№ /05.07.2019 год., гр.Варна
ВАРНЕНСКИЯТ АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – ХХVІ с-в, в закрито заседание на пети юли две
хиляди и деветнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РАЛИЦА АНДОНОВА
като разгледа докладваното от
съдията ч.адм.д.№1863 за 2019г по
описа на съда, за да се произнесе, съобрази следното:
Производството е
по реда на чл.188 от ЗДДС вр.чл.60 ал.4 от АПК и е образувано по искане от „Максфрукт“
ЕООД – Варна, ЕИК *********, представлявано от управителя М.И.Н., за отмяна на
разпореждането за предварително изпълнение на Заповед №227-ФК/01.07.2019г на началника
на отдел „Оперативни дейности“ – Варна в ГД „Фискален контрол“ при ЦУ на НАП, с
която на осн.чл.186 ал.1 б.“а“ от ЗДДС е приложена принудителна административна
мярка – запечатване на стопанисвания от дружеството-жалбоподател бутик
53-54-55-59-60, находящ се в гр.Варна, пазар „Чаталджа“, и забрана на достъпа
до него за срок от 14 (четиринадесет) дни на осн.чл.187 ал.1 от ЗДДС.
Основанията за претендираната
отмяна на същото са в две насоки. От една страна жалбоподателите се позовават
на значителните имуществени вреди, които ще понесат в резултат на
предварителното изпълнение с оглед характера на обекта – павилион за продажба на пресни плодове и
зеленчуци, с трайност 3 дни, а запечатването на обекта за 14 дни ще доведе до
загуба на продукти на стойност 25 500лв. поради бракуването им, до фалит
на дейността му и невъзможност да развива същата дейност занапред, и ще лиши от
работа 7 работника. От друга страна се твърди незаконосъобразност на
разпореждането с оглед липсата на мотиви и конкретика относно приетите от
административния орган основания за допускането му, както и с оглед факта, че
предвид неиздаването на НП към настоящия момент незаконосъобразно са лишени от
възможността по чл.187 ал.4 от ЗДДС. С тези съображения се настоява за отмяна
на допуснатото предварително изпълнение.
Видно от
отбелязванията в разписката за връчване, искането е депозирано в 3-дневния срок
по чл.60 ал.4 от АПК от връчването на заповедта за ПАМ на 03.07.2019г, от
легитимиран субект – нейн адресат чрез представляващия го управител, и при
наличие на правен интерес, поради което е процесуално допустима. Разгледано по
същество, искането е основателно.
От съдържанието
на заповедта е видно, че на 29.06.2019г около 12:316 при извършена от инспектор
по приходите контролна покупка на 1.200кг нектарини на обща ст-ст 3.60лв,
заплатени във брой с 3 монети от по 1
лв. и 3 монети от по 0.20лв, продавачката приела плащането, но не издала фискален
касов бон от въведеното в експлоатация и работещо в обекта ФУ, нито касова
бележка от кочан. От изведения от ФУ КЛЕН било установено, че в деня на
проверката между 11:05ч и 12:55ч няма отразена такава продажба. Последната
отразена продажба била от 11:11ч, като същевременно била установена и
положителна разлика в размер на 149.90лв. мажду касовата наличност по ФУ и
фактическата такава в касата.
Констатациите си
проверяващите отразили в съставения ПИП от 29.06.2019г, към който са приложени
доказателствата, установяващи нарушението. За гореописаното нарушение – нерегистриране
и неоотчитане на всяка извършена продажба на стоки в търговския обект чрез
издаване на фискален касов бон от въведеното в експлоатация в обекта ФУ, квалифицирано
по чл.25 ал.1 вр.чл.3 ал.1 от Нраедба №Н-18/13.12.2006г на МФ вр.чл.118 ал.1 от ЗДДС, против дружеството бил издаден
АУАН от 03.07.2019г.
На основание чл.186
ал.1 т.1 б.“а“ от ЗДДС била издадена и Заповед №227-ФК/01.07.2019г, с която
административният орган наложил на дружеството принудителна административна
мярка - запечатване на търговския обект за срок от четиринадесет дни. С
оспореното разпореждане е допуснато предварително изпълнение на принудителната
административна мярка на основание чл.188 от ЗДДС вр.чл.60
ал.1 от АПК, като е изложени три отделни основания за това: 1).
Необходимост от защита на особено важен държавен интерес – спазването на
фискалната дисциплина и реда за отчитане на фискалните устройства, в което се
изразява интересът на държавния бюджет за законосъобразното регистриране и
отчитане на продажбите чрез ФУ в обекта, респективно – за правилното определяне
на реализираното от задълженото лице доходи и размера на дължимите за тях
публични задължения. 2). При съществуването на опасност изпълнението на акта да
бъде осуетено или сериозно затруднено, и 3). При хипотеза, в която от
закъснялото изпълнение на ПАМ могат да последват значителни или трудно
поправими вреди за бюджета.
По отношение на
първата предпоставка е посочено, че ако не бъде допуснато предварително
изпълнение на ПАМ, съществува възможност да се извърши ново нарушение, а
опасността за фискалния ред при констатирана подобна практика, водеща до
отклонение от данъчното облагане, е непосредствена. Изложено е, че
неизпълнението на нормативно установеното задължение за издаване на касов бон
винаги води до негативни последици за фиска, т.е. налице е налице засягане на
важен държавен интерес – задължението на стопанските субекти да отчитат
коректно приходите си, за да заплащат съответните данъци, постъпленията от
които формират приходната част на държавния бюджет. Конкретно е изложено, че в
случая размерът на неотчетената продажба; установената значителна разлика между
фактическата и разчетената касова наличност от 150лв; наличието на същите по
вид предходни нарушения от същото дружество, за което са издадени НП от
15.08.2016г и ЗПАМ „запечатване на обект“ от 05.08.2016г, и НП от 20.07.2017г,
в сила от 15.01.2018г; наличието на публични задължения в особено големи
размери – както на задълженото лице с главница общо 10 805.59лв., така и
на свързани с представляващия и едноличен собствени на капигала на дружеството
данъчни субекти (ДЗЗД „Миро – М.Н.“, ДЗЗД „Наси-М“, ДЗЗД „Налмир“ и ДЗЗД
„Морела І“); неточното деклариране на облагаемия оборот; вида на обекта с обща
площ от 22.5 кв.м., местоположението му на пазар „Чаталджа“ със значителен
поток от хора; характера на дейността – всички те, водят до обоснован извод за
трайно поведение към неспазване на установения правов ред в държавата.
Установените факти от търговската дейност на дружеството засягат важен държавен
интерес – задължението на стопанските субекти да отчитата коретктно приходите
си и ида заплащат определените данъци, постъпленията от които формират
приходната част на държавния бюджет; освен това с неотчитането на продажбите си
задълженото лице нарушава еднаквите правни условия за всички стопански субекти,
получавайки така предимство пред тези от тях, които отчитат в пълен обем
приходите си, препятства адекватната защита на правата на потребителите и
упражняването на правомощията на държавните органи в тази насока; а създадената
в обекта организация на работа няма за цел и не води до изпълнение на
установените правни регламенти.
Досежно наличието на втората предпоставка е посочено,
че предварителното изпълнение на ПАМ е наложително с цел възможноста да бъде
осуетено или сериозно затруднено изпълнението на акта за прилагането й, и
конкретно се излага, че от установеното поведение на търговеца към действия в
нарушение н азакона е обосновано да се предположи, че е възможно да възникне
хипотеза на промяна на правната форма на стопанисващия обекта, който следва да
бъде запечатан, или той да бъде предоставен за стопанисване на различен правен
субект.
По отношение на
третата предпоставка се твърди, че от закъснялото изпълнение на ПАМ може да
последва значителна или трудно поправима вреда , изразяваща се в съществено
отклонение от данъчното облакане на този субект.
Заповедта съдържа
разпореждане запечатването да се извърши в срок от 2 (два) дни от датата на
връчване на заповедта за ПАМ. Заповедта е връчена на управителя на ООД на 03.07.2019г,
изпълнението е насрочено за 05.07.2019г. в 12:00ч.
При тази
фактология съдът приема следното от
правна страна:
С допускането на
предварително изпълнение се придава изпълнителна сила на един невлязъл в сила
индивидуален административен акт. Доколкото представлява изключение от общия
принцип за суспензивно действие на жалбата и съдържа в себе си потенциалната
възможност да причини вреди на адресата, то се допуска при стриктно спазване на
законовите предпоставки, изчерпателно посочени в нормата на чл.60
ал.1 от АПК - ако се налага, за да се осигури животът или здравето на
гражданите; да се защитят особено важни държавни или обществени интереси; при
опасност, че може да бъде осуетено или сериозно затруднено изпълнението на
акта; ако от закъснението на изпълнението може да последва значителна или
трудно поправима вреда; по искане на някоя от страните - в защита на особено
важен неин интерес. Наличието на тези предпоставки обаче не се презумира,
напротив - във всички случаи административният орган следва да посочи
обстоятелствата, мотивирали го да разпореди предварително изпълнение на акта.
В конкретния
случай това задължение не е изпълнено.
Между страните в
случая е безспорно, че дружеството е извършило нарушение на правните
регламенти, регулиращи отчитането на приходите на задължените лица по см.чл.118
ал.1 от ЗДДС, като не е регистрирало извършена продажба на ст-ст 3.60лв. от
въведеното в експлоатация в обекта ФУ – с осъществяването му законодателят у
обвързал безусловното прилагане на ПАМ - запечатване на търговския обект и
забрана на достъпа до него за определен срок. В случая обаче административният
орган не е доказал наличие не просто на важен държавен интерес, какъвто
несъмнено е този от правилното отчитане на приходите и последващото заплащане
на данъци, а на особено важен такъв по см.чл.60 ал.1 от АПК. Възпроизвеждането
на приложимите материално-правни текстове на ЗДДС и АПК за прилагането на ПАМ
по принцип категорично не удовлетворява изискването за мотивиране на
допуснатото предварително изпълнение на заповедта. Същевременно следва да бъде
посочено, че изложените в тази насока конкретни факти относно предходни
налагани на дружеството административни санкции с НП и ПАМ за същото по вид
нарушение, наличните задължения към фиска (към които неправилно са включени и
такива на свързани лица, чиято деятелност не може да бъде разглеждана в конкретния
казус с оглед неговия предмет – осъществено административно нарушение и
последиците от него) и др. подобни, имат отношение към степента на обществена
опасност на дееца и неговото деяние, респективно – могат и следва да бъдат
съобразявани при индивидуализация на имуществената санкция, което следва да
бъде наложена с НП, както и при определяне продължителността на ПАМ (въпрос по
същество на спора за законосъобразност на заповедта за прилагането й), но по
никакъв начин не доказват и не обосновават наличие на особено важен държавен
или обществен интерес, чиято защита е наложителна и за тази цел е необходимо
предварителното изпълнение на ПАМ. Впрочем законодателят несъмнено възприема
защитата на фиска като важен държавен интерес – но той сам по себе си не е
преценен от него като особено важен по см.чл.60 ал.1 от АПК – в противен случай
законодателят би предвидил предварителното изпълнение на ЗПАМ по ЗДДС по силата
на закона, което не е сторено. От това пък следва извод, че единствено
позоваването на интересите на фиска не е достатъчно да обоснове допускането на предварително
изпълнение на ПАМ по ЗДДС, каквато е практиката на данъчната администрация по
тези казуси. Защитата правата на потребителите и тези на останалите търговци
като равнопоставени правни субекти е извън приложното поле на ЗДДС и е уредена
и защитена с нарочни нормативни актове, поради което тяхната защита чрез
допуснатото от администрацията предварително изпълнение на ЗПАМ само по себе си
не може да се третира като защита на особено важен държавен или обществен
интерес.
Поради изложеното
съдът приема, че в конкретния случай не се доказва и не съществува приетата от
административния орган спешна необходимост от охрана на особено важни държавни
интереси чрез допускане на предварителното изпълнение на ЗПАМ.
Второто от
възприетите от административния орган основания – възможността да бъде осуетено
или сериозно затруднено изпълнението на заповедта за ПАМ, е изцяло декларативно
и изхожда от презумпцията, че дружеството по принцип не отчита реализираните
продажби. Предположенията за евентуални бъдещи увреждащи действия, които
дружеството-жалбоподател би могло да извърши, не могат да бъдат възприети като
основания за предварителното изпълнение на заповедта, равнозначни по тежест на
предвидените в чл.60 ал.1 от АПК.
По отношение на
третата предпоставка - от закъснялото изпълнение на заповедта за ПАМ могат да
последват значителни или трудно поправими вреди за бюджета, изобщо не е
мотивирано, поради което съдът е обективно възпрепятстван да прецени обосноваността
и законосъобразността на този извод на административния орган, и изобщо –
наличието му.
В обобщение на
изложеното съдът намира, че в случая административният орган не е посочил
конкретни обстоятелства, подкрепени с надлежни факти и доказателства,
обосноваващи възприетите като налични от него основания по чл.60 ал.1 от АПК за
постановеното предварително изпълнение на невлезлия в сила акт. Непосочването
на конкретни обстоятелства, обосноваващи допускане на предварителното
изпълнение, по същество представлява от една страна липса на мотиви, което непосредствено
засяга правото на защита на адресата на акта, а и препятства проверката относно
наличието на задължителните предпоставки по чл.60
ал.1 от АПК от страна на съда, а от друга следва да бъде квалифицирано като
липса на материалноправни предпоставки за допускане на предварителното
изпълнение на ПАМ, поради което съставлява основание за отмяна на
разпореждането в хипотезата на чл.146 ал.3 от АПК. В този смисъл искането за
отмяна на оспореното разпореждане се явява основателно и следва да бъде уважено.
За пълнота на
изложението следва да бъде посочено, че възражението за лишаването на дружеството
от възможността по чл.187 ал.4 от ЗДДС с допуснатото предварително изпълнение
на заповедта, т.е. за незаконосъобразното издаване на ЗПАМ преди НП, е
неоснователно. Двете производства – това по ЗАНН за установяване и
санкциониране на административните нарушения, и това по ЗДДС и АПК за прилагане
на ПАМ и предварителното й изпълнение, не са преюдициални едно спрямо друго, а
са независими, и приключването на никое от тях не е прието от законодателя като
абсолютна процесуална предпоставка за издаване на акт по същество по другото.
Нещо повече – възможността по чл.187 ал.4 от ЗДДС е приложима при изпълнение на
влязла в сила заповед за прилагане на ПАМ, каквато настоящата не е – именно за
това е разпоредено и предварителното й изпълнение, в хода на което за
жалбоподателите липсва законово основание да се позовават на възможността по
чл.187 ал.4 от ЗДДС.
Така мотивиран,
съдът
О П Р Е Д Е Л И:
ОТМЕНЯ разпореждането за предварително изпълнение
на Заповед №227-ФК/01.07.2019г на началника на отдел „Оперативни дейности“ –
Варна в ГД „Фискален контрол“ при ЦУ на НАП за прилагане на принудителна
административна мярка – запечатване на стопанисвания от „Максфрукт“ ЕООД –
Варна, ЕИК *********, бутик 53-54-55-59-60, находящ се в гр.Варна, пазар
„Чаталджа“, и забрана на достъпа до него за срок от 14 (четиринадесет) дни на
осн.чл.187 ал.1 от ЗДДС.
Определението подлежи
на обжалване с частна жалба пред Върховния административен съд на Република
България в 7-дневен срок от съобщението.
Преписи да се
връчат на страните.
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: