Р Е
Ш Е Н
И Е
№.........................................2022г., гр.Варна
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВАРНЕНСКИЯТ АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД, ХVІІІ състав,
в публично заседание на осемнадесети
септември 2019г., в
състав:
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪДИЯ: МАРИЯ ЖЕЛЯЗКОВА
при
секретар Виржиния Миланова
като разгледа докладваното от съдията адм. дело № 2213/2021г.
по описа на съда, за да се произнесе взе предвид
следното:
Производството е по реда на чл.215, вр. чл.57а от ЗУТ, вр. чл.13 ал.3 от ЗУЧК.
Образувано по жалба на „Голдън Турс“ ЕООД, със седалище
и адрес на управление: гр.София, р-н „Лозенец“, бул.“Джеймс Баучер“ № 60-64
партер, представлявано от управителя М.С.З., против Заповед №
ДК-02-ВН-05/02.09.2021г. на Началника на РДНСК-Варна, с която е наредено да
бъде премахнат преместваем обект: “Втора група обекти от 6 бр. павилиона“, находящ се в ПИ 10135.513.305 по КК и КР на гр.Варна,
по плана на к.к.“Златни пясъци“, със срок за доброволно изпълнение до
31.10.2021г.
В жалбата се поддържа, че
заповедта е незаконосъобразна поради допуснати процесуални нарушения и
неправилно приложение на материалния закон. Излага се, че административният
орган не е конкретизирал фактическите основания за издаване на оспорения акт.
Не става ясно кои от всички обекти в имота административният орган определя
като втора група обекти от 6 бр. павилиона. Твърди се, че не е безспорно установена собствеността на преместваемите обекти доколкото съгласно
констатациите на ответника, те са разположени и в пешеходна зона, която се
явява извън границите на притежавания от дружеството поземлен имот и която
пешеходна зона не е негова собственост; твърди липса на мотиви. На изложените
основания се моли отмяна на заповедта.
В съдебно заседание, при редовно
призоваване, за жалбоподателя не се явява представител и не изразява становище
по съществото на спора.
Ответникът – Началник на
РДНСК-Варна, в депозирано писмено становище и в съдебно заседание чрез
процесуален представител – ст.ю.к.Д.К. изразява становище за допустимост, но
неоснователност на жалбата, доколкото заповедта е издадена от компетентен
орган, при спазване на административно производствените правила и в
съответствие с материалния закон, предвид разполагането на павилионите без да
има одобрена схема от министъра на туризма и съответното разрешение от Главния
архитект на общината. Сочи, че събраните по делото доказателства безспорно
установяват тези факти. Моли за отхвърляне на жалбата и за присъждане на
ю.к.възнаграждение.
Съдът, като взе предвид представените
по делото писмени доказателства, наведените от страните възражения и
приложимата нормативна уредба, за да се произнесе по жалбата, прие за
установено следното:
По допустимостта на жалбата:
Видно от представените по делото
доказателства, оспорената заповед е съобщена на жалбоподателя на 17.09.2021г.,
а жалбата до съда е депозирана на 30.09.2021г., т.е в законоустановения срок.
Поради това и с оглед обстоятелството, че жалбата е подадена от лице с правен
интерес, пред надлежния съд, като отговаря на изискванията на чл.150 и чл.151 от АПК, същата се явява допустима за
разглеждане.
По
основателността:
От представените по
делото доказателства се установява, че във връзка с разпореждане на ВКП по
пр.пр. № 100/21г. и дадени с писмо от 19.02.2021г. указания, е извършена
проверка в ПИ 10135.513.305 в гр.Варна, к.к.“Златни пясъци“. При проверката,
чиито резултати са обективирани в Констативен протокол от 23.03.2021г. и от
27.05.2021г. е установено, че в имота са разположени две групи преместваеми обекти,
като първата от тях са с обща площ 16 кв.м. и са ситуирани съгласно одобрена
схема, втората група, представляваща 6 бр. павилиони, разположени на юг от
първата, с приблизителна площ от 45 кв.м., не са поставени в съответствие с
одобрената на 02.06.2020г. от Министерството на туризма /МТ/ схема за 2020г.
На основание
гореописаните констативни протоколи е издаден и Констативен акт №
17/02.06.2021г. от инспектори при РДНСК-Варна,
сложил начало на административното производство. С акта е констатирано, че в ПИ 10135.513.305 в гр.Варна,
к.к.“Златни пясъци“, са ситуирани „втора група обекти от 6 бр. павилиони“,
които са без разрешение за поставяне и не са в одобрената от МТ схема. Същите
са разположени в имота, като част от тях попадат на пешеходната алея. Стените
им са от PVC плоскости, с монтирани метални,
ролетни щори. Приблизителната им площ е 45 кв.м. монтирани са върху
съществуваща настилка. Павилионите, /които към момента на проверката не се
ползват/ не са трайно прикрепени към терена и могат да бъдат премахнати без
нарушаване на тяхната цялост или на наличните настилки.
В акта има снимков материал и изготвена окомерна скица, на която павилионите са отразени по местоположение. Същите са квалифицирани
като преместваем обект по смисъла на чл.56 от ЗУТ, разположен без разрешение за
поставяне и без позиция в одобрената схема от главния архитект на Община Варна.
Изрично е отразено, че предвид установените нарушения, КА е основание за
издаване на заповед за премахване на преместваем обект по реда на чл.57а ал.3 от ЗУТ, вр. чл.13 ал.6 от ЗУЧК.
От доказателствата
по делото се установява, че Констативен
акт № 17/02.06.2021г. е надлежно връчен на „Голдън
Турс“ ЕООД на 24.06.2021г., като съобразно КП от 09.07.2021г., срещу
констатациите в същия дружеството не подало възражения.
В оспорената Заповед № ДК-02-ВН-05/02.09.2021г. обектът е подробно описан и квалифициран като
преместваем такъв по смисъла на чл.56 ал.1 от ЗУТ. Поради
това, че е поставен без разрешение за поставяне, издадено от Гл.архитект на Община Варна и без
схема за поставяне, одобрена от Министъра на туризма, в нарушение на чл.13 ал.3
от ЗУЧК, е разпоредено
неговото премахване на основание чл.57а, ал.3, ал.4, ал.6 и ал.7 от ЗУТ, вр. чл.13 ал.6 от ЗУЧК.
В хода на съдебното производство,
в изпълнение на съдено разпореждане, от третото лице МТ е представена
информация, че с писмо от 2020г. до министъра на туризма е заявено от
жалбоподателя „Голдън турс“ ЕООД, одобряване на схеми за поставяне на
преместваеми обекти, ситуирани на територията на к.к. „Златни пясъци“. На
02.06.2020 г. е одобрена от министъра на туризма схема за поставяне на
преместваеми обекти, в т.ч. и частта, касаеща имота, собственост на дружеството
– УПИ VІІ-305 с идентификатор 10135.513.305 по КК на гр. Варна, като са
предвидени за поставяне шест броя преместваеми обекта, всеки с площ в размер на
2 кв.м. Уточнено е, че срокът на одобрената схема е до одобряване на нови схеми
за поставяне на преместваеми обекти или до изтичане на срока на издадените
разрешения за поставяне. Уточнено е, че за 2021 г. не е одобрявана схема по
реда на чл.13, ал.3 ЗУЧК.
От ответника е представена извадка
от заповед - схема на временните съоръжения на осн. чл.56 от ЗУТ, чл.7, ал.2 от
Специфичните правила и норми за устройство на територията на к.к. „Златни
пясъци“, както и извадка от КК и КР на гр. Варна, к.к. „Златни пясъци“, представляваща и одобрената от МТ схема з а2020г.
От същата се установява, че в западната част на ПИ 10135.513.305, собственост на жалбоподателя са отразени на
две места по три броя павилиони, които са с разрешение за поставяне, обозначени
в легендата към схемата с номера от BN-1 до BN- 6.
Въз основа на горните
установявания съдът достигна до следните правни изводи:
По валидността
на акта:
Съгласно чл.57а, ал.2 от ЗУТ наличието на обстоятелства, водещи до премахване на обекти, находящи се на
територита на национални курорти и на морски плажове, се установява с констативен акт, съставен от органите на ДНСК, а съгласно ал.3
при установяване на такива обстоятелства заповедта за премахване се издава от
началника на ДНСК или оправомощено от него длъжностно лице.
В настоящия случай,
видно от КА от 02.06.2021г., с който е поставено началото на производството за
премахване по чл.57а от ЗУТ, същият е съставен от двама главни инспектори по контрол на строителството при РДНСК-Варна, а оспорената заповед
е издадена от Началника на РДНСК-Варна, оправомощен със Заповед №
РД-13-171/13.06.2019г. на Началника на ДНСК. Същата е постановена и в
изискуемата от закона писмена форма.
Предвид горното,
съдът намира, че процесната заповед не страда от пороци, водещи до нейната
нищожност.
По процесуалната
законосъобразност на акт:
Спазена е изискуемата по чл.59, ал.2 от АПК форма, като заповедта съдържа ясно изложение на
фактическите и правни основания за премахване, което позволява осъществяването
на съдебния контрол за законосъобразност. Обектът е индивидуализиран в
достатъчна степен посредством местонахождение и технически параметри, конкретно
е посочен адресатът и наложените му със заповедта задължения. Спазена е и
предвидената в чл.57а ал.2 от ЗУТ процедура по премахване на обектите, която
започва с констативен акт, установяващ обстоятелствата, визирани в ал.1, който е и редовно връчен на
дружеството. От посочените
фактически и правни основания стават ясни юридическите факти, от които органът
черпи упражненото от него публично субективно право, поради което съдът намира за
неоснователни възраженията на
жалбоподателя, че оспорения акт не съдържа мотиви, като органът не е
конкретизирал фактическите основания за издаването му.
Предвид горното,
съдът намира, че процесната заповед е издадена при спазване на
административнопроизводствените правила.
По
материалноправната законосъобразност на акт:
Съдът намира, че заповедта е
обоснована от установените с констативния акт обстоятелства и събраните в
производството доказателства, като е издадена и при
правилно приложение на материалния закон. Административният орган е посочил
като фактическо основание – разполагане на обекта без
разрешение за поставяне, издадено от Гл.архитект на Община Варна и без схема за поставяне,
одобрена от Министъра на туризма,
а като правно - кореспондиращото на визираното фактическо – чл.57а от ЗУТ вр. чл.3 ал.6
от ЗУЧК. В цитираните разпоредби е
регламентирано, че на
премахване подлежат обектите разположени на територията
на националните курорти, които са поставени без разрешение от главния архитект на общината въз основа на схема,
одобрена от министъра на туризма.
В случая
жалбоподателят не твърди и не представя доказателства, въпреки изрично дадените
от съда указания, процесният обект да е разположен в имота при спазване на
посочения по-горе разрешителен режим. Напротив доказателства по делото,
установяват обратното – описаният в заповедта преместваем търговски обект няма разрешение за поставяне и не фигурира в одобрената през
2020г. схема на МТ, която е действаща и към момента на проверката, съобразно
предоставената от МТ информация.
Не се споделят
възраженията на жалбоподателя, че от оспорената заповед не става ясно кои от
всички обекти в имота административният орган определя като втора група обекти
от 6 бр. павилиона. Както беше посочено и по-горе, налице е описание на същите,
както и препратка към съставения КА, в който също има подробна индивидуализация
на процесния обект. Освен това заповедта е придружена и с графична част
/неразделна част от нея/, представляваща извадка от одобрената за 2020г. схема,
с нанесени на нея преместваеми обекти, за които има издадено съответното
разрешение. Видно от същата в имота на жалбоподателя действително са
разположени 6 бр. павилиони, за които е издадено съответното разрешение, с
описано в легендата към схемата съответно предназначение. Те обаче съществено
се различават /по местоположение и квадратура/ от втората група павилиони
предмет на заповедта. Последните са разположени в южната част на имота и са с
площ около 45 кв.м.
Неоснователни са и
възраженията, че не е установена собствеността на обекта. Не се спори и се
установява от доказателствата по делото, че процесните 6 бр. павилиона са
разположени в имот собственост на жалбоподателя, като само частично попадат на
тротоара. Дори и да се поддържа, че същите са поставени там от неизвестно лице,
това обстоятелство е без значение за законосъобразността на заповедта,
доколкото по силата на разпоредбата на чл.57а ал.4 от ЗУТ в този случай субект
на заповедта на началника на ДНСК е именно собственика на имота
Изложените по-горе фактически констатации и правни доводи
обуславят извод за законосъобразност
на оспорената заповед. Жалбата против същата се явява неоснователна и като такава следва да се
отхвърли.
При този изход на спора, основателна се явява
претенцията на ответника за присъждане на разноски. Същият е представляван от
юрисконсулт, чието възнаграждение следва да се определи съгласно чл.78, ал.8 от ГПК, вр. чл.37, ал.1 от ЗПП и чл.24 от Наредбата за заплащането на правната помощ в размер на 100 лева, предвид липсата на фактическа и
правна сложност на спора.
Воден от изложеното, съдът
Р Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ жалбата на „Голдън Турс“ ЕООД, със седалище и адрес на
управление: гр.София, р-н „Лозенец“, бул.“Джеймс Баучер“ № 60-64 партер,
представлявано от управителя М.С.З., против Заповед №
ДК-02-ВН-05/02.09.2021г. на Началника на РДНСК-Варна, с която е наредено да
бъде премахнат преместваем обект: “Втора група обекти от 6 бр. павилиона“, находящ се в ПИ 10135.513.305 по КК и КР на гр.Варна,
по плана на к.к.“Златни пясъци“, със срок за доброволно изпълнение до
31.10.2021г.
ОСЪЖДА „Голдън
Турс“ ЕООД, със седалище и адрес на управление: гр.София, р-н „Лозенец“,
бул.“Джеймс Баучер“ № 60-64 партер, представлявано от управителя М.С.З., да заплати на РДНСК-Варна разноски за юрисконсултско възнаграждение в
размер на 100 /сто/ лева.
Решението е
окончателно.
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: