РЕШЕНИЕ № 260082
гр. Перник, 18.09.2020 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Пернишкият
окръжен съд, гражданска колегия, в публичното заседание на десети юни през две хиляди и
двадесета година, в състав:
Председател: Милена
Даскалова
при секретаря
Златка Стоянова, като разгледа докладваното от съдията, гр. дело № 180 по описа за
Искът е с правно основание чл. 49, вр.
с чл.45 от ЗЗД.
Предявен е иск от П.И.К., с който е
поискано МБАЛ „Р.А.“
АД, гр.П. да бъде
осъдена да му заплати сумата от 25 200 лв., представляващи обезщетение за
претърпени неимуществени вреди в резултат на смъртта на Ф.К. - майка на ищеца,
ведно със законната лихва от датата на предявяване на иска.
В исковата молба се твърди, че през ***г. Ф.К. е имала
здравословни проблеми в сърдечната област и й е било назначено медикаментозно
лечение. На ***г. била
с повишено кръвно налягане. Лекуващият лекар- кардиолог не е извършил домашно
посещение,поради което около 22.30 ч. ищецът я закарал в Спешно отделение на
ответната болница. Там изчакали около 20-25мин. и тя била прегледана от
дежурния лекар, на който било описано състоянието й през деня, но той преценил,
че не е за болнично лечение и препоръчал да се лекува в домашни условия.
Сутринта на ***г.
състоянието й се влошило и била прегледана от лекуващия я кардиолог, който
изразил становище, че следва да постъпи в болница и се обадил на тел. 112. В
Спешно отделение на ответната болница е извършен преглед, като отново е
преценено, че не е за болнично лечение. По настояване на дъщеря й е прегледана
от лекар- невролог, който й поставил инжекция, след която пациентката получила
гърч и изпаднала в коматозно състояние и й е оказана спешна помощ. Приета е за
лечение по клинична пътека 50- мозъчен инсулт без тромбоза. В продължение на
два дни е била в Отделение за интензивно лечение, а на ***г. е преведена в
Неврологично отделение – за лечение на инфаркт, където й е прилагана
лекарствена терапия. За останалите отклонения – предсърдно мъждене, белодробна
обструкция, бъбречна недостатъчност, дислипидемия, не са извършвани
проследявания и консултации със специалисти. Близките й били уведомени, че ще
бъде изписана на ***г.
На тази дата ищецът отишъл в болницата, където видял, че майка му е поставена
на дишане с апарат и научил, че през нощта е имало кризисна ситуация. Поради
това й състояние и по настояване на близките й, същата е преместена за
долекуване. На следващия ден починала.
Ищецът твърди, че в ответното лечебно
заведение не е осъществено адекватно диагностициране и лечение. Отказът за
прием на ***г. е
несвоевременност с невъзвратими последици за здравето на пациента, които не са
могли да бъдат преодолени. Проведеното лечение в Неврологично отделение не е
постигнало възстановяване на съществуващи и новопоявили се отклонения. Поддържа
се, че лечебното заведение не е имало и необходимия капацитет за осигуряване
достатъчност и качество на лечението.
В срок е постъпил отговор на исковата
молба, с който искът е оспорен.
Поддържа се, че не е налице медицински
деликт, тъй като няма посочено конкретно длъжностно лице- правоспособен лекар,
който да е причинил вреди на ищеца по време на изпълнение на възложената му от
ответника работа. Твърди се, че
изложените в исковата молба обстоятелства, не отговарят на действителното
положение. При постъпването на ***г.
е извършен обстоен преглед, поставена е диагноза и е назначена съответната
терапия. При повторното постъпване на ***г.
са извършени всички необходими диагностично- лечебни дейности в съответствие
със законоустановените изисквания и алгоритмите на клиничните пътеки, като няма
нарушения на утвърдените правила за добра медицинска практика.
Оспорва се наличието на причинно
следствена връзка между проведеното лечение и настъпилия летален изход.
Конкретната причина за смъртта на пациента може да се установи единствено чрез
извършване на аутопсия, която ищецът е отказал.
Пернишкият окръжен съд, преценявайки
събраните по делото доказателства и доводите на страните, приема за установено
от фактическа и правна страна, следното:
При предявения иск с правно основание
чл. 49, вр. с чл.45 от ЗЗД в тежест на
ищеца е да докаже че е син на починалата К., че последната е била пациент на
ответното лечебно заведение, че ответникът има качеството на възложител по
смисъла на чл.49 от ЗЗД по отношение на лекарите, за които се поддържа, че са
провели неефективно, несвоевременно и неправилно лечение, в следствие на което
майката на ищеца е починала, както и че в резултат на смъртта й ищецът е
преживял твърдените от него болки и страдания.
В случая не е спорно, а се и
установява от събраните по делото писмени доказателства, че ищецът е син на Ф.К.,
която е починала в ответното лечебно заведение. Установява се от показанията на
разпитания по делото свидетел А.
Т. Т., че ищецът тежко е приел
смъртта на майка си. Свидетелят характеризира ищеца като човек с лек характер,
учтив и вежлив, който след смъртта на майка си е станал раздразнителен и
неспокоен, обвинявал се е, че не е направил всичко, за да й бъде оказана
нужната помощ, че не я е закарал на лечение в гр. С..
Установява се също, че лечението на Ф.К.
е извършено от лекари, намиращи се в трудово правоотношение с ответната болница.
Спорните по делото въпроси са дали при
лечението на К. в ответната болница е допуснато нарушение на законоустановените
изисквания и алгоритмите на клиничните пътеки и ако е така, то дали е налице
причинна връзка между това нарушение и настъпилия летален изход.
От показанията на свидетелката Д. И. С., сестра на ищеца, които
съдът преценява по реда на чл. 172 ГПК, се установява, че кръвното налягане на
майка й е започнало да се покачва преди ***.,
като на посочената дата вечерта продължило да се покачва. Тя се обадила на
ищеца и двамата закарали майка си в Спешно отделение на ответната болница.
Изчакали реда си, като получили упрек от лекаря, че е трябвало да се обърнат
към личния лекар. Свидетелката присъствала на прегледа на майка си и видяла, че
й е измерено кръвното налягане. Лекарят казал да не се притесняват. Препоръчал
пациентката да пие чай. След като се прибрали в дома си свидетелката
наблюдавала майка си и на ***
отново констатирала, че кръвното налягане се покачва. Към 11 ч. при тях отишъл
лекуващият лекар- кардиолог на Ф.К.. Последната била в такова състояние, че не
разпознала лекаря и той се притеснил и извикал линейка. Лекарят, който бил в
линейката, препоръчал пациентката да не се вози легнала, за да не получи
инсулт. В Спешно отделение на ответната болница било измерено кръвното
налягане, при което е констатирано, че е високо. Свидетелката настояла да бъде
направена консултация с невролог. Лекарят, който бил в Спешно отделение сложил
майка й да легне и й поставил инжекция, след което тя получила епилептичен
гърч. Преди К. да получи гърч дошъл невролог, който казал на свидетелката, че в
отделението приемат само хора с инсулт и няма как да бъде приета майка й.
Незабавно били извикани и други лекари, след което К. била поставена на количка
и закарана да й бъде направена снимка. Настанена е за лечение в болницата, като
е лекувана в Неврологично отделение и в
реанимация. Свидетелката установява, че докато е била в Неврологично
отделение майка й е чувала името си.
Относно здравословното състояние на К.,
свидетелката сочи, че е имала повишено кръвно налягане и през месец ***г. е правена
коронарография. К. била стриктна и изпълнявала предписанията на лекарите, пиела
редовно лекарствата си. Проблемите й с кръвното са започнали два- три дни преди
***г. Описва майка си като
активна жена, която се е грижела за домакинството.
Като свидетел е разпитан Н. Н. Е., който е извършил първия
преглед на К. на ***г.
Същият установява, че тя е дошла с дъщеря си късно вечерта и е имала оплаквания
от високо кръвно. Свидетелят измерил кръвното, направил цялостен преглед,
какъвто се прави в такива случаи, запознал се с предоставената му медицинска
документация. Констатирал повишено кръвно налягане, но при прегледа не са се
открили съществени отклонения от основните заболявания на пациентката. За
понижаване на кръвното налягане била поставена инжекция. Изчакал, за да
подейства лекарството и направил контролен преглед. К. била освободена, като
всичко било обяснено на лицето, което я придружавало. Свидетелят сочи, че по
документи всичко е продължило около 40 минути. Не си спомня дали е дал
конкретни препоръки. При прегледа не е имало животозастрашаващи симптоми и не
са били налице показания за хоспитализация.
Свидетелят М. А. С., който е началник на
Спешно приемно отделение в ответната болница, установява, че на ***г. е бил дежурен, когато е
била докарана К.. След като била снета анамнеза и е констатирано, че е идвала и
предишната нощ започнала подготовка за електрокардиограма и вземане на кръв за
изследване. По време на електрокардиограмата направила Джаксънов гърч, който
преминал в епилептичен гърч. Тогава й поставил една ампула диазепам мускулно и бил
извикан невролог за спешна консултация. Неврологът назначил рентген и скенер и
пациентката била хоспитализирана.
Свидетелят сочи, че практиката, при
снемане анамнезата на възрастни пациенти, е да се разговаря с близките им и в
случая е било съобщено, че пациентката страда от хипертония и сърдечна
недостатъчност.
Свидетелят П. М. И.- Началник на Неврологично
отделение в ответната болница установява, че на ***г. К. е била приета в отделението в
състояние на мозъчна кома след голям епилептичен припадък по време на преглед.
Предишния ден е била с хипертонична криза и според него тази криза е довела до
проявата на коматозното състояние. Докато е била в Интензивното отделение още
първия ден е излязла в съзнание, но съзнанието й е било дефицитно – реагирала е
на словесни повиквания, но не е можела да каже нищо. Кръвното й налягане
прогресивно е спадало и състоянието й се е влошавало. Поради изтичане на
клиничната пътека е изписана от Интензивно отделение, но фактически не е
напускала болницата, защото е била приета по друга клинична пътека.
По време на престоя в болницата се
нарушило гълтането, не е можела да приема течности, което е наложило поставяне
на сонда, като й е поставена и кислородна маска, защото при нарушение на
съзнанието дишането е по- повърхностно. Според свидетеля смъртта е настъпила
като естествен край на нарушените важни функции- бъбречна недостатъчност,
чернодробна недостатъчност, намалена диуреза. Не е консултирана с кардиолог,
защото е била изяснена кардиологично и не е имало какво повече да се направи.
Уточнява, че по статистически данни 96 % от случаите на приети в коматозно
състояние, завършват със смърт
Свидетелят установява също, че
пациентката е лекувана с допамин и кортизон. Първият медикамент повишава
кръвното налягане, а вторият стимулира всички жизненоважни функции. Тези два
препарата са прилагани по преценка на лекарите, а не по съвет на анестезиолог.
Не е консултирана с анестезиолог, защото не е имала нужда. Свидетелят потърсил
съдействие, но му било отговорено, че не е за интубация. Потърсил и съдействие
и консултация от кардиолог, но му било казано, че нямат легло и че следва да я
държат в отделението. Правена е компютърна томография. ЯМР не е правен, защото К.
била в тежко състояние и не е можела да бъде транспортирана до гр. С..
По делото е изслушана комплексна
съдебно медицинска експертиза. Вещите лица, след като са се запознали с
представената по делото медицинска документация, както и след разпита на
свидетелите, са дали отговори на поставените им от страните въпроси. Същите са
направили констатация, че според описанието в лист за преглед на от ***г. няма отразени
анамнестични и от обективния преглед данни за наличие на остро
животозастрашаващо състояние.
Посочили са, че пациентката е лекувана
в Неврологично отделение на МБАЛ „Р.А."
от *** до *** г. и от *** до *** г., като от *** до *** г. е лекувана в ОИЛ с
Диагноза 1 63.3 Мозъчен инфаркт причинен от тромбоза на церебрални артерии,
като окончателната диагноза е същата като приемната. Водещото заболяване е
мозъчен инфаркт, причинен от тромбоза на церебрални артерии, което е усложнение
на хроничните сърдечни заболявания - хипертоничната сърдечна болест и
перманентното предсърдно мъждене.
Вещите лица са констатирали, че
липсват данни в медицинската документация за кръвни изследвания, несъвместими с
живота. В ИЗ №*** няма
отразено заболяване захарен диабет и анемия, като данни за тези заболявания няма и въз основа
на направените изследвания на кръвта. От приложената по делото документация
няма данни за остра бъбречна недостатъчност. Установените повишени стойности на
серумния креатинин при приемането 178 mcmol/l показват данни за хронична
бъбречна недостатъчност, поради таргетното засягане на бъбреците от хипертонията
и възрастта на пациентката. В случая завишеният креатинин не оказва депресивно
влияние на мозъка.
Състоянието емболия на церебралната
артерия е обективизирано на базата на анамнезата и обективния неврлогичен
статус - внезапно настъпила мозъчна симптоматика /обърканост, говорни смущения,
Джаксънов гърч, преминал в голям епи припадък, кома, огнищна неврологична
симптоматика - левостранен двигателен дефицит с пирамидна симптоматика/.
Установени са и данни за декомпенсирана сърдечна дейност, смущения в сърдечния
ритъм, „игра" на артериалното налягане, сърдечен порок. Направеното
образно изследване на ***
г./17.29 ч. КТ на мозъка дава информация за мултиинферантна енцефалопатия, с
описани нископлътни зони, недобре отграничени двустранно перивентитрикуларно
супратенториално. Не се визуализират интра и екстракраниални хеморагични
колекции. Мозъчен оток не е описан. Емболията на церебрална артерия не е
обективизирано с неврообразно изследване. Исхемичният мозъчен удар от емболия
на церебрална артерия е резултат от запушване на артериален съд, което
ограничава достъпа на кръв до мозъка. Причини могат да бъдат склеротични
изменения в сънните и гръбначните артерии, както и в големите и малките мозъчни
артерии, най-често предизвикани от хипертония, запушвания /тромбози/ от
сърдечен произход, най-често на фона на предсърдно мъждене, увреждания на
сърдечните клапи /в случая налична аортна стеноза/ и др.
От направеното компютърно-томографско
изследване, не са установени данни за наличие на мозъчен оток или друго мозъчно
увреждане със симптомите на мозъчен оток. Такъв може да се диагностицира само с
ЯМР до 6 ч. след настъпването на инсулта. При невъзможност да се
осъществи ЯМР е било необходимо да се извърши контролна компютърна томография
до 72ч. от началото на инцидента с оглед прецизиране на диагнозата.
В същия смисъл е и заключението на
вещото лице Р., съгласно което описаните ниско плътности зони на КТ от *** г. са с различна давност,
но във всички случаи става въпрос за давност от 2-З месеца и някои с по- ниска
плътност от години. Изобразяването на исхемичен инсулт може да стане от шестия
час от настъпването на инцидента до 21-я ден. Много често исхемичните
инсулти на комютърна томография остават без изобразяване 12-24 часа. Може да се
позитивира исхемичен мозъчен инсулт при образното изследване в рамките на 24
часа, но не е задължително. Не винаги се позитивира на компютър томографско
изследване.
Вещите лица от комплексната съдебно-
медицинска експертиза са посочили, че при влошеното състояние „хемодинамичен
срив и т.н..." се предприемат действия за възстановяването на
хемодинамиката -артериалното налягане и сърдечната честота. Тези терапевтични
действия се осъществяват чрез вливане на водно-електролитни разтвори и вазоактивни
медикаменти за повишаване на артериалното налягане през осигурен интравенозен
източник. Ако приложените мерки не доведат до желан резултат, се преминава към
спешни мерки-кардиопулмонална резусцитация. Това е специален протокол за
осигуряване на циркулация на организма и поддържане на дишането.
От представената медицинска
документация и разпита на свидетеля Д-р П.
М. се установява, че при
пациентката от ***г. е
прилаган вазоактивния медикамент допамин. Осъществявани са вливания на водно-солеви
разтвори и вътревенозно приложение на кортикостероиди. От предоставените
документи се констатира, че пациентката не е получавала хипертонична криза през
престоя си в интензивното отделение при активното вливане на водно -солеви
разтвори.
Направен е извод, че има причинна
връзка между всички състояния, отклонения и увреждания описани в ИЗ.
Диагностициралият мозъчен инфаркт, причинен от тромбоза на централни артерии с
мозъчно размекване е най-често срещаната форма на мозъчен инсулт при основен
съдов процес атеросклероза, хипертонична болест и при болни над 60-годишна
възраст. Мозъчното размекване при 50-60% от случаите се дължи на тромбоза
/пълно запушване/ на атероматозно изменен артериален клон, а при останалите
случаи се касае за нетромботично размекване в басейна на атероматозно изменен
съд, който е оросявал мозъчната тъкан на границата на своите възможности и при
прибавка на местна вазомоторна игра или хемодинамични смущения, каквито в
случая са били налице /сърдечна недостатъчност, смущения на сърдечния ритъм,
периферна слабост на кръвообращението с рязко спадане на кръвното налягане/
бързо декомпенсира оросяването в този район, налице са исхемия и после
размекване.
За правилното диагностициране и
лечение на такова здравословно състояние са необходими лекари със специалност
по кардиология, неврология, анестезиология и реанимация /или специалисти от
отделение за интензивно лечение
При тромбоза на голям кръвоносен съд
болният може да умре за няколко часа или дни в кома. При повечето болни, които
преживяват инсулта, настъпва подобрение Лошата прогноза на току-що получената
хемиплегия би била прибързана.
При постъпването на пациентката на ***г., същата е била в
коматозно състояние и смъртността при тези пациенти е висока. Не може
категорично да се твърди, че смъртта е била предопределена още преди
постъпването в болницата, тъй като след постъпването в отделението за
интензивно лечение и реанимация се е подобрила, като съзнанието се е
възстановило и това е позволило преместването в Неврологично отделение. Може да
се твърди с голяма вероятност, че смъртта е била предопределена от 18.05ч. на ***г., когато в ИЗ № *** е посочено "АН
60/40мм.Нг. и 200мл.отделена урина до момента", което показва данни за
начеващо шоково състояние, изискващо задължително консултиране с кардиолог и
анестезиолог-реаниматор с оглед провеждане на спешни реанимационни мероприятия.
От описания в 24ч. на ***г.
декурзус в ИЗ № ***
"периферно артериално налягане не се хваща" шоковото състояние е
навлязло в т.н. невъзвратима фаза и смъртта е станала непредотвратима.
Видно от заключението, в медицинската
документация от преди постъпването в МБАЛ "Р. А." има данни за
следните хронични заболявания: хипертонично сърце със (застойна) сърдечна
недостатъчност, дегенеративен сърдечен порок - умерена стеноза и инсуфициенция
на аортната клапа, постоянно предсърдно мъждене, хронична застойна сърдечна
недостатъчност, хронична обструктивна белодробна болест, есенциален тремор. От
тях предсърдното мъждене и артериалната хипертония са основните заболявания,
довели до възникналото усложнение, свързано с тромбозата на церебрална артерия
и последващите усложнения довели до смъртта й. Хипертончната болест е основен
рисков фактор, водещ до ендотелна
дисфункция на кръвоносните съдове и повишава риска от тромбоза, в случая на
церебралните артерии, представляващо остро разстройство на мозъчното
кръвообръщение.
Мултиинфарктната енцефалопатия не е
едноетапно състояние и не може да се развие в рамките на 24 ч. При
мултиинфарктната енцефалопатия могат да се наблюдават разпознаваеми
неврологични симптоми на остро състояние.
При пациенти с хипертонична сърдечна
болест, застойна сърдечна недостатъчност и мултиинфарктна енцефалопатия не може
да бъде предвидено кога ще настъпят остри състояния. При продължително
протичащо състояние на повишено кръвно налягане може да се очаква възникване на
остри състояния.
Според вещите лица пропуск, който е
допуснат в диагностиката на пациентката за предотвратяване леталния изход е
липсата на консултация със специалист кардиолог и анестезиолог-реаниматор при
състоянието на хемодинамичен срив, описан на ***г. в 18.05ч. Друг диагностичен пропуск
е непровеждането на контролна КТ на мозъка до 72ч. от началото на инцидента, с
цел по прецизно диагностично уточняване. Независимо от липсата на остро
състояние, налагащо хоспитализация при прегледа на *** г., имайки предвид
поддържането на високо кръвно налягане от няколко дни, възрастта на пациентката
и придружаващите й заболявания, както и ретроспективното проследяване във
времето на развитието на състоянието при Ф.К., решението за продължаване на
лечението в домашни условия не е било правилно, а забавянето на
хоспитализацията също е допринесло за възникването на болестното състояние от
което е последвало леталния изход.
В съдебно заседание вещите лица са
дали пояснения, посочвайки че при прегледа на ***г. няма отразено остро състояние, но
хода на заболяването показва, че взетото решение да не бъде приета на лечение е
неправилно. Подценени са данните, че от няколко дни пациентката е с високи
стойности на кръвното налягане. Това е важен момент от анамнезата, който е
недооценен. При лечението в болницата са били наложителни консултации с
кардиолог и анестезиолог, като е трябвало са се направи консултация в периода
на срива на артериалното налягане, което е критично състояние, изискващо
интензивен специалист. Спадането на кръвното налягане е свързано с
реанимационни действия, каквито няма данни да са предприети въз основа на
представената документация. Предприемането на тези действия обаче не е
гаранция, че ще бъде предотвратен леталния изход. Д- р Н. сочи, че липсата на
тази консултация е довела до прогресивно бързо влошаване на състоянието и
смъртен изход.
Въз основа на така събраните доказателства,
съдът намира, че са налице предпоставките за ангажиране отговорността на
ответника.
По силата на чл. 79 от
Закона за здравето, медицинската помощ в Република България се
осъществява чрез прилагане на утвърдени от медицинската наука и практика методи
и технологии. Съобразно чл. 80 от ЗЗ,
качеството на медицинската помощ се основава на медицински стандарти, утвърдени
по реда на чл. 6, ал. 1
от Закона за лечебните заведения Всеки гражданин, съгласно
разпоредбата на чл. 81 от Закона за здравето, има право на достъпна медицинска
помощ, която се осъществява при прилагане на принципите на своевременност,
достатъчност и качество на медицинската помощ, както и при зачитане правата на
пациента. На тези права на пациента съответства задължението на болничното
заведение да осигури полагането на медицинска грижа, в изискуемия се обем,
което включва прилагане на медицинските стандарти и добрите практики, съобразно
конкретиката на случая. Добрата медицинска практика изисква всеки пациент да
получи адекватно на заболяването и състоянието му лечение.
При
така действащата правна уредба следва, че отговорност при лекарска грешка е
налице в случаите на всяко неизпълнение на професионалните задължения на лекар
по повод извършването на изследвания, консултации, лечение и др. медицински
дейности, което неизпълнение е противоречие с утвърдените от медицинската наука
и практика методи и технологии, с медицинските стандарти и правилата за добра
медицинска практика, както и е в противоречие с принципите на правото на
медицинска помощ, залегнали в чл. 81 от ЗЗ, в резултат на което е причинено
увреждане на пациента, а при смърт- на неговите близки.
В случая по несъмнен начин е
установено, че майката на ищеца е била хоспитализирана в ответното лечебно
заведение, където е починала. Сам по себе си фактът, че лицето е починало в
болницата не предпоставя ангажиране отговорността на ответника. От значение за
спора е дали в периода на лечението са предприети всички необходими действия за
опазване живота и здравето на пациента. По настоящето дело от заключението на
приетата комплексна съдебно медицинска експертиза е видно, че са допуснати
пропуски в лечебния процес, които са в причинна връзка с настъпили летален
изход.
На първо място не е извършена
контролна компютърна томография до 72ч. от началото на инцидента с оглед
прецизиране на диагнозата. Установи се от тричленната СМЕ и от заключението на
вещото лице Р., че много често исхемичните инсулти на комютърна томография
остават без изобразяване 12-24 часа. Т.е. направената компютърна томография в
деня на приема не е могла да даде достатъчна и прецизна информация за
състоянието на пациента след преживения мозъчен инцидент и е трябвало да се
направи повторна такава, което не е сторено. С това пациентката е била лишена
от своевременна и точна диагноза, от което и следва, че е налице нарушение на
правото на медицинска помощ при
прилагане принципа на своевременност, достатъчност и качество.
Вещите лица са посочили, че най-
прецизното изследване е било ЯМР, но такъв не е можело да бъде направен в
ответната болница, а пациентката е била в състояние, непозволяващо
транспортирането й до гр. С.
и с оглед на тези данни съдът намира, че неизвършването на посоченото
изследване не може да се приеме като пропуск от страна на ответника.
На следващо място вещите лица са
категорични, че са били наложителни консултации с кардиолог и анестезиолог. В
съдебно заседание същите поясняват, че е
трябвало са се направи консултация в периода на срива на артериалното налягане,
което е критично състояние, изискващо интензивен специалист. Спадането на
кръвното налягане е свързано с реанимационни действия, каквито няма данни да са
предприети въз основа на представената документация. Д-р А. в съдебно
заседание, на въпроса какви мерки е могло да се вземат за предотвратяване на
леталния изход, е отговорил, че спадането на кръвното налягане е свързано с
реанимационни действия, поставя се венозен източник, поставят се лекарства,
които евентуално да го повишат, а ако не се разреши дихателният проблем, то се
предприема поставяне на командно дишане, като в случая такива действия няма,
както и не е извършена консултация. От своя страна вещото лице д- р Н. сочи, че
липсата на тази консултация е довела до прогресивно бързо влошаване на
състоянието и смъртен изход. Следователно нарушени са принципите на
своевременност, достатъчност и качество на медицинската помощ. На пациента не е
осигурена нужната консултация и не са предприети реанимационни действия,
въпреки прогресивно влошаващото се състояние. Вещите лица са посочили, че
предприемането на тези действия не е гаранция, че ще бъде предотвратен леталния
изход, както и че пациентката към момента на приема в болницата е била в
коматозно състояние и смъртността при тези пациенти е висока, но както вече се
посочи, релевантно за спора е обстоятелството дали са положени медицински грижи
в съответствие с принципите, визирани в чл. 81 от ЗЗ, без оглед възрастта на
пациента и теоретичните шансове същият да оздравее. Налице е бездействие,
изразяващо се в непредприемане на дължимите се действия, съответстващи на
състоянието на пациента.
Не на последно място е и
ненавременното хоспитализиране на пациентката. Вещите лица са направили
констатация, че според описанието в лист за преглед от ***г. няма отразени данни за
наличие на остро животозастрашаващо състояние, но при разпита им в съдебно
заседание са уточнили, че са подценени данните, че от няколко дни пациентката е
с високи стойности на кръвното налягане, посочвайки, че това е важен момент от
анамнезата, който е недооценен. В тази връзка вещото лице М. е дал пояснения, че
като се имат предвид възрастта и оплакванията на пациентката може да се
предполага, че дава някаква енцефалопатия, а вещото лице З. сочи, че ако е
приета и наблюдавана може би няма да се е влошило състоянието й. Т.е. въз
основа заключението на вещите лица се налага извод, че е налице подценяване на
анамнестичните данни, което е довело до несвоевременен прием на пациента за
лечение.
Съгласно приетото в решение №
103/25.07.2019г. по гр.д. № 2700/2018г., когато съдът се произнася по въпроса
налице ли е лекарска грешка, то следва да се установи какви действия са
извършени или не са извършени и съответно дали те са отговаряли на дължимото,
съобразно медцинските стандарти, правила и практики. При така събраните
доказателства, преценени в тяхната съвкупност, съдът намира, че е налице
фактическият състав на чл. 49 ЗЗД за ангажиране отговорността на ответника. По
делото е доказано наличието на неизпълнение на няколко задължения, като всяко
едно от тези неизпълнения, преценени в съвкупност с останалите е в причинна
връзка с настъпилия вредоносен резултат.
В съответствие с принципа на
справедливостта, визиран в чл. 52 от ЗЗД, съдът намира, че претендираната от
ищеца сума от 25 200 лв. справедливо ще го обезщети за претърпените от
него болки и страдания, като определяйки размера на обезщетението съдът взема
предвид показанията на разпитания по делото свидетел за начина, по който ищецът
е преживял случилото се, за това, че същият се е обвинявал, че не е направил
необходимото за осигуряване лечението на майка си. Върху главницата от
25 200 лв. следва да се
присъди и законната лихва, считано от датата на предявяване на иска.
С оглед изхода на делото в полза на
ищеца следва да се присъдят направените по делото разноски в размер на 3 008 лв.
Водим от горното, съдът
Р Е Ш И :
ОСЪЖДА МБАЛ „ Р. А.” АД, гр.П. да заплати на основание
чл. 49 от ЗЗД на П.И.К. с ЕГН ********** със съдебен адрес *** сумата от 25 200 лв.,
представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди – болки и
страдания от смъртта на майка му Ф.
М. К., починала на ***г. в ответната болница,
ведно със законната лихва, считано от датата на предявяване на иска –
18.03.2019г. до окончателното изплащане на сумата и 3 008 лв. направени по
делото разноски.
Решението е постановено при участието
на Застрахователна компания „Бул инс“ АД, гр. С. като трето лице помагач на страната
на ответника.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване, пред Софийския
апелативен съд, в двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия: