№ 484
гр. гр. Добрич, 07.10.2021 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ДОБРИЧ в закрито заседание на седми октомври,
през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Теменуга Ив. Стоева
Членове:Георги М. Павлов
Павлина Н. Паскалева
като разгледа докладваното от Теменуга Ив. Стоева Въззивно частно
гражданско дело № 20213200500650 по описа за 2021 година
и за да се произнесе взе предвид следното:
Постъпила е жалба от „ТИ БИ АЙ БАНК“ЕАД,със седалище и адрес на управление
гр.София,ул.“Димитър Хаджикоцев“№52-54,ЕИК *********,представлявано от А.Ч.Д. и
Н.Г.С.-изпълнителни директори,чрез пълномощника юрисконсулт Ст.Р. срещу
Разпореждане №1679/19.07.2021г.по ч.гр.д.№2288/2021г.по описа на РС гр.Добрич,в частта
му ,с която е отхвърлено подаденото от частния жалбоподател заявление за присъждане на
претендираната по делото възнаградителна лихва.
Жалбата е подадена в законоустановения срок.
Разгледана по същество ,тя е неоснователна,по следните съображения:
За да отхвърли претенцията на жалбоподателя за присъждане на възнаградителна лихва по
представения договор за потребителски кредит №**********/28.05.2020г.
,първоинстанционният съд е приел,че уговорената между страните възнаградителна
лихва,която е в размер на 48,18 %,в рамките на договорен ГПР в размер на 48,63 % е
нищожна като уговорена в противоречие с добрите нрави ,тъй като надвишава размера на
законните лихви по просрочени задължения , определение с Постановление №426 на МС от
18.12.2014г. повече от три пъти.
Изводите на районния съд са правилни и се споделят от настоящата съдебна инстанция.
Договорната лихва,представляваща възнаграждение на кредитодателя за предоставянето
на паричния заем съставлява самостоятелен компонент в рамките на определения
ГПР.Следователно законосъобразността й следва да се преценява на общо
1
основание,независимо от разпоредбата на чл.19 ал.4 от ЗПК.Константна е практиката на
съдилищата,че уговорена възнаградителна лихва по необезпечени кредити,в размер над
трикратно по-висок от законната лихва за забава противоречи на добрите нрави и е
нищожна.Такава е уговорката и в настоящия случай.
Съобразно разпоредбата на чл.411 ал.2 т.2 от ГПК съдът не издава заповед за
изпълнение,когато искането е в противоречие със закона или добрите нрави.
С тези мотиви окръжният съд намира,че като е отхвърлил претенцията на заявителя в
заповедното производство за присъждане на посочената в заявлението възнаградителна
лихва,районният съд е постановил правилно и законосъобразно разпореждане ,което следва
да бъде потвърдено.
Водим от изложеното Окръжният съд,
ОПРЕДЕЛИ:
ПОТВЪРЖДАВА Разпореждане №1679/19.07.2021г.по ч.гр.д.№2288/2021г.по описа на РС
гр.Добрич,в частта му ,с която е отхвърлено подаденото от частния жалбоподател заявление
за присъждане на претендираната по делото възнаградителна лихва.
Определението не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
2