№ 6803
гр. София, 13.02.2024 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 153 СЪСТАВ, в закрито заседание на
тринадесети февруари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:Н. Н. ЧАКЪРОВ
като разгледа докладваното от Н. Н. ЧАКЪРОВ Гражданско дело №
20231110113939 по описа за 2023 година
В срок е постъпило искане по чл. 248 ГПК за изменение на постановеното по делото
решение в частта за разноските. Процесуалният представител на ответника, адвокат Н. И.,
твърди неправилно да са му присъдени разноски по делото по реда на чл. 38 ЗАдв. Счита, че
приложение следва да намери разпоредбата на чл. 2, ал. 5 от Наредба .. от 09.07.2004 г. за
минималните размери на адвокатските възнаграждения, като му се присъди възнаграждение
за защита по всеки един от кумулативно съединените искове.
Насрещната страна оспорва молбата.
Молбата е процесуално допустима. По основателността й следва да се посочи
следното:
Производството по гр. д. ..3 939/2023 г. е започнало по предявени от „Т.“ ЕАД срещу
Е. К. М. обективно кумулативно съединени искове по чл. 422, ал. 1 ГПК вр. чл. 79, ал. 1 и
чл. 86, ал. 1 ЗЗД за установяване съществуването на сумите 3 359,71 лева, представляваща
главница за цена на доставена от дружеството топлинна енергия за период от 01.05.2019 г.
до 30.04.2021 г., ведно със законна лихва за период от 21.09.2022 г. до изплащане на
вземането, 490,03 лева, представляваща мораторна лихва за период от 15.09.2020 г. до
23.08.2022 г., 42,45 лева, представляваща главница за цена на извършена услуга за дялово
разпределение за период от 01.08.2019 г. до 30.04.2021 г., ведно със законна лихва за период
от 21.09.2022 г. до изплащане на вземането и сумата 8,85 лева, представляваща мораторна
лихва за период от 01.10.2019 г. до 23.08.2022 г., които суми са били предмет на заповед за
изпълнение на парично задължение по ч. гр. д. № .. на СРС, 153 състав.
Съдът е уважил частично предявените искове, както следва: за сумите 3 359,69 лв.,
представляваща цена за доставена топлинна енергия за имот – а., с адрес в гр. С.., аб. ..., за
периода 01.05.2019 г. - 30.04.2021 г., сумата 42,45 лв. за дялово разпределение за периода
01.08.2019 г. - 30.04.2021 г., ведно със законната лихва, считано от 21.09.2022 г. до
плащането и 490 лв., представляваща обезщетение за забава върху цената за топлоенергия за
периода 15.09.2020 г. - 23.08.2022 г., като е отхвърлил иска за главница на цена за доставена
топлинна енергия за разликата над 3 359,69 лв. до пълния предявен размер 3 359,71 лв., иска
за лихва за разликата над 490 лв. до пълния предявен размер 490,03 лв., както и акцесорния
иск по чл. 86, ал. 1 ЗЗД за заплащане на сумата 8,85 лв., представляваща обезщетение за
забава върху главницата за дялово разпределение за периода от 01.10.2019 г. до 23.08.2022 г.
Съдът е присъдил адвокатско възнаграждение на процесуалния представител на
ответника на основание чл. 78, ал. 3 ГПК вр. чл. 38, ал. 2 ЗАдв., съразмерно на отхвърлената
1
срещу ответника част от исковете, в размер на 4,33 лв.
Съдът не споделя доводите на адвокат Н. И. по отношение на приложението на чл. 2,
ал. 5 от Наредба .. от 09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения.
Минимални възнаграждения от по 400 лева или пропорционално на тази сума за защита
срещу всеки от исковете, които са отхвърлени частично до размерите съответно на 0,02 лева
и 0,03 лева, или изцяло - 8,85 лева, са неоправдани. Те противоречат на преследваната от
закона легитимна цел по отношение отговорността за разноски в процеса, а именно да
репарира действително претърпени вреди от водене на незаконосъобразен процес.
Националният съд е задължен да провери, дали с оглед конкретните условия прилагане на
уредба на минимални размери на адвокатски възнаграждения действително отговаря на
легитимни цели /решение от 23.11.2017 г. на СЕС по съединени дела С[1]./../. В случая не е
така, като евентуално присъждане на 400 лева за отхвърляне на претенция в размер на 8,85
лева очевидно не преследва залегналата в чл. 78, ал. 3 ГПК цел на закона, а цели единствено
неоснователно разместване на блага, което е забранено от закона /арг. чл. 59, ал. 1 ЗЗД/.
Присъждането на разноски в такива размери е несъответно и с принципа на
добросъвестност, залегнал в чл. 3 ГПК, както и на съдебната практика на Върховния
касационен със на Република България, която поставя акцент върху защитавания интерес и
която настоящият съд споделя – определение № 366/18.07.2016 г. по ч. гр. д. № 2443/2016 г.
на ВКС, IV г.о., определение № 95/03.04.2017 г. по ч. гр. д. № 868/2017 г. на ВКС, ГК, III г.
о., определение № 292/13.06.2017 г. по ч. гр. д. № 2096/2017 г. на ВКС, ГК, IV г. о.,
определение № 399 от 22.10.2020 г. на ВКС по ч. гр. д. ..424/2020 г., IV г. о.
Изложените постановки намират приложение и в случаите на предоставена безплатна
правна помощ, какъвто е настоящият. Националният съд е длъжен да откаже да приложи
национална правна уредба, която противоречи на разпоредба от правото на Съюза с
директен ефект, без да е необходимо да иска или да изчаква премахването на тази
национална уредба или практика по законодателен или друг конституционен ред, и по
отношение на страната, осъдена да заплати съдебните разноски за адвокатско
възнаграждение, включително когато тази страна не е подписала никакъв договор за
адвокатски услуги и адвокатско възнаграждение /решение от 25.01.2024 г. на СЕС по дело
C‑./22/.
Всичко изложено дотук налага отхвърляне на молбата.
Ето защо съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ОТХВЪРЛЯ молба вх.№ 318266 от 09.11.2023 г. за изменение на решение от
16.10.2023 г. в частта за разноските.
Определението може да се обжалва с частна жалба пред Софийски градски съд в 2-
седмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
2