№ 69
гр. Враца, 23.03.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ВРАЦА, I-ВИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ
СЪСТАВ, в публично заседание на втори март през две хиляди двадесет и
втора година в следния състав:
Председател:Мирослав Д. Досов
Членове:Росица Ив. Маркова
Калин Тр. Тодоров
при участието на секретаря Веселка Кр. Николова
като разгледа докладваното от Росица Ив. Маркова Въззивно гражданско
дело № 20221400500001 по описа за 2022 година
Производство по чл.258 и сл. ГПК.
Образувано е по въззивна жалба на "Теленор България" ЕАД, ЕИК ***,
представлявано по пълномощие от адв. В.Н. от САК със съдебен адрес: гр.***, срещу
Решение №103/24.11.2021г., постановено от Районен съд-Мездра по гр.д.№700/2021г. в
частта, с която се отхвърля иска за използвани мобилни услуги в размер на 117,19 лева,
както и в частта за съразмерно отхвърлените разноски.
В жалбата се инвокира оплакване за неправилност на обжалваното решение
поради противоречие с материалния и с процесуалния закон и се изразява несъгласие с
приетото от районния съд, че не е налице необходимост от извършване на съдебно-
техническа експертиза и че делото за изяснено от фактическа страна, включително
относно факти и обстоятелства, за изясняване на които са необходими специални
знания и умения.От въззивника са изложени изчерпателни аргументи защо е
отхвърлено доказателственото искане за допускането на съдебно-техническа
експертиза по делото, която да установи доставянето, респ. потреблението на
мобилните услуги под формата на роуминг.
В подкрепа на това се сочи, че с действията си, в нарушение на
съдопроизводствените правила, съдът е ограничил правото на защита на ищеца в
първоинстанционното производство, като е възпрепятствал да се установят факти и
1
обстоятелства от значение за спорното право, а възприетата от съда погрешна
фактическа обстановка по отношение на спорното право е довела до погрешния правен
извод за несъществуване на вземането в размер на 117,19 лева, поради което
решението се явява неправилно, поради съществено нарушение на
съдопроизводствените правила.
В жалбата се прави искане първоинстанционното решение да бъде отменено в
частта, с която е отхвърлен иска за потребени мобилни услуги под формата на роуминг
в размер на 117,19 лева, както и в частта за съразмерно отхвърлените разноски и вместо
него да бъде постановено друго по същество, с което предявеният иск бъде изцяло
уважен с присъждане на направените разноски в първоинстанционното и заповедното
производство, както и последващите разноски по настоящото дело. Иска се също пред
настоящата инстанция да бъде допусната съдебно-техническата експертиза.
Чрез пълномощника си адв. М. Н. от АК-Враца въззиваемата И. Д. Т. е подала
отговор, в който оспорва жалбата и моли обжалваното решение да бъде потвърдено,
като поддържа, че районният съд е приел правилно, че не е необходимо извършването
на съдебно-техническа експертиза, тъй като данните, които ще представи ищцовото
дружество на вещото лице ще са същите, които са представени в производството по
делото, поради което искането на ищеца е безпредметно, така и че е неосъществен и
недоказан фактът на доставяне и потребление на мобилни услуги – инициирани
интернет сесии в роуминг в мрежата на мобилен оператор в Сърбия за периода
09.06.2019г.,19:11:11ч.-09.06.2019,19:21:55ч.
Въззиваемата се противопоставя на искането за допускане на нови
доказателства пред тази инстанция.Претендират се разноски.
В определението си по чл.267 ГПК окръжният съд е приел, че въззивната жалба
е редовна и допустима и отговаря на изискванията за съдържание, поради което следва
да бъде внесена за разглеждане в открито съдебно заседание.
За произнасянето си по искането на жалбоподателя за събиране на гласни
доказателства пред настоящата инстанция съдът е взел предвид следното:
Ищецът в първоинстанционното производство е направил искане за допускане
на съдебно-техническа експертиза, която да даде отговор на въпросите предоставяни
ли са далекосъобщителни услуги чрез обществена далекосъобщителна подвижна
клетъчна мрежа от "Теленор България" ЕАД за предпочетен номер +*** в периода
05.06.2019г.-04.07.2019г. и налице ли е потребление на далекосъобщителни услуги от
предпочетен номер +*** в периода 05.06.2019г.-04.07.2019г., като ако има
потребление, детайлно да бъде дадена информация за вида на използваните услуги и
тяхната стойност. Районният съд е оставил без уважение доказателственото искане на
ищеца, тъй като ответницата не е оспорила факта, че е използвала услуги на оператора
в посочения период и предвид представената по делото фактура от 05.07.2019г., към
2
която са приложени и справки за общо потребление и детайлно потребление за
мобилен номер +*** и мобилен номер +***, в която подробно са посочени
използваните услуги. Изложеното в жалбата във връзка със заявеното доказателствено
искане не е дало основание на съда да приеме, че забраната на чл.266, ал.1 ГПК е
преодоляна, поради което същото е оставено без уважение.
За произнасянето си по основателността на въззивната жалба съдът взе предвид
следното:
Производството пред районния съд е образувано по предявен от "Теленор
България"ЕАД, представлявано по пълномощие от адв.Ш., срещу И. Д. Т. иск с правно
основание чл.422 ГПК, с който е поискано да се признае за установено съществуването
на негово вземане срещу ответницата за сумата 441.96лв., представляваща неплатени
месечни абонаментни такси, използвани услуги и неустойка по договор за мобилни
услуги с предпочетен номер +***; неплатени месечни абонаментни такси, дължима
сума за предоставено мобилно устройство и неустойка по договор за мобилни услуги с
предпочетен номер +***, законна лихва от подаването на заявлението по чл.410 ГПК
до окончателното изплащане на вземането и разноските в заповедното и исково
производства.
В исковата молба са твърди, че на 08.08.2018г. между страните е сключен
договор за мобилни услуги с предпочетен номер +*** за срок от 24 месеца с
абонаментен план "Тотал 30.99 с неограничени нац.мин. и роуминг в зона ЕС" със
стандартен месечен абонамент в размер на 30.99лв., по който ответницата е в
неизпълнение за сумата 178.54лв., представляваща неплатени абонаментни такси и
използвани услуги за периода 05.06.2019г.-04.09.2019г., както и дължима неустойка по
чл.11 от договора в размер на 107.93лв.
Твърди се също, че на 10.11.2018г. страните с сключили договор за мобилни
услуги с предпочетен номер +*** за срок от 24 месеца с абонаментен план
"Интернет+15.99" с месечен абонамент в размер на 16.99лв., по който ответницата е в
неизпълнение за сумата 51.87лв., представляваща неплатени абонаментни такси за
отчетен период 05.06.2019г.-04.09.2019г., и за неустойка по чл.11 от договора в размер
на 42.48лв.
Следващото твърдение на ищеца е, че на 10.11.2018г. по втория от
договорите е предоставил на ответницата устройство HUAWEI Telenor 4G MiFi на
преференциална цена на посочена в него цена и вследствие на неизпълнението по
договора същата дължи на ищеца сумата 61.14лв.
За посочените задължения ищецът е издал четири фактури, изброени в
исковата молба.
Ищецът сочи, че за дължимите суми е подал заявление по чл.410 ГПК, въз
основа на което по ч.гр.д.№462/2021г. по описа на Районен съд-Мездра е издадена
3
заповед за изпълнение. С това, че ответницата е подала срещу издадената заповед
възражение по чл.414 ГПК, е обоснован правния интерес от предявяване на иск за
установяване на съществуването на вземанията.
Ответницата е подала отговор на исковата молба, с който е оспорила
предявения иск, като е заявила, че е лоялен клиент на ищцовото дружество и е плащала
в срок задълженията си. Същата твърди, че получената фактура на стойност 158.98лв. я
изумила, тъй като до този момент нямала такава голяма сметка, и при посещение в
офис на ищеца в гр.Мездра й било обяснено, че може би е била в чужбина или че е
била в близост до пограничен район извън ЕС, което според нея е абсурдно. После й
било казано, че е използвала роуминг от България за Сърбия, поради което тя
депозирала жалба, в отговор на която мобилният оператор отговорил, че на
09.06.2019г. са инициирани интернет сесии в роуминг в мрежата му в Сърбия.
Ответницата заявява категорично, че на тази дата е била в дома си в гр.Мездра и градът
не е в погранична зона, както и че направила опит да върне устройството за безжичен
интернет на ищеца, който отказал да го вземе обратно.
Със заявлението по чл.410 ГПК по приобщеното ч.гр.д.№462/2021г. на
Районен съд-Мездра са представени сключените между страните договори за мобилни
услуги, Общите условия на мобилния оператор, а с исковата молба – процесните
фактури №**********/05.07.2019г., №**********/05.08.2019г.,
№**********/05.09.2019г. и №**********/05.11.2019г. Първата фактура е за
начислени суми за разговори, данни, съобщения и други таксувани услуги на стойност
158.98лв.
Ответницата е представила копие от подадената от нея жалба по повод
оспореното задължение за сумата 158.98лв. и отговора на ищцовото дружество, която я
е уведомило, че в пограничните райони е възможно включването в мрежата на друг
оператор от съседна държава при зададен автоматичен избор на мрежа в менюто на
мобилния телефон, както и че при направена проверка е установено, че на 09.06.2019г.
от нейния номер са инициирани интернет сесии в роуминг в мрежата на мобилен
оператор в Сърбия, при което й е изпратена информация за преминаването към
мрежата на сръбския оператор и за цените в роуминг в съответната държава, както и че
за да се избегне натрупването на големи суми от ползване на интернет в роуминг, при
свързване на номера с интернет към сръбския оператор й е изпратено съобщение с
предупреждение, че ползва интернет в роуминг на стандартни цени. В отговора на
ищцата е даден съвет при посещение на погранични райони да включва постоянно
ръчен избор на мрежа в настройките на мобилния телефон.
По повод възраженията на ответницата в писмено становище
пълномощникът на ищцовото дружество е поискал да бъде допусната техническа
експертиза, която да установи предоставяни ли са далекосъобщителни услуги чрез
4
обществена далекосъобщителна подвижна клетъчна мрежа на "Теленор България"ЕАД
за процесния период и налице ли е потребление на такива услуги.
В съдебно заседание пълномощникът на ответницата е представил извлечения-
справки за общо потребление на мобилен номер и детайлно потребление за мобилен
номер 089 6858031, от което е видно, че за 09.06.2019г. са отчетени и начислени суми
/79.35лв. и 18.31лв./ за услуга "Роуминг-изходящ".
В същото заседание пълномощникът на ответницата е направил
доказателствено искане, което районният съд е уважил, като на основание чл.190, ал.1
ГПК е задължил ищеца в едноседмичен срок да представи справка от коя мобилна
клетка са изразходвани мобилните данни на 09.06.2019г. за "Роуминг-изходящ",
посочени в издадената от него справка.
По повод това процесуално действие на съда пълномощникът на ищеца е
подал писмена молба, в която е заявил, че потреблението в роуминг е извършено след
свързване на ответницата към мрежата на чуждестранен мобилен оператор, а именно
Теленор Сърбия за периода 09.06.2019г., 19:11:11 часа – 09.06.2019г., 19:21:55 часа,
както и че в случай на роуминг, доколкото потреблението не е отчетено на територията
на Република България, то ищцовото дружество има информация за държава, в която
са използвани услугите на мобилния оператор от съответната държава, чрез който
ответницата се е свързала в чуждестранната далекосъобщителна мрежа. Представен е
текст, изготвен на бланка "telenor" без имена и подпис на издател, в който е посочено,
че при извършена проверка са установени записи за свързване с мрежата на оператор в
Сърбия, Теленор Сърбия за периода, посочен в молбата на адв.Ш., и информацията,
налична в системите на ищеца, се базира на номер на локация /базова станция/, който
съответства на местоположение, като в случай на роуминг ищецът разполага с
информация за държава и оператор.
Като е взел предвид изложеното от ищеца районният съд е оставил без
уважение искането му допускане на техническа експертиза.
При така изяснената фактическа обстановка с обжалваното решение
първоинстанционният съд е отхвърлил иска в частта за претендирани суми за
използвани мобилни услуги в роуминг на стойност 117.19лв. В останалата част искът е
уважен и в тази част решението не е обжалвано и е влязло в сила. Съразмерно с
отхвърлената част от иска ищецът е осъден да заплати на ответницата разноски в
размер на 79.56лв.
Като взе предвид твърденията и възраженията на страните и след
самостоятелен анализ на събраните по делото доказателства този състав на въззивния
съд приема, че в обжалваната част първоинстанционното решение е правилно и следва
да бъде потвърдено.
В мотивите на решението по повод спорния между страните въпрос за
5
изразходвани от ответницата мобилни данни в интернет сесии в роуминг и наведените
от нея правоизключващи аргументи, че на процесната дата 09.06.2019г. не е ползвала
таксуваната услуга, тъй като не е напускала територията на Република България и е
била на територията на гр.Мездра, която не е погранична зона, районният съд
правилно е приел, че ищецът е следвало да проведе пълно и главно доказване на
твърдените от него правопораждащи факти. За отхвърлянето на иска в тази част съдът
е взел предвид, че по делото не са представени доказателства къде е ползвана
мобилната услуга в роуминг – на територията на Република България или на
Република Сърбия и в изпълнение на задължението си по чл.190, ал.1 ищецът се е
задоволил само с това да посочи, че в случай на роуминг разполага само с информация
за държава и оператор, поради което и при липсата на друг източник, намиращ се в
трето лице в чужда държава, дори с помощта на вещо лице тази информация не може
да бъде извлечена.
Окръжният съд намира за правилен извода на първата инстанция, че в тази
част ищецът не е доказал факта, от който произтича вземането му срещу ответницата,
респ. размера на същото.
Предвид потвърждаването на решението в полза на въззиваемата следва да
бъдат присъдени направените пред тази инстанция разноски за адвокатска защита в
размер на 300лв.
Така мотивиран, Врачанският окръжен съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение №103/24.11.2012г., постановено от Районен съд-
Мездра по гр.д.№700/2021г.
ОСЪЖДА "Теленор България"ЕАД, ЕИК ***, със седалище и адрес на
управление гр.*** да заплати на И. Д. Т., ЕГН **********, с адрес гр.*** направените
пред въззивната инстанция разноски в размер на 300лв.
Решението не подлежи на касационно обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
6