РЕШЕНИЕ
№ 993
гр. Благоевград, 22.12.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – БЛАГОЕВГРАД, VI ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на втори декември през две хиляди
двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:Димитър Р. Беровски
при участието на секретаря Ана Г. Георгиева
като разгледа докладваното от Димитър Р. Беровски Гражданско дело № 20241210100341 по описа за 2024 година
и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на Глава тринадесета от ГПК („Основно производство”).
Образувано е по искова молба, подадена от А. И. Х., ЕГН **********, адрес: с*** Благоевград, съдебен адрес: адвокат Р. Б., АК-
Благоевград, личен № ****, адрес: *** срещу Община Благоевград, ЕИК *****, с адрес: гр. Благоевград, пл. "Георги Измирлиев" № 1,
представлявана от кмета на ****.
Предявен е положителен установителен иск по чл. 124 ГПК, с който се претендира да бъде признато за установено по отношение на
ответника, че ищецът е собственик на основание давностно владение, установено през 1994г. и продължаващо и понастоящем, на
недвижим имот с идентификатор № ****, индивидуализиран в исковата молба.
Ищецът твърди, че е собственик на основание давностно владение, установено през 1994г. и продължаващо и понастоящем, на
недвижим имот с идентификатор № **** по КК на Благоевград, целият с площ от 1123 кв.м., находящ се в с.*** гр. Благоевград, който е
подробно и надлежно индивидуализиран в исковата молба. Поддържа, че една част от имота бил посадил овощни дървета - ябълки,
круши, кайсия, а другата част бил използвал за зеленчукова градина, като всяка година бил отглеждал в нея картофи и домати. В тази
връзка заявява, че решил да предприеме действия, за да се бил снабдил с констативен нотариален акт за собственост по давностно
владение, като за целта се бил снабдил със скица на имота и подал на 26.01.2024г. молба-декларация до ответната община, с която да му
бъдело издадено удостоверение, че процесният имот не бил общинска собственост. Сочи, че за процесния имот бил издаден Акт за
частна общинска собственост № 13057 от 06.02.2024г. Иска да бъде признато за установено по отношение на ответника, че ищецът е
собственик на недвижимия имот.
Ответникът оспорва предявения иск с доводи, че: ищецът не е бил установил владение върху имота по смисъла на чл. 68, ал. 1 ЗС;
процесния имот е бил собственост на Община Благоевград на основание параграф 42 от ПЗР към ЗИД на ЗОС и параграф 7, ал. 1, т. 3 от
ПЗР на ЗМСМА; имотът не би могъл изобщо да се придобиел по давност поради забраната на чл. 86 ЗС и § 1 ЗРЗС.
Съдът, след като съобрази обстоятелствата по делото и приложимия закон, намира за установено от фактическа и правна
страна следното:
По повод подадената искова молба предмет на разглеждане е иск с правна квалификация по чл. 124, ал. 1 ГПК, имащ за предмет
установяване на правото на собственост на ищеца върху процесния недвижим имот.
Предявеният установителен иск е допустим.
Основателността на предявения установителен иск с правно основание чл. 124, ал. 1 ГПК, се обуславя от кумулативното наличие на
следните предпоставки: ищецът да е титуляр на правото на собственост върху процесния имот, на заявеното правно основание –
давностно владение. В тази връзка трябва да установи, че е упражнявал фактическа власт върху процесния имот с намерение за своене;
осъществяваното владение е било явно, спокойно, несъмнено, трайно и непрекъснато и същото е продължило за срок от 10 години, в
рамките на заявения в исковата молба период от време.
Ответникът следва да докаже направените от него възражения, с които оспорва правото на собственост на ищеца. Във връзка с
твърдението, че е придобил правото на собственост по отношение на имот на основание § 42 от ПЗР на ЗИД на ЗОС, чл. 56, ал. 1 и чл. 2,
ал. 1, т. 7 ЗОС и параграф 7, ал. 1, т. 3 от ПЗР на ЗМСМА, като е била налице трансформация на собствеността от държавна в общинска с
оглед статута на имота, предназначението му и отреждането за нужди съгласно § 42 от ПЗР на ЗИД на ЗОС, той трябва да установи, че е
налице твърдяната трансформация на собствеността от държавна в общинска, както и че бил придобил имота по силата на закона.
За изясняване на местоположението, границите и съседите на процесния имот по делото бе назначена съдебно-техническа експертиза.
От заключението на същата и от уточненията на вещото лице инж. **** ****, направени при проведеното му изслушване в открито
съдебно заседание на 12.09.2024г. се установява, че площта на процесният недвижим имот е нанесена за първи път в кадастралния план
/КП/ от 1999 г., като имот пл.№ 158, с площ от 1111,36 кв.м., дворно място, записан за *******. Става ясно, че този имот се е обособил
на основание отстъпеното право на строеж на ******, със Заповед № 288 от 27.10.1986г. на ОбНС Благоевград и Договор от 27.Х.1986г.,
с които на ******. безвъзмездно е отстъпено правото на строеж в парцел V, пл.№ 155, в кв.2, от които за 86 кв.м., с неуредени
регулационни сметки при съседи: Улица, парцели IV и VI. Установява се, че на дата 6.VII.1987 г., на ****** е издадено Разрешение за
строеж № 6, с поставен срок за изпълнение на сградата 6.VII.1990 г., като на същата дата с Протокол № 4 е дадена строителна линия и
ниво. Така отстъпеното право на строеж не е реализирано и имота е незастроен. Става ясно, че след нанасянето на процесния имот за
първи път в план, като имот, дворно място с пл.№ 158 по КП от 1999 г., няма последващи изменения на плана, които засягат/отнасят за
процесния имот. Вещото лице е установило, че в регистъра на имоти към кадастралния план /КП/ от 1999 г. за процесния имот пл.№
158, записването е следното: - за имот пл.№ 158, с площ по кадастрален план - 1111.36 кв.м., е записано - двор - собственик: *******, без
вписан документ за собственост. Експертът е категоричен, че регулационните планове от 1959 г., съответно от 1980 г., последния
изменен през 1981 год., не са приложени на място, като процесният ПИ с идентификатор № ****, не е оформен, като отредения за него
проектен парцел /УПИ/ V, пл.№ 155, в кв.2, по действащия РП на с.Българчево от 1980г. Вещото лице е стигнало до извод, че площта на
поземлен имот с идентификатор № **** по КККР на с. Българчево, по различните РП попада, както следва: по РП от 1959 г. - имота
1
липсва като имот с пл. номер, но района на СТЕ, нанесен със зелени граници и до тях тонирано в оранжево, попада в границите на
проектни парцели –II-114, III-114, VI-116 и VH-116, проектна улица и проектни парцели V-114, и IV-114 от кв.14 /Приложение № 1 към
експертизата/; по РП от 1980 г., заедно с изменението от 1981 г. - имотът също липсва като имот с пл. номер, но района на СТЕ, нанесен
с тонирано в оранжево, попада основно в границите на проектен парцел V-155, от кв.2 /Приложения № 6, 9 13 и 15 към експертизата/;
по КП от 1999 г. - имотът е нанесен за първи път в план, като имот пл.№ 158, с тонирани в оранжево граници /Приложение № 11 към
експертизата/. Става ясно, че в регистъра на имоти към кадастралния план /КП/ от 1999 г./ за процесния имот пл. № 158, в начина на
трайно ползване е записано - двор. Установява се, че след 1999 г., ползването на процесния имот № **** /с червени линии/, може да се
добие от четири сателитни снимки на Google, от дата 28.07.2001 год. /Приложение № 19 към експертизата/, от дата 18.07.2005 год.
/Приложение № 20 към експертизата/, от дата 18.08.2011 год. /Приложение № 21 към експертизата/ и от дата 19.06.2023 год.
/Приложение № 22 към експертизата/, от които е видно, че той е незастроен, с различна растителност през годините /храсти, дървета,
ливада/. Вещото лице е категорично, че процесният поземлен имот с идентификатор № ****, като част от имоти пл.№ 114 и пл.№ 116
по КП на с. Българчево от 1959 г. е внасян в ТКЗС при образуването му през 1957 г., но с одобряване на РП от 1959 г., той е влязъл в
границите на с. Българчево, като урбанизирана територия и е загубил земеделския си характер. Установява се също така, че няма налице
подавани заявления за възстановяване на собствеността, отнасящи се до процесния оземлен имот с идентификатор № ****. В имота
няма и реализирано строителство. Вещото лице е онагледило настоящето фактическо състояние на имота, като изготвил скица от оглед
на място /Приложение № 18 към експертизата/. От този оглед вещото лице е установило, че двата имота - процесният с пл. №158 и
съседния му № 159 (собственост на ищеца) се ползват общо. Става ясно от огледа, че достъпът до процесният имот с № 158 е през имот
с № 159, като между тях няма ограда, поради което вещото лице инж. **** е сложил червен знак Z на Приложение № 18, като това е
знак за общност, а именно, че се ползват общо двата имота. А общо двата имота са заградени с паянтова ограда.
За изясняване на въпроса дали в процесния имот има посадени овощни дървета, както и тяхната възраст по делото бяха назначени
съдебно-агротехническа експертиза, изготвена от вещото лице ***** и допълнителна комплексна съдебно-техническа и аграрно-
техническа експертиза, изготвена от вещото лице ***** и вещото лице инж. **** ****. От заключението на същите и от уточненията на
вещите лица инж. **** **** и *****, направени при проведеното им изслушване в открито съдебно заседание на 02.12.2024г. се
установява, че процесният имот с идентификатор № ****, с площ 1123 кв.м., граничи с имот с идентификатор 07377.500.159 с площ
3205 кв.м./собственост на ищеца/, в който има изградена стопанска постройка, която се използва за съхранение на фураж. Става ясно, че
процесният имот е ограден с колове и мрежа, с граници различни от тези по КККР, от север и запад, и с граници идентични по КККР от
изток и юг. От направения съвместен оглед, направен от вещите лица **** и инж. **** се установява, че в имот има засадени общо 13
броя овощни дръвчета, както следва следните: 2 броя - круши; 1 брой - кайсия; 6 броя - сливи джанки; 4 броя - ябълки. Установява се, че
най-старото дърво (круша) е на 70 години, а най-младото (ябълка) е на 3 години. Става ясно, че в имота също се намират и дървета от
горски видове 31 броя акации и 2 броя бряст. Вещите лица са онагледили фактическо местоположение на дърветата в процесния имота,
като са изготвили скица от оглед на място /Приложение № 1 към допълнителната комплексна експертиза/.
С нарочна молба-декларация от 26.01.2024г. ищецът е поискал от ответната община да му бъде издадено удостоверение относно
наличие на АЧОС върху процесния имот с идентификатор № **** по КК на Благоевград. На 06.02.2024г. от страна на ответника е
съставен Акт за частна общинска собственост № 13057, с който имотът е актуван като частна общинска собственост, за което ищецът е
уведомен.
С цел да докаже, че е придобил спорния имот в резултат на давностно владение ищецът е ангажирал гласни доказателствени средства
чрез разпита на свидетелите **** и *********а **** /съседи/, от които може да се направи извод за основателност на твърдението на
ищеца за придобиване на имота по давност.
От разпита на първия от доведените от ищеца свидетели – ****, става ясно, че били съседи в с. Българчево с ищеца А. Х., като имал
съседен с него парцел. За изясняване на въпроса от коя страна е съсед на ищеца в хода на разпита на свидетеля бяха предявени
Приложение № 18 и Приложение № 21, от приетата съдебно – техническа експертиза на вещото лице инж. ****. Свидетелят посочи на
Приложение № 18, че неговият имот е съседният с пл. № 155. Сочи, че в имота на ищеца с пл. № 158 имало стара круша. Този свидетел
заявява, че между неговия имот с № 155 и този на Х., с № 158, имало ограда. Свидетелят влизал в неговия имот пл. № 155 през черния
път, като свидетелят е посочил при разпита си на скицата /Приложение № 18 към съдебно-техническата експертиза на вещото лице
инж. ****/ къде точно се намирала вратата към имота му. Посочил е също къде се намирала имотът на другата свидетелка ****, който
имот бил с № 153. Свидетелят **** е посочил на Приложение № 18, на ъгъла, на черния път, как другата свидетелка влизала в имота си.
Този свидетел помни, че между неговя имот с № 155 и имота на ищеца с № 158 по-рано имало паянтова ограда. След това той поставил
нова ограда, като това било преди шест-седем години. До мрежата, между имоти с № 155 и № 158 имало дървета. По самата граница
между двата имота нямало дръвчета. Те били малко по-навътре. Преди време имало много кайсии, но те изсъхнали. В момента, в имот с
№ 158 били посадени нови дръвчета. Имало една стара кайсия. По средата на имот с № 158 имало напоителен канал, като старата
крушата била точно над вадата. Тази круша се намирала в имота на ищеца Х., като тя била близо до мрежата. Свидетелят заявява, че
оградата между двата имота за пръв път била сложена преди повече от 30 години. Първоначално оградата била с бодлива тел. През
последните десет години св. **** бил ходил по два пъти в седмицата в неговия имот с № 155, като бил посадил дръвчета. Поддържа, че
в имот с № 158 към момента имало десетина дръвчета, като имало ябълка, сливи, но те били малки дръвчета. Имало кайсии преди това,
но те изсъхнали. Виждал дръвчетата по-скоро не от неговия имот, а когато минавал покрай имота на Х., за да стигнал до неговия. Сочи,
че в имота на ищеца Х. имало поне десетина дръвчета. Свидетелят твърди, че имало дръвчета и в имот с № 159, който също бил на
ищеца Х.. Свидетелят поддържа, че от 1990г. ищецът А. Х. непрекъснато ползвал имот с № 158. Сочи, че между имот с № 158 и имот с
№ 159 нямало ограда, като нямал представа, че това били два имота. В тази връзка поддържа, че имотът на Х.и бил един, а не два.
Заявява, че освен овощни дръвчета в имота на Х. имало черница и високи акации.
От разпита на втория от доведените от ищеца свидетели – *********а **** също става ясно, че е съседка на ищеца А. Х.. За
изясняване на въпроса от коя страна е съседка на ищеца в хода на разпита на свидетелката бе предявено също Приложение № 18 от
приетата съдебно – техническа експертиза на вещото лице инж. ****. Свидетелката посочи на това приложение, че нейният имот е
съседният с пл. № 153, в който имала къща, гараж и селскостопанска сграда. Сочи, имотите на ищеца били пл. № 158 и с пл. № 159, като
имот пл. № 155 бил на братовчед й свидетелят ****. Тази свидетелка заявява, че в имот с пл. № 158 имало една кайсия. Също така имало
една круша, на която като деца си играели. Също така имало и един зид, който бил сигурно един метър и половина. Помни, че крушата в
имота била много стара. Като деца си крадели от тази круша. Спомня си, че имало кайсия, от старите. Свидетелката посочва, че в имот с
№158 имало ябълки. Посочва, че в близост до границата с имот № 155, в имот с № 158 имало високи акации. Знае, че в имот с пл. №
158 имало и млади дръвчета, но не може да кажела на колко години били. Поддържа, че оградата между имот с № 155 и имот с № 158
била стара - може би била от преди 1990 г. Свидетелката вече от 20 години живеела постоянно в Българчево и оградата я имало. Преди
три или четири години оградата се била сменила. Поддържа, че от 1990г. ищецът А. Х. непрекъснато ползвал имот с № 158. Сочи, че
имотите с № 159 и № 158 нямали ограда помежду си. Целият имот бил свързан, като знаела, че цялото това място било на Х.и. Заявява,
че освен овощни дръвчета в имота на Х. имало акации и брястове.
И двамата разпитани по делото свидетелки са категорични, че от над 30 години, досега да е имало спорове между ищеца Х. и някои от
съседите за имота му.
Показанията на свидетелите следва да се кредитират изцяло, тъй като същите са логични, последователни и вътрешно
2
непротиворечиви. Трябва изрично да се подчертае, че същите съответстват и на събраните писмени доказателства, както и на
заключенията на приетите по делото експертизи.
Основното възражение на ответника е, че е бил придобил имота по силата на закона, а именно чл. 2, ал. 1, т. 7 ЗОС във връзка с § 42 от
ПЗР на ЗИД към ЗОС и параграф 7, ал. 1, т. 3 от ПЗР на ЗМСМА. В тази връзка ответникът е представил Акт за частна общинска
собственост № 13057 от 06.02.2024г.
Актът за частна общинска собственост само констатира придобито по някой от предвидените в чл. 77 ЗС способи право на
собственост. За да се ползва, като официален удостоверителен документ, с обвързваща съда материална доказателствена сила относно
удостовереното право на собственост, същият следва да съдържа не само описание на имота и местонахождението му, но и посочване на
фактическото и правно основание, по силата на което имотът е придобит от общината. В съставения АЧОС № 13057 от 06.02.2024г. не е
посочено нито фактическо, нито правно основание за придобиване на собствеността от общината. Цитирана е разпоредбата на чл. 2, ал.
1, т. 7 ЗОС, без да е конкретизирано дали ответната община е придобила собствеността чрез правна сделка, по давност или по друг
начин, определен в закон, в последния случай – по силата на коя законова разпоредба, нито са посочени правопораждащите
собствеността факти. Следователно, когато в акта е посочено като основание само правната норма, послужила като основание за
актуването (какъвто е настоящият случай), но не и конкретен придобивен способ, същият няма легитимиращо действие досежно правото
на собственост на общината (вж. в този смисъл Решение № 81/24.07.2018 г. по гр. д. № 4029/2017 г. по описа на ІІ г.о. на ВКС и
цитираната в него практика на ВКС). Настоящият съдебен състав споделя изцяло формираната съдебна практика на ВКС, с оглед на
което и приема, че в настоящия случай ответната община Благоевград не може да се легитимира за собственик на процесния имот с
представения АЧОС № 13057 от 06.02.2024г.
С оглед изложеното в предходния абзац неоснователно е и възражението на ответната страна, че в случая била налице забраната на чл.
86 ЗС и § 1 ЗРЗС за придобиване на имота по давност. Поради недоказаност на възражението на общината за придобиване
собствеността на основание чл. 2, ал. 1, т. 7 ЗОС, установената в разпоредбата на чл. 86 ЗС забрана за придобиване по давност не важи
за процесния имот, а нормата на § 1 ЗРЗС е неприложима.
Дори да се приеме, че процесният имот е частна общинска собственост, то същия е бил придобит по давност от ищеца. Аргументите за
този извод са следните:
С приемането на Закона за собствеността през 1951г. /Изв., бр. 92 от 16.11.1951г., в сила от 17.12.1951г./ е въведена забрана за
придобиване по давност на вещи, които са социалистическа собственост. Разпоредбата е изменена с ДВ, бр. 31 от 1990 г. като придобива
следната редакция: Не може да се придобие по давност вещ, която е държавна или общинска собственост. Тази забрана за придобиване
по давност на всички вещи държавна и общинска собственост, е стеснена с изменението на чл. 86 ЗС в ДВ бр.33 1996г. в сила от
01.06.1996г., според което само вещи, които са публична държавна или общинска собственост не могат да се придобиват по давност.
За вещите, частна държавна или общинска собственост, които са завладени преди влизане в сила на изменението на чл. 86 ЗС ДВ, бр.
33 от 1996г., давностният срок започва да тече от 01.06.1996г. Десетгодишният срок на недобросъвестното владение изтича на
31.05.2006 г. На тази дата /последният ден на срока/ обаче, давностният срок е спрян с § 1 ДР ЗС за срок от седем месеца като с
последващите изменения на правната норма спирането на давностния срок е продължено до 31.12.2022г.
С решение № 3 от 24.02.2022 г. по к. д. № 16/2021 г. Конституционният съд е обявил за противоконституционни разпоредбите на § 1,
ал. 1 от Закона за допълнение на Закона за собствеността обн., ДВ, бр. 46 от 2006 г.; посл. доп., бр. 18 от 2020 г. и на § 2 от
Заключителните разпоредби на Закона за изменение на Закона за собствеността ДВ, бр. 7 от 2018 г.
В мотивите на конституционното решение изрично е изтъкнато, че с атакувания § 2 ЗР на ЗИЗС е придадено обратно действие на
последното по време продължаване на срока на спиране на давността за придобиване на имоти - частна държавна или общинска
собственост, прието с § 1 ЗИЗС ДВ, бр. 7 от 2018 г. Разпоредбата на § 1 ЗИЗС е обнародвана в ДВ, бр. 7 от 19 януари 2018 г., но
влизането й в сила е от 31 декември 2017 г. - § 2 ЗР на ЗИЗС . По този начин с обратна сила се отнема вещноправният ефект на
давностното владение, осъществявано в периода от 31 декември 2017 г. до 19 януари 2018 г. От тези мотиви на Конституционния съд
следва, че по отношение на давностните срокове, които са започнали да текат от 01.06.1996г., какъвто е и разглежданият случай, както и
за тези, за които давността е изтекла в периода от 31.12.2017г. до 19.01.2018г. след обявяването на §2 ЗР на ЗИЗС за
противоконституционен, следва да се зачетат придобитите права при позоваване на придобивна давност поради обявяване за
противоконституционно обратното действие на изменението на ЗС от 19.01.2018г. Според т. 2 от решение № 3 от 28 април 2020 г. по к.д.
№ 5/2019г. по отношение на заварените от решението на Конституционния съд неприключени правоотношения и правоотношенията,
предмет на висящи съдебни производства, противоконституционният закон не се прилага. С оглед на това тълкуване КС изрично е
посочил в мотивите на Решение № 3 от 24.02.2022 г. по к. д. № 16/2021 г., че само по отношение на §1 ДР ЗС. С обявяването на
разпоредбата за противоконституционна не се засяга нейният досегашен ефект. Следователно по настоящото дело не следва да се
приложи мораториумът за придобиване на държавни и общински имоти – частна собственост, действал в периода от 31.12.2017г. до
19.01.2018г. поради обявяване на ЗР на ЗИЗС ДВ бр.9/2018г. за противоконституционен. След като Конституционният съд приема, че с
този закон се отнемат придобити вещни права и го обявява за противоконституционен, всеки съд е длъжен да зачете отнетите с
противоконституционен закон права, т.е. да не приложи противоконституционния закон по висящите пред него спорове за собственост.
Според показанията на свидетелите процесният имот се ползвал от над 30 г. (от 1990г.) само и единствено от ищеца и неговото
семейство. Установи се по делото, че никога не е ползван имотът от ответната общината, като в него ищеца и неговото семейство са
имали засадени овощни дръвчета. Следователно по делото е доказано владение на процесния имот от ищеца в периода от 01.06.1996г.
до настоящия момент. По делото няма никакви данни този имот да е бил владян от Община Благоевград въз основа на съставения акт за
частна общинска собственост през 06.02.2024г. и тя да е упражнявала фактическа власт върху имота, поради което с оглед прогласената
от КС противоконституционност на §2 ЗР на ЗИЗС ДВ бр.7/2018г. няма законна пречка да се признае правото на ищеца на основание
придобивна давност по чл. 79, ал. 1 ЗС поради осъществено явно и непрекъснато владение в периода от 1996г. до настоящия момент.
Ответникът от своя страна не е ангажирал каквито и да е гласни доказателствени средства, които да опровергават извода, че
фактическата власт за този период е осъществявана единствено от ищеца. Следва изрично да се отбележи също така, че процесният
АЧОС № 13057 от 06.02.2024г. е издаден в хода на преписката по молба-декларация на ищеца от 26.01.2024г.
В обобщение трябва да се изтъкне, че предявеният иск по чл. 124, ал. 1 ГПК следва да бъде уважен.
Относно разноските:
При този изход от делото и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, в тежест на ответника следва да бъдат поставени разноските, сторени от
ищеца във връзка с водене на делото. Общият им размер възлиза на сумата от 3051 лв., съгласно списъка по чл. 80 ГПК.
Ръководейки се от изложените съображения, Районен съд – гр. Благоевград, Гражданско отделение
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, по отношение на ответника Община Благоевград, ЕИК *****, с адрес: гр. *****, представлявана от
кмета ****, че ищецът А. И. Х., ЕГН **********, адрес: с*** Благоевград е собственик, на основание изтекла в полза на ищеца
придобивна давност на следния недвижим имот: Поземлен имот с идентификатор ****, по кадастралната карта и кадастрални
3
регистри одобрени със Заповед №РД-18-177/24.10.2022г. на изпълнителния директор на АГКК, с*** Благоевград, площ 1123 кв.м.,
Трайно предназначение на територията: урбанизирана, начин на трайно ползване: за друг вид застрояване, при съседи на недвижимия
имот: ****.
ОСЪЖДА, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, Община Благоевград, ЕИК *****, с адрес: гр. *****, представлявана от кмета ****, да
заплати на А. И. Х., ЕГН **********, адрес: с*** Благоевград разноски в производството в размер на 3051 лв. /три хиляди петдесет и
един лева/.
РЕШЕНИЕТО може да се обжалва пред Окръжен съд – гр. Благоевград в двуседмичен срок, считано от връчването на препис на
страните по делото. Като въззивната жалба се подава чрез Районен съд – гр.Благоевград.
Съдия при Районен съд – Благоевград: _______________________
4