Р Е Ш Е Н И Е
№……../2.10.2020г.
гр. Варна
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВАРНЕНСКИ РАЙОНЕН
СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, ХLVI състав, в открито съдебно заседание,
проведено на шестнадесети септември две хиляди и двадесета
година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: ***
при участието
на секретаря ***, като
разгледа докладваното от съдията гр.д. № 21063 по описа
за 2019 година на Варненския районен съд, за да се произнесе,
взе предвид следното:
Производството е образувано е по искова молба,
подадена от И. Х.И. , ЕГН **********, срещу Н.Д.А.,
ЕГН ********** за приемане за установено в отношенията между страните, че ищецът
е собственик на недвижим имот-апартамент с идентификатор 10135.4502.277.7.7 по
КК и КР на гр.Варна с площ 59,45 кв.м., находящ се в ***, ведно с прилежащото му избено помещение
№ 67 с площ 4,13 кв.м. и 0.5658% ид. части от общите части на
сградата и от правото на строеж.
По твърдения в исковата молба, страните са в граждански
брак от 29.07.1987 г. По време на брака
е закупен процесния недвижим имот с договор № 28682/28.10.1983г. с
***. Навежда се, че имотът е придобит изцяло с лични средства на ищеца,
получени по дарение от родителите
му- ***и ***. Сумата
от 8000 лева е предоставена от майката на ищеца
от влога и ***,а сумата от
6202 лева родителите предоставили в брой. Допълнително ищецът е заплатил за покупката
на имота сумата от 11958 недоминирани лева през 1993 г. от личните си средства.
По това време работел
в Корабостроителния завод и
получавал високо възнаграждение, а съпругата му работела като
тъкачка с минимален доход.
С оглед на изложеното счита, че придобиването на жилището по
време на брака с ответника е осъществило чрез преобразувано лично имущество, поради което настоява да е приеме, че
имотът е негова собственост.
В срока по чл. 131 ГПК ответникът е
депозирал отговор на исковата молба, в
който оспорва предявения иск. Оспорва имотът да е придобит
с лични средства на ищеца. По време на закупуването
на имота и двамата съпрузи работели. Доходът на съпругата не бил минимален.
Допълнително тя поемала основно грижите за домакинството. Оспорва родителите на ищеца
да са му
дарявали парични средства лично на него. Винаги
когато дарявали средства, помощта била за семейството.
Настоява за отхвърляне на
претенцията.
В съдебно заседание страните, чрез процесуалните си
представители поддържат становищата си по спора. Ищецът е ангажирал писмени
бележки, с които е доразвил правните си доводи.
За да
се произнесе по спора, съдът съобрази от фактическа и правна страна следното:
Безспорно е по делото, че страните- ищецът И.Х.И. и ответницата
Н.Д.А. са сключили граждански брак на 29.07.1987г.
От приложения по делото договор № 28682/ 28.10.1993г. за продажба на държавен недвижим имот
по реда на Наредбата за държавни имоти се установява, че ищецът И.И. *** ведомствен на
***недвижим имот : жилище 67 находящо се в ***, с площ
59,45 кв.,ведно с прилежащото му
избено помещение № 67 с площ 4,13 кв.м. и 0.5658% ид. части от общите части на
сградата и от правото на строеж
за сумата от 11958 лева, която е внесена по посочена в договора банкова сметка.
***. 53 от делото разписка № 1037/03.08.1993г. е видно, че И.И.
е внесъл по сметка на ДФ ***сумата от 11958 лева за закупуване на жилище.
По делото са разпитани водените от ищеца свидетели-Петър
Петров и Веселин Недялков, от чиито показания се установява, че И. е получил парите
за жилището от баща си. И двамата свидетели са очевидци на предаване на сумата.
Водените от ответника свидетели ***и ***свидетелстват, че
Н. е била в много добри отношения с родителите на съпруга си. И двамата
свидетели са категорични, че родителите на И. са помогали при обзавеждането на
апартамента на младото семейство. Според св. ***е възможно да са им помогнали и
за закупуването на апартамента, въпреки че не са работели престижна работа, за
да заделят пари.
Съглсно разпоредбата на чл. 21,ал.1 СК в сила от 01.10.2009 г. вещните права придобити
по време на брака в резултат
на съвместен принос принадлежат общо на двамата
съпрузи, независимо от това на
чие име са
придобити. Според ал.3 на чл.21 съвместният
принос се предполага до доказване
на противното. За заварени от новия
Семеен кодекс бракове, какъвто е и бракът между страните
по делото се прилага законовия
режим на съпружеска имуществена общност, след като
съпрузите не са уредили отношенията
си с брачен договор или не
са избрали режим на разделност.
Когато придобиването на вещи и вещни права
е по време на брака, но
със средства, придобити по дарение,
наследство или с друго лично имущество
по смисъла на чл.22 СК приносът е изключен и е основание за пълна или
частична трансформация –
чл.23 СК. Презумпцията по чл. 21, ал.3 СК е оборена, когато е установено влагането на извънсемейни средства на един
от съпрузите към момента на
придобиването на вещта. Трайно е разбирането в съдебната практика,
включително в представените и цитирани от ищеца решения, че когато родителите
на единия съпруг безвъзмездно прехвърлят права на низходящия си, то се
предполага дарствено намерение само по отношение на съпруг, съответно
придобитото срещу правата, които предмет на дарението е изключителна
собственост само на този съпруг. Ако другия съпруг твърди, че е подарено и
нему, то негова е доказателствената тежест да установи тези си твърдения.
В разглеждания случай от събраните гласни доказателства ( допустими
съгласно чл. 164, ал. 1, т. 3 от ГПК) се установява, че парите за закупуването
на апартамента са дарени от родителите на ищеца .В този смисъл са показанията
на водените от ищеца свидетели, чиито показания съдът кредитира като преки и
непосредствени, тъй като са резултат от лични впечатления. Няма противоречие в изнесеното от двамата
свидетели, че бащата на И. му е дал банкнотите в брой, както и, че целта, за
която му е предоставил сумата е закупуването на апартамент. Установява се, че
дарената сума е в размера на 12 000 лева, която сума съответства на внесената
от ищеца цена в полза на ДФ „Варненска корабостроителница“.
Ответната страна с отговора на исковата молба не е
поддържала, че извършеното от родителите на И. дарение е в полза и на двамата
съпрузи. (Твърдените, че родителите на ищеца са помагали в
различно време на двамата съпрузи не е идентично на довод, че конкретната сума
е дарена на общо на съпрузите). Защитата на ответника се е основава на
твърдения, че парите за закупуването на апартамента имат семеен произход, както
и че съпругата има принос в придобиването на имота, чрез участието в
домакинството. Първото от горните твърдения не се установи, напротив- по делото
се събраха безспорни доказателства, че именно със средствата предоставени от
бащата на И. е закупен имота, а от друга страна не се доказа влагане на други
средства, освен тези, които са получени по дарените. Второто възражение- за
участието на ответница с личен труд се явява неотносимо към спора. Приносът за
преобразуване на имущество в хипотезата на чл. 23, ал. 1 от СК е само
обективен- от значение е единствено произхода на средствата, вложение по при
закупуването на имота. Само ако тези средства са притежание на двамата съпрузи,
новопридобито имущество става семейна собственост. Следователно приносът за
придобиването не може да се изразява в участие в домакинството. Участието в
домашната работа, отглеждането на децата и т.н е относимо само по иск с правно
основание чл. 29, ал. 3 от СК за определяне на по-голям дял от общото
имущество.
С оглед на изложеното, съдът приема, че ищецът съумя да
докаже, че е осъществена трансформация на средства, дарени само на съпруга.
Съответно по делото успешно е опровергана презумцията по чл. 21, ал. 1 от СК за
това, че придобито по време на брака е собственост и на двамата съпрузи.
Предявения иск се явява основателен.
При този изход на спора, на ищеца се следват сторените по
делото разноски за адв. възнаграждение, държавна такса и деловодни разноски в
размер общо на 1240 лева, съгласно представения списък по чл. 80 от ГПК.
Водим от
горното, съдът
Р Е Ш И:
ПРИЕМА
ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията между И. Х.И. , ЕГН ********** и Н.Д.А., ЕГН **********, че И. Х.И. , ЕГН ********** *** е
изключителен собственик на недвижим имот-апартамент с идентификатор
10135.4502.277.7.7 по КК и КР на
гр.Варна с площ 59,45 кв.м., находящ се в ***, ведно с прилежащото му избено помещение № 67 с площ 4,13 кв.м. и 0.5658% ид. части от общите части на
сградата и от правото на строеж
върху дворното място, на осн.
чл. 23,
ал. 1 от СК.
ОСЪЖДА Н.Д.А., ЕГН ********** *** ДА ЗАПЛАТИ на И. Х.И. , ЕГН ********** *** сумата от 1240
лева, представляваща сторените по делото разноски, на осн. чл.78, ал. 1 от ГПК.
Решението подлежи на обжалване в двуседмичен срок от
връчване на съобщение до страните пред Варненски окръжен съд.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: