Присъда по НОХД №1896/2014 на Специализиран наказателен съд

П  Р  И  С  Ъ  Д  А

 

гр. София, 06.06.2017 г.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

СПЕЦИАЛИЗИРАН НАКАЗАТЕЛЕН СЪД, 8 състав, в открито съдебно заседание на шести юни през две хиляди и седемнадесета година в състав:

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВИРЖИНИЯ ПЕТРОВА

СЪДЕБНИ ЗАСЕДАТЕЛИ: 1. Е.А.

2.Й.Н.

 

при участието на секретаря В. В. и в присъствието на прокурор С. Милева  като разгледа докладваното от СЪДИЯТА н.о.х.д. №1896 по описа за 2014 г. и въз основа на закона и доказателствата по делото,

 

П  Р  И  С  Ъ  Д  И :

 

ПРИЗНАВА подсъдимия Х.Г.Х. роден на *** ***, българин, български гражданин, със средно образование, разведен, осъждан, постоянен адрес ***, ЕГН ********** за НЕВИНОВЕН в това, че:

1. На 12.08.2010г. около 14.00-14.40 ч., в град В., в съучастие като съизвършители с А.И.Р. /производството по отношение на който е прекратено на осн.чл.24, ал.1, т.4 от НПК / и И.Р.С., използвайки моторно превозно средство-л.а.марка "Мерцедес" с peг. № ***, отвлякъл С.Ц.Ц., като деецът е бил въоръжен и деянието е извършено от три лица, отвличането е с користна цел и освобождаването на отвлечения е поставено в зависимост от изпълнение на определено условие от страна на Я.П.П., а именно да не съобщава за извършеното отвличане и от страна на С.Ц.Ц.-да предаде на извършителите оборота на дискотека "В.", находяща се в к.к. "С." и деянието е извършено при условията на опасен рецидив-престъпление по чл. 142, ал. 3, т. 1, пр.2, т. 2, т.5, вр. ал. 2, т. 1, т. 2 и т. 7, пр.1 вр. с ал.1, вр. с чл. 20, ал. 2, вр. чл. 29, ал. 1, б. "А" от НК.

2.На 12.08.2010 г. около 17.00 ч., в к.к. "С.", общ. Н., в съучастие като съизвършител  с А.И.Р.  /производството по отношение на който е прекратено на осн.чл.24, ал.1, т.4 от НПК / и И.Р.С., използвайки моторно превозно средство-л.а. марка "Мерцедес" с peг. № ***, отвлякъл Я.П.П. и деецът е бил въоръжен, деянието е извършено от три лица, отвличането е с користна цел, като освобождаването на отвлечения е поставено в зависимост от изпълнение на определено условие от страна на С.Ц.Ц.-да предаде на извършителите оборота на дискотека "В.", находяща се в к.к. "С." и от страна на Я.П.-да не съобщава за извършеното отвличане, и деянието е извършено при условията на опасен рецидив-престъпление по чл. 142, ал. 3, т. 1, пр.2, т. 2, т. 5, вр. ал. 2, т. 1, т. 2 и т.7, пр.1, вр. с ал. 1, вр. с чл. 20, ал. 2, вр. чл. 29, ал. 1, б. "А" от НК.

3.       В периода 12.08.2010 г.-13.08.2010 г., при условията на продължавано престъпление, в съучастие като съизвършители с А.И.Р. /производството по отношение на който е прекратено на осн.чл.24, ал.1, т.4 от НПК / и И.Р.С.,***, с цел да набави за себе си, за А.И.Р. и за И.Р.С. имотна облага, принудил С.Ц.Ц.- чрез заплашване с убийство, да извърши нещо противно на волята му, а именно да предаде сумата от общо 434 000 /четиристотин тридесет и четири хиляди/ лева - на 12.08.2010 г. около 16.30 ч. да предаде сумата от 234 000 лева,  на 12.08.2010 г. около 19.00 ч. да предаде сумата от 100 000 лева и на 13.08.2010 г. около 09.00 ч. да предаде сумата от 100 000 лева, собственост на "В. и." ООД, и с това причинил значителни имуществени вреди на "В. и." ООД в размер на 434 000 лева, като деецът е бил въоръжен, деянието е извършено от три лица и представлява опасен рецидив-престъпление по чл. 214, ал. 3, т. 2, вр. ал. 2, т. 1 и т. 2, вр. ал. 1, вр. чл. 213а, ал. 2, т. 1, пр.1, т. 4, т. 6, ал. 3, т. 2 и т. 7, вр. чл. 20, ал. 2, вр. чл. 26, ал. 1, вр. чл. 29, ал. 1, б. "А" от НК.

 

ПРИЗНАВА подсъдимия И.Р.С., роден на *** ***, българин, български гражданин, неженен, неосъждан, постоянен адрес ***, ЕГН-********** за НЕВИНОВЕН в това, че

l.Ha 12.08.2010г. около 14.00-14.40 ч. в град В., в съучастие като съизвършител с Х.Г.Х. и А.И.Р. /производството по отношение на който е прекратено на осн.чл.24, ал.1, т.4 от НПК/, използвайки моторно превозно средство-л.а.марка "Мерцедес" с peг. № ***, отвлякъл С.Ц.Ц., като деецът е бил въоръжен, деянието е извършено от три лица и отвличането е с користна цел, като освобождаването на отвлечения е поставено в зависимост от изпълнение на определено условие от страна Я.П.П., а именно да не съобщава за извършеното отвличане и от страна на С.Ц.Ц.-да предаде на извършителите оборота на дискотека "В.", находяща се в к.к. "С."-престъпление по чл. 142, ал. 3, т. 2, т. 5, вр. ал. 2, т. 1, т. 2 и т. 7, пр.1 вр. с ал. 1, вр. с чл. 20, ал. 2 от НК.

 

2. На 12.08.2010 г. около 17.00 ч., в к.к.“С.“, общ.Н., в съучастие като съизвършител  с А.И.Р. /производството по отношение на който е прекратено на осн.чл.24, ал.1, т.4 от НПК /  и Х.Г.Х., използвайки моторно превозно средство-л.а. марка "Мерцедес" с peг. № ***, отвлякъл Я.П.П. като деецът е бил въоръжен, деянието е извършено от три лица, отвличането е с користна цел и освобождаването на отвлечения е поставено в зависимост от изпълнение на определено условие от страна на С.Ц.Ц.-да предаде на извършителите оборота на дискотека "В.", находяща се в к.к. "С." и от страна на Я.П.-да не съобщава за извършеното отвличане   -престъпление по чл. 142, ал. 3, т. 1, пр.2, т. 2, т. 5, вр. ал. 2, т. 1, т. 2 и т.7, пр.1, вр. с ал. 1, вр. с чл. 20, ал. 2 от НК.

 

3.В периода 12.08.2010г.-13.08.2010г., при условията на продължавано престъпление, в съучастие като съизвършители с А.И.Р. /производството по отношение на който е прекратено на осн.чл.24, ал.1, т.4 от НПК / и Х.Г.Х.,***, с цел да набави за себе си, за А.И.Р. и за И.Р.С. имотна облага, принудил С.Ц.Ц. чрез заплашване с убийство да извърши нещо противно на волята му, а именно да предаде сумата от общо 434 000 /четиристотин тридесет и четири хиляди/ лева - на 12.08.2010 г. около 16.30 ч. да предаде сумата от 234 000 лева,  на 12.08.2010 г. около 19.00 ч. да предаде сумата от 100 000 лева и на 13.08.2010 г. около 09.00 ч. да предаде сумата от 100 000 лева, собственост на "В. и." ООД, и с това причинил значителни имуществени вреди на "В. и." ООД в размер на 434 000 лева, като деецът е бил въоръжен, деянието е извършено от три лица - престъпление по чл. 214, ал. 2, т. 1 и т. 2, вр. ал. 1, вр. чл. 213а, ал. 2, т. 1, пр.1, т. 4, т. 6, ал. 3, т. 2, вр. чл. 20, ал. 2, вр. чл. 26, ал. 1 от НК.

 

На основание чл. 301, ал.1 т.11 от НПК иззетите като веществени доказателства 2 бр. мобилни телефони-1бр.мобилен телефон марка „Нокия“, модел 1100, с ИМЕЙ-***ведно със СИМ-карта с номера G*** и G*** и 1 бр.мобилен телефон марка „Нокия“, модел 1100 с ИМЕЙ-***без СИМ-карта да бъдат върнати на Х.Г.Х.-ЕГН-**********.

 

На осн.чл.190, ал.1 от НПК направените по делото разноски остават за сметка на държавата.

 

Присъдата подлежи на обжалване и протестиране пред АСпНС в 15- дневен срок от днес.

 

 

 

 

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

 

СЪДЕБНИ ЗАСЕДАТЕЛИ: 1.

 

 

2.

 

 

МОТИВИ

по НОХД № 1896 по описа на Специализиран наказателен съд, 8 състав, за 2014 г.

 

 

  Обвинението е повдигнато от Специализирана прокуратура (СП) против А.И.Р., производството, по отношение на който е прекратено на осн.чл.24, ал.1, т.4 от НПК,

срещу Х.Г.Х. за това, че:

 1. На 12.08.2010год., около 14.00-14.40ч. в град В., като извършител, в съучастие с А.И.Р., ЕГН ********** и И.Р.С., ЕГН **********, също като извършители, използвайки моторно превозно средство марка "Мерцедес" с peг. № ***, отвлякъл С.Ц.Ц., деецът е бил въоръжен с пистолет, деянието е извършено от три лица, отвличането е с користна цел, настъпили са значителни вредни последици за "В. и." ООД в размер на 434 000 /четиристотин тридесет и четири хиляди/ лева, като освобождаването на отвлечения е поставено в зависимост от изпълнение на определено условие от страна на С.Ц.Ц. и Я.П.П., а именно да не съобщават за извършеното отвличане и С.Ц.Ц. да предаде на извършителите оборота на дискотека "В.", находяща се в к.к. "С." и деянието е извършено при условията на опасен рецидив-престъпление по чл. 142, ал. 3, т. 1, предл. второ, т. 2, т.5, вр. ал. 2, т. 1, т. 2 и т. 7, предл. първо вр. с ал. 1, вр. с чл. 20, ал. 2, вр. чл. 29, ал. 1, б. "А"от НК

-           На 12.08.2010 г. около 17.00 ч., в к.к. "С.", общ. Н., при условията на реална съвкупност, като извършител, в съучастие с А.И.Р., ЕГН ********** и И.Р.С., ЕГН **********, също като извършители, използвайки моторно превозно средство марка "Мерцедес" с peг. № ***, отвлякъл Я.П.П., деецът е бил въоръжен с пистолет, деянието е извършено от три лица, отвличането е с користна цел, настъпили са значителни вредни последици за "В. и." ООД в размер на 434 000 /четиристотин тридесет и четири хиляди/ лева, като освобождаването на отвлечения е поставено в зависимост от изпълнение на определено условие от страна на С.Ц.Ц. и Я.П.П., а именно да не съобщават за извършеното отвличане и С.Ц.Ц. да предаде на извършителите оборота на дискотека "В.", находяща се в к.к. "С." и деянието е извършено при условията на опасен рецидив-престъпление по чл. 142, ал. 3, т. 1, предл. второ, т. 2, т. 5, вр. ал. 2, т. 1, т. 2 и т. 7, предл. първо вр. с ал. 1, вр. с чл. 20, ал. 2, вр. чл. 29, ал. 1, б. "А", вр. с чл. 23, ал. 1 от НК

3.       В периода 12.08.2010г.-13.08.2010г., при условията на реална съвкупност и продължавано престъпление, на територията на общ. Н., като извършител, в съучастие с А.И.Р., ЕГН ********** и И.Р.С., ЕГН **********, също като извършители, с цел да набави за себе си, за А.И.Р., ЕГН ********** и за И.Р.С., ЕГН ********** имотна облага принудил С.Ц.Ц. чрез заплашване с убийство да извърши нещо противно на волята му, а именно да предаде на съизвършителите сумата от общо 434 000 /четиристотин тридесет и четири хиляди/ лева - на 12.08.2010 г. около 16.30 ч. да предаде сумата от 234 000 лева, на 12.08.2010 г. около 19.00 ч. да предаде сумата от 100 000 лева и на 13.08.2010 г. около 09.00 ч. да предаде сумата от 100 000 лева, собственост на "В. и." ООД, и с това причинил значителни имуществени вреди на "В. и." ООД в размер на 434 000 лева, деецът е бил въоръжен с пистолет, деянието е извършено от три лица и представлява опасен рецидив-престъпление по чл. 214, ал. 3, т. 2, вр. ал. 2, т. 1 и т. 2, вр. ал. 1, вр. чл. 213а, ал. 2, т. 1, предл. първо, т. 4, т. 6, ал. 3, т. 2 и т. 7, вр. чл. 20, ал. 2, вр. чл. 26, ал. 1, вр. чл. 29, ал. 1, б. "А", вр. с чл. 23, ал. 1 от НК.

и срещу И.Р.С., за това, че:

 l.Ha 12.08.2010г. около 14.00-14.40ч. в град В., като извършител, в съучастие с Х.Г.Х., ЕГН ********** и А.И.Р., ЕГН **********, също като извършители, използвайки моторно превозно средство марка "Мерцедес" с per. № ***, отвлякъл С.Ц.Ц., деецът е бил въоръжен с пистолет, деянието е извършено от три лица, отвличането е с користна цел, настъпили са значителни вредни последици за "В. и." ООД в размер на 434 000 /четиристотин тридесет и четири хиляди/ лева, като освобождаването на отвлечения е поставено в зависимост от изпълнение на определено условие от страна на С.Ц.Ц. и Я.П.П., а именно да не съобщават за извършеното отвличане и С.Ц.Ц. да предаде на извършителите оборота на дискотека "В.", находяща се в к.к. "С."-престъпление по чл. 142, ал. 3, т. 2, т. 5, вр. ал. 2, т. 1, т. 2 и т. 7, предл. първо вр. с ал. 1, вр. с чл. 20, ал. 2 от НК

2. На 12.08.2010 г. около 17.00 ч., в к.к. "С.", общ. Н., при условията на реална съвкупност, като извършител, в съучастие с Х.Г.Х., ЕГН ********** и А.И.Р., ЕГН **********, също като извършители, използвайки моторно превозно средство марка "Мерцедес" с per. № ***, отвлякъл Я.П.П., деецът е бил въоръжен с пистолет, деянието е извършено от три лица, отвличането е с користна цел, настъпили са значителни вредни последици за "В. и." ООД в размер на 434 000 /четиристотин тридесет и четири хиляди/ лева, като освобождаването на отвлечения е поставено в зависимост от изпълнение на определено условие от страна на С.Ц.Ц. и Я.П.П., а именно да не съобщават за извършеното отвличане и С.Ц.Ц. да предаде на извършителите оборота на дискотека "В.", находяща се в к.к. "С."- престъпление по чл. 142, ал. 3, т. 2, т. 5, вр. ал. 2, т. 1, т. 2 и т. 7, предл. първо вр. с ал. 1, вр. с чл. 20, ал. 2, вр. с чл. 23, ал. 1 от НК

3. В периода 12.08.2010г.-13.08.2010г., при условията на реална съвкупност и продължавано престъпление, на територията на общ. Н., като извършител, в съучастие с Х.Г.Х., ЕГН ********** и А.И.Р., ЕГН **********, също като извършители, с цел да набави за себе си, за Х.Г.Х., ЕГН ********** и за А.И.Р., ЕГН ********** имотна облага принудил С.Ц.Ц. чрез заплашване с убийство да извърши нещо противно на волята му, а именно да предаде на съизвършителите сумата от общо 434 000 /четиристотин тридесет и четири хиляди/ лева - на 12.08.2010 г. около 16.30 ч. да предаде сумата от 234 000 лева, на 12.08.2010 г. около 19.00 ч. да предаде сумата от 100 000 лева и на 13.08.2010 г. около 09.00 ч. да предаде сумата от 100 000 лева, собственост на "В. и." ООД, и с това причинил значителни имуществени вреди на "В. и." ООД в размер на 434 000 лева, деецът е бил въоръжен с пистолет и деянието е извършено от три лица-престъпление по чл. 214, ал. 2, т. 1 и т. 2, вр. ал. 1, вр. чл. 213а, ал. 2, т. 1, предл. първо, т. 4, т. 6, ал. 3, т. 2, вр. чл. 20, ал. 2, вр. чл. 26, ал. 1, вр. с чл. 23, ал. 1 от НК.

По отношение на подс.И.С. производството се проведе по реда на чл.269, ал.3 от НПК, тъй като местоживеенето му в страната не е известно и след щателно издирване не е установено като същият е обявен за ОДИ още във фазата на досъдебното производство и този подсъдим се представлява от упълномощен защитник-адв.К.Д..

В съдебното заседание представителят на СП поддържа обвинението срещу подсъдимите Х. и С., като твърди, че с оглед събраните по делото доказателства , същото е доказано по несъмнен начин. Пледира, че в хода на съдебното следствие по безспорен и категоричен начин е установено, че същите ръководени от починалия Р. са автори на инкриминираното деяние. Моли, съдът да признае подсъдимите за виновни и да наложи наказания както следва-на подс.Х.-11 години „Лишаване от свобода“ и „Глоба“, а по отношение на подс.С.-10 години „Лишаване от свобода“ и „Глоба“.

  Подсъдимият Х. дава обяснения, не се признава за виновен и подробно разказва къде и с кого е бил през инкриминирания период, твърди, че е приятел на подс.Р. от ученическите им години, но подс.И.С. никога не е виждал и не познава. В последната си дума моли за справедлива присъда.

  Защитата на подсъдимия Х.– адвокат Ж. твърди, че обвинението е недоказано.Излагат се съображения, че показанията на основните свидетели, на които се крепи обвинението-пострадалите Ц. и П. са противоречиви помежду си, възразява се, че не е проведено разпознаване на живо на подс.Х., при положение, че това е можело да стане, налични били доказателства, които опровергават в голямата част показанията на свидетелите.Моли съда за оправдателна присъда.

Защитника на подс.И.С. –адв.К.Д. счита, че подзащитния му е невиновен и моли за оправдателна присъда.Заявява, че са допуснати множество процесуални нарушения в досъдебната фаза на процеса както и във фаза изготвяне на обвинителен акт, тъй като при първоначалното разглеждане на делото от друг съдебен състав подсъдимите са били оправдани за част от квалификациите на деянията, в които са обвинени, но те отново са обвинени за тях с новия ОА.Твърди, че за решаване на гражданско-правен спор е използвана държавна репресия, счита, че са допуснати груби нарушения при проведените разпити и разпознавания, моли да се кредитират показанията на конкретни свидетели.Отхвърля обвинението за отвличането на св.Ц. като счита, че той свободно се е движил през инкриминирания период, подсказва, че може би се касае за престъпление извършено от самия св.Ц..Претендира и некоректност от правна страна на повдигнатите обвинения.  

  Свидетелите Ц. и П. са конституирани като частни обвинители.В съдебното заседание не присъства св.Ц.-редовно уведомен както и неговия повереник-адв.Д. и не взимат отношение по същество.Св.Я.П. иска справедлива присъда като се придържа към казаното от неговия повереник-адв.Х..Той от своя страна заявява, че не поддържа частното обвинение по отношение на подс.Х. и С., твърди, че деянията съгласно ОА са извършени, но не от тези подсъдими като се заявява, че категорично е доказано само участието на починалия Р..

  Съдът, като прецени събраните по делото доказателства, доводите и възраженията на страните по реда на чл. 14 и чл. 18 от НПК, намира за установено следното:

 

  Подсъдимият Х.Г.Х. е роден на *** ***, българин, български гражданин, със средно образование, осъждан, разведен, постоянен адрес ***, ЕГН **********.

  Подсъдимият И.Р.С. е роден на *** ***, българин, български гражданин, неосъждан, неженен, постоянен адрес ***, ЕГН **********.

 

На 04.04.2008г. било вписано търговско дружество „В. И.“ ЕООД с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. В., ул. „**“ № 14, ет.3, с едноличен собственик на капитала С.К.Й., гражданин на Кралство Дания, който представлявал дружеството в качеството на управител.

На 23.04.2008г. между „В. И.“ ЕООД, представлявано от управителя -  С.К.Й., в качеството му на наемател и „Т.“ ООД, ЕИК ********, представлявано от управителя П.Д.П., в качеството му наемодател, бил сключен договор за наем  съгласно който  „Транстурист“ ООД предоставило на „В. И.“ ЕООД за временно възмездно ползване собственото му помещение, находящо се в к.к. „С.-И.“, община Н., Б. област, II /втори/ етаж от сградата на „Р.-К.“, с цел да бъде използвано като дискотека, дневен и нощен бар и за продажба на пици, дюнер и хот дог. Договорът за наем бил сключен за срок от 5 /пет/ години, включващ летните туристически сезони от 2008г. до 2012г.На 13.06.2008г. едноличният собственик на капитала на „В. И.“ ЕООД – С.К.Й. прехвърлил дружествените си дялове от капитала на същото на „Ю. - И.“ ООД, ЕИК ****** и „М. Т.“ ЕООД, ЕИК ****** като „Ю. - И.“ ООД притежавало 50 % от капитала на „В. И.“ ООД, а другите 50 % се притежавали от „М.Т.“ ЕООД. Капиталът на „Ю. - И.“ ООД се притежавал от холандски чуждестранни юридически лица, в които имали участие свидетелите С.Й. и Й. Б. Едноличният собственик на капитала на „М. Т.“ ЕООД прехвърлил част от дружествените си дялове и собственици на капитала и съдружници в същото станали св. Д.И.И., притежаваща 20% от същия, св. Г.Я.Г. и Д. Д. Д., притежаващи по 40% от капитала. Д Д. Д. представлявал „М.Т.“ ООД в качеството на управител. Управител и представител на „В. И.“ ООД продължил да бъде св. С.К.Й..

През лятото на 2008г. в к.к. „С.-И.“, започнала да функционира дискотека „Д. Г. В.“ или известна още като „Щ. В.“, стопанисвана от „В. И.“ ООД.

Управителят на дружеството - С. Й. упълномощил св. С.Ц. да представлява същото пред държавните институции, както и да извършва редица правни и фактически действия от името и за сметка на „В. И.“ ООД, включително да се разпорежда с финансови средства. На св. Ц. било поверено и управлението на дискотека „Щ. В.“. Свидетелят Я.П. подпомагал св. Ц. в дейността на дискотеката, като също бил и управител на заведението.

Счетоводството на дискотеката се водело от счетоводна къща, собственост на свидетеля В.И.Г., а касиер-счетоводители на заведението били свидетелите Г.Т. и Д.М..

Дружеството „В. И.“ имало открити банкови сметки в лева и в евро в Първа Инвестиционна Банка АД, както и договор за наем на сейф въз основа на който банката предоставила на наемателя за временно и възмездно ползване сейф /касета/ № 0109, намиращ се в обществен трезор на банката с адрес: к.к. „С.“ ****, хотел Г.

Оборотът на дискотеката се отчитал от подуправителите на  касиер-счетоводителите, които с част от приходите заплащали дължими суми за наем, доставка на стока, осигуровки, заплати и др., част от тях се съхранявала за разплащания в касата на дружеството, находяща се в офис в сградата на дискотека „Щ. В.“, а друга част от паричните средства се внасяли в банковите сметки на дружеството в Първа инвестиционна банка АД, клон С. или се оставяли на съхранение в сейфа на същото като с това се занимавал единствено св.С.Ц..

През лятото на 2010г. била установена практика от собствениците на  „В. И.“ ООД да се събират и заделят парични суми от оборотите на дискотеката с цел заплащане на наема и за погасяване на задължения за данъци и др. Паричните суми следвало да се съхраняват както в касата на дружеството, така и в сейфа, нает в Първа инвестиционна банка АД, или да се внасят в банковите сметки. 

А.Р. с прякор „Л.“ живеел на съпружески начала със свидетелката Д.И., притежаваща 20 % от капитала на „М.Т.“ ООД. Той често посещавал дискотека „Щ. В.“ и имал непосредствени наблюдения върху дейността на заведението, той знаел, че същото било много посещавано и реализирало големи финансови обороти.

На неустановена дата през лятото на 2010г. А.Р., заедно с още две лица, които според обвинителния акт били подсъдимите И.Р.С. и Х.Г.Х., решили да извършат отвличане на свидетелите С.Ц. и Я.П. като по този начин да ги принудят да им предадат наличния към момента оборот на дискотеката.  Свидетелите С.Ц. и Я.П. познавали А.Р. като лице, което съжителства на семейни начала със свидетелката Д.И. – съдружник в „М.Т.“ ООД.

На 12.08.2010г. срещу 13.08.2010г. в дискотеката трябвало да изнесе концерт гостуваща звезда – Б. Х.. За това свидетелят С.Ц. ***, за да посрещне на летището известния изпълнител. По време на разговор с А.Р. свидетелят Ц. му споделил за ангажимента си, както и че на 12.08.2010г. ще ходи до гр. В., от където ще посрещне чуждестранния изпълнител. 

На 12.08.2010г. около 10,00 часа свидетелят С.Ц.Ц. тръгнал от к.к. „С.“ за гр. В. с личния си автомобил марка „Ауди“, модел „А6 комби“, с рег. № ***** **, управляван от шофьора му – свидетеля И.К.П.. Около 11.30 – 12.00 часа, когато пристигнали в гр. В., свидетелят С.Ц. отишъл с личния си автомобил, управляван от свидетеля П., до офис на ЗК „Армеец“, за да сключи застраховки на моторното превозно средство. След като подписал застрахователните полици, свидетелят С.Ц. бил откаран от св. И.П. да свърши своя лична работа. В 12,22 часа получил входящо обаждане по мобилния си телефон с номер ******* от А.Р., който му се обадил от телефон с номер *********. Последният му предложил да се срещнат в гр. В., при автомивката, която самият той стопанисвал, находяща се в гр. В., до спортната зала срещу Военноморското училище. Свидетелят Ц. се съгласил и след като приключил с личните си ангажименти, тръгнал с лекия си автомобил, управляван от свидетеля П. към автомивката.Докато пътували, около 14,30 часа Р. отново му звъннал по мобилния телефон и го попитал къде се намира и св. Ц. му отговорил, че пътува към него. А.Р. чакал свидетеля Ц. да пристигне на уговореното място на паркинга на автомивката. Малко след 14.30 часа на 12.08.2010г. свидетелят Ц. пристигнал на автомивката, където се срещнал с Р., който предложил да отидат да пият кафе в намиращия се наблизо хотел „Д.“. Свидетелят Ц. приел поканата, след което Р. му казал да отидат до заведението на хотела с неговия автомобил. Свидетелят Ц. се съгласил и казал на шофьора си - свидетеля П. да го изчака в управлявания от него лек автомобил на автомивката. След това свидетелят Ц. и А.Р. се отправили към спрял на автомивката лек автомобил марка „Мерцедес“ с рег. № ***, сив на цвят, въпреки че свидетелят Ц. знаел, че  Р. притежава друг автомобил-джип марка „Роувър“ с немска регистрация. Това го учудило малко, но не се усъмнил в намеренията му. След като отишли до колата, А.Р. отворил дясната задна врата на лекия автомобил, след което свидетелят Ц. седнал на задна дясна седалка, а Р. на предната дясна седалка до шофьора. Когато влезнал в лекия автомобил, свидетелят Ц. видял, че на шофьорската седалка седи лице, което той бил виждал в дискотеката заедно с Р., което познавал като „И.“, а на задната лява седалка видял, че седи лице, което не познавал, който впоследствие му се представил като Генчо.

Непосредствено, след като свидетелят Ц. седнал в автомобила,  Р. се обърнал назад към свидетеля Ц. и опрял сребрист на цвят револвер в лявото му коляно. Тогава свидетелят Ц. го попитал „Н., какво става?“, а той му отговорил: „Сега ще видиш какво става!“, след което  лекия автомобил марка „Мерцедес“ потеглил в посока „Червения площад“ в гр. В.. Р. започнал да обяснява на свидетеля Ц. да внимава какво прави и че ако съдейства всичко ще бъде наред, но ако ако не съдейства ще го зарови „…в първата гора...“. Наредил му да се обади по мобилния си телефон на своя шофьор и да му каже да не го чака при автомивката. Свидетелят Ц. възприел сериозно отправените заплахи. Той се шокирал и паникьосал. Обадил се по мобилния си телефон на свидетеля П. и му казал той да отиде сам до летището, за да посрещне известния изпълнител – Б. Х.. Р. попитал свидетеля Ц. с какви налични парични суми разполага към момента дискотеката и къде се съхраняват. Уплашен от отправените закани, свидетелят Ц. му отговорил, че в сейф в „Първа инвестиционна банка“, клон С., има сума в размер на 234 000 лева. Тогава Р. го попитал дали има пари на и друго място и свидетелят Ц. му отговорил, че сума в размер на 100 000 лева се намира в касата на дискотеката. Р. казал на свидетеля Ц., че ще отидат заедно да вземат парите от сейфа в банката, след което ще му обясни как ще вземат паричната сума, която се съхранява в касата на дискотеката.

През това време шофьорът променил посоката на движение на автомобила към к.к. „С.“. Докато се придвижвали свидетелят Ц. се сетил, че ключовете от касетката в банката са в чантата му, намираща се в неговия лек автомобил, с който дошъл във В.. Той казал на Р. за това и той го накарал да се обади на шофьора си, който трябвало да придвижи автомобила към „А. м.“. Свидетелят Ц. се обадил на свидетеля П., казал му да тръгне към А. м., да му донесе багажа, като му обяснил къде ще го чака. На изхода на гр. В., преди „А. м.“ св. П. отбил управлявания от него лек автомобил и спрял на намиращата се там бензиностанция „Лукойл“. През това време един от мобилните телефони, които се намирали у Р. звъннал и той провел разговор с неустановено по делото лице, което му обяснило, че автомобилът на свидетеля Ц. е променил посоката си на движение към „А. м.“. След това  Р. накарал свидетеля Ц. да се обади отново на шофьора си и да му каже да спре под „А. м.“. Свидетелят Ц. изпълнил нареждането. След като се придвижили под моста, „И.“ спрял управляваното от него моторно превозно средство. През цялото време мъжът на задната седалка до св.Ц. се държал враждебно. Р. се обадил по един от мобилните си телефони на някой и го попитал къде се намира лекият автомобил „Ауди“. След като приключил разговора по телефона, той наредил на свидетеля Ц. да се обади на свидетеля П. и да му каже да продължи по А. м. по посока Б. и да отбие за кв. А. и да изчака там. Свидетелят Ц. отново се обадил на свидетеля П. и му казал какво да прави. След това те се придвижили до края на А.М., на отбивката за кв. А. и спрели автомобила, като в това време св. П. спрял управлявания от него лек автомобил марка „Ауди“ зад спрелия „Мерцедес“. Р. казал на св. Ц. да отиде до автомобила си и да си вземе чантата с ключовете от сейфа, прибрал оръжието на кръста си под дрехите и двамата слезли от моторното превозно средство. Свидетелят П. видял свидетеля Ц. и Р., направило му впечатление, че блузата на последния в областта на кръста му била издута, помислил си, че може да е въоръжен, но не се усъмнил, какво се случва, и подал на свидетеля Ц. чантата му. Пострадалият поискал от Р. да му позволи да си вземе чантата с лекарствата, които пиел и след като получил разрешение я взел. Р. отворил багажника на лекия автомобил „Мерцедес“, където свидетелят Ц. сложил двете чанти. След това пострадалият разпоредил на шофьора си да отиде на летището, за да посрещне чуждестранния изпълнител и да го настани в хотела, като му обяснил, че той отива по спешност в к.к. „С.“. 

По пътя към курортния комплекс похитителите предупредили пострадалия да не изключва телефоните си и да отговаря на обажданията, като се държи спокойно, но искали да знаят кой го търси. Р. обяснил на свидетеля Ц., че ако им съдейства и е спокоен всичко ще бъде наред, в противен случай, щял да го погребе така, както бил направил с много преди него. Непознатият мъж на задната седалка казал на пострадалия, че лично е погребал двама, но понеже той е умно момче, няма да допусне да се случи това и с него. Докато пътували на пострадалия му прилошало, поради което шофьорът спрял автомобила, мъжът, който седял отзад до св.Ц. излязъл от автомобила и отишъл до магазин, откъдето купил вода и запалка, а през това време Р. държал револвера си насочен към коляното на свидетеля Ц., като му обяснявал, че той е случайна жертва на обстоятелствата. Последният му наредил да се обади по мобилния си телефон на свидетеля Я.П. и да му каже, че иска да се срещнат в к.к. „С.“. Свидетелят Ц. се обадил на свидетеля Я.П., който обаче му казал, че е в гр. В. и има лични ангажименти. След като приключил разговора със свидетеля П., той казал на Р., че св.П. има други ангажименти, но Р. заявил, че не го интересува и че трябва да накара свидетеля П. да дойде до С. на всяка цена. Свидетелят Ц. отново му се обадил и му казал, че въпросът е много спешен и неотложен и св.П. се съгласил след като си свърши работата, до половин час, да тръгне към С. като се разбрали, като пристигне да се обади.

Докато пътували, Р. заставил св. Ц. да се обади и на св. Д.М., който държал в себе си ключа от сейфа, находящ се в офиса на дискотеката като му наредил да приготви сумата от 100 000 лева, която да му предаде. Свидетелят Ц. изпълнил нареждането и се обадил на св. М., който обяснил, че в момента се намирал в гр. В..Р. наредил на св. Ц. да каже на св. М. веднага да тръгне за к.к. „С.“ и св. Ц. изпълнил нареждането му.

На 12.08.2010г. около 16,30 часа тримата похитители и св.Ц. пристигнали в к.к. „С.“ като спрели до хотел „Г.“ пред клона на „Първа и.иционна банка“ АД. Р. и св. Ц. слезли от моторното превозно средство. Първият отворил багажника на лекия автомобил „Мерцедес“, откъдето пострадалият взел чантата, в която били ключовете от сейфа. Р. наредил на св. Ц. да намери чувал, в който да сложат парите. Св. Ц., придружаван от Р. взел черен чувал за отпадъци от намиращо се в близост до банката, на разстояние 6-7м. от входа на същата, заведение „Централ“. След това двамата влезли в банката.

По това време на работа в банковия клон била свидетелката Д.С., която била касиер и отговаряла за обществения трезор. Същата познавала свидетеля Ц. като редовен клиент на банката, който периодично посещавал банковия клон. Свидетелят Ц. поискал да му бъде отворен сейфа. Св. С. отключила вратата на трезора и сейфа и излязла от помещението. Свидетелят Ц. отключил с неговия ключ касета № **** и извадил от нея четири книжни пакета, в които се намирали парични суми в общ размер от 200 000 лева и един син на цвят найлонов плик, съдържащ 34 000 лева /всичко 234 000 лева/, поставил ги в черния найлонов чувал за отпадъци, който носел със себе си, след което заключил сейфа и излязъл от трезора. По нареждане на Р., свидетелят Ц. му предал чувала с парите. Двамата тръгнали към изхода на банката, когато свидетелката С. извикала последния да се подпише в книгата за отразяване на влизания и излизания в трезора. Свидетелят Ц. се подписал в книгата за посещения, след което заедно с Р. излезли от банката, като последният носел чувала с парите, качили се в лекия автомобил „Мерцедес“ и потеглили в посока към гр. С. Вл. Докато пътували свидетелят Я.П. се обадил по мобилния телефон на свидетеля Ц. и му казал, че е пристигнал в к.к. „С.“ като го попитал какво да прави. Св. Ц. му отговорил, че ще му звънне по-късно.

Р., свидетелят Ц. и другите двама мъже пристигнали в гр. С. В., пред комплекс „Л.“. Р. казал на свидетеля Ц. да се обади по телефона на свидетеля П. и да му каже да отиде пред дискотека „М.“ в к.к. „С.“ и да чака там, което той и направил. Р. казал на шофьора на автомобила и другия мъж да отидат да вземат свидетеля П. от уговореното място, а на свидетеля Ц. наредил да вземе чантите си от багажника на автомобила, а Р. взел чувала с парите. „И.“ и „Г.“ се отправили с моторното превозно средство към к.к. „С.“, а свидетелят Ц. и подсъдимият Р. тръгнали към комплекса. Докато вървели, Р. му обяснявал да се държи нормално, сякаш нищо не се случва. Двамата седнали на маса до басейна в комплекса, където изчакали да дойде някой да ги нестани. Свидетелката И.М., работеща като камериерка в комплекс „Л.“, отишла при Р. и свидетелят Ц., попитала първия дали той е А. и след като получила утвърдителен отговор им казала да я последват. Тя ги придружила до апартамент № 3, находящ се в сграда 7 на комплекс „Л. 1“, отключила го и си тръгнала. След като влезли в апартамента, Р. заключил вратата и заповядал на свидетеля Ц. да седне на дИ.а. След това Р. седнал срещу него и му казал, че досега се е държал добре, че всичко е нормално и ако продължава така, всичко ще бъде наред и нищо няма да му се случи. Тогава свидетелят Ц. го попитал за какво му трябва свидетелят Я.П.. Р. му отговорил, че свидетелят П. ще бъде „гарант“ за другите пари, които трябва да вземат от касата в дискотеката. Наредил на свидетеля Ц. да се обади на свидетеля Д.М. и да му каже да донесе пред магазин „П.“ в к.к. „С.“ сумата от 100 000 лева, съхранявана в касата на дискотеката. Свидетелят Ц. се подчинил и в 17,46 часа на същата дата от личния си номер ********* се обадил на свидетеля М., на номер ******* и му казал да отиде до дискотеката, да вземе сумата от 100 000 лева и да му я занесе пред магазин „П.“, находящ се в к.к. „С.“, до заведение „М.“.   

Междувременно другите двама мъже, с управлявания лек автомобил „Мерцедес“, с рег. № ***, пристигнали пред дискотека „М.“, където трябвало да се срещнат със свидетеля Я.П.. Последният стоял на уговореното място. Той видял, че в моторното превозно средство на подсъдимите, на шофьорското място, седял И., който познавал покрай А.Р., с който идвали в дискотеката, а на задната дясна седалка се намирало лице, което не познавал. Поради обстоятелството, че по време на телефонния разговор свидетелят Ц. му казал да отиде на паркинга пред дискотеката пеш, както и че там ще го чакат хора, които познава, свидетелят П. решил, че И. е човекът, с когото има среща и отишъл до него. Последният му казал да влезе в лекия автомобил, като му обяснил, че отиват при свидетеля Ц.. Свидетелят П. седнал на предна дясна седалка до шофьорската и тримата се отправили с моторното превозно средство в посока гр. Н.. На първото кръстовище по пътя автомобила направил завой надясно по посока на автогарата, продължил направо, излязъл на околовръстния път и оттам тръгнал в посока Бургас. От посоката на движение на лекия автомобил „Мерцедес“ свидетелят П. решил, че тримата отиват в гр. Р., където се намирал хотел, който свидетелят Ц. управлявал. На следващия светофар по пътя обаче лекия автомобил направил завой надясно и свидетелят П. попитал не отиват ли към гр. Равда. В този момент непознатият мъж го хванал с лявата си ръка през шията, дръпнал го назад към облегалката и му казал: „Спокойно, спокойно. Да не вземеш да направиш някоя глупост, да тръгнеш нанякъде“. След това му обяснили, че е заложник, за да може свидетелят Ц. да предаде някакви парични суми и ако не им съдейства да вземат парите, ще го убият. Свидетелят П. възприел заплахите сериозно, притеснил се и се уплашил както за своя живот, така и за живота на свидетеля Ц.. Тримата започнали да обикаля из селата в община Н., сред които Тънково и Оризаре. Когато влезли с моторното превозно средство в с. А. се включили в платното за движение в посока к.к. „С.“. Тогава мобилният телефон на непознатия звъннал. След като приключил разговора, казал на шофьора, че всичко е наред и се отправили към гр. С. В. и лекия автомобил спрял на паркинг до църква, в близост до комплекс „Л.“. Тримата слезли от автомобила и се насочили към комплекс „Л. 1“. След като влезли в апартамента, свидетелят П. видял, че свидетелят Ц. седи на дИ.а, а Р., който П. познавал стои прав пред него. Свидетелят П. седнал на дИ.а до свидетеля Ц..След това Р. обяснил на двамата отвлечени, че парите му трябват, че те не са виновни за нищо, а са „просто на грешното място в грешното време“, че ще си бъдат заложници един на друг докато вземат паричните суми, че трябва да изпълняват нарежданията му и ако изпълняват заповедите, нищо няма да им се случи. Свидетелят П. не бил на себе си и треперел от страх, какъвто не бил изпитвал никога дотогава в живота си. Притеснен за състоянието му, свидетелят Ц., който имал сърдечни проблеми /бил претърпял два инфаркта/ и употребявал лекарства, за да издържи на напрежението, му дал таблетка „Ксанакс“.

През това време, свидетелят Д.М. отишъл в офиса, находящ се в дискотека „Д.Г. В.“, влязъл в помещението с касата, в която се съхранявали пари и документи, отключил я и взел сумата от 100 000 лева. Сумата от 100 000 лева била разделена в два бели плика с размер А4, залепени лично от свидетеля М. на местата, където се запечатват с хартиено тиксо - с изписани от него със зелен флумастер цифри съответно „40“ и „60“– в единия се съдържала сумата от 40 000 лева, а в другия се съдържала сумата от 60 000 лева. Свидетелят М. сложил пликовете с парите в червена полиетиленова торбичка с надпис „МАХ VISION“. Свидетелката Г.Т. написала разходен касов ордер на името на свидетеля С.Ц. за сумата от 100 000 лева и му го дала, за да го подпише Ц. след като вземе парите. След това свидетелят М. тръгнал с личния си лек автомобил „Фолксваген Бийтъл“ с рег. № ******, черен на цвят, към супермаркет „П.“ в к.к. „С.“.

 Около 18.00-18.30 часа на 12.08.2010г. свидетелят М. спрял моторното превозно средство пред главния вход на магазина. Видял, че свидетелят Ц. го няма, почакал 5-10 мин., след което му се обадил по мобилния телефон. Казал му, че е пред супермаркет „П.“ и го чака. Свидетелят Ц. му отговорил, че след малко ще отиде при него. Р. и И., заедно със свидетеля Ц. тръгнали към уговореното място с лекия автомобил марка „Мерцедес“, а непознатото момче останало в апартамента, в комплекс „Л.“ в гр. С. В., за да пази свидетеля П.. 

Около 19.00 часа пристигнали пред супермаркет „П.“ в к.к. „С.“. Р. наредил на свидетеля Ц. да слезе от автомобила, да отиде при свидетеля М. и да вземе парите от него. Свидетелят Ц. излязъл от моторното превозно средство като зад него вървял А.Р.. Свидетелят М. видял, че свидетелят Ц. върви към лекия му автомобил придружаван от непознат мъж.Той отишъл до него  подал му червената полиетиленова торбичка с надпис „МАХ VISION“, в която се намирала сумата от 100 000 лева, той я взел и заедно с непознатия си тръгнали като св.М. се качил в автомобила си и потеглил.Не забелязал нищо странно в поведението на св.Ц. и другия мъж, тъй като се било случвало и друг път да му носи пари по този начин.Р. и св.Ц. се върнали до гр. С. В.

 През това време свидетелят П. и непознатия за него мъж стояли в апартамента. Свидетелят П. започнал да му обяснява, че заедно със свидетеля Ц. са управители на дискотека „Щ. В.“, че имат важна роля в организацията на същата, че през нощта ще изнася концерт гостуваща звезда – Б. Х. и че ако и двамата отсъстват, ще се притеснят за тях и служителите в дискотеката ще започнат да звънят по мобилните им телефони. Непознатият му казал, че трябва да изчака Р. да се върне в апартамента и да говори с него.

По – късно,  когато Р., заедно със свидетеля Ц., се върнали в апартамента, свидетеля П. казал на Р. за гостуващия в дискотеката чуждестранен изпълнител и за предположенията си, че отсъствието на двамата от заведението ще възбуди съмнения и подозрения сред персонала. След като свидетелят Ц. потвърдил думите му, Р. казал на свидетеля П., че ще го освободят, за да отиде в дискотеката и да работи при условие, че няма да каже на никого нищо и че животът на свидетеля Ц. е „в неговите ръце“. Обяснил му, че ще сменят квартирата или ще отидат на някоя горска поляна. Похитителите многократно му повторили да внимава какво прави, да не казва на никого за случващото се, най – вече на органите на МВР, защото иначе свидетелят Ц. си „заминава“, че ако направи или каже нещо ще го убият, че ще намерят и него и също ще го убият. 

След това подсъдимият Р. взел черния найлонов чувал за отпадъци, съдържащ сумата от 234 000 лв. и червената полиетиленова торбичка с надпис „МАХ VISION“, съдържаща сумата от 100 000 лева и излязъл от апартамента.

Другите двама мъже заедно със свидетелите Ц. и П., тръгнали с лекия автомобил марка Мерцедес към к.к. „С.“, за да оставят последния. Свидетелят П. седял на предна дясна седалка в моторното превозно средство, зад него – на задна дясна седалка седял свидетеля Ц., а до него неизвестния мъж.Когато пристигнали в к.к. „С.“ спрели автомобила на паркинга пред супермаркет „З.“ и казали на свидетеля П. да слиза, като го предупредили да внимава какво прави. Свидетелят П. слязъл от лекия автомобил, а другите  заедно със св. Ц. ***. По пътя шофьорът се обадил по телефона на свидетеля С.Т., с когото имал предварителна уговорка да наеме апартамент и се разбрали да се срещнат на главния път до хотел „К.“ и заведение „К. б.“. Когато стигнали мястото на срещата, И.спрял автомобила зад друг автомобил марка БМВ, син на цвят, управляван от свидетеля С.Т., като заедно с двата автомобила се придвижили до магазин „З.“ в к.к. „С.“. Около 20,30-21,00 часа на същата дата свидетелят Т. ги завел в комплекс „Спектър билдинг“, находящ се в к.к. „С.“. Там се срещнали със свидетеля И. С.Ч., който ги предупредил, че е тъмно, тъй като нямало ток в комплекса и че не знае кога ще има. И. му казал, че „няма никакви проблеми“ и свидетелят Ч. отключил външната врата, след което всички се качили пеш по стълбите до апартамент № 4-3.  Свидетелят Ч. ги уведомил, че живее на долния етаж, че ако имат нужда от нещо да му се обадят, помолил ги да не правят оргии, след което си тръгнал. И. и св.Т. също излязли и след като останали само двамата с непознатото момче, то казало на св. Ц. да се успокои, че всичко протичало нормално и ако продължавало да бъде така, на следващия ден ще отидат в офиса на дискотеката да вземат оборота от предната вечер и парите от продажбата на билети от гостуващия в дискотеката изпълнител. В един момент електроподаването било възстановено. Двамата отишли до магазин „Зора“. Купили вода, колбаси и други хранителни продукти, които св. Ц. платил, и се прибрали в апартамента. Непознатият отново започнал да го успокоява, като му казал, че ако се държи добре, всичко ще е нормално, че на следващата сутрин ще се обадят на св. Я.П., ще вземат останалите пари и ще ги освободят. Свидетелят Ц. взел една таблетка от лекарството „Ксанакс“ и заспал.

След като св. П. бил освободен, последният се прибрал в дома си, след което с лекия си автомобил марка „Мерцедес“, модел ЦЛК, с ДК № *******, се придвижил до дискотека „Щ. В.“. Там работил до 03,00 часа на 13.08.2010г., след което се прибрал. Св. П. не казал на никого за случващото се.

На 13.08.2010г. около 07.30-08.00 часа Р., който междувременно се бил върнал в апартамента, събудил св. Ц.. Попитал го в колко часа отиват на работа касиерите на дискотеката и кога парите се преброяват и подреждат. Свидетелят Ц. му отговорил, че всичко това се случва около 08,30 часа. Подсъдимият му наредил да се обади по телефона на свидетеля П., да му каже да отиде пред дискотека „М.“ в к.к. „С.“ и да се обади на касиерите на дискотеката да отчетат оборота и да го приготвят. Св. Ц. изпълнил нарежданията. Обадил се на св. П., а половин час по-късно се обадил по мобилния си телефон на свидетелката Г.Т.. Попитал я „Какво стана, приготвихте ли ги?“. Тя не разбрала въпроса и поискала от него да уточни какво трябва да приготвят. Свидетелят Ц.  казал: „Приготвихте ли ми парите? Сто ми пригответе“. Той говорел с настоятелен тон, като попитал колко време им е необходимо. Тя му отговорила, че ще са им необходими около 20 минути. Свидетелят Ц. й казал да действат по-бързо, след което прекратил телефонния разговор.

Впоследствие Р., заедно с другите двама свои съучастници и свидетеля Ц. отишли с лекия автомобил марка „Мерцедес“ пред дискотека „М.“ в к.к. „С.“. Този, който се представил за „Г.“ слязъл от автомобила и отишъл до дискотека „Мания“, където на паркинга между пощата и заведение „К.“, свидетелят П. чакал в собствения си лек автомобил. Непознатия се качил в лекия автомобил на св. П., седнал на предна дясна седалка и му наредил да кара в посока към гр. Равда. След това се обадил по телефона на Р. и му казал, че всичко е наред.  

Междувременно свидетелите М. и Т. били отчели оборота на дискотеката от вечерта, след което последната се обадила на свидетеля Ц., за да го уведоми, че не могат да приготвят сумата от 100 000 лева, тъй като ще останат без оборотни средства. Няколко минути по-късно свидетелят Ц. й се обадил по телефона и й наредил: „Утре ще плащате, събирайте колкото имате, всичко съберете!“ и разговорът прекъснал. 

Около 09,00 часа на 13.08.2010г., И. спрял управляваното от него моторно превозно средство пред клона на „Първа и.иционна банка“ АД в к.к. „С.“. Р. и свидетелят Ц. слезли от автомобила, след което тръгнали към дискотека „Щ. В.“. Минали през ресторант „А.“, през задния паркинг на дискотеката, влезли в нея, след което отишли в офиса на касиерите. Св. Ц. ги попитал колко са парите от оборота на заведението. Св. Г.Т. се опитала отново да му обясни, че ако му даде всичките приходи няма да може да плати за доставките, но той я прекъснал с въпроса колко са парите, след което й казал, че му трябват, за да ги занесе в гр. В.. Те изпълнили заповедта на началника си. Опаковали сумата от 100 000 лева, след което св. М. предал на св. Ц. сумата от 100 000 лева. Сумата била разпределена в два бели плика, във всеки от които поставили по 50 000 лева, след което последната ги сложила в голяма черна найлонова торба. Св. Т. съставила разходен касов ордер за сумата от 200 000 лева, дала го на свидетеля Ц. за подпис, като му обяснила, че е посочила такъв размер, тъй като предишния ден не е подписал счетоводния документ за сумата. Той подписал ордера, след което заедно с Р. се върнали по обратния път и се качили в моторното превозно средство „Мерцедес“, където ги чакал И..  Р. взел от свидетеля Ц. черната найлонова торба, съдържаща сумата от 100 000 лева, след което се обадил по телефона и казал да освободят свидетеля П., като напомнил да го предупредят да не казва нищо за случилото се.  

През това време „Г.“ и св. П. били в центъра на гр. Р., където консумирали кафе и минерална вода, докато чакали св. Ц. и похитителите му да вземат парите от дискотеката. След като прекратил телефонния разговор двамата тръгнали с автомобила на св.П. към к.к. „С.“. Когато стигнали кръговото движение между гр. Н. и к.к. „С.“ той наредил на св. П. да спре управляваното от него моторно превозно средство, след което слязъл, а последният се прибрал в дома си.

Другите трима- Р., св. Ц. и И. взели по пътя „Генчо“, след което всички отишли в апартамента, находящ се в комплекс “Спектър билдинг“. Р. казал на свидетеля Ц., че се е държал много добре, че всичко е минало по план. Докато били в апартамента Р. провел разговор по телефона с неустановено по делото лице, след което започнал да крещи, съблякъл си блузата и я хвърлял, извадил парите от черния найлонов плик и ги разпръсквал в стаята, крещейки „това е плява, това не са пари“. След като се успокоил, Р. събрал разпилените пари, сложил ги в плика, след което,  си тръгнал от апартамента. 

Около 14,00 часа на 13.08.2010г. телефонът на непознатото момче звъннал и той разговарял с неустановено по делото лице, след което взел двата мобилни телефони на свидетеля Ц., извадил от тях батериите и сим картите и му наредил да ги прибере в джоба на чантата си. Около половин час по-късно той казал на св.Ц., че ще сменят квартирата.

 Междувременно покойния управител и съдружник в „М.Т.“ ЕООД – Д. Д. се обадил от мобилния си телефон с номер ******** на телефона на св. Г.Т. с номер ********, като я попитал колко е оборота на дискотеката и кога паричните суми ще бъдат внесени в банката. Св. Т. му обяснила, че на 09.08.2010г. е предала на свидетеля Ц. сумата от 200 000 лева, на 12.08.2010г. му е дала 100 000 лева и на 13.08.2010г. също 100 000 лева. Двамата се разбрали тя да отиде до гр. В. и да му покаже документи. След разговора св. Т. взела подписаните от св. Ц. ***.

Около 15,00 часа на 13.08.2010г. в апартамент № 4-3 в комплекс „С. б.“, находящ се в к.к. „С.“  влязъл св. С.Т., взел св. Ц. и другото момче, след което тримата излезли от комплекса, минали покрай супермаркет „З.“ и отишли до паркиран пред съседния комплекс лек автомобил марка „Тойота Ярис“, сив на цвят, с рег. № ******. Св. Т. им казал да изчакат, за да вземе ключовете. След като св. Т. се върнал, тримата се качили в моторното превозно средство, управлявано от последния и се отправили към с.Р.. Минали през гр. Н. и по пътя за селото св. С.Т. спрял управляваното от него моторно превозно средство до хотелски комплекс, след което излязъл от лекия автомобил, отишъл до един от хотелите, разположени в ляво от пътя и след няколко минути се върнал обратно, носейки в ръка комплект чаршафи и ключ. След това тримата се придвижили с моторното превозно средство до един от хотелите. Св. Т. ги настанил в апартамент с № 12, след което си тръгнал.    

През това време, около 15,00 часа на 13.08.2010г., докато св. П. бил в дома си, по мобилния телефон му се обадил шефът му – датският гражданин св. С.К.Й., който поискал от него обяснение за липсващите парични средства. Двамата се разбрали да се видят в дискотека „Щ. В.“. Малко по-късно те се срещнали в заведението, където св. П. разказал на св. С.К.Й. за случилото се. Последният му предложил да заминат веднага за гр. В.. Св. П. се съгласил, след което двамата тръгнали за гр. В. с лек автомобил „Ауди“, модел „ТТ“, управляван от датския гражданин. Когато пристигнали в гр. В. те се настанили в стаи в хотел „А.“. Обадили се по мобилния телефон на св. И.П. и му казали да вземе приятелките им и да ги закара при тях в гр. В. в хотел „А.“. 

Междувременно свидетелката Г.Т. пристигнала в гр. В., където се срещнала с двама от съдружниците в „М.Т.“ ЕООД – покойният Д. Д. и св. Г.Г.. Показала им ордера, подписан от св. Ц. и след като се опитали да се свържат с него по телефона, за да получат обяснение, но не успели, я посъветвали да отиде до полицейското управление, тъй като е лице, което носи отговорност за тези парични средства. Св. Т. отишла до районно управление, находящо се в гр. В., където разказала на органите на МВР за липсващите парични суми.      

Около 22,00 часа на 13.08.2010г. в апартамента при св. Ц. и „Генчо“ в с. Р. пристигнал и И.. След това тримата отишли до намиращ се наблизо супермаркет, за да купят вода. Тримата излезли от магазина, като И.си тръгнал, а св. Ц. и непознатия се върнали в апартамента. Св. Ц. изпил лекарствата си, приел две таблетки „ксанакс“, след което заспал.

След като взел паричната сума от 100 000 лева, около обяд на 13.08.2010г., А.Р. отпътувал за гр. В.. Привечер, около 19,00-20,00 часа, в гр. В., се срещнал със своя приятел св. Г.К.  и го помолил да го превози с личния си лек автомобил „Ш. Ф.“ до Румъния, под предлог, че собственият му автомобил не бил застрахован. Св. К. се съгласил да направи исканата услуга и двамата отпътували. В 22,00 часа на 13.08.2010г., Р. напуснал пределите на Република България през ГКПП „Силистра“, заедно със св. Г.К., с лек автомобил „Шкода Фелиция“ с рег. № ******. Р. не носел  в себе си много пари или поне не такава сума, която следва да се декларира пред митническите органи. По пътя споделил на св. К., че има семейни проблеми, тъй като бил в конфликт с брата на св. Д.И. – И. И.. Св. К. го превозил до градче в близост до гр. Б., Румъния, оставил го и отпътувал обратно за Република България.

Около 07,30-08,00 часа на 14.08.2010г. „Генчо“ събудил св. Ц. и му наредил да тръгва. Двамата излезли от апартамента и слезли пред хотела, където в лекия автомобил марка „Мерцедес“ с рег. № *** ги чакал И.и тръгнали в посока гр. К., след това към гр.А.. Като пристигнали в гр. А. спрели автомобила на паркинг пред супермаркет, където оставили св.Ц..

Св. Ц. се придвижил пеш до центъра на гр. А.. Той се чувствал зле и поради обстоятелството, че бил много уплашен решил, че ще бъде в безопасност, ако е заобиколен от хора. Купил си вода и седнал на пейка. След това се обадил по мобилния си телефон с номер ******** на св. Я.П., но тъй като последният не отговорил на позвъняването му, св. Ц. се обадил на приятелката му. Последната отговорила на позвъняването и след като разбрала, че се обажда св. Ц., дала  телефона на св. П.. Той му казал, че трябва да отиде в гр. В., където да се срещнат, също така му казал, че техните партньори също били там. Тогава св. Ц. се обадил на своя приятел – св. В.Г., тъй като в онзи момент имал доверие единствено на него и го попитал дали ще може да отиде до гр. А. и да го вземе. Св. Г. усетил по гласа му, че е притеснен и разстроен, съгласил се да го закара и го попитал случило ли се е нещо, но св. Ц. не му отговорил, а само го попитал за колко време ще може да отиде да го вземе. Той му отговорил, че до час и половина ще е при него, след което прекратили разговора. Веднага след това св. Г. тръгнал към гр. А., а св. Ц. продължил да седи на пейка, в близост до пазара и чакал приятеля си. В момента, в който св. Г. влязъл в пределите на гр. А. с управлявания от него лек автомобил, св. Ц. отново му се обадил по телефона и му обяснил къде се намира. Св. Г. отишъл до пазара в града, където видял св. Ц. да седи на една пейка. Той седнал при него и го попитал какво се е случило. Св. Ц. не му отговорил, а го питал той как е и какво прави. След това св. Г. предложил на приятеля си да се качат в лекия му автомобил. На св. Г. му направило впечатление, че св. Ц. пуши цигара след цигара, че има притеснен и уплашен вид и отново го попитал какво се е случило. След като се качили в моторното превозно средство св. Ц. му казал, че са дадени някакви пари, какво сега щял да обяснява на собствениците, че „всичко е било като по филмите“ и се разплакал. Св. Г. спрял да му задава въпроси и по молба на приятеля си се отправил с управляваното от него моторно превозно средство към гр. В.. По пътя св. Ц. не разговарял, а непрекъснато пушел цигари. Докато пътували св. Ц. се обадил от мобилния телефон на св. Г. на св. Я.П.. Двамата се разбрали да се срещнат при бензиностанция „Шел“ до „А.М.“. Когато наближили гр. В., св. Ц. помолил св. Г. да го остави при бензиностанция „Шел“ до „А.М.“. Последният изпълнил молбата му, след което се прибрал в дома си. На бензиностанцията св. Ц. се срещнал със св. Я.П. и със съдружниците в дружествата, собственици на дискотеката – св. Г.Г., датския гражданин св. С. Й., покойния Д.Д.. Всички те единодушно решили, че не трябва да казват за случилото се на св. Д.И. и че трябва да отидат в гр. Б., където да сигнализират органите на МВР.

Р. и подсъдимите Х. и С. били обявени за общодържавно издирване на територията на Република България с телеграми, както следва: за подс. А.И.Р. – тел. № ***/ 15.08.2010г., за подс. И. Р.С. – тел. № ***/ 15.08.2010г. И подс. Х.Г.Х. бил обявен за ОДИ с тел. № ***/ 18.08.2010г., въпреки, че той не се е укривал и дори в този период изпълнявал пробационни мерки и можел да бъде намерен като на 14.09.2010г. бил задържан.

От обявяването на подс. И. С. за общонационално издирване във фазата на досъдебното производство до края на съдебното производство, същият е бил щателно издирван, както на територията на Република България, така и на територията на Кралство Испания, но местонахождението му не е установено. Отсъствието му не представлява пречка за разкрИ.е на обективната истина, поради което производството спрямо него се проведе задочно, по реда на чл. 269, ал. 3, т. 3 от НПК.

 

Така изложената фактическа обстановка, съдът приe за установена, въз основа на събраните по делото гласни и писмени доказателства и доказателствени средства, а именно: дадените в хода на съдебното следствие показания на свидетеля С.Ц., показанията дадени от него във фазата на ДП, прочетени в цялост и приобщени към доказателствения материал по делото на осн.чл.281, ал.1, т.1 и т.2 от НПК /т.1, л.79-83 от ДП/, показанията на св.Я.П., дадени от него в хода на съдебното следствие и от показанията дадени от него във фазата на ДП, прочетени в цялост и приобщени към доказателствения материал по делото на осн.чл.281, ал.1, т.1 и т.2 от НПК, от показанията на св.С.Т., дадени от него в хода на съдебното следствие и тези дадени от него във фазата на ДП, прочетени в цялост и приобщени към доказателствения материал по делото на осн.чл.281, ал.4, вр.ал.1, т.1 и т.2 от НПК, от показанията на св.Г.К., дадени от него в хода на съдебното следствие,  показанията на св.И.Ч., дадени от него в хода на съдебното следствие и тези дадени от него във фазата на ДП, прочетени в цялост и приобщени към доказателствения материал по делото на осн.чл.281, ал.4, вр.ал.1, т.1 и т.2 от НПК, от показанията на св.  Д.А., дадени от него в хода на съдебното следствие и тези дадени от него във фазата на ДП, прочетени в цялост и приобщени към доказателствения материал по делото на осн.чл.281, ал.5, вр.ал.1, т.1 и т.2 от НПК, от показанията на св.С.Д., дадени от нея в хода на съдебното следствие, от показанията на св.И.М., дадени от нея в хода на съдебното следствие и тези дадени от нея във фазата на ДП, прочетени в цялост и приобщени към доказателствения материал по делото на осн.чл.281, ал.4, вр.ал.1, т.1 и т.2 от НПК, показанията на св.С.С., дадени от него в хода на съдебното следствие и показанията дадени от него пред друг съдебен състав, прочетени в цялост и приобщени към доказателствения материал по делото на осн.чл.281, ал.1, т.1 и т.2 от НПК, показанията на св. П.П., дадени от него в хода на съдебното следствие и тези дадени от него във фазата на ДП, прочетени в цялост и приобщени към доказателствения материал по делото на осн.чл.281, ал.5, вр.ал.1, т.1 и т.2 от НПК, показанията на св.Г.М., дадени от него в хода на съдебното следствие и показанията дадени от него пред друг съдебен състав, прочетени в цялост и приобщени към доказателствения материал по делото на осн.чл.281, ал.1, т.1 и т.2 от НПК, показанията на св.В.Г., дадени от него в хода на съдебното следствие и показанията дадени от него пред друг съдебен състав, прочетени в цялост и приобщени към доказателствения материал по делото на осн.чл.281, ал.1, т.1 и т.2 от НПК, от показанията на св.Р.С., дадени от него в хода на съдебното следствие, от показанията на св.Г.Г., дадени от него в хода на съдебното следствие, и тези дадени от него във фазата на ДП, прочетени в цялост и приобщени към доказателствения материал по делото на осн.чл.281, ал.4, вр.ал.1, т.1 и т.2 от НПК, от показанията в съдебното следствие на св.Д.С., от показанията на свидетелите П.Ч., Й.П., Ж.Н., И.П., П.В. и П.С., дадени от тях в хода на съдебното следствие и показанията дадени от тях пред друг съдебен състав, прочетени в цялост и приобщени към доказателствения материал по делото на осн.чл.281, ал.1, т.1 и т.2 от НПК,  прочетените на основание чл. 281, ал. 1 от НПК показания на свидетелите Д.М., Г.Т., И.П., С.А., Д.И. и Т.Т. дадени пред друг състав на съда, както и   прочетените на основание чл. 283 от НПК писмени доказателства, протоколи от проведените разпознавания, претърсвания и изземване и свидетелства за съдимост.

Съдът анализира особено внимателно показанията на двамата пострадали от деянията описани в обвинителния акт свидетели С.Ц. и Я.П..И двамата свидетели заявиха в хода на съдебното следствие, че към настоящия момент част от подробностите по случая са избледнели в съзнанието им, но описват основните обстоятелства, свързани с извършеното спрямо тях.И двамата категорично заявиха, че всичко е било организирано и ръководено от А.Р., спрямо който наказателното производство е прекратено, тъй като е починал, а според св.П. той дори е принуждавал и своите съучастници да извършват определени действия за постигане на намисления от него резултат.Заявяват, че познават лично Р., но за другите две лица не могат да са сигурни дали са били подс.Х. и подс.С., последния от които не е присъствал в съдебните заседания, тъй като по отношение на него производството се води задочно.

Свидетелят Ц. пресъздава обстоятелствата, при които е бил отвлечен от гр.В. на 12.08.2010год. около 14.30-14.40ч.Приканен бил по телефона от А.Р. да се видят, за да пият кафе, като при влизането в автомобила, с който се придвижвал Р. свидетелят седнал на задната седалка отдясно, до него седял непознат мъж, който се представил за Генчо, а на шофьорското място-лице, наричано от свидетеля И., който не познавал, но бил виждал с Р..Разказва в какви отношения е бил с А.Р., че са се познавали лично.Разяснява, че той е бил управител на дискотека „Щастливия В.“ в к.к.С. като негово е било и задължението да отчита, приема и да се разпорежда с паричните средства на заведението, а негово приближено лице е св.Я.П..Той познавал Р. и като човека, който живее на съпружески начала с една от съдружничките на дискотеката-св.Д.И..Свидетелят разказва, че след като на инкриминираната дата бил отвлечен, Р. се интересувал основно какви суми има в момента в наличност в дискотеката и къде се намират.Описва и отправените от него заплахи, чрез които е искал да го принуди да му предаде тези суми въпреки волята му.Заявява, че общата сума предадена на Р. на няколко пъти е в размер общо на 434 000лв. и тези пари са собственост на „В. И.“ООД.Посочва и други свидетели, които са присъствали на срещите при предаването на сумите-св.Д.М., Г.Т., Д.А., Д.С., които са възприели и лицето, което е придружавало в този момент св.Ц., както и състоянието на самия свидетел.Описва, че при предаването на една от сумите-на 12.08.2010 год. пред супермаркет „П.“ в к.к.С. от св.Д.М., св.Я.П. бил държан като заложник в апартамент в комплекс „Л.“ в с.С. В., за да се гарантира безпрепятственото предаване на парите, след което той бил освободен.Заявява категорично, че Р. е бил въоръжен, но пред съда твърди, че не може да каже със сигурност дали е видял оръжие в другите две лица.

В показанията дадени от св.С.Ц. във фазата на ДП, прочетени в цялост и приобщени към доказателствения материал по делото на осн.чл.281, ал.1, т.1 и т.2 от НПК, съдът намери съществени противоречия с показанията му от съдебното следствие.В тези си показания св.Ц. категорично и нееднократно е заявил, че А. му е бил началник в дискотеката, а жената, с която живее на семейни начала-св.Д.И.-съдружничка във фирмата.В показанията си на досъдебната фаза същият свидетел подробно описва, че и трите лица са били въоръжени както и че са отправяли заплахи към него.Пред съда заяви, че Р. го е заплашвал и е бил спокоен когато е бил само с другите две момчета, които също са били уплашени от А. и са изпълнявали всичко, което им нареди.Свидетелят даде логични обяснения за тези противоречия твърдейки, че се е притеснявал за живота си, тъй като познавал Р. като изключително жесток човек,  като съда кредитира показанията дадени в хода на съдебното следствие, тъй като намира, че те се подкрепят и от други доказателства по делото.

В подкрепа на това са показанията на св.Я.П. дадени както в хода на съдебното следствие, така и тези от досъдебното производство прочетени в цялост на осн.чл.281, ал.1, т.1 от НПК, както и прочетените в цялост негови показания, дадени пред друг съдебен състав.Св.П. пресъздава в показанията си случилото се на 12.08.2010 год. около 17.00ч.Той твърди, че познава А.Р. като представител на собствениците на дискотеката, знае, че той живее на семейни начала с една от съдружничките в дружеството, притежаващо дискотека „Щ. В.“-св.Д.И..Разказва, че след настоятелни телефонни обаждания от страна на св.Ц., той трябвало да отиде в к.к.С. пред дискотека „М.“, от където да го вземе някой, който той познавал и да го заведе при св.Ц..На посоченото място св.П. установил, че го чака сив автомобил „Мерцедес“ с ДК№ ***, в който седели две лица-едното непознато за свидетеля, а другото лице той бил виждал с А.Р. и според него се казвало И..Св.П. седнал на предната седалка до И., а отзад седял непознатия мъж.Двамата мъже му обяснили, че е заложник и че св.Ц. трябвало да предаде някакви пари на Р. и ако всичко минело добре, щял да бъде освободен.След като известно време обикаляли с колата по заобиколни пътища около селата в общ.Н. св.П. бил откаран в апартамент, находящ се в гр.С.В., комплекс „Л.“, където заварил и св.Ц. с А.Р..Последният му обяснил също, че двамата със св.Ц. щели да бъдат заложници един на друг, че ако всичко мине без проблеми, ще ги освободят и че те не са виновни, че били в неправилното време на неправилното място.Разказва, че Р., И.и св.Ц. след това напуснали апартамента и той останал сам с непознатия мъж.Тримата отсъствали известно време, след което се върнали в апартамента.След завръщането им св.П. обяснил на Р., че ако вечерта, когато в дискотеката ще гостува известния изпълнител нито един от двамата-той или св.Ц., не са на работа, това ще събуди подозрения сред персонала и можело да доведе до проблеми.Това обстоятелство било обмислено от похитителите и Р. решил да освободи св.П. като го предупредил, че ако разкаже за случващото се на някого, ще го намери и ще го убие.След това св.П., Ц., И. и напознатия мъж тръгнали с лекия автомобил „Мерцедес“ като оставили св.П. в к.к.С..Вечерта св.П. отишъл на работа като не казал на никого какво се случва.На другия ден-13.08.2010 год. св.П. получил обаждане от св.Ц., че трябва да отиде отново пред дискотека „М.“ в к.к.С., което той и направил.Там го чакал непознатия мъж, който се качил в неговия автомобил и отишли да пият кафе в с.Равда.След получено обаждане на телефона на непознатия, двамата се върнали в к.к.С., където св.П. оставил човека и бил освободен.

В приобщените показания на този свидетел дадени в хода на съдебното следствие пред настоящия и предходния съдебен състав, св.П. описва поведението на похитителите си като заявява, че е бил заплашван само от Р., а контактите му с И. и другото лице били нормални, разговорите били в спокоен тон.Заявява, че не помни да е виждал похитителите да имат оръжие: „във връзка с казаното от мен на досъдебното производство, аз всъщност не съм виждал пистолет тогава“.Не разпознава присъстващия в съдебната зала подс.Х. като непознатото лице присъствало на отвличането му.Твърди, че разликите в дадените от него показания се дължат на изпитвания огромен страх от А.Р. като заявява, че сега не се страхува вече и може спокойно да каже истината.

Горните показания на свидетелите Ц. и П. допринасят за изясняване на обективната истина по делото. Относно констатираните различия относно част от фактите, за които разказват и двамата свидетели дават логични обяснения.Тези гласни доказателствени средства се допълват и от другите доказателства по делото.При анализа на доказателствените средства, съдът счита че дадените показания и от двамата свидетели в хода на досъдебното производство са били повлияни от преживяното от тях притеснение и страх конкретно от А.Р..

На следващо място настоящият съдебен състав намира, че следва да разгледа и анализира показанията на свидетелите Д.М. и Г.Т., които също в определени моменти от случилото се през инкриминирания период са били преки очевидци на действията и състоянието на св.Ц..Тези двама свидетели, въпреки положените усилия от съдебния състав не можаха да бъдат разпитани в хода на съдебното следствие, тъй като се доказа, че са напуснали пределите на Р България и живеят за постоянно в САЩ, но бяха прочетени техните показания на осн.чл.281, ал.1, т.4, пр.1 от НПК.Тези двама свидетели излагат непосредствените си наблюдения върху поведението на св.Ц. и А.Р. при предаването на паричните средства, собственост на „В. И.“ ООД. Свидетелят М. разказва, че на 12.08.2010г. е получил обаждане от св. Ц., при което последният му наредил да приготви сума в размер на 100 000 лева, от оборотните средства, които се съхранявали в сейф, в офиса на дискотека „Щ. В.“. Допълва, че изпълнил нареждането му, като дава подробно описание на начина, по който разпределил и опаковал паричните средства – в два пощенски плика, формат А4, след което се срещнал със св. Ц. пред супермаркет „П.“ в к.к. „С.“ и му предал сумата в размер на 100 000 лева. Уточнява, че св. Ц. бил придружен от друго лице, което впоследствие разпознал като А.Р.. Св. М. заявява, че при предаването на паричната сума в размер на 100 000 лева, св. Ц. се е държал нормално и не е бил притеснен.

 И двамата свидетели в показанията си излагат възприятията си относно предаването на втората сума в размер на 100 000 лева, което се осъществило на 13.08.2010г. в офиса на дискотека „Щ. В.“. В началото на работния ден св. Ц. позвънил на св. Т. и й наредил да приготви сума в размер на 100 000 лева, като попитал колко време ще отнеме това действие. Тя му обяснила, че могат да приготвят и да му дадат сума в размер на 50 000 лева, тъй като им трябвали оборотни пари за деня, но св. Ц. й наредил въпреки това да приготви 100 000 лева. Заявяват, че св. Ц. звънял няколко пъти, за да пита какво става с парите. Разказват, че св. Ц. отишъл в дискотеката като влязъл в помещението, където двамата свидетели се помещавали заедно с друго лице, което впоследствие разпознали като А.Р.. Описват начина, по който били опаковани парите. Допълват, че след като предали втората парична сума в размер на 100 000 лева, св. Т. предоставила на св. Ц. разходен ордер за сума в размер на 200 000 лева, който последният подписал, с уточнението, че по този начин удостоверява получаването на двете суми, които му били предадени от касиерите на 12.08.2010г. и на 13.08.2010г.

Съдът кредитира изцяло горните показания, тъй като ги намира за обективни, логични, взаимно допълващи се и правдоподобни. Същите кореспондират с показанията на свидетелите Ц. и П., както и със събраните писмени доказателства и доказателствени средства – счетоводни документи, справки от мобилни оператори, протоколи за разпознаване, технически и счетоводни експертизи.

Съдът дава вяра и на показанията на свидетеля И.П., които бяха прочетени в цялост по реда на чл.281, ал.1, т.4, пр.1 от НПК и приобщени към останалия доказателствен материал.Те допълват фактическата обстановка относно отвличането на св. С.Ц. и потвърждават показанията на последния, относно времето и мястото на отвличането, както и относно срещата при А.М., при която св. Ц. е взел личните си вещи от багажника на автомобила си, който бил управляван от св. П., и ги прехвърлил в лек автомобил, от който бил докаран до там и придружаван от друг мъж, който свидетелят в показанията си нарича „този“, като му направило впечатление, че последният може да е имал оръжие, тъй като блузата му била издута в областта на кръста, но може и „да не е имал такова“, а да е била „чантичка или нещо друго“ . Допълва, че не си спомня какво е било състоянието на св. Ц., „може и да е бил изнервен, но в пика на сезона всеки е изнервен…“.Заявява, че не познава присъстващия в залата подсъдим Х. и никога не го е виждал. Показанията на свидетеля П. са обективни и правдиви, поради което съдът им дава вяра.

Настоящият състав подробно анализира и показанията на свидетелите И.М., С.Т. и И.Ч. с останалите доказателствени материали. При анализа на горните гласни доказателствени средства съдът установи, че тези свидетели допринасят за изясняване на фактическата обстановка относно местата, на които е бил настаняван св. С.Ц. от своите похитители.

Свидетелката М. в хода на съдебното следствие заявява, че не си спомня дати и години, поради изтеклия дълъг период от време от тогава, но е била камериерка в комплекс „Л.“ в гр. С.В..Разказва, че си спомня за случая, когато трябвало да настани двама мъже в апартамент в комплекса.Обяснява, че след случая при извършено разпознаване в полицията е разпознала единия от тях, но не си спомня името му.Поради липсата на ясен спомен бяха прочетени в цялост по реда на чл.281, ал.1, т.4, пр.1 от НПК и приобщени към останалия доказателствен материал дадените от свидетелката показания пред друг съдебен състав.В тези показания св.М. по-точно като подробности разказва, че на 12.08.2010г., тъй като шефа ѝ отсъствал, трябвало да настани гости в комплекса, където работела като камериерка.Те били двама мъже, които я чакали в намиращото се в комплекса заведение.Тя ги настанили в един от апартаментите като в последствие разпознала единия като св. С.Ц.. Заявява, че не си спомня другия мъж, тъй като в комуникацията бил по-активен този, който разпознала т.е.св.Ц..Твърди, че не е забелязала нищо странно в поведението им.За извършеното разпознаване св. М. заявява, че записаното в протокола, който подписала, съответствало на това, което действително се е случило. Същата заявява, че предположила, че лицата, които настанила, същия ден били посетени от две лица от женски пол. Разказва, че двамата мъже пристигнали около 9.30-10.00ч., а момичетата дошли след около час.Тя предположила, че те отиват при тях, тъй като нямало друг апартамент, който да се дава под наем.В другите апартаменти живеели собственици и достъпа на външни лица до тях бил ограничен.Това твърдение намира потвърждение и в заявеното от свидетелката М., че на другия ден когато отишла да изчисти освободения вече апартамент, установила, че в банята имало използван шампоан, четки за зъби и презервативи като твърди, че даваните под наем апартаменти не се зареждат с подобни консумативи. Съдът кредитира показанията на св. И.М., дадени в хода на съдебното следствие и прочетените и приобщени по реда на чл. 281, ал. 4, вр. ал. 1, т. 2 от НПК показания дадени от нея на ДП, както и тези дадени пред друг съдебен състав  относно дата и час, показания от досъдебната фаза, доколкото потвърждават приетата фактическа обстановка и кореспондират с обективната доказателствена маса.

С показанията дадени в хода на съдебното следствие св. Ч. потвърждава изяснените от св. Ц. обстоятелства относно настаняването му във втория комплекс „Й.“, находящ се в к.к. “С.“.Твърди, че към настоящия момент не си спомня подробности, поради което по искане на прокурора се прочетоха на осн.чл.281, ал.4 , вр.ал.1 от НПК показанията му дадени в хода на ДП.Св.Ч. разказва в тези си показания, че по молба от негов приятел-съсед на име „Д.“, той и съпругата му, вече покойница, като управители на посочения комплекс, дали под наем апартамент, находящ се на ет.4, № 4-3 на три момчета.Уговорката била да останат три нощувки.От настанените в апартамента мъже, св.Ч. помни единия, който видял в апартамента и който му поискал дистанционното на телевизора и който описва като пълен, с шкембе.Не разпознава присъстващия в залата подс.Х. като някой от присъствалите в апартамента.Пояснява, че използваният от лицата апартамент бил почистен преди да бъдат иззети дактилоскопни следи от органите на досъдебното производство. Съдът намира тези показания за обективни, логични и кореспондиращи с останалите доказателствени материали, поради което им даде вяра.

При анализа на показанията на св. С.Т. съдът констатира наличието на противоречия между заявените от същия обстоятелства в хода на съдебното следствие и тези от досъдебната фаза, приобщени по реда на чл. 281, ал. 4, вр. ал. 1, т. 1 от НПК. В хода на досъдебното производство св. Т. заявява, че лице на име „И.“, който срещнал случайно в к.к С. го помолил да намери квартира на изгодна цена, поради което св. Т. му съдействал за настаняването в апартамент в к.к. „С.“, находящ се до супермаркет „З.“  на 12.08.2010г. и в последствие за настаняването им в апартамент в гр. Р. на следващия ден, като на срещата им с него бил и друг непознат мъж, впоследствие разпознат като св.Ц.. В първоначалния разпит пред органите на ДП отбелязва, че св. Ц. изглеждал притеснен. Пред настоящия съдебен състав заявява категорично, че в поведението на двамата мъже не е имало нищо нетипично и двамата се държали нормално.Обяснява различията в показанията си с това, че непосредствено след случилото се, св.Т. бил призован в полицията, където му бил оказан натиск да разпознае лицето „И.“ като подс.С., както и да потвърди, че св.Ц. бил притеснен.Обяснява, че за това му била изготвена заповед за задържане: “….за този И.не бях много сигурен дали точно той е бил, просто ми сочеха снимки“…“просто посочих някого, за да не ме занимават“.

 Изложените от св.Т. обстоятелства намират опора в доказателствените материали – показанията на свидетелите Ч. и Ц., както и протоколите за разпознаване на лица и предмети. Същевременно при разпита му в съдебната фаза, св. Т. твърди, че св. Ц. го потърсил с молба да намери евтина квартира, както и че бил принуден от разследващите органи да посочи конкретни лица при извършените разпознавания, като отбелязва, че при тези процесуално-следствени действия са присъствали свидетели. Отрича да познава подс. И.С.. Заявява, че показанията му от досъдебното производство са неистинни. При така изяснената фактическа обстановка, съдът намира показанията на св. С.Т., дадени във фазата на съдебното следствие за обективни, логични и кореспондиращи с обективните доказателства, поради което ги кредитира изцяло.

Съдът кредитира показанията на свидетеля В.Г., както от съдебната фаза, така и тези дадени пред друг съдебен състав, прочетени и приобщени на основание чл. 281, ал.1, т.1 и т.2 от НПК. Същите са обективни, логични и житейски правдиви. Горните гласни доказателствени средства подкрепят и допълват фактическата обстановка относно обстоятелствата свързани с емоционалното състояние на свидетеля С.Ц. след освобождаването му от подсъдимите. Св. Г. разказва, че е получил рано сутринта на 14.08.2010г. обаждане от св. Ц., който го помолил да отиде при него в гр. А. и да го превози с лекия си автомобил до гр. В.. Пресъздава разговора, който провели при срещата си в гр. А. и по пътя за гр. В., като споделя непосредствените си впечатления относно психическото състояние, в което се намирал св. Ц., а именно, че бил много притеснен и разстроен като по пътя се разплакал, непрестанно пушел цигари и бил необичайно мълчалив. Допълва, че свидетелят Ц. му казал, че бил отвлечен от „А.-Л.“, който бил познат и на св.Г..Според показанията на този свидетел, Ц. бил много притеснен, че бил взел някакви пари и нямало какво да обясни на собствениците на дискотеката за липсата им.  Също така св. Г., който е счетоводител на „В. И.“ ООД, подробно разяснява по какъв начин се води счетоводството на дружеството, документооборотът и движението на финансовите активи. Изтъква, че през лятото на 2010г. възникнала липса в касата на дружеството - от около 400 000 лева. Съдът намира горните показания за последователни, непредубедени и правдоподобни, поради което им даде вяра изцяло.

На следващо място съдът подложи на анализ показанията на свидетеля Г.Г.. Свидетелят Г. е съдружник в „М.Т.“ ООД, което притежава 50% от „В. И.“ ООД. Той потвърждава, че през лятото на 2010г. от дружеството са изчезнали парични средства в размер около 400 000 лева, като споделя, че е разбрал за този проблем от касиерката на дискотеката-св.Г.Т.. В хода на съдебното следствие св. Г. заявява, че не си спомня конкретни факти, свързани със случая. В показанията си от досъдебната фаза, приобщени по реда на чл.281, ал. 4, вр. ал. 1, т. 2 от НПК, св. Г. описва възприятията си, свързани с проведената среща между него, св. Й., св. П. и покойния му съдружник Д.Д., както и с посрещането на св. Ц. и действията по подаване на сигнал до органите на МВР във връзка с престъпното посегателство.Той разясняват как е било разпределено участието на съдружниците – от българска и датска страна, като заявява, че не познава А.Р. и според него той не бил съпричастен към дейността на дискотека „Щастливият В.“.

Съдът намира показанията на свидетеля Г.Г. за обективни и логични, поради което изцяло им даде вяра.

Съдът даде вяра на показанията на свидетеля Г.К. от съдебната фаза. Последният допринася за изясняване на фактическата обстановка в частта й, касаеща последващото поведение на А.Р., а именно че Р. е напуснал пределите на страната. Св. К. разказва, че една вечер, преди 5-6 години неговия познат А.Р. му се обадил по телефона с молба да го транспортира до град в близост до гр. Букурещ, Румъния, като обяснил, че не може да пътува с личния си автомобил, защото нямал сключена застраховка. Св. К. пояснява, че изпълнил молбата на своя приятел и го откарал до желаната дестинация. Допълва, че Р. му споделил, че има семейни проблеми. Отбелязва, че последният носел в себе някакви пари в джоба си, по-голяма сума не бил забелязал, но р. не декларирал парични суми.И двамата били проверени от митническите служители като Р. носел сак и в него митничарите установили, че има дрехи. Горните показания са обективни и логични. Същите кореспондират с останалите доказателствени материали и се подкрепят от приложената по делото справка за пътувания на подс. А.Р. /т. 1, л. 107 от ДП/.

На следващо място съдът разгледа показанията на свидетелите Г.М. дадени от него в хода на съдебното следствие и прочетените и приобщени по реда на чл.281, ал.1, т.2 от НПК относно годината на събитията и тези на св.Д.И., прочетени по реда на чл.281, ал.1, т.4 от НПК, като взе предвид обстоятелството, че св. М. е близък приятел на А.Р., а св. И. е съжителствала на съпружески начала с него и имат общо дете. От една страна двамата свидетели твърдят, че А.Р. е имал ръководни функции при управлението на дискотека „Щ. В.“. Св.М. заявява, че Р. е движил основния мениджмънт на дискотека „Щ. В.“ в к.к. С. и че него са уведомявали за всичко, което се случва там.Възприемал е св.Ц. като негов подчинен и твърди категорично, че се познават с А..Показанията на св. Д.И., съдържат данни, които изясняват фактическата обстановка относно местонахождението на подс. Р. на 12.08.2010г. около 23.00 часа, а именно на среща, проведена между него, св. М., неговата приятелка и св. И. ***. В тези части съдът даде вяра на показанията на свидетелите, тъй като не са събрани други такива, които да ги опровергават.

Свидетелите Д.А. и Д.С. са служители на „Първа инвестиционна банка“АД, клон „С.“, С. като касиер, а А.-като охрана на клона. Двамата потвърждават обстоятелството, че познават св. Ц., който е бил редовен клиент на банката, като посещавал клона периодично – 1-2 пъти седмично. Дават описание на разположението на касата и трезора в банковия клон, като поясняват, че няма практика в трезора да влизат лица, които не са ползватели на банкови касети и придружители на клиенти на трезора. Св.Д.С. заявява, че св.Ц. е техен редовен клиент, представител на фирма „В.“ притежаваща банкова касета в техния офис и че той винаги е влизал сам в трезора каквато е била и трайната практика на банковия клон, която не била нарушавана. И двамата са категорични в това, че лице, което е ползвател на банкова касета, не може да влиза в трезора с придружител.Тези показания са в противоречие с твърдяното от св.Ц., че на 12.08.2010 год. той и А.Р. са влезли в трезора до банковата касета заедно.   

Съдът анализира и показанията на свидетелите П.П., Т.Т., С.А. и С.Д., доколкото те потвърждават макар и второстепенни факти по делото.

Св. П.П. е собственик на лекия автомобил марка „Мерцедес“ с рег. № ***, с който са били отвлечени пострадалите Ц. и П.. Същият посочва, че през пролетта на 2010г. е продал процесното моторно превозно средство, без да го прехвърли нотариално, на неустановено по делото лице, което се представило като Иво от гр. Русе.

Св. Т.Т. е съпруг на сестрата на подс. И.С. – Йорданка Т.. Същият заявява, че иззетият от дома му в гр. Долни Чифлик, ул. „А.“ № 20 (постоянният адрес на подс. С.), пистолет „Макаров“ е служебно зачисленото му оръжие от ДГС – В.. Пояснява, че не е виждал подс. С. да носи оръжие и не му е давал служебния си пистолет.

Св.С.А., чиито показания съдът прочете и приобщи по делото на осн.чл.281, ал.5, вр.ал.1 от НПК е закупил в началото на 2010 год. няколко СИМ-карти, едната от които с №******, които в последствие е продал на различни лица, които не познава.

Св. С.Д. е пробационният служител, който е съблюдавал точното изпълнение на пробационните мерки на подс. Х.Х.. Същата заявява, че при тяхното изпълнение не е имало пропуски от страна на подс. Х. за инкриминирания период.

Показанията на изброените свидетели са обективни и логични, поради което съдът ги кредитира изцяло.

Св. С.С. е специалист по техническа поддръжка във фирма „Интер системс“, която отговаряла за поддръжката на охранителните системи в клона на „Първа и.иционна банка“ АД в к.к. „С.“. Същият посочва, че за нуждите на досъдебното производство е прехвърлил на оптичен носител информацията от охранителните камери на банката за периода от 14.00 часа до 18.00 часа на 12.08.2010г. По реда на чл. 281, ал. 5, вр. ал. 1, т. 2 от НПК са приобщени показанията на св. С.С., в частта им, в която са посочени имената на папките и файловете, които е свалил на компакт диск, както и часовете, през които същите са записвани. Свидетелят уточнява, че при записите на видеокамерите има софтуерен дефект, който води до несъответствие между отразения на записа час и реалното време на записа.

Описаните по-горе свидетелски показания са обективни, логични и правдиви, поради което съдът ги кредитира, доколкото потвърждават второстепенни факти от значение по делото.

Съдът кредитира показанията на свидетеля Р.С.. В показанията на този свидетел се съдържат твърдения, че подс. Х.Х. е бил в гр. В. на 12.08.2010г., заедно със св. Д., след което около 15.10 часа отпътувал с влак за гр. Я., и че рано сутринта на 13.08.2010г., след скандал със съпругата си, пътувал заедно със св. С. ***, където прекарал почивните дни заедно със св. Д.. Показанията на този свидетел не са изолирани от другия събран по делото доказателствен материал. Те се подкрепят от показанията на свидетелите Ц. и П., както и от писмените доказателства по делото, а именно справка от мобилния оператор Глобул, съдържаща разпечатка на телефонните разговори на подс. Х..Въпреки, че едва в хода на съдебното следствие пред настоящия съдебен състав св.Ц. и св.П. изразиха съмнение, че присъстващия в съдебна зала подс.Х. е същото лице участвало в отвличането на двамата свидетели, те многократно изразиха това.В тази връзка и процесуалният представител на частния обвинител –св.П., в хода на съдебните прения оттегли обвинението спрямо подсъдимите.

Настоящият състав съпостави показанията на свидетелите-поемни лица, присъствали при извършването на процесуално-следствени действия „разпознаване на лица“-св.М.Ж., св.П.Ч., св.Й.П., И.П., св.П.В. и св.П.С..

Св.Ж.Н. заедно със свидетеля Р.У., който не беше намерен и разпитан в хода на съдебното следствие пред настоящия съдебен състав са поемните лица, присъствали при извършването на процесуално-следствени действия по разпознаване на лица от св. С.Т., при които е посочил като лица, на които е оказал съдействие за наемането на апартамент, св. С.Ц. и подс. И.С.. Свидетелката Н. потвърждава, че е присъствала на разпознаване в ОД на МВР в гр.Б., като заявява, че не си спомня конкретните лица, които са присъствали на действието, както и че не помни дали е бил разпознат някой и дали разпознаването е било по снимки или на живо, но потвърждава, че е подписала протоколите за разпознаване. Съдът намира показанията на св.Н. за схематични и неточни, поради което ги кредитира само доколкото потвърждават, че е присъствала на процесуално-следствените действия по разпознаване, на обстоятелството, че е служителка на Од МВР-Б.прави тези показания нестабилни.

 На следващо място съдът разгледа показанията на свидетеля Й.П., който заедно със св.С.П. са поемни лица при разпознаването, при което св. И.М. е разпознала св. С.Ц.. Св. П. заявява, че не е присъствал на посоченото действие.Спомня си, че през инкриминирания период е работел в к.к С. и заедно със С.П. са отишли до районното полицейско управление в комплекса да пускат жалба като са били помолени да разгледат снимки на различни лица.Твърди, че снимките са били поставени на табло в коридора на районното управление.Заявява, че не е подписвал никакви документи и при предявяването в съдебно заседание на протокола за разпознаване на лица от 15.08.2010год. находящ се в т.1, л.40-41 от ДП свидетелят потвърди, че на предявения протокол няма негов подпис.Показанията на свидетеля П. макар да са кратки и схематични съдът кредитира изцяло и прие, че те не се опровергават от показанията на св. И.М., която заявява, че е посочила св. Ц., но в показанията ѝ не се съдържа информация дали именно св.П. и присъствал като свидетел.

В показанията на свидетелите П.Ч. и св.П.С. – поемни лица при разпознаванията от св.С.Ц. на подс.Х., и двамата свидетели твърдят, че са работели по поддръжката на системета 112 в ОД МВР –Бургас и са били помолени да присъстват на процесуално-следствено действие разпознаване, като потвърждават, че протокола за проведеното действие е подписано от тях.Бил разпознат някой, но не помнят кой.Тези показания са изключително неизчерпателни, тъй като свидетелите не си спомнят подробности и противоречат на показанията дадени от самия пострадал св.Ц., който не беше категоричен, че подс.Х., който тогава е разпознал по снимки е лицето присъстващо в съдебната зала.Към делото са приложени и фотоалбуми от разпознаванията, въпреки, че свидетелите-поемни лица не си спомнят на тези действия да е присъствал технически помощник-фотограф.  

При проведените разпознавания на А.Р. от св.М. и св.Г.Т. поемни лица присъствали на процесуално-следствените действия са били св.П.В. и св.И.П..Макар същите да заявяват, че към настоящия момент вече не си спомнят подробности от извършеното, потвърждават, че са присъствали на тези действия и са подписали протоколите от тях.Тези показания са обективни и логични и съдът ги кредитира изцяло като обстоятелството, че свидетелите не си спомнят подробности по случилото се,   се дължи на значителния времеви период, изтекъл между извършените процесуално-следствени действия и проведените разпити в съдебното следствие, както и поради липсата на емоционална ангажираност на свидетелите в конкретната ситуация. Същите потвърждават факта на извършените процесуално-следствени действия и кореспондират с показанията на свидетелите Ц., П., Т. и М., както и с останалите доказателства по делото. Поради това съдът даде вяра на горните показания.

Съдът споделя възраженията на защитата за наличието на пороци при извършването на процесуално-следствени действия по разпознаване на лица. Законът е предвидил извършването на разпознаване на лица и предмети в присъствието на поемни лица, за да създаде гаранции за достоверност, при това в най-общи линии, на времето, мястото и начина на изпълнение на задълженията, възложени на компетентните разследващи органи. От поемните лица не може да се изисква и очаква да възпроизвеждат в подробности извършването  на разпознаването, нито да посочват конкретното разпознато лице. Но когато не е налице начин за преодоляване на възникнали съмнения относно законността на проведеното процесуално-следствено действие, е наложително провеждането на разпит в качеството на свидетел на поемното лице. Депозираните показания на поемните лица създават съмнение относно истинността на резултатите от тях.В протоколите за разпознаване на лица и предмети, обективиращи извършеното разпознаване от св. С.Т., при което е посочил св. Ц. и подс. С., в началото на протоколите, след датата е изписано „гр. Бургас“, а от съдържанието на протоколите става ясно, че действията са извършени в сградата на РУП – Н., във фоайе на втория етаж. На протокола за разпознаване на лица от 15.08.2010год. находящ се в т.1, л.40-41 от ДП, за който се твърди, че е подписан от св.П., се установи, че няма негов подпис.

При обсъждането на писмените доказателства по делото, съдът установи, че гореизложената фактическа обстановка се изяснява и допълва от следните доказателства, събрани и закрепени по надлежния ред:

Писмените доказателства: фирмено досие на „В. И.“ ООД /т. 3, л. 43-44 от ДП/; договор за наем от 23.04.2008г. с нотариално удостоверени подписи /т. 3, л. 45-49 от ДП/; счетоводни извлечения на „В. И.“ ООД /т. 3, л. 70-72 от ДП/ договор за извършване на СМР на обект „Дискотека“, к.к. С. от 04.03.2008г. /т. 3, л. 73-79 от ДП/; фирмено досие на „В. И.“ ООД /т. 3, л. 80-81 от ДП/; удостоверение за актуално състояние на „М.Т.“ ООД /т. 5, л. 118-119 от ДП/; удостоверение за актуално състояние на „В. И.“ ООД /т. 5, л. 120-121 от ДП/;  счетоводни и разходооправдателни документи на „В. И.“ ООД /л. 510-623 от част II, съдебно производство/; протокол за доброволно предаване и приложените към него фискални бонове /т. 5, л. 5-10 от ДП/; протокол за доброволно предаване и приложените към него два разходни ордера /т. 5, л. 32-34 от ДП/, допринасят за изясняването на фактическата обстановка относно обстоятелствата свързани с ръководството, дейността на „В. И.“ ООД, както и относно оборота на парични средства.

Писмените доказателства: справки от Космо България Мобайл ЕАД за проведени телефонни разговори /т. 2, л. 59-106 от ДП/; справка от Космо България Мобайл ЕАД за проведени телефонни разговори /т. 3, л.38-40 от ДП/; справка от Космо България Мобайл ЕАД за проведени телефонни разговори /т. 3, л. 50-55 от ДП/; справки от Космо България Мобайл ЕАД за проведени телефонни разговори /т. 4, л. 23-28 от ДП/; справка от Космо България Мобайл ЕАД за мобилен номер /т. 4, л. 59 от ДП/; справка от Космо България Мобайл ЕАД за проведени телефонни разговори /т. 4, л. 66-67 от ДП/; справка от Виваком, ведно с компакт диск /т. 4, л. 81-83 от ДП/; справка за установено движение на л.а рег № *** и л.а. рег. № ***** /т. 4, л. 49 от ДП/, допринасят за изясняването на фактическата обстановка досежно комуникацията между лицата и тяхното местонахождение. Същите подкрепят показанията на свидетелите Ц., П., Т., М., П. и др. От горните справки е видно, че свидетелите Ц. и П. са се намирали на едно и също място в гр. С.В., по едно и също време. Също така, в приложените справки се проследява движението, както на пострадалите, така и на Р.. От разговорите на последния става ясно, че посочените от св. Ц. обстоятелства по пребиваването им на различни места и тяхното придвижване съвпада. Не съвпадат обаче показанията на изброените свидетели с местата на които са пребивавали и провеждали разговори подс.Х. и подс.С..

От писмените доказателства: списък на лицата посещаващи трезора на Първа и.иционна банка АД, клон „С.“ /т. 4, л. 21 и т. 5, л. 106 от ДП/, пълномощно /т. 7, л. 115-116 от ДП/ и договор за наем на сейф и общи условия /т. 7, л. 117-120 от ДП/, става ясно как са били уредени отношенията свързани с ползването на банковата касета, периодичността на посещенията на св. Ц., както и се потвърждава посоченото от последния посещение на 12.08.2010г.

Писмените доказателства: писмо от ДГС В., ведно с документи, удостоверяващи държането на огнестрелно оръжие /т. 4, л.103-107 от ДП/; отчетен картон за задължителна регистрация по настоящ адрес /т. 5, л. 80-81 от ДП/; акт за смърт /т. 5, л. 134 от ДП/; телеграми за обявяване на ОДИ /т. 3, л. 5 и л. 98 от ДП/ потвърждават контролни факти по делото.

Писмените доказателства: справка за пътувания на лице – български гражданин – А.Р., за периода 01.01.2010г.-19.08.2010г. /т. 1, л. 107 от ДП/; ЕЗА /т.7, л. 1-8 от ДП/; акт за предаване на лице, ведно с прилежащите му документи /т. 7, л. 42-50 от ДП/, удостоверяват напускането на пределите на Република България от страна на Р., както и установяването на местонахождението му в Кралство Испания, неговото задържане и предаването му на българските власти.

Писмените доказателства: кореспонденция от Интерпол и прилежащи документи /л. 944-971 от част III, съд. производство/; експертни справки /л. 975-976 и л. 1028-1029 от част III, съд. производство/; отговор на молба за международна правна помощ /л. 1195-1199; л. 1226-1232; л. 1254-1265 от част IV, съд. производство/, отразяват опитите да бъде установено местонахождението на подс. И.С., извън пределите на страната.

Съдът намира, че представените от защитата на подс. Х. документи от работодателя на Петя Василева – негова бивша съпруга, относно използвания от нея платен годишен отпуск през лятото на 2010г., кореспондира с дадените от подс.Х. обяснения.

Съдът, като обсъди заключенията на изброените експертизи, счита, че експертите притежават необходимата квалификация, специални знания и опит, поради което съдът прие, че експертизите са пълни, ясни, непротиворечиви и мотивирани и ги кредитира изцяло. В хода на съдебното следствие не се установиха основания, които да поставят под съмнение обосноваността им или да възбуждат съмнение относно тяхната правилност.

Следва да се отбележи, че от особено значение за формиране на изводите при изясняването на фактите по делото са заключенията на някои от експертизите, върху които съдът насочи вниманието си.

В протокол № 281, по описа на сектор БНТЛ при ОД на МВР-Бургас /т. 4, л. 89 от ДП/ за извършена техническа експертиза се посочва, че предоставения за изследване 1 брой USB Flash памет 1 GB е заводски произведена, предназначена за многократен запис с обем до 1 GB. Установено е, че на диска има запис от охранителните камери монтирани в увеселително заведение. Отбелязва се, че не е възможно по записа да се определи модела видеокамера, на който е заснет. Няма признаци за модификация на записа. Осем кадъра, на които се виждат две лица посещаващи заведението са разпечатани във фотоалбум, приложен към експертизата. Точното време на запис /според часовника на записващото устройство/ е вградено в съдържанието на всеки кадър. Поради неподходящите условия на заснемане /посока, ъгъл и разположение на камерите/ на предоставения запис не са видими лицата на двамата мъже посетили заведението и не е възможно да се извърши фотопортретно разпознаване.

В протокол № 280, по описа на сектор БНТЛ при ОД на МВР-Б. /т. 4, л. 95 от ДП/ за извършена техническа експертиза се посочва, че предоставения за изследване 1 брой DVD+R EMTEC 4.7 GB е заводски произведен с диаметър 120мм, предназначен за еднократен запис с обем до 4,38 GB. Установено е, че на диска има запис от охранителните камери монтирани на територията на бензиностанция. Не е възможно по записа да се определи модела видеокамера, на който е заснет. Няма признаци за модификация на записа. Кадърът, на който е видим Мерцедес, сив на цвят, с номер започващ с В ** е разпечатан. Видеозаписът е направен на 12.08.2010г. около 15,06 часа.

В протокол № 282, по описа на сектор БНТЛ при ОД на МВР-Бургас /т. 4, л. 99 от ДП/ за извършена техническа експертиза се посочва, че предоставения за изследване 1 брой СD+R EMTEC 700 МB е заводски произведен с диаметър 120мм, предназначен за еднократен запис с обем до 700 МB. Установено е, че на диска има запис от охранителните камери монтирани в банков клон. На предоставения запис е заснет периода след 17,00 часа на 12.08.2010г., а моментът представляващ интерес за досъдебното производство е в 16,40 часа.

 В протокол № 91, по описа на сектор БНТЛ при ОД на МВР-Бургас /т. 4, л. 110 от ДП/ за извършена балистична експертиза се посочва: 1.След проведена обработка на обектите пистолет, марка „Макаров“ с фабричен № *****, пълнител и 6бр. патрона, иззети с протокол за претърсване и изземване от 15.08.2010г. от къща, находяща се в гр.Д. Ч., ул. „А.“ № 20, ет.2, годни за идентификация дактилоскопни следи не са установени. 2. Предоставеният за изследване пистолет е марка Макаров, кал.9х18мм, с фабричен номер *****. Технически изправен, годен за произвеждане на изстрели и представлява огнестрелно оръжие по смисъла на ЗОБВВПИ. 3.При огледа на оръжието не се установява интервенция по идентификационния /фабричен/ номер на оръжието. Номерът е оригинален.

В протокол № 377, по описа на БНТЛ – ОДМВР Б. /т. 5, л. 1 от ДП/ за извършена дактилоскопна експертиза се посочва, че в резултат на проведеното изследване се установява, че от иззетите дактилоскопни следи, годни за идентификация са една пръстова и една дланова, които не са идентични с отпечатъците на представеното лице – подс. Х.. Към датата на изследването няма идентичност между тях и отпечатъците на лицата от масива на АФИС. Следите са запазени в масива на АФИС от неразкрити престъпления.

 

В заключението на съдебно-счетоводната експертиза /т. 5, л. 11-13 от ДП/ се посочва, че при изследването на информацията от представените в материалите по ДП дневни финансови отчети и фискални бонове, експертизата дава следните отговори по поставените задачи: 1.По предоставените дневни финансови отчети и фискални бонове, подробно описани в протокол за доброволно предаване от 23.12.2010г. с предаващ С.Ц.Ц. оборота с включен ДДС на дискотека „Д. Г. В.“, намираща се в к.к. „С.“ и стопанисвана от „В. И.“ ООД с Булстат ********* за датите 15.08.2010г., 14.08.2010г., 13.08.2010г.,  12.08.2010г., 11.08.2010г.,    10.08.2010г., е както следва: -  за 10.08.2010г. оборотът е в размер на 17 353,50 лв.; - за 11.08.2010г. оборотът е в размер на 19 285,70 лв.; - за 12.08.2010г. оборотът е в размер на 23 652,00 лв.; - за 13.08.2010г. оборотът е в размер на 10 514,50 лв.; - за 14.08.2010г. оборотът е в размер на 28 869,00 лв.; - за 15.08.2010г. оборотът е в размер на 25 032,00 лв.; Общата стойност на оборота с включен ДДС на дискотека „Д. Г. В.“ за шестте процесни дати е в размер на 124 706,70 лева.

В заключението на техническа експертиза /т. 5, л. 26-30 от ДП/ е пренесена на хартиен и оптичен носител текстовите съобщения, получени за времето от 13,00 часа на 05.11.2010г. до 14,00 часа на 05.11.2010г. и съдържащи се в мобилен телефон марка Нокия, модел 6230i с IMEI 357066/00/745364/0, code: 0528222, ползващ  СИМ карта на мобилен оператор „Глобул“ с номер *** и карта памет от 32 МВ с № ***0, предаден от св. С.Ц.. Номерът от който са били изпратени тези съобщения е *****.

В заключението на съдебно-счетоводната експертиза /л. 778-794 от съд. производство/ се посочва, че фискалните отчети, предоставени от „В. И.“ ООД, съдържат всички необходими реквизити и отговарят на нормативните изисквания към момента на издаването им. Вещото лице не може да отговори дали са били съставяни приходни касови отдери при заприходяване на сумата в касата на предприятието, фактурите и кой ги е приел, тъй като между приложените счетоводни документи няма приходни касови ордери, касова книга и извлечение от счетоводна сметка 501 „каса в лева“.

Останалите експертни заключения обективирани в протоколи, както следва: протокол № 279, по описа на сектор БНТЛ при ОД на МВР-Б. /т. 4, л. 87 от ДП/ за изготвена техническа експертиза и техническа експертиза /т. 5, л. 18-23 от ДП/, в която е пренесена на хартиен и оптичен носител цялата налична информация, съхранявана в мобилните телефонни апарати, иззети при обиска на подс. Х.Х., не съдържат релевантна към предмета на доказване информация.

 

При преценката на достоверността на обясненията на подсъдимия Х. съдът отчита обстоятелството, че същите имат двойствена правна природа – те са едновременно доказателствено средство и средство за защита, поради което съдът ги подложи на внимателен, прецизен и критичен анализ и ги съпостави с останалите доказателства по делото.

При анализа и съпоставката на обясненията на подсъдимия Х.Х. с всички събрани по делото доказателствени материали, съдът констатира, че последните посочват достоверни обстоятелства относно познанството му с А.Р.. На първо място следва да се отбележи, че същият няма интерес да изопачава истината относно обстоятелствата, при които са се запознали, тъй като познанството им датира от значително отдалечен във времето период, предхождащ инкриминираната дейност и се установява по безспорен начин от материалите по делото.

Съдът намира обясненията на подсъдимия Х.Х. за достоверни и относно твърденията му, че на 12.08.2010г. е пътувал до гр. В. при приятеля си св. С.Д., за да му върне за почивните дни лек автомобил „Опел Астра“, който временно управлявал, че след обяда е отпътувал с влак за гр. Я. и се е прибрал в дома си, тъй като бил последният ден от отпуската на съпругата му, че вечерта са се скарали със съпругата му, поради което излязъл от дома си около 23,30 - 24,00 часа и се е срещнал в гр. Я. с друг свой приятел от гр. В. – св. Р.С. и че двамата отишли заедно вечерта в гр. В.. 

На следващо място, твърденията на подс. Х., че не познава подс. И.С., св. С.Ц. и св. Я.П., както и че не е бил в хотел с последните двама, се подкрепят от показанията на двамата пострадали.

С оглед на гореизложените съображения, настоящият състав кредитира обясненията на подсъдимия Х.Х. в тези им части.

 

При така установените факти съдът приема следното от правна страна:

Подсъдимият И.Р.С. не е осъществил от обективна и субективна страна състава на престъпления, както следва: по чл. 142, ал. 3, т. 2 и т. 5, вр. ал. 2, т. 1, т. 2 и т. 7, предл. първо, вр. ал. 1, вр. чл. 20, ал. 2 от НК; по чл. 142, ал. 3, т. 2 и т. 5, вр. ал. 2, т. 1, т. 2 и т. 7, предл. първо, вр. ал. 1, вр. чл. 20, ал. 2 от НК и по чл. 214, ал. 2, т. 1 и т. 2, вр. ал. 1, вр. чл. 213а, ал. 2, т. 1, предл. първо, т. 4, т. 6, ал. 3, т. 2, вр. чл. 20, ал. 2, вр. чл. 26, ал. 1 от НК.

Подсъдимият Х.Г.Х. не е осъществил от обективна и субективна страна състава на престъпления, както следва: по чл. 142, ал. 3, т. 1, предл. второ, т. 2 и т. 5, вр. ал. 2, т. 1, т. 2 и т. 7, предл. първо, вр. ал. 1, вр. чл. 20, ал. 2, вр. чл. 29, ал. 1, б. „А“ от НК; по чл. 142, ал. 3, т. 1, предл. второ, т. 2 и т. 5, вр. ал. 2, т. 1, т. 2 и т. 7, предл. първо, вр. ал. 1, вр. чл. 20, ал. 2, вр. чл. 29, ал. 1, б. „А“ от НК и по чл. 214, ал. 3, т. 2, вр. ал. 2, т. 1 и т. 2, вр. ал. 1, вр. чл. 213а, ал. 2, т. 1, предл. първо, т. 4, т. 6, ал. 3, т. 2 и т. 7, вр. чл. 20, ал. 2, вр. чл. 26, ал. 1, вр. чл. 29, ал. 1, б. „А“ от НК.

Престъпното деяние по чл. 142, ал. 1 е престъпление против личността с непосредствен обект на посегателство обществените отношения, които гарантират възможността лицата да избират по собствена воля местонахождението си и да се придвижват свободно в пространството.То e резултатно по своя характер и се извършва чрез действие, изразяващо се в отвеждане на пострадалия против неговата воля на място, различно от избраното от него и докато трае отвличането, жертвата всякога бива лишена от възможността сама да избира своето местопребиваване като се подчинява на волята на дееца. Такова действие би могло да бъде както принуда – психическа или физическа, така и въвеждане в заблуждение.

Другото престъпление, в което са обвинени двамата подсъдими е това по чл.214 от НК.Изнудването е престъпление от категорията на престъпните деяния против собствеността.Предмет на престъпното посегателство е от една страна, физическо лице, по отношение на което деецът упражнява сила или заплашване, а от друга – имущество (движимо или недвижимо), с което физическото лице се разпорежда, под въздействието на принудата. Изнудването е класическо резултатно престъпление. Изпълнителното деяние се осъществява само чрез действие – принуждаване, което се изразява в престъпно мотивиране на пострадалия да предприеме определено поведение против волята си, като за целта използва физическа или психическа принуда.  От значение е то да е годно да внуши основателен страх.

Принудата е средство, начин за мотивиране на лицето да извърши акт на имуществено разпореждане, поради което тя по необходимост трябва да предхожда поведението на пострадалия. За съставомерността на деянието е без значение дали деецът има намерение или възможност да изпълни заканата, но тя трябва да е станала достояние на изнудения и той да я е възприел като такава. За съставомерността на деянието по чл. 214, ал. 1 от НК е необходимо принудата да е упражнена с користна цел – деецът да набави за себе си или за другиго имотна облага, както и да е настъпил целеният престъпен резултат, а именно да е причинил имотна вреда за изнудвания или за друго лице.

 

По делото не се доказа безспорно, че именно подсъдимите И. С. и Х.Х. са осъществили, от обективна страна, състава на анализираните по-горе престъпления в съучастие с А.Р..От материалите по делото е видно, че на 12.08.2010г., около 14 - 14.40 часа  свидетеля С.Ц. ***, с лек автомобил марка „Мерцедес“ с рег. № ***, от А.Р., който категорично е посочен от свидетелите като извършител, от лице наричано от свидетелите И. и трето лице, непознато за св.Ц. и св.П., представил се за „Г.“. Също така три лица, един от които категорично сочен от пострадалите като А.Р. са отвлекли и св. Я.П. около 17.00 часа на 12.08.2010г. в к.к. „С.“. Извършителите са отвели поотделно двамата пострадали, противно на волята им, в апартамент № 3, находящ се в сграда № 7 на комплекс „Л.“ в гр. С.В., като по този начин са лишили свидетелите Ц. и П. от възможността сами да избират своето местопребиваване.

По делото безспорно се доказва, че извършителите са повече от две лица, и че единият от тях-А.Р. е бил въоръжен. Свидетелят Ц., в хода на съдебното следствие категорично заявява, че за А.Р. е сигурен за това, че е възприел наличието на оръжие, но отрича да е видял другите две лица да са имали такова.За това обстоятелство и св.П. твърди, че не е видял оръжие в другите две лица.Свидетелят П. също възприел, че Р. бил въоръжен, тъй като при пристигането си в апартамента в гр. С.В., видял, че Р. държал в ръката си револвер, който насочвал към св. Ц..Обясняват, че тези несъответствия в показанията им в ДП и в съдебното следствие се дължат на огромния стрес на който са били подложени към онзи момент от Р. и страха, че той може да навреди на тях и техните близки.И двамата свидетели заявяват, че след неговата смърт могат да кажат цялата истина.

Също така по делото се доказва, че отвличанията са осъществени с користна цел, тъй като похитителите са предприели горните действия, за да получат парични средства, собственост на „В. И.“ ООД. Според обвинителния акт от отвличането на св. Ц. са настъпили значителни вредни последици за „В. И.“ ООД в размер на 434 000 лева, а от отвличането на св. П. – в размер на 100 000 лева.От представените счетоводни ведомости за месец август 2010 год. се установява, че приходите за целия месец са в размер на 340 000 лв., а от представените касови бележки оборотът за 12.08.2010 год. на заведението е бил 23 652 лв.Не се установи и къде са парите предадени на Р., въпреки волята на св.Ц..От показанията на св.Г.К., който е закарал Р. *** Румъния, става ясно, че двамата са минали митническа проверка и пари Р. не е носел.

От показанията на свидетелите Ц. и П. е видно, че похитителите са поставили освобождаването на пострадалите в зависимост от изпълнението на определени условия от страна на трето лице, а именно: за освобождаването на св. Ц. са поставили условие на св. П., да не съобщава на никого за извършеното отвличане, а за освобождаването на св. П. са поставили условие на св. Ц., да не съобщава на никого за извършеното отвличане и  да предаде на извършителите оборотни средства на дискотека „В.“ в размер на 100 000 лева, които следвало да му бъдат предадени от св. М.. За съставомерността на този квалифициращ белег е необходимо условието за освобождаване на пострадалия да бъде поставено на трето лице и да зависи от предприемането на конкретни действия или въздържането от такива, от страна на друго лице, а не на самия пострадал.

Тези престъпни деяния са извършени от Р. и другите двама в съучастие, като съизвършители, тъй като са действали съгласувано и всеки от тях е изпълнявал определени функции при реализирането на престъпните посегателства. Подсъдимият А.Р. е инициирал предприетите отвличания, като е съгласувал волите на другите двама участници, които от своя страна са предприели действия, съвместно с първия при осъществяването на инкриминираните деяния.

От субективна страна деянията са извършени виновно, при форма на вината пряк умисъл. Похитителите са съзнавали обективните условия на деянията, а именно общественоопасния им характер - знаели са, че свидетелите Ц. и П. не желаят да бъде променено местонахождението им и че не желаят да бъде ограничено правото им да се придвижват свободно в пространството по своя преценка и съзнателно не са се съобразили с техните желания и са били наясно с общественоопасните последици на деянията, имали са ясната представа, че действат заедно за постигането на общия съставомерен резултат и са желаели и целели настъпването на общественоопасните последици.

 

По настоящото дело категорично се установява, че обективно Р. подпомаган от още две лица в тези си действия са употребили физическа принуда спрямо пострадалия С.Ц., като са ограничили правото му на свободно придвижване в пространството, както и психическа принуда, изразяваща се в заплахи с убийство и чрез насочване на оръжие към негови жизненоважни органи – корема на св. Ц., както и към коляното му, с цел да набавят за себе си имотна облага.

От показанията на свидетелите Ц., П., Т. и М., както и от писмените доказателства и приобщените експертизи, се доказва, че упражнената спрямо св. С.Ц. принуда го е мотивирала да извърши разпоредителни действия, като пълномощник на св. С. Й. и като лице имащо достъп до паричните средства на „В. И.“ ООД. Под въздействието на употребената принуда, на 12.08.2010г. около 16.30 часа св. Ц. предал на похитителите си сумата от 234 000 лева, която била оставена на съхранение в сейф № ****, в обществения трезор на „Първа и.иционна банка“ АД, клон „С.“, на 12.08.2010г. Около 19.00 часа, пред супермаркет „Перла“ в к.к. „С.“ предал на подсъдимите сумата от 100 000 лева, която получил от св. Д.М. и на 13.08.2010г. около 9.00 часа в офиса на дискотека „Щастливия В.“, находящ се в к.к. „С.“ предал сумата от 100 000 лева, която получил от касиер-счетоводителите – свидетелите Г.Т. и Д.М.. С действията на разпореждане, които извършил св. Ц., под страх за живота си и този на св. Я.П., били причинени имуществени вреди на „В. И.“ ООД, в общ размер от 434 000 лева. Горепосочените доказателства и доказателствени средства, аргументи за чиято достоверност бяха изложени, сочат за липсата на доброволност при предаването на паричните средства от страна на св. С.Ц..

Видно от показанията на пострадалите Ц. и П., спрямо тях са предприети активни действия по осъществяването на изпълнителното деяние. Двамата свидетели посочват конкретните обстоятелства, при които Р. е отправял заплахи за живота на свидетелите Ц. и П.. Макар и по-пасивни от Р. и другите две лица-според обвинителния акт-подс.Х. и подс.С., също са взели участие в осъществяването на изпълнителното деяние. Но пред настоящия съдебен състав св. Ц. и св.П. заявяват, че заплахите са отправяни само от Р. и дори са се чувствали спокойни в негово отсъствие макар и придружавани от неговите съучастници.Предвид горните обстоятелства, съдът прие, че изнудването е осъществено от три лица, едното от които А.Р. в съучастие с другите две лица като съизвършители, които в хода на съдебното следствие не бе доказано с необходимата категоричност, че са подсъдимите Х. и С..

При анализа на доказателствените материали, настоящият състав установи, че по отношение на двамата пострадали е осъществен квалифициран състав на изнудване. Това е така, тъй като безспорно се доказва, че извършителите са трима на брой, че Р. е бил въоръжен и че са отправянили заплахи за убийство на свидетелите Ц. и П., с цел да набавят за себе си имотна облага – посочените по – горе парични суми. Също така се доказа, че упражнената от тримата подсъдими принуда е възбудила основателен страх у св. Ц. и е довела до предприемането на целените от похитителите му разпоредителни действия, в следствие на които са настъпили значителни имуществени вреди в патримониума на „В. И.“ ООД.

Съдът счита обаче, че не е доказано с необходимата сигурност участието в тези деяния именно на другите двама подсъдими Х. и С..Този извод се прави въз основа на събраните гласни и писмени доказателства в хода на съдебното следствие подкрепени и от анализа на тези, събрани в хода на ДП. 

По отношение на подс. Х.Х.-нито един от разпитаните свидетели, които през инкриминирания период са имали възможност да наблюдават лично лицата, извършили горните деяния, не го сочат като един от тях.А това са св.Д.М., св.Г.Т., които са предавали суми на св.Ц. в различните моменти на реализиране на престъпленията.И двамата са категорични, че са видели А.Р. и не са възприели дали с него е имало и други лица. Св.Ц. и св.П. също не потвърдиха, че това е съучастника на Р. и изразиха сериозни съмнения, че е бил той.Св.Ц. разказа пред съда, че преди разпознаването му е било обяснено, че тъй като Х. бил близък приятел на Р. от детските години, вероятно е и лицето оказвало съдействие на Р. при извършване на инкриминираното деяние.Още повече, че същият бил и вече осъждан за други престъпления.На него му било обяснено как изглежда, за да го разпознае.Св.Ц. във всичките си показания нарича това лице „Генчо“.Недоумение буди също и факта, подс.Х. е бил задържан и е изтърпявал МНО „Задържане под стража“ в следствения арест, макар и един месец по-късно след инкриминираната дата, но не са направени разпознавания на живо, а по снимки, въпреки, че такава възможност е била налице.Още повече, че към този по-късен момент е можело да бъде избегнат и огромния стрес и преживения шок от случилото се и свидетелите да бъдат много по-точни в преценката си.

По отношение на подс.Иван С. единствените обстоятелства, които го свързват с описаните престъпни деяния са проведените от св.Ц., св.П. и св.С.Т. разпознавания, които съда обаче прие за компрометирани.Производството по отношение на него е проведено от начало до край в негово отсъствие.Св.Ц. и св.П., които са имали преки наблюдения върху похитителите си заявяват, че са били поставени в стресова ситуация, когато са участвали в тези процесуално-следствени действия-да разпознаят похитителите си, и това е причината да не го направят с категоричност, изключая А.Р..Св.С.Т. дори описва и действията на полицейските органи присъствали при провеждането на тези процесуално-следствени действия като заяви, че е бил принуден да го направи, защото е бил заплашен да бъде привлечен в качеството на обвиняем и задържан под стража.Нито един свидетел-поемно лице не можа категорично да заяви, че знае на какво действие е присъствал, макар да са подписали протоколите.В голямата си част разказаха, че случайно са били извикани за съдействие дори без тяхно желание.В същото време и св.Ц. и св.П. не бяха категорични в това, че тогава са разпознали съучастниците на Р., а по-скоро поддържаха теза, че им е било казано кои биха могли да са неговите съучастници.Св.П. е категоричен, че на предявения му протокол за разпознаване на лица няма негов подпис.На част от приобщените протоколи за разпознаване неправилно е посочено мястото на извършването на процесуално-следствените действия.

По делото са приети и приобщени записи от бензиностанцията и банковия клон, както и от инкриминираното заведение, на които са извършени технически изследвания от вещи лица, от заключенията на които обаче е видно че техническото състояние на записите, предвид ниската разделителна способност не позволяват да бъдат идентифицирани автомобилите и лицата, заснети на съответните файлове.

Съдът напълно се солидаризира със становището изразено от процесуалния представител на частния обвинител Я.П., че предвид липсатата на категоричност в събраните доказателства и изразеното съмнение от двамата пострадали, че именно предадените на съд лица са извършители на деянията, в които са обвинени.    

Съгласно разпоредбата на чл. 303, ал.1 НПК присъдата не може да почива на предположения.

В процесния случай от събраните доказателства не може да се установи по еднозначен и категоричен начин, че двамата подсъдими са извършили инкриминираните деяния. За постановяването на осъдителна присъда са необходими положителни доказателства, годни да мотивират категоричното убеждение на съда за виновността на подсъдимите. Отсъствието на такива доказателства налага единствения и правилен извод, че извършването и авторството на престъплението не са доказани по несъмнен начин, което налага признаването на подсъдимите за невиновни и тяхното оправдаване.

Поради тези обстоятелства съдът намира, че съгласно чл. 303, ал.2 НПК подсъдимият се признава за виновен, когато обвинението е доказано по несъмнен начин. В случая, въз основа на изложеното по – горе, не може да се направи еднозначен, недвусмислен и категоричен извод, че подсъдимите Х. и С. са осъществили състава на престъпленията по чл.214, ал. 2, т. 1 и т. 2, вр. ал. 1, вр. чл. 213а, ал. 2, т. 1, предл. първо, т. 4, т. 6, ал. 3, т. 2, вр. чл. 20, ал. 2, вр. чл. 26, ал. 1 от НК-за подс.С., а за подс. Х.Х. – по чл. 214, ал. 3, т. 2, вр. ал. 2, т. 1 и т. 2, вр. ал. 1, вр. чл. 213а, ал. 2, т. 1, предл. първо, т. 4, т. 6, ал. 3, т. 2 и т. 7, вр. чл. 20, ал. 2, вр. чл. 26, ал. 1, вр. чл. 29, ал. 1, б. „А“ от НК.

Предвид изхода на делото и на осн.чл.190, ал.1 от НПК, направените по делото разноски остават за сметка на държавата.

 

 

 

  

      

                                                                            ПРЕДСЕДАТЕЛ: