№ 1386
гр. София, 17.03.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. III-Б СЪСТАВ, в публично
заседание на тридесет и първи януари през две хиляди двадесет и трета
година в следния състав:
Председател:Теменужка Симеонова
Членове:Хрипсиме К. Мъгърдичян
Яна Ем. Владимирова
при участието на секретаря Михаела Огн. Митова
като разгледа докладваното от Хрипсиме К. Мъгърдичян Въззивно
гражданско дело № 20221100507977 по описа за 2022 година
Производството е по чл. 258 и сл. от ГПК.
С решение от 18.03.2022 год., постановено по гр.дело №30219/2021 год. по описа на
СРС, ГО, 40 с-в, Д. К. А. е осъден да заплати на етажните собственици на сграда, находяща
се в гр.София, ул.“******* *******, по искове с правно основание чл. 51 ЗУЕС сумата от
420 лв., представляваща месечни вноски за почистване на стълбищата в сградата – етажна
собственост за периода от м.юни 2018 год. до м.април 2021 год. и сумата от 210 лв.,
представляваща месечни вноски за фонд „Ремонт и обновяване“ за периода от м.юни 2018
год. до м.април 2021 год., като исковете са отхвърлени в останалата им част до пълните
заявени размери и периоди и ищците са осъдени да заплатят на ответника на основание чл.
78, ал. 3 ГПК направените разноски по делото в размер на 62.50 лв.
Срещу решението в частта му, в която са уважени предявените искове, е подадена в
законоустановения срок по чл. 259, ал. 1 ГПК въззивна жалба от ответника Д. К. А..
Жалбоподателят поддържа, че първоинстанционният съдебен акт бил недопустим, тъй като
бил постановен по нередовна искова молба – в същата не била посочена банкова сметка от
ищците, съгласно чл. 127, ал. 4 ГПК. Не била налице задължителната по чл. 50, ал. 3 ЗУЕС
сметка, а същевременно ищците не били изпълнили указанията на СРС да представят годни
доказателства в определените срокове – чл. 183 ГПК. Отделно от това с решение от
10.02.2022 год. на СРС били отменени като незаконосъобразни решенията на Общото
събрание на етажните собственици от 22.06.2020 год. На следващо място сочи, че
1
неправилно СРС бил приел, че домакинството на ответника се състои от трима членове,
които обитават имота. Установяването на това обстоятелство било в тежест на ищците, като
по делото липсвали доказателства в тази насока. Представеният по делото протокол от
Общо събрание на етажните собственици от 2010 год. не отговарял на изискванията на
закона – чл. 16, ал. 5 и 6 ЗУЕС. Следователно същият не удостоверявал обстоятелствата,
свързани с провеждането на Общо събрание. Освен това същият не обективирал взети
решения във връзка с предложенията за „вноски“. Този протокол бил подписан от
неиндивидуализирано лице, като не съдържал подпис на председателстващия събранието и
на протоколчика. Процедурите по свикване и провеждане на Общо събрание на етажните
собственици били уредени със специален закон – ЗУЕС и били строго формални. Пропуски
и неточности в протокол от Общо събрание на етажните собственици можело да бъдат
отстранени само по специалния ред, в отделно производство и в преклузивен срок.
Неправилно СРС бил интерпретирал съдържанието на протокола и вложил в него смисъл,
какъвто не бил отразен. Неправилен бил изводът, че предложението за определяне на вноски
в протокола от 2010 год. представлява взето решение, както и че решенията са всети от
компетентен орган и обвързват етажните собственици. Претендираните суми били
произволни и не се основавали на законоустановения начин на определяне на задълженията
на етажните собственици. Отделно от това ищецът не бил доказал, че са били направени
разходи за почистване на стълбищата през процесния период. Ето защо моли решението на
СРС да бъде отменено в обжалваната му част, а исковете – отхвърлени. Претендира и
присъждането на направените разноски по делото.
Ответниците по жалбата етажните собственици на сграда, находяща се в гр.София,
ул.“******* *******, считат, че решението на СРС следва да бъде потвърдено в
обжалваната част. Неоснователни били възраженията на жалбоподателя за недопустимост на
първоинстанционния съдебен акт. Решението от 10.02.2022 год., постановено по гр.дело
№29201/2021 год. по описа на СРС, ГО, 176 с-в, не било влязло в сила, а и съгласно чл. 40,
ал. 3 ЗУЕС, подаването на исковата молба не спирало изпълнението на решението. На
следващо място сочи, че по делото били ангажирани доказателства за броя на лицата,
обитаващи апартамент №10. Доводите във връзка с незаконосъобразността на решенията на
Общото събрание на етажните собственици не били предмет на настоящото производство –
чл. 40 ЗУЕС. Присъщата за свидетелстващите документи материална доказателствена сила,
изразяваща се в това, че документът удостоверява стоящ вън от него факт, била налице по
отношение на представените по делото протоколи за проведени Общи събрания на етажната
собственост, тъй като те не били оспорени по предвидения за това ред. ЗУЕС придавал на
протокола такава сила и той удостоверявал верността на отразените в него факти.
Претендират и присъждането на направените разноски по делото.
Софийски градски съд, след като прецени събраните по делото доказателства и взе
предвид наведените във въззивната жалба пороци на атакувания съдебен акт и възраженията
на насрещната страна, намира за установено следното:
Предявени е за разглеждане искове с правно основание чл. 51, ал. 1 ЗУЕС и с правно
2
основание чл. 50, ал. 2, т. 1 ЗУЕС.
Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по
валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите
въпроси е ограничен от посоченото в жалбата.
Настоящият съдебен състав приема, че първоинстанционното решение е валидно и
допустимо в обжалваната част. Не е допуснато и нарушение на императивни правни норми.
Неоснователно се явява възражението на жалбоподателя за недопустимост на
първоинстанционното решение в обжалваната му част. Не е налице твърдяната нередовност
на исковата молба, която да налага провеждането на производство по реда на чл. 129, ал. 2
ГПК от първоинстанционния съд, респ. от въззивния съд. И това е така, тъй като посочената
норма намира приложение само когато исковата молба не отговаря на изискванията по чл.
127, ал. 1 и чл. 128 ГПК, а посочването на банкова сметка от ищеца, който е предявил
осъдителен иск за парично вземане, е предвидено в чл. 127, ал. 4 ГПК.
Въпросът за последиците по чл. 183, изр. 2 ГПК няма отношение към допустимостта на
исковия процес, а наличието на сметка със специално предназначение по смисъла на чл. 50,
ал. 3 ЗУЕС е напълно ирелевантно за предмета на спора /в т.ч. за преценката за
допустимост/.
Решението е и правилно, като на основание чл. 272 ГПК въззивният състав препраща
към мотивите, изложени от СРС. Независимо от това и във връзка с доводите във въззивната
жалба е необходимо да се добави и следното:
Етажната собственост е комплекс от неразривно свързани помежду си отделни права на
собственост върху самостоятелни обособени обекти на вещни права и съсобственост върху
общите части на единна постройка. При етажната собственост отделните обекти се
стопанисват и използват въз основа на съвместно притежавани общи части. Един от
основните въпроси, които се поставят във вътрешните отношения между участниците в
притежанието и използването на помещения в етажната собственост, се отнасят до
участието в разноските по поддържане, възстановяване и подобрения на общите части и
разноските по управлението и текущо използване на общите части.
Разходите за ремонт, обновяване, реконструкция и преустройство на общите части, за
които има прието решение на общото събрание на собствениците или на сдружението, се
разпределят между собствениците на самостоятелни обекти съразмерно с притежаваните от
тях идеални части от общите части на сградата – чл. 48, ал. 3 ЗУЕС. Тези разходи спадат
съответно към необходимите и полезните разноски /дефиниция на тези понятия се съдържа
съответно в § 1, т. 8 и 12 от ДР на ЗУЕС/. Само необходимите и полезни разноски за общите
части се понасят задължително и изключително от собствениците на апартаменти и други
самостоятелни помещения в ЕС, без оглед на това дали тези собственици обитават или
използват притежаваните от тях обекти или ги отдават под наем на други лица изцяло или
частично.
От компетентността на Общото събрание е вземане на решения относно определяне на
3
месечни парични вноски за покриване на разходите за управлението и поддържането на
общите части на сградата, на паричните вноски във фонд „Ремонт и обновяване“, за
извършването на разходи, които са необходими или неотложни за поддържането или за
възстановяването на общите части, за извършване на полезни разходи – чл. 11 и чл. 48, ал. 8
ЗУЕС.
Съгласно нормата на чл. 51 ЗУЕС, разходите за управление и поддържане
/консумативни разноски/ на общите части на сграда в режим на етажна собственост се
разпределят поравно според броя на собствениците, ползвателите и обитателите и членовете
на техните домакинства независимо от етажа, на който живеят – това са разходите за
консумативни материали, свързани с управлението, възнаграждения за членовете на
управителните и контролните органи и за касиера, за електрическа енергия, вода, отопление,
почистване, абонаментно обслужване на асансьор и други, необходими за управлението и
поддържането на общите части на сградата – виж § 1, т. 11 от ДР на ЗУЕС.
В разглеждания случай е безспорно по делото, че ответникът Д. К. А. е собственик на
самостоятелен обект в процесната сграда – апартамент №10, находящ се етаж 5.
Видно е от приетата като доказателство по делото книга на собствениците на
процесната сграда, че ответникът обитава апартамент №10 заедно със съпругата и сина си,
което обстоятелство същият е удостоверил с подписа си на 19.07.2010 год. – чл. 180 ГПК
/авторството на изявлението не е било оспорено и надлежно опровергано в процеса; виж и
пълномощно и удостоверение за сключен граждански брак на л. 132 и л. 133 от
първоинстанционното дело/.
Установено е, че на 19.07.2010 год. е било проведено Общо събрание на етажните
собственици на процесната сграда, на което е било взето решение месечните вноски за
почистване на стълбищата да са в размер на 4 лв. на всеки живеещ в сградата. Според
направените отбелязвания в протокола /приложен на стр. 7 от първоинстанционното дело/,
Общото събрание е било председателствано и протоколирано от Б.Р., който е положил
подпис в него.
На 28.09.2015 год. е било проведено Общо събрание на етажните собственици на
процесната сграда, на което е било взето решение, считано от 01.01.2016 год. да се завишат
месечните вноски за ремонт, както следва: големи апартаменти откъм североизток – 10 лв. и
малки апартаменти откъм югоизток /калкана с №57/ – 6 лв.
Възраженията на жалбоподателя, че протоколът за проведено Общо събрание на
етажните собственици от 19.07.2010 год. не се ползва с доказателствена сила и не
обективира решение за парични вземания се явяват неоснователни, поради следните
съображения:
За провеждането на Общото събрание на етажните собственици се води протокол от
избран от него протоколчик – чл. 16, ал. 4 ЗУЕС. Изискуемото съдържание на протокола е
нормативно установено в чл. 16, ал. 5 ЗУЕС, като с това съдържание протоколът е
свидетелстващ документ, установяващ извършените от Общото събрание действия и взетите
4
решения. Законодателят е предвидил специален ред за съставяне и оповестяване на този
протокол – съставя се в 7-дневен срок и се подписва от председателя и протоколчика. Те
удостоверяват верността на вписаните обстоятелства, като при отказ от някой от тях да го
подпише, това се отразява. Изготвянето на протокола се съобщава на етажните собственици
по реда на чл. 16, ал. 7 ЗУЕС, а при поискване се представя и копие от протокола.
Предвиден е кратък срок – 7 дни от оповестяване на протокола за присъствалите и от
узнаването за отсъстващите, в който всеки член на общото събрание може да оспори
съдържанието на протокола, респективно достоверността на взетите решения. Наличието на
специални изисквания към изготвянето и съдържанието на протокола, удостоверяване на
съдържанието му от изрично натоварени лица за това, определен начин за оповестяването
му и срок за оспорване на съдържанието му придават доказателствена сила на протокола,
подобна на официалните свидетелстващи документи. След изтичане на срока за оспорване
на съдържанието му, протоколът се стабилизира и има обвързваща етажните собственици,
третите лица и съда доказателствена сила – в този смисъл Решение № 8 от 24.02.2015 год. на
ВКС по гр.дело № 4294/2014 год., І г. о., ГК.
В частност, макар в протокола от 19.07.2010 год., да е използван изразът „важни
предложения“, въззивният съд приема, че на посочената дата е било взето единодушно
решение месечната вноска за почистване на стълбищата в процесната сграда да е в размер
на 4 лв., който извод следва от съдържанието на целия протокол, в т.ч. от липсата на
отразяване, че тези „предложения“ се отхвърлят. Протоколът е подписан от
председателстващия събранието, който е бил и протоколчик. Няма законова забрана едно и
също лице да изпълнява функциите на протоколчик и председателстващ събранието /т.е. по
съгласие на членовете на общото събрание само едно лице да удостоверява верността на
вписаните обстоятелства/, като същевременно нормата на чл. 16, ал. 6 ЗУЕС предвижда, че е
възможно протоколът да не бъде подписан от председателстващия или протоколчика.
Следва да се посочи също така, че ответникът нито твърди, нито установява, че е оспорил
протокола в срока по чл. 16, ал. 9 ЗУЕС.
На следващо място, въззивният съд приема, че етажната собственост, която не е
учредила сдружение за управление /както е в частност/, т. е. не е персонифицирана се
управлява от общото събрание на етажните собственици, респективно на етажните
собственици и обитателите чрез взетите от него решения. Тези решения се формират от
успоредни волеизявления на мнозинството от присъстващите на събранието, насочени за
постигане на определена цел. Многостранна сделка не може да се сключи от лице, което не
е съгласно с общо формираната воля. /Решенията за учредяване на гражданско дружество и
за работите на дружеството се вземат "със съгласие на всички съдружници"- чл. 357 и чл.
360 ЗЗД/. При решенията на етажната собственост няма насрещни права и задължения, както
при сделките. Субективните предели на действие на решенията на общото събрание на
етажната собственост са по широки от тези на многостранните сделки. След влизането им в
сила решенията на етажните собственици са задължителни за всички етажни собственици,
включително за тези които са гласували против, за неучаствалите във вземането им и за
5
лицата, които по-късно ще станат етажни собственици или обитатели. Същевременно
задължителността им отпада за лицата, които вече не са етажни собственици или обитатели,
дори да са гласували за тях. В този смисъл те са особен вид многостранни актове, взети от
неперсонифицирана група лица, насочени към постигане на обща цел. Законът – ЗС, ЗУЕС
урежда специална процедура за вземането на тези решения, като регламентира начина на
свикване, състав, представителна власт гласуване, предметна компетентност. Спазването на
тези правила е основание за действителността на решението. ЗС и ЗУЕС не уреждат
специални основания за нищожност на решенията на общото събрание на етажната
собственост. Отликите между вземането на решенията от сключването на сделките, дори и
многостранните са съществени, което е основание да се приеме, че решенията на етажната
собственост не са сделки и за тях няма да се прилага ЗЗД. Законосъобразността на тези
решения се определя от правилата за тях, установени в ЗС и ЗУЕС, а не от ЗЗД. Специфичен
е и контролът за спазването им. За разлика от нищожността на сделките, на която може да се
позове всяка страна и заинтересовано лице безсрочно, контролът за законосъобразност на
решенията на етажната собственост е съдебен, ограничен е със срок за предявяване на иска,
който като процесуален е преклузивен и тече от узнаването на решението, извършено по
реда за уведомяването за събранието – чл. 40, ал. 2 ЗУЕС. Отмяната на решението на
етажната собственост може да се иска при нарушаване на процедурата и при неспазване на
императивни правни норми. Ограничението на срока за съдебен контрол кореспондира на
това, че и изпълнението на решенията е свързано със срок – чл. 38 ЗУЕС, уредена е
специална процедура за изготвяне и оспорване съдържанието на протокола и за уведомяване
на собствениците и обитателите за взетите решения. Определянето на срок за иска по чл. 40
ЗУЕС е съобразен и с това, че тези решения засягат широк кръг лица и отношения,
включително и с трети лица, което изисква сигурност, налага се бързина, включително и при
изпълнение на решенията. Неспазването на различни правила от предвидените за свикване и
провеждане на общото събрание и за вземане на решенията не е равностойно, но законът не
определя кои пороци водят до нищожност и кои до незаконосъобразност, като е оставил тази
преценка на съда в рамките на съдебното производство. Затова извън определения от закона
срок не може да се иска отмяна нито на нищожните, нито на незаконосъобразните решения.
Тук е неприложим принципът, че нищожност може да се установява без срок – в този
смисъл Решение № 39 от 19.02.2013 г. на ВКС по гр. д. № 657/2012 г., I г. о., ГК.
Следователно законосъобразността /нищожността/ на процесните решения на Общото
събрание не може да бъде изследвана в рамките на настоящото производство, респ. не
подлежат на разглеждане възражения за нередовно свикване и провеждане на събранието,
начина на провеждането му, за наличието на кворум, за изискуемото мнозинство или реда за
приемане на решенията, за нарушение на нормите на ЗУЕС.
В контекста на изложеното настоящият съдебен състав приема, че са взети валидни
решения на Общото събрание на етажните собственици на процесната сграда за заплащане
на посочените в решенията суми – за разходи за поддържане на общите части на етажната
собственост /от етажните собственици и членовете на техните домакинства/ и за вноски за
6
фонд „Ремонт и обновяване“ /от етажните собственици/. Доколкото няма твърдения, нито
данни, че ответникът е предявил конститутивен иск пред съответния съд по реда на чл. 40,
ал. 1 ЗУЕС, както и че решенията на Общото събрание на етажните собственици от
19.07.2010 год. и 28.09.2015 год. са били отменени, то тези решения го обвързват.
В този смисъл ищците се легитимират като кредитори на вземания за сумата от 420 лв. –
месечни вноски за почистване на стълбищата в процесната сграда за периода от м.юни 2018
год. до м.април 2021 год. и за сумата от 210 лв. – месечни вноски за фонд „Ремонт и
обновяване“ за периода от м.юни 2018 год. до м.април 2021 год., както законосъобразно е
приел и първоинстанционният съд.
Ето защо въззивната жалба следва да бъде оставена без уважение, а решението на СРС –
потвърдено в обжалваната му част, като правилно.
На основание чл. 280, ал. 3 ГПК настоящето решение не подлежи на касационно
обжалване.
Предвид изложените съображения, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решението от 18.03.2022 год., постановено по гр.дело №30219/2021
год. по описа на СРС, ГО, 40 с-в, в обжалваната му част.
Решението не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
7