РЕШЕНИЕ
№ 255
11.07.2019г. град Перник
В ИМЕТО НА НАРОДА
Пернишкият окръжен съд в открито съдебно заседание на 11.06.2019г. с участие на секретаря Емилия Павлова, в следния
състав :
Председател
: Методи Величков
Членове : Рени Ковачка
Димитър Ковачев
като разгледа докладваното от съдия Ковачев въззивно
гражданско дело № 117 по описа за 2019г., за да се произнесе взе предвид
следното :
Производството е по чл. 258 и сл. от ГПК.
Образувано е по въззивни жалби от Е.С.И. и М.Т.С.
срещу Решение № 1549 от 21.12.2018г., постановено по гр. д. № 4653/2018г. по описа
на Пернишки районен съд по чл. 127, ал. 2 от СК.
Е.С.И. обжалва
решението в частта относно определения режим на лични отношения на М.С. с
децата им.
М.С. обжалва решението изцяло.
Е.С.И. иска изменение на решението в обжалваната от него
част като иска да се постанови майката да има право да взема децата не от
Петък, а от събота и часът на връщане в Неделя да е по-ранен от определения
18,00 ч. Излага аргументи, че определения с решението режим от 9,00 в Петък ще
наруши режима на децата на посещение на детска градина и училище, а в неделя е
необходим по – ранен час, за да може децата да се подготвят за училище и детска
градина. Обжалва и в частта по разноските като твърди незаконосъобразно
намаляване на адвокатския хонорар.
М.Т.С. излага оплаквания за неправилно
съобразяване на критериите за предоставяне на родителските управа, посочени в
закона и изведени в практиката на ВКС. Счита, че неправилно ПРС отдал приоритет
на желанието на по-голямото дете да живее при бащата при равни други условия,
тъй като нe е отчел задължителното
Постановление 1/1974 на Пленум на ВС според което майката е по-пригодна да
отглежда момичета (каквото е по - малкото дете)
и в равна степен с бащата е пригодна да отглежда момчета, поради което и
решението е неправилно. ПРС не обсъдил доказателствения
материал за причините довели до това тя да живее в ***. Счита че затова е
виновен ответника който принудително я е поставил в това положение като
недобросъвестно подал сигнал на спешния телефон 112 с искане да я поставят на
принудително лечение в психиатрия.
ПОС след
служебна проверка на обжалваното решение в неговата цялост (в случая не важат ограничения в правомощията на
въззивния съд с оглед служебното задължение на съда за защита интересите на
децата) намира обжалваното решение за
валидно, допустимо, а като резултат частично неправилно по следните
съображения:
Предмет на делото е разрешаване на спор между
родителите за упражняване на родителските права върху децата, определяне на
режим на лични отношения, местоживеенето на децата и тяхната издръжка.
Критериите въз основа на които съдът следва да се произнесе са изяснени и на
законодателно равнище и от трайната практика на ВКС.
Съгласно чл. 127, ал. 2 СК следва да прецени с оглед интересите на децата
възпитателските качества на родителите, полаганите до момента грижи и отношение
към децата, желанието на родителите, привързаността на децата към родителите,
пола и възрастта на децата, възможността за помощ от трети лица - близки на
родителите, социалното обкръжение и материалните възможности.
Дефиниция на „най-добър интерес“ на децата е
дадена в §1, т. 5 от закона за закрила на децата и включва преценка на следните
обстоятелства: желанията и чувствата на детето;физическите, психическите и
емоционалните потребности на детето; възрастта, пола, миналото и други
характеристики на детето; опасността или вредата, която е причинена на детето
или има вероятност да му бъде причинена; способността на родителите да се
грижат за детето; последиците, които ще настъпят за детето при промяна на
обстоятелствата; други обстоятелства, имащи отношение към детето.
В конкретния случаи по законовите критерии ПОС споделя
изводите на ПРС, че в най-добър интерес на децата е те да се отглеждат от
бащата.
Установява се от съдебните психолого - психиатрични
експертизи, че и двамата родители като цяло са личности, които имат
необходимите родителски качества.
И двамата родители изразяват категорично желание да
отглеждат децата.
До раздялата на родителите и двамата са полагали грижи
за децата. В тази връзка ПОС не приема за доказани твърденията на бащата, че
майката не е полагала грижи за децата. Показанията на св. В.И.- баба на децата
по майчина линия в тази им част ПОС не кредитира. Тя е явно заинтересована от
изхода на делото, а показанията ѝ не се подкрепят от други доказателства
включително от показанията на св. Н.Б., която макар да няма роднинска връзка
със бащата се намира във фактическо съпружеско съжителство с неговия брат и ПОС
намира показанията ѝ за заинтересовани. Освен това показанията на Б. са
противоречиви. От една страна твърди; „..предходните години не съм влизала в
жилището….“, а от друга твърди да е виждала „спагети залепени в килима“ ;
виждала е всеки ден децата и че имали бебешка кал по главата, а после заявява,
че не били близки с майката за да ходят заедно с децата. Същевременно излага
значителни подробности за хигиената на децата, за облеклото им и прочие. Следва
да се отбележи, че дори децата са обличани с дрешки по-големи от тези за
възрастта им към определен момент то това не е неполагане на грижа. Широко
разпространена е практиката в тази
възраст да се закупуват дрешки с номер или два по-големи от ръста на децата,
които в този период израстват изключително бързо физически и така се
предотвратява много честа подмяна на дрешките, която е свързана и с немалки
финансови разходи. ПОС напълно споделя изложеното и от ПРС, че грижата за
децата е задължение в равна степен и на двамата родители.
Децата видно от изслушаната в първа инстанция
психологическа експертиза са емоционално привързани и към двамата си родители
като предпочитанията на по-голямото дете към бащата, а на по малкото към
майката не се дължат на внушения от съответния родител.
И двамата родители имат възможност да ползват помощ от
близки лица (бащата помощта на майка си, а майката и на своя баща освен на
бабата по майчина линия).
Поведението на бащата довело до раздялата на
родителите връщането на майката в гр. *** (подаването на сигнал по закона за
здравето и недопускането ѝ в домът му след излизането на майката от
болничното заведение) поначало няма правно значение при решаване на въпроса за
родителските права, защото няма данни то да се е отразило негативно в
отглеждането и възпитаването на децата. (в този смисъл е и постановлението на
пленума на ВС от 1974 относно вината за разстройството на брака – аналогична
хипотеза)
Не се установява някой от родителите да възпрепятства
контактите на децата с другия родител. Доводите и на двете страни в тази връзка
са неоснователни. И след като майката се е преместила в *** бащата е водил
децата според свидетелските показания на вуйчото на майката и според св. С.- баба
на децата по майчина линия се поддържа комуникация чрез телефон, интернет
връзка, били са поканени на рождения ден на по-голямото дете, но не са отишли
по собствено усмотрение. Присъствали са на рождения ден на момиченцето.
Конфликтната ситуация през месец май 2018 г., свързана
с двете деца, не е провокирана от ответника. Същата е породена от двете баби на
децата. Горното се подкрепя от показанията на свидетелката Б.А. (бивша
възпитателка в детската градина на децата, присъствала случайно на конфликта),
на които им се дава вяра от съда. Същата пояснява, че едва в края на
конфликтната ситуация се е появил бащата, което води до извод, че същият не е
провокирал конфликта.
На 17.03.2018 г. между родителите също е възникнал
конфликт за това дали Т.И. да остане още време в гр. ***, но това не може да се
приравни на създаване на пречки в отношенията между майката и детето. Това е така, тъй
като между майката и това дете са осъществявани контакти след тази случка. Същата
случка е породена от невъзможността на двамата родители доброволно да решат
колко време по – малкото дете да пребивава в гр. ***. Показанията на с. З. Г.
ПОС не кредитира относно изложените действия-блъскане от бащата на майката на
децата и на техния дядо. Свидетелката посочва, че от терасата си видяла как
бащата грабнал детето от майката, но в същото време самата майка в исковата
молба посочва, че събитията са били на стълбите, а св. С. (бабата по майчина
линия) твърди, че са били в апартамента-
и в двата случая вътре в блока, което изключва възможността св. З. Г. да
ги е възприела визуално. Нито ищцата, нито св. С. посочват да е имало физически
контакт блъскане.
Поведението на майката-невръщането на детето по новогодишните
празници също не може да се третира като препятстване контактите с бащата. Към
този момент не е имало влязло в сила решение, нито привременни мерки.
И двамата родители са с висока професионална
квалификация-имат висше образование.
По
гореизложените по - горе критерии е налице равенство между родителите.
Децата са в
сравнително ниска възраст и по този критерии и с оглед пола на по малкото дете
съдебната практика отдава предимство на майката. Но в Постановление 1/ 1974 г. Пленума на ВС не се
отдава на това обстоятелство значението на решаващ критерий. Възрастта и пола
са само част от множество други обстоятелства, които се вземат предвид и се
оценяват в съвкупност. Следва да се има предвид и че бащата може да разчита на
подкрепа от своята майка за отглеждане на малкото момиченце.
ПОС намира
решението за правилно в частта му относно родителските права и местоживеенето
на децата по следните съображения:
Жилището на
бащата е негово и е по-голямо от това, в което живее майката. При него децата
имат самостоятелна стая, докато в жилището на своите баба и дядо по майчина
линия, където живее майката децата споделят една стая с нея, а в другата стая
(хол) живеят бабата и дядото. Жилищата са описани в изготвените по делото
социални доклади от ДСП Перник и ДСП ***
На следващо място бащата е с по-добри финансови
възможности. Получавания от него трудов доход е с една трета по-голям от този
на майката, което се установява от приетата служебна бележка от работодател и
изявленията на майката пред органите на отдела за закрила на детето (отразени в
социалните доклади). Майката е заявила,че разчита за финансова подкрепа от
своите родители, което означава и че е финансово зависима.
От социалния доклад
на ДСП ***, изготвен във въззивното дело се установява, че понастоящем
бабата по майчина линия е безработна, което означава, че след
първоинстанционното производство (към момента на което според социален доклад
на ДСП *** и бабата и дядото по майчина линия са работили по ТПО) е настъпила и негативна промяна, изразяваща
се в намаляване на доходите на бабата и дядото на децата по майчина линия на
които майката е завила, че разчита за финансова подкрепа.
Според психологическата експертиза от първа инстанция
децата имат приятели в детската градина в Перник, тоест имат приятелски кръг.
ПОС не кредитира изявленията на вещото
лице при изслушването му за липса на такъв приятелски кръг с оглед и на
споделеното от детето З. при изслушването му от ПРС. Освен това
обстоятелството, че извън детската градина децата няма данни да имат приятели
не означава, че нямат приятелки кръг с оглед и на установеното от експерта, че
те имат приятели от детското заведение. Самият експерт в заседанието на
ПРС посочил, че децата все още са и
малки, което значи, че такова положение не е съвсем необичайно. Даже да се приеме,
че приятелския кръг на децата в Перник, където живее баща им е силно ограничен
по делото са налице данни (изслушването на З.), че в родния град на майка им
където тя живее те изобщо нямат приятели.
Според СПхЕ отношението на децата към дома им в град
Перник е много добро, тъй като са израснали там и го чувстват като собствен
дом, докато в дома на майка си в гр. *** децата се чувстват като на гости и не
го припознават като свой.
И двете деца според експертизата са силно привързани
към баба си по бащина линия (В.И.) и в рисунките си те я позиционират преди
другите си баба и дядо.
По-голямото дете З. И. изявява желание да живее в град
Перник. По – малкото дете Т.И. изявява желание, че иска да бъде навсякъде с
майка си. Според експерта децата ясно мотивират своите емоции и предпочитания,
като отношението им към двамата родители е лично и не е резултат на
вмешателство. По- голямото дете е изразило своите предпочитания къде да живее и
при изслушването от съда.
Детето З. през настоящата 2019г. ще започне своето
училищно образование в ***, а Т.И. ще бъде в ***. Според ПОС не е удачно да се
променя местоживеенето на децата в друг град в такава ситуация. Достатъчно
стресиращо е за едно детето смяната на детска градина с училище и свързаната с
това смяна на ежедневния ритъм на занимания. Смяната на местоживеенето би
довела до пълна подмяна на обстановката в която живее детето и би го стресирала
допълнително. Подобно е положението и с по-малкото дете. В предучилищна група
децата започват да усвояват минимум умения и знания необходими за справяне с
училищния материал и със смяната на един режим на ежедневие с друг далеч по
строг. Смяната на детска градина с друга в друг град, с нови възпитатели,
напълно непознати деца и обстановка според ПОС би било негативно за детето.
ПОС взима предвид и социалния доклад на ДСП Перник изготвен за въззивното дело. В
него са отразени някой промени в обстоятелствата които ПОС счита, че следва да
съобрази. Тези промени касаят поведението и на майката на децата и на тяхната
баба по майчина линия в чийто дом живеят децата когато са при майка си в ***,
Според социалния доклад на ДСП Перник, който не е
оспорван от страните, децата са споделили, че когато са при майка си в *** баба
им ги води на гробищата, говори им непрекъснато за смърт. По-голямото дете е
изразило пред майка си своята уплаха и нежелание да бъде водено на гроба на
вуйчо му, но майка му не е направила нищо. По-малкото дете е споделило със
социалния работник, че го е било страх майка му да не му се кара и затова не е
казало на майка си нищо за посещенията на гроба на вуйчо си. Детето З. е
споделило също, че когато е в *** баба му непрекъснато отправя обиди по адрес
на баща му и роднините му. Двете деца не са могли да посочат някакви конкретни
игри или занимания с майка им, а посочват, че основно дядо им (по майчина
линия) си играе с тях.
Споделят, че когато са в *** си лягат късно и ядат
много сладки неща.. споделят, че когато са в *** не им се разрешава да се чуват
по телефона с баща си.
Според ПОС подобна обстановка не е в интерес на децата.
С оглед на тяхната възраст не удачно да бъдат водени по гробищни паркове, да им
се говори за смъртта (самите деца са споделили, че се плашат). В доклада се
посочва още, че децата не биват къпани докато са при майка си в ***.
Липсата на поддържане на добра хигиена и
нездравословно хранене са обстоятелства които ПОС следва да вземе предвид, а
също и негативното поведение на бабата по майчина линия (въпреки че според
комбинираната експертиза във въззивното дело тя поначало е годна да подпомага
майката в отглеждането на децата).
ПОС взима предвид и изявленията на родителите при
личното им изслушване пред първата инстанция. Бащата има по рационална
представа за живота си с децата и за техните нужди, има положително отношение
към ролята на майка им и заявява, че тя трябва да е част от техния живот.
Подобни нагласи не са изразени от майката. А обосновка на изключително важен
въпрос какъвто е този при кого да живеят децата с отговор от типа „…ще им е
скучно…“ ПОС не намира сериозна.
Съгласно становището на социалните работници (изложено
в докладите на ДСП Перник) и с оглед установената и психологичната експертиза
много силна връзка между децата ПОС намира, че не е удачно те да бъдат
разделяни въпреки изявеното от момиченцето желание да бъде с своята майка.
Предвид изложеното решението в частта му с която
упражняването на родителските права е предоставено на бащата и е определено местоживене
на децата при него следва да се потвърди като правилно.
В частта му относно определения режим на лични
отношения обаче ПОС намира, че решението е неправилно. Определените начален ден
и час на режима на свиждане на децата с майката са неудачни с оглед
предстоящото започване на училищното образование на детето З. през настоящата
2019г., когато то навършва *** години, а и с оглед на последната *** в която ще
бъде момиченцето. Петъчния ден е работен и учебен по правило и не е удачно и в
интерес на децата да пропускат учебни занятия.
ПОС споделя становището на ПСР, че режимът на лични
отношения на децата с майка им трябва да е възможно най-широк, но намира, че
това не следва да влиза в конфликт с учебния процес на децата, а начина
по-който го е определил ПРС ще доведе именно до това. ПОС намира за подходящ
следния режим на лични отношения:
Майката да има право да взема при себе си децата с
преспиване всеки първа и трета седмица от месеца от 17:00 ч. на петъчния ден от
съответната седмица до 18:00 ч. на неделния ден на седмицата, както и 40 дни
през периода от края на учебната година за З. И. до началото на следващата
учебна година, като четиридесетдневния период да не съвпада с платения годишен
отпуск на бащата, както и да взима децата за следните официални празници по чл.
154, ал. 1 от Кодекса на труда, а именно 3-ти Март; 6-ти Май; 6-ти Септември;
1-ви Ноември от 09.00 часа до 17,00 часа, а ако съответния празник се пада в
Събота или Неделя и се прилага чл. 154, ал. 2 от КТ вземането да е с преспиване
от 09,00 часа на празничния ден до 17,00 часа на последния неприсъствен работен
ден с изключение на коледните, новогодишните и великденските празници, за които
майката да има право да взема децата на всяка нечетна календарна година с
преспиване от 9,00 часа на първия празничен ден до 17,00 на последния. Майката
има право да взема двете деца за рожденият ден на всяко дете през всяка нечетна
година за времето от края на учебните занятия до 20.00 часа, а ако рождената
дата се пада в почивен ден –от 09.00 до20,00 часа. Когато рождената дата и денят
следващ рожденият ден се падат почивни дни вземането да е с преспиване от 09,00
часа на рождената дата до 18,00 часа на следващият ден. Освен това считано от
годината на постъпване на детето Т.И. в първи училищен клас майката да има
право да взема и двете деца с преспиване през цялата пролетна ваканция (определена
със заповедта по чл. 104 от Закона за предучилищното и училищно образование) на
всяка четна учебна година, а на всяка нечетна през зимната ваканция (определена
със заповедта по чл. 104 от Закона за предучилищното и училищно образование).
Решението е частично неправилно и в частта му по
издръжката на децата. ПОС намира определения от ПРС необходим месечен размер на
издръжката за всяко дете от 260,00 лева за силно завишен. Съгласно СК
минималния размер на издръжка на едно дете е ¼ от минималната работна
заплата която към деня последното въззивно заседание е 560,00 лева или минимума
е 140 лева. Това обаче е необходимия минимален месечен размер на цялостната
издръжка за едно дете, а не минималната издръжка която всеки родител дължи.
Децата са нормално развити, няма данни да имат
специфични потребности от здравословна или друга гледна точка, малкото детето
посещава ***, а за по-голямото предстои през настоящата да е в ***. И в двата
типа заведения финансовите разходи в тази възраст не са много високи.
Учебниците се осигуряват от държавата, а родителите на учениците следва да
осигуряват учебните помагала и др.
материали като тук се включват тетрадки-които са различни видове по различни
предмети, химикалки, моливи и пр. пишещи средства, вкл. материали за предметите
като „домашен бит и техника“, „рисуване“, спортни обувки и облекла за часовете
по „физическо възпитание“ и т.н.,), които се ползват в учебния процес в
училищата на държавна издръжка, а също и дрехи, обувки, дневни пари за
храна в училище, извънкласни занимания. С оглед на горното ПОС намира, че за
детето З. И. необходимият размер на месечната издръжка е 200,00 лева.
По-малкото дете следва да постъпи в *** през
календарната 2020г. дотогава присъщите за един ученик разходи няма да се
налагат. Предвид горното ПОС намира, че до постъпване на Т.И. в ***
необходимата месечна издръжка е в размер на 150,00 лева.
Така определените размери следва да се разпределят
между двамата родители като се отчете факта, че бащата ще отглежда децата и се
съобразят материалните възможности на родителите и тяхната квалификация. Квалификацията
и на двамата родители е висока- и двамата са с висше образование. Материалното
и финансово състояние на бащата е по-добро (има самостоятелно жилище и по висок
трудов доход), но ще отглежда децата. При това положение ПОС намира, че майката
следва да бъде осъдена месечна издръжка за детето З. в размер на 100,00 лева, а
за детето Т. в размер на 75,00 лева. Решението на ПРС в частта по издръжките
над тези размери ще следва да се отмени.
По разноските:
И двете страни обжалват решението и в частта му по
разноски.
Пред ПРС бащата е претендирал разноски за адвокат в
размер на 1800,00 общо. ПРС е уважил възражение за прекомерност направено от
майката и е намалил хонорара до 650,00 лева. ПОС намира, че делото действително
е с фактическа и правна сложност-заявени са конкуриращи претенции на двамата
родители, изслушвани са експертизи, проведени са три съдебни заседания,
разпитани са множество свидетели. Въпреки това изхождайки от предмета на делото
и служебното задължение на съда в това производство да се ръководи изцяло от
необходимостта за защита на интересите на децата (при което съгласно и практиката
на ВКС изобщо не е обвързан от исканията и възраженията на родителите - Решение № 30 от 1.02.2019 г. на ВКС по гр.
д. № 3060/2018 г., IV г. о., ГК) ПОС намира, че правилно ПРС е намалил претендирания от бащата адвокатски
хонорар, но недостатъчно. Производството по чл. 127 СК може да премине изцяло и
без ползване на адвокатска помощ от родителите. Съдът е задължен служебно да
издирва, изяснява и преценява всички релевантни факти и обстоятелства и да
събира съответните доказателства. При това положение ПОС намира, че не следва
да се присъжда адвокатски хонорар над минимума по чл. 21 от Наредба 1 от 300,00
лева при съобразяване и на чл. 7, ал. 8 от същата наредба. В случая пред ПРС са
проведени 3 заседания. Съгласно чл.. 7, ал. 8 от Наредба 1/2004г. отделен
хонорар се дължи само за третото, а не за всяко едно от трите заседание, както
твърди бащата. Или общо дължимия хонорар за ползваната адвокатска защита от
бащата е в размер 500,00 лева. Дължат се на бащата и заплатения депозит за вещо
лице от 180,00 лева и 25,00 лева държавна такса. Доколкото майката обжалва
решението изцяло следва то да бъде отменено в частта по разноските присъдени в полза
на бащата над размера от 705,00 лева.
За въззивната инстанция на бащата не се следват
разноски за държавна такса по неговата жалба, защото ПОС е определил режим на
лични отношения по-благоприятен за майката от този който бащата е
обжалвал-тоест изхода по жалбата на бащата е неблагоприятен за него и не му се
следват разноските за държавна такса. Дължат му се разноските за вещи лица общо
500,00 лева тъй като те са направени с оглед на жалбата на майката и касаят
главния предмет на делото (родителските права), а изхода по този въпрос е в
полза на бащата, както и по същите съображения разноските за адвокат от 850,00
лева. Срещу основния хонорар от 750 лева няма възражение за прекомерност, но
ПОС споделя възражението на адвокат В., че хонорар по чл. 7, ал. 8 от Наредбата
се дължи само за третото (и последно) заседание по делото във въззивна
инстанция. Нормата на наредбата е повече от ясна и предвижда отделен хонорар за
всяко следващо заседание, но след
първите две такива.
С оглед изхода по главния въпрос на майката не се
дължат разноските за въззивното дело.
Водим от гореизложеното пернишкия окръжен съд
РЕШИ
:
ОТМЕНЯ Решение № 1549 от 21.12.2018г., постановено по гр. д.
№ 4653/2018г. по описа на Пернишки районен съд в ЧАСТТА, с която е определен
режим на лични отношения между З. Е.
И., ЕГН ********** и Т. Е. И.,
ЕГН ********** и тяхната майка М.Т.С.,
ЕГН ********** майката има право да взема двете деца при себе си с преспиване
всеки първи и трети петък от месеца от 9:00 ч. на петъчния ден до 19:00 ч. на
съответния неделен ден, както и 40 дни през лятото, като това време да не
съвпада с платения годишен отпуск на майката, както и през една година за
коледните, новогодишните и великденските празници с преспиване КАТО ВМЕСТО ТОВА ОПРЕДЕЛЯ РЕЖИМ НА на лични
отношения между З. Е. И., ЕГН ********** и Т.
Е. И., ЕГН ********** и тяхната майка М.Т.С.,
ЕГН ********** КАКТО СЛЕДВА:
1.
Майката да има
право да взема при себе си децата с преспиване всяка първа и трета седмица от
месеца от 17:00 ч. на петъчния ден от съответната седмица до 18:00 ч. на
неделния ден на седмицата
2.
Майката да има
право да взема при себе си децата с преспиване за 40 дни през периода от края
на учебната година за З. И. до началото на следващата учебна година, като
четиридесетдневния период да не съвпада с платения годишен отпуск на бащата.
3.
Майката да има право да взема при себе си
децата за следните официални празници по чл. 154, ал. 1 от Кодекса на труда, а
именно 3-ти Март; 6-ти Май; 6-ти Септември; 1-ви Ноември от 09.00 часа до 17,00
часа. Ако съответния празник се пада в Събота или Неделя и се прилага чл. 154,
ал. 2 от КТ вземането да е с преспиване от 09,00 часа на празничния ден до
17,00 часа на последния неприсъствен работен ден.
4.
Майката има право да взема при себе си децата
с преспиване за коледните, новогодишните и великденските празници на всяка
нечетна календарна година от 9,00 часа на първия празничен ден до 17,00 часа на
последния.
5.
Майката има право
да взема двете деца за рожденият ден на всяко дете през всяка нечетна година за
времето от края на учебните занятия до 20.00 часа. Ако рождената дата се пада в
почивен ден – от 09.00 до 20,00 часа. Когато рождената дата и денят следващ
рожденият ден се падат почивни дни вземането да е с преспиване от 09,00 часа на
рождената дата до 18,00 часа на следващият ден.
6.
Считано от
годината на постъпване на детето Т.И. в първи училищен клас майката има право
да взема и двете деца с преспиване през цялата пролетна ваканция (определена
със заповедта по чл. 104 от Закона за предучилищното и училищно образование) на
всяка учебна година, чието начало е в четна календарна година, а когато
учебната година започва през нечетна календарна година майката има право да
взема децата през зимната ваканция (определена със заповедта по чл. 104 от
Закона за предучилищното и училищно образование).
ОТМЕНЯ Решение № 1549 от 21.12.2018г., постановено по гр. д.
№ 4653/2018г. по описа на Пернишки районен съд в ЧАСТТА, с която е осъдена М.Т.С.,
ЕГН **********, с адрес *** ДА ЗАПЛАЩА
на малолетното си дете З. Е. И., ЕГН
**********, чрез бащата Е.С.И., ЕГН **********,
месечна издръжка над размера от 100 лева (сто лева) до
присъдения размер от 140,00 лева като за разликата от 100,00 лева до 140,00
лева отхвърля иска.
ОТМЕНЯ Решение № 1549 от 21.12.2018г., постановено по гр. д.
№ 4653/2018г. по описа на Пернишки районен съд в ЧАСТТА, с която е осъдена М.Т.С.,
ЕГН **********, с адрес *** ДА ЗАПЛАЩА
на малолетното си дете Т. Е. И., ЕГН
**********, чрез бащата Е.С.И., ЕГН **********, чрез бащата Е.С.И., ЕГН **********, месечна издръжка над размера от 75,00 лева (сто лева) до присъдения размер от 140,00
лева като за разликата от 75,00 лева до 140,00 лева отхвърля иска.
ОТМЕНЯ Решение № 1549 от 21.12.2018г., постановено по гр. д.
№ 4653/2018г. по описа на Пернишки районен съд в ЧАСТТА по разноските с която М.Т.С., ЕГН ********** е осъдена да
заплати на Е.С.И., ЕГН ********** разноски за първа инстанция над размера от
705,00 лева.
ПОТВЪРЖДАВА
решението в останалите обжалвани части.
ОСЪЖДА М.Т.С., ЕГН ********** ДА ЗАПЛАТИ НА Е.С.И.,
ЕГН ********** сумата от 1350,00 лева разноски за въззивното производство.
Решението подлежи на обжалване пред Върховен
касационен съд в едномесечен срок от връчването му на страните.
Председател : Членове: 1. 2.