№ 477
гр. Шумен, 28.10.2021 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ШУМЕН, СЪСТАВ II, в закрито заседание на
двадесет и осми октомври през две хиляди двадесет и първа година в следния
състав:
Председател:Мариана Ив. Георгиева
Членове:Светлин Ем. Стефанов
Румяна В. Райкова
като разгледа докладваното от Светлин Ем. Стефанов Въззивно частно
гражданско дело № 20213600500412 по описа за 2021 година
Производство по реда на чл. 419 от ГПК.
Производството по делото е образувано по две частни жалби, от които
първата: с вх. № 267019/10.08.2021г. депозирана от длъжника СВ. ИВ. ИВ. с
ЕГН ********** от гр. Д., чрез адв. К.П. В. от АК - Х. против разпореждане
за незабавно изпълнение, инкорпорирано в заповед № 1042/19.07.2019г. за
изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл. 417, т. 2 от
ГПК, издадена по ч.гр.д. № 2098/2019г. по описа на РС – Шумен и втората: с
вх. № 267021/10.08.2021г. депозирана от длъжника ИВ. СЛ. ИВ. с ЕГН
********** от гр. Д., чрез адв. К.П. В. от АК - Х. против разпореждане за
незабавно изпълнение, инкорпорирано в заповед № 1042/19.07.2019г. за
изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл. 417, т. 2 от
ГПК, издадена по ч.гр.д. № 2098/2019г. по описа на РС – Шумен.
Жалбоподателите, в качеството си на поръчители, считат, че разпореждането
за незабавно изпълнение е незаконосъобразно и неправилно и молят съда да
го отмени, както и да бъде обезсилен по отношение на тях, издаденият въз
основа на него изпълнителен лист №1517 от 19.07.2019г. Позовават се на
разпоредбата на чл. 139, изр. второ от ЗЗД, според която, ако поръчителя се е
задължил при по – тежки условия от тези на длъжника, задължението на
поръчителя се намалява до границите на главното задължение, какъвто е и
процесния случай, тъй като с анекс от 06.08.2013г. „Юробанк България“ АД –
кредитор и „Стандарт ФС“ ЕООД –кредитополучател, са се договорили
срокът за погасяване на кредита да е по - кратък и крайният падеж да е
21.08.2017г. Излагат, че към момента на подаване на заявлението, била
1
преклудирана възможността за иск срещу поръчителите, поради изтичане на
предвидения в разпоредбата на чл. 147 от ЗЗД, 6 (шест) месечен преклузивен
срок. Падежът на задължението е на 21.08.2017 г., а заявлението било
подадено след шестмесечния срок. Позовават се и на т. 4б от ТР № 4/2013г.
на ОСГТК, според която не са налице основания за издаване на заповед за
изпълнение по чл. 417 от ГПК, ако съдът констатира от документите към
заявлението, че към датата на подаването му е изтекъл срокът по чл. 147, ал. 1
от ЗЗД и считат, че така подаденото заявление спрямо поръчителите за
недопустимо. Претендират и направените за настоящото производство
разноски в размер на по 515 лева за всеки от жалбоподателите, от които по
15.00 лева държавна такса и по 500.00лева – адвокатско възнаграждение.
Ответникът по частните жалби „Юробанк България“ АД, чрез адв. Д.М.
е депозирал отговор, в който излага становище за недопустимост и
неоснователност на жалбите и моли съда да ги отхвърли. Също така моли да
бъдат отхвърлени и исканията на жалбоподателите за присъждане на
разноски за настоящото производство, като в условията на евентуалност моли
същите да бъдат намалени до законоустановения минимум. Излага, че
жалбоподателите са подали абсолютно идентични жалби, чрез един и същ
процесуален представител, като с всяка от тях е поискано и отделно
адвокатско възнаграждение в размер на по 500.00 лева. Освен това
жалбоподателите са и роднини (баща и син) и неподаването на една обща
жалба от тях, било злоупотреба с права и опит за присъждане на по – високо
адвокатско възнаграждение.
Частните жалби са подадени в срок, от надлежни страни, против
подлежащ на обжалване акт и са процесуално допустими.
След като се запозна с доказателствата по делото, съдът ги намира и за
основателни, поради следното:
Гр. д. № 2098/2019 г. на РС – Шумен е образувано по заявление за
издаване на заповед за изпълнение по чл. 417, т. 2 от ГПК, подадено от
„Юробанк България“ АД с ЕИК ... срещу „СТАНДАРТ ФС“ ЕООД, с ЕИК ...,
със седалище и адрес на управление: гр. Ш...., представлявано от управителя
С.А.А., в качеството му на кредитополучател и срещу СВ. ИВ. ИВ. с ЕГН
********** от гр. Д. и ИВ. СЛ. ИВ. с ЕГН ********** от гр. Д., в качеството
им на поръчители, солидарно за заплащане на сумата от 17 949.96 лева –
главница, произтичаща от договор за банков кредит Продукт „Бизнес
револвираща линия“ № BL 8246/06.08.2007г., ведно с прилежащите към него
Приложение от 07.08.2007г., Договор за поръчителство от 06.08.2007г. и
Анекс 1 от 06.08.2013г., 2 410.11 лева – възнаградителна лихва за периода от
21.03.2016г. до 21.08.2017г., 13 088.23 лева – наказателна лихва за просрочие
2
за периода от 21.03.2016г. до 16.07.2019г., 456.59 лева такси за периода
11.04.2016г. до 16.07.2019г., 678.10 лева – държавна такса и 1 246.29 лева -
адвокатско възнаграждение.
С разпореждане № 3373/19.07.2019г. заявлението е уважено изцяло и на
заявителя е издадена Заповед № 1042/19.07.2019 г. за изпълнение на парично
задължение по чл. 417, т. 2 от ГПК срещу тримата солидарни длъжници, за
посочените суми и е издаден изпълнителен лист № 1517 от 19.07.2019 г.
На 09.08.2021г. /в срока по чл. 414, ал. 2 ГПК/ от длъжниците СВ. ИВ.
ИВ. с ЕГН ********** от гр. Д. и ИВ. СЛ. ИВ. с ЕГН ********** от гр. Д. са
постъпили възражения, в резултат на което РС – Шумен с разпореждане №
261430/09.08.2021г. на осн. чл. 420, ал. 2, т. 1 от ГПК е спрял принудителното
изпълнение на заповедта по отношение на тях и е указал на заявителя, че на
основание чл. 415, ал. 1, т. 1 ГПК може да предяви иск за установяване на
вземането си в едномесечен срок срещу длъжниците СВ. ИВ. ИВ. с ЕГН
********** от гр. Д. и ИВ. СЛ. ИВ. с ЕГН ********** от гр. Д., като е
предупредил заявителя, че ако съгласно чл. 415, ал. 5 от ГПК, не представи
доказателства, че е предявил иска си в посочения срок, съдът ще обезсили
заповедта за изпълнение и издадения изпълнителен лист по отношение на тях.
С оглед така установената фактическа обстановка, настоящата
инстанция достигна до следните изводи: Според разпоредбата на чл. 417 от
ГПК по реда на заповедното производство могат да се претендират
притезания, които се основават на изброените в закона документи. Частната
жалба срещу разпореждането за незабавно изпълнение може да се основе
само на съображения за неправилност на разпореждането от гледна точка на
това дали е налице документ по чл. 417 от ГПК, редовен ли е от външна
страна и удостоверява ли подлежащо на изпълнение вземане - надлежно
индивидуализирано и изискуемо /в това число и налице ли са основанията за
издаване на заповед за незабавно изпълнение по чл. 417 от ГПК срещу
поръчителите, ако съдът констатира от документите към заявлението, че към
датата на подаването му е изтекъл срокът по чл. 147, ал. 1 от ЗЗД - арг. от т. 4
"б" от ТР 4/2013 от 18.06.2014 г. на ОСГТК на ВКС/.
Съгласно чл. 147, ал. 1 от ЗЗД поръчителят остава задължен и след
падежа на главното задължение, ако кредиторът е предявил иск против
длъжника в течение на шест месеца. С т. 4б от ТР № 4/18.06.2014 г. по ТД №
4/2013 г. на ОСГТК на ВКС е прието, че не са налице основаният за издаване
на заповед за незабавно изпълнение по чл. 417 от ГПК срещу поръчителя, ако
съдът констатира от документите към заявлението, че към датата на
подаването му е изтекъл срокът по чл. 147, ал. 1 от ЗЗД. Прието е, че срокът
по чл. 147, ал. 1 от ЗЗД е краен и преклузивен и с изтичането му не се
погасява възможността за принудително изпълнение, а се прекратява самото
поръчителство. Преклузивните срокове /за разлика от давностните – чл. 120
от ЗЗД/, се прилагат служебно от съда. В този смисъл изтичането на
3
посочения срок към датата на подаване на заявлението е абсолютно основание
за отхвърляне на същото.
Видно от приложеното заявление и документа по чл. 417, т. 2 от ГПК,
заявителят претендира издаване на заповед за незабавно изпълнение срещу
главния длъжник и двамата поръчители досежно цялото вземане. Към датата
на подаване на заявлението – 17.07.2019 г. /датата на пощенското клеймо/,
срокът по чл. 147, ал. 1 от ЗЗД по отношение на двамата поръчители е
изтекъл и за тях е отпаднало основанието за осъществяване отговорността на
поръчителя. Поръчителството е прекратено поради бездействие на кредитора
по отношение на главния длъжник в шестмесечния срок от падежа –
21.08.2017г. Ето защо в тази част разпореждането за незабавно изпълнение
следва да се отмени и заявлението да се отхвърли.
Предвид изложеното настоящата инстанция намира, че са налице
основанията за отмяна на разпореждането, с което е допуснато незабавно
изпълнение на издадената заповед по чл. 417 от ГПК по отношение на
солидарните длъжници СВ. ИВ. ИВ. с ЕГН ********** от гр. Д. и ИВ. СЛ.
ИВ. с ЕГН ********** от гр. Д., в качеството им на поръчители.
Жалбоподателите са направили и искане за присъждане на разноските
за настоящото производство, което съдът с оглед изхода на спора и на осн. чл.
78, ал. 1 от ГПК, следва да уважи, като ответника по жалбата следва да
заплати на жалбоподателите, направените от тях разноски в настоящото
производство, в размер на по 515.00 лева за всеки от тях, от които 15.00 лева
– заплатена държавна такса за обжалване и 500.00 лева - адвоктски хонорар.
Заявителя е направил възражение за прекомерност на претендираното
адвокатското възнаграждение и е поискал от съда същото да бъде намалено
до законоустановения минимум. Съгласно разпоредбата на чл. 7, ал. 7 във вр.
ал. 2, т. 4 от Наредбата за минималните размери на адвокатските
възнаграждения, в процесния случай минималният размер на адвокатското
възнаграждение за процесуално представителство на единия жалбоподател е
в размер на 1 067.44 лева, поради което претендираното такова от всеки от
жалбоподателите в размер на по 500.00 лева, е двойно под минималния
размер според Наредбата и не е прекомерно и в случая е без значение дали
жалбоподателите са подали две или една обща жалба.
ОПРЕДЕЛИ:
ОТМЕНЯ разпореждане за незабавно изпълнение, инкорпорирано в
заповед № 1042/19.07.2019г. за изпълнение на парично задължение въз основа
4
на документ по чл. 417, т. 2 от ГПК, издадена по ч.гр.д. № 2098/2019г. по
описа на РС – Шумен в полза на кредитора „Юробанк България“ АД с ЕИК ...
в частта, в която са осъдени СВ. ИВ. ИВ. с ЕГН ********** от гр. Д., ул. ....
и ИВ. СЛ. ИВ. с ЕГН ********** от гр. Д., ул. .... като поръчители, да
заплатят солидарно със „Стандарт ФС“ ЕООД с ЕИК ... на кредитора сумата
от 17 949.96 лева – главница, произтичаща от договор за банков кредит
Продукт „Бизнес револвираща линия“ № BL 8246/06.08.2007г., ведно с
прилежащите към него Приложение от 07.08.2007г., Договор за
поръчителство от 06.08.2007г. и Анекс 1 от 06.08.2013г., 2 410.11 лева –
възнаградителна лихва за периода от 21.03.2016г. до 21.08.2017г., 13 088.23
лева – наказателна лихва за просрочие за периода от 21.03.2016г. до
16.07.2019г., 456.59 лева - такси за периода 11.04.2016г. до 16.07.2019г.,
ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на
заявлението – 19.07.2019г. до окончателното и изплащане, както и сумата
678.10 лева - държавна такса и 1 246.29 лева - адвокатско възнаграждение и
ОТХВЪРЛЯ заявлението на заявителя в тази част.
ОБЕЗСИЛВА издадения изпълнителен лист № 1517/19.07.2019 г., въз
основа на заповед № 1042/19.07.2019г. за изпълнение на парично задължение
въз основа на документ по чл. 417, т. 2 от ГП по ч.гр.д. № 2098/2019г. по
описа на РС – Шумен, в частта, в която като поръчители са осъдени СВ. ИВ.
ИВ. с ЕГН ********** от гр. Д., ул. .... и ИВ. СЛ. ИВ. с ЕГН ********** от
гр. Д., ул. .... да заплатят солидарно със „Стандарт ФС“ ЕООД с ЕИК ... на
кредитора сумата от 17 949.96 лева – главница, произтичаща от договор за
банков кредит Продукт „Бизнес револвираща линия“ № BL 8246/06.08.2007г.,
ведно с прилежащите към него Приложение от 07.08.2007г., Договор за
поръчителство от 06.08.2007г. и Анекс 1 от 06.08.2013г., 2 410.11 лева –
възнаградителна лихва за периода от 21.03.2016г. до 21.08.2017г., 13 088.23
лева – наказателна лихва за просрочие за периода от 21.03.2016г. до
16.07.2019г., 456.59 лева - такси за периода 11.04.2016г. до 16.07.2019г.,
ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на
заявлението – 19.07.2019г. до окончателното и изплащане, както и сумата
678.10 лева - държавна такса и 1 246.29 лева - адвокатско възнаграждение.
ОСЪЖДА „Юробанк България“ АД с ЕИК ..., със седалище и адрес на
управление: гр. С.... да заплати на СВ. ИВ. ИВ. с ЕГН ********** от гр. Д.,
ул. .... сумата от 515.00 (петстотин и петнадесет) лева – разноски на осн. чл.
78, ал. 1 от ГПК и на ИВ. СЛ. ИВ. с ЕГН ********** от гр. Д., ул. .... сумата
от 515.00 (петстотин и петнадесет) лева – разноски на осн. чл. 78, ал. 1 от
ГПК.
Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.
5
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
6