Р Е Ш Е Н И Е
№ 2306
гр. Пловдив, 08 ноември 2018 год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен съд- Пловдив, VІІІ-ми състав, в открито заседание на десети
октомври, две хиляди и осемнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: НЕДЯЛКО БЕКИРОВ,
при секретаря Диана Караиванова, като разгледа административно дело №2160 по описа на съда за 2018г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.156 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК), във връзка с чл.107, чл.144, ал.2 от ДОПК и чл.чл.4 и 9б от Закона за местните данъци и такси (ЗМДТ).
”Красикапласт” АД- в несъстоятелност, със седалище и адрес на управление: гр. Асеновград, ул. “Заводска” №1, ЕИК ****, представлявано от К.П.И.- синдик, обжалва Акт за установяване на задължение по декларация (АУЗД) с №310 от 26.07.2016г., издаден от Е.А.С.- главен инспектор в Сектор “Местни данъци” (С”МД”) в Отдел “Местни приходи” (О”МП”) при община Асеновград, потвърден с Решение №2 от 14.09.2016г. на началника на Отдел “Местни приходи” при община Асеновград, с който на жалбоподателя са установени задължения за данък върху недвижими имоти (ДНИ) по ЗМДТ за периода 01.01.2011г. – 31.12.2011г. в общ размер от 8 202,21 лв. и законни лихви върху тази сума в общ размер от 4 100,34 лв.; установени са задължения за такса за битови отпадъци (ТБО) по ЗМДТ за периода 01.01.2009г. – 31.12.2009г. в размер от 3 306,35 лв. и законни лихви върху тази сума в размер от 4 100,34 лв.; установени са задължения за ТБО по ЗМДТ за периода 01.01.2010г. – 31.12.2010г. в общ размер от 3 087,35 лв. и законни лихви върху тази сума в общ размер от 1 875,83 лв.; установени са задължения за ТБО по ЗМДТ за периода 01.01.2011г. – 31.12.2011г. в общ размер от 19 002,88 лв. и законни лихви върху тази сума в общ размер от 9 536,99 лв.
Претендира се отмяна изцяло на акта поради незаконосъобразност и присъждане на направените по делото разноски. Изрично се възразява за погасяване на задълженията по давност.
Ответникът- началник на Отдел “Местни приходи” при община Асеновград, чрез юрисконсулт Р.И.Т.-..П.- пълномощник, изразява становище за неоснователност на жалбата.
Окръжна прокуратура- Пловдив, редовно уведомена за възможността да встъпи в производството, не се представлява и не изразява становище по жалбата.
Първоначално, по жалба на “Красикапласт” АД- в несъстоятелност против АУЗД №310 от 26.07.2016г. е образувано административно дело №2341 по описа на Административен съд- Пловдив за 2016г., ІІ-ри състав. С Решение №2420 от 20.12.2016г. е отменен изцяло АУЗД №310 от 26.07.2016г. и община Асеновград е осъдена да заплати на “Красикапласт” АД- в несъстоятелност съдебни разноски в размер от 50,00 лева. По касационна жалба на началника на О”МП” при община Асеновград против Решение №2420 от 20.12.2016г. е образувано административно дело №1964 по описа на Върховния административен съд (ВАС) за 2017г., Седмо отделение. С Решение №9415 от 10.07.2018г. на ВАС е отменено Решение №2420 от 20.12.2016г. и делото е върнато за ново разглеждане от друг състав на съда.
По допустимостта на жалбата съдът констатира следното:
По делото не са ангажирани доказателства за датата, на която Решение №2 от 14.09.2016г. (листи 14-16, дело №2341/2016г.) е получено от жалбоподателя, поради което следва да се приеме за установено, че жалбата (листи 4-8, дело №2341/2016г.) е подадена в съответствие с изискването за срочност на заявеното оспорване. Освен това, жалбата е подадена и при наличието на правен интерес, след като е направено оспорване на акта по административен ред, поради което се явява допустима, а разгледана по същество е частично основателна.
На първо място, предмет на спора са установени задължения за ДНИ за 2011г. в общ размер от 8 202,21 лв. и начислени законни лихви в общ размер от 4 100,34 лв.
Според декларация по чл.17, ал.1 от ЗМДТ с Вх.№********** от 30.01.2001г. (листи 33-38) на “Химик” АД (понастоящем “Красикапласт” АД- в несъстоятелност), с партиден №М0000040, жалбоподателят е собственик на земя с площ от 101,617 дка и сгради, построени върху същата, с обща застроена площ от 22 486,00 кв.м., находяща се в гр. Асеновград, ПЗ (промишлена зона) “Изток”, ул. “Заводска” №1. Според декларация по чл.14 от ЗМДТ с Вх.№1585 (партиден №М0000040) от 30.06.2010г. (листи 40-61, дело №2341/2016г.), жалбоподателят е собственик на земя с площ от 101 617 кв.м. и сгради, построени върху същата, с обща застроена площ от 22 486 кв.м., представляваща поземлен имот (ПИ) с идентификатор №536.41 по кадастралната карта на град Асеновград, УПИ VІ- завод “Химик”, кв.6.
Според декларация по чл.14 от ЗМДТ с Вх.№1584 от 30.06.2010г. (партиден №М0000610), дружеството жалбоподател е собственик на недвижим имот, представляващ земя с площ от 12867 кв.м. А според декларация по чл.17, ал.1 от ЗМДТ с Вх.№********** (партиден №М0000610) от 30.06.2010г. (лист 67, дело №2341/2016г.) жалбоподателят е собственик на земя с площ от 12867 кв.м., представляваща част от имот с партиден №М0000040, с отчетна стойност от 43 460,00 лв. Прието е за установено, че отчетната стойност на имота с партиден №М0000610 за периода 01.01.2010г. – 31.12.2011г. е 43 460,00 лв.
С АУЗД №109 от 04.04.2012г. (неприложен по делото) на Е.А.С.- началник на Сектор “Събиране, контрол и ревизии” (С”СКР”) в Отдел “Местни данъци” (О”МД”) при община Асеновград по отношение на жалбоподателя са установени публични задължения, както следва: задължение за ДНИ по ЗМДТ за имот с партиден №М0000040 за периода 01.01.2011г. – 31.12.2011г. в размер от 8 126,68 лв. и законни лихви върху тази сума в размер от 495,87 лв.; задължение за ДНИ по ЗМДТ за имот с партиден №М0000610 за периода 01.01.2011г. – 31.12.2011г. в размер от 75,53 лв. и законни лихви върху тази сума в размер от 4,61 лв.; задължения за ТБО по ЗМДТ за имот с партиден №М0000040 за периода 01.01.2004г. – 31.12.2011г. в общ размер от 40 305,94 лв. и законни лихви върху тази сума в общ размер от 12 010,58 лв.; задължения за ТБО по ЗМДТ за имот с партиден №М0000610 за периода 01.01.2010г. – 31.12.2011г. в общ размер от 304,67 лв. и законни лихви върху тази сума в общ размер от 32,61 лв.
С Решение №10 от 21.05.2012г. (неприложено по делото) на началника на О”МД” при община Асеновград е отменен АУЗД №109 от 04.04.2012г. в частите му, с които на жалбоподателя са установени задължение за ТБО по ЗМДТ за периода 01.01.2004г. – 31.12.2006г., а в останалите му части актът е потвърден.
По жалба на “Красикапласт” АД против АУЗД №109 от 04.04.2012г., изменен с Решение №10 от 21.05.2012г. на началника на О”МД” при община Асеновград, е образувано административно дело №1865 по описа на Административен съд- Пловдив за 2012г., І-ви състав. С Решение №1399 от 17.06.2013г. (неприложено по делото) е отменен АУЗД №109 от 04.04.2012г. и преписката е върната на административния орган за постановяване на законосъобразен акт, при съблюдаване на указанията, дадени в решението.
По касационна жалба на кмета на община Асеновград против Решение №1399 от 17.06.2013г. е образувано административно дело №11252 по описа на ВАС за 2013г., Седмо отделение. С Решение №7030 от 26.05.2014г. на ВАС е обезсилено Решение №1399 от 17.06.2013г. и делото е върнато за ново разглеждане от друг състав на съда. При новото разглеждане на делото, същото е образувано под №1439 по описа на Административен съд- Пловдив за 2014г., ХVІ-ти състав. С Решение №2250 от 27.10.2014г. (листи 99-101, дело №2341/2016г.) е отменен АУЗД №109 от 04.04.2012г. и преписката е върната за постановяване на законосъобразен административен акт, при съблюдаване на указанията, дадени в решението. По касационна жалба на началника на О”МП” при община Асеновград против Решение №2250 от 27.10.2014г. е образувано административно дело №15227 по описа на ВАС за 2014г., Седмо отделение. С Решение №11435 от 30.10.2015г. (листи 102-104) на ВАС е оставено в сила Решение №2250 от 27.10.2014г.
В рамките на извършена проверка от общинската администрация, въз основа на подадените от жалбоподателя декларации и посредством програмен продукт “Матеус”, е прието за установено, че за периода 01.01.2009г. – 31.12.2009г. отчетната стойност на имота с партиден №М0000040 е 956 116,67 лв.; за периода 01.01.2010г. – 31.12.2010г. отчетната стойност на имота е 912 638,00 лв.; а за периода 01.01.2011г. – 31.12.2011г. отчетната стойност на имота е 912 638,00 лв. Данъчната оценка на имота, определена съгласно приложение №2 към ЗМДТ, посредством програмния продукт “Матеус” (листи 69-72, дело №2341/2016г.), за периода 01.01.2011г. – 31.12.2011г. е 6 276 196,00 лв.
Аналогично, за имота с партиден №М0000610 е прието за установено, че за периода 01.01.2010г. – 31.12.2010г. отчетната му стойност е 43 460,00 лв.; отчетната му стойност за периода 01.01.2011г. – 31.12.2011г. е 43 460,00 лв. Данъчната оценка на имота за периода 01.01.2011г. – 31.12.2011г. е в размер от 58 097,10 лв. (лист 73, дело №2341/2016г.).
Според установеното от нормата на чл.11, ал.1 от ЗМДТ, данъчно задължени лица са собствениците на облагаеми с данък недвижими имоти. Съответно, жалбоподателят е данъчно задължено лице по смисъла на ЗМДТ.
Според чл.22 от ЗМДТ, общинският съвет определя с наредбата по чл.1, ал.2 размера на данъка в граници от 0,1 до 4,5 на хиляда върху данъчната оценка на недвижимия имот. Според чл.21, ал.1 от ЗМДТ, данъчната оценка на недвижимите имоти на предприятията е по-високата между отчетната им стойност и данъчната оценка съгласно приложение №2, а за жилищните имоти - данъчната им оценка съгласно приложение №2. С Решение №102 от 27.02.2008г. на Общински съвет- Асеновград, на основание чл.1, ал.2 от ЗМДТ, е приета Наредба за определяне размера на местните данъци на територията на община Асеновград (НОРМДТОА), която не е приложена по делото, но е достъпна на сайта на община Асеновград в интернет на адрес:
https://www.assenovgrad.com/objects.php?cid=74
Според чл.14 от НОРМДТОА, размерът на данъка върху недвижимите имоти се определя в размер на 1,3 на хиляда (промили) върху данъчната оценка на недвижимия имот.
В случая, е установено, че за периода 01.01.2011г. – 31.12.2011г. от страна на жалбоподателя не е заплащан ДНИ за притежаваните два броя недвижими имоти, поради което с оспорения по делото АУЗД (листи 17-33) е определен ДНИ за 2011г., както следва: за имота с партиден №М0000040, с данъчна оценка от 6 276 196,00 лв., е определен данък в размер от 8 126,68 лв. (всъщност 8 159,05 лв.), представляващ произведението на данъчната оценка на имота за годината и данъчната ставка от 1,3 промили. Върху определеното данъчно задължение са начислени законни лихви за периода 01.04.2011г. - 25.07.2016г. в размер от 4 062,59 лв.
За имота с партиден №М0000610, с данъчна оценка от 58 097,10 лв. е определен данък в размер от 75,53 лв., представляващ произведението на данъчната оценка на имота за годината и данъчната ставка от 1,3 промили. Върху определеното данъчно задължение са начислени законни лихви за периода 01.04.2011г. – 25.07.2016г. в размер от 37,75 лв.
При така установената фактическа обстановка, настоящият състав на съда намира производството за проведено при липсата на съществени нарушения на процесуалните правила. Разбира се, по делото не са ангажирани доказателства, че е изпълнено задължението на общинската администрация по чл.23 от ЗМДТ да бъде съобщен определеният за годините ДНИ на жалбоподателя, но посоченото обстоятелство не препятства правата на жалбоподателя, предвид установеното от нормата на чл.160, ал.1 от ДОПК задължение за съда да реши спора по същество.
Също така, настоящият състав на съда намира, че посоченото определяне на ДНИ за двата имота за 2011г. се явява направено без противоречие с относимите материалноправни норми.
На следващо място, според чл.4, ал.1 от ЗМДТ, установяването, обезпечаването и събирането на местните данъци се извършват от служители на общинската администрация по реда на ДОПК, като обжалването на свързаните с тях актове се извършва по същия ред. Съгласно чл.9б от ЗМДТ, установяването, обезпечаването и събирането на местните такси по този закон се извършват по реда на чл.4, ал.1-5. Според чл.4, ал.4 от ЗМДТ, служителите на общинската администрация, имащи правата и задълженията на органи по приходите по смисъла на ДОПК, се определят със заповед на кмета на общината. По делото е прието заверено копие на Заповед №А-2182 от 02.10.2014г. (лист 30, лист 98, дело №2341/2016г.) на кмета на община Асеновград, с която заповед Е.А.С., издала оспорени по делото АУЗД, е определена за служител от общинската администрация, имаща правата и задълженията на орган по приходите в производството по установяване, обезпечаване и събиране на местните данъци и такси. Пак според посочената заповед, издателят на Решение №2 от 14.09.2016г. Н.П.Г.- началник на О”МП” при община Асеновград, е определен да упражнява правомощията на териториален директор на Националната агенция за приходите (НАП), съгласно чл.5, ал.5 от ЗМДТ.
Така посочените определяне на орган за издаване на актове за установяване на задължения за ДНИ и на орган, притежаващ правомощията на териториален директор на Националната агенция за приходите (НАП), съгласно нормите на ЗМДТ, настоящият състав на съда намира за надлежно направени, поради което оспореният по делото АУЗД и решението, с което същият е потвърден, се явяват издадени от компетентни органи.
На второ място, предмет на спора са определени задължения за ТБО за периода 01.01.2009г. – 31.12.2011г. по отношение на имота с партиден №М0000040 в общ размер от 25 091,91 лв. и законни лихви върху тази сума в общ размер от 13 611,97 лв.; както и задължения за ТБО за периода 01.01.2010г. – 31.12.2011г. по отношение на имота с партиден №М0000610 в общ размер от 304,67 лв. и законни лихви върху тази сума в общ размер от 166,63 лв. (всъщност 166,33 лв.).
Според разпоредбата на чл.62 от ЗМДТ (в приложима редакция), ТБО се заплаща за услугите по събирането, извозването и обезвреждането в депа или други съоръжения на битовите отпадъци, както и за поддържането на чистотата на териториите за обществено ползване в населените места. Размерът на таксата се определя по реда на чл.66 за всяка услуга поотделно- сметосъбиране и сметоизвозване; обезвреждане на битовите отпадъци в депа или други съоръжения; чистота на териториите за обществено ползване. Според чл.63, ал.1 от ЗМДТ, за имоти, намиращи се извън районите, в които общината е организирала събиране и извозване на битови отпадъци, се събира такса за ползване на депо за битови отпадъци и/или за поддържането на чистотата на териториите за обществено ползване, а според алинея 2. на посочената норма, границите на районите и видът на предлаганите услуги по чл.62 в съответния район, както и честотата на сметоизвозване се определят със заповед на кмета на общината и се обявяват публично до 30 октомври на предходната година.
Според разпоредбата на чл.71 от ЗМДТ (в приложима редакция), не се събира такса за сметосъбиране и сметоизвозване, когато услугата не се предоставя от общината; за поддържане чистотата на териториите за обществено ползване - когато услугата не се предоставя от общината; и за обезвреждане на битовите отпадъци и поддържане на депа за битови отпадъци и други съоръжения за обезвреждане на битови отпадъци - когато няма такива.
В случая, с Решение №433, взето с Протокол №20 от 28.01.2009г. на ОбС- Асеновград (листи 74-79, дело №2341/2016г.), (точка ІІ.2.2.) е прието, че за нежилищни имоти на предприятия, търговски дружества, кооперации, включително и фирми на еднолични търговци, находящи се на територията на община Асеновград, подали декларации по чл.17, ал.1 и ал.2 от НОАМТЦУ, отм. (Наредба за определяне и администриране на местните такси и цени на услуги на територията на община Асеновград, отменена с Решение №344 от 27.04.2016г. на ОбС- Асеновград), неприложена по делото, но достъпна на сайта на община Асеновград в интернет, за 2009г. за ползване на брой и видове съдове- на база декларираните и договорени бройки и видове съдове и честота на извозване на съответния съд, в частност контейнер тип “Бургас” 4 куб.м., таксата е в размер от 219,00 лв. Лицата, които заплащат ТБО на база количеството на битовите отпадъци, заплащат и такса за поддържане чистотата на териториите за обществено ползване 3,00 ‰ (промила), пропорционално върху отчетната стойност, с изключение на политическите партии, синдикалните организации и юридическите лица с нестопанска цел, регистрирани в обществена полза. Според оспорения АУЗД (лист 29, дело №2341/2016г.), жалбоподателят подава декларация по чл.17, ал.1 и ал.2 от НОАМТЦУ, отм. с Вх.№14-00-4410 от 28.11.2008г. (неприложена по делото), с която заявява за имот с партиден №М0000040 ползването на 2 броя съдове тип “Бургас” за 2009г. Съответно, задължението за ТБО за периода 01.01.2009г. – 31.12.2009г. за имота с партиден №М0000040 е сумата от 3 306,35 лв., представляваща сбора от произведенията на отчетната стойност на имота за годината (956 116,67 лв.) и ставката от 3,00 ‰ (промили) или сумата от 2 868,35 лв. и произведението на 2 броя съдове тип “Бургас” по размер на таксата от 219,00 лв. или сумата от 438,00 лв. Върху посочената сума (3 306,35 лв.) е начислена законна лихва за периода 01.04.2009г. – 25.07.2016г. в размер от 2 365,48 лв.
С Решение №737, взето с протокол №33 от 16.12.2009г. на ОбС- Асеновград (листи 80-85, дело №2341/2016г.), (точка ІІ.2.2.) е прието, че за нежилищни имоти на предприятия, търговски дружества, кооперации, включително и фирми на еднолични търговци, находящи се на територията на община Асеновград, подали декларации по чл.17, ал.1 и ал.2 от НОАМТЦУ, отм., за 2010г. за ползване на брой и видове съдове- на база декларираните и договорени бройки и видове съдове и честота на извозване на съответния съд, в частност контейнер тип “Бургас” 4 куб.м., таксата е в размер от 219,00 лв. Лицата, които заплащат ТБО на база количеството на битовите отпадъци, заплащат и такса за поддържане чистотата на териториите за обществено ползване 3,00 ‰ (промили), пропорционално върху отчетната стойност, с изключение на политическите партии, синдикалните организации и юридическите лица с нестопанска цел, регистрирани в обществена полза. Според оспорения АУЗД (лист 29, дело №2341/2016г.), жалбоподателят подава декларация по чл.17, ал.1 и ал.2 от НОАМТЦУ, отм. с Вх.№14-00-4805 от 30.11.2009г. (неприложена по делото), с която заявява за имот с партиден №М0000040 ползването на 1 брой съд тип “Бургас” за 2010г. Съответно, задължението за ТБО за периода 01.01.2010г. – 31.12.2010г. за имота с партиден №М0000040 е сумата от 2 956,92 лв., представляваща сбора от произведенията на отчетната стойност на имота за годината (912 638,00 лв.) и ставката от 3,00 ‰ (промили) или сумата от 2 737,92 лв. и произведението на 1 брой съд тип “Бургас” по размер на таксата от 219,00 лв. или сумата от 219,00 лв. Върху посочената сума (2 956,92 лв.) е начислена законна лихва за периода 01.04.2010г. – 25.07.2016г. в размер от 1 796,62 лв.
По отношение на имота с партиден №М0000610 с отчетна стойност от 43 460,00 лв. е определена ТБО в размер от 130,38 лв., представляваща произведението на отчетната стойност на имота и ставката от 3,00 ‰ (промили). Върху сумата от 130,38 лв. е начислена законна лихва за периода 01.04.2010г. – 25.07.2016г. в размер от 79,21 лв.
С Решение №1033, взето с протокол №46 от 24.11.2010г. на ОбС- Асеновград (листи 88-93, дело №2341/2016г.), (точка ІІ.2.3.) е прието, че за нежилищни имоти на предприятия, търговски дружества, кооперации, фирми на еднолични търговци, находящи се на територията на община Асеновград, неподали декларации по чл.17, ал.1 и ал.2 от НОАМТЦУ, отм., за 2011г. заплащат ТБО пропорционално, върху по-високата между отчетната им стойност и данъчната оценка, в размер от 8 ‰ (промили), разпределени за: за сметосъбиране и сметоизвозване- 5,00 ‰ (промили), за обезвреждане на битови отпадъци- 1,00 ‰ (промили), за чистотата на териториите за обществено ползване- 2,00 ‰ (промили), но не по-малко от 200,00 лв.
Според оспорения АУЗД (лист 29), жалбоподателят подава декларация по чл.71 от ЗМДТ с Вх.№********** от 29.12.2010г. (неприложена по делото), в която е декларирано неизползването на имота (имот с партиден №М0000040) през цялата предстояща 2011г. Съответно, определено е задължение за ТБО за периода 01.01.2011г. – 31.12.2011г. за имота с партиден №М0000040 в размер от 18 828,59 лв., която сума представлява произведението на данъчната оценка на имота за годината (6 276 196,00 лв.) и ставка от 3,00 ‰ (промили), представляваща сбора на таксите за обезвреждане на битови отпадъци (1,00 ‰ промил) и за чистота на териториите за обществено ползване (2,00 ‰ промили). Върху посочената сума (18 282,59 лв.) е начислена законна лихва за периода 01.04.2011г. – 25.07.2016г. в размер от 9 449,87 лв.
По отношение на имота с партиден №М0000610, пак според оспорения АУЗД (лист 31), е подадена декларация по чл.71 от ЗМДТ с Вх.№********** от 29.12.2010г. (неприложена по делото), в която е декларирано неизползването на имота (имот с партиден №М0000610) през цялата предстояща 2011г. Съответно, определено е задължение за ТБО за периода 01.01.2011г. – 31.12.2011г. за имота с партиден №М0000610 в размер от 174,29 лв., която сума представлява произведението на данъчната оценка на имота за годината (58 097,10 лв.) и ставка от 3,00 ‰ (промили). Върху посочената сума (174,29 лв.) е начислена законна лихва за периода 01.04.2011г. – 25.07.2016г. в размер от 87,12 лв.
Със Заповед №А-1945 от 28.10.2008г. (листи 24-25, 96-97, дело №2341/2016г.) на кмета на община Асеновград, на основание чл.63, ал.ал.1 и 2 и чл.71, т.1 от ЗМДТ, са определени границите, в които ще се извършват дейностите сметосъбиране и сметоизвозване през 2009г. Според заповедта, такса за поддържане на чистотата на териториите за обществено ползване се събира дори и за имотите, за които собствениците са подали декларация до община Асеновград.
Със Заповед №А-2239 от 29.10.2009г. (листи 26-27, 86-87, дело №2341/2016г.) на кмета на община Асеновград, на основание чл.63, ал.ал.1 и 2 и чл.71, т.1 от ЗМДТ, са определени границите, в които ще се извършват дейностите сметосъбиране и сметоизвозване през 2010г. Според заповедта, такса за поддържане на чистотата на териториите за обществено ползване се събира дори за имотите, за които собствениците са подали декларация до община Асеновград.
Със Заповед №А-2009 от 27.10.2008г. (листи 28-19, 94-95, дело №2341/2016г.) на кмета на община Асеновград, на основание чл.63, ал.ал.1 и 2 и чл.71, т.1 от ЗМДТ, са определени границите, в които ще се извършват дейностите сметосъбиране и сметоизвозване през 2011г. Според заповедта, такса за поддържане на чистотата на териториите за обществено ползване се събира дори и за имотите, за които собствениците са подали декларация до община Асеновград.
С Решение №433 от 28.01.2009г. на ОбС- Асеновград, с Решение №737 от 16.12.2009г. на ОбС- Асеновград, както и с Решение №1033 от 24.11.2010г. на ОбС- Асеновград, е предвидено заплащане на такса за еднократно извозване със собствен или нает транспорт на нормативно допустими производствени, неопасни отпадъци на градската сметище в местността “Капсида”, както и за депониране на битови отпадъци на градското сметище в местността “Капсида”.
Предвид посоченото до тук, настоящият състав на съда приема за установено, че услугите по сметоизвозване и сметосъбиране, поддържане чистотата на територии за обществено ползване и поддържане на депо за битови отпадъци (в местността “Капсида”) са предоставяни от община Асеновград в периода 01.01.2009г. – 31.12.2011г.
Освен това, настоящият състав на съда приема за установено, че данъчните оценки на имотите на жалбоподателя за съответните години са правилно определени, както и че правилно на базата на данъчните оценки на имотите са установени размерите на ТБО за съответните години. Респективно, разгледаната част от оспорения АУЗД се явява постановена без противоречие с относимите материалноправни разпоредби.
На следващо място обаче, предвид изричното възражение на жалбоподателя, че установените с оспорения АУЗД публични задължения са погасени по давност, която давност не се прилага служебно, съдът констатира следното:
Според чл.171, ал.1 от ДОПК, публичните вземания се погасяват с изтичането на 5-годишен давностен срок, считано от 1 януари на годината, следваща годината, през която е следвало да се плати публичното задължение, освен ако в закон е предвиден по-кратък срок. Според чл.171, ал.2 от кодекса, с изтичането на 10-годишен давностен срок, считано от 1 януари на годината, следваща годината, през която е следвало да се плати публичното задължение, се погасяват всички публични вземания независимо от спирането или прекъсването на давността освен в случаите, когато задължението е отсрочено или разсрочено, или изпълнението е спряно по искане на длъжника.
Според чл.172, ал.1 от ДОПК, давността спира: 1. когато е започнало производство по установяване на публичното вземане - до издаването на акта, но за не повече от една година; 2. когато изпълнението на акта, с който е установено вземането, бъде спряно - за срока на спирането; 3. когато е дадено разрешение за разсрочване или отсрочване на плащането - за срока на разсрочването или отсрочването; 4. когато актът, с който е определено задължението, се обжалва; 5. с налагането на обезпечителни мерки; 6. когато е образувано наказателно производство, от изхода на което зависи установяването или събирането на публичното задължение. Според чл.172, ал.2 от ДОПК, давността се прекъсва с издаването на акта за установяване на публичното вземане или с предприемането на действия по принудително изпълнение; ако актът за установяване бъде отменен, давността не се смята прекъсната. Според чл.172, ал.3 от ДОПК, от прекъсването на давността започва да тече нова давност.
В случая, задълженията за ТБО за имота с партиден №М0000040 за периода 01.01.2009г. – 31.12.2011г.; както и задълженията за ТБО за имота с партиден №М0000610 за периода 01.01.2010г. – 31.12.2011г. са били предмет на АУЗД №109 от 04.04.2012г. От своя страна, АУЗД №109 от 04.04.2012г. е изменен с Решение №10 от 21.05.2012г. на началника на О”МД” при община Асеновград и е отменен с Решение №2250 от 27.10.2014г. по дело №1439/2014г. на Административен съд- Пловдив, което пък е оставено в сила с Решение №11435 от 30.10.2015г. по дело №15227/2014г. на ВАС.
При това положение, е налице хипотезата на чл.172, ал.2, пр.2 от ДОПК и давността по отношение на публичните вземания, явяващи се предмет на АУЗД №109 от 04.04.2012г., не се смята прекъсната. Съответно 5-годишната давност по чл.171, ал.1 от ДОПК спрямо задълженията за ТБО за 2009г. за имота с партиден №М0000040 започва да тече от 01.01.2010г. и изтича на 31.12.2014г.
Петгодишната давност по чл.171, ал.1 от ДОПК спрямо задълженията за ТБО за 2010г., както за имота с партиден №М0000040, така и за имота с партиден №М0000610 започва да тече от 01.01.2011г. и изтича на 31.12.2015г.
Следователно, оспореният по делото АУЗД е незаконосъобразен в частите му, с които на жалбоподателя са установени публични задължения за 2009г. и 2010г.
По отношение на останалите задължения, установени с оспорения акт, съответно задължения за ДНИ и ТБО за 2011г., 5-годишната давност по чл.171, ал.1 от ДОПК започва да тече от 01.01.2012г. и изтича на 31.12.2016г. Следователно, давността не е изтекла, предвид направеното издаване на оспорения по делото акт на 26.07.2016г.
Що се отнася до възражението на жалбоподателя, че задълженията са погасени поради непредявяването им в рамките на производството по несъстоятелността на акционерното дружество, съгласно чл.739, ал.1 от Търговския закон ТЗ), то същото е неоснователно.
Вярно е, че Решение №2420 от 20.12.2016г. по административно дело №2341/2016г. на Административен съд- Пловдив е мотивирано именно с наличието на хипотезата на чл.739, ал.1 от ТЗ, според която норма непредявените в производството по несъстоятелност вземания и неупражнените права се погасяват, но пък цитираното решение е отменено с Решение №9415 от 10.07.2018г. по административно дело №1964/2017г. на ВАС, поради което не е налице сочената от жалбоподателя хипотеза.
Предвид очерталия се изход на делото, в полза на жалбоподателя следва да бъдат присъдени разноски, съобразно уважената част от жалбата (10 635,01 лв.) и съгласно приетия по делото списък на разноските (лист 85). За разноските следва да се осъди юридическото лице на бюджетна издръжка, към което организационно и функционално принадлежи органът, издал оспорения акт, каквото в случая се явява община Асеновград.
Ето защо, съдът
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ Акт за установяване на задължение по декларация №310 от 26.07.2016г., издаден от Е.А.С.- главен инспектор в Сектор ”Местни данъци” в Отдел ”Местни приходи” при община Асеновград, потвърден с Решение №2 от 14.09.2016г. на началника на Отдел “Местни приходи” при община Асеновград, с който на ”Красикапласт” АД- в несъстоятелност, със седалище и адрес на управление: гр. Асеновград, ул. “Заводска” №1, ЕИК ****, са установени задължения за ДНИ по ЗМДТ за периода 01.01.2011г. – 31.12.2011г. в общ размер от 8 202,21 лв. и законни лихви върху тази сума в общ размер от 4 100,34 лв.; установени са задължения за ТБО по ЗМДТ за периода 01.01.2009г. – 31.12.2009г. в размер от 3 306,35 лв. и законни лихви върху тази сума в размер от 4 100,34 лв.; установени са задължения за ТБО по ЗМДТ за периода 01.01.2010г. – 31.12.2010г. в общ размер от 3 087,35 лв. и законни лихви върху тази сума в общ размер от 1 875,83 лв.; установени са задължения за ТБО по ЗМДТ за периода 01.01.2011г. – 31.12.2011г. в общ размер от 19 002,88 лв. и законни лихви върху тази сума в общ размер от 9 536,99 лв., както следва:
- в частта му, с която е установена ТБО по ЗМДТ за периода 01.01.2009г. – 31.12.2009г. за имот с партиден №М0000040 в размер от 3 306,35 лв. и законни лихви върху тази сума в размер от 2 365,48 лв.;
- в частта му, с която е установена ТБО по ЗМДТ за периода 01.01.2010г. – 31.12.2010г. за имот с партиден №М0000040 в размер от 2 956,92 лв. и законни лихви върху тази сума в размер от 1 796,62 лв.
- както и в частта му, с която е установена ТБО по ЗМДТ за периода 01.01.2010г. – 31.12.2010г. за имот с партиден №М0000610 в размер от 130,38 лв. и законни лихви върху тази сума в размер от 79,21 лв.
ОТХВЪРЛЯ жалбата в останалата и част.
ОСЪЖДА община Асеновград да заплати на ”Красикапласт” АД- в несъстоятелност, със седалище и адрес на управление: гр. Асеновград, ул. “Заводска” №1, ЕИК ****, сумата от 10,33 лева, представляваща направени по делото разноски, съразмерно на уважената част от жалбата.
Решението може да бъде обжалвано пред Върховния административен съд в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.
Адм. съдия:..../П/.....................
/Н.Бекиров/