№ 20
гр. София, 09.02.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
С. ОКРЪЖЕН СЪД, II ВТОРОИНСТАНЦИОНЕН НАКАЗАТЕЛЕН
СЪСТАВ, в публично заседание на деветнадесети декември през две хиляди
двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Недялка Н. Нинова
Членове:Мариета Неделчева
Анелия М. Игнатова
при участието на секретаря Христина Ив. Боровинова
в присъствието на прокурора М. Г. П.
като разгледа докладваното от Анелия М. Игнатова Въззивно наказателно
дело от общ характер № 20221800600535 по описа за 2022 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
С присъда № 26001/10.02.2022 г., постановена по НОХД № 597/2019 г.
по описа на РС Б., състав на този съд е признал подсъдимия Т. Д. Д. за
невинен в това, че на 09.03.2018 г. в с. С., общ. Б., Софийска област, в имот –
къща на ул. „О.“ № 7, и в имот – къща на ул. „Г. Б.“ № 6, да е държал
тютюневи изделия – общо 1770 броя кутии с цигари (съдържащи 35 400 къса
цигари), представляващи акцизни стоки по смисъла на чл. 2, т. 2 и чл. 4, т. 1
от Закона за акцизите и данъчните складове, без бандерол, когато такъв се
изисква по закон – чл. 28, ал. 1 от Закона за тютюна, тютюневите и
свързаните с тях изделия, а именно:
на ул. „О.“ № 7 е държал 500 броя кутии с цигари „Комплимент“, всяка с
по 20 къса цигари, с единична цена за кутия 7.50 лева, на стойност 3 750 лева,
и на ул. „Г. Б.“ № 6 е държал 490 броя кутии с цигари „Комплимент“,
всяка с по 20 къса цигари, с единична цена за кутия 7.50 лева, на стойност
3 675 лева; 700 броя кутии с цигари „Ричман“, всяка с по 20 къса цигари, с
1
единична цена за кутия 7.50 лева, на стойност 5250 лева и 80 броя кутии с
цигари „Роял“, всяка с по 20 къса цигари, с единична цена за кутия 7.50 лева,
на стойност 600 лева;
или всичко на обща стойност 13 725 лева при дължим акциз в размер
общо на 7 177.35 лева,
като деянието е извършено повторно – след като деецът е бил осъден с
влязло в сила на 29.11.2016 г. споразумение по НОХД № 11164/2016 г. по
описа на СРС за друго такова престъпление по чл. 234, ал. 1 от НК, като
случаят е немаловажен,
и го оправдал да е извършил престъплението, за което е обвинен – по чл.
234, ал. 2, т. 1, вр. ал. 1, пр. 2, вр. чл. 28, ал. 1 от НК.
На основание чл. 53, ал. 1, б. Б, вр. чл. 234, ал. 5 от НК с присъдата съдът
отнел в полза на държавата предмета на престъплението – описаните по-горе
акцизни стоки без бандерол.
С присъдата осъществените по делото разноски са оставени за сметка на
държавата.
Присъдата е подписана с особено мнение от председателя на съдебния
състав, който счита, че се установява по несъмнен начин извършването от
подсъдимия Д. на престъплението, за което е обвинен и следва същият да
понесе съответната наказателна отговорност за него.
В срока по чл. 319, ал. 1 от НПК присъдата е протестирана от прокурор
от РП Б., с доводи за неправилност и незаконосъобразност на съдебния акт.
Счита се, че фактическият извод на РС Б. за липсата на доказателства
относно авторството на престъплението е необоснован, тъй като показанията
на свидетелите И. И., Д. С., П. С., И. Х., П. Ф., Г. М. и В. П. установяват по
несъмнен начин, че именно подсъдимият Д. е имал достъп до двата процесни
имота и е осъществявал фактическа власт върху акцизните стоки без
бандерол. Сочи се, че макар съдът да е приел, че протоколите за извършените
действия по претърсване и изземване не са годно доказателствено средство,
то закрепените и установени от тях факти са безспорно доказани от
останалите доказателства и доказателствени средства.
Иска се отмяна на постановената присъда и постановяване на нова
2
(въззивна) такава, с която подсъдимият да бъде признат за виновен и осъден
по обвинението, като му бъде наложено наказание лишаване от свобода към
средния предвиден от санкционната норма размер, което наказание да бъде
изтърпяно при първоначален строг режим по смисъла на чл. 57, ал. 2, б. В от
ЗИНЗС.
Пред въззивния съд протеста се поддържа от представителя на СОП с
изложените доводи. Счита се, че първоинстанционният съд неправилно е
анализирал данните от показанията на свидетелите, тъй като съвкупната им
преценка с писмените доказателства безспорно се установява, че
подсъдимият Д. е владял имотите, в които са открити инкримирираните
акцизни стоки без бандерол. Въпреки липсата на оставени от подсъдимия
дактилоскопни следи по веществените доказателства, се твърди, че
подсъдимият субективно е имал отношение към тях, макар и физически да не
ги е държал в ръцете си, тъй като са се намирали в ползвани от него
помещения.
Подсъдимият и неговият защитник не са взели писмено становище по
въззивния протест.
Пред въззивния съд защитникът на подсъдимия Д. – адв. Г., счита
контролираната присъда за правилна и законосъобразна, и прави искане да
бъде потвърдена. Подчертава се, че според заключението на изготвената в
хода на въззивното съдебно следствие дактилоскопна експертиза по
инкриминираните обекти има оставени годни за изследване дактилоскопни
отпечатъци, но те не са на подсъдимия. Сочи се, че сградите, в които са
установени цигарите, са съсобствени на други лица и че извършените
действия по разследването претърсване и изземване са опорочени. Твърди се,
че показанията на полицейските служители са пристрастни, нелогични и
непоследователни и от тях не става ясен предмета на извършваната
полицейска операция, нито по каква причина те са се оказали пред къщата на
подсъдимия.
С. ОКРЪЖЕН СЪД, след като прецени доводите на страните,
материалите по делото и съдопроизводствените действия на
първоинстационния съд, и като служебно провери изцяло правилността на
3
атакувания съдебен акт, намери за установено следното:
Срещу подсъдимия Т. Д. Д. с внесения за разглеждане в РС Б.
обвинителен акт е повдигнато обвинение в това, че на 09.03.2018 г. в с. С.,
общ. Б., Софийска област, в имот – къща на ул. „О.“ № 7, и в имот – къща на
ул. „Г. Б.“ № 6, е държал тютюневи изделия – общо 1770 броя кутии с цигари
(съдържащи 35 400 къса цигари), представляващи акцизни стоки по смисъла
на чл. 2, т. 2 и чл. 4, т. 1 от Закона за акцизите и данъчните складове, без
бандерол, когато такъв се изисква по закон – чл. 28, ал. 1 от Закона за
тютюна, тютюневите и свързаните с тях изделия, а именно:
на ул. „О.“ № 7 е държал 500 броя кутии с цигари „Комплимент“, всяка с
по 20 къса цигари, с единична цена за кутия 7.50 лева, на стойност 3 750 лева,
и на ул. „Г. Б.“ № 6 е държал 490 броя кутии с цигари „Комплимент“,
всяка с по 20 къса цигари, с единична цена за кутия 7.50 лева, на стойност
3 675 лева; 700 броя кутии с цигари „Ричман“, всяка с по 20 къса цигари, с
единична цена за кутия 7.50 лева, на стойност 5250 лева и 80 броя кутии с
цигари „Роял“, всяка с по 20 къса цигари, с единична цена за кутия 7.50 лева,
на стойност 600 лева;
или всичко на обща стойност 13 725 лева при дължим акциз в размер
общо на 7 177.35 лева, като деянието е извършено повторно – след като
деецът е бил осъден с влязло в сила на 29.11.2016 г. споразумение по НОХД
№ 11164/2016 г. по описа на СРС за друго такова престъпление по чл. 234, ал.
1 от НК, като случаят е немаловажен –
престъпление по чл. 234, ал. 2, т. 1, вр. ал. 1, пр. 2, вр. чл. 28, ал. 1 от НК.
При собствена преценка на събраните в хода на проведеното наказателно
производство доказателства, настоящата съдебна инстанция намери за
установена следната фактическа обстановка:
На 09.03.2018 г. на територията на община Б. била проведена
специализирана полицейска операция за противодействие на съхранението и
разпространението на акцизни стоки без бандерол, като свидетелите И. И., Д.
С. и П. С. били ангажирани с нея. По повод получена от тях информация, че
в обитавани от подсъдимия Т. Д. имоти се съхраняват цигари без бандерол,
4
свидетелите предприели действия по проверка на имотите, в присъствието на
подсъдимия, когото уведомили за съмнението си, че държи акцизни стоки без
бандерол. Подсъдимият оказал съдействие на полицейските служители, след
известно увещаване от тяхна страна, като отворил първо къщата на ул. „О.“
№ 7, а след това ги завел до имота на ул. „Г. Б.“ № 6 и го отворил. Когато в
имота на ул. „О.“ № 7 (едноетажна къща с двор) свидетелите забелязали
картонен кашон с надпис „Compliment“, съдържащ кутии с цигари от същата
марка, по тяхно искане на мястото пристигнала дежурна следствено-
оперативна група и при условията на неотложност било извършено
претърсване, при което подсъдимият предал кашона, съдържащ 50 опаковки с
по 10 кутии във всяка от тях, всички фабрично запечатани и без бандерол, с
цигари „Compliment“, по 20 къса цигари с филтър в кутия (общо 500 кутии).
Цигарите били иззети с протокола за претърсване и изземване, одобрен по
реда на чл. 161, ал. 2 от НПК.
След това било извършено претърсване и в имота на ул. „Г. Б.“ № 6,
където в мазето на двуетажната къща бил открит черен полиетиленов чувал,
съдържащ 80 кутии без бандерол с цигари „Richman“ (по 20 къса цигари в
кутия, облепени по 10 кутии с тиксо); и 62 опаковки, обвити в прозрачен
станиол, съдържащи по 10 кутии с цигари „Richman“, всички те фабрично
запечатани и без бандерол, с по 20 къса цигари в кутия. В същото мазе бил
открит бял чувал от зебло, съдържащ 8 броя картонени опаковки с надписи
„Royal“, опаковани в прозрачно фолио, с по 10 кутии с цигари „Royal“, всяка
кутия съдържаща по 20 къса цигари), всички без бандерол. В съседно на
мазето помещение под легло бил намерен кашон с надпис „Compliment“,
съдържащ 49 опаковки със същия надпис, обвити в прозрачен станиол, във
всяка от които имало по 10 кутии с цигари (по 20 къса цигари в кутия)
„Compliment“, всички без бандерол. Откритите общо 490 кутии с цигари
„Compliment“, 700 кутии с цигари „Richman“ и 80 кутии с цигари „Royal“
били иззети с протокол за претърсване и изземване, одобрен от РС Б. по реда
на чл. 161, ал. 2 от НПК.
По време на провежданите от полицейските служители беседи с
подсъдимия Д., той първо отрекъл откритите акцизни стоки без бандерол да
са негови, а след това заявил, че е така. Подсъдимият споделил притеснението
си от реакцията на останалите собственици на втория посочен по-горе имот и
отправил молба към полицаите да го оставят да прибере овцете, които
5
отглежда.
Установява се, че собственици на имота в с. С., ул. „О.“ № 7 са били
покойните Т. Д. Н. и Г. Г. Н., дядо и баба по бащина линия на подсъдимия Т.
Д.. Собственици на имота в с. С., ул. „Г. Б.“ № 6 първоначално били В. Р. Т. и
И. Х. Т. (дядо и баба на подсъдимия по майчина линия), след смъртта им
имотът бил наследен от дъщерите им Р. В. Д. – майка на подсъдимия, и
нейната сестра свидетелката П. Ф., а последната прехвърлила собствеността
на сина си И. Ф..
Видно от заключението на СОЕ, стойността на намерените и иззети
акцизни стоки без бандерол е, както следва: на 500 броя кутии с цигари
„Комплимент“, всяка с по 20 къса цигари, общо 3750 лева (с единична цена за
кутия 7.50 лева); на 490 броя кутии с цигари „Комплимент“, всяка с по 20
къса цигари, общо 3675 лева (с единична цена за кутия 7.50 лева); на 700
броя кутии с цигари „Ричман“, всяка с по 20 къса цигари, общо 5250 лева (с
единична цена за кутия 7.50 лева); и на 80 броя кутии с цигари „Роял“, всяка с
по 20 къса цигари, общо 600 лева (с единична цена за кутия 7.50 лева) - или
всичко на обща стойност 13 725 лева, при дължим акциз в размер общо на
7 177.35 лева.
Верен по същество е изводът на първоинстанционния съд, че макар
съставените протоколи за претърсване и изземване да са негодно писмено
доказателствено средство, тъй като второто поемно лице Б. Г. е било
невменяемо по време на извършваните действия с негово участие, то
събирането на веществените доказателства, техния вид и количеството им се
установява по несъмнен начин от показанията на полицейските служители –
свидетелите И. И., Д. С. и П. С.. Към тези аргументи на районния съд следва
да бъдат добавени и данните от обясненията на подсъдимия Т. Д., в чието
присъствие са извършени действията по разследването и който потвърждава
съобщеното от полицейските служители, относно установяването на
инкриминираните акцизни стоки без бандерол.
Негодността на доказателственото средство протокол за претърсване и
изземване поначало не е абсолютна процесуална пречка вещите, предмет на
престъплението да бъдат приобщени към доказателствата по делото, както
правилно е отбелязал първоинстанционният съд в мотивите към присъдата. В
конкретния случай веществените доказателства, техния вид и количеството
6
им се установява по несъмнен начин от други доказателствени източници, и
поради това изключването на протоколите за претърсване и изземване от
доказателствения материал по делото не е от съществено значение за неговия
изход.
Подсъдимият Т. Д. в обясненията си пред районния съд заявява, че при
отглеждането на животните в село С. му помагали Д. (майка на живущата
тогава с него жена), свидетелят В. П. и внукът на Д. – свидетелят Д. И., които
поради това живеели в селото. За инкриминираната дата подсъдимият твърди,
че е бил принуден от полицейските служители да признае държането на
акцизните стоки без бандерол, тъй като поради задържането му е нямало кой
да се погрижи за животните след паша.
Р. Д. – майка на подсъдимия, сочи пред районния съд, че не е в добри
отношения със сина си, поради несъгласието си той да отглежда животни в
къщата на ул. „Г. Б.“. Заявява, че с ключ от къщата в инкриминирания период
разполагали братът на жената, с която подсъдимият живеел на семейни
начала, и неговият син. Според свидетелката, тъщата на подсъдимия гледала
животните в къщата на ул. „О.“, където имало по-добри условия за това, а с
ключове за този имот разполагали жената на подсъдимия и нейните деца.
Съобщава също така, че племенникът й се сърдел за това, че в къщата на ул.
„Г. Б.“ през 2018 година пребивават много хора (включително гледачите на
животни), които спят там, разхвърлят вещите и дори имало установени липси.
Свидетелката П. Ф. – леля на подсъдимия и наследник заедно със сестра
си (майка на подсъдимия) на имота в с. С., на ул. „Г. Б.“ № 6, сочи пред съда,
че достъп до къщата и помещенията в нея имат двете със сестра си и техните
деца, и че подсъдимият отглежда овце в селото.
Свидетелката Г. М. – съсед на имота на ул. „Г. Б.“ твърди, че
подсъдимият Д. живее и в двете наследствени къщи в селото, а животните
отглежда в къщата на ул. „О.“. М. е сигурна, че в къщата на ул. „Г. Б.“ идват
много хора, и сред тях многократно и свидетелят В. П.. Пред съда последният
първоначално отрича да е ходил в с. С., а след прочитане по реда на чл. 281,
ал. 5, вр. ал. 1, т. 1 от НПК на дадените от него показания пред орган на
досъдебното производство признава, че е влизал в къщата на подсъдимия.
На свидетелката В. В. – работодател на подсъдимия в дейност по рязане
на опасни дървета, при посещенията си в село С. й направило впечатление, че
7
в къщата с животните пребивавали много хора – роднини и гледачи на
добитъка, вкл. лица със собствени имена Васил и Д.. Свидетелката твърди, че
имала разрешение от подсъдимия да държи фирмени инструменти и в двете
къщи в селото.
Разпитан като свидетел, Д. И. заявява, че гледал съвместно с подсъдимия
животни в село С. и имал ключове и от двете наследствени къщи, като
животните се намирали в къщата с обора – където живеел, а във втората къща
ходел да се къпе. Ключовете свидетелят предоставял и на познат му купувач
на агнета (според свидетеля понастоящем покойник), който понякога оставял
в първата къща бидони с миризма на спирт и кашони с цигари.
Въззивният съд не се съгласява с направения от първоинстанционния
съд анализ на показанията на свидетеля И. Х. - поемно лице при извършените
действия по претърсване и изземване в двата недвижими имота, и с извода
въз основа на тях, че Х. не е присъствал на извършените действия по
претърсване и изземване. Действително, пред съда този свидетел
първоначално твърди, че не е влизал в първата претърсвана къща и иззетите
веществени доказателства са му показани от полицаите на двора, но в хода на
разпита пояснява, че е видял как цигарите са открити на две места в мазето на
тази къща; че е влизал и във втората къща, където в негово присъствие също
са открити цигари; както и че действията са били извършени в присъствието
на подсъдимия. В прочетените по реда на чл. 281, ал. 4, вр. ал. 1, т. 2 от НПК
показания пред орган на досъдебното производство, потвърдени от свидетеля
пред съда, той подробно е обяснил извършените от разследващия орган
действия в двата имота в село С., вида и количеството на откритите акцизни
стоки без бандерол, и местата на съхранението им. Доколкото прочетените
показания са дадени от свидетеля по време, по-близко до инкриминираната
дата, то несъмнено спомените му за случилото се са били по-детайлни и ясни,
отколкото по време на разпита пред съда. Тези показания кореспондират
напълно и с данните от разпитите на полицейските служители и на
подсъдимия.
Разпитан пред районния съд, Б. Г. заявява, че поради получен мозъчен
инсулт не си спомня нищо от извършените от полицаите действия и макар
подписите от негово име на предявените протоколи за разпит като свидетел
по досъдебното производство и на протоколите за претърсване и изземване да
8
са негови, не знае пред кого и кога ги е положил. От заключението на
допуснатата през 2021 г. от първоинстанционния съд комплексна
съдебнопсихиаттрична и съдебнопсихологична експертиза и разпита на
вещите лица д-р Ц. П. и клиничен психолог Н. Г. се установява, че свидетелят
Г. страда от органично мозъчно разстройство – деменция (оглупяване).
Наличието на изразен когнитивен дефицит при него представлява пречка
правилно да възприема, запаметява и възпроизвежда факти и обстоятелство
от значение за делото, да дава достоверни показания и да участва като
свидетел в наказателното производство. Експертите заявяват, че свидетелят е
получил инсулт около година преди настоящия случай и от този момент са
започнали промени у него, поради които вероятно и към момента на
извършване на действията по разследването не е бил в състояние да участва в
наказателното производство като свидетел.
Що се касае до възможността показанията на полицейски служители,
съобщаващи заявеното им при т. нар. „оперативни беседи“ да бъдат ценени
като доказателства, то съдебната практика в тази насока е трайна и
последователна. Поначало беседата, провеждана от полицейските органи, не е
сред доказателствените средства, предвидени в НПК за установяване на
правно релевантни факти и има само оперативна стойност посредством
оказване на съдействие за разработване на следствени версии. В случая
свидетелите полицейски служители преразказват споделеното им от
подсъдимия при проведената беседа – а именно, че цигарите без бандерол са
негови, и посочените от тях доказателствени факти имат производен
характер, с които е недопустимо да се заменят първични доказателства,
каквито се съдържат в обясненията на подсъдимия. Освен това, когато става
въпрос за изявления на подсъдимия, направени преди привличането му към
наказателна отговорност, с които той признава съпричастност към
инкриминираното деяние, е необходимо да се държи сметка и за още едно
обстоятелство – че след като придобие качеството на обвиняем той има право
да откаже да дава обяснения и не е длъжен да признае участието си в
престъплението. В настоящата хипотеза получената от полицейските
служители информация по време на разговорите с подсъдимия в селото,
безспорно е пряко свързана със започналото наказателно производство за
престъплението, за което впоследствие Д. е предаден на съд, като
същевременно показанията им възпроизвеждат обяснения на лице, което по
9
това време не е било привлечено в качеството на обвиняем и съответно не е
било запознато с правата си по НПК, а след привличането към наказателна
отговорност е дало обяснения, макар и в друг смисъл. Следователно,
показанията на полицейските служители в частта, пресъздаващи придобитата
по време на "беседата" информация, не могат да бъдат ценени като
доказателствен източник в подкрепа на обвинението. Следва да се отбележи
също така, че поначало разпоредбата на чл. 116 от НПК не допуска присъдата
и обвинението да се основават единствено на самопризнания, като
законодателят не е направил разграничение дали те са депозирани при разпит
в качеството на обвиняем или се касае за извънпроцесуални изявления на
подсъдимия; нито пък е допустимо количественият подход да преодолее
посочената забрана в случаите, когато изявлението е направено пред повече
от едно лица. Ето защо, за да обосноват несъмнен извод относно авторството
на деянието, наред с коментираните по-горе производни доказателства,
съдържащи данни за извънпроцесуално признание на подсъдимия, за
постановяване на осъдителна присъда спрямо подсъдимия Д. е необходимо да
са налични и достатъчно други преки или косвени доказателства, каквито в
конкретния случай не са събрани в хода на производството пред
първостепенния съд.
В заключение, фактическата обстановка, възприета от настоящия
съдебен състав, съвпада с фактическите констатации на първостепенния съд,
почиващи на поначало вярна и точна интерпретация на събраните гласни и
писмени доказателства и доказателствени средства, като съображенията на
въззивния съд за съдържанието на доказателствените източници са изложени
по-горе в настоящото решение. Установените данни от доказателствените
средства, правилно оценени от първата инстанция, законосъобразно са я
мотивирали да приеме, че не е доказано по несъмнен начин осъществяването
от подсъдимия на състава на престъплението, за което е привлечен към
наказателна отговорност подсъдимият Д.. Показанията на свидетелите и
данните от останалите доказателствени средства, са били обсъдени съобразно
предписанията на чл. 305, ал. 3 от НПК, като действителното съдържание на
нито едно доказателство не е тълкувано превратно, а достоверността им е
била преценявана на базата на вътрешната им логичност, взаимна обвързаност
и съпоставяне помежду си. От доказателствените източници се установява
10
единствено, че на инкриминираната дата в присъствието на подсъдимия Т. Д.
на посочените два адреса в село С. са установени и иззети акцизни стоки без
бандерол – описаните по-горе цигари, но не и осъществяване на
изпълнителното деяние „държане" на тютюневи изделия - акцизни стоки без
бандерол (цигари от различни марки) от подсъдимия Т. Д., чрез
упражняването на фактическа власт върху акцизните стоки. Процесните
кутии цигари без бандерол са били открити в недвижими имоти, до които
достъп са имали и други лица, освен подсъдимия, което допуска
възможността държането на акцизните стоки да е осъществено от друго
неустановено по делото лице. В подкрепа на тази възможност е и
заключението на допуснатата от въззивния съд дактилоскопна експертиза, от
което се установява, че по представените за изследване обекти стекове и
пакети с цигари се проявяват дактилоскопни следи, но те не са оставени от
подсъдимия Т. Д..
Недопустимо е постановяването на осъдителна присъда при
недоказаност на обвинението по несъмнен начин и при неизяснени в пълнота
обстоятелства, касаещи същото. Само когато всички факти, включени във
веригата на причинно-следствения процес на престъпното деяние и отнасящи
се до неговия извършител бъдат установени безусловно и категорично, съдът
може да ангажира наказателната отговорност на подсъдимото лице.
Съдебният акт не може да почива на предположения и хипотези, на
съмнителни и колебливи заключения досежно осъщественото престъпление,
обективните му и субективни признаци и неговото авторство.
Законосъобразно с контролираната присъда акцизните стоки без
бандерол, когато такъв се изисква съгласно разпоредбите на ЗТТИ, са отнети
в полза на държавата.
Предвид постановената оправдателна присъда, разноските по делото
следва да останат за сметка на държавата.
По изложените съображения и на основание чл. 334, т. 6 от НПК, С.
окръжен съд
РЕШИ:
11
ПОТВЪРЖДАВА присъда № 26001/10.02.2022 г., постановена по
НОХД № 597/2019 г. по описа на РС Б..
Решението е окончателно.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
12