Р Е Ш Е Н И Е
№ 260478
гр. Пловдив, 29.12.2021г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
ПЛОВДИВСКИЯТ
ОКРЪЖЕН СЪД, Гражданска колегия, ІІ- ри състав в открито заседание на двадесет
и девети ноември две хиляди двадесет и първа година в състав:
ОКРЪЖЕН
СЪДИЯ: ВЕЛИНА ДУБЛЕКОВА
при участието на съдебния секретар Тодорка
Мавродиева разгледа докладваното от съдията търг. дело № 236 по описа на съда
за 2020 година, и за да се произнесе, взе предвид следното:
Предявени са субективно съединени искове по чл.226,
ал.1 КЗ /отм./ във връзка с § 22 ПЗР КЗ.
Ищците М.П.М., ЕГН **********, Н.И.М., ЕГН **********,
и М.Н.М., ЕГН **********, тримата с адрес ***, молят съда да постанови решение,
с което да осъди ответника ЗК „Лев Инс“ АД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление гр. София, бул. „Симеоновско шосе“ № 67А, да им заплати обезщетение за
неимуществени вреди, причинени от смъртта на И. А.М., ЕГН **********, настъпила
в резултат на ПТП от ***, както следва: на М.П.М. и Н.И.М. – сумата от по 150 000
лв., ведно със законната лихва от ***до окончателното изплащане на сумата; на М.Н.М.
сумата от 50 000 лв., ведно със законната лихва от ***до окончателното
изплащане на сумата. Претендират разноски за настоящото производство.
Ищците твърдят, че са съпруга, син и
внучка на И. А.М., починал на ***Твърдят, че смъртта на техния родственик е настъпила
в резултат на ПТП, осъществил се на *** в ***, в участъка на булеварда между
ул. „***“ и ул. „***“, че пострадалият бил блъснат от т.а. „Мерцедес Актрос“, с рег. № ***, с прикачено полуремарке
„Кроне“, с рег. № ***, управляван от Д.И.Б., ЕГН **********.
Твърди се, че вината за ПТП е на водача на товарния автомобил, който е нарушил
правилата за движение, като не се е съобразил с временната организация по
безопасност на движението, въведена в участъка поради извършван ремонт на
северното платно на булеварда, и който водач не се е съобразил с поставените
пътни знаци, указващи посоката на движение и максимално разрешената скорост,
както и че водачът не е съобразил скоростта си на движение с атмосферните
условия, релефа, условията на видимост и интензитета на движение и други
обстоятелства, за да спре пред предвидимо препятствие или създадена опасност за
движението, като се твърди, че преди удара водачът на товарния автомобил се е
движил със скорост по- висока от 30 км/ час, в лявата лента на северното
платно, която е била забранена към този момент за движение. Твърди се, че
мястото на удара е в участък, урегулиран от знак за наличието на пешеходна
пътека. Твърди се, че ищците търпят
неимуществени вреди от смъртта на техния родственик, изразяващи се в морални
болки и страдания, чувство на празнота, мъка и печал от загубата на техния
съпруг, баща и дядо. Твърди се, че всеки един от ищците в годините е бил
изградил много близки отношения на топлина, разбирателство и обич с починалия,
същият е бил тяхна опора. Твърди се, че за процесното
ПТП е образувано досъдебно производство ДП № 164/ 2016г. по описа на ОСО при ОП
Пловдив (пр.пр. № 7186/ 2015г.), като наказателното
производство, водено срещу водача на товарния автомобил Д.Б., е прекратено с
влязъл в сила акт. Твърди се, че към датата на настъпване
на процесното ПТП за от т.а. „Мерцедес Актрос“, с рег. № *** е
имало валидно сключена застраховка „Гражданска отговорност“ с ответното
дружество, обективирана в полица № 22114002741542,
валидна от 15.11.2014г. до 14.11.2015г.
Ответникът ЗК „Лев Инс“
АД с отговора на исковата молба оспорва предявените искове изцяло по основание
и размер. Оспорва всички изложени в исковата молба твърдения. Оспорва
твърдението, че водачът Д.Б. е допуснал нарушения на правилата за движение,
което да е в причинна връзка с процесното ПТП и че
поведението му е било противоправно. Твърди, че вина
за ПТП има единствено пострадалият, в случая неговото поведение е противоправно и е причината за настъпилия инцидент. Твърди,
че пострадалият е извършил нарушения на правилата за движение - управление на ППС велосипед
срещу посоката на движение, рязко пресичане на пътното платно с ППС и отнемане
на предимството на движещия се по платното т.а. Мерцедес Акрос
с рег. № ***, като преди да навлезе на платното за движение пострадалият не се
съобразил с приближаващите се пътни превозни средства (процесния
товарен автомобил) и е навлязъл внезапно на платното за движение, а освен това
е отнел предимството на движещото се МПС, при което положение за водача Д.Б.
произшествието е било непредотвратимо и той няма вина за него. Твърди, че дори
да се приеме, че водачът Б. е управлявал МПС с превишена скорост, то това не е
в причинна връзка с настъпването на катастрофата. Твърди, че пострадалият е
попаднал в опасната зона на спиране на МПС и ударът е бил неизбежен. Твърди, че
скоростта от 41 км/ч не е причина за настъпване на ПТП и ударът е предотвратим
при скорост много по- малка от разрешената
от 30 км/ ч. Оспорва, че към датата на инцидента водачът Б. е трябвало
да съобрази скоростта на управлявания от него автомобил с ограничение от 30 км/
ч, като твърди, че в протокола за оглед на местопроизшествие не е отбелязан
такъв знак, според снимковия материал такъв има след мястото на удара, а
временната организация за безопасност на движението, включваща съответните
знаци, е от дата след инкриминираната. Твърди,
че пострадалият е управлявал велосипед,
който не отговаря на изискванията на закона, - без спирачки, звънец, устройство
за излъчване на бяла или жълта, добре различима светлина отпред и червен светлоотразител отзад, без бели или жълти светлоотразители или светлоотразяващи
елементи отстрани на колелата. Твърди, че
пострадалият умишлено е причинил ПТП- то произшествие. В условията на евентуалност, в случай че се
установи противоправно поведение на водача Б., релевира възражение за съпричиняване
на вредоносния резултат от пострадалия, по изложените вече съображения за
извършена нарушение на правилата за движение от последния. По отношение на
ищеца М.Н.М. оспорва в конкретния случай същата да попада в кръга на лицата,
легитимирани да претендират застрахователно обезщетение, по подробно изложени
съображения, като в тази връзка оспорва наличието на такава трайна и дълбоко
емоционална връзка, която да обосновава визираното в ТР № 1/ 21.06.2018г., по
т.д. № 1/ 2016г. на ОСНГТК на ВКС
изключение по отношение на лицата, които могат да получат обезщетение за
морални вреди от нечия смърт. В условията на евентуалност счита, че ако искът
бъде уважен по основание, то по отношение на размера следва да се приложи
разпоредбата на §96, ал.1 ПЗР ЗИДКЗ. Прави възражение за изтекла погасителна
давност.
Въз
основа на изложените съображения се иска исковете да бъдат изцяло отхвърлени, в
условията на евентуалност частично и се
претендират разноски.
С
допълнителната искова молба ищците твърдят, че техният родственик И.М. е страдал
от заболяване на очите, поради което е бил освидетелстван от ТЕЛК и е бил с 60
% намалена работоспособност. Твърдят, че
пострадалият не е нарушил правилата за движение по начин, който да вмени
неговата вина.
В срока по чл.373,
ал.1 ГПК е постъпил допълнителен отговор на исковата молба, с който се поддържат
направените с отговора на исковата молба искания, възражения и оспорвания.
По същество ищците, чрез пълномощниците си адв. К., адв. Б. и адв. С., пледират за
уважаване на исковете и присъждане на разноски. Развиват подробни съображения в
представени писмени защити.
По същество, ответникът чрез пълномощника си адв. Д. пледира
за отхвърляне на исковете и за присъждане на разноските в производството.
Развива подробни съображения в представена писмена защита
Пловдивският окръжен съд, като взе предвид събраните
по делото писмени и гласни доказателства, както и доводите на страните намери
за установено следното:
По
допустимостта на исковете.
Предявените искове са допустими и следва да бъдат
разгледани по същество.
По
основателността на исковете.
Съгласно
чл.226 ал.1 КЗ /отм./ увреденият, спрямо който застрахованият е отговорен, има
право да иска обезщетението пряко от застрахователя. Обезщетението обхваща
причинените на трети лица - участници в движението по пътищата вследствие
използването на МПС неимуществени вреди поради телесно увреждане или смърт /чл.
267, ал.1 КЗ /отм./.
За
да бъде прието, че искът по чл.226, ал.1 КЗ /отм./ за неимуществени вреди е
доказан по основание следва да бъдат установени основните елементи от състава
му: наличие на валидно сключена застраховка „Гражданска отговорност“ към датата
на ПТП, деликт със всички елементи на неговия състав
- виновно и противоправно деяние, настъпили вреди и
причинна връзка между тях.
По
делото не е спорно, че на ***, в *** е станало ПТП, на ***, в участъка на
булеварда между ул. „***“ и ул. „***“, между т.а. „Мерцедес Актрос“,
с рег. № ***, с прикачено полуремарке „Кроне“, с рег. № ***, управляван от водача Д.И.Б., и И. А.М., ЕГН **********, като И.М. е починал
на ***Не е спорно, че във връзка с процесно ПТП е образувано досъдебно производство ДП № 164/
2016г. по описа на ОСО при ОП Пловдив /пр.пр. № 7186/
2015г./ по описа на ОСО при ОП – гр. Пловдив, като наказателното производство,
водено срещу водача на товарния автомобил, е прекратено с влязъл в сила акт на
прокурор от ОП - Пловдив. Посочените обстоятелства
се установяват и от приложените по делото ДП № 164/ 2016г. по описа на
ОСО при ОП Пловдив /пр.пр. № 7186/ 2015г./ по описа
на ОСО при ОП – гр. Пловдив, ведно с приетите преписи от Постановление за
прекратяване на наказателно производство от 27.03.2019г. /л.153-л.160/, Определение
от 18.04.2019г., постановено по ЧНД № 760/ 2019г. по описа на Окръжен съд –
Пловдив /л.161-л.165/, и Определение №
470/ 31.07.209г., постановено по ВЧНД № 391/ 2019г. по описа на Апелативен съд
– Пловдив /л.166- л.168/.
Не
е спорно, че ищците са в родствена връзка с починалия И.М., съответно съпруга,
син и внучка на починалия, което обстоятелство се установява от приетите по
делото писмени доказателства – преписи от удостоверение за наследници от
24.11.2016г. /л.7/ и удостоверение за раждане /л.8/.
Страните
по делото не спорят, че за процесния лек автомобил - т.а. „Мерцедес Актрос“, с
рег. № ***, управляван от Д.И.Б., към датата на процесното
ПТП, е била налице валидно сключена с ответното застрахователно дружество
застраховка "Гражданска отговорност на автомобилистите“, обективирана в застрахователна полица № 22114002741542, валидна от 15.11.2014г. до
14.11.2015г.
Спорните по делото въпроси са дали
поведението на водача на товарния автомобил е противоправно
и виновно и дали същият е допуснал нарушения на правилата за движение по
пътищата, което е да в причина връзка с процесното
ПТП.
За установяване механизма на процесното ПТП по делото са събрани гласни и писмени
доказателства. Приобщени са материалите по досъдебното производство, а именно
приложено е ДП № 164/ 2016г. по описа на
ОСО при ОП Пловдив /пр.пр. № 7186/ 2015г./ по описа
на ОСО при ОП – гр. Пловдив. Изслушани са показанията на свидетелите Н. С., Г.К., С.П.,
Х.П., сочени от страните за очевидци на процесното
ПТП, както и показанията на свидетеля Д.Б. – водачът на товарния автомобил. По
делото са изслушани и приети заключенията по следните допуснати съдебно
медицински и автотехнически експертизи: първоначална
КСМАТЕ, изготвена от вещото лице инж. С.М. и вещото лице д-р Е.Б.; повторна
КСМАТЕ, както и допълнителна КСМАТЕ, заключенията по които са изготвени от
вещите лица инж. Т.П. и д-р Б.П.; тройна повторна САТЕ, допусната само по
въпроса какъв е най- вероятният механизъм за настъпване на процесното
ПТП и причината за настъпването му, изготвено от вещите лица инж. С.М., инж. Т.П.
и инж. И.Г.. Въз основа на тези писмени и гласни доказателства, настоящия
състав приема за установено от фактическа страна следното:
В деня на процесното
ПТП, в участъка където се е реализирало ПТП е била създадена временна
организация на движението, поради извършван ремонт на пътното платно. Процесното ПТП се е осъществило в северното платно на ***,
в същото са били поставени пътни знаци на стойки Г9 „Преминаване отдясно на
знака“, както и пътен знак за въведено ограничение на скоростта до 30 км/ч.
Тези изводи са въз основа на показанията на св. Н. С.. В подкрепа на
показанията на този свидетел, в частта относно наличието на преместваеми
пътни знаци, разделящи пътното платно на две, с указание движението да се извършва
отдясно на знака, са и заключенията по първоначалната и повторната КСМАТЕ, които
от своя страна се основат на фотоалбума от досъдебното производство. По
отношение наличието на пътен знак за въведено ограничение на скоростта до 30
км/ч по досъдебното производство няма обективи данни такъв е имало поставен,
преди мястото на ПТП. От данните по досъдебното производство и от заключенията
по първоначалната и повторната КСМАТЕ безспорно се установява, че на мястото на
инцидента не е имало пътна маркировка за пешеходна пътека, както и пътен знак,
указващ пешеходна пътека. Установява се, че след местопроизшествието има
поставен пътен знак от група „А“ – предупредителни пътни знаци за опасност, а
именно А18 „Пешеходна пътека“. Този пътен знак, като предупредителен такъв, се
поставя преди опасния участък на разстояние от 50 м до 100 м в населени места,
и се използва за предупреждаване на водачите на пътни превозни средства
приближаването на пешеходна пътека тип „зебра“. От казаното следва, че процесното ПТП не е се осъществило на пешеходна пътека.
Установява се от заключенията по
първоначалната и повторната КСМАТЕ и тройната САТЕ, че товарният автомобил се е
движил в лявата част на създадената с временната организация на движение лента,
в посока от изток на запад. Това обстоятелство не се явява и спорно за
страните. В тази насока са и показанията на водача на товарния автомобил – св. Б.,
който заявява, че се е движел в най-
лявата пътна лента.
Спорен по делото се явява въпросът в коя част
на северното пътно платно се е движел пострадалият И.М. и дали в момента на
удара същият е управлявал велосипед, т.е. бил е велосипедист или е бил
пешеходец, като е бутал велосипеда. От събраните по делото писмени и гласни
доказателства съдът приема за безспорно установено от фактическа страна, че И.М.
в момента на удара с товарния автомобил е управлявал велосипед. Съдът не приема
за доказано твърдението на ищците, че в момента на удара пострадалият е
пресичал пред товарния автомобил, като е бутал велосипеда. Изводът на съда, че
в момента на удара пострадалият М., като участник в движението, е бил
велосипедист, се основава на следните събрани по делото доказателства,
разгледани в тяхната съвкупност:
Установява се от показанията на св. П., който
е очевидец на самото ПТП (свидетелят заявява, че е видял удара с тира), че
пострадалият е бил на велосипед, велосипедистът е карал в посока ***, в
северното платно за движение, 20 -30 м срещу камиона, след което рязко е завил
на дясно и тирът го е ударил. Еднопосочни са показанията и на св. Б. – водач на
товарния автомобил. Според неговите показания пострадалият е карал велосипед, в
другата лента, срещу камиона, на един метър от ограничителните колчета.
На следващо място от заключенията по
първоначалната КСМАТЕ, изготвена от вещите лица инж. М. и д-р Б., и повторната
КСМАТЕ и допълнителна КСМАТЕ, изготвени от вещите лица инж. П. и д-р П.,
(включително дадените от вещите лица разяснения в о.с.з. от 22.02.2021г. и
о.с.з. от 17.05.2021г.) се установява, че получените травматични увреждания от
пострадалия М. сочат на това, че същите са получени при съприкосновение с
влекача, когато пострадалият е бил седнал на велосипеда и е бил обърнат с
лявата си част към предната част на влекача. Ако пострадалият е бил в изправено
положение /движение ходом/, той бил имал фрактура на подбедрицата,
а няма данни за описана травма на счупени кости на подбедрицата,
което означава, че подбедрицата не е била фиксирана
към пътното платно. Няма данни за фрактури по бедрото, за счупвания по целия
ляв крак. Липсата на такива травми подкрепят хипотезата, че пострадалият е бил
велосипедист в момента на удара.
Изводът, че в момента на удара пострадалият М.
не е бил пешеходец, а е управлявал велосипед, не се разколебават от показанията
на св. Н.С. и св. Х.П., като показанията на тези двама свидетели не могат да
обосноват извод в обратна насока, по следните съображения:
Свидетелят С. не е пряк очевидец на удара
между велосипедиста и товарния автомобил. Свидетелят заявява, че не е възприел
самият удар /о.с.з. от 11.01.2021г., протокола от заседанието- л.203/, неговите
впечатления са за събития преди това, но не и за самия удар. Освен това
показанията на св. С., че колелото е било застъпено от камиона – задната гума е
била под предната лява гума на влекача, както и че тирът е бил дръпнат, за да
се освободи колелото, не кореспондират с обективните данни по делото. В
протокола за оглед е посочено, че местопроизшествието е запазено, т.е. няма
разместване на обектите, преди извършването на огледа. От заключението по допълнителната
КСМАТЕ, изготвено от вещото лице инж. П., се установява, че от данните на тахошайбата няма движение на камиона след спирането му. В
тази насока са и разясненията, дадени от вещото лице инж. М.в о.с.з. от
22.02.2021г. /протокола от заседанието – л.251/, както и че от протокола за
оглед е видно, че следите /оставени от товарния автомобил/ свършват до предните
гуми на влекача, а ако той е бил преместен вещото лице инж. М. пояснява, че
тези следи е щяло да се намират пред преместения камион, каквото нещо няма.
Показанията на св. Х.П. не се кредитират от
съда. Същите са изолирани и нелогични, в противоречие са с останалия събран по
делото доказателствен материал, коментиран по- горе в
мотивите, а именно: показанията на св. П. и св. Б.; изводите на вещите лица, че
получените от пострадалия травми обосноват хипотезата, че същият е управлявал
велосипеда в момента на удара, а не е бил пешеходец; разположението на тялото
на пострадалия и на велосипеда на пътното платно след удара, както и че от
протокола за оглед и данните от тахошайбата може да
се заключи, че товарният автомобил не е местен непосредствено след удара.
Отделно от това следва да се посочи, че този свидетел не е бил разпитван в
досъдебното производство, неговите данни като очевидец на произшествието не са
отразени в материалите по наказателното производство.
Като приема, по изложените по- горе
съображения, че пострадалият И.М. в момента на удара с товарния автомобил е
управлявал велосипед, съдът възприема следния механизъм на настъпване на процесното ПТП, съгласно заключението на тройната САТЕ, изготвено
от вещите лица инж. М., инж. П. и инж. Г., което заключение съдът кредитира
като изготвено професионално и научно обосновано, в отговор на поставената
задача и въз основа на събраните по делото данни. Съгласно заключението водачът
Б. е управлявал товарният автомобил по лявата лента на северното платно за
движение на ***, в посока от изток на запад, като през това време
велосипедистът И.М. се е движел по дясната част на платното за движение на
същия път, в посока от запад на изток, срещу товарния автомобил, като когато
товарният автомобил е бил на около 12 м, велосипедистът М. е предприел завой надясно
пред автомобила. Така е настъпил удар в предната част на товарния автомобил и в
лявата страна на велосипедиста. Съгласно заключението скоростта на товарния
автомобил преди задействане на спирачната система е била 41 км/ч, като водачът
на товарния автомобил е задействал спирачната система, когато товарният
автомобил е бил на около 27-28 м. Съгласно заключението, от момента в който
водачът на товарния автомобил е реагирал със задействане на спирачната система,
преди отклоняването на велосипедиста надясно пред товарния автомобил, водачът е
нямал техническа възможност да установи товарната композиция преди мястото на
удара и да избегне произшествието чрез безопасно екстрено спиране, тъй като в
този момент мястото на удара е било вътре в опасната зона на автомобила.
При така установеното от фактическа страна,
относно механизма на настъпване на процесното ПТП,
съдът приема, че не е налице от страна на водача на товарния автомобил противоправно и виновно поведение, което да е в причинна
връзка с процесното ПТП и съответно с настъпилата
вследствие на него смърт на пострадалия М., по следните съображения от правна
страна:
Действително по делото е установено, че
водачът на товарния автомобил е допуснал нарушение на правилата за движение,
като не се е съобразил със създадената временна организация на движение,
посредством поставените преместваеми пътни знаци, и
се е движил със скорост от 41 км/ч , при въведено временно ограничение на
скоростта от 30 км/ ч, както и се е движел не в указаната лента за движение.
Тези допуснати обаче от водача на товарния автомобил нарушения на правилата за
движение не стоят в основата на възникването на ПТП и не са в пряка причинно
следствена връзка с настъпилото произшествие. Това е така, защото на първо
място, скоростта на товарния автомобил - 41 км/ч, от техническа гледна точка е
била съобразена с пътната обстановка, движение и условия на пътя. Определящ за
този извод е кога е възникнала за водача на товарния автомобил опасността за
движението, т.е. в кой момент водачът на товарния автомобил е следвало да
приеме, че велосипедистът представлява опасност за движението и съответно от
този момент за водача на товарния автомобил възниква задължението за действия
по предотвратяване на ПТП. Според съдът този момент е моментът на отклоняване
на велосипедиста надясно пред товарния автомобил. По делото е установено, че
велосипедистът се е движел в дясната лента, съгласно временно създадената
организация на движение, срещу товарния автомобил, на метър от поставените
пътни знаци – временна маркировка, разделяща платното за движение на две ленти.
Водачът на товарния автомобил е възприел велосипедиста да се движи в
противоположна на товарния автомобил посока, в съседната лента, на метър от
поставените разделителни знаци, като при това положение, той не е бил длъжен да
съобрази скоростта си на движение в този по- ранен момент, когато възприема
велосипедиста в съседната лента. Водачът на товарния автомобил не е бил длъжен
да предвиди, че велосипедистът ще направи рязка маневра – ще предприеме завой
надясно, с цел да навлезе в лентата на движение на товарния автомобил и да
пресече перпендикулярно пътя му. В тази хипотеза неправоверно се явява
действието на велосипедиста, който не е съобразил поведението си с пътната
обстановка и останалите участници в движението, предприел е завой надясно, с
което е навлязъл рязко в лентата за движение на товарния автомобил и е пресякъл
пътя му. При отклоняването на велосипедиста М. в лявата лента, велосипедистът е
попаднал в опасната зона за спиране на товарния автомобил и ударът е бил
неизбежен. В тази хипотеза е безспорно установено, че удар би настъпил и при
движение със скорост 30 км/ч на товарния автомобил. Съгласно заключението на
тройната САТЕ водачът на товарния автомобил би имал възможност да избегне удара
чрез безопасно екстрено спиране, ако при отклоняването на велосипедиста М.
товарният автомобил се е движел със скорост по- малка от 18 км/ ч. Ето защо
съдът приема, че движението на водача на товарния автомобил със скорост,
превишаваща въведеното временно ограничение на скоростта от 30 км/ ч, не се
явява от значение за настъпването на процесното ПТП.
В анализираната ситуация причина за произшествието е изцяло поведението на
пострадалия И.М., който при управлението на велосипеда, се е отклонил надясно
пред товарния автомобил на място, по начин и в
момент, когато не е било безопасно, т.е. когато мястото на удара е било
в опасната зона на товарния автомобил. Що се отнася до движението на товарния
автомобил във временно забранената лента, то дори и водачът на товарния
автомобил да се е движел в обозначената със знака лента /дясната лента/ и със
скорост от 30 км/ч, ударът пак би настъпил, тъй като мястото на удара е в
опасната зона на товарния автомобил и неговият водач не би имал техническа
възможността да установи композицията преди мястото на удара и да спре
екстрено. Тази хипотеза е разгледана в заключението по първоначалната КСМАТЕ,
изготвена от вещото лице инж. М. в автотехническата
част /отговор на въпрос № 7/. В мотивната част на
заключението по тройната САТЕ е прието, че ако товарният автомобил се е движел
в дясната лента, водачът му би имал техническа възможност да избегне удара чрез
безопасно екстрено спиране, ако се е движел със скорост по- малка от 14 км/ч.
С оглед на гореизложеното съдът приема, че не
се осъществил фактическия състав на разпоредбата на чл.226, ал.1 от КЗ /отм./ Ето
защо предявените искове следва да бъдат отхвърлени като неоснователни.
В частта по разноските.
С
оглед изхода от спора – неоснователност на исковете, заявената претенция за
присъждане на разноски и представените доказателства за тяхната направа, ищците
следва да бъдат осъдени да заплатят на ответника направените в настоящото
производство разноски, в размер на 1140 лв.
Мотивиран от горното, съдът
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ иска, предявен от М.П.М., ЕГН **********, с адрес ***,
против ЗК „Лев Инс“ АД, ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление гр. София, бул. „Симеоновско
шосе“ № 67А, за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди, причинени от
смъртта на И. А.М., ЕГН **********, настъпила в резултат на ПТП от ***, в
размер на 150 000 лв., ведно със законната лихва от ***до окончателното
изплащане на сумата, като неоснователен.
ОТХВЪРЛЯ иска, предявен от Н.И.М., ЕГН **********, с адрес ***,
против ЗК „Лев Инс“ АД, ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление гр. София, бул. „Симеоновско
шосе“ № 67А, за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди, причинени от
смъртта на И. А.М., ЕГН **********, настъпила в резултат на ПТП от ***, в
размер на 150 000 лв., ведно със законната лихва от ***до окончателното
изплащане на сумата, като неоснователен.
ОТХВЪРЛЯ иска, предявен от М.Н.М., ЕГН **********, с адрес ***,
против ЗК „Лев Инс“ АД, ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление гр. София, бул. „Симеоновско шосе“
№ 67А, за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди, причинени от смъртта
на И. А.М., ЕГН **********, настъпила в резултат на ПТП от ***, в размер на 50 000
лв., ведно със законната лихва от ***до окончателното изплащане на сумата, като
неоснователен.
ОСЪЖДА М.П.М., ЕГН **********, Н.И.М., ЕГН **********, и М.Н.М.,
ЕГН **********, тримата с адрес ***, да заплатят общо на ЗК „Лев Инс“ АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление
гр. София, бул. „Симеоновско шосе“ № 67А, разноски в
размер на 1140 лв. /хиляда сто и четиридесет лева/ за
производството по търг. дело № 236/ 2020г.
по описа на Окръжен съд- Пловдив.
Решението
подлежи на въззивно обжалване пред Апелативен съд
Пловдив в двуседмичен срок от връчването му на страните.
ОКРЪЖЕН
СЪДИЯ: