Решение по дело №1050/2023 на Административен съд - Бургас

Производството е по реда на чл.208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс.

Касатор е началникът на Пето РУМВР Бургас. Касаторът участва в производството лично.

Ответник по касация е Авеню ЕООД, ЕИК:*********, със съдебен адрес ***. Ответникът по касация не взема участие в касационното производство.

В производството участва и прокурор от ОП Бургас, съгласно изискването на чл.217 ал.3 от АПК.

Жалбата е насочена срещу решение № 324/18.04.2023г. по АНД № 1031/2023г. на Районен съд Бургас. С обжалваното решение е отменено наказателно постановление № 3388а-1394/02.11.2022г. на началника на Пето РУМВР Бургас. С наказателното постановление на Авеню ЕООД е наложена имуществена санкция 3 000лв. за извършено административно нарушение по чл.34а ал.1 от Закона за защита от шума в околната среда.

За да отмени наказателното постановление първоинстанционният съд приел, че фактическата обстановка по обстоятелствената част на наказателното постановление е установена. Съдът не е констатирал допуснати от административнонаказващия орган съществени процесуални нарушения. Изложил съображения, че материалната разпоредба на чл.34а ал.1 от ЗЗШОС е неправилно приложена в конкретния случай, тъй като неправилно органът е определил изпълнителното деяние посочвайки, че дружеството е допуснало озвучаване на обекта, а не че го е озвучило. При това съдът съобразил, че съгласно чл.10 от ЗАНН в административнонаказателното производство допустителството се наказва само в случаи, изрично определени със специалния закон, какъвто настоящия не е. С тези съображения съдът отменил наказателното постановление, като издадено в нарушение на материалния закон.

В касационната жалба се оспорват изводите на съда. Излагат се доводи, че материалният закон е приложен правилно. Иска се касационната инстанция да отмени обжалваното решение и да постанови ново по същество, с което да потвърди наказателното постановление. Не се сочат нови доказателства.

Участващият в производството прокурор излага становище за неоснователност на касационната жалба. Иска първоинстанционното решение да бъде оставено в сила. Не сочи нови доказателства.

Касационната жалба е допустима – подадена е в срока по чл.211 от АПК от страна, за която решението е неблагоприятно.

За да се произнесе по касационната жалба съдът взе предвид следното.

По делото липсват оплаквания на страните, отнасящи се до валидността и допустимостта на обжалваното решение. При извършена служебна проверка в тази насока на основание чл.218 ал.2 АПК съдът прие, че първоинстанционния съдебен акт е валиден и допустим.

Правилността на първоинстанционното съдебно решение касационната инстанция преценява съобразно изискванията на чл.218 ал.2 от АПК – в рамките на направените от касатора оплаквания, а по отношение правилното приложение на материалния закон и служебно.

Фактическата обстановка е правилно установена в първоинстанционното производство. Обосновано и в съответствие със събраните доказателства е прието, че на 24.07.2022г. около 3.40 часа в гр.Бургас, кв.Сарафово, на плажната ивица, се намирал търговски обект Ванила Бий Бар, стопанисван от Авеню ЕООД, със собственик и управител М.Б.. В посоченото време стопанисващото обекта дружество допуснало озвучаване на открити площи в зона, определена за рекреационна. По делото не е имало спор, че посоченото заведение се стопанисва от привлеченото към отговорност търговско дружество, че обектът е в рекреационна зона, както и че извън обекта се е чувало озвучаването му. Събрани са доказателства, че полицейската проверка е инициирана от подаден сигнал за нарушаване на нощната тишина, като пристигналите на място полицаи, съгласно отразеното в изготвените от тях докладни записки, са констатирали, че извън заведението се чува пуснатата там музика.

Въз основа на правилно установените факти АНО е приел правни изводи в съответствие с материалния закон.

Приложима в случая, както е посочено в наказателното постановление, е разпоредбата на чл.34а ал.1 от ЗЗШОС, съгласно която за нарушение по чл.16а ал.1 – 5 физическите лица се наказват с глоба от 500 до 1000 лв., а на юридическите лица и на едноличните търговци се налага имуществена санкция в размер от 3000 до 6000 лв.

Съгласно чл.16а ал.2 (вр. с ал.1) от ЗЗШОС се забранява озвучаването от обекти в областта на услугите, разкрити и разположени в зони и територии, предназначени за жилищно строителство, за времето от 23.00 до 8.00ч.

В случая се касае за озвучаване на увеселително заведение (обозначено от стопанисващия го като бар), което е обект в областта на услугите, а часа на констатираното озвучаване е 3.40ч. Отговорност за това административно нарушение следва да носи лицето, осъществяващо търговската дейност към процесния момент, т.е. Авеню ЕООД.

Настоящата инстанция не споделя правните изводи на първоинстанционния съд, според които оспорената административнонаказателна отговорност неправилно е възложена на дружеството от АНО за извършено нарушение при условията на допустителство. Използваният в НП израз „допуска озвучаване“ не визира допустителство по смисъла на чл.10 от ЗАНН, по две основни причини.

На първо място, за да е налице допустителство, следва визираните в обстоятелствената част на наказателното постановление фактически установени обществени отношения, да съдържат данни за извършени от определено трето лице действия, които от обективна страна да притежават признаците на административно нарушение, като спрямо това трето лице, привлеченото към отговорност да е имало задължения по осъществяване на контрол. Неизпълнението на тези последни задължения би могло да се квалифицира като допустителство и административнонаказателна отговорност за това (съгласно чл.10 от ЗАНН) може да се носи само ако има изрично предвиждане на приложимия материален закон. В настоящия случай изложените в НП обстоятелства не сочат такива материални обществени отношения. Никъде АНО не е формирал извод, че трето лице (подлежащо на контрол от Авеню ЕООД) е осъществило от обективна страна състав на административно нарушение, свързано с озвучаването на заведението. Напротив – единственото сочено нарушение е това на привлеченото към отговорност лице, което означава, че в текста на НП думата „допуска“ е използвана като синоним на „извършва“.

На второ място следва да се има предвид, че в ЗАНН законодателят не е възприел стриктна употреба на термините „допускам“ и „допуснат“, свързвайки ги непременно с допустителство, като особена форма на извършване на административно нарушение. Единствено нормите на чл.24 ал.2 и чл.26 ал.3 от ЗАНН биха могли да се свържат с допустителството по чл.10. Множеството останали норми на ЗАНН, ползващи този термин (в различните му словоформи), нямат връзка със смисъла по чл.10. Такива норми например са чл.19, чл.20 ал.2, чл.27 ал.4 и 5, чл.58 ал.2, чл.78, чл.48 ал.3, чл.54 ал.1, чл.63 ал.3 т.1 от ЗАНН и др. Затова не е обосновано да се приеме от решаващия съд, че използването от АНО в НП на термина „допуска“ непременно се свързва с правен извод на органа за осъществено административно нарушение при условията на допустителство. Подобно тълкуване на волята на органа би могло да бъде обосновано само ако описаните в обстоятелствената част на постановлението обществени отношения разкриват признаците на тази правна форма. Настоящият случай не е такъв.

Предвид горното съдът прие, че направените от касатора оплаквания са основателни. Издаденото наказателно постановление е законосъобразно, а решението на първоинстанционния съд е неправилно. Касационната жалба е основателна, поради което на основание чл.221 ал.2 АПК решението на Районен съд Бургас следва да се отмени, като се постанови ново по същество, с което да се потвърди обжалваното наказателно постановление.

Мотивиран от изложеното Административен съд Бургас

Р Е Ш И :

ОТМЕНЯ решение № 324/18.04.2023г. по АНД № 1031/2023г. на Районен съд Бургас и вместо него ПОСТАНОВЯВА :

ПОТВЪРЖДАВА наказателно постановление № 3388а-1394/02.11.2022г. на началника на Пето РУМВР Бургас.

Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.

	Председател:
	Членове: