О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№…….
гр. Горна Оряховица, 09.03.2010 год.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
ГОРНООРЯХОВСКИЯТ районен съд, ОСМИ състав, в закрито
заседание на девети март през две хиляди и десета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЛЮБКА МИЛКОВА
при секретаря……… и с участието на прокурора……, като
разгледа докладваното от съдията Милкова Гр.д.
№ 1004 по описа за 2008 година, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл.248 и чл.247 от ГПК.
Производството
по чл.248 от ГПК е образувано по молба на ищцата Ц.Д.П., подадена чрез
пълномощника и адв.С. от ВТАК, озаглавена „въззивна жалба против решение
№386/12.08.2009г. на ГОРС по гр.д.№1004/2008г.”, за изменение на постановеното
по делото съдебно решение №386/12.08.2009г. в частта на разноските, с която Е.Б.
Пантелеева – Асенова и А.В.А. са осъдени да и заплатят разноски в размер на
43,27лв., като искането е съдът да ги осъди да и заплатят всички направени по
сметните претенции съдебни разноски.
В едноседмичния срок по чл.248
ал.2 от ГПК ответниците Е.Б. Пантелеева – Асенова и А.В.А. представят писмен
отговор по молбата на ищцата за изменение на съдебното решение в частта му за
разноските, като молят да бъде оставена без уважение.
Съдът е сезиран от ответниците Е.Б.
Пантелеева – Асенова и А.В.А. с молба от 04.12.2009г. по чл.247 от ГПК за
поправка на очевидна фактическа грешка, доколкото в мотивите към съдебно
решение №386/12.08.2009г. на ГОРС по гр.д.№1004/2008г. съдът е приел, че ищцата
Ц. П. следва да им заплати сумата от 91,73лв.
– ДТ върху присъдения размер по претенцията им по сметки, съобразно чл.1 от
Тарифа за ДТССГПК, каквото произнасяне липсва в диспозитива на съдебното
решение.
В срока по чл.247 ал.2 от ГПК
ищцата Ц.Д. П. не депозира писмен
отговор.
Съдът,
след като разгледа молбите по чл.247 ал.1 и по чл.248 ал.1 от ГПК и Гр.д.№1004/2008г.
по описа на ГОРС, приема за установено следното:
С постановеното съдебно решение
№386/12.08.2009г. по Гр.д. №1004/2008г. по описа на ГОРС в частта за разноските
в диспозитива съдът е осъдил ответниците Е.Б. Пантелеева – Асенова и А.В.А. да
заплатят на ищцата Ц.Д.П. разноски в размер на 43,27лв. В мотивите към
съдебното решение в частта за разноските съдът е приел, че Е.Б. Пантелеева –
Асенова и А.В.А. следва да заплатят на ищцата Ц.П. припадащата им се част от
направените от нея разноски за делбеното производство, съобразно стойността на
дяловете им, в размер на 85лв. В мотивите към съдебното решение съдът е приел,
че относно сметните претенции Е.Б. Пантелеева – Асенова и А.В.А. следва да
заплатят на Ц.Д.П. разноски в размер на 50лв. – ДТ върху присъдения размер,
съобразно чл.1 от Тарифата за ДТССГПК, че от своя страна Ц.П. следва да заплати
на Е.Б. Пантелеева – Асенова и А.В.А.
разноски в размер на 91,73лв., каквото произнасяне за сумата от 91,73лв.
липсва в диспозитива на съдебното решение. В мотивите съдът е приел, че в
крайна сметка следва да осъди Е.Б. Пантелеева – Асенова и А.В.А. да заплатят на
Ц.П. разноски в размер на 43,27лв., каквото произнасяне е с диспозитива на
съдебното решение.
По
предявената от ищцата Ц.П. против ответниците Е.Б. Пантелеева – Асенова и А.В.А.
сметна претенция същата е направила разноски в размер на 630лв. за ДТ, като
съдът е допуснал намаление на иска до размер на 809,25лв., в който е уважен.
По
предявената от ответниците Е.Б. Пантелеева – Асенова и А.В.А. против ищцата Ц.П.
сметна претенция същите са направили разноски в размер на 112,23лв. за ДТ, като
съдът е допуснал намаление на иска до размер на 2293,33лв., в който е уважен.
При така
установената фактическа обстановка, съдът прави следните правни изводи:
Молбата на ищцата Ц.Д.П. по
чл.248 ал.1 от ГПК е процесуално допустима, подадена в срока за обжалване на
съдебното решение.
Разгледана по същество е неоснователна.
На основание чл.355 изр.2 от ГПК
по присъединените искове в делбеното производство разноските се определят по
чл.78 от ГПК. Предвид цитираното правило, по приетите за разглеждане от съда в
делбеното производство искания за сметки – в случая от една страна сметна
претенция на ищцата Ц.Д.П. против ответниците Е.Б. Пантелеева – Асенова и А.В.А.
и от друга страна сметната претенция на последните срещу ищцата, разноските
следва да се определят съгласно чл.78 ал.1 от ГПК, според който заплатените от
ищеца такси, разноски по производството и възнаграждение за един адвокат, ако е
имал такъв, се заплащат от ответника, съразмерно с уважената част от иска. В
случая ищците по приетите за разглеждане сметни претенции са направили разноски
по тях за внесена ДТ – от ищцата Ц.П. в размер на 630лв., респ. от Е.Б.
Пантелеева – Асенова и А.В.А. разноски
за внесена ДТ по тяхната сметна претенция против Ц.П. в размер на 112,23лв. С
постановеното решение в частта за разноските съдът, съобразно чл.355 изр.2 от ГПК, е определил разноските по приетите за разглеждане сметни претенции,
съгласно чл.78 ал.1 от ГПК, като ги е присъдил, съразмерно на намаления им
размер, уважен изцяло, поради което не са налице основания за изменение на
постановеното съдебно решение в частта за разноските и молбата по чл.248 от ГПК
следва да бъде отхвърлена като неоснователна. Съобразно допуснатото по реда на
чл.214 ал.1 от ГПК изменение на претенцията по сметки, предявена от Ц.П. –
намалението и по размер, чрез отказ от част от иска, като се счита предявена в
размер на 809,25лв., са и присъдени направените разноски за внесена ДТ,
съразмерно на уважения намален размер на иска, съобразно чл.1 от ТДТССГПК, в
размер на 50лв. Респективно, съобразно допуснатото по реда на чл.214 ал.1 от ГПК изменение на претенцията по сметки, предявена от Е. Пантелеева – Асенова и А.А.
– намалението и по размер, като се счита предявена в размер на 2 293,33лв.,
са им присъдени направените разноски за внесена ДТ, съразмерно на уважения
намален размер на иска, съобразно чл.1 от ТДТССГПК, в размер на 91,73лв.
Направените разноски за внесена ДТ по сметните претенции са присъдени,
съразмерно на намаления им уважен размер, съобразно чл.78 ал.1 от ГПК. При
намаление на искането, съобразно чл.74 от ГПК, внесената такса не се връща,
като същата остава в тежест на ищеца, неоснователно предявил първоначално иска
си в по-голям размер, и от тази разпоредба не се извежда извод, че ДТ,
първоначално внесена над уважения намален размер на иска, следва да се понесе от
ответника, още повече, че намалението на иска по размер е свързано с оттегляне на
част от иска или отказ от част от иска, т.е. води до прекратяване на делото в
тази му част, при което ответникът има право на разноски /чл.78 ал.4 от ГПК/.
Недопустимо е по реда на намалението на размера на иска в полза на ищеца да се
присъдят разноски в по-голям размер от тези, които биха му се присъдили, ако
искът първоначално е бил предявен в уважения намален размер, в който е
основателен.
С постановеното решение съдът е
приел, че Е. Асенова и А.А. следва да заплатят на Ц.П. 85лв. – припадащ им се
дял от заплатените от нея разноски за съдебната делба плюс 50лв. разноски по
сметната и претенция или общо в размер на 135лв., респ. е приел, че Ц.П. следва
да заплати на Е. Асенова и А.А. разноски по сметната им претенция от 91,73лв.
Съдът е извършил прихващане на процесуалните вземания на страните за съдебни разноски
до размера на по-малкото от тях /135лв. – 91,73лв. = 43,27лв./, като е постановил и в мотивите и в диспозитива разликата от
43,27лв. да се заплати от Е. Асенова и А.А. на Ц.П..
По молбата на Е. Асенова и А.А. с
правно основание чл.247 ал.1 от ГПК:
Молбата е процесуално допустима.
Разгледана по същество се явява
неоснователна.
На основание чл.247 ал.1 от ГПК
съдът по своя инициатива или по молба на страните може да поправи допуснатите в
решението очевидни фактически грешки. В постановеното по делото съдебно решение
в частта за разноските не е допусната твърдяната очевидна фактическа грешка,
поради което молбата следва да се отхвърли като неоснователна. Действително в
диспозитива на решението не се съдържа постановеното в мотивите Ц.П. да заплати
на Е. Асенова и А.А. сумата от 91,73лв.,
както и не се съдържа постановеното в мотивите Е. Асенова и А.А. да заплатят на
Ц.П. сумата от 85лв., но това не се дължи на пропуск на съда, което да обуслови
извод за очевидна фактическа грешка, а се дължи на факта, че съдът е присъдил
разноските по компенсация до размера на до –малкото вземане за разноски,
обсъдена по-горе. //85лв. +50лв./ -91,73лв. =43,27лв./, поради което и доколкото в решението не е
допусната очевидна фактическа грешка, молбата за поправка следва да се остави
без уважение.
Водим от изложените съображения,
съдът
О
П Р Е Д Е Л И:
ОТХВЪРЛЯ молбата на ищцата Ц.Д.П. по чл.248 ал.1 от ГПК за
изменение на постановеното по Гр.д. №1004/2008г. по описа на ГОРС съдебно
решение №386/12.08.2009г. в частта на разноските, с която Е.Б. Пантелеева –
Асенова и А.В.А. са осъдени да и заплатят разноски в размер на 43,27лв., вместо
да и заплатят всички направени по сметните и претенции съдебни разноски, като НЕОСНОВАТЕЛНА.
ОТХВЪРЛЯ молбата на Е.Б. ПАНТЕЛЕЕВА – АСЕНОВА И А.В.А. по
чл.247 ал.1 от ГПК за поправка на очевидна фактическа грешка в постановеното по
Гр.д. №1004/2008г. по описа на ГОРС съдебно решение №386/12.08.2009г. за липса
на диспозитив ищцата Ц.Д.П. да им заплати сумата от 91,73лв. – ДТ върху
присъдения размер по претенцията им по сметки, съобразно чл.1 от Тарифа за
ДТССГПК, като НЕОСНОВАТЕЛНА.
Определението за разноските и по
искането за поправка на очевидна фактическа грешка подлежи на обжалване от
страните в двуседмичен срок от връчването му пред Великотърновски окръжен съд.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:…………..