за забавено изпълнение) и се явява различно
обезщетение от това за неизпълнение (неточно в качествено отношение). Или, искът по
чл. 79, ал. 1, пр. 2 от ЗЗД се явява основателен до сумата от 25 432.31 лв. с вкл. ДДС, но
предвид, че същият е предявен за 19 881 лева, с оглед диспозитивното начало, съдът не
може да го уважи за по-голям от претендирания размер. Искът подлежи на уважаване
изцяло.
По разноските:
Отговорността за разноски в процеса е облигационно правоотношение,
произтичащо и уредено в процесуалния закон. По правната си същност тя е обективна,
безвиновна отговорност, има за предмет само разноските в процеса и е изградена върху
разбирането за неоснователно предизвикан правен спор, като е и своебразна санкция за
това. В размера на разноските, които се присъждат на една от страните, влизат
направените от нея разходи по водене на делото, които съгласно чл. 71, ал. 1 от ГПК
включват държавни такси, разходи за производството (вещи лица, свидетели, вкл.
възнаграждение за особени представители) и разходи за правна защита –
възнаграждение за един адвокат, ако е имало такъв. Заплащането на разноски по
съдебни дела има две основни цели – да се финансира функционирането на съдебната
8
система и да се препятства недостатъчно обмисленото отнасяне на правни спорове за
разрешаване от съдилищата. Претенцията на ищеца за разноски е в размер на 4 752.94
лева, от които: 1 155.73 лв. - д. т., 27.21 лв. - д. т. за вписване на ИМ, адв.
възнаграждение 3 100 лв., депозит за СТЕ - 400 лв., удостоверение за описание на имот
- 40 лв., д. т. за обезпечителна заповед - 5 лв., д. т. вписване възбрана - 15 лв., данъчна
оценка - 10 лв.
Съдът намира, че всички направени от ищцата разноски са във връзка с
процеса, вкл. тези за издаване на обезпечителна заповед и логичното следствие на нея
вписване на възбраната като обезпечителна мярка - арг. от т. 5 от ТР № 6/2012 г. на
ОСГТК на ВКС, с изключение на удостоверението за описание на имота, което е
депозирано по волята на ищцата (по делото има СТЕ). Тоест съдът приема дължими
разноски в размер на 4 712.94 лева.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ОБЯВЯВА ЗА ОКОНЧАТЕЛЕН предварителен договор от 05.01.2016 г. и
анекси към него от 27.12.2017 г. и от 01.11.2018 г., сключени между „ГЕПАНСТРОЙ“
ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. Пазарджик, ул. „П. Ю.
Тодоров“ № 4, ет. 4, ап. 15, представлявано от управителя Е.. Г. П., като продавач, и М.
Б. Г., ЕГН **********, с адрес: гр. П., ул. ***, като купувач, за продажба на
недвижими имоти, находящи се в изградена на груб строеж жилищна сграда в гр. П.,
ул. ***, в имот с идентификатор *** по КККР на гр. Пазарджик, с площ от 544 кв. м., а
именно: Апартамент № 6, на втори жилищен етаж, със застроена площ от 69.80 кв. м.,
ведно с припадащите се 6.80 %, равняващи се на 7.86 кв. м. ид. части от общите части
на сградата, или обща площ от 77.66 кв. м., при граници: апартамент № 5 и стълбище,
ул. ***, калкан и вътрешен двор, Изба (склад) № 2, със застроена площ от 4.80 кв. м.,
на партерния етаж на сградата, ведно с припадащите се 0.27 %, равняващи се на 0.31
кв. м. ид. части от общите части на сградата, или обща площ от 5.11 кв. м., при
граници: склад № 1, склад № 3, гараж № 2 и двор, както и Магазин № 5, със застроена
площ от 25.40 кв. м., състоящ се от магазинна част и тоалетна, разположен на
партерния етаж на сградата, ведно с припадащите се 2.52 %, равняващи се на 2.91 кв.
м. ид. части от общите части на сградата, или обща площ от 28.31 кв. м., при граници:
магазин № 4, коридор, улица и двор, срещу продажна цена в общ размер от 43 418
(четиресет и три хиляди четиристотин и осемнайсет) евро, изплатена изцяло, от които
за апартамента 27 730 евро, за избата 1 533 евро и за магазина 14 155 евро, на
основание чл. 19, ал. 3 от ЗЗД.
ОСЪЖДА М. Б. Г., ЕГН **********, с адрес: гр. П., ул. ***, да заплати на
Община Пазарджик сумата от 2 547.55 лева (две хиляди петстотин четиресет и седем
9
лева и 55 стотинки), представляващи местен данък по чл. 44, ал. 1 вр. чл. 45, ал. 1 от
ЗМДТ, а в полза на бюджета на съдебната власт, по сметка на ОС - Пазарджик,
следващите се разноски по прехвърлянето на имота: нотариална такса в размер на
655.09 лева (шестстотин петдесет и пет лева и 9 стотинки), съгл. т. 8 от Тарифата за
нотариалните такси.
ДА СЕ ВПИШЕ възбрана върху имотите до представяне на доказателства от
страна на ищцата за заплащане на разноските по прехвърлянето им: нотариална такса и
местен данък, за което препис от решението, след влизането му в сила, да се изпрати на
Служба по вписванията - Пазарджик, на основание чл. 364, ал. 1 от ГПК.
След влизане на решението в сила, същото подлежи на вписване в
шестмесечен срок, на основание чл. 112, б. "з", вр. б. "а" ЗС, като след изтичане на този
срок, вписването на исковата молба губи действието си - чл. 115, ал. 2 от ЗС.
ДА СЕ ИЗДАДЕ заверен препис на ищцата от влязлото в сила решение за
вписването му в Служба по вписванията - Пазарджик, след представяне на
доказателства за заплащане на разноските по прехвърляне на имотите: нотариална
такса и местен данък, както и след представяне на удостоверение, че продавачът
„ГЕПАНСТРОЙ“ ЕООД няма непогасени, подлежащи на принудително изпълнение
задължения за данъци, мита и задължителни осигурителни вноски, на основание чл.
264 от ДОПК, съгласно чл. 364, ал. 2 от ГПК.
ОСЪЖДА „ГЕПАНСТРОЙ“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: гр. П., ул. „П. Ю. Тодоров“ № 4, ет. 4, ап. 15, да заплати на М. Б. Г., ЕГН
**********, с адрес: гр. П., ул. ***, сумата от 2 209 (две хиляди двеста и девет) лева,
представляваща неустойка за забава, съгласно р. ІV, т. 4 от договора от 05.01.2016 г.,
сключен между „ГЕПАНСТРОЙ“ ЕООД, като продавач, и М. Б. Г., ЕГН **********,
като купувач, ведно със законната лихва върху главницата от датата на предявяване на
иска - 18.05.2021 г. до окончателното плащане, на основание чл. 92 от ЗЗД.
ОСЪЖДА „ГЕПАНСТРОЙ“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: гр. П., ул. „П. Ю. Тодоров“ № 4, ет. 4, ап. 15, да заплати на М. Б. Г., ЕГН
**********, с адрес: гр. П., ул. ***, сумата от 19 881 (деветнайсет хиляди осемстотин
осемдесет и един) лева, представляващи обезщетение за неизпълнение на договора от
05.01.2016 г. и анекси към него от 27.12.2017 г. и от 01.11.2018 г., сключени между
„ГЕПАНСТРОЙ“ ЕООД, като продавач, и М. Б. Г., ЕГН **********, като купувач,
ведно със законната лихва върху главницата от датата на предявяване на иска -
18.05.2021 г. до окончателното плащане, на основание чл. 79, ал. 1, пр. 2 вр. чл. 82 вр.
чл. 195, ал. 1 in fine ЗЗД.
ОСЪЖДА „ГЕПАНСТРОЙ“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: гр. Пазарджик, ул. „П. Ю. Тодоров“ № 4, ет. 4, ап. 15, да заплати на М. Б.
Г., ЕГН **********, с адрес: гр. П., ул. ***, сумата от 4 712.94 лева (четири хиляди
10
седемстотин и дванайсет лева и 94 стотинки), представляващи съдебно-деловодни
разноски за първа инстанция, на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК.
Решението може да бъде обжалвано пред Пловдивския апелативен съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните.

Съдия при Окръжен съд – Пазарджик: _______________________
11