Р Е Ш Е Н И Е
№ 271
гр. Сливен, 22. 12.
2020 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪД – СЛИВЕН, в публично заседание на двадесет и четвърти ноември, две хиляди и двадесета година, в състав:
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: ДЕТЕЛИНА
БОЗУКОВА
При участието на
секретаря Галя Георгиева и на прокурора ХРИСТО КУКОВ, като разгледа
докладваното от административния съдия административно дело № 33 по
описа на съда за 2020 година, за да се произнесе, съобрази следното:
Производството е по
реда на Глава единадесета от Административно-процесуалния кодекс /АПК/ във
връзка с чл. 1, ал. 1 от Закона за отговорността на държавата и общините за
вреди /ЗОДОВ/, след като на основание чл.222 ал.2 т.2 от АПК делото е върнато
от ВАС гр. София за ново разглеждане на
настоящия състав на съда.
Образувано е по
искова молба от „Златно руно 08 ” ООД, със седалище и адрес на управление: г. С.,
у. „Б.” № ***, представлявано от у. Д.Щ.К., подадена против Министерство на
земеделието, храните и горите с адрес: гр. София, бул. „Христо Ботев” № 55, и
Държавен фонд „Земеделие” – Разплащателна агенция, с адрес: гр. София, бул.
„Цар Борис ІІІ” № 136, с която са предявени следните искове: 1. Главен иск против
Министерство на земеделието, храните и горите /МЗХГ/ - с искане да бъде осъдено
МЗХГ да заплати на ищеца сумата от 83 441,42 лева, предявена
като частичен иск от общо заявена сума в размер на 86 695,20 лева,
представляваща обезщетение за имуществени вреди – пропуснати ползи, изразяващи
се в неполучено от ищеца финансово подпомагане за кампания 2016 г. по схемите и
мерките за директни плащания на площ, настъпили вследствие на бездействие на
органите на МЗХГ да отстранят грешки в специализирания софтуерен продукт,
създаден от МЗХГ на основание чл. 41, ал. 3 от Закона за подпомагане на
земеделските производители /ЗПЗП/, вследствие на което ищецът не е могъл да
заяви за кампания 2016 г. земеделските площи, описани в приложение към исковата
молба, по схемите и мерките, приложими за всяка площ и описани в приложение към
исковата молба, ведно със законната лихва за забава върху сумата от 83 441,42
лева, считано от датата на подаване на исковата молба до окончателното й
изплащане; 2. Евентуален иск против Държавен фонд „Земеделие” /ДФЗ/ –
Разплащателна агенция /РА/ с искане да бъде осъден ДФЗ-РА да заплати на ищеца
сумата от 83 441,42 лева, предявена като частичен иск от общо заявена сума в
размер на 86 695,20 лева, представляваща обезщетение за имуществени вреди –
пропуснати ползи, изразяващи се в неполучено от ищеца финансово подпомагане за
кампания 2016 г. по схемите и мерките за директни плащания на площ, настъпили
вследствие на бездействие на органите на ДФЗ-РА да отстранят грешки в създадени
и поддържани от тях компютърни база данни по чл. 1, ал. 1 от Наредба № 105 от
22.08.2006 г. за условията и реда за създаване, поддържане, достъп и ползване
на Интегрираната система за администриране и контрол /ИСАК/, вследствие на
което ищецът не е могъл да заяви за кампания 2016 г. земеделските площи,
описани в приложение към исковата молба, по схемите и мерките, приложими за
всяка площ и описани в приложение към исковата молба, ведно със законната лихва
за забава върху сумата от 83 441,42 лева, считано от датата на подаване на
исковата молба до окончателното й изплащане; и 3. Евентуален иск против МЗХГ и
ДФЗ–РА с искане да бъдат осъдени МЗХГ и ДФЗ–РА солидарно да заплатят на
ищеца сумата от 83 441,42 лева, предявена като частичен иск от общо
заявена сума в размер на 86 695,20 лева, представляваща обезщетение за
имуществени вреди– пропуснати ползи, изразяващи се в неполучено от ищеца
финансово подпомагане за кампания 2016 г. по схемите и мерките за директни
плащания на площ, настъпили вследствие на бездействие на органите на МЗХГ и
ДФЗ–РА да съвместят създадени и поддържани от тях компютърни информационни
системи, вследствие на което ищецът не е могъл да заяви за кампания 2016 г.
земеделските площи, описани в приложение към исковата молба, по схемите и
мерките, приложими за всяка площ и описани в приложение към исковата молба,
ведно със законната лихва за забава върху сумата от 83 441,42 лева, считано от
датата на подаване на исковата молба до окончателното й изплащане. Заявена е и
претенция за присъждане на направените по делото разноски.
В исковата молба
ищецът твърди, че е регистриран като земеделски производител с основен предмет
на дейност животновъдство - овцевъдство; за кампания 2016 г., въпреки желанието
и усилията си, не е могъл да заяви за подпомагане площи в общ размер на 171,411
ха, ползвани и стопанисвани на правни основания по смисъла на чл. 41 от ЗПЗП /
в действащата към 2016 г. редакция/, по причина, че системата, която генерира и
регистрира заявлението за подпомагане, при многократните опити е отчела фатална
грешка – „заявената площ надвишава допустимата площ с правно основание със
180,87 ха“, без да се посочи за кой имот липсва регистрирано правно основание и
въпреки че всеки един от имотите, за които ищецът е искал да подаде заявление
за подпомагане, поотделно е бил допускан за очертаване от системата /светел е в
лилав цвят при очертаването му/; поради грешките и несъвършенствата в
софтуерните продукти и системи, ползвани от Общинска служба по земеделие /ОСЗ/
- Сливен, създадени и поддържани от МЗХГ и/или ДФЗ-РА, ищецът не е могъл да
заяви всички имоти, с които е искал да участва в кампания 2016 г., изключил е
от заявлението си описаните в приложението към исковата молба 171,411 ха, за да
може останалите да бъдат допуснати за заявяване; за имотите в общ размер на
171,411 ха, за които не е могъл да подаде общо заявление за подпомагане по чл.
32 от ЗПЗП, ищецът не е могъл да получи финансово подпомагане, което е
пропусната полза за него, тъй като всички, включително и незаявените, ползвани
и стопанисвани от ищеца площи през стопанската 2016 г., имат регистрирано в
срок правно основание и отговарят на всички изисквания за подпомагане. Сочи, че
бездействието на ответниците да създадат софтуерни
продукти, отговарящи и на необходимите качествени критерии, е бездействие при
изпълнение на административна дейност, което е незаконно, защото препятства
гарантирана от закона възможност на ищеца да заяви и получи финансово
подпомагане за стопанисваните от него земеделски площи в пълния размер, в който
е искал да бъдат заявени. Заявява, че общият размер на плащанията, които ищецът
е щял да получи, ако не бе налице бездействието на ответниците,
за всички площи и по всички схеми и мерки, приложими за съответната площ, е 86
695,20 лева – представляващи пълния размер на пропуснатата от ищеца полза.
Към исковата молба е
приложен списък със земеделските парцели, за които ищецът твърди, че не е могъл
да подаде заявление за финансово подпомагане по причините, посочени в исковата
молба. Общата площ на парцелите е 171,411 ха. Посочени са и схемите и мерките,
които ищецът счита, че са приложими за съответния парцел. Описани са землищата,
в които се намират имотите, номера на парцела, правното основание за ползване.
Размерите на
предявените искове са съобразно допуснато от съда изменение на исковете,
предприето от ищеца в хода на производството по адм. дело
№ 342/2016 г. по описа на Административен съд Сливен.
В съдебно заседание
ищецът, редовно призован, се представлява от упълномощен п. п. – адв. С.Р., който поддържа исковата молба и моли да бъде
уважена. Претендира разноски. Представя подробни писмени бележки, в които
изтъква, че създаването и поддържането на софтуерните продукти и компютърни системи
е административна дейност и безспорно е налице бездействие на ответниците относно функционирането им във вид и по начин, отговарящ на
необходимите качествени изисквания. В писмените бележки се сочи, че
с писмо вх. № РД-13-1542/15.06.2016 год. – преди крайния срок за приключване подаване
на заявлението, е информирал ОСЗ за възникналия проблем при приемане на
правните основания, но нито от ОД “Земеделие“ Сливен, нито от МЗХГ, където била
препратена молбата, не били предприети действия.
Ответникът –
Министерство на земеделието, храните и горите, редовно призован, се
представлява в съдебно заседание от упълномощен п. п. – гл.юриск.
Д. П., който оспорва исковата молба и моли предявените искове да бъдат
отхвърлени като неоснователни и недоказани. В
представена писмена защита излага подробни съображения в подкрепа на
твърденията си. Изтъква, че МЗХГ е създал софтуерен продукт, отговарящ на
необходимите критерии за приемане на заявления за подпомагане, като не може да
се говори за бездействие при неизпълнение на административна дейност. Счита, че
от събраните по делото доказателства -
изслушаните съдебно-технически експертизи, изготвени от специалисти „К. т.“ е
установено, че софтуерният продукт, създаден на основание чл. 41, ал. 3 от
ЗПЗП, е работил безпроблемно и в същия не е имало грешки. Претендира присъждане на юрисконсултско
възнаграждение.
Ответникът – Държавен
фонд „Земеделие” – Разплащателна агенция, редовно призован, се представлява в
съдебно заседание от упълномощен п. п. – ст. юриск. Д.Б.,
който изразява становище за неоснователност и недоказаност на исковата
претенция. Претендира присъждане на направените по делото разноски. В
представени писмени бележки излага съображения, че не са налице предпоставките
на чл.1 ал.1 от ЗОДОВ за уважаване на исковата претенция.
Представителят на
Окръжна прокуратура – Сливен, изразява становище за неоснователност на исковата
молба.
Административният
съд, след като обсъди и прецени становищата на страните и събраните по делото относими към спора доказателства, приема за установено от
фактическа страна следното:
Ищецът „Златно руно
08” ООД е регистриран с Уникален регистрационен номер /УРН/ ****** в ИСАК. За
кампания 2016 г. е подал общо заявление за подпомагане на 27.06.2016 г. с
Уникален идентификационен номер /УИН/ *************, като е заявил за
подпомагане по Схема за единно плащане на площ /СЕПП/ - 477,46 ха; по Схема за
преходна национална помощ за земеделска земя на хектар /ПНДП/ - 1,92 ха; по
Мярка 13.1/НР 1 – Планински райони – 58,93 ха; по Мярка 13.2/НР 2 – Други –
33,79 ха.; по Мярка 12/Натура 2000 – 161,32 ха. Заявлението е входирано на 07.04.2016 г. и е завършено на 27.06.2016 г.
На 15.06.2016 г.
ищецът „Златно руно 08” ООД е входирал в ОСЗ– Сливен,
писмо вх.№ 1542 до Началника на службата с искане да се ангажира със срок за
отстраняване на проблема с неотразеното му правно основание в ИСАК и
невъзможността към 15.06.2016 г. да приключи заявлението по Директни плащания
за 2016 г.
Към исковата молба е
приложена разпечатка от ИСАК – Регистър „Директни плащания“, видно от
която на 27.06.2016 г. в 13,35 ч. е стартирана проверка по заявление от „Златно
руно 08” ООД с УРН ****** с резултат: детайли за фатални грешки - „Заявената
площ надвишава допустимата площ с правно основание /слой „Правно основание за
ОПФ/ДПФ-ПЗП“/ със 180,87 ха.
По делото са
представени справки от МЗХГ за ползвани от ищеца имоти с регистрирани правни
основания за стопанската 2016 г., видно от които имотите, описани в
приложението към исковата молба, са с регистрирано правно основание за
ползване.
Приети като
доказателства са и два броя справки от 01.02.2016 г. от Интегрираната
информационна система на Българската агенция по безопасност на храните /БАБХ/,
видно от които: в животновъден обект на „Златно руно 08” ООД, населено място С.,
са регистрирани: общо 1468 броя овце, включително овце-млечни 287 броя,
овце-смесено предназначение 20 броя; и в животновъден обект на „Златно руно 08”
ООД, населено място З. в., са регистрирани: общо 458 броя овце, включително
овце-млечни 225 броя, овце-месодайни 5 броя, овце-смесено предназначение 92
броя, и общо 194 броя кози, включително кози-майки 139 броя, кози-други 55
броя.
В хода на съдебното дирене са събрани и гласни доказателства–
показанията на Ю.С. и Т.Т. – с. в Областна дирекция
„Земеделие“ Сливен.
Свидетелят Т. в
показанията си сочи, че: в ОСЗ – Сливен се подават заявленията за схемите и
мерките за директни плащания на площ, когато бенефициентът е регистриран на
територията на Община Сливен; служител от службата, който има достъп до
системата ИСАК, генерира входящо заявление на кандидата и започва въвеждането
на съответните данни в системата ИСАК; когато имотите са регистрирани по ЗПЗП,
в софтуера светят в лилав цвят /контурите им са оцветени/; в рамките на контура
на всеки един имот, бенефициентът посочва на оператора коя част да заяви за
подпомагане; за всеки имот, който е изчертан,
операторът маркира съответната схема или мярка, за която се кандидатства, след
което се стартира проверка на системата; ако няма фатални грешки, заявлението
може да бъде приключено; конкретно при „Златно руно 08” ООД при стартиране на
проверката преди разпечатване на крайното заявление, системата е дала фатална
грешка, че в слоя ОПФ/ДПФ има имоти, за които не достига правното основание,
при което операторът няма как да разпечата крайното заявление в този вариант;
служителката, която е извършвала самото очертаване, е пробвала 15-20 дни различни
варианти, но системата винаги е давала тази грешка; в зависимост от конфигурацията
на изчертаните парцели, площта, която е давала
грешка, се е променяла, без информация кои точно имоти са без правно основание;
в процеса на заявяване всеки един от парцелите е светел в лилаво, което
означава, че има правно основание, но при финализиране на заявлението системата
е давала грешка в слой ОПФ/ДПФ; слоят ОПФ е с пасища, мери и ливади, които
могат да се отдават под наем на лица, регистрирани като животновъди – обвързва
се площта на тези имоти с животинските единици, които притежава всеки един бенефициент;
при недостиг на животински единици, светва тази грешка, без посочване на
конкретен имот и бенефициентът трябва да прецени с кои имоти няма да
кандидатства за подпомагане; всеки един от имотите, които „Златно руно 08“ ООД е искал да заяви, е светел в
лилаво, тъй като е имал регистрирано правно основание, но общата площ на
имотите му не е отговаряла на регистрираните животински единици към 01
февруари; свидетелят не може да посочи на какво се дължи грешката и дали
фаталната грешка при ищеца е в резултат на недостиг на регистриране на
животински единици, но след разговор с ДФ „Земеделие“, колегите му са казвали,
че е възможно проблемът да се корени в броя животински единици; ищецът на 15.06.2016
г. е входирал писмо за възникналия проблем със заявлението
му, което е било препратено до МЗХ; в крайна сметка ищецът преработил
заявлението си във вид, в който ИСАК да го приеме, за да може да бъде
генерирано, разпечатано и подписано.
Свеидетелят Ю.С. дава показания, че: като о., който е г. заявлението
на ищеца за кампания 2016 г. е установила, че при заявяване на всички площ заявлението не е могло
да се приключи – отчитало е фатална грешка – недостиг на правно основание; заявлението е било отворено през месец април и в
продължение на два месеца е давало грешка; през този период с управителя на
ищеца са правили проверки след всяко изчертаване и управителят всеки ден се е
опитвал да подаде заявлението, но всеки път при генериране на заявлението и
проверка на площта, системата е давала тази фатална грешка – че са очертани
площи над допустимото правно основание, като площта, за която е нямало
регистрирано правно основание, се е променяла и всеки път е била различна,
макар че кандидатът е искал да заяви едни и същи площи; пробвали са различни
варианти, но е трябвало да се изключат площи, за да може да се приключи
заявлението; системата не е показвала за кои конкретни имоти няма регистрирано
правно основание, а само общата площ, която е без регистрирано
правно основание; всеки имот поотделно е имал регистрирано правно основание, но
след стартиране на проверка системата е отчитала грешка; ищецът е заявявал като
общо количество и като конкретни имоти едни и същи имоти, но общата площ, за
която системата е отчитала грешка - че няма регистрирано правно основание,
всеки път при всяка стартирана проверка е била различна; ищецът така и не
успял да подаде заявлението във вида, в който желаел, въпреки че приключил
заявлението в последния ден на кампанията.
По делото е назначена,
изслушана и приета съдебно-техническа експертиза, изготвена от вещото лице и. П.
З. със специалност – г. и к., който дава заключение, че: „Златно руно 08” ООД не е заявил по схемите и мерките за
подпомагане за кампания 2016 г. 22 парцела с обща площ 171,411 ха, посочени в
приложението към исковата молба; от тези незаявени парцели, в границите на слоя
„Площи, допустими за подпомагане“ за кампания 2016 г. попадат площи в общ
размер 110,14 ха, а извън слоя са площи в общ размер 61,27 ха, описани в
Таблица 2 към заключението; площите от незаявените парцели, попадащи в или
извън границите на слоя, са определени чрез дешифриране на ортофото
плана; дружеството е било определено за извършване на проверка на място от
органите на ДФЗ; границите на слоя за заявените за подпомагане парцели от ищеца
за кампания 2016 г. са определени от проверка на място; ако са били заявени
парцелите по приложението към исковата молба, границите на слоя за тях щяха да
бъдат определени от проверка на място и вероятно биха се различавали от
описаните в Таблица 2 към заключението.
Приета
е съдебно-техническа експертиза, изготвена от вещото лице Г. М. със специалност
– г., ф., к., който дава заключение, че: за кампания 2016 г. по информация от
МЗХГ, от имотите по приложението към исковата молба, няма парцели, за които да
липсва регистрирано правно основание; съобразно слоя от 2015 г., допустими са
част от тях с обща площ 144,361 ха, а недопустими са имоти с обща площ 27,05
ха, отразени в колона 8 от таблицата към въпрос № 1; допустимите и недопустими
парцели са съобразно окончателния допустим за подпомагане слой от 2015 г.,
използван за кандидатстване за подпомагане през 2016 г.; не е възможно да се
установи състоянието на имотите по отношение на тяхната допустимост за
подпомагане, тъй като не са били заявени и проверки не са извършени; парцелите,
посочени в приложението към исковата молба, отговарят на критериите за
допустимост, посочени в чл. 5 и сл. от Наредба № 2 от 17.02.2015 г. за
критериите за допустимост на земеделските площи за подпомагане по схеми и мерки
за плащане на площ /обн., ДВ, бр. 15 от
24.02.2015 г., в сила от 24.02.2015 г., отм., бр. 29 от 30.03.2018 г., в сила
от 30.03.2018 г./; за кампания 2016 г. по схеми и мерки за директни плащания на
площ има ортофото изображения, които не са използвани
за определяне на площите, допустими за подпомагане, относно парцелите по
приложението към исковата молба; не се поддържа състоянието на специализирания
слой „Площи, допустими за подпомагане“ относно незаявените от земеделските
стопани площи за кампания 2016 г.; относно незаявените от ищеца парцели по
приложението към исковата молба няма изчертани нови
граници на слоя; всички имоти, посочени в приложението към исковата молба, са с
регистрирано правно основание за ползване в специализирания софтуерен продукт
по чл. 41, ал. 3 от ЗПЗП, създаден от МЗХГ; ищецът е имал необходимия брой
животни, достатъчен за да ползва под наем пасища, мери и ливади от държавния
или общинския поземлени фондове, съобразно разпоредбите на Закона за
собствеността и ползването на земеделските земи /ЗСПЗЗ/, в размерите, получени
като сбор на заявените от него за подпомагане по схеми и мерки за директни
плащания на площ за кампания 2016 г. площи; за парцелите по приложението към
исковата молба ищецът би получил 91 371,32 лева, от които: по СЕПП –
34 472, 40 лева, по ЗДП – 21 626,90 лева, по Мярка 13.1/НР
1 – 225 лева, по Мярка 13.2/НР 2 – 2 454,50 лева, по
Мярка 12 Натура 2000 – 12 684,90 лева, и по Мярка 10 ВПС1– 19 907,50
лева.
По
делото са приети две съдебно-технически експертизи, изготвени от вещото лице И.Г.
със специалност – г. и к.
В заключението,
изслушано и прието в открито съдебно заседание на 19.04.2018 г., вещото лице
дава заключение, че: ищецът към 01.02.2016 г. е имал необходимия брой животни,
достатъчен за да ползва под наем пасища, мери и ливади от държавния или
общинския поземлени фондове, съобразно разпоредбите на ЗСПЗЗ, в размерите,
получени като сбор на заявените от него за подпомагане по схеми и мерки за
директни плащания на площ за кампания 2016 г. площи и незаявените такива през
същата кампания, посочени в приложението към исковата молба; проблемът с
невъзможността да се очертаят площите е в заложените различни критерии; в
справка от МЗХ са посочени само животните майки на възраст над една година; в
Общинските служби по земеделие са заложени едни критерии, а в Разплащателната
агенция други; в системата ИСАК не са били заложени всички регистрирани
животни, а са били заложени за подпомагане само женските животни, които са над
една година.
В заключението,
изслушано и прието в открито съдебно заседание на 31.10.2018 г., вещото лице Г.
дава заключение, че: ищецът е кандидатствал за подпомагане по схеми и мерки за
директни плащания за кампания 2016 г., като е подал общо заявление на
07.04.2016 г. и е затворил окончателно заявлението на 27.06.2016 г.; ищецът не
е заявил парцелите по приложението към исковата молба; във всички тях – 18
имота 22 парцела, има допустими площи за подпомагане /посочени в Таблица 2 от
заключението/, които отговарят на изискванията за допустимост на Наредба № 2 от
17.02.2015 г. за критериите за допустимост на земеделските площи за подпомагане
по схеми и мерки за плащане на площ; изчисленията на вещото лице са извършени
на база предоставени му извадки от цифровата ортофото
карта с писмо, входирано по делото на 17.09.2018 г.;
от общо 18 имота, в 7 има съществена разлика, тъй като те са били изключени от
допустимия слой или значително съкратени, поради това че не са заявени и не са
имали проверки; в останалите 11 имота разликите в площите са незначителни и
поради това вещото лице е използвало площта по допустимия слой; за всички имоти
ищецът успешно е регистрирал правно основание; съобразно изчисленията в Таблица
3 към заключението: в допустимия слой, одобрен от МЗХГ, са общо 110,12 ха;
изчислената от вещото лице допустима площ е общо 153,95 ха; общият размер на
плащането е 83 441,42 лева, от които по СЕПП – 30 960,88 лева, по ЗДП –
19 423,87 лева, по НР-1– 117,73 лева, по НР-2– 2 223,09 лева, по
Мярка 10 ВПС-1 – 17 052,90 лева, по Мярка 12 Натура 2000 – 13 662,94
лева.
В съдебно заседание
на 07.07.2020 г. е. Г. поддържа заключенията си, като
допълва, че щом договорите за наем от държавния и общинския фонд не са
прекратени от компетентните лица, то правното им основание е валидно.
Приета е
съдебно-техническа експертиза, изготвена от вещото лице В. П. със специалност
е., а. и к. т., което дава заключение, че: площите, посочени в приложението към
исковата молба, които са с правно основание, с много голяма вероятност е
да са отхвърлени от програма ИСАК и по конкретно от софтуерния продукт „Модул
за зареждане, обработка, проверка и предаване на данни от КВС и КККР за ИСАК“
по причина, която вещото лице не може да посочи; не може да се установи защо
през различните дни системата за регистрация на заявленията за подпомагане и
заявки за плащане е докладвала различни по размер площи като площ без правно
основание.
По делото е изслушана
и приета съдебно-техническа
експертиза, изготвена от вещото лице Т.Б.. От заключението му се установява, че
ищецът е започнал работа по заявлението си за подпомагане през м. април и го е приключил успешно едва на 27.06.2016
г. в 23,18 ч. Правени са опити за подаване на заявлението с групи парцели, за
които не е установено надлежно правно основание. Сочи, че към настоящият момент
ситуацията, случила се на 27.06.20216г. не може да бъде пресъздадена. Вещото
лице не може да посочи защо желаните за заявяване площи не са били допустими,
доколкото при проверка на място в МЗХГ и ДФЗ-РА не открива софтуерни дефекти и
проблем в комуникацията на различните информационни системи; дава становище, че
терминът „фатална грешка“ не означава проблем в софтуера, а се използва в
смисъл на „недопустимо зааявление“; стъпките за
приемане на заявлението са следните: оператор в ОСЗ Сливен въвежда заявлението
на кандидата, системата ФЕРМА се ползва в процеса на въвеждането, успешно приключилото
заявление се изпраща по МЗХГ, от системата на БАБХ се взема информация за
животинските единици, системата ИСАК служи като агрегатор
на цялата информация и определя финално допустимостта. В съдебно заседание на
07.07.2020 г. заявява, че не може да дададе отговор на въпроса какво е попречило на ищеца да
подаде заявлението във вида, в който е искал.
По делото е изслушана и приета съдебно-техническа
експертиза, изготвена от вещото лице и. К.К.,
от заключението на която се установява, че пълният процес по регистриране,
извличане, степенуване, обобщаване и предаване от МЗХГ към ДФЗ-РА на данни за
правните основания за конкретния казус, съгласно чл. 41 от ЗПЗП / в действащата
към момента на подаване на заявлението редакция/, извършван посредством различни
софтуери и регистри на МЗХГ включва следното: 1. Регистрация на правното
основание за ползване на площ в ОСЗ, чрез софтуер „Ферма". 2.
Обработка и изчисляване на правното основание в софтуер на МЗХГ - „Среда за
прием, обработка и обмен", като се ползват данни от „regix" за
броя на животните, подадени от БАБХ. 3. Данните се зареждат и ползват в ИСАК от сървър на
МЗХГ. 4. Оператор в ОСЗ въвежда заявлението според желанието на кандидата. 5.
Извършват се проверки в ИСАК, като при липса на фатални грешки заявлението се
приема, а при фатална грешка заявлението не може да бъде приключено. Според
експерта ищецът има регистрирани документи в ОСЗ - правни основания по смисъла
на ЗПЗП за заявените и за незаявените площи ПМЛ, но въпреки това системата дала
доклад за фатална грешка, защото при втората стъпка - обработка и изчисляване на правното основание в софтуер на МЗХГ
за изчисляване на полагащите се ПМЛ и от там изчисляване на размера площи с
правно основание чл. 37м, ал. 5 от ЗСПЗЗ, е въведен като променлива в алгоритъма
броя на животинските единици, но определени само върху броя на част от
притежаваните от ищеца животни, а именно майки на възраст над 12 месеца, като максималния
размер на площите за пасища, изчислени на този брой животни съответно
животински единици са 1 216,500 дка за земи от 1-ва до 7-ма к-я и 2 433,000 дка
за земи от 8-ма до 10-та к-я. В съдебно заседание на 24.11.2020 г. вещото лице изтъква, че тази втора стъпка от
процеса за регистрация на правните основания се извършва от „Приложение на МЗХ
за прием, обработка и валидация на получените от
„ФЕРМА" данни", като във „ФЕРМА" се регистрират земите и
договорите, и след това се входират в това
приложение, в което се вкарва информация и от БАБХ за броя животни в
съответното стопанство и въз основа на тези данни приложението изчислява
размера на площите, който определя като такъв с регистрирано правно основание.
Експертът сочи, че в софтуера на МЗХГ, изчисляващ правното основание, ищецът
няма право да ползва на правно основание ПМЛ за всички притежавани от него
животни, а само за тези селектирани по критерий майки - на възраст над 12
месеца. Вещото лице К. не може да отговори с категоричност налице ли е грешка в софтуера, но заявава, че при въведен параметър за животни - майки на
възраст над 12 месеца, софтуерът не прави грешка в изчисленията.
Със Заповед № РД
09-431 от 02.06.2017 г. на Министъра на земеделието, храните и горите е
определен размер на плащането за един допустим за подпомагане хектар по Схемата
за единно плащане на площ за кампания 2016 г. на 201,11 лева на хектар.
Със Заповед № РД
09-430 от 02.06.2017 г. на Министъра на земеделието, храните и горите е
определен размер на плащането за един допустим за подпомагане хектар по Схемата
за плащане за селскостопански практики, които са благоприятни за климата и
околната среда /зелени директни плащания/ за кампания 2016 г. на 126,17 лева на
хектар.
Размерите на
финансовата помощ по подмерките от мярка 13 „Плащания
за райони с природни или други специфични ограничения“ са определени в разпоредбите
на чл. 7 и чл. 8 от Наредба № 6 от 24.02.2015 г. за прилагане на мярка 13
„Плащания за райони с природни или други специфични ограничения“ от Програмата
за развитие на селските райони /ПРСР/ за периода 2014 – 2020 г.
Размерите на
плащанията по мярка 12 „Плащания по Натура 2000 и Рамковата директива за
водите“ от ПРСР за периода 2014 – 2020 г. са определени в Приложение № 1 към
чл. 7, ал. 4 от Наредба № 5 от 24.02.2015 г. за прилагане на мярка 12 „Плащания
по Натура 2000 и Рамковата директива за водите“ от ПРСР за периода 2014 – 2020
г.
Размерът на плащането
по мярка 10 „Агроекология и климат“ от ПРСР за
периода 2014 – 2020 г. - направление "Възстановяване и поддържане на
постоянно затревени площи с висока природна стойност /ВПС/, е определено в чл.
14, т. 1 от Наредба № 7 от 24.02.2015 г. за прилагане на мярка 10 „Агроекология и климат“ от ПРСР за периода 2014 – 2020 г.
По делото е приобщено
писмо изх. № РД-12-02-598/21.07.2020 г. на МЗХГ, от което се установява, че за
възникналата фатална грешка при ищеца е изпратена докладна записка до отдел
„ИЗП“ към ГД „Земеделие и регионална политика“ с изх. № РД-06-1724/05.05.2016 г.
Въз основа на
събраните по делото документи, приетите заключения и изслушаните свидетелски
показания, съдът приема за установено, че:
Ищецът, за да
приключи заявлението си на 27.06.2016 г., е следвало да изключи имоти общо в
размер на 171,411 ха, описани в приложението към исковата молба /процесните имоти/, тъй като при генериране на заявлението и
стартиране на проверка, системата е отчела фатална грешка, а именно: заявената
площ надвишава допустимата площ с правно основание.
За стопанската 2016
г. всички процесни имоти, които ищецът не е могъл да
заяви, са с регистрирано в срок правно основание за ползване. Това
обстоятелство е установено, както от представените справки от МЗХГ за ползвани
от ищеца имоти с регистрирани правни основания за стопанската 2016 г., така и
от заключенията на вещите лица и. М. и инж. Г..
Към 01.02.2016 г. щецът „Златно руно 08“ ООД е имал необходимия брой животни,
достатъчен за да ползва под наем пасища, мери и ливади от държавния или
общинския поземлени фондове, в размерите, получени като сбор на заявените от
него за подпомагане по схеми и мерки за директни плащания на площ за кампания
2016 г. площи и незаявените такива през същата кампания, посочени в
приложението към исковата молба. Това обстоятелство съдът приема за установено,
въз основа на заключението на вещото лице Г., изслушано в съдебно заседание на 07.07.2020 г. Заключението е изготвено след анализ на всички относими за изследвания въпрос документи, обосновано е и е
съобразено с доказателствения материал по делото.
От незаявените
парцели, в границите на слоя „Площи, допустими за подпомагане“ за кампания 2016
г., попадат площи в общ размер 110,14 ха. Това обстоятелство е установено от
заключенията на вещите лица и. З. и и. Г., чиито изчисления по този въпрос са
идентични. Изчисленията на вещото лице М. относно размер на допустими площи са неотносими към спора, тъй като са съобразно окончателния
допустим за подпомагане слой за 2015 г.
По делото е
установено, че ищецът е бил определен за извършване на проверка на място от
органите на ДФЗ за определяне границите на слоя „Площи, допустими за
подпомагане“ за кампания 2016 г.
Въз основа на
установената по делото фактическа обстановка, съдът прави следните правни
изводи:
Предявени са в условията
на евентуалност обективно съединени искове: главен иск против МЗХГ за
присъждане на обезщетение за имуществени вреди, представляващи пропуснати
ползи, ведно със законна лихва върху претендираното
обезщетение; евентуален иск против ДФЗ – РА за присъждане на обезщетение
за имуществени вреди, представляващи пропуснати ползи, ведно със законна лихва
върху претендираното обезщетение; и евентуален иск
против МЗХГ и ДФЗ–РА за присъждане на обезщетение за имуществени вреди,
представляващи пропуснати ползи, ведно със законна лихва върху претендираното обезщетение.
1.По предявения главен иск против МЗХГ:
Предявеният иск с
правно основание чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ е допустим. Предявен е от лице, което
твърди, че е претърпяло имуществени вреди в резултат на незаконосъобразна
административна дейност – незаконосъобразни бездействия на длъжностни лица на
Държавата, срещу Министерство на земеделието, храните и горите – юридическо
лице, съгласно чл. 2, ал. 1 от Устройствения
правилник на МЗХГ. Следователно искът е предявен от лице с правен интерес и
срещу пасивно легитимиран ответник, по аргумент от чл. 205 от АПК във връзка с
чл. 1, ал. 2 от ЗОДОВ.
Разгледан по
същество, предявеният иск е основателен, по следните съображения:
От доказателствата по
делото и от събраните в производството по адм.
д. № 342/2016 год. по описа на Административен съд Сливен, които настоящият
състав на съда следва да съобрази по аргумент от разпоредбата на чл. 226, ал. 1
от АПК, е установено наличието на
кумулативно предвидените предпоставки за уважаване на исковата претенция по чл.
1, ал. 1 от ЗОДОВ. В разглеждания случай основателността на този иск предполага
установяване на следните кумулативно изискуеми предпоставки: незаконосъобразно
бездействие на органи или длъжностни лица на ответника; причинени имуществени
вреди, които са пряка и непосредствена последица от незаконосъобразното
бездействие; причинна връзка между незаконосъобразното бездействие и вредите. Цитираната разпоредба на чл.1
ал.1 от ЗОДОВ има предвид само фактически действия и бездействия във връзка с
административната дейност.
Терминът "действие" е
употребен, както в чл. 7
и чл. 120, ал. 1 от Конституцията на Република България, така и в чл. 203 от АПК и чл. 1 от ЗОДОВ. Легално определение на
термина "действие", респ. "бездействие", липсва в
посочените нормативни актове. Под "действие", респ.
"бездействие", следва да се разбира всяко такова, извършено от
държавен орган или длъжностно лице, което не е юридически акт, а тяхна
физическа изява, но не произволна, а в изпълнение или съответно неизпълнение на
определена нормативна разпоредба. Наред с това, тези действия /бездействия/, не
следва да са извършени в процедура по издаване на индивидуален административен
акт, по смисъла на чл. 21 от АПК, в който случай те не подлежат на самостоятелен контрол за
законосъобразност.
За да е налице фактическо бездействие, е
необходимо да има неизвършване на такива действия, които административният
орган е длъжен да извърши по силата на конкретна правна норма. Бездействието е
незаконосъобразно, когато е извършено в противоречие с предписан от нормативен
акт волеви акт, т.е. когато е налице пасивно поведение в разрез с изискуемото
от правната норма активно такова. В случая ищецът претендира обезщетение за
вреди от незаконосъобразно бездействие, изразяващо се неотстраняване грешките в специализирания софтуерен продукт създаден на
основание чл. 41, ал. 3 от ЗПЗП/ в действащата към момента на подаване на
заявлението редакция/ вследствие на което не е могъл да заяви за кампания 2016
год. земеделските площи, описани в приложението към исковата молба - общо 171,411 ха.
Условията
и редът за подаване на заявления за подпомагане по схеми и мерки на Общата
селскостопанска политика се уреждат със ЗПЗП и Наредба №
5/27.02.2009 г. за условията и реда за подаване на заявления по схеми и мерки
за директни плащания. Редът за подаване на заявлението е посочен в раздел ІІІ на
Наредбата, като съгласно чл. 4, ал.1 от същата заявленията се подават през
периода от 1 март до 15 май на годината, за която се кандидатства за
подпомагане. Конкретно за кампания 2016 г. този срок е бил удължен до
27.06.2016 г.
Безспорно по делото се установи,
че за тази кампания ищецът не е подал в цялост редовно заявление за
подпомагане, поради което не е получил и субсидии за тази година за незаявените
площи за подпомагане. Същият е подал общо заявление за подпомагане за кампания
2016 г. на 27.06.2016 г., като за да приключи заявлението, е следвало да
изключи имоти общо в размер на 171,411 ха, тъй като при генериране на
заявлението и стартиране на проверка, системата е отчела фатална грешка, а
именно: заявената площ надвишава допустимата площ с правно основание. По делото
е установено по безспорен между страните начин, че за стопанската 2016 г.
всички процесни имоти, които ищецът не е могъл да
заяви, са с регистрирано в срок правно основание за ползване. Съдът намира, че
по делото са събрани доказателства, обосноваващи твърденията на ищеца, че не е
могъл да приключи заявлението си, поради грешки в специализирания софтуерен
продукт, създаден от МЗХГ на основание чл. 41, ал. 3 от ЗПЗП. Съгласно
цитираната разпоредба в приложимата за разглеждания случай редакция /ДВ, бр. 61
от 2015 г./, правните основания за ползване на площите се регистрират в
специализиран софтуерен продукт, създаден от Министерството на земеделието и
храните. От всички представени по делото документи - справки за ползвани от
ищеца имоти с регистрирани правни основания за стопанската 2016 г., както и от
заключенията на вещите лица М. и Г., а и от свидетелските показания, е
установено по несъмнен начин, че процесните имоти са
с регистрирано в срок правно основание за ползване. Установено е, че
дружеството е регистриран и активен
земеделски стопанин, размера на стопанството е над размера по чл. 38в от ЗПЗП,
за всички стопанисвани площи дружеството е изпълнило изискванията на чл. 41,
ал. 1 и ал. 3 от ЗПЗП - регистрирано е по реда чл. 7 от с.з., има правни
основания и е регистрирало същите в срок, включително и за площите, които не е
успял да включи в заявлението си поради отчета за „фатална грешка", същият
има достатъчен брой пасищни животни, които формират животински единици
достатъчни да ползва постоянно затревени площи от ОПФ и ДПФ, съобразно чл. 37и
от ЗСПЗЗ, в размер сбора на включените в заявлението му за подпомагане и
изключените площи, описани в приложението към исковата молба. В този смисъл не
е налице пречката по чл. 37м ал. 5 от ЗСПЗЗ, последните площи отговарят на
изискванията на чл. 40 от ЗПЗП, т.е. отговарят на критериите за допустимост на
земеделските площи за подпомагане по схеми и мерки за плащане на площ, но част
от тях не са включени в слоя по чл. 33 от ЗПЗП „Площи допустими за
подпомагане", тъй като поради незаявяването им за подпомагане спрямо тях
през тази кампания този слой не е поддържан и актуализиран. Ето защо настоящият
съдебен състав приема, че са били налице предпоставките за получаване на
финансово подпомагане за съответната 2016 година, зависещи пряко от действията
на земеделския стопанин извън подаването на заявлението за подпомагане. Доколкото в настоящото производство се претндира обезщетение за пропуснати ползи поради
невъзможността да се получи подпомагане за площите по приложението към исковата
молба, която невъзможност се дължи на бездействието на ответника МЗХГ при
осъществяване на административна дейност във връзка с администрирането на
схемите и мерките за директни плащания на площ, не може да бъде споделено
становището на МЗХГ, че евентуалното присъждане на обезщетение би било в
нарушение на националното или общностното право или
би било изземване на компетенции на други органи, тъй като и националното, и общностното право постановяват, че при изпълнение на
законовите предпоставки от страна на земеделския стопанин същият има право на
финансово подпомагане по схемите и мерките за директни плащания на площ.
Обезщетението за определена вреда не премахва вредата, а е неин сурогат, за да
се намалят или изключат вредните последици от настъпването и. Не
представлява изземване на компетенциите, когато съдът присъжда обезщетение за
вреда - пропусната полза в размера на неполучено финансово подпомагане. Макар и
с един и същ размер тези вземания имат различно основание и предпоставките за дължимост на двете са различни. Пропусната полза подлежаща
на обезщетяване е налице, когато настъпването й е било сигурно, но наличието на
определено незаконосъобразно поведение е попречило да бъде осъществен изцяло
фактическия състав тя да се реализира. Конкретният случай е именно такъв.
Изплащането на финансово подпомагане е строго регламентирана дейност при която
органът действа в условията на обвързана компетентност - при изпълнение на
изискванията предвидени в закона от страна на земеделския стопанин, той -
органът е длъжен да оторизира исканото финансово подпомагане, без никаква
преценка по целесъобразност, а ако все пак не го е направил, то той е
постановил един незаконосъобразен индивидуален административен акт, който като
такъв подлежи на отмяна. Не може да бъде споделено становището на МЗХГ, че в
случая финансовото подпомагане било предпоставено и опосредено от волята на административен орган да издаде
индивидуален административен акт с определено съдържание. Поради това следва да
се приеме, че след като предпоставките образуващи фактическия състав за
пораждане правото на финансово подпомагане и зависещи от земеделския стопанин
са налице, то получаването му е бъдещо и сигурно събитие. В конкретния случай
спрямо площите в приложението към исковата молба единственият елемент от
фактическия състав да се получи финансово подпомагане за тях, който липсва, е
включването им в заявлението за подпомагане поради обстоятелството, че
системата генерираща заявлението не е допуснала подаването на заявлението с
включени тези площи.
В изпълнениие на
указанията на ВАС по делото са изслушани две съдебно-технически к. е. със
задача да установяват причината поради която системата, при въвеждане на
заявлението на „Златно руно 08“ ООД във вида, в който той е искал да бъде
подадено, е давала всеки път отчет за „фатална грешка“, без да посочва кои
имоти са без регистрирано правно основание. От заключението на вещото лице Б.,
което е оспорено от ищеца, не се установява конкретната причина за този отчет
от системата, доколкото експертът неколкократно сочи,
че за него липсва софтуерен проблем, а причините са извън софтуерното
осигуряване. От приетата и неоспорена от страните съдебно-техническа
експертиза, изготвена от вещото лице и. К.К.,
се установява, че пълният процес по регистриране, извличане, степенуване,
обобщаване и предаване от МЗХГ към ДФЗ-РА на данни за правните основания за
конкретния казус, съгласно чл. 41 от ЗПЗП/ в действащата редакция/, извършван
посредством различни софтуери и регистри на МЗХГ включва следното: 1.
Регистрация на правното основание за ползване на площ в ОСЗ, чрез софтуер „Ферма". 2.
Обработка и изчисляване на правното основание в софтуер на МЗХГ - „Среда за
прием, обработка и обмен", като се ползват данни от „regix" за
броя на животните, подадени от БАБХ. 3. Данните се зареждат и ползват в ИСАК от сървър на
МЗХГ. 4. Оператор в ОСЗ въвежда заявлението според желанието на кандидата. 5.
Извършват се проверки в ИСАК, като при липса на фатални грешки заявлението се
приема, а при фатална грешка заявлението не може да бъде приключено. Според
експерта ищецът има регистрирани документи в ОСЗ - правни основания по смисъла
на ЗПЗП за заявените и за незаявените площи ПМЛ, но въпреки това системата дала
доклад за фатална грешка, защото при втората стъпка - обработка и изчисляване на правното основание в софтуер на МЗХГ
за изчисляване на полагащите се ПМЛ и от там изчисляване на размера площи с
правно основание чл. 37м, ал. 5 от ЗСПЗЗ, е въведен като променлива в
алгоритъма броя на животинските единици, но определени само върху броя на част
от притежаваните от ищеца животни, а именно майки на възраст над 12 месеца,
като максималния размер на площите за пасища, изчислени на този брой животни
съответно животински единици са 1 216,500 дка за земи от 1-ва до 7-ма к-я и 2
433,000 дка за земи от 8-ма до 10-та к-я. В съдебно заседание на 24.11.2020 г. вещото лице изтъква, че тази втора стъпка от
процеса за регистрация на правните основания се извършва от „Приложение на МЗХ
за прием, обработка и валидация на получените от
„ФЕРМА" данни", като във „ФЕРМА" се регистрират земите и
договорите, и след това се входират в това
приложение, в което се вкарва информация и от БАБХ за броя животни в
съответното стопанство и въз основа на тези данни приложението изчислява
размера на площите, който определя като такъв с регистрирано правно основание.
Експертът сочи, че в софтуера на МЗХГ, изчисляващ правното основание, ищецът
няма право да ползва на правно основание ПМЛ за всички притежавани от него
животни, а само за тези селектирани по критерий майки - на възраст над 12
месеца, като уточнява, че при въведен параметър за животни - майки на възраст
над 12 месеца, софтуерът не прави грешка в изчисленията. Настоящият
съдебен състав приема, че в случая МЗХГ няма право да определя размер на
площите с правно основание съобразно броя на притежаваните животински единици,
като част от процедурата за регистрация на правното основание по смисъла на чл.
41 от ЗПЗП и за нуждите на мерките за директни плащания на площ. Цитираният
законов текст не предвижда такава процедура, а единствено регистрация на
правните основания. Действително в чл. 37м, ал. 5 от ЗСПЗЗ е постановено, че
„Договорите за наем или аренда по ал. 1 не се смятат за правно основание
съгласно чл. 41, ал. 1 от Закона за подпомагане на земеделските производители, когато
при извършване на проверките се установи, че са налице основания за
прекратяването им“. Съгласно ал.1 на този член кметът на общината, съответно
директорът на ОД “Земеделие“ ежегодно извършва проверки за спазване на
условията по чл.37 и ал.4 ал.7 и ал.9 по сключените договори за наем или аренда
на пасища, мери и ливади от държавния и общински поземлен фонд. Следователно дали един
договор ще бъде правно основание или по силата на чл. 37м, ал. 5 от ЗСПЗЗ не
следва да се счита за такова независимо от това, че формално не е прекратен, се констатира не от
МЗХГ, а от компетентните съгласно закона Кмет на Общината
за ОПФ или от Директора на
ОД „Земеделие" за ДПФ.
В случая няма данни по делото да са извършени такива
проверки и още по-малко данните от тях да
са отразени като входни данни
в софтуерните продукти регистриращи, обработващи и предаващи към ИСАК данните за регистрираните правни основания въз основа, на
които да има разлика между
регистрираните от дружеството ищец правни основания и тези предадени в ИСАК. Следователно системата за регистриране
на правните основания, ведно с модула и „Приложение на МЗХ за прием, обработка
и валидация на получените от „ФЕРМА" данни" извършва проверки, които са възложени от
закона на други конкретни административни органи и резултатите, от които проверки са юридически факт,
за определяне на правното основание
по смисъла на ЗПЗП. В случая такъв юридически факт, който да води до
намаляване на площите с правно основание по реда на чл. 37м от ЗСПЗЗ въобще не
е бил констатиран от компетентните органи, а посоченото софтуерно приложение
няма компетентност да установява този факт. Дори и да се приеме, че същото
приложение от софтуерния продукт може евентуално да служи за проверка по чл.
37м от ЗСПЗЗ, то очевидно в него са заложени грешни параметри, като
животинските единици се изчисляват не върху всички пасищни селскостопански
животни, само върху ограничено селектирана група. Разпоредбата на чл. 37м от
ЗСПЗЗ е част от процедурата започваща още в чл. 37 и от ЗСПЗЗ. В чл. 37и от
ЗСПЗЗ е разпоредено, че „Пасищата, мерите и ливадите
от държавния и общинския поземлен фонд се отдават под наем или аренда по реда
на чл. 24а, ал. 2 на собственици или ползватели на животновъдни обекти с пасищни селскостопански
животни, регистрирани в Интегрираната информационна система на БАБХ, съобразно броя и вида на
регистрираните животни, по цена, определена по
пазарен механизъм. ..." . В § 2в, ал. 2 от ДР на ЗСПЗЗ е дефинирано, че "Пасищни селскостопански
животни" по смисъла на този закон са едрите и дребните преживни селскостопански животни и конете. В §2з от ДР на ЗСПЗЗ е дефинирано, че "Животинска единица" по смисъла на
този закон е условна единица за приравняване на броя на
различните видове и категории животни, както следва:... една овца или една коза
се равнява на 0, 15 от животинска единица, като при другите животни напр.
говедата размера на животинската единица изрично е обвързан и от възрастта на
животното, каквото обвързване за овцете и козите няма. В случая понятията
„овца" и „коза", използвани в ЗСПЗЗ за означаване на пасищни
селскостопански животни са понятията за биологичния вид животно, а не за
означаване на възрастта или пола на животното, тъй като подхода на законодателя
е ясен - използват се видовите понятия, а когато имат значение възрастта или
други особености на животното от съответния вид, те изрично се упоменават. В
чл. 34 от ЗПЗП е регламентирано, че „Системата за идентификация и регистрация
на животните се привежда в съответствие с Регламент (ЕО) № 21/2004 на Съвета от
17 декември 2003 г. за създаване на система за идентификация и регистрация на
животни от рода на овцете и козите и за изменение на Регламент (ЕО) № 1782/2003
и на директиви 92/102/ЕИО и 64/432/ЕИО. Според този регламент животните от
видовете на овцете и козите се регистрират в системите за идентификация и
регистрация на животните до шест месеца от раждането си и животно е всяко
животно от рода на овцете или козите. В чл. 37и от ЗСПЗЗ изрично е записано, че
ПМЛ се разпределят съобразно броя и вида на регистрираните
в информационната система на БАБХ пасищни селскостопански животни, т.е. при
изискване животните да се регистрират
до шест месеца
след раждането им и без изрична
уговорка, че независимо от това по
смисъла на ЗСПЗЗ за нуждите на
чл. 37и от с.з. се имат
предвид само животни-майки на възраст над една
година не може да бъде споделено становището на МЗХГ, че животинските единици следва да се
изчисляват само на база животните-майки
над една година и съответно размера на площите
с регистрирано правно основание следва да се изчислява
на база животински
единици образувани от така селектираните
животни, а не от всички регистрирани
пасищни животни в стопанството. Факторът
животно от рода на овцете
или козите - майка на възраст
над една година има значение
единствено при схемите за обвързано
с производство подпомагане по НАРЕДБА № 3 от 17.02.2015 г. за условията
и реда за прилагане на схемите
за директни плащания обн. ДВ. бр. 16/2015 год. но и
там изрично е посочено, че не става въпрос за овце или кози, а за овце-майки и
кози-майки, т.е. запазен е подхода за употреба на понятието като вид, а не като
пол и/или възраст.
Ето защо съдът намира, че след като за разпределянето на
пасищата мерите и ливадите по реда на чл. 37и от ЗСПЗЗ имат значение
регистрираните в БАБХ пасищни селскостопански животни от рода на овцете или
козите няма никакво основание при проверките по чл. 37м, ал. 1 от с.з площите
за ползване от земеделския стопанин да се определят на база животински единици,
изчислени само върху овцете-майки и козите - майки на възраст над 12 месеца.
Така и при обработка на регистрираните правни основания няма нормативна причина
площите с регистрирано правно основание да се съпоставят с така определени
животински единици, а не върху животинските единици образувани от всички
животни от рода на овцете и козите в стопанството на ищеца. От заключението на вещото лице и. К. се установява, че софтуера, който прави
изчисленията при съпоставянето на площите с регистрирано във „Ферма"
правно основание и притежаваните животни/животински единици е софтуерния
продукт, създаден от МЗХГ, в частност от приложението му „Приложение на МЗХ за
прием, обработка и валидация на получените от
„ФЕРМА" данни". Независимо, че въпросният софтуер не е озаглавен
„специализиран софтуерен продукт по чл. 41 от ЗПЗП“ очевидно това е предвидения
в тази разпоредба софтуерен продукт, тъй като същия обработва, валидира и предава данните за регистрираните в другото
приложение „Ферма" правни основания, към ИСАК. Този софтуерен продукт не е
част от ИСАК, същият се създава и поддържа от МЗХГ и има за цел да обслужи информацията
относно правните основания за ползване на земеделски земи, с оглед разпоредбата
на чл. 41, ал. 4 от ЗПЗП. Горното мотивира съда да приеме, че причината ищецът
да не може да заяви всички площи за подпомагане е в създадения в изпълнение на
чл. 41, ал. 3 от ЗПЗП софтуерен продукт от МЗХГ. В случая по делото е
установено, че дружеството е изпълнило всички законови изисквания и за да
ползва ПМЛ в размера равен на сбора на заявените и незаявените площи и да
получи финансово подпомагане за тях, но програмата не е допуснала очертаването
на всички площи, тъй като погрешно в нея като входен параметър за определяне
размер на площи с регистрирано правно основание е включен брой животински
единици определен не въз основа на всички притежавани и регистрирани от ищеца животни
от видовете овце и кози, а само върху част от тях, а именно животните
отговарящи на критериите майки на възраст над 1 година. Ето защо и доколкото информационната система,
създадена от МЗХГ и обслужваща административната дейност по приемане и обработване
на заявленията дава незаконосъобразен резултат –грешка в заданието, грешно
определени входни данни или грешка в програмирането, следователно е налице
грешка в софтуерния продукт, щом той не е в състояние правилно да спомогне
съответната административна дейност.
Ето защо съдът приема, че е налице първата предпоставка - бездействие от
страна на ответника МЗХГ при извършване на административната дейност по
създаване и поддържане на отговарящ на качествените изисквания, с оглед целта
на създаването му, софтуерен продукт по чл.41 от ЗПЗП. По делото е установено,
че на 15.06.2016 год. - преди крайния срок за приключване на кампания 2016 на
заявлението ищецът изрично писмено е информирал ОСЗ за възникналия проблем с
неотразените му правни основания, като не е имал представа какъв точно е
проблема и поискал органа да се ангажира със срок за отстраняването му. ОСЗ -
Сливен, констатирайки, че не е в тяхната компетентност и възможност да решат
въпроса, са информирали ОД „Земеделие" - Сливен, която писмено заедно с
проблеми на други земеделски производители е поставила въпроса и пред МЗХГ,
като по делото не са налични данни за взето отношение по случая. Съдът намира,
че ако селективният критерий, ограничаващ броя животни, е бил премахнат, ищецът
би могъл да подаде заявлението си за подпомагане без да изключва площи от него,
т.е. фактическия състав за получаване на финансовото подпомагане и за площите
по приложението на исковата молба би бил изцяло налице. Ето защо съдът приема,
че е налице и втората предпоставка - настъпила вреда, представляваща пропусната
полза, която се явява пряка и непосредствена последица от бездействието на
първия ответник - МЗХГ да отстрани тази грешка - в софтуерния продукт е
заложено той да използва грешни, несъобразени със закона данни относно
определяне броя на животинските единици и от там размер на площите с правно
основание.
За
настъпването на имуществената вреда ищецът не е допринесъл с поведението си, а
напротив – с молба от 15.06.2016 год., отправена до
началника на общинска служба по "Земеделие" - Сливен, е сигнализирал
и поискал от ОСЗ Сливен да се ангажира
със срок за отстраняване на проблема, поради който към 15.06.2016 год. е било
невъзможно да приключи заявлението си за подпомагане във вида, в който иска да
бъде подадено.
Ето
защо от събраните по делото доказателства, съдът приема за безспорно доказано
бездействието на служители при ответника
- МЗХГ. Оценката на
имуществената вреда е 83 441,42 лв. съгласно заключението на вещото лице и. И.Г., за която сума
следва да бъде осъден първия ответник МЗХГ.
2. По евентуално
предявения иск против ДФЗ – РА за заплащане солидарно
на сумата от 83 441,42 лева, предявена като частичен иск от
общо заявена сума в размер на
86 695,20 лева и 3. по евентуално предявения иск
против ДФЗ-РА и МЗХГ за заплащане
солидарно на сумата от 83 441,42 лева, предявена като частичен иск
от общо заявена
сума в размер на 86 695,20 лева, съдът не дължи произнасяне, доколкото счита главният иск
против МЗХГ за допустим и основателен.
С
оглед изложеното искът, предявен срещу МЗХГ като основателен и доказан следва
да се уважи, като ответникът МЗХГ следва да бъде осъден да заплати на „Златно
руно 08“ ООД претендираната сума в размер на 83 441,42 лв., представляваща претърпяна от него
имуществена вреда – пропуснати ползи, вследствие незаконосъобразно бездействие при извършване на административната дейност по създаване и поддържане на
софтуерен
продукт по чл. 41 от ЗПЗП, вследствие на което
ищецът не е могъл да заяви за кампания 2016 год. земеделските площи описани в
приложението към исковата молба общо 171,411 ха, на основание чл. 1 от ЗОДОВ, ведно със законната лихва,
считано от предявяването на иска – 30.12.2016 г.
С оглед изхода на спора и на
основание чл.
10, ал. 3 от ЗОДОВ,
претенцията на ищеца за присъждане на направените по делото разноски е
основателна. Ответникът МЗХГ следва да бъде осъден да заплати на ищеца сумата
от 4 745 лева, от които: 75 лева - внесени държавни такси, 830 лева -
представляващи част от платеното възнаграждение за адвокат и 3 840 лева депозит
за вещо лице.
Водим от
гореизложеното съдът
Р Е Ш И:
ОСЪЖДА Министерство
на земеделието, храните и горите и да заплати на „Златно руно 08“ ООД ЕИК *********със
седалище и адрес на управление г. С., у.
„Б.“ № ***, представлявано от Д.Щ.К. сумата 83 441,42 лева (осемдесет и
три хиляди четиристотин четиридесет и един лева и четиридест
и две стотинки), представляващи обезщетение за претърпени имуществени вреди –
пропуснати ползи, изразяващи се в
неполучено финансово подпомагане за кампания 2016 год. по схемите и мерките за
директни плащания на площи, които вреди са настъпили вследствие на
бездействието от страна на МЗХГ при
извършване на административната дейност по създаване и поддържане на софтуерен продукт
по чл. 41 от ЗПЗП, вследствие на което „Златно
руно 08“ ООД не е могло да заяви за кампания 2016 год. земеделските площи описани
в приложението към исковата молба от общо 171,411 ха по
схемите и мерките приложими за всяка площ описани в същото приложение,
на основание чл.1 от ЗОДОВ, ведно със
законната лихва, считано от 30.12.2016 г.
ОСЪЖДА Министерство
на земеделието, храните и горите гр.София, бул. “Христо Ботев“ № 55 ДА ЗАПЛАТИ на „Златно
руно 08“ ООД ЕИК ********* със седалище и адрес на управление г. С., у. „Б.“ № ***,
представлявано от Д.Щ.К. направените по
делото разноски в размер на 4 745.00 лв.
/четири хиляди седемстотин четиридесет и пет / лева.
Решението може да се обжалва пред
Върховния административен съд в 14-дневен срок от съобщението за изготвянето
му.
На основание чл. 138, ал.1 от АПК, препис от решението да се изпрати на страните.
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: