РЕШЕНИЕ
№ 215
гр. София, 11.06.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, III ПЪРВОИНСТАНЦИОНЕН
ТЪРГОВСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на десети май през две
хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Георги Д. Чолаков
при участието на секретаря Юлиана Д. Божилова
като разгледа докладваното от Георги Д. Чолаков Гражданско дело №
20211800100760 по описа за 2021 година
К.Г.Т. от гр. К., ул. „Спортист“ № 8, с ЕГН **********, чрез пълномощник адв. Х.Н.
от САК е предявила срещу „М“ АД, ЕИК и Национална агенция за приходите субективно
съединени искове с правно основание чл.439, ал.1 от ГПК за оспорване на изпълнението по
изп. дело № 20108640400176 на ЧСИ Васил Недялков, рег. № 864 на КЧСИ – за
установяване на несъществуването на вземанията в размер на 33 349.08 лева на взискателя
„М“ АД и в размер на 26 288.79 лева на служебно присъединения взискател НАП.
Претендират се и направените по делото разноски.
Ищцата твърди, че по молба на взискателя „А.б.“ АД – клон Б., срещу нея било
образувано изп. дело № 20108640400176 на ЧСИ Васил Недялков, рег. № 864 на КЧСИ, въз
основа на издаден в полза на банката по ч.гр.д. № 518/2010 год. на РС – К. изпълнителен
лист, с който била осъдена да заплати на взискателя 7 340.44 лева главница, 776.22 лева
просрочена договорна лихва, начислена за периода от 10.05.2009 год. до 14.03.2010 год.,
24.15 лева – наказателна лихва за забава, 162.82 лева ДТ и 300 лева разноски за адвокатско
възнаграждение.
Твърди, че след образуване на изпълнителното дело до 29.10.2020 год. по същото не
били извършвани никакви изпълнителни действия, не й били връчвани ПДИ, запорни
съобщения или съобщения за наложени възбрани. На 29.10.2020 год. й било връчено
съобщение за наложена възбрана върху нейн недвижим имот, от което за пръв път била
уведомена, че дължи следните суми на взискатели по делото – в размер на 33 349.08 лева на
първоначалния взискател „М“ АД и в размер на 26 288.79 лева на служебно присъединения
1
взискател НАП. Твърди, че не е била уведомявана за цедиране на вземането от „А.б.“ АД –
клон Б. на „М“ АД, а от друга страна, както задълженията й към първоначалния, така и към
служебно присъединения взискател НАП са погасени по давност.
С исковата молба се навеждат доводи за изтекла 5-годишна давност по чл.110 от ЗЗД,
довело до погасяване на вземанията на кредиторите. С молба от 16.02.2022 год.
пълномощникът на ищцата прави и възражение за изтекла 10-годишна погасителна давност
по чл.112 от ЗЗД.
Преписи от исковата молба, уточняващите молби и приложенията към същите са
връчени на ответника Национална агенция за приходите с указанията по чл.131 от ГПК, като
в срока по чл.131, ал.1 от ГПК същият е подал писмен отговор, с който е оспорил
предявения срещу него иск като недопустим и неоснователен, взел е становище по
обстоятелствата, на които се основават и е направил възражения срещу тях.
С отговора се оспорва пасивната процесуална легитимация на НАП по настоящото
гражданско дело, като се сочи, че решаване на въпрос, свързан с погасителната давност на
публични държавни вземания, се разглежда по друг специален ред – по реда на чл.266 и сл.
ДОПК, като компетентен да се произнесе е публичният изпълнител, чийто евентуален отказ
подлежи на обжалване пред директора на ТД на НАП, който се произнася с решение,
подлежащо на съдебен контрол пред административните съдилища. Сочи се, че при
образувано изпълнително производство по реда на ДОПК защитата на длъжника се
осъществява само чрез обжалване на действията на публичния изпълнител, но не и чрез
отрицателен установителен иск.
Във връзка с обстоятелствата, изложени в и.м., се излага следната хронология по
повод възникването на конкретните публични държавни вземания :
- на 22.10.2010 год. съгласно чл.202, ал. 1 от ДОПК за обезпечаване на публичните
задължения в общ размер на 14 250.94 лева са предприети действия от публичен
изпълнител, като е издадено постановление за налагане на обезпечителни мерки и запорно
съобщение с изх. № 53-00-377/22.10.2010 год.;
- със запорно съобщение с изх. № 53-00-377/22.10.2010 год. е наложен запор върху
налични и постъпващи суми по банкови сметки на ищцата в „Р.“ АД за сумата от 14 250.94
лева. В ТД на НАП София е образувано изпълнително дело № 22150028921/2015 год. срещу
КР. Г. ТР. по повод на изискуемите публични държавни задължения, установени с годни
изпълнителни основания за принудителното им събиране;
- на осн. чл.221 от ДОПК е изпратено съобщение за доброволно изпълнение с изх. №
028921/2015/000001/11.03.2015 год., в което са конкретизирани дължимите публични
задължения и правното им основание;
- съгласно чл.200, ал.1 от ДОПК за обезпечаване на публичните задължения по
изпълнително дело № 22150028921/2015 год. са предприети действия от публичен
изпълнител, като е издадено постановление за налагане на обезпечителни мерки с изх. №
С180022-022-0023964/13.04.2018 год.;
2
- с постановление за налагане на обезпечителни мерки с изх. № С180022-022-
0023964/13.04.2018 год. е наложен запор върху налични и постъпващи суми по банкови
сметки на ищцата в 26 банки, запор върху притежавани от лицето безналични ценни книжа
и запор върху МПС – „Фиат Пунто“ с ДК № СО 9056 АР. Задълженията по изпълнителното
дело към 13.04.2018 год. са били в общ размер на 37 555.70 лева, от които главница в размер
на 22 589.06 лева и лихва в размер на 14 966.64 лева;
- на осн. чл.173, ал.2 от ДОПК е издадено разпореждане за частично прекратяване на
принудителното изпълнение с изх. № С190023-035-0109673/11.01.2019 год., с което
публичният изпълнител служебно отписва на основание изтекла 10-годишна абсолютна
давност задължения в общ размер на 24.99 лева;
- на осн. чл.173, ал.2 от ДОПК е издадено разпореждане за частично прекратяване на
принудителното изпълнение с изх. № С200023-035-0102386/10.01.2020 год., с което
публичният изпълнител служебно отписва на основание изтекла 10-годишна абсолютна
давност задължения в общ размер на 333.15 лева;
- на 01.07.2020 год. е подадено от К.Г.Т. /ЕТ К.Т. с ЕИК / до публичен изпълнител
към дирекция „Събиране“, ТД на НАП София възражение с вх. № 34-00-106/01.07.2020 год.,
с което е направено искане за погасяване по давност на основание чл.171 от ДОПК на
публични държавни вземания в размер на 26 288.79 лева главница и 20 301.67 лева лихва.
Въз основа на възражението е издадено писмо, адресирано до задълженото лице с изх. №
С210022-178-0004868/16.02.2021 год. от публичния изпълнител, с което се разяснява, че
лицето не е конкретизирало кои задължения счита, че следва да бъдат погасени, поради
което молбата не следва да бъде разглеждана;
- на осн. чл.173, ал.2 от ДОПК е издадено разпореждане за частично прекратяване на
принудителното изпълнение с изх. № 0210023-035-0132825/02.03.2021 год., с което
публичният изпълнител служебно отписва на основание изтекла 10-годишна абсолютна
давност задължения в общ размер на 2 682.98 лева.
С отговора се сочи, че в конкретния случай давностният срок, предвиден в чл.171,
ал.2 от ДОПК, не е изтекъл поради извършени действия по налагане на обезпечителни
мерки през 2010 год. и 2018 год. с постановление за налагане на обезпечителни мерки,
запорно съобщение с изх. № 53-00-377/22.10.2010 год. и постановление за налагане на
обезпечителни мерки с изх. № С180022-022 0023964/13.04.2018 год. На осн. чл.172, ал.1, т.5
от ДОПК давността е спряла с налагането на горепосочените обезпечителни мерки, поради
което в случая се прилага разпоредбата на чл.171, ал.2 от ДОПК, т.е. 10-годишната
погасителна давност.
Сочи се, че съобразно чл.173, ал.2 от ДОПК вземанията, за които е изтекъл
абсолютният 10-годишен давностен срок, се отписват служебно от публичния изпълнител,
което е сторено с цитираните разпореждания изх. № С190023-035-0109673/11.01.2019 год.,
изх. № С200023-035 0102386/10.01.2020 год. и изх. № 0210023-035-0132825/02.03.2021 год.
Сочи се, че с исковата молба е предявен иск за недължимост на държавни публични
3
вземания, установени с годни изпълнителни основания – декларации, подадени от
задълженото лице, с изчислени от него задължения за данъци и задължителни осигурителни
вноски (чл.209, ал.2, т.2 от ДОПК), поради погасяване на вземанията по давност. Образувано
е изпълнително производство по ДОПК и същевременно държавата е присъединен по право
взискател по изпълнително дело по реда на ГПК. Сочи се, че споровете във връзка със
съществуването на публичното държавно вземане са от компетентността на
административните съдилища, като без значение е, че изпълнителното производство, по
което се търси защита, е образувано по реда на ГПК. За публичните си вземания държавата
винаги се счита присъединен взискател – чл.458 от ГПК. За определяне приложимия ред за
защита следва да се вземе предвид не вида на образуваното изпълнително производство, а
характера на вземането, чието несъществуване се претендира. Тъй като търсената защита е
материалноправна, насочена срещу публично вземане, то редът ще трябва да бъде съобразен
както с характера на вземането, така и с вида на защитата, а тя по съществото си е срещу
самото публично материално право. Редът е административен – приложим процесуален
закон е ДОПК, а не ГПК.
С отговора на ответника НАП се претендират направените по делото разноски и
присъждане на възнаграждение по чл.78, ал.8 от ГПК на възнаграждение за
представителство от юрисконсулт; направено е и възражение по чл.78, ал.5 от ГПК по
отношение на размера на адвокатското възнаграждение, претендирано от ищцата.
Преписи от исковата молба, уточняващите молби и приложенията към същите са
връчени на ответника „М“ АД с указанията по чл.131 от ГПК, като в срока по чл.131, ал.1 от
ГПК същият е подал писмен отговор, с който е оспорил предявения срещу него иск като
неоснователен, взел е становище по обстоятелствата, на които се основават и е направил
възражения срещу тях.
С отговора се сочи, че вземането на „М“ АД в качеството му на частен
правоприемник (цесионер) на „А.б.“ АД – клон Б., понастоящем „Ю.Б.“ АД, произтича от
договор за потребителски кредит – „Ваканция“ № 253-38/2008 от 10.05.2008 год. сключен
между ищцата К.Г.Т. в качеството й на кредитополучател и „А.Б. АД – клон Б., с който
банката е отпуснала кредит в размер на 8 000 лева. Поради неизпълнение задълженията на
кредитополучателя банката се е снабдила със заповед за изпълнение по чл.417 от ГПК и
изпълнителен лист от 24.06.2010 год. по ч.гр.дело №518/2010 год. на РС – гр. К. Въз основа
на издадения изпълнителен лист било образувано изпълнително дело № 176/2010 год. по
описа на ЧСИ Васил Ангелов Недялков, с рег. № 864 при КЧСИ.
Сочи се, че с договор за продажба на вземания от 23.06.2011 год., сключен между
„М“ АД и „А.б.“ АД – клон България, всички вземания на банката към К.Г.Т., произтичащи
от горния договор за кредит, били прехвърлени на „М“ АД. Последният уведомил надлежно
ищцата за цесията с уведомително писмо, получено от нея на 26.09.2011 год. На 20.10.2011
год. „М“ АД, в качеството си на цесионер, е депозирал молба за конституиране като
взискател по изп. дело № 176/2010 год., което искане било уважено от ЧСИ Васил Недялков.
Ответникът счита, че ищцата е редовно уведомена за извършената цесия, като в
4
подкрепа на горното е и обстоятелството, че е направила плащане на 03.10.2011 год. на
сума в размер на 150 лева по сметка на „М“ АД. При условията на евентуалност, в случай,
че съдът приеме, че ищцата не е била надлежно уведомена за цесията до момента, то се
прави нарочно изявление за такова уведомление с отговора на и.м., което следва да се счита
достигнало до длъжника с връчване на преписа от отговора на и.м.
Сочи се, че са неоснователни твърденията в исковата молба, че за периода от
образуване на изпълнителното дело, 23.07.2010 год., до 29.10.2020 год. ищцата не е
получавала никакви книжа във връзка с образуваното и водено срещу нея изпълнително
дело от ЧСИ, както и във връзка с извършената цесия от „М“АД. След образуване на
изпълнителното дело ЧСИ Васил Недялков е връчил на ищцата покана за доброволно
изпълнение, получена на 25.07.2011 год. лично от К.Т. на посочения в исковата молба
постоянен адрес. На 28.07.2011 год., три дни след получаване на поканата, е депозирана
молба от К.Т., с която се задължила да погасява задължението чрез доброволни вноски. На
12.05.2018 год. ищцата е получила лично съобщение с изх. № 2533/10.05.2018 год. за
наложен запор върху трудовото й възнаграждение в ЕТ „А.Й. – п.л.“, а на 30.05.2019 год. е
получила лично съобщение за наложен запор върху трудовото й възнаграждение в „А. – Е.“
ЕООД; на 11.06.2019 год. е получила лично съобщение, че е наложена възбрана върху
недвижим имот, нейна собственост; на 29.10.2020 год. е получила съобщение за наложен
запор върху банковите й сметки в „У.К.Б.“ АД.
Ответникът оспорва твърденията по и.м., че е настъпила погасителна давност по
повод процесното задължение, дължимо към „М“ АД, като в хронологичен ред изброява
извършените в периода от 23.07.2010 год. до 01.11.2021 год. действия от взискателите и
ЧСИ по горното изпълнително дело, което сочи, че не е налице период повече от пет години,
през който взискателят да е бездействал, поради което не е настъпила погасителна давност.
Отделно се сочи, че всяка една молба, съдържаща искане за извършване на изпълнителен
способ и находяща се в кориците на изпълнителното дело, независимо дали е депозирана от
предходния взискател или от „М.“ АД, има прекъсващ давността ефект.
Оспорват се и твърденията по и.м. за размера на вземането на „М“ АД от 33 349.08
лева. Сочи се, че актуалният размер на задължението към 05.01.2022 год. АД е в общ размер
на 17 513.40 лева.
С отговора на ответника „М“ АД се претендират направените по делото разноски и
присъждане на възнаграждение по чл.78, ал.8 от ГПК на възнаграждение за
представителство от юрисконсулт; направено е и възражение по чл.78, ал.5 от ГПК по
отношение на размера на адвокатското възнаграждение, претендирано от ищцата.
Софийски окръжен съд, като прецени събраните по делото доказателства и ги обсъди
във връзка с доводите на страните, приема за установено следното :
Видно от представения с молба от 04.05.2022 год. от пълномощника на ответника
„М“ АД заверен препис от изп. дело № 20108640400176 на ЧСИ Васил Недялков, рег. № 864
5
на КЧСИ, делото е било образувано по молба на „А.б.“ АД – клон България, понастоящем
„Ю.Б.“ АД, въз основа на изпълнителен лист от 24.06.2010 год., издаден по ч.гр.д. №
518/2010 год. на РС – гр. К. Видно от представените с молбата заповед за изпълнение по
чл.417 от ГПК и изпълнителен лист от 24.06.2010 год., издадени по ч.гр.д. № 518/2010 год.
на РС – гр. Костинброд, вземането на банката произтича от договор за потребителски
кредит – „Ваканция“ № 253-38/2008 от 10.05.2008 год., сключен между КР. Г. ТР. в
качеството й на кредитополучател и „А.Б.“ АД – клон България, с който банката е отпуснала
кредит в размер на 8 000 лева и по който ищцата е изпаднала в просрочие. Към момента на
образуване на изпълнителното дело вземането на взискателя е било в размер на 7 340.44
лева – главница, 776.22 лева – просрочена договорна лихва, 24.15 лева – мораторна лихва,
законна лихва от 23.06.2010 год. и разноски по делото в размер на 462.82 лева.
Присъединен на осн. чл.458 от ГПК взискател по делото е държавата чрез НАП с
публични вземания в размер на 38 197.32 лева към 30.10.2020 год., видно от изпратено по
делото запорно съобщение изх. № 3954/30.10.2020 год. /л.367 от изп. дело/.
Видно от приложения по изп. дело договор за продажба на вземания от 23.06.2011
год., сключен между „М“ АД и „А.б.“ АД – клон Б., всички вземания на банката към К.Г.Т.,
произтичащи от горния договор за кредит, са били прехвърлени на „М“ АД, ЕИК, който с
постановление от 16.07.2012 год. на ЧСИ е бил конституиран на осн. чл.429, ал.1 от ГПК
като взискател по делото на мястото на първоначалния взискател, цедента „А.б.“ АД – клон
България.
Към датата на изпратеното запорно съобщение изх. № 3954/30.10.2020 год. вземанията
на взискателя „М“ АД по изпълнителното дело – главница, лихви и разноски, са възлизали
на общо на 16 466.73 лева.
От представения препис от горното изпълнително дело се установява, че по същото
няма нито един промеждутък от две години, считано от образуването му, 23.07.2010 год., до
01.11.2021 год., седем дни преди входиране на настоящата искова молба, през който да не са
били предприемани действия по изпълнението от ЧСИ, респ. през който взискателите да не
са искали с нарочни молби предприемане на действия по изпълнението. Така –
- на 23.07.2010 год. с депозираната молба от „А.б.“ АД – клон България за образуване
на изпълнително дело е поискан и запор върху банковите сметки на длъжника, открити в
„А.б.“ АД /л.1 от изп. дело/;
- на 02.10.2010 год. е подадена молба от пълномощник на взискателя, с която е
искано налагане на запор върху имуществото на ЕТ на длъжника /л.136/;
- на 20.07.2011 год. съдебният изпълнител е изпратил запорни съобщения до „Б.Д.“
АД и „Р.(Б.)“ ЕАД за налагане на запор върху банковите сметки на длъжника /л.137-138/;
- на 25.07.2011 год. лично на К.Г.Т. е връчена покана за доброволно изпълнение, като
в нея се съдържа уведомление за наложените обезпечителни мерки /л.141/;
- във връзка с находящата се на л.139 от изп. дело молба от 28.07.2011 год. от К.Г.ТР.,
с която заявява, че ще погасява задълженията си на вноски, следва да се отбележи, противно
6
на соченото в отговора на и.м. на „М" АД, че молбата не е адресирана по изп. дело №
20108640400176 на ЧСИ Васил Недялков, а по друго дело – № 518/2010 год.;
- на 22.06.2012 год. е подадена молба от пълномощник на новоконституирания
взискател „М“ АД, с която е искано налагане на запор върху трудови възнаграждения на
длъжника /л.147/;
- на 03.08.2012 год. е подадена молба от пълномощник на „М“ АД, с която е искано
налагане на възбрана върху поземлени имоти, собственост на длъжника /л.197/;
- на 10.09.2013 год. съдебният изпълнител е изпратил до Агенция по вписванията
искане за налагане на възбрана върху поземлени имоти, собственост на длъжника /л.221/;
- на 07.04.2014 год. е подадена молба от пълномощник на „М“ АД, с която е искано
налагане на запор върху трудовите възнаграждения на длъжника /л.225/;
- на 10.04.2014 год. съдебният изпълнител е изпратил запорно съобщение до
работодателя на длъжника ЕТ „А.Й. – п.л.“ за наложен запор върху трудовите
възнаграждения на длъжника /л.249/;
- на 03.04.2015 год. е подадена молба от пълномощник на „М“ АД, с която е искано
налагане на запор върху трудовите възнаграждения на длъжника /л.251/;
- на 07.03.2016 год. е подадена молба от пълномощник на „М“ АД, с която е искано
налагане на запор върху трудовите възнаграждения на длъжника /л.264/;
- на 02.03.2018 год. е подадена молба от пълномощник на „М“ АД, с която е искано
налагане на запор върху банкови сметки и трудовите възнаграждения на длъжника /л.275/;
- на 12.05.2018 год. на длъжника К.Г.Т. лично е връчено съобщение за наложен запор
върху трудовите й възнаграждения, получавани от ЕТ „А.Й. – п.л.“ /л.295/;
- на 14.05.2019 год. е подадена молба от пълномощник на „М“ АД, с която е искано
налагане на възбрана върху поземлен имот, собственост на длъжника /л.307/;
- на 28.05.2019 год. на длъжника КР. Г. ТР. лично е връчено съобщение за наложен
запор върху трудовите й възнаграждения, получавани от „А.– М“ ЕООД /л.323/;
- на 10.06.2019 год. съдебният изпълнител е изпратил до Агенция по вписванията
искане за налагане на възбрана върху поземлен имот, собственост на длъжника /л.336/;
- на 11.06.2019 год. на длъжника К.Г.Т. лично е връчено съобщение за наложената
възбрана върху поземлен имот /л.337/;
- на 24.08.2020 год. е подадена молба от пълномощник на „М“ АД, с която е искано
налагане на запор върху получаваните пенсии от длъжника /л.348/;
- на 28.10.2020 год. е подадена молба от пълномощник на „М“ АД, с която е искано
налагане на запор върху банкови сметки на длъжника /л.354/;
- на 28.10.2020 год. на длъжника КР. Г. ТР. лично е връчено съобщение за наложен
запор върху банковите й сметки в „У.Б.“ АД /л.370/;
- на 01.11.2021 год. е подадена молба от пълномощник на „М“ АД, с която е искано
7
опис на идеални части от недвижим имот, собственост на длъжника /л.403/.
Седем дни след последното искано от взискателя действие за принудително
изпълнение, на 08.11.2021 год., е входирана настоящата искова молба, с която се твърди, че
длъжникът не бил получавал ПДИ по горното изпълнително дело, че по същото не били
извършвани никакви изпълнителни действия и че за същото ищцата разбрала едва на
29.10.2020 год. с връчено й запорно съобщение.
При така установената фактическа обстановка съдът стигна до следните правни
изводи :
Предявените искове с правно основание чл.439, ал.1 от ГПК са неоснователни и
следва да се отхвърлят.
От хронологично изложеното горе описание на извършените от ЧСИ Васил
Недялков, рег. № 864 на КЧСИ по изп. дело № 20108640400176 действия по принудително
изпълнение, респ. от нарочните молби на взискателите за предприемане на действия по
изпълнението, категорично бе установено, че за периода от образуването на делото,
23.07.2010 год., до 01.11.2021 год., седем дни преди входиране на настоящата искова молба,
не са настъпили основанията по чл.433, ал.1 т.8 от ГПК за перемпирането му. От горното
следва, че вземанията на взискателите не са се погасили по давност съобразно възприетото в
т.10 от ТР № 2/26.06.2015 год. по тълк. дело № 2/2013 год. на ОСГТК на ВКС – доколкото от
датата на последното поискано валидно изпълнително действие, 01.11.2021 год., до
предявяване на исковете не са изминали повече от 5 години – а само седем дни.
За пълнота и във връзка с алтернативното възражение на ищцата за изтекла 10-
годишна погасителна давност по чл.112 от ЗЗД следва да се посочи, че същото е
неоснователно, доколкото с решение № 4/20.04.2021 г. по конституционно дело № 1/2021
год. е обявена за противоконституционна разпоредбата на §2 от ПЗР на Закона за
допълнение на ЗЗД (ДВ, бр.102/01.12.2020 год.), съгласно която за заварените случаи на
висящи изпълнителни производства давността по чл.112 от ЗЗД започва да тече от първото
действие по изпълнението – т.е. нормата на чл.112 от ЗЗД се прилага само занапред и от
момента на влизане на закона в сила – след изтичане на 6-месечен срок от деня на
обнародването му в „Държавен вестник“ или от 02.06.2021 год.
Съдът следва да отхвърли предявените отрицателни искове в тяхната цялост и
съобразно заявения с и.м. петитум, макар от изпълнителното дело да бе установено, че
вземанията на взискателите са с различни размери от посочените с и.м. – макар с последната
правилно да е цитиран общият сбор на задълженията по изп. дело № 20108640400176 към
28.10.2020 год. към всички взискатели и дължимите такси и разноски по изпълнението,
вземанията на отделните взискатели са сочени в погрешен размер.
Тъй като в хода на производството по делото и двамата ответници са били
представлявани от юрисконсулти и са направили искания по чл.78, ал.8 от ГПК, то
дължимите им на осн. чл.78, ал.8 от ГПК възнаграждения съобр. чл.37 от ЗПП, който
8
препраща към разпоредбата на чл.25, ал.1 от Наредбата за заплащане на правната помощ /от
100 до 360 лева/, се определя от съда в размер на 250 лева – с оглед невисоката фактическа и
правна сложност на делото, извършените процесуални действия и броя на проведените о.с.з.
С оглед на горното и на осн. чл.78, ал.3 и 8 от ГПК ищцата следва да се осъди да заплати на
всеки от ответниците сумата от 250 лева, съставляваща възнаграждение за представителство
от юрисконсулт съразмерно с отхвърлената част от исковете.
Ответниците не са направили други разноски по делото.
Воден от горното, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявените от К.Г.Т. от гр. К., ул. „Спортист“ № 8, с ЕГН **********,
срещу „М“ АД, ЕИК и Национална агенция за приходите субективно съединени искове с
правно основание чл.439, ал.1 от ГПК за оспорване на изпълнението по изп. дело №
20108640400176 на ЧСИ Васил Недялков, рег. № 864 на КЧСИ – за установяване на
несъществуването на вземанията в размер на 33 349.08 лева на взискателя „М“ АД и в
размер на 26 288.79 лева на служебно присъединения взискател НАП.
ОСЪЖДА на осн. чл.78, ал.3 и 8 от ГПК К.Г.ТР. от гр. К., ул. „Спортист“ № 8, с ЕГН
**********, да заплати на „М“ АД, ЕИК сумата от 250 лева /двеста и петдесет лв./,
съставляваща възнаграждение за представителство от юрисконсулт съразмерно с
отхвърлената част от иска, предявен срещу този ответник.
ОСЪЖДА на осн. чл.78, ал.3 и 8 от ГПК КР. Г. ТР. от гр. К., ул. „Спортист“ № 8, с
ЕГН **********, да заплати на Национална агенция за приходите сумата от 250 лева
/двеста и петдесет лв./, съставляваща възнаграждение за представителство от юрисконсулт
съразмерно с отхвърлената част от иска, предявен срещу този ответник.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски апелативен съд в двуседмичен
срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски окръжен съд: _______________________
9