Д О Б Р И Ч К И Я Т Р А Й О Н Е Н
С Ъ Д
Р Е Ш Е Н И Е
№……………..
гр.Добрич,
04.12.2019 год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Добрички районен съд, наказателна
колегия, в публично съдебно заседание на двадесет и пети ноември две хиляди и деветнадесета
година, в състав: Съдия -Веселин Стефанов Монов
при участието на съдебен секретар Мария Атанасова,
разгледа
А.Н.Д.№ 831 по описа на ДРС за 2019 г.
Производството
е по реда на чл.59, ал.І във вр. с чл.63, ал.1 от ЗАНН и е образувано по жалба
на А.Д.Д. ***, с ЕГН ********** срещу Наказателно постановление № ПИОС - 116/21.05.2019
година на Зам.Кмета на Община - гр.Добрич.
С обжалваното наказателно постановление, за
извършено нарушение на чл.4, ал.3, т.4 от Наредбата за организацията,
безопасността на движението и дисциплината на водачите на превозни средства и
пешеходците на територията на Община
град Добрич /НОБДДВПСП/ на жалбоподателката, на основание чл.49, ал.1, приложение
12 от НОБДДВПСП е наложено наказание - „глоба” в размер на 200 /двеста/ лева.
С депозираната пред съда жалба се моли за
отмяна на НП като незаконосъобразно, необосновано и неправилно, постановено при
съществени нарушения на материалния закон и процесуалните правила. Навеждат се
оплаквания за несъстоятелност на правните изводи на наказващия орган, както и
за за незаконосъобразно привличане на отговорността на жалбоподателката.
Редовно призована за съдебното
заседание жалбоподателката се явява лично и без процесуален представител.
Същата поддържа искането на отмяна на НП на посочените в жалбата правни
основания.
Въззиваемата страна в съдебно заседание се представлява от свой
процесуален представител – ст.юрисконсулт Мартина Герджикова. Представляващият изразява
становище по жалбата, която намира за неоснователна, а изложените в нея правни съображения
и доводи за несъстоятелни. Пледира обжалваното НП да бъде потвърдено от съда
изцяло като законосъобразно и правилно, издадено в съответствие с изискванията
на материалния закон и процесуалните правила.
Съдът, след като подложи на анализ и
преценка събраните по делото доказателства, при реализиране на очертаните в
разпоредбата на чл.314, ал.1 от НПК правомощия на въззивна инстанция, намери за
установено следното от фактическа страна :
На 03.04.2019 год., около 11,10
часа свидетелите Т.Д.Г. и П.Н.П. /служители звено”Общинска полиция”- гр.Добрич/
при извършване на рутинен обход в гр.Добрич, по ул.”Страцин”, пред търговски
център „Луксор” установили, че на обозначено парко-място с пътен знак „Д21”,
определено за паркиране на ППС ,обслужващи хора с трайни увреждания има паркирано
МПС - л.а. марка ”Форд-Куга”, с рег.№ ***, на което няма поставена „карта за
паркиране на хора с трайни увреждания”, каквато се издава по образец от Община
гр.Добрич. След като съобразил обстоятелствата във връзка с констатираното
нарушение, св.Т.Г. на основание чл.49, ал.2 от НОБДДВПСП / за краткост наричана
„наредбата”/ издал фиш за неправилно паркирано МПС в нарушение по чл.4, ал.3,
т.4, от наредбата на Община гр.Добрич. С издадения „фиш” на практика дл.лицесанкционирало
с „глоба” в размер на 200 лева жалбоподателката, в качеството й на управител и
представляващ търг. дружество „***” ЕООД, чиято собственост е бил л.а.„Форд
Куга”. В съгласие с нормативните изисквания на наредбата св.Т.Г. закрепил на предната
част на автомобила /предното стъкло/ „уведомление” по образец, в което се
съдържала информация за мястото и времето, където е констатирано нарушението,
моторното превозно средство с което е извършено, нарушените законови разпоредби,
размерът на глобата, сметката и мястото за доброволно заплащане. На място
дл.лице направило снимки на неправилно паркирания л.а. „Форд Куга” на
парко-место, обозначено с пътен знак „Д 21” , които са представени на
вниманието на съда в хода на процеса.
На 09.04.2019 г. жалбоподателката
депозирала жалба-възражение до Кмета на Община –гр.Добрич, в което изразила
несъгласие с полученото от нея уведомление, в което се съдържала информация, че
срещу нея като водач на МПС има издаден „фиш” за извършено нарушение по чл.4, ал.3,
т.4 от наредбата на Община гр.Добрич, както и че има наложена „глоба” в размер
на 200 лв.
На 15.04.2019 г. жалбоподателката
е била призована да се яви в Първо РУ на МВР-Добрич, където същата отказала да
даде писмени обяснения във връзка с констатираното нарушение, като отново
изразила несъгласие с вмененото й във вина нарушение, оспорвайки факта, че е паркирала
автомобила. Пред длъжностните лица жалбоподателката обаче не посочила кой друг е
паркирал въпросния автомобил на посочената във фиша дата и час.
При спазване на нормативните
изисквания на чл.49, ал.5 от наредбата, след като установил, че нарушителят
оспорва нарушението и отказва да плати глобата, св.С.Г.С. привлякъл отговорността
на жалбоподателката с АУАН №1717а-851/15.04.2019 год. и бл.№ 395664 за извършено
нарушение по чл.4, ал.3, т.4 от Наредбата за организацията, безопасността на
движението и дисциплината на водачите на превозни средства и пешеходците на територията на Община град Добрич. В
обстоятелствената част на АУАН актосъставителят изложил ясно описание на
изпълнителното деяние на нарушението, за което е прието, че се изразява паркиране
от жалбоподателката на л.а.”Форд Куга”, с рег.№ ***, собственост на „***” ЕООД на
парко- място, предназначено за хора с трайни увреждания, указано с пътен знак
„Д 21”. Изрично в акта са посочени датата, часа и мястото, където е установено
нарушението.
При съставяне на АУАН и предявяването
му жалбоподателката възразила срещу вмененото й във вина нарушение, като
вписала , че ще възрази в законоустановения срок пред наказващия орган.
Описаната и възприета от съда фактическа
обстановка се установява по несъмнен и категоричен начин от събраните в хода на
съдебното следствие гласни доказателства - показанията на актосъставителя С.С. и
свидетелите Т.Д. и П.П., както и
приложените по делото писмени доказателства, които съдът приобщи по предвидения
процесуален ред.
Въз основа на АУАН и в срока по чл.34, ал.3 от ЗАНН наказващият орган е издал обжалваното НП № ПИОС-116/21.05.2019 година, с което е ангажирал
отговорността на въззивника за осъществен състав на адм. нарушение по чл.4,
ал.3, т.4 от НОБДДВПСП.
Настоящата жалба е подадена преклузивния
срок по чл.59, ал.2 от ЗАНН от легитимирана страна с правен интерес, при което се
явява процесуално допустима. Разгледана по същество, съдът я намира за неоснователна.
/ По отношение на приложимия
административно-наказателен закон /
Съгласно разпоредбата на чл.4,
ал.3, т.4 от Наредбата за организацията, безопасността на движението и
дисциплината на водачите на превозни средства и пешеходците на територията на Община град Добрич /НОБДДВПСП/,
по който текст е привлечена отговорността на жалбоподателката е видно, че със
силата на императива се забранява паркирането на места, определени за хора с
трайни увреждания. В случая жалбоподателката е извършила виновно процесното
адм.нарушение, след като е паркирала автомобила на обозначено парко - място за
паркиране на ППС, обслужващи хора с трайни увреждания. Въпросното парко-мястото
/ а те са две места/ е било обозначено изрично с пътен знак „Д21”, което
обстоятелство несъмнено е било възприето от жалбоподателката като водач на МПС,
но въпреки това, тя е нарушил въведената забрана и е паркирала управлявания от
нея л.а. „Форд-Куга”. Нарушението произтича от факта, че водачът не е имал
издадена „карта за паркиране хора с трайни увреждания” / такава се издава по образец от Община-
гр.Добрич/ . С настоящата жалба не се
оспорва факта, че автомобилът е бил паркиран на парко-място, предназначено за
паркиране на ППС, обслужващи хора с трайни увреждания. Релевират се претенции в
насока, че така поставен пътният знак „Д21” на посоченото място /ул.”Страцин”, пред „Луксор център”/ не е
съобразен с нормативните изисквания на чл.120 от Наредба №18/23.07.2001 г. за
сигнализация на пътищата с пътни знаци. Съдът не споделя и отхвърля изложените претенции
и доводи в тази насока, като счита, че представения на вниманието на съда снимков
материал онагледява в достатъчна степен правилното обозначение на парко – мястото.От
това следва извода, че така поставен пътният знак „Д21” не води объркване у
водачите и неяснота, дали се касае за паркинг или за парко-място за хора с
трайни увреждания. Самото обозначение и очертаване на двете клетки на парко-местата
със знак „Д21” налагат недвусмислено да се приеме, че тези две места са предназначени
за паркиране само на ППС, обслужващи хора с увреждания, а не представляват общодостъпен
общински паркинг - в каквато насока са претенциите на жалбоподателката. От
друга страна поставения пътен знак „Д19” /обозначение за „ паркинг”/ , не дерогира
значението пътния знак „Д21", който е поставен под него, а единствено
утвърждава неговото означение, че се касае за обозначено парко-място,
предназначено за паркиране на ППС, обслужващи хора с увреждания". Още повече, че видно от
снимковия материал двете парко- места за инвалиди са очертани ясно с
хоризонтална маркировка от останалите места, предназначени за общо ползване на
паркинг.
От легалния прочит на разпоредбата на чл.120
от Наредба №18/2001 г. на МТРРБ може да се заключи, че определянето на място,
предназначено за паркиране само на пътни превозни средства, обслужващи хора с
увреждания се обозначава единствено посредством поставен пътен знак „Д21”, като
законодателят не въздига други изисквания за друга хоризонтална маркировка. Ето
защо, несъстоятелно се претендира с жалбата за липсата на обозначена друга хоризонтална
маркировка, указваща за наличие на парко-място, предназначено за хора с трайни
увреждания. По изложените съображения съдът прие, че при обозначението на
парко-мястото с пътен знак „Д21” в конкретния случай /обозначени са две
парко-места/ не са нарушени нормативните изисквания на Наредба №18 от
23.07.2001г. на МТРРБ.
Съдът прие, че нарушението, за
което е привлечена към отговорност жалбоподателката се явява доказано по
безспорен начин от всички събрани по делото писмени и гласни доказателства. Изцяло
в подкрепа на обвинителната теза са показанията на свидетелите Т.Г. и П.П.
/очевидци, установили нарушението/, показанията на актосъставителя С.С. и представения
снимков материал, онагледяващ неправомерно паркирания л. автомобил „Форд Куга”
върху обозначено с пътен знак „Д21” парко-място.
А колкото до факта, че въпросният автомобил „Форд
–Куга” е бил паркиран, по което
обстоятелство не се спори, следва да се
съобрази даденото легално дефиниране на понятието „Паркирано пътно превозно средство" в ДР на §1, т.2 от Наредбата на Община –гр.Добрич. В цитирания
текст, по аргумент на противното основание се извежда, че ...”паркирано е
моторно превозно средство, спряно извън обстоятелствата по т.1, както и извън
обстоятелствата, свързани с необходимостта да спре, за да избегне конфликт с
друг участник в движението или препятствие, или в изпълнение на правилата за
движение...”.
С жалбата се оспорва правният
извод на наказващият орган, че именно жалбоподателката
е осъществила вмененото й във вина нарушение на чл.4, ал.3, т.4 от Наредбата.
Сочи се още, че доколкото нямало очевидци при извършването му,
незаконосъобразно е привлечена към отговорността на въззивника. Съдът намира за
необходимо да подчертае, че в случая наказващият орган правилно е привлякъл
отговорността на нарушителя за процесното нарушение, след като е съобразил
обстоятелството, че като управител и представляващ еднолично търг.дружество „***”ЕООД,
жалбоподателката не е посочила друг водач, който е управлявал автомобила към
датата на установяване на нарушението. Действията по ангажиране на отговорността
й са в съотвествие с нормативните изисквания на чл.188,ал.2 от ЗДвП, където се
посочва, че ..”когато
нарушението е извършено при управление на моторно превозно средство,
собственост на юридическо лице, предвиденото по този закон наказание се
налага на неговия законен представител или на лицето, посочено от него, на
което е предоставил управлението на моторното превозно средство”. В ал.1,изр., 2-ро от същия член
на ЗДвП се сочи, че ..”собственикът
се наказва с наказанието, предвидено за извършеното нарушение, ако не посочи на
кого е предоставил моторното превозно средство”. Подведена под фактите на настоящия
казус, цитираната разпоредба означава, че след като нито във възражението си
срещу издадения фиш на 03.04.2019 г., нито във възражението си срещу АУАН
жалбоподателката не е посочила друго лице, което да е извършило нарушението, то
законовата презумция е, че именно
собственика на автомобила, следва да отговаря за констатираното нарушение. Ето
защо, като управител и едноличен собственик на капитала на управляваното от нея
търг.дружество „***” ЕООД, чиято собственост е лекия автомобил, законосъобразно
и обосновано е привлечена отговорността на жалбоподателката за извършено нарушение
на чл.4, ал.3, т.4 от НОБДДВПСП. Същевременно, наказващият орган е пристъпил
към привличане на отговорността на нарушителя след като е съобразил
законосъобразността и обосноваността на АУАН, преценил е изложените възражения
и е приел, че в административнонаказателната преписка липсват неизяснени и
спорни обстоятелства, които да налагат допълнително разследване. Оттук следва,
че НП е издадено при съобразяване от наказващия орган на делегираните му
правомощия по чл.52,ал.4 от ЗАНН.
/
По отношение размера на адм. наказание/
За осъщественото
от жалбоподателката нарушение на чл.4, ал.3, т.4 от НОБДДВПСП на основание
чл.49, ал.1, приложение 12 от същата наредба е наложено адм.наказание „глоба” в
размер на 200 /двеста/ лева. Съдът счита, че наказващият орган правилно е
приложил относимата санкционна норма и определил размера на наказанието „глоба”,
което е с конкретно определен размер и изключва всякаква възможност да се
подлага на коментар и дебатира по този въпрос.
А колкото до изложените в жалбата
претенции, че наказващият орган не е изпълнил задължението си да обсъди и
извърши преценка на обстоятелствата по чл.28 от ЗАНН, съдът намира, че
настоящият случай не може да бъде разгледан в хипотезата на чл. 28 ЗАНН,
третираща тъй нар.”маловажен случай” на адм. нарушения, тъй като обществената
опасност на самото деяние не се явява по-ниска степен от тази на обичайните нарушения от този вид. Липсата
на изложени мотиви от страна на наказващия орган защо не приема случая за
„маловажен” по смисъла на чл.28 от ЗАНН не съставлява съществено нарушение на
процесуалните правила, при условие ,че не води до ограничаване на правото на
защита. В този смисъл, претенциите на жалбоподателката за липсата на изложени
мотиви от наказващия орган, защо не прилага за прилагане на разпоредбата на
чл.28 от ЗАНН следва да се отхвърлят като несъстоятелни и правно неиздържани.
При извършената цялостна проверка
на НП и АУАН съдът констатира, че те са съставени при спазване на процесуалните
правила от компетентни длъжностни лица и в кръга на предоставените им
властнически правомощия. Както при съставяне на АУАН, така и при издаването на НП
са спазени всички срокове и процедури, изискуеми от разпоредбите на чл.42 и
чл.57 от ЗАНН. Липсват пороци от външна страна в постановлението, като
описаното нарушение кореспондира изцяло с отразените в обстоятелствената част
на АУАН фактически обстоятелства. Административното нарушение е индивидуализирано в степен, санкционирания субект да може да
разбере за какво е привлечен да отговаря, по който текст и от кой
административнонаказателен закон. Посочени са конкретно нарушената материално-правна норма, датата и мястото, където е установено нарушението. Изложеното формира еднозначен
извод у съда, че правото на
защита на нарушителя не е било ограничено в степен, че той да не може да се защити
и изгради защитната си теза в пълен обем.
Съдът намира за необходимо коментира и относно
претенциите в жалбата, че при съставянето на АУАН са допуснати съществени
нарушения на процесуалните правила, тъй като е бил съставен в присъствието само
на един свидетел.Съдът намира, че соченият порок не се явява съществено
процесуално нарушение и не може да бъде отнесено към категорията на онези съществени
процесуални нарушения, водещи до ограничаване на правото на защита. А това е
така, тъй като в разпоредбата на чл.43, ал.1 от ЗАНН изрично е указано, че АУАН
следва да бъде подписан поне от един от свидетелите, посочени в него,
което е достатъчно основание за неговата валидност. В случая приложима се явява
и разпоредбата на 53, ал.2 от ЗАНН, съгласно която НП се издава и когато е
допусната нередовност в АУАН, стига да е установено по безспорен начин
извършването на нарушението, самоличността на нарушителя и неговата вина,
какъвто е и настоящият казус /в тази насока
Постановление №5/1968 г. на Пленума на ВС на ВС на РБ/.
По изложените правни съображения
съдът счита, че атакуваното с настоящата жалба НП следва да се потвърди изцяло,
като законосъобразно и правилно, издадено в съотвествие с приложимия материален
и процесуален закон .
Водим от гореизложеното и на
основание чл.63, ал.1 от ЗАНН, съдът
Р Е
Ш И :
П
О Т В Ъ Р Ж Д А В А наказателно
постановление № ПИОС- 116 от дата 21.05.2019 год. на Зам.Кмета на Община - гр.Добрич.
Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен съд – гр.Добрич,
по реда на глава дванадесета от Административнопроцесуалния кодекс в 14-дневен срок от уведомяването на
страните .
Съдия :