РЕШЕНИЕ
№ 632
гр. София, 30.05.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ТО VI-6, в публично заседание на
двадесет и първи декември през две хиляди двадесет и първа година в
следния състав:
Председател:Елена Радева
при участието на секретаря Габриела М. Владова Боботилова
като разгледа докладваното от Елена Радева Търговско дело №
20211100901929 по описа за 2021 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Искове с правно основание чл.57, ал.3 ЗБН.
В исковата си молба ищецът – синдикът на „К.Т.Б.“ АД(„КТБ“ АД),
твърди, че на основание чл.57, ал.3 ЗБН е извършена проверка за
установяване на това дали са налице данни за причинени на банката вреди от
нейни бивши администратори.Твърди, че проверката е установила вреди в
размер на съдебно заявената сума от 11 250 000лв., които са причинени от
четиримата ответници, вследствие на неизпълнение на техни законови и
договорни задължения.
Твърди, че на 19.10.2012г. „Д.**” ЕООД е подало искане до
„К.Т.Б.”АД за отпускане на банков кредит в размер на 30 000 000лв.
Съобразно представения от кредитоискателя бизнес план, кредитът е
необходим за заплащане авансово на цената на специална продукция, която е
поръчана за производство и предназначена за продажба на лицензирана
фирма за търговия със специална продукция. Кредитоискателят се е запознал
с Общите условия на банката за осъществяване на кредитни сделки на
18.10.2012г.
На 17.10.2012 г. Г.З., в качеството му на експерт в управление
„Кредитиране“ и П.Х., служител в Дирекция „Кредитен риск” са изготвили
становище с предложение за обсъждане на следните параметри по сделката:
размер на кредита — 30 000 000 лева;
1
цел — оборотни средства- за закупуване на специална продукция от
„П.” ООД;
срок на усвояване-30.12.2014г. с гратисен период за главицата до
28.02.2013г„ през който да се обслужват само лихвите;
срок на издължаване - 24 броя равни ежемесечни вноски от 20.03.2013 г.
до 20.02.2015 г.;
лихвен процент — 9%;
обезпечение — залог по реда на ЗОЗ на вземания на „Д.**”ЕООД към
банката, произтичащи от разплащателни сметки; залог на закупените с
кредита краткотрайни активи и залог на вземания по търговски договори.
На 19.10.2012г. е проведено заседание на Управителния съвет на „КТБ“
АД(н) с присъстващи членове О.Р., И.З. и Г.Х., на което е взето решение за
сключване на договор за банков кредит с „Д.**“ ЕООД за сумата от 30 000
000лв. с дата на падеж 20.02.2015г., при погасяване на дълга на равни вноски,
считано от 20.03.2013г. Предвиденото обезпечение е залог на дълготрайни
активи на стойност 125% от размера на кредита, учреден в срок до
30.12.2012г. Управителният съвет е приел, че в резултат от решението за
сключване на договора и факта, че контрагентът е свързано лице с „В.П.”АД,
се формира голяма експозиция към свързани лица, чийто размер е 14 ,43% от
капиталовата база на банката.
На 19.10.2012г. между „К.Т.Б.“ АД, ЕИК ****, представлявана от
изпълнителните директори А.М.П. и Г.П.Х. и „Д.**“ ЕООД, ЕИК ****, е
сключен договор за банков кредит, по силата на който банката е поела
задължение да предостави на кредитополучателя банков кредит в размер на
30 000 000 лв. като средствата са предназначени за закупуване на акции от
капитала на трети лица и за други инвестиционни цели. Крайният срок за
усвояване на кредита е 30.12.2012г.
Съгласно чл.10 от договора, за ползвания кредит кредитополучателят
заплаща на банката годишна лихва върху фактически ползваните суми по
кредита в размер на 9%. Лихвата се начислява ежедневно върху дебитното
салдо по заемната сметка на кредитополучателя и е платима ежемесечно на
25-то число на съответния месец.
При нарушаване на срока за заплащане на вноска по главницата или
при предсрочна изискуемост на кредита, банката начислява върху
просрочената/дължима/ главница и наказателна надбавка в размер на 10
пункта годишно, като кредитополучателят се е задължил да заплаща на
банката неустойка в размер на 10% върху начислената, но неплатена в срок
лихва по кредита.
Крайният срок за погасяване на всички задължения по договора е
20.02.2015г., като кредитополучателят се задължава да издължи главницата
по кредита на 24 броя равни ежемесечни вноски в размер по 1 250 000лв.
всяка, платими на 20-то число от 20.03.2013 г. до 20.02,2015 г.
За обезпечаване на всички вземания на банката, възникнали на
основание договор за кредит от 19.10.2012 г., кредитополучателят е поел
задължение до 30.12.2012 г., да учреди залог и/или ипотека на активи на
2
пазарна стойност минимум 125% от размера на кредита.
Съгласно чл.40, б.”ж” от договора за кредит, при забава в плащанията
на главницата или лихвите по този кредит или по предоставени други
кредити, банката има право да обяви едностранно кредита за предсрочно
изискуем. Основание за обявяване на предсрочна изискуемост на кредита,
съгласно чл.40, б.”г” от договора за кредит, е налице, когато
кредитополучателят не е предоставил на банката договорените обезпечения в
уговорения срок, намалил е дадените обезпечения или не е предоставил в
указания от банката срок допълнително поисканите нови обезпечения.
За обезпечаване на вземанията на банката по договора за кредит
между „К.Т.Б.“ АД и „Д.**” ЕООД е сключен договор на 19.10.2012г., с който
кредитополучателят е учредил особен залог на всички свои настоящи и
бъдещи вземания, произтичащи от договори за разплащателни сметки,
сключени с банката, както и по всички открити след датата на сключване на
договора разплащателни и други негови сметки в банката. Залогът обаче не е
вписан в ЦРОЗ.
На 19.10.2012г. между „К.Т.Б.“ АД и „Д.**” ЕООД е сключен
договор, с който за обезпечаване на вземанията на банката по договора за
кредит залогодателят учредява в полза на банката особен залог по реда на
ЗОЗ на всички свои настоящи и бъдещи вземания, произтичащи от договор за
продажба на стоки от 05.10.2012г., сключен между залогодателя и „А.”АД, на
обща стойност 32 961 556,80лева. Залогът на вземания, учреден с този
договор, също не е вписан в Централния регистър на особените залози, а също
така няма съобщение до длъжника по заложеното вземане, съгласно чл. 17 от
ЗОЗ.
За обезпечаване на вземанията на банката по договора за кредит,
между „К.Т.Б.“ АД и „Д.**” ЕООД е сключен на 19.10.2012г. договор за
особен залог. Предмет на договора е особен залог по реда на ЗОЗ на
краткотрайни материални активи на обща стойност 29 995 188лв.,
собственост на залогодателя, подробно описани в приложение към договора.
Залогодателят е поел задължение в срок от 5 работни дни от подписване на
договора да окаже необходимото съдействие на банката по заявяване за
вписване на залога в ЦРОЗ, като представляващият дружеството или
упълномощено лице се яви лично пред служител на регистъра за полагане на
подпис за съгласие за вписване на залога или като завери нотариално
заявлението за вписване, както и да съдейства за другите действия и
обстоятелства, които подлежат на вписване. Този залог също не е вписан в
ЦРОЗ.
Банката е изпълнила задължението си да предостави на
кредитополучателя уговорените парични средства, но „Д.**“ ЕООД не е
изпълнило задължението си да учреди в уговорения срок залог и /или ипотека
на активи на стойност 125% от размера на кредита.
Към 31.10.2014 г., „Д.**” ЕООД е в забава, като просрочената главница
е в размер на 3 750 000лв., а просрочените лихви са в размер на 446 041,67лв.
С изявление изх. №8527 от 13.11.2014г., получено от
3
кредитополучателя на 07.04.2015 г., банката е обявява задълженията на „Д.**”
ЕООД по договор за банков кредит от 19.10.2012 г. за изцяло предсрочно
изискуеми, на основание чл.40, б.”а” и „ж” от договора. С изпратеното
изявление за обявяване на предсрочна изискуемост е изпратена и покана за
доброволно изпълнение, като на длъжника е предоставен и седемдневен срок
за доброволно погасяване на задълженията му, каквото погасяване не
последва.
За събиране на вземанията си по договора за кредит „К.Т.Б.”АД(н)
подава заявление по чл.417 от ГПК, въз основа на което е образувано гр.д.
№63295/2015г. по описа на СРС. Съдът издава заповед за изпълнение и
изпълнителен лист на 21.12.2015г. за дължимите от „Д.**” ЕООД суми по
договор за кредит от 19.10.2012г., като неплатената главница е в размер на 11
250 000лв.
Въз основа на издадения изпълнителен лист е образувано изп.д.
№20168440401067 по описа на ЧСИ С.Я., с рег.№844 на КЧСИ с район на
действие СГС, който е извършил пълно проучване на имущественото
състояние на длъжника, но не е открил никакво имущество.
Ищецът твърди, че ответниците Г.П.Х., ОРЛ. Н. Р., А.М.П. и ИЛ. АТ.
З. имат качеството на администратори по смисъла на § 1, т. 2, б. „а“ от ДР на
Закона за банковата несъстоятелност, тъй като са членове на Управителния
съвет на „К.Т.Б.“АД и изпълнителни директори.
Ответниците като членове на Управителния съвет са длъжни да
изпълняват функциите си с грижата на добър търговец в интерес на
дружеството и на всички акционери, съгласно чл.237,ал.2 от ТЗ, като
отговарят солидарно за вредите, които са причинили виновно на дружеството,
на основание чл.240,ал.2 от ТЗ.
Г.П.Х. е сключил с банката договор за управление от 15.12.2008г.,
съгласно който изпълнителният директор се задължава при изпълнение на
функциите си да полага грижата на добър банкер и да прилага в управлението
на банката всички свои професионални знания, умения и досегашен опит,
като използва всички възможности за усъвършенстване дейността на банката
с оглед повишаване на нейните финансови резултати, стабилност и издигане
на нейния престиж. Изпълнителният директор като член на Управителния
съвет, управлява заедно с друг изпълнителен директор или друго
легитимирано лице /прокурист, търговски пълномощник и др./ банката, като:
организира и контролира цялостната дейност по управлението на банката в
съответствие и в изпълнение на решенията на Общото събрание на
акционерите, Надзорния съвет и Управителния съвет; упражнява цялостен
оперативен контрол върху текущата дейност на Банката; решава дали да
сключи и сключва от името на Банката договори и сделки и определя тяхното
съдържание, освен в случаите, когато сключването на договори и други
сделки се решава от Надзорния съвет или Управителния съвет или
съдържанието на техните клаузи се определя от тях; управлява имуществото
на Банката, като съгласно закона, решенията на Общото събрание на
акционерите, тези на Надзорния съвет или на Управителния съвет, се
4
разпорежда с нейните финансови средства и упражнява контрол върху
операциите на Банката в страната и чужбина и върху нейното счетоводство.
А. М. П. е сключил с банката договор за управление на 18.10.2012 г.,
чиито клаузи са идентични с тези на договора за управление, сключен с
ответника Х..
Отношенията между банката и И.А. З. в качеството му на член на
Управителния съвет и изпълнителен директор са уредени в договор за
възлагане на управление, сключен на 21.07.2003г.,_ като клаузите му,
отнасящи се до задълженията на изпълнителния директор, са идентични с
тези на останалите договори за управление.
Договорът за управление между банката и О.Н. Р. е сключен на
21.07.2003г., като задълженията на този ответник, уредени в договора, са
същите като на останалите членове на УС и изпълнителни директори.
Задълженията на ответниците са регламентирани както в закона,
устава на банката, договорите за управление, така и в Правилника за
кредитната дейност на „К.Т.Б.“ АД ( приет от УС срешеше от 27.12.2000 г.,
одобрен от Надзорния съвет с протоколно решение № 26 от 29.12.2000 г.
,
изменен и допълнен срешете на УС от 05.08.2011г. ), който урежда условията
и реда за проучване, разрешаване, сключване, управление, отчет и контрол на
кредитните сделки в банката.
Съгласно чл. 15 от Правилника, в зависимост от степента на
кредитния риск, при сключване на кредитни сделки банката спазва принципа
на достатъчност и ликвидност на приетите обезпечения, с цел минимизиране
на риска.
Раздел I и II от Глава Трета от Правилника уреждат процедурата за
проучване на искания за кредит и сключване на кредитни сделки, както и
редът за усвояване и издължаване на кредита.
За сключване на кредитна сделка клиентът подава искане за кредит,
като представя изискуемите по чл. 32 от Правилника документи. Съгласно чл.
32, ал. 2 от Правилника, банката изисква от кредитополучателя документи,
идентифициращи правния му статут, вида на кредита и предлаганото
обезпечение, съгласно Примерен списък (Приложение № 7). Документи от
списъка могат да отпаднат или да бъдат изискани документи, невключени в
него, в зависимост от условията по конкретната сделка по предложение на
кредитния специалист. Управителят на Финансовия център, респективно
Началникът на Управление “Кредитиране“ за Централното управление,
възлага проучването, оценката и анализа на искането за кредит на кредитен
специалист /чл. 34 от Правилника/.
Съобразно чл. 35, ал. 1 от Правилника, за всяка кредитна сделка
юрисконсултът извършва правен анализ, като документира констатациите и
препоръките в писмено правно становище, в съответствие с чл. 25, т. 2 от
Правилника /правният анализ се извършва по реда на Методика, съгласно
Приложение 2/, което предоставя на кредитния специалист. Когато анализът е
извършен от юрист, който е служител на банката, той удостоверява
5
извършването на правния анализ и законосъобразността на проекта за договор
чрез полагане на подписа си върху него/чл. 35, ал. 2 от Правилника/.
Изготвеното правно становище, както и парафирания от юриста проект на
договор се предоставя на началника на управление „Кредитиране” и на
началника на управление „Анализ и контрол на риска”, съгласно чл. 35, ал. 3
от Правилника.
Разпоредбата на чл. 36, ал. 1 от Правилника урежда задълженията на
кредитния специалист, който следва да анализира предоставените документи
и събраните сведения относно общото финансово състояние на
кредитоискателя, събраните данни от Централния кредитен регистър на БНБ,
предмета и целта на кредитирането, предлаганото обезпечение,
икономическата свързаност на кредитоискателя по смисъла на Закона за
кредитните институции и Наредба № 7 на БНБ, както и резултатите от
правния анализ. Съгласно чл. 36, ал. 2 от Правилника, за резултатите от
анализа по ал. 1, кредитният специалист изготвя писмено становище.
Следващият етап от проучването на искането за кредит включва
анализ от служител на Дирекция "Кредитен риск", който съгласно чл. 36, ал. 3
от Правилника, анализира предоставените документи и събраните сведения
относно общото финансово състояние на кредитоискателя, кредитната му
задлъжнялост според данните от Централния кредитен регистър на БНБ,
предмета и целта на кредитирането, предлаганото обезпечение,
икономическата свързаност на кредитоискателя по смисъла на Закона за
кредитните институции и Наредба № 7 на БНБ, както и резултатите от
правния анализ. Служителят оценява влиянието на предлаганата сделка като
анализира нивата на риск в контекста на вече поетите от Банката рискове.
Служителят анализира предлаганата сделка и оценява влиянието й върху
спазването на изискванията на Наредба № 8 на БНБ, други нормативни
ограничения и приетите вътрешни лимити. За резултатите от анализа по ал. 3,
служителят изготвя писмено становище, съобразно правилото на чл. 36, ал. 4
от Правилника.
Служител на Дирекция „Кредитен риск“ извършва оценка на
кредитоспособността на клиента, съгласно Методиката, посочена в чл. 21, ал.
1 от Правилника, като попълва формулярите за определяне на вътрешния
кредитен рейтинг и комплексния кредитен рейтинг/чл. 36, ал. 5 от
Правилника/. Тези формуляри /Приложение № 1а и Приложение № 16/,
съгласно чл. 36, ал. 6 от Правилника, се предоставят от Директора на
Дирекция „Кредитен риск” на Началника на Управление „Кредитиране”.
Съгласно чл. 37 от Правилника, общото финансово състояние на
кредитоискателя се установява въз основа на представените от него
финансово — счетоводни документи и справки /баланси, отчети за приходи и
разходи, отчети за паричните потоци, годишни данъчни декларации и др./.
Установяването на предмета и целта на предлаганата от клиента
кредитна сделка, съгласно чл. 38 от Правилника, се извършва въз основа на
предоставените от него сведения, както и на предоставените документи:
предварителни оферти или договори; сключени (действащи) договори; схема
6
на финансиране, в т.ч. собствено участие и привлечени средства; източници
за погасяване на задълженията по кредитната сделка, свързани с дейността на
клиента; икономическа обосновка или приложен бизнес — план и прогнозни
парични потоци.
Необходимите за анализа на предложените обезпечения документи,
които следва да бъдат изискани от кредитоискателя, са посочени в
разпоредбата на чл. 39, ал. 1 от Правилника - документи за собственост;
експертна оценка от независим оценител съгласно Закона за независимите
оценители; застрахователни полици и други документи по преценка на
Банката. При представени застрахователни полици на моторни превозни
средства (пълно каско), за оценка на обезпечението се взема предвид 100% от
застрахователната стойност на средството.
Съгласно чл. 39, ал. 2 и 3 от Правилника, изборът и оценката на
обезпеченията се извършва в съответствие с Методиката за оценка на
обезпеченията /Приложение № 9/, а определянето на нетната реализуема
стойност на приемливите обезпечения и гаранции при установяване на
специфичните провизии за кредитен риск съгласно Наредба № 9 на БНБ се
извършва по Методиката за формиране на нетна реализуема стойност на
приемливите обезпечения и гаранции /Приложение 9а/.
След приключване на процедурите по проучването на искането за
кредит, съответния кредитен специалист предава кредитното досие заедно с
правния анализ и становищата, изготвени в Управление „Кредитиране” и
Дирекция „Кредитен риск” на ресорния Изпълнителен Директор, на
основание чл.43 от Правилника.
Съгласно чл. 45 от Правилника, проекто — договорите по
кредитната сделка, съставени и надлежно парафирани от кредитния
специалист, юрисконсулта от Централно управление на Банката, началника на
управление Кредитиране”, се предават на представляващите Банката лица за
вземане на решение. Предлаганата кредитна сделка се обсъжда от
изпълнителните директори, а когато вземането на решение е в компетенциите
на Управителния съвет, изпълнителните директори внасят предложението за
разглеждане чрез председателя на УС. Препис-извлечение от протокола на
УС с взетото решение по искането се предоставя на Управление
„Кредитиране“ за предприемане на съответните действия. Когато приемането
на решение води до формиране на голяма експозиция към едно лице или към
икономически свързани лица по смисъла на Закона за кредитните институции
и наредбите за неговото приложение, която надхвърля 15% от стойността на
собствения капитал и резервите на банката, съобразно последния одитиран
финансов отчет, изпълнителните директори внасят предложение в Надзорния
съвет чрез неговия председател за даване на предварително разрешение,
съгласно чл. 53, ал. 1, т. 13 от Устава на банката. След получаване на
разрешение от Надзорния съвет, предложението се разглежда от
Управителния съвет, като на управление „Кредитиране се предоставят
преписи - извлечения от протоколите на НС и УС.
След сключването на договора разрешеният кредит се предоставя
7
въз основа на изрично искане на клиента /Приложение № 10/ за усвояване на
съответната сума, придружено с документи, доказващи целевото й
използване, като съответният кредитен специалист преглежда искането и
документите и в с случай, че са спазени условията на договора, парафира
искането за изпълнение, на основание чл. 51 от Правилника.
Решението на Управителния съвет за сключване на договора за
кредит е взето в нарушение на закона, договорите за управление и уредената
в Правилника за кредитната дейност на банката процедура по отпускане на
парични средства.
От кредитоискателя не са представени необходимите документи,
изискуеми съгласно Правилника за кредитната дейност на „К.Т.Б.“АД, въз
основа на които се установява финансовото състояние на кредитоискателя,
предмета и целта на кредитната сделка, извършва се анализа и оценката на
обезпеченията, оценката на кредитоспособността, определя се кредитния
рейтинг, нивата на риск и другите обстоятелства, които следва да бъдат взети
предвид при вземане на решение за предоставяне на кредит. Нарушени са
правилата за извършване на анализ на дружеството, на неговото финансово-
икономическо състояние и на установяване на рисковете от евентуалното
сключване на предлаганата от него кредитна сделка предвид размера на
предоставения кредит (30 000 000 лева), липсват представени необходимите
за установяване на това състояние документи и информация, с оглед
обсъждането и определянето на вида и размера на обезпеченията, за
учредяването на които да се предвидят съответни договорни клаузи,
гарантиращи правата на Банката кредитор. Липсва също така и изготвено
правно становище.
Показателно е, че още преди подаването на искането на „Д.**“
ЕООД за отпускане на кредит, е изготвено становището от служители на
управление „Кредитиране” и Дирекция „Кредитен риск”, а дружеството се е
запознало с Общите условия на банката. Също така в деня на подаване на
искането е взето решение на Управителния съвет и сключен договорът за
кредит, съответно -сумата е усвоена.
При вземане на решение за сключване на договора ответниците не са
положили дължимата грижа на добър търговец, в резултат на което
сключената в изпълнение на това решение сделка не е в интерес на банката.
Решението на Управителния съвет е взето при липса на
необходимата информация, получена в резултат на оценка на
кредитоспособността на кредитоискателя, оценка на предлаганите
обезпечения и степента на риска и другите обстоятелства, необходими за
вземане на такива решения.
Кредитоискателят е посочил в искането, че кредитът е предназначен
за инвестиционни цели, а в бизнес - плана е посочено, че е необходим за
заплащане на цена на специална продукция. Предложил е като обезпечение
залог на вземания, произтичащи от сключени договори за разплащателни
сметки с банката, залог на вземания към трето лице и залог на краткотрайни
активи, негова собственост, но последните не са оценени, като липсват
8
доказателства за съществуването им, както и за наличието на вземания към
третото лице по договор за продажба.
Управителният съвет е взел решение за сключване на договор за
кредит с обезпечение залог върху дълготрайни активи, въпреки, че такова
обезпечение не е предлагано от кредитоискателя, нито е взето предвид при
изготвянето на становище от експертите, нито пък има доказателства, че
„Д.**”ЕООД притежава такива активи. Последните не са индивидуализирани,
нито оценени, поради което решението на Управителния съвет е взето при
липсата на каквито и да било данни за предвиденото обезпечение.
Съобразно решението на Управителния съвет, съответно клаузите на
договора, обезпеченията се учредяват в срок до 30.12.2012г. като това е и
крайният срок за усвояване на кредита. Тези уговорки не са в интерес на
банката, тъй като са дали възможност на кредитополучателя да усвои всички
средства по кредита преди учредяването на предвидените в договора
обезпечения, в резултат на което вземанията по договора са необезпечени и
несъбираеми, тъй като кредитополучателят няма имущество, от което банката
да се удовлетвори.
В решението на УС е предвидено предметът на обезпечението да са
дълготрайни материални активи, а в договора е предвидено обезпечение залог
и/или ипотека на активи, т.е. допустимо е обезпечението да е с предмет
краткотрайни активи и/или вземания. Изпълнителните директори, сключили
договора за кредит и договорите за особен залог от името на банката, са
уговорили, съответно приели обезпеченията в нарушение на решението на
Управителния съвет.
В договора е предвидено обезпечаване на задълженията на
кредитополучателя чрез учредяване на залог и /или ипотека върху активи.
Вземанията по договора за банков кредит са необезпечени поради това, че
предвиденото обезпечение не е учредено, което е последица от изначално
предвидената възможност за незабавно усвояване на кредита в пълен размер
преди учредяване на обезпеченията. От друга страна, видът на обезпечението
не е определен — дадена е възможност за учредяване на особен залог и
ипотека на активи, които не са индивидуализирани, което оставя преценката
за това на кредитополучателя, без правото на банката на изрично договорно
основание да влияе върху този избор. Не е уточнено и чия собственост ще
бъдат заложените и/или ипотекираните активи — на кредитополучателя или
на трето лице. Това отново зависи изцяло от преценката на
кредитополучателя, без Банката да има право по договор и възможност, в
случай че залогодател или ипотекарен длъжник е трето лице, да проучи
същото и да направи собствен анализ на финансовото и имущественото му
състояние с оглед надеждност на обезпечението и избягване на рискове,
свързани с упражняване на правата на Банката върху него и с реализацията
му. Самият предмет на предвиденото обезпечение „активи“ е твърде общо
формулиран, без същите да са уточнени не само като вид имущество и
имуществени права, но и без посочване в договора на конкретно такова, което
да послужи за обезпечение. Общото определяне на предмета на
обезпечението лишава още от момента на сключването на договора за банков
9
кредит Банката от възможността за предварително проучване и анализ на
залаганото/ипотекирано имущество и преди всичко за оценка на същото, чрез
която да се прецени степента на обезпеченост на кредита. Преценката за това
също остава в сферата на контрол на кредитополучателя, последица от
липсата на предвидени в договора за банков кредит, с оглед размера на
отпуснатия кредит/30 000 000лв./, условия, гарантиращи правата на Банката
като кредитор да получи достатьчно и надлежно обезпечение на вземанията
си.
Вземанията по договора за банков кредит са необезпечени, тъй като не
са учредени предвидените залози и/или ипотеки върху активи на пазарна
стойност минимум 125% от размера на кредита. Липсват доказателства за
съществуването на вземане към трето лице и краткотрайните активи, предмет
на залозите, а също така не е извършена оценка на същите. Учредените залози
не са вписани в Централния регистър на особените залози към Министерство
на правосъдието (ЦРОЗ). Невписването на особения залог в ЦРОЗ прави
същия непротивопоставим на третите лица (чл, 12, ал. 2 от ЗОЗ), а „КТБ“
АД(н) като заложен кредитор няма да има привилегия и право на
предпочтително удовлетворяване от заложеното имущество по отношение на
други кредитори на кредитополучателя, които също могат да насочат
изпълнение срещу заложеното имущество. Липсата на вписване в ЦРОЗ
лишава Банката от възможността да пристъпи към изпълнение по реда на 303
върху заложеното имущество и да се удовлетвори извънсъдебно и
предпочтително преди други кредитори на кредитополучателя. Освен това,
длъжникът по заложеното вземане не е уведомен за залога, поради което
същият няма действие по отношение на него, съгласно чл.17 ЗОЗ.
От друга страна, нито договорът за особен залог на вземания по
разплащателни сметки, нито договорът за банков кредит предвиждат
изискване за поддържане на определени наличности по сметките, вземанията
по които служат за обезпечение.
С описаните по-горе действия ответниците не са положили
дължимата грижа и са увредили банката, като са позволили разпореждането
с нейни имуществени права, изразяващи се в предоставянето на кредит в
размер на 30 000 000 лева, която сума е усвоена от кредитополучателя при
пълната липса на надлежно учредени валидни обезпечения, което има за
естествена последица несъбираемостта на вземанията на Банката.
Ответниците също така не са предприели необходимите правни
действия при установеното неизпълнение на задълженията на
кредитополучателя, който освен, че не е осигурил вписването на залозите, не
е погасявал изискуемите си задължения по договора на падежа. В договора за
кредит е предвидена възможност за обявяване на кредита за предсрочно
изискуем при забава или неизпълнение на задължението на
кредитополучателя за учредяване на обезпечения с предвидената пазарна
стойност, а също така възможност банката да поиска допълнителни
обезпечения. В резултат на бездействието на ответниците банката не е
упражнила никое от правата си по договора, а също така не е съобщено на
длъжника по заложеното вземане за учредения залог, който по тази причина
10
няма действие по отношение на него, съгласно чл. 17 ЗОЗ.
В резултат на виновното противоправно поведение на ответниците
банката е претърпяла имуществени вреди в размер на 11 250 000 лева,
представляващи непогасената главница по процесния договор. С посочената
сума е намалял патримониума на банката, тъй като вземането й към „Д.**”
ЕООД е необезпечено и несъбираемо с оглед липсата каквото и да било
имущество на кредитополучателя, от което да се удовлетвори КТБ АД.
Претърпяните от банката вреди са в пряка и непосредствена причинна връзка
с действията на ответниците, тъй като са резултат от неизпълнението на
техните законови и договорни задължения.
С оглед гореизложеното счита, че са налице предпоставките на чл.
57, ал. 3 от ЗБН за ангажиране на имуществената отговорност на ответниците
Г.П.Х., ОРЛ. Н. Р., ИЛ. АТ. З. и А.М.П., поради което моли съда да постанови
решение, с което осъди ответниците Х., Р., З. и П., солидарно да заплатят на
несъстоятелната банка сумата от 11 250 000лв, представляваща обезщетение
за претърпените от банката имуществени вреди от неизпълнение на
задълженията на ответниците, произтичащи от закона, като членове на УС и
изпълнителни директори, при вземане на решение за сключване на описания
договор за банков кредит, както и при осъществяване на контрол по
изпълнението м, ведно със законната лихва върху тази сума; при условие на
евентуалност- ако съдът отхвърли главния иск – съдът да постанови такова
решение и уважи претенцията за обезвреда на договорно основание; при
условие на евентуалност – ако съдът отхвърли и евентуалния иск – да уважи
осъдителната претенция, насочена срещу четиримата ответници при условие
на разделност, като осъди всеки един от тях да заплати на несъстоятелната
банка по 2 812 500лв, представляващи обезщетение за настъпили вреди от
неизпълнение на договорните задължения от страна на всеки един от
тях.Претендира разноските по делото.
С разпореждане от 05.04.2017 г. по настоящото дело, съдът е дал
следните указания на ищеца:
Да посочи ясно и точно от кои конкретни действия или бездействия
на ответниците, представляващи нарушение на конкретни законови
разпоредби, нарушения на Правилника за кредитната дейност на банката или
други нормативни актове, както и нарушения на кои договори, обвързващи
страните в процесуалната връзка, от които са настъпили тези имуществени
вреди;
Ищецът да посочи освен конкретните действия и бездействия,
представляващи противоправно деяние на ответниците, и конкретните
законови разпоредби и договорни такива, които са вменявали определено
поведение на ответниците.
Във връзка с тези указания ищецът с молба с вх.№55035/25.04.2017
година внася следните уточнения на исковата молба, в изпълнение на
разпореждане на съда за отстраняване на нейните нередовности:
Ответниците Г.П.Х., А.М.П., ОРЛ. Н. Р. и ИЛ. АТ. З. са членове на
Управителния съвет на „К.Т.Б.“ АД и изпълнителни директори към момента
11
на вземане на решението на Управителния съвет и сключването на процесния
договор за банков кредит от 19.10.2012 г.
По отношение на конкретните действия и бездействия на
ответниците, с които са нарушени законови разпоредби:
Конкретното действие на ответниците ОРЛ. Н. Р., ИЛ. АТ. З. и
Г.П.Х., в резултат на което са причинени врели на ..К.Т.Б.“А А(н) е вземането
на решение от 19.10.2012 г. на Управителния съвет за сключване на
продесния договор за кредит с „Д.**“ EOОД при посочените в решението
условия, въз основа на което решение на УС е сключена пропесната сделка.
Ответниците като членове на Управителния съвет са длъжни да
изпълняват функциите си с грижата на добър търговец в интерес на
дружеството и на всички акционери, съгласно чл. 237, ал. 2 от ТЗ.
Конкретните законови задължения, които са нарушени от ОРЛ. Н.
Р.. ИЛ. АТ. З. и Г.П.Х., са посочените в чл.237. ад. 2 от ТЗ. тъй като тези
ответници са присъствали на проведеното на 19.10.2012 г. заседание на
Управителния съвет на банката и са взели решение за сключване на договор
за кредит с ..Л.**“ ЕООА при посочените в решението условия.
При вземане на решение за сключване на процесния договор за
кредит всеки от ответниците, О. Н. Р.. ИЛ. АТ. З. и Г.П.Х., като член на
Управителния съвет на банката, не е положил дължимата грижа на добър
търговец, като в изпълнение на това решение на Управителния съвет
изпълнителните директори Г.П.Х. и А.М.П. са сключили от името на „КТБ“
АД сделка, която не само не е в интерес на банката, но са й причинени вреди
поради несъбираемото вземане към „Д.**“ ЕООД.
Конкретното действие на ответниците А.М.П. и Г.П.Х., в резултат на
което са причинени вреди на ..К.Т.Б.“АД (н) е сключването на процесния
договор за кредит с „Д.**“ ЕООА от 19.10.2012 г.
Ответниците А.М.П. и Г.П. Х., като членове на Управителния съвет и
изпълнителни директори, са длъжни да изпълняват функциите си с грижата на
добър търговец в интерес на дружеството и на всички акционери, съгласно чл.
237, ал. 2 от ТЗ.
При сключване на процесния договор за кредит А.М.П. и Г.П.Х. като
членове на Управителния съвет на банката и изпълнителни директори не са
положили дължимата грижа на добър търговец, тъй като са сключили от
името на „КТБ“ АД сделка, в която е предвидено обезпечение, различно от
определеното в решението на Управителния съвет, като същата не само не е в
интерес на банката, но на последната са причинени вреди поради
несъбираемото вземане към „Д.**“ ЕООД.
С това действие по сключване на договора ответниците А.М.П. и
Г.П.Х. са нарушили и чл. 44, ал. 4 от Закона за кредитните институции, тъй
като сделката е сключена при клаузи, различни от предвидените в решението
на Управителния съвет.Към датата на сключване на договора експозицията
към кредитополучателя и свързаните с него лица е повече от 10 % от
собствения капитал на банката. Съгласно чл. 44, ал. 4 от ЗКИ, в редакцията
12
му, действаща към 19.10.2012 г., решение, което води до формиране на
голяма експозиция, се взема от Управителния съвет /Съвета на директорите/,
а когато експозицията надхвърля 15 на сто, решението се взема с единодушие.
Експозицията към едно лице или икономически свързани лица е голяма,
когато е равна или превишава 10 на сто от собствения капитал на банката или
банковата група, съгласно чл. 44, ал. 3 от ЗКИ.
В случая компетентен да вземе решение за сключване на договора е
Управителният съвет, а не изпълнителните директори, представляващи заедно
банката. Последните са сключили договор за банков кредит с „Д.**“ ЕООД с
уговорено обезпечение, различно от предвиденото в решението на УС,
поради което сделката е сключена в нарушение на чл. 44, ал. 4 от ЗКИ, тъй
като за конкретните условия на договора няма решение на компетентния
орган.
По отношение на конкретните действия и бездействия на ответниците, с
които са нарушени конкретни разпоредби на Правилника за кредитната
дейност на „К.Т.Б.“ АД - в несъстоятелност:
Конкретното действие на ответниците ОРЛ. Н. Р., ИЛ. АТ. З. и Г.П.Х.,
в резултат на което са причинени вреди на „К.Т.Б.“ АД(н) е вземането на
решение от 19.10.2012 г. на Управителния съвет за сключване на пропесния
договор за кредит с „Д.**“ ЕООА при посочените в решението условия, въз
основа на което решение на УС е сключена процесията сделка.
Решението на Управителния съвет за сключване на договор за кредит с
„Д.**“ ЕООД е взето в нарушение на Правилника за кредитната дейност на
банката, приет от Управителния съвет и одобрен от Надзорния съвет на
„К.Т.Б.“АД /н./.
Конкретните разпоредби на Правилника, които са нарушени при
вземането на решението на УС, са следните:
разпоредбата на чл. 15 от Правилника, която съдържа принципите,
които следва да се спазват при сключване на кредитни сделки;
разпоредбата на чл. 32 от Правилника, която предвижда представянето
на определени документи от кредитоискателя;
разпоредбата на чл. 35 вр, чл. 25 от Правилника, както и Методиката,
представляваща Приложение 2 към Правилника, които уреждат реда за
изготвянето и съдържанието на правния анализ;
разпоредбите на чл. 36, ал. 1 и 2 от Правилника, които уреждат
задълженията на кредитния специалист и съдържанието на становището,
което следва да изготви;
разпоредбите на чл. 36, ал. 3 и 4 от Правилника, които уреждат реда за
изготвяне на анализ и съдържанието на становището на служител от
Дирекция „Кредитен риск“;
разпоредбите на чл. 36, ал. 5 и 6 от Правилника, които уреждат реда за
изготвяне и съдържанието на оценката на кредитоспособността на
клиента, която се изготвя от служител от Дирекция „Кредитен риск“;
разпоредбата на чл. 37 от Правилника, която съдържа изискванията аз
установяване на финансовото състояние на кредитоискателя;
13
разпоредбата на чл. 38 от Правилника, която съдържа изискванията за
установяване предмета и целта на кредитната сделка;
разпоредбата на чл. 39, ал. 1 от Правилника, която съдържа изискванията
за анализ на обезпеченията
разпоредбите на чл. 39, ал. 2 и 3 от Правилника, уреждащи изборът
и оценката обезпеченията, както и и начина за определяне на нетната им
реализуема стойност;
Всички тези разпоредби на Правилника за кредитната дейност са
нарушени при вземане на решение от Управителния съвет за сключване на
процесния договор за кредит, тъй като от кредитоискателя не са представени
необходимите документи, въз основа на които се установява финансовото му
състояние и кредитоспособност, предмета и целта на кредитната сделка,
степента на риска, съществуването и вида на предложените обезпечения,
както и другите обстоятелства, необходими съобразно вътрешните правила на
банката за вземане на решение за сключване на договор за кредит. Не са
изготвени предвидените в Правилника анализи и становища.
В исковата молба, твърди ищецът, подробно са изложени и
противоречията между искането на кредитоискателя относно предмета и
целта на кредитната сделка, както и предлаганите обезпечения, и решението
на Управителния съвет.
При вземане на решение за сключване на договора ответниците ОРЛ.
Н. Р., ИЛ. АТ. З. и Г.П.Х. са допуснали грубо нарушение на посочените
разпоредби на Правилника за кредитната дейност, вследствие на което е
сключен договор за кредит и са причинени вреди на банката.
Конкретното действие на ответниците А.М.П. и Г.П.Х., в резултат на
което са причинени вреди на ..К.Т.Б.“АА/н/. е сключването на процесния
договор за кредит с „.Д.**“ ЕООА от 19.10.2012г. в нарушение на
Правилника за кредитната дейност на КТБ АД.
Същите нарушения на Правилника са допуснати и от А.М.П. и
Г.П.Х. при сключване на кредитната сделка, като за предвиденото в договора
обезпечение, различно от това, което Управителния съвет е приел, няма
изобщо данни, че такива активи съществуват, нито пък е извършена оценка на
същите, съответно не е определена нетната им реализуема стойност, за да се
извърши преценка дали обезпечението е достатъчно.
По отношение на конкретните действия и бездействия на
ответниците, с които са нарушени конкретни договорни задължения:
Конкретното действие на ответниците ОРЛ. Н. Р.. ИЛ. АТ. З. и Г.П.Х..
в резултат на което са причинени врели на ..К.Т.Б.“АЛ/н/. е вземането на
решение от 19.10.2012г. на Управителния съвет за сключване на процесния
договор за кредит с „Л.**“ ЕООА при посочените в решението условия, въз
основа на което решение на УС е сключена процесията сделка.
Договорните задължения, които са нарушени от всеки един от
ответниците ОРЛ. Н. Р., ИЛ. АТ. З. и Г.П.Х. при вземане на решение на УС
14
за сключване на договор за кредит с „Д.**“ ЕООД са поети от ответниците с
договорите за възлагане управление, сключени от всеки един от тях с банката.
На първо място, всеки от ответниците е поел задължение с договора за
възлагане на управление при изпълнение на функциите си ла полага грижата
на добър банкер и да прилага в управлението на банката всички свои
професионални знания, умения и досегашен опит, като използва всички
възможности за усъвършенстване дейността на банката с оглед повишаване
на нейните финансови резултати, стабилност и издигане на нейния престиж.
Това договорно задължение на всеки от ответниците включва
полагане на грижата на добър банкер при изпълнение на функциите им, т. е. с
оглед осъществяваната от банката дейност, изискуемата грижа е в обем, по-
голям от тази на добрия търговец, предвидена в чл. 237, ал. 2 от ТЗ.
Всеки от ответниците, при вземане на решение на Управителния
съвет за сключване на процесния договор за кредит, е нарушил това си
задължение, тъй като не е положил дължимата съобразно договорите за
управление грижа на добър банкер и вследствие на това неизпълнение на
договорно задължение е сключен договор за кредит, който е останал
необезпечен, а вземанията на банката несъбираеми.
Конкретното бездействие на ответниците, в резултат на което са
причинени врели на банката, е неосъшествяването на контрол по
изпълнението на задълженията на служителите на банката, отговорни за
кредитната дейност.
Всеки от ответниците е поел задължение с договорите за управление
да организира и контролира цялостната дейност по управлението на банката в
съответствие и в изпълнение на решенията на Общото събрание на
акционерите, Надзорния съвет и Управителния съвет, както и да упражнява
цялостен оперативен контрол върху текущата дейност на Банката.
Ответниците не са изпълнили задължението си да осъществят контрол
върху дейността на служителите на банката, отговорни за събирането на
необходимите документи от кредитоискателя и за извършването на
необходимите проучвания и изготвянето на становища, като не са изискали
необходимата документация, вследствие на което са взели решението за
сключване на договор за кредит при липса на информация за целта и
предмета на кредитната сделка, кредитоспособността на „Д.**“ ЕООД вида и
стойността на предлаганите обезпечения, риска от сключване на сделката с
оглед размера на кредита, както и другите обстоятелства, необходими за
вземане на такива решения.
Конкретното действие на ответниците А.М.П. и Г.П.Х., в резултат
на което са причинени вреди на „К.Т.Б.“АЛ/н/. е сключването на процесния
договор за кредит с „Д.**“ ЕООД от 19.10.2012 г. в нарушение на
договорните им задължения.
На първо място, всеки от ответниците е поел задължение с договора за
възлагане на управление при изпълнение на функциите си да полага грижата
на добър банкер и да прилага в управлението на банката всички свои
професионални знания, умения и досегашен опит, като използва всички
15
възможности за усъвършенстване дейността на банката с оглед повишаване
на нейните финансови резултати, стабилност и издигане на нейния престиж.
Това договорно задължение на всеки от ответниците включва
полагане на грижата на добър банкер при изпълнение на функциите им, т. е. с
оглед осъществяваната от банката дейност, изискуемата грижа е в обем, по-
голям от тази на добрия търговец, предвидена в чл. 237, ал. 2 от ТЗ.
Всеки от ответниците, при сключване на процесния договор за
кредит, е нарушил това си задължение, тъй като не е положил дължимата
съобразно договорите за управление грижа на добър банкер и вследствие на
това неизпълнение на договорно задължение е сключен договор за кредит,
който е останал необезпечен, а вземанията на банката несъбираеми.
На следващо място, всеки от ответниците е сключил договора за
кредит в нарушение на взетото за целта решение на Управителния съвет, при
условия, които са различни от условията, посочени в решението на
Управителния съвет, с което е нарушил договорните си задължения да
действа в изпълнение на решенията на Общото събрание на акционерите,
Надзорния съвет и Управителния съвет.
Отделно от това, със сключването на процесния договор за кредит
при несъобразяване на взетото решение на Управителния съвет от гледна
точка съдържанието на клаузите относно обезпеченията по кредита,
ответниците са нарушили и договорните клаузи, съгласно които те решават за
сключване на договори и сделки от името на банката и определят тяхното
съдържание с изключение на случаите, в които Управителният съвет взема
решение за сключване на определена сделка и определя нейното съдържание.
Процесният договор за кредит е именно такъв случай, при който компетентен
да вземе решение за сключването му и да определи съдържанието му е
Управителният съвет на банката, а не ответниците.
Конкретното бездействие на ответниците, в резултат на което са
причинени вреди на банката, е неосъшествяването на контрол по
изпълнението на задълженията на служителите на банката, отговорни за
кредитната дейност.
Всеки от ответниците е поел задължение с договорите за управление да
организира и контролира цялостната дейност по управлението на банката в
съответствие и в изпълнение на решенията на Общото събрание на
акционерите Надзорния съвет и Управителния съвет, както и да упражнява
цялостен оперативен контрол върху текущата дейност на Банката.
Ответниците са сключили договор за кредит в отклонение от
решението на УС, поради което за уговорените обезпечения, различни от
тези, предвидени в решението, е следвало да са налице необходимите
документи, а също така и да се извърши оценка на обезпеченията.
Ответниците не са изпълнили задължението си да осъществят контрол
върху дейността на служителите на банката, отговорни за събирането на
необходимите документи от кредитоискателя и изготвянето на оценката на
обезпеченията, като не са изискали необходимата документация, вследствие
на което са сключили договор за кредит при липса на информация за вида и
16
стойността на имуществото, предмет на обезпечението, уговорено в договора
в отклонение от предвиденото в решението на УС.
Конкретното бездействие на всички ответници е неупражнен контрол
след сключването на договора за кредит и съответно непрелприемане на
действия по реализиране на правата на банката като кредитор.
Задължението им произтича от договорите за управление, тъй като
всеки от ответниците е поел задължение да организира и контролира
цялостната дейност по управлението на банката в съответствие и в
изпълнение на решенията на Общото събрание на акционерите, Надзорния
съвет и Управителния съвет, както и да упражнява цялостен оперативен
контрол върху текущата дейност на Банката.
Ответниците като членове на УС на банката и изпълнителни
директори не са осъществили контрол във връзка с изпълнението на договора
за кредит, като въпреки неизпълнението на задължението на
кредитополучателя да учреди уговорените обезпечения, не са предприели
предвидените в договора действия за защита на интересите на банката като
кредитор.
След допуснатото уточнение на исковата молба съдът е разпоредил
препис от същата да бъде връчена на ответниците за отговор в срока по
чл.131 ГПК.
В срока за отговор ответникът О.Р. възразява подобни искове да се
допустими. Моли съда да ги остави без разглеждане. Обосновава
възражението си с това, че синдикът не разполага с представителна власт и
това е така, тъй като липсва вписано решение в ТРРЮЛНЦ по партидата на
несъстоятелната банка, на ФГВБ, обозначените в исковата молба да са
назначени от този орган за синдик на банката, въз основа на извършен техен
избор.Това е нарушение на чл.26 ЗБН. Другото възражение за недопустимост
е това, че решението на Фонда за назначаването на Д. и М., в качеството им на
синдик на банката, е нищожно. Решението е нищожно, защото същото е
следствие от нищожното решение № 138/ 06.11.2014 г. по протокол № 27, с
което УС на БНБ е отнел лицензията на „КТБ“АД, въз основа на финансовите
и надзорни отчети на квесторите С.Л. и Е.З.К., внесени в БНБ с писмо, вх. №
БНБ - 127892/04.11.2014 г.
Нищожността на решението за отнемане на лиценза на „КТБ“АД(н), от
своя страна е следствие от нищожността на решение № 77 от 25.06.2014 г., с
което УС на БНБ е назначил за квестори на „КТБ“АД, С.Л. и Е.З.К., в
нарушение на императивната норма на чл. 105, ал.2, вр. чл.11, ал.1, т.2 от
Закона за кредитните институции. Нито един от квесторите не отговаря на
изискването да е работил най-малко пет години на ръководна длъжност в
банка или в сравнимо с банка дружество или институция.
Съгласно ТР-2-91-ОСГК на ВС, "всяка некомпетентност води до
нищожност", тоест всички действия, извършени въз основа на действията на
нелегитимно избраните органи на банката в периода на установения от УС на
БНБ "специален надзор" без никакво съмнение са нищожни, до оборване на
това твърдение от ищеца. Моли съда, на основание чл.26, ал.1 във връзка с
17
чл.44 ЗЗД, във връзка с чл.105, ал.2, във връзка с чл.11, ал.1,т.2 ЗКИ, да
установи нищожността на решение № 77 от 25.06.2014 г., с което УС на БНБ е
назначил за квестори на КТБ-АД, С.Л. и Е.З.К., да го прогласи за нищожно,
както и всички актове, издадени въз основа на това решение, в това число и
решение № 196 от 13.11.2015 г. на УС на ФГВБ, с което А. Д. и К. М. са
назначени за синдици на „КТБ“АД (н).Твърди, че разрешаването на този
въпрос има преюдициално значение за настоящия спор.
Следващо основание за недопустимост на исковете е фактът, че в
процесния период е освободен от отговорност с решение на Общото събрание
на акционерите на основание чл.221, ал.1, т.10 от Търговския закон.
Решението на ОС на акционерите за освобождаване от отговорност на
членовете на съветите има негативно действие по отношение на
възможността дружеството да предяви по съдебен ред иск за обезщетяване за
претърпени вреди.
По отношение на основателността на исковете
Съгласно Решение на УС на „КТБ“АД от 02.11.2012 г., като ресорен
директор на банката, твърди да е отговарял за общата координация и контрол
върху дейността на следните звена и дирекции:
Дирекция "Бек офис", Дирекция "Сигурност", управление "Информация
и банкови регулатори", управление "Клонова мрежа и корпоративни клиенти"
и Дирекция "Проектно и инвестиционно финансиране".
Сключването на договорите за кредит, целевото усвояване на
отпусканите парични суми, учредяването на обезпеченията, както и
последващия контрол върху плащанията на вноските по кредита не са били
преки негови задължения, поради което твърдените от ищеца нарушения, не
могат да бъдат възприети като извършен от мен управленски деликт.
Във връзка с гореизложеното, моли съда да задължи ищеца да
представи заверен препис от Решение на „КТБ“АД(н) от 02.11.2012 г., с което
са разпределени функциите на членовете на УС на КГБ, както и решенията на
ОС на акционерите за 2013 г. и 2014 г.
Моли на основание чл. 192, ал.1 от ГПК, съдът да задължи Българска
Народна Банка да представи заверен препис от Решение №138/ 06.11.2014 г.
на УС на БНБ по протокол N° 27 за отнемане на лицензията на КТБ-АД и
Решение № 77/25.06.2014. за назначаване на квесторите на „КТБ“ АД/н/.
В срока за отговор ответникът И.З., чрез адв.Й.Ф., дава следното
становище по претенциите:
Твърди следното по фактите:
1. Договорът за банков кредит от 19.10.2012 г. с кредитополучател “Д.**"
ЕООД не е подписан от ИЛ. АТ. З..
2. Не носят негов подпис и трите договора за особен залог в полза на
банката-кредитодател, от същата дата.
3. Подписът на ИЛ. АТ. З., наред с останалите двама изпълнителни
директори, е положен от него единствено на протокола - решение на УС
18
на банката от 19.10.2012 г. От представеното по делото копие на
решението обаче не става ясно дали О.Р. е положил подписа си.
Въвежда следното от процесуална гледна точка възражение за
неопределеност на исковата молба, касателно всеки от ответниците. Прави
възражение относно това, че ответникът З. към момента на отпускане на
кредитираната сума и сключване на договора за банков кредит е бил вписан
като прокурист на банката, а не като част от нейното управително тяло.
Възразява за това да е ясно как е формиран размера на дирената от ищеца
обезвреда, на база кредитната сделка. Оспорва твърденията на ищеца относно
валидността на договорите, с предмет обезпечения, както и твърди, че не
действията на ответниците са довели до вредоносния резултат за банката.
Оспорва твърдението за несъбираемост на вземанията на банката,
произтичащи от този кредит. Оспорва съставомерността на действията на
ответниците, в контекст на нормата на чл.240а ТЗ. Моли съда да уважи
направените доказателствени искания и да отхвърли исковете спрямо З..
Този ответникът е направил искане като негов помагач да бъде
привлечено дружество „Д.**“ ЕООД, ЕИК ****.
По искането на ответника Р., обективирано в отговора на исковата
молба- за прогласяване нищожност на решения на УС на БНБ, настоящият
състав на съда е постановил определение, с което е приел, че този иск е
недопустим, като е приел, че не е налице основание да се приеме, че въпросът
за назначаване на квестори на банката, докато е била под особен надзор, е
предмет, който може да е предмет на делото, под процесуалната форма на
инцидентен установителен иск. Предмет на този иск е юридически факт, от
чието съществуване или несъществуване зависи съществуването или
несъществуването на уреденото в диспозицията на правната норма
правоотношение. Следователно, негов предмет може да бъде само
правоотношение, което е преюдициално по отношение на правото, което е
предмет на първоначалния иск и по него да се формира СПН. Изводът на съда
за недопустимост на подобна претенция е изведен и от то, че съобразно
действащото законодателство не се предвижда възможност на гражданския
съд да прогласи нищожност на решение на УС на БНБ. Подобни възможности
са предвидените от законодателя касателно други правни субекти- ЮЛ,
учредени на доброволен принцип, свързани с правото на доброволно
сдружаване в преследване на търговски цели или нестопански такива, но
особеният статут на БНБ не предполага възможност решенията на нейните
органи да бъдат обект на съдебен контрол по тяхната валидност. Съдебният
контрол по отношение на тези решения е контрол по законосъобразност, но
такъв се осъществява в системата на административните съдилища. Приел е,
че съгласно чл. 17, ал. 2 ГПК гражданският съд може инцидентно да се
произнесе по законосъобразността на административен акт, ако такъв акт се
противопоставя на страна по делото, която не е била участник в
административното производство по издаването и обжалването му. Но и този
контрол е недопустим в това производство, тъй като не са налице
предпоставките на закона за това (КТБ“ АД е било конституирана като страна
в производството по адм.д.№14782/2014г. по описа на ВАС). Ето защо с
19
определение №3111 от 11.06.2018г. съдът е прекратил производство в тази му
част, като е осъдил ответника Р., на основание чл.77 ГПК, да заплати
държавна такса по сметка на СГС в размер на 80лв.
Страните с направили своите доказателствени искания.
Съдът, преценявайки събраните по делото доказателства, поотделно и в
съвкупността им, намери за установено следното:
Търговско дело №1929/2021г. по описа на СГС, ТО, 6-6 състав, е
образувано въз основа на определение №264516/17.09.2021година,
постановено по т.д.№1116/2017г. по описа на СГС, ТО, 6-6 състав, с което
претенциите на синдика на „КТБ“ АД(н), насочени срещу ответниците О. Н.
Р. и ИЛ. АТ. З. са отделени в самостоятелно производство.
Относно легитимация на страните в производство.
Съобразно нормата на чл.57, ал.3 ЗБН в двугодишен срок от встъпването
си в длъжност синдикът извършва проверка относно наличието на данни за
причинени вреди на банката от нейни бивши администратори и при
установяване на такива данни предявява пред съда по несъстоятелността
искове за обезщетение на вредите срещу виновните лица.
Претенциите по чл.57, ал.3 ЗБН са предявени в преклузивния срок,
посочен в закона от надлежна страна – синдикът на несъстоятелната банка.
Относно легитимация на ответниците О.Р. и И.З..
Съобразно параграф 1, т.2 от ДР на ЗБНЗ администратори на банката са
лицата, посочени в нормата на закона, а именно: член на надзорен или
управителен съвет (съвет на директорите) на банка; длъжностно лице с
ръководни функции в банката; всяко друго лице, което самостоятелно или
съвместно с друго лице може да сключва сделки за сметка на банката.
Съобразно извършените вписвания за процесния период от време, се
установява, че въз основа на извършено вписване по партидата на „КТБ“
АД(н) на 09.06.2019г. като членове на управителното тяло на вече
несъстоятелната банка са вписани ОРЛ. Н. Р., Г.П.Х. и ИЛ. АТ. З.. Ето защоо
съдът приема, че настоящите ответници попадат в хипотеза на нормата и се
явяват надлежни страни в това производство.
По делото се представени договорите за управление, сключени от
„КТБ“ АД(н) с ОРЛ. Н. Р. на 21.07.2003г., в качеството на му на член на УС и
Изпълнителен директор и с ИЛ. АТ. З., от същата дата в също качество.
По делото страните не спорят относно следните факти, а именно:
Във връзка с отпуснатия кредит и неговата цел ищецът е представил по
делото бизнес плана на кредитополучателя, съдържащ обосновка на
необходимостта от получаване на паричните средства, договорът с неговия
съдоговорител, чиято продукция следва да закупува средства, получени от
банкова сделка и банкови извлечения от сметките на кредитополучателя
„Д.**“ ЕООД., които сочат наличност на авоари в лева, евро и долари за
периода от 2009 до 20.06.2014г. Представен е преглед на банков кредит на
същото дружество към 27.09.2012г. и анализ на финансовото състояние по
отчети към 30.06.2012г., изготвен от Ел. Инджева, находящ се в
20
несъстоятелната банка, което съдържа извод за относително стабилно
финансово състояние, наличие на кредитна история на това дружество в
банката, сравнително големи обороти на дружеството в банката, както и
извод, че клиентът/ кредитополучателят е в състояние на обслужва
кредитните си задължения от гарантирани източници на приходи.
На 19.10.2012 година пред „КТБ“ АД(н) е постъпило искане за
отпускане на кредит от 30 000 0000лв., изходящо от „Д.**“ ЕООД, като е
посочено, че целта на кредита са инвестиционни цели, а посочената от
кредитоискателя валута е евро.
На 17.10.2012 година, преди подаване на искането, е изготвено и
подписано становище от Г.З., управление „Кредитиране“ и П.Х., дирекция
„Кредитен риск“, по молбата на „Д.**“ ЕООД за отпускане на кредит от
30 000 000лв.
В това становище е обоснована необходимостта от кредитиране с
авансово заплащане на цената на специална продукция, която е поръчана за
производство и доставка на „Политехника“ ООД и др.
Посочени са силните и слаби страни на евентуалната сделка, източник
на средствата за обслужване на кредита – постъпленията от продажба на
закупената стока и положителен кумулативен паричен поток; посочени са
нивата на риск, при спазване на вътрешните лимити и е изготвено становище,
че при положително решение по искането на „Д.**“ ЕООД за отпускане на
кредит в посочения размер, сделката следва да има посочените в становище
параметри, част от които са и необходимите обезпечения на вземанията на
банката.
На 19.10.2012 година, видно от протокол, находящ се на лист 26 от
делото, чиято истинност не е опровергана в процеса, се провежда заседание
на Управителния съвет (УС) на банката, в което са взели участие О.Р., И.З. и
Г.Х., и на което е прието решение от този колективен орган, съобразно
дневния ред на заседанието, да се сключи договор за банков кредит с „Д.**“
ЕООД за сумата от 30 000 0000лв, с падеж – 20.02.2015г., платим на равни
вноски, считано от 20.03.2013г.; при обезпечения- залог на дълготрайни
активи на стойност от 145% от размер на кредита и поради това, че „Д.**“
ЕООД е свързано лице с „В.П.“ АД са приели, че е необходимо да се формира
голяма експозиция към свързани лица с балансова/отчетна стойност от
64 697хил.лв., което представлява 14,43% от капиталовата база на банката.
Протоколът, обективиращ това решение е подписан от Р., З. и Х., като съдът
констатира, че по партидата на банката като членове на УС са вписани
именно тези лица, въз основа на вписване, извършено на 09.06.2009г. с дата
на изтичане на мандата – 27.05.2014г.
На 19.10.2012 година между „КТБ“ АД и „Д.**“ ЕООД, ЕИК ****, в
качество на кредитополучател, е сключен договор за банков кредит, по
силата на който банката е предоставила на кредитополучателя кредит в
размер на 30 000 0000лв.
Целта на кредитирането е закупуване на акции от капитала на трети лица
и за други инвестиционни цели.
21
Страните са уговорили, че кредитните средства могат да се усвояват
изцяло или частично, съгласно уговорените по т.2 цели да договора, като
средствата по кредита се предоставят за ползване на кредитополучателя по
разплащателната му сметка, която той има в банката – кредитор, където се
осъществява и счетоводното отчитане на усвоените средства.
Страните са уговорили по какъв начин кредитополучателят ще
уведомява банката за размера на сумата, която иска да усвои, а крайният срок
за усвояване на кредита е 30.12.20212 година, като след неговото изтичане
задължението на банката за отпускане на суми са се съгласили, че отпада,
освен при писмени изрично съгласие от нейна страна за противното (т.6-7 от
договора).
Страните са се съгласили, че за ползваната сума по кредита
кредитополучателят ще заплаща годишна лихва на банката в размер на 9%
върху стойността на фактически ползваната сума, платима на 25-то число от
месеца. При забава в плащанията – уговорена так. нар. наказателна надбавка
в размер на 10 пункта годишно, а при неплащане на дължимите лихви, които
са начислени, е уговорена наказателна неустойка в размер на 10% годишно
върху нечислената, но неплатена лихва.
Страните са е съгласили, че срокът за погасяване на кредита е
20.02.2015г., освен ако кредитът не бъде обявен за предсрочно изискуем.
Определили са погасителен план за погасяване на вземанията на
банката, изразяващ се в заплащане на главницата по кредита на 24броя равни
месечни вноски, всяка в размер на 1 250 000лв., платими на всяко 20-то число
от месеца за периода от 20.03.2013г. до 20.02.2015г.
Страните са се съгласили, че кредитополучателят дава съгласие банката-
кредитор да усвоят дължимата вноска по кредита от наличните суми по
сметките на кредитополучателя, находящи се в „КТБ“ АД(н), без да отправя
писмена покана до своя длъжник, както и да извършва действията, посочени в
т.20.2 от договора.
Уговорили са, че при неиздължаване на погасителна вноска и/или
начислена лихва, за банката ще възникне право да обяви кредитът за
предсрочно изискуем.
С договора са уредени правата и задълженията на страните по него,
обезпеченията, които банката следва да получи като гаранция са събиране на
вземанията, произтичащи от тази сделка (залог и/или ипотека на активи,
които са със стойност минимум от 125% от размера на кредита); отговорност
при неизпълнение и др.
Договорът е подписан от Г.Х., в качеството му на изпълнителен
директор на банката и от А.П., в качеството му на прокурист на банката, както
и от представляващия дружеството- кредитополучател.
На същата дата са сключени между банката и кредитополучателя, три
договора за залог, като обезпечения на всички вземания на банката,
произтичащи от преждеописания договор за банков кредит.
Първият договор за особен залог по реда на ЗОЗ, има за предмет всички
22
настоящи и бъдещи вземания на залогодателя „Д.**“ ЕООД, които има
спрямо банката, произтичащи от договори за разплащателни сметки, по
сметки с IBAN: **** – в лева; IBAN BG: **** – в щатски долари; IBAN ****
– в евро, както и всички открити сметки след датата на този договор,
разплащателни или други на името на залогодателя, открити в „КТБ“ АД(н).
Вторият договор за особен залог, който страните са сключили, е с
предмет на краткотрайни материални активи, на обща стойност от
29 995 188лв., които са собственост на„Д.**“ ЕООД и са подробно описани в
приложение към договора, като залогодателят е поел задължение да
предоставя тримесечно, до 25-то число, информация за предходното
тримесечие за състоянието и размера на заложените активи, описани в чл.2 от
договора, чрез контролна справка и да актуализира заложените активи, като
включва нововъзникнали през предходния период, като промяната в размера
на активите и/или включването на нови следва да се отрази чрез заявление за
вписване на допълнителни обстоятелства в ЦРОЗ по партидата на
първоначалното вписване.
Към този договор са налични две приложения, съдържащи описание на
изделия, количества на същите, единична цена без ДДС, с ДДС и обща
стойност.
Третият договор за особен залог има за предмет настоящи и бъдещи
вземания на кредитополучателя-залогодател, които произтичат от договор от
05.10.2012г., сключен между залогодателя и „А.“ АД, ЕИК ****, на обща
стойност от 32 961 556,80лв.
И трите договора носят подписи на два от членовете на УС на банката.
На 19.10.2012година пред „КТБ“ АД(н) постъпва искане от
кредитополучателя за усвояване на средствата по разрешения кредит в размер
на 30 000 000лв., които да му бъдат преведени по посочената разплащателна
сметка на банката.
Във връзка с оспорване на твърдението на ищеца, че са нарушени
правилата за кредитиране от страна на ответниците, по делото от ответника
Х. (преди отделяне на производството по отношение на настоящите
ответници) е постъпила молба, с която този ответник представя на съда
доказателства за наличие и на други кредитни сделки с дружеството „Д.**“
ЕООД, договори за обезпечения на кредита от 09.05.2014г., както е вече
представените доказателства за процесния договор за кредит и сключените
акцесорни обезпечителни договори за особен залог, описани по- горе.
Ведно с тези документи (които са неотносими към процесната сделка) са
представени и Общи условия за осъществяване на кредитни сделки на „КТБ“
АД(н); декларация за икономически свързани лица по смисъла на ЗКИ,
подадени от кредитополучателя; декларация за открити банкови сметки,
задължения и тежести, в която са описани сметките на кредитополучателя в
„КТБ“ АД(н) и са описани пет кредита от дата 06.04.2012г. (бизнес плана на
дружеството; счетоводен баланс към 31.12.2011година, ОПР за същия период;
определяне на кредитния рейтинг на „Д.**“ ЕООД).
По делото е представена нотариална покана от „КТБ“ АД(н) във връзка
23
с решение за обявяване на предсрочна изискуемост и покана за доброволно
изпълнение до длъжника „Д.**“ ЕООД на вземанията на банката,
произтичащи от 6 договора за банков кредит, между които и процесния такъв
от 13.11.2014г., като дългът към банката по този кредит възлиза на
просрочена главница от 3 750 000лв. и 446 041,67лв. просрочена лихва.
Нотариалната покана е връчена на длъжника по реда на чл.50, ал.4 ГПК от
нотариус Ц.С. на 07.04.2015г.
По делото е представена кореспонденция между банката (чрез
квесторите) и кредитополучателя касателно необходимостта от представяне
на документи от кредитополучателя относно съществуващите останали
неизпълнени кредитни сделки, като видно от приложения отговор от
дружеството-кредитополучател, исканите от квесторите на банката
документи не са представени, тъй като дружеството твърди, че са иззети от
прокуратурата.
Видо от приложените от ищеца доказателства се установява, че по
заявление по чл.417 ГПК е издадена заповед за незабавно изпълнение на
парично задължение спрямо длъжника „Д.**“ ЕООД по ч.гр.д.№63295/2015г.
по описа на СРС и е образувано индивидуално принудително производство за
събиране на вземанията, произтичащи от договора за банков кредит от
19.10.2012г. за сумата от 11 250 000лв- просрочена главница за периода от
23.09.2014г. до 22.04.2015г.; за просрочените лихви, за текущи лихви,
неустойки и други вземания на несъстоятелната банка, произтичащи от този
договор за банков кредит. Образуваното изп. дело е под №1067/2016г. по
описа на ЧСИ С.Я., рег.№844 на КЧСИ, по което обстоятелство не се спори.
По това изпълнително дело ЧСИ Я., на 13.11.2017г. е издал удостоверение, че
датата на издаване на документа не са събрани сумите за удовлетворяване на
взискателя „КТБ“ АД(н). Аналогични документи са издадени и от други ЧСИ
за вземания на несъстоятелната банка по отношение на „Д.**“ ЕООД по други
висящи изпълнителни дела, като по част от тях е налице удостоверяване, че
дружеството не разполага с имущество.
По делото е представено извлечение от Служба по вписванията –
Попово за периода от 01.01.1992г. до 31.10.2017г., от която се установява, че
на името на дружество „Д.**“ ЕООД е вписано придобиване на поземлен
имот – земя с площ от 40, 027дка, по силата на приватизационна сделка. От
представената справка от същата Агенция за гр. София се установява, че това
дружество има и други имоти и/ или идеални части от тях, като вписването
касае същия период от време и за налагане на възбрани във връзка с поети от
дружеството задължения.
По делото е представено и обявление за предприето от синдика на
„КТБ“ АД(н) осребряване на вземания, които им към дружеството „Д.**“
ЕООД, произтичащи от описаните четири договора за банков кредит, между
които и процесният, при начална цена на публичната продан от 336 806лв.,
общо. Няма данни как е завършила тази осребрителна процедура по ЗБН.
По делото са представени доказателства, че „Д.**“ ЕООД има качество
на акционер във „В.П.“ АД с участие в капитала на това дружество с
24
1 564 664броя поименни акции с номинал от 1лв., който факт се установява от
представеното временно удостоверение №1, находящо се на лист 1 334 от
делото. От справка в ТРРЮЛНЦ по партидата на „В.П.“ АД не се установява
основание за провеждане на универсално принудително изпълнение по
отношение на активите на това дружество.
Представените справки от Агенцията по вписванията за други лица са
неотносими към настоящето дело, дори и да се приеме, че са свързани с
кредитополучателя„Д.**“ ЕООД.
След служебно извършена от съда справка по партидата на „Д.**“ ЕООД
в ТРРЮЛНЦ не се установява да е налице открито производство по
несъстоятелност по отношение на това лице. След служебно извършена
справка в деловодството на ТО на СГС също не се установява по отношение
на „Д.**“ ЕООД да е подадена молба по чл.625 ТЗ от синдика на „КТБ“ АД(н)
или друг кредитор.
По делото е допусната и изслушана ССчЕ, изготвена от вещото лице
С.М., която дава заключение, че към датата на подписване на договора за
банков кредит – 19.10.2012 година – на името на кредитополучателя „Д.**“
ЕООД наличностите на петте банкови сметки са следните суми общо: в евро –
251 021,96евро; в лева – 123,09лв. и в щатски долари – 93,54 щатски долара,
които стойности са преди осчетоводяване на усвоената сума по кредита.
Вещото лице е констатирало, че на 19.10.2012година по левовата сметка на
кредитополучателя е осчетоводена сумата от 30 000 000лв., която
констатация е извършена въз основа на представените банкови бордера от
тази дата.
В заключението е описано движението на четирите сметки и е
констатирало, че на 23.11.2012г. е осчетоводено събиране на такса по кредит,
кредитна сделка №11494, съгласно инспекторско уведомление (Зяпков) от
23.12.2012г., като събраната такса е в размер на 150 000лв. и съответства на
записаното н т.14 от процесната банкова сделка.
За периода от 20.06.2014г. до 31.12.2014г. е проследена банковата
наличност по тези сметки и се установява, че единствено сметка в евро, по
която наличността е от 251 213,45евро към 20.06.2014г. към края на
изследвания период е била в наличност от 251 464,69евро- има незначителна
увеличение на авоара, сметка в евро, по която наличността е от 40,02евро е
останала с непроменена, а останалите сметки в евро и щатски долари, с
минимална наличност към 20.06.2014г., към 31.12.2014година са били без
наличност, което се отнася и за левовата сметка, която от 17 936,54лев към
20.06.2014г. към 31.12.2014г. е била празна. Вещото лице е констатирало, че
към датата, на която е направено изявлението на банката за настъпила
предсрочна изискуемост – 13.11.2014г. наличност по сметките е следната:
общо в евро- 251 482,80 евро; в щатски долари – 0,21 щатски далари и
0,00лева.
Вещото лице е посочило, че от усвоената сума по кредита от
30 000 000лв, за върнати на банката от кредитополучателя 22 217 187,50лв.,
от които 18 750 000лв. - главница; 3 317 187,50лв. – лихви и 150 000лв- такси
25
за обслужване. Последното извършено плащане по кредита е на 26.05.2014г.
По делото е представен ПРАВИЛНИК ЗА КРЕДИТНАТА ДЕЙНОСТ,
приет с решение на УС на банката от 05.08.2011г. , съгласно който - Глава
трета от Правилника, в частта кредитни процедури, проучване на искания за
кредит и сключване на кредитна сделка, са непроменени.
Съгласно тези процедури е изработен регламент за достъп до паричните
средства на банката, съгласно който след подаване на искането за отпускане
на кредит, банката следва да осъществи проучване на бъдещия
кредитополучателя, оценка и анализ на искането за кредит. Това включва
задължително извършване на правен анализ и изготвяне на проект за договор
за кредитната сделка; събиране на сведения относно общото финансово
състояние на кредитоискателя, включително данни от Централния кредитен
регистър на БНБ, на предмета и целта на кредитирането, на предлаганото
обезпечение, икономическата свързаност на кредитоискателя по смисъла на
ЗКИ, въз основа на която информация кредитният специалист изготвя
писмено становище. Той оценява влиянието на предлаганата сделка като
анализира нивата на риск в контекст на вече поетите от банката рискове.
Извършва оценка на кредитоспособността на клиента, съгласно Методиката,
като изготвя формуляри за определян на вътрешния кредитен рейтинг и
комплексния кредитен рейтинг.
Директорът на дирекция „Кредитен риск“ предоставя на началника на
управление „Кредитиране“ попълнените формуляри за изготвяне на
комплексен кредитен рейтинг, както при първоначално присъждане на
рейтинга, така и при всяка негова промяна.
Установява се общото финансово състояние на кредитоискателя;
предмета и целта на бъдещата кредитна сделка.
Прави се анализ на предложените обезпечения от кредитоискателя, като
се изготвя оценка от независими оценител. Изборът и оценката на
обезпеченията се извършва в съответствие с методиката за оценка на
обезпеченията на банката.
Създава се кредитно досие, в което се съхраняват всички документи във
връзка с искането.
Кредитният специалист изготвя писмено становище, което следва да
съдържа и предложение за предоставяне или отказ на кредитната сделка,
което се предава на управителя на Финансовия център за писмено
съгласуване, който при положително становище на кредитния специалист,
изпраща същото на началника на управление „Кредитиране“, ведно с копие от
досието, а последният предоставя на директора на Дирекция „Кредитен риск“,
чрез началник управление „Анализ и контрол на риск“ становището заедно с
копие от досието и възлага на служител на управление „Кредитиране“ да
извърши преглед на кредитната преписка по реда на чл.36. Едновременно с
това се извършва и правен анализ по реда на чл.35 и в дирекция „Кредитен
риск“ се оценява кредитоспособността на клиента и се изготвя становище по
чл.36.
След приключване на процедурата по проучване на искането
26
съответният кредитен специалист предава кредитното досие заедно с правния
анализ и становищата, изготвени в управление „Кредитиране“ и дирекция
„Кредитен риск“ на ресорния изпълнителен директор.
Проекто - договорите по кредитната сделка, съставени надлежно
парафирани от кредитния специалист, юрисконсулта от ЦУ на банката,
началника на управление „Кредитиране“ се предават на представляващите
банката лица за вземане на решение. Предлаганата кредитна сделка се
обсъжда от изпълнителните директори за взетото решение се уведомява
началникът управление „Кредитиране“.
По делото не са налични доказателства за стриктно спазена процедура
по проучване на искане за кредит от посоченото по- горе търговско
дружество. Ищецът отрича да е налице съставено кредитно досие,
ответниците твърдят налично такова, като в тази връзка съдът е предоставил
на ответника Х. възможността да представи по делото, так. нар. кредитно
досие, което се намира в материалите по НОХД №2209/2017г.
Във връзка с осъществената проверка на „КТБ“ АД(н) от „Д.О.“ ООД,
ЕИК ****, последното е изготвило доклад от 09.07.2014г. за фоктическите
констатации относно договорени процедури по отношение на корпоративни
кредитни експозиции, свързаност, инвестиционен потрфейл, депозити на
кредитополучатели и банкови гаранции.
В този доклад са синтезирани констатациите и изводите на
проверяващото дружество и въз основа на него е извършена класификация на
база четири критерии, без претенции те да са изчерпателни: 1/ редовен
кредит, без нужда от допълнителна обезценка; 2/ кредити за които
съществуват индикации за непълна възстановимост; 3/ кредити, за които
липсва съществена информация и 4/ кредитополучатели, за които има
информация към настоящата дата за откриване на производство по
несъстоятелност.
Въз основа на горното кредитополучателят „Д.**“ ЕООД е поставен в
третата катерогия, посочен в таблица 1.3.7 на четвърта позиция, като за
включените в тази таблица дружество е направен извод, че към 31.05.2014г. в
кредитните им досиета не са били налични документи, удостоверяващи
валидно учредяване на едно или повече от предвидените в договора за
кредито обезпечения, както не е налична актуална (изготвена през последните
12 месеца) вътрешна или външна озенка на обезпеченията или други анализи
на обезпеченията – таблица 1.3.8; както и че за „Д.**“ ЕООД, въз основа на
наличната документация е установена индикация за юридическа,
икономическа и друга свързаност с други кредитополучатели на банката-
таблица 1.3.9. посочени са конкретните пропуски в т.1.3.12 – 1.3.14. на стр.43-
44 от доклада се съдържа информация, която засяга конкретните кредити и
изводите на проверяващото дружество относно валидността на
обезпеченията, дадени от кредитополучателя. Верността на тези констатации
не е оспорена от спраните по делото. Документът е частен свидетелствуващ и
няма формална доказателствена сила за съда.
Във връзка с твърдението на ищеца, че договорите за особен залог не са
27
вписани в ЦРОЗ, по делото е представено удостоверение
01147240/19.12.2017г., издадено от ЦРОЗ, от ответника Х., от което се
установява, че към тази е извършено вписване под №2009121000702-
първоначално на договор за залог, като последващите вписвания са за период
от 09.01.2015г. и дати, следващи посочената дата- извършени служебно. От
издадената удостоверение №1147241/19.12.2017г. се установява и
първоначално вписване на залог на 10.12.2009г.; допълнително вписване-
подновяване на 28.10.2014г., а приложеният опис касае запорирани
имущество към вписвания от 2009121000702; към № 2015010900125; към
№2015082702241; към №2017121901151; към №2017121901176 и към
№2017121901190 (последните четири вписвания касаят запори, наложени по
ДОПК).
Въз основа на тези удостоверения съдът достига до извод, че договорите
за особен залог, сключени на 19.10.2012 година не са вписани в ЦРОЗ.
Установено е по делото, че на 13.05.2013г. е проведено общо събрание
на акционерите (ОСА) на „КТБ“ АД(н), на което е взето решение за
освобождаване от отговорност на членовета на Надзорния и Управителния
съвет на банката, поради приетите от ОСА решения за приемане на
одитираните финансови отчети за 2012 година.
При така установената фактическа обстановка съдът достига до
слредните изводи:
Предявените от синдика на „КТБ“ АД(н) осъдителни искове намират
правното си основание в разпоредбата на чл.57, ал.3 ЗБН.
Нормата е обща и предоставяща възможност да се дири обезщетение на
лицата, които имат качество на администратори по смисъла на параграф 1, т.2
ДР на ЗБН, като в настоящия случай за ответниците е безспорно установено,
че имат качество на администратори към момента на сключване на процесния
договор за банков кредит от 19.10.2012година. Заеманата длъжност е
основание за ангажиране на гражданската им отговорност за причинените
вреди на банката, изразяваща се в задължение за тяхното поправяне.
Отговорността е предопределена не само от заеманата длъжности и от това
дали от действията / бездействията им са настъпили неблагоприятни
имуществени последици за банката. Както при всяка гражданска отговорност
за вреда и елементите от фактическия състав на чл. 57, ал. 3 от ЗБН включват
вреда, противоправно причиняване, вредоносно деяние (действие или
бездействие) и причинна връзка между деянието и вредата. Това е специална
имуществена отговорност, която произтича едновременно от договорното
правоотношение на администратора с банката (мандат) и от разпоредба на
закона - като негов органен представител, натоварен с функциите да
организира и управлява добре дейността и имуществото на банката. Тя е
неограничена и резултатна - възниква и подлежи на ангажиране за
обезщетяване в пълен размер на вредите, които банката реално е претърпяла
вследствие на лошото управление. В това число се включва и хипотезата,
когато вследствие конкретни действия или бездействия, намиращи израз в
неупражнен контрол от страна на администратори на банката, е причинен
28
неоправдан разход, загуба или липса на парични средства. При всички
случаи, съобразно общите правила на гражданската отговорност за вреди,
последните следва да бъдат установени по вид и размер, като реално отразили
се върху патримониума на банката (така решение №2695/22.12.2017г.
постановено по в.т.д.№4423/2017г. на САС).
За да обоснове наличието на предпоставките за ангажиране на
имуществената отговорност на ответниците, ищецът се е позовал на общата
разпоредба на чл.45 ЗЗД и разпоредбата на чл.82 вр. с чл.79, ал.1 ЗЗД вр. с
чл.240 ТЗ, които са предявени при условие на евентуалност. По виждане на
състава общият характер на специалната разпоредба на чл.57, ал.3 ЗБН дава
възможност да се иска ангажиране на имуществената отговорност на лицата,
имаще качество на администратори, както на деликтно, така и на договорно
основание, в зависимост от това какъв е източникът на вредата.
Във връзка с правоизключващото възражение на ответника Р. за
възможността спрямо него да се предявят настоящите претенции, с оглед
взетото решение от ОСА за освобождаване от отговорност, от 13.05.2013
година, което следва датата на сключване на банковата сделка.
Възражението е неоснователно.
Това е така, тъй като взетото решение не представлява същинско
освобождаване от отговорност за вреди, макар и взето от компетентния орган
на дружеството. За да е налице същинско освобождаване от имуществена
отговорност и снемане на вината на члена на управителното тяло на
дружеството/банката, следва да е налице обективна възможност на членовете
на компетентния орган да узнаят конкретната вреда, която следва да е
документирана по начин, че да стане достояние на членовете на ОСА. В
настоящия случай е налице бланкетно решение на акционерите да снемат от
членовете на двата съвета отговорност за вреди за банката. Ето защо не може
да се приеме, че волеизявлението на ОСА за освобождаване от отговорност
обхваща вреди от поведение, които не е било надлежно установено и
удостоверено, за да може да се приеме, че решението на ОСА обхваща и
процесния договор за банков кредит. В настоящия случай е налице
установяване на вредата, изразяваща се в намаляване на патримониума на
банката на по- късен етап от момента на вземане на това решение. Едва с
поставянето на банката под особен надзор е установено, че
кредитополучатилят не е заплатил установените от вещото лице в това
производство главници и лихви, които са просрочени.
Поради това твърдението на ответника Р., че не може да се дири
исканото от ищеца обезщетение, поради това, че е оснободен от отговорност
не може да бъде споделено.
Допълнителен аргумент в тази насока е и това, че настоящата
претенция, по виждане на състава, може да бъде проведена и при наличие на
същинско освобождаване от отговорност. Това е така, тъй като
освобождаването от отговорност, което е обективирано в решение на ОСА е
свързано с възможността акционерите, притежатели на капитала на
дружеството, да извършат чрез решението си за освобождаване от
29
отговорност, своеобразно „опрощаване“ на управителните си органи на
вредите, довели до накърняване на техните имуществени права и правата на
дружеството. Различна е целта от провеждането на исковете по чл.57, ал.3
ЗБН и тя е не само в защита правата на акционерите и на дружеството, но и
гаранция за правата на кредиторите на несъстоятелната банка, чрез попълване
на масата на несъстоятелността.
Поради тази причина съдът намира, че дори и да е налице същинско
освобождаване от отговорност, това не възприпятства синдика да насочи
осъдителни претенции спрямо администраторите на банката.
Ето защо съдът намира възражението на ответника Р., базиращо се на
взетото от ОСА, проведено на 13.05.2013г. решение за освобождаване от
отговорност за неоснователно.
Относно възможността за ангажиране на имуществената отговорност
на основание деликт, при наличие на договорна обвързаност между страните
по делото.
Наличието на договор между страните не изключва деликтната
отговорност, ако вредата е настъпила не от неизпълнение на задължения по
договора, а от факти и обстоятелства, осъществяващи фактическия състав на
деликта - нарушаване на общото задължение да не се вреди другиму. В този
смисъл е и ТР № 54/1986 г. ОСГК на ВС, с което е прието, че договорната
отговорност не отменя общото законно задължение, установено в чл. 45 ЗЗД,
че всеки е длъжен да поправи вредите, които виновно е причинил другиму.
Ищецът е въвел две различни основания за ангажиране отговорността на
ответника – деликт по чл.45 ЗЗД и неизпълнение на договорно задължение,
произтичащо от мандатното правоотношение между администраторите на
несъстоятелната вече банка.
По исковете с правно основание чл.45 ЗЗД.
Непозволеното увреждане е сложен юридически факт, елементи на
който са: деяние, противоправност на деянието, вреда, причинна връзка
между деянието и вредата, вина. Тезата на ищеца е, че е налице основание за
ангажиране имуществената отговорност на ответниците, поради осъществен
от тях деликт, неизпълнение законови задължения от страна на ответниците –
нарушение на норми на закона – чл.237, ал.2 ТЗ и нарушение на конкретни
разпоредби от Правилника за кредитната дейност на „КТБ“ АД(н), конкретно-
разпоредбата на чл.15, гарантираща принципа на достатъчност и ликвидност,
за намаляване на кредитния риск с оглед приетите обезпечения; чл.25, с който
се урежда компетентността на органи на банката, свързани с управление на
кредитния риск; чл.32, който поставя изисквания, свързани с крединтия статут
на лицето, поискало кредит ; чл.34, с който се урежда задължението на на
компетентните органи на банката да извършат проучване, оценка и налази на
искането за кредит; чл. 35 който предвижда задължителен правен анализ на
документите; чл.36, който задължава кредитния специалист да изготви анализ
относно финансовото състояние на лицето, което иска кредит и да изготви
становище; чл.37- изготвяне на становище въз основа на финансовите отчети
на кредитоискателя; чл.38 – установяване на предмета и целта на кредитната
30
сделка въз основа на представените от кредитоискателя документи,
неизчерпателно изброени; чл.39 – анализ на предоставените обезпечения;
чл.45- изготвяне на проекто-договори, които да бъдат предмет на обсъждане
от изпълнителните директори на банката и при оформяне на голяма кредитна
експозиция, надхвърляща 15% от стойността на собствения капитал и
резервите на банката, необходимост от санкция от надзорния съвет на банката
за вземане на решение за сключване на кредитната сделка.
Договорът за банков кредит има своята нормативна уредба в чл.430 ТЗ,
съгласно която страни по този договор са банка, в качество на кредитодател и
кредитополучаталетя, който по правило е търговец или лица, което
осъществява стопанска дейност. Договорът е консенсуален, писмен,
двустранен, възмезден, винаги срочен, обезпечен и се отпуска за определена
цел. Целта е конститутивен елемент от този договор и неспазването и е
предпоставка за предсрочна изискуемост на задължението. В настоящия
случай са налице изискуемите от закона характеристики на договора за
банков кредит, сключен на 10.05.2012 година. Целта на договора е
предоставената от банката сума да се използва за оборотни средства.
От събраните по делото доказателства се установява липсата на
следване на правилата за кредитиране, изготвени от самата банка, явяващи се
нейн локален нормативен акт. Прави впечатление, че част от посочените в
Правилника за кредитиране процедури са „спестени“ или поне по делото не
са налични доказателства за тяхното следване и изпълнение (напр. липсва
правно становище, налице е изключителна бързина при осъществяване на
процедурата по кредитиране на този търговец - на 17.10.2012г., преди
подаване на искането за кредит от 19.10.2012г., е изготвено и подписано
становище от Г.З., управление „Кредитиране“ и П.Х., дирекция „Кредитен
риск“, по молбата на „Д.**“ ЕООД за отпускане на кредит от 30 000 000лв; в
деня на подаване на искането на кредит – 19.10.2012г. е взето решение от УС
за одобряване на сделката и в същия ден сумата от 30 000 000лв. е преведена
по сметката на кредитополучателя, без по делото да се налични
доказателства, които да обосноват светкавичната реакция на банката при
отпускане на паричните средства). На същата дата се сключени договорите за
залог, като тези, сключени по реда на ЗОЗ не са вписани в ЦРОЗ, каквото е
изискването на закона, с оглед възможността правата на кредитора да бъдат
противопоставени на трети лица и евентуално да му дадат привилегия по
чл.136 ЗЗД и чл.722 ТЗ. Извършените вписвания са осъществени през 2015
година, ако може да се приеме, че вписаните залози са тези, които са
уговорени между длъжник и кредитор със сделките от 19.10.2012г., явяващи
се акцесорни и обезпечителни спрямо договора за банков кредит от
19.10.2012година. Въз основа на горното съдът приема, че от страна на
ответниците са налице неправомерни действия, изразяващи се в нарушение
на приетите правила за действие при осъществяване на кредитната сделка,
както и нарушение на задължението им по чл.237, ал.2 ТЗ.
За да бъде основателен този иск следва да се установи, че е налице
осъществено противоправно деяние (действие или бездействие), вина, вреда и
причинна връзка между противоправното и виновно поведение на дееца и
31
настъпилите вреди. Причинната връзка се доказва във всеки конкретен случай
като тежестта на доказване е върху този, който я твърди. Вината се
предполага до доказване на противното, а останалите предпоставки -
противоправно деяние и вреда подлежат на установяване от ищеца. В този
смисъл нормата на чл. 45 ЗЗД няма субсидиарен характер, така както е при
неоснователното обогатяване по чл. 59 ЗЗД, което право възниква, когато
няма друг иск, с който обеднелият може да се защити/чл. 59, ал. 2 ЗЗД/.
Събраните по делото доказателства установяват наличие на вреда на
банката – намаляване на притежавания от нея актив, представляващ парични
средства и това е така, тъй като по делото съдът приема за установено, че
разходът на средства, е направен въз основа на съществуваща банкова сделка,
по която несъстоятелната банка се явява кредитодател. Този кредитодател е
останал с неудовлетворено вземане в посочения от ищеца размер, поради
липса на изпълнение на задължението на кредитополучателя да извърши
плащане в срока погасяване на дълга – 20.02.2015г., уговорен с договора за
банков кредит – чл.17. От събраните по делото доказателства не се
установява вземането на банката да е удовлетворено по реда на ГПК в
образуваното принудително изпълнение по изп.д.№ №1067/2016г. по описа на
ЧСИ С.Я., рег.№844 на КЧСИ, по които ЧСИ е издал удостоверение, че
вземането на банката не е удовлетворено. Няма доказателства по делото, а и
твърдения на някоя от страните, че синдикът е успял по реда на
производството по несъстоятелност на банката да извърши осребряване на
вземанията, които банката има, произтичащи от договорите за банков кредит,
сключени с „Д.**“ ЕООД, включително и процесният.
Липсват обаче доказателства за това, че квестори и синдик са
предприели действия да се дири реално удовлетворяване, чрез съответните
изпълнителни способи в индивидуалното изпълнение, насочено срещу
длъжника, при наличие на доказателства, че същият разполаг с активи.
Тезата, че договорите за особен залог не са вписани, което лишава банката от
възможността за удовлетворяване, поради липса на привилегия, не е
основание да се приеме, че исковете са основателни. Вписването на
особените залози би довело до приложение на двете норми в действащото
законодателство, уреждащи привилегии при разпределяне на сумите,
получени от осребряване на имуществото от длъжника, но не би лишило
ищеца от възможността да участва в това разпределение, при предприемане
на адекватни процесуални действия. Както съдът е посочил по- горе по
отношение на длъжника „Д.**“ ЕООД не е проведено производство по чл.625
ТЗ, включително такова, което да е инициинаро от настоящия ищец.
Ето защо съдът намира, че наличието на вреда, която е резултат от
неизпълнение на договорно задължение, произтичащо от договор за банков
кредит, няма за причина само и единствено неспазена процедура по
сключване на договора за банков кредит и договорите за особен залог( ако се
приеме за доказана тезата на ищеца, че ответниците при сключване на
сделката са нарушили закона и вътрешните правила на банката за
кредитиране), функционално свързан с първата сделка, а и бездействието на
представляващите банка за периода, следващ настъпването на падежа, респ.
32
изискуемостта на вземанията на банката в резултат на упражненото
потестативно право на кредитора да лиши длъжника от преимуществата на
срока. Сключването на договора и липсата на достатъчно обезпечение, респ.
невписване на договорите за особен залог в ЦРОЗ своевременно, не води по
необходимост и закономерност до настъпване на вреди за банката. Въпросът е
дали самата сделка, че сключването и, не е вредоносна за банката, поради
нарушение на правилата за кредитиране, уредени с ПКД на „КТБ“ АД(н) и
ЗКИ. Този въпрос е предпоставен от разрешаване на въпроса относно наличие
на кредитен риск при сключване на процесната банкова сделка. В тази връзка
следва да бъде отбелязано, че органите, отговарящи за кредитния риск са
тези, които сочи ПКД на банката, в раздел II, член 25, между които е и
управление „Кредитиране“ наред с Кредитния комитет, управление „Правно“
и дирекция „Кредитен риск“ в управление „Анализ и контрол на риска“. Ето
защо, по виждане на състава, даване на съгласие за сключване на договора за
банков кредит, разрешаване на усвояването на сумата по кредита е последица
от сключване на кредитната сделка и в нейно изпълнение. По делото се
установява, че процесната банкова сделка е подписана от двама от членовета
на УС, които имат качество на изпълнителни директори на банката.
Предшестващите действия и последващи такива (усвояването на заемната
сума), като самостоятелни действия, а също и като функционално обвързани
с оглед постигане на целта на договора и осъществяване на типичната за една
банка дейност- кредитиране (дори и при установеното неспазване на
правилата) не може да доведе да неблагоприятния за банката резултат-
невъможност да удовлетвори вземането си, произтичащо от тази банкова
сделка. Въпросът за причинната връзка на вредата с действията/
бездействията на ответниците, с оглед законовата и локална нормативна
легулация, при наличие на банкова сделка, е въпрос по очертаване на
границите за отговорността, защото очертава вредите, които са в пряка
причинна връзка с банковата сделка.
Вредоносният резултат е обусловен не само от неправомерните
действия на ответниците, но и от липсата на адекватни действия от страна на
кредитора да се удовлетворяване на непогасеното чрез плащане вземане.
Както приема ВКС с решение № 60151 от 05.01.2022 г. по т.д. № 2272/2020 г.,
Т. К., ІІ т.о.:“ При неизпълнение на задължението за връщане на получената
сума, кредитодателят, може да поиска събиране на вземанията си,
включително чрез способите на принудително изпълнение. По определение,
съгласно чл. 133 от ЗЗД, цялото имущество на длъжника-юридическо лице
принадлежи на кредитора, за неговото удовлетворение. С обезпечението се
учредява привилегия, с цел кредиторът да може да се удовлетвори за
вземанията си от определено имущество, в случай на неизпълнение на
задълженията по договора за кредит. Тези правила са изцяло приложими и
въведени в процеса от кредитора- банка, която твърди, че имуществото й е
намаляло поради това, че не е получила изпълнение от длъжника, както и че
няма имущество, предоставено в обезпечение, от което може да се
удовлетвори“. Въз основа на тази принципна постановка ВКС приема, че за
да се прецени основателността на осъдителните претенции на синдика по
33
чл.57, ал.3 ЗБН се дължи преценка и дали кредиторът е предприел всички
необходими действия за удответворяване на вземането, като при наличие на
открито производство по несъстоятелност за него съществува възможност по
реда на универсалното принудително изпълнение да получи удовлетворяване
на своите вземания. Въз основа на това е прието, че наличието на висящо
производство по несъстоятелност е преюдициално по отношение на това дали
е налице вреда и какъв е нейният размер, който въпрос е определящ при
реализация на отговорността на администраторите на „КТБ“ АД(н).
Изложените от ВКС мотиви настоящият състав приема като аргумент в
подкрепа на тезата му, че за да е налице основание да се претендира
заплащане на обезщетение от страна на администраторите, следва да се
установи дали тяхното противоправно поведение се явява единствена и
необходима причина за твърдяната вреда, а това означава, че следва да са
осъществени дължимите от представляващите несъстоятелната банка
действия, насочени към удовлетворяване на имуществените права, включени
в масата на несъстоятелността.
Съгласно чл.154 ал.1 ГПК, всяка страна е длъжна да установи
фактите, на които основава своите искания или възражения. Когато ищецът
основава своите искания на твърдения, че е претърпял вреди в резултат на
виновно, противоправно действие или бездействие на ответника, той следва
да установи, че ответникът е осъществил противоправното действие или
бездействие (неполагане на дължимата грижа), настъпилите вреди и
причинната връзка между поведението на ответника и вредите. Вината се
предполага (чл.45 ал.2 ЗЗД) до доказване на противното и това доказване е в
тежест на ответника, а ищецът следва да установи всички останали елементи
от фактическия състав на чл.45 ЗЗД.
В настоящето дело не се установява чрез пълно и главно доказване, че
вредата в размер на посочената в исковата молба сума от 11 250 000лева е в
пряка причинно-следствена връзка с противоправното поведение на
ответниците. Т.е. останали са като неустановени твърдени от ищеца факти за
наличие на причинна връзка с установената вреда за банката в размер на
претендираната сума.
Ето защо за съда в този му състав претенцията с правно основание чл.45
ЗЗД се явява недоказана и следователно неоснователна предявена. Като
такава тя следва да бъде отхвърлена.
По претенцията с правно основание чл.82 във връзка с чл.79 ЗЗД.
Отграничението на този вид отговорност се изразява в нейния намален
обем и граници – чрез поставени от законодателя критерии предвидимост на
вредите към момента на сключване на договори и обезвреда само вреди,
които са пряка и непосредствена последица от неизпълнението.
Както е посочено и по- горе, между несъстоятелната банка и ответници,
през процесния период от време е съществувала договорна връзка,
регулирана от нормите на ЗЗД и ТЗ, устава на банката и вътребанковите
правила – договорите за управление. Конкретното проявление на
противоправно поведение от ответниците, което ищецът твърди е неполагане
34
на грижата на добрия търговец. Цитираната от ищеца норма е чл.237, ал.2 ТЗ,
която е законово правило и неговото нарушение е основание за ангажиране на
имуществената отговорност на лицето, което не е проявило тази грижа на
извъндоговорно основание. В случая ищецът твърди, че ответниците не са
положили грижата на добър банкер, в качеството им на администратори на
банката, което изискване надвишава по интензитет изискванията към добрия
търговец; както не са осъществили и контрол по изпълнение на задълженията
на служители на банката, отговорни за кредитната дейност.
Дължимата грижа на добрия банкер е регламентирана в чл.4 от
договорите за управление на ответниците Р. и З., като конкретните
проявление на това понятие са изброени в разпоредбата на чл.4.10.1 и сл. от
договора.
В конкретния случай са установени факти при кредитирането на „Д.**“
ЕООД, които не представляват добра търговска/ банкерска практика, с оглед
на това, че ответниците не са осъществили ефективен контрол върху
процесите по кредитиране на този търговец, включително и възможността
банката да гарантира вземанията си, произтичащи от договора за банков
кредит, че вписване на договорите за особен залог не е осъществено, за да ги
направи противопоставими на третите лица.
За да се ангажира тази отговорност следва да се установи при пълно и
главно доказване от страна на ищеца, че е налице вреда, нейният размер, че
тази вреда е резултат от противоправното поведение на другата страна в
облигационната връзка, представляващо неизпълнение на конкретно
задължение, възникнало от договора за неизпълнение, която вреда е била
предвидима към момента на сключване на договора и се явява в пряка
причинно-следствена връзка с конкретната проявна форма на твърдяното
неизпълнение. Дори и да се приеме, че ответниците са в неизпълнение на тези
задължения (договорът за кредит е подписан от тях без да е изпълнена
процедурата по проучване и отпускане на кредита, съгласно правилника на
банката- без да се извърши финансово и икономически анализ на
дружеството-кредитополучател, липса на правен анализ на сделката и др.;
нарушено е изискването на полагане на грижата на добър банкер) и е налице
настъпил неблагоприятен за банката резултат, то не е налице основание за
ангажиране на имуществената им отговорност, поради това, че не е
установена при пълно и главно доказване причинно-следствената връзка
между формите ( и кои точно задължения за действия, респ. за бездействия)
на неизпълнение на договорните задължения от страна на ответниците са
довели до вредоносния за банката резултат, както повелява нормата на чл.154
ГПК и в каквато насока са дадените от съда указания на ищеца по реда на
чл.146 ГПК.
Причинната връзка е необходима положителна предпоставка за
ангажиране на имуществената отговорност на страната, на договорно
основание. Вредата настъпва обикновено от много фактори, които могат да
бъдат човешко поведение или различни социални и природни
закономерности, но вредата всякога е пряка и непосредствена последица от
неизпълнението, тогава, когато то се явява необходимо и достатъчно условие
35
за нейното настъпване. Неизпълнението ще е необходимо условие за
настъпване на вредата, когато без него тя не би настъпила и ще е достатъчно
условие за нейното настъпване, само тогава, когато неизпълнението се явява
достатъчно за настъпване на вредата при обичайното стечение на
обстоятелствата, когато вредата е типичен и закономерен резултат от
неизпълнението.
Посочване на отрицателни факти от страна на ищеца не го освобождаван
от носената доказателствена тежест, тъй като отрицателните факти, като
конкретни явления или състояния от обективната действителност, могат да
бъдат предмет на доказване и страната, която ги твърди, защото извежда от
тях изгодни правни последици, носи доказателствената тежест- така проф.
А.М.; решение №134/17.03.2011г. по гр.д.№1713/2010г. на ВКС, ГК, ІV г.о., в
което се приема, че доказването на отрицателен факт става чрез ангажиране
на доказателства за положителни факти, които да създадат достатъчно
убеждение за сбъдването на отрицателния).
Както е посочено по- горе не само евентуалното неизпълнение на
ответниците е причина за настъпване на неблагоприятния за банката резултат,
но и други човешки фактори и неизпълнение на задължения от страна на
други участници в процеса на подготовката и в самото кредитиране, както и
последващи действия на представляващите банката след поставянето и под
особен надзор и в производството по несъстоятелност се явяват факти, които
участват и допринасят за вредоносния резултат за несъстоятелната банка, тъй
като от събраните по делото доказателства се установява, че
кредитополучатилят е разполагал със значително имущество. Същото, в
неговата чиста стойност, служи за обезпечение и гарантира удовлетворение за
кредиторите на длъжника.
Ето защо и този иск се явява недоказан, поради което и неоснователно
предявен и като такъв подлежи на отхвърляне, както в хипотеза за ангажиране
при условията на пасивна солидарност на имуществената отговорност на
ответниците, дата и в условията на разделност.
При извод на съда за неоснователност на исковете, съгласно чл.78, ал.3
вр. с чл.57, ал.6 ЗБН държавната такса, дължима за разглеждането им,
следва да бъде събрана от масата на несъстоятелността на "КТБ " АД(н) в
размер на 450 000лева.
Водим от изложеното съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявените от синдика на „К.Т.Б.“ АД (н), ЕИК ****,
против ОРЛ. Н. Р., ЕГН **********, с адрес гр.София, ж.к.“****, със съдебен
адрес гр.София, ул.“****, чрез адв. Я.Я. и ИЛ. АТ. З., ЕГН **********, с
адрес гр.София, ж.к.“Хаджи Димитър“ ****, със съдебен адрес гр.София,
бул.“Шипченски проход“№****, чрез адв. Й.С.-Ф., обективно съединени, при
условията на евентуалност, искове с правно основание, както следва: иск по
чл.45 ЗЗД, в условия на пасивна солидарност за заплащане на обезщетение в
36
размер на 11 250 000лв.(единадесет милиона двеста и петдесет хиляди лева),
настъпили в резултат на извършен от ответниците деликт в качеството им на
бивши администратори на банката при сключване на договор за банков
кредит от 19.10.2012 година с „Д.**“ ЕООД, ЕИК ****, ведно със законната
лихва от датата на подаване на исковата молба до окончателното и плащане;
иск с правно основание чл.82 вр. с чл.79, ал.1 ЗЗД и чл.240 ТЗ, съединен като
евентуален иск с главния иск по чл.45 ЗЗД, ответниците да бъдат осъдени,
при условията на пасивна солидарност, да заплатят на несъстоятелната банка
посочената сума, представляваща обезщетение за претърпените от нея
имуществени вреди в горепосочения размер, в резултат на неизпълнение на
договорните им задължения, в качеството им на бивши администратори на
банката и осъдителен иск, съединен като евентуален, в условие на разделност,
за заплащане на обезщетение в размер на 2 812 500лв., всеки от ответниците,
за имуществени вреди, нанесени на несъстоятелната банка, настъпили в
резултат на неизпълнение на договорните задължения на ответниците,
произтичащи от договорите им за управление, сключени с „К.Т.Б.“ АД(н), в
качеството им на бивши администратори, при сключване на договор за
банков кредит от 19.10.2012 година с „Д.**“ ЕООД, ЕИК ****, поради
тяхната НЕОСНОВАТЕЛНОСТ.
На основание чл.78, ал.3 във връзка с чл.57, ал.6 ЗБН, ОСЪЖДА, масата
на несъстоятелността на „К.Т.Б.“ АД (н), ЕИК ****, да заплати по сметка на
СГС държавна такса в размер на 450 000лева.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред САС в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
Съдия при Софийски градски съд: _______________________
37